„Вяра” – Никола Вапцаров
1. Вярата – концептуално ядро в лириката на Вапцаров
- тя е свръхценност в нравствената система на лирическия герой;
- вярата е основание и стимул за живот, както и възможност да се съгради друг живот;
- отнемането на вярата е посегателство над човешката същност и е равно на смърт;
2.Стихотворението „Вяра”
а/ композиция
- изградено е от 10 строфи – две симетрични цялости;
-
І-та – интерпретира темата за човека и живота;
-
ІІ-та – за човека и вярата;
-
краят на творбата обвързва двете теми в идеята за вярата като живот и за живота като вяра;
б/ образът на човека и неговото съществуване, изградени в началото на поетическия текст
- въвежда лирическия герой непринудено: „Ето – аз дишам,/ работя,/ живея…”;
-
съществуването е поредица от банални дейности, дори творчеството е част от всекидневието, без ореола на извисеност и известност;
-
въвежда се мотивът за двубоя с живота – „и боря се с него/ доколкото мога” – борбата е деромантизирана и естествена в делничната трудова дейност на човека; /при Ботев, Вазов, Смирненски борбата и смъртта са като празничен акт, а при Вапцаров – борбата като белег на ежедневието./
-
животът е персонифициран: „С живота под вежди/ се гледаме строго”;
-
въпреки схващанията лирическият АЗ декларира, че не омраза, а любов към живота е в основата на битието му; „Напротив. Аз пак ще обичам.”
-
удивителните знаци носят поетическото внушение, че животът е абсолютно благо и за него човекът е готов на подвиг и саможертва, на романтични жестове;
-
главната буква Ж сакрализира живота; мигът съществуване заслужава да се преодолеят изпитания /”За него – Живота/ направил бих всичко…”/;
-
условното наклонение рисува хипотетична картина, в която човекът се превръща в смел и горд експериментатор /излиза от сивото ежедневие/;
-
окаченото на шията въже – еквивалент с разпятието; възможната смърт се разглежда като възкресение на човешкия дух;
в/ мотивът за вярата
- смислово е въведен във втората част на стихотворението;
-
противопоставителният съюз НО я въвежда като свръхстойност, по-голяма ценност от живота;
-
отнемане на частица от нея е варварски акт, насилие спрямо човешката същност;
-
„пшениченото зърно” – евангелската притча за изпитанията и устойчивостта на вярата /съхранението й е отговорност и мисия/;
-
отнемането на вярата е равносилно на личностен разпад и смърт /”Какво ще остане …ще бъда аз нищо”/
г/ антитезно противопоставяне в творбата
- стихотворението противопоставя две полюсни твърдения: животът е всичко за
лирическия герой /Ічаст/ - без вяра животът е нищо /ІІчаст/;
-
вярата на човека е вяра в живота, НО в бъдещия светъл, хармоничен и справедлив живот;
-
настоящето е негативно, светът „тук и сега” е суров и жесток и човекът е в разпра с него; но героят вярва в „дните честити”;
-
всяка атака срещу вярата прави личността по-твърда и монолитна, бронира гърдите й с оптимизъм и увереност;
-
лирическият герой вещае победа – „Тя е бронирана …Няма открити.”; така Вапцаровият герой заявява устойчивостта на своята вяра .
Сподели с приятели: |