Вяра регионален месечник



Дата25.02.2018
Размер83.96 Kb.
#58936

ВЯРА

РЕГИОНАЛЕН МЕСЕЧНИК


ЗА ЖИВОТА И ПРОБЛЕМИТЕ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ ПЛЕВЕН март 2005

РАЗМИСЛИ
Все бързаме за някъде. Господи? За къде?

Вглъбени в себе си, в социалните и битови проблеми не се оглеждаме наоколо, подминаваме близки и познати, като ги караме да мислят, че сме им обидени и сърдити и не могат да си обяснят защо. А ние просто не ги забелязваме.Забързани, задъхани, така минават дните ни.

И когато ни сполети нещастието, когато по ред причини станем хора с различни увреждания, ние се спираме, но вече в количка,с патерици, с увредено зрение. Вече не бързаме за никъде. Искаме, но не можем. За някои от нас настава страшна самота. Самотен си, душата те боли, лежиш безпомощно сам, наблизо няма близък човек. Молиш Господ да бъде с теб, защото няма никой, който да те утеши, да те разбере, да те изслуша.

Лесно е да ти кажат, не се предавай. Много по-трудно е да го постигнеш. В бедата ти помагат единствено близките, приятелите и контактите с такива като теб. Търси ги. Винаги ще ги намериш. Не оставай сам, не се затваряй в страданията си! Различни са начините на общуване. Едни го правят чрез радиото и телевизията, други чрез вестници.

В клубовете хората се срещат, разговарят, обсъждат своите проблеми, заедно празнуват. Човек се разтоварва, забравя за грижи и неволи. Чувства се пълноценен, равен с всички останали хора.

„Да те са инвалиди, но умеят

в живота да създават красота,

през силна болка весело да пеят

да пълнят с радост нашите сърца!”

Г. Дочева

Как Общинска администрация

Плевен работи за хората с

увреждания?

Продължение



За нормалното протичане на ежедневието на хората с увреждания допри-несе и дейността на членовете на Ротари клуб - Плевен, повечето от които са видни общественици в града. Благодарение на събраните от тях средства за нуждите на хората с увреждания беше закупен микробус, който е снабден с платформа за инвалидни колички. Беше открит и специален телефон в Общината, на който да се обаждат нуждаещите се от него. В края на миналата година клубът на Съюза на слепите получи компютърна техника, с отлични технически възможности, на които ще бъдат обучавани хора със зрителни увреждания за работа с компютър и ще имат достъп до Интернет.

В нашия обзор ще включим и децата с интелектуални увреждания към организацията БАЛИЗ в Плевен. Можем само да похвалим нейния екип в града, който извоюва от местния парламент едно от крилата на детска градина “Снежанка” и там беше пригоден за нуждите на децата модерен дневен център, в който ще се провеждат различни мероприятия и занимания. Има още и още примери, доказващи съпричастността на общинските служители към хората с увреждания, но останали незабелязани от обществеността.

Що се отнася до гражданското общество и отношението му към хората с увреждания тук може да се иска още. Разбира се когато дойде ред за честване на дни, като 27 септември, световния ден на хората със слухови увреждания, 15 октомври - ден на хората със зрителни увреждания и 3 декември международния ден на хората със физически увреждания членовете на клубовете в града отбелязват празника, медиите се отзовават, отразяват, но все още гражданската инициатива, тази на обикновените хора е слаба.

Друг момент, върху който трябва да се акцентира, е взаимоотношението между самите хора с увреждания и ръководствата на клубовете, в които членуват. Остава се с впечатлението, че те не са сплотени и не синхронизират работата си с техния представител в Общинския съвет, местния депутат от групата на СДС Върбан Мончев. А той освен да напомня на обществото и на своите колеги, че трябва да свикнат с използването на термина “хора с физически увреждания”, а не “инвалиди” може да направи още много. “Вяра” се казва и регионалния месечник, чийто първи брой беше издаден наскоро и който има амбицията да разказва за живота и проблемите на хората с увреждания в Плевен. Началото е поставено, а какво по-хубаво от това. Нужно е само смелост, обща воля, желание за промяна и вяра.



Върбан Мончев

КЛУБЕН ЖИВОТ
Разговор с Председателя на орга-низацията на хората с увреждания ж.к. „Сторгозия” Венета Динова
Разкажете за вашата организация, какви мероприятия проведохте през изтеклия период?

Дружество „Сторгозия” е част от Съюза на инвалидите в България (СИБ) и от Плевенската общинска организация председател Иванчо Атанасов. В него членуват 350 човека с различни увреждания. Изпълнителното бюро на дружеството работи по програма, приета на общо събрание,а именно това са излети, екскурзии, честване на рождени дни и други празници като Коледа, Нова година, 8 март, 3 декември и други.През 2004 година се проведе работна среща със сродна на нас организация в град Велико Търново. Всички се вълнувахме. Срещата беше в чест на 15 годишнината от основаването на СИБ и стана реалност с добронамереното чувство на уважение към хората с увреждания, благодарение на г-н Недялков, управител на „СМ” гр. Плевен.



Как оценявате посещението в града на болярите?

Всички останаха много доволни от сърдечното посрещане и оказаното съдействие от страна на домакините за посещение и разглеждане на Арбанаси, Царевец, Балдуиновата кула и други забележителности.Очаровани от всичко ние ги поканихме да посетят нашия град, който също ще ги впечатли много с неземната си красота и забележителности.



Бихте ли продължили тази практика?

Имаме голямо желание да се срещаме и с други сродни организации, но това може да стане не само с наше желание, но и с желанието на съответната организация. Така мисля, че ще имаме по-тясна връзка и възможност за решаване на някои социални въпроси. Ще се получи едно единство, а именно съединението прави силата.



Вашите настоящи и бъдещи задачи?

За осъществяване на всичко това се грижи изпълнителното бюро на дружеството, което се състои от млади, инициативни, неуморни хора с увреждания. Всеки по своему дава своя дял, а в същото време се вслушват в предложенията на членовете на дружеството, което пък води до увеличаване на членската маса. Идеята на ръководството е да обхване повече хора с увреждания, а това е начина, по който могат да се разясняват правата и социалната защита.



От Януари 2005 започна да излиза вестник „Вяра”.Каква е вашата оценка за него и какво бихте искали да виждате на страниците му?

С удоволствие подкрепяме идеята за вестник „Вяра” и мислим, че започва едно добро начинание на територията на община Плевен. В него искаме да има кът за отмора, подробна и вярна информация на Закона за социална интеграция, съвети на лекаря-специалист и други любопитни четива.

Благодарим на сдружение „Здраве за всички” за оказаното съдействие и разбиране. И тук трябва да кажем на всички „Нас ни има-бъдете с нас”.

Разговора проведе инж. Румен Петков
ТРЕТИ МАРТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
РУСКО-ТУРСКА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-78

Война между Османската империя и Русия. Предизвикана от борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между Великите сили във връзка с т.нар. Източен въпрос. Международното движение в защита на поробените балкански народи (особено след Априлското въстание), неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от османското правителство правят войната неизбежна. На 12 апр. 1877 тя е обявена от руския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформират се две армии - Дунавска (554 500 души), заедно с Българското опълчение, и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват и Румъния (56 000 души), Черна гора (26 000 души) и Сърбия (от дек. 1877 с 40 000 души). Дунавската армия (с главнокомандващ великият княз Николай Николаевич) формира 3 отреда: Източен (около 70000 души), командван от престолонаследника Александър Александрович, Западен (около 35 000 души), командван от генерал Н. П. Криденер, и Преден (около 12 хил. души), командван от генерал-адютант Й. В. Гурко. 15 юни - главните сили на руската армия начело с генерал М. И. Драгомиров форсират Дунав при Свищов. Предният отред освобождава Търново (25 юни), преминава Стара планина, води тежки боеве при Стара Загора и Нова Загора (18 и 19 юли) с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отред е разформирован и включен в новосъздадения Южен отред на генерал Ф. Ф. Радецки. 9-11 авг. - Орловският и Брянският полк и 5 опълченски дружини водят ожесточени боеве на Шипченския проход. Западният отред заедно с румънските войски влиза в Никопол (4 юли) и предприема атаки за превземането на Плевен (8 и 18 юли, 30-31 авг.), достига линията Лом - Берковица. Плевен е блокиран (1 септ.). На 28 ноем. Осман паша, който няколко месеца задържа Плевен, капитулира. На 23 дек. руските войски влизат в София. Разгром на Вейсал паша в сражението при Шипка - Шейново (27-28 дек.). 1 ян. 1878 - Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив (3-5 ян.) армията на Сюлейман паша е отблъсната от направлението Пловдив - Одрин към Родопите. Одрин пада без бой (8 ян.). Турските войски търпят поражение и в Кавказ. Османското правителство иска мир. На 19 февр. (3 март) 1878 е подписан Санстефанският мирен договор, чрез който се признава освобождаването на всички български земи. На Берлинския конгрес е заменен с Берлинския договор.



ТРАДИЦИИ

МАРТЕНИЦА
Усукани бял и червен вълнен конец, в българската народна традиция символ на здраве, дълголетие и плодородие. Мартеницата се връзва на децата, момите, новородените агънца и яренца и плодните фиданки. Поставя се на Първи март и се носи до идването на щъркелите и лястовиците. Според народната вяра мартеницата предпазва хората и домашните животни от уроки и зли очи, от болести и беди. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.


ПЪТЕШЕСТВИЯ
Мадейра

Изумруд в скиптъра на морето - вероятно това си е помислил капитан Жарко, когато мъглата се разкъсва и пред кораба се открива зелен остров, покрит с буйни гори. По онова време дървеният материал има цената на златото за малкото кралство, чийто народ наскоро е открил своята мисия: да строи кораби, с които смелчаците да се отправят към океана. Точно както постъпва и той - Жоао Гонзалвеш Жарко, първият португалец, откривател на късче далечна земя. Дава му името Мадейра, сиреч "дърво". Годината е 1419 или може би следващата, но дори след векове от борда на самолетите, които кръжат над малкия аеропорт на Санта Катерина, островът, дълъг 57 км и широк 22 км, прави същото впечатление: смарагдово украшение сред синевата на Атлантика. Нищо че днес е пронизано от асфалтовите ленти на шосетата - достатъчно е да си поемете дълбоко дъх, за да усетите аромата на цветята и да разберете, че тук все още природата води по точки пред човека.

Пейзажът е уникален, украсен с вулканични кратери, които в сърцето на острова се извисяват до 1800 м, а по крайбрежието се спускат отвесно до морското равнище. Климатът е идеален - никога не е прекалено студено (най-хладният месец е февруари, когато температурите са около 15 градуса), нито прекалено горещо (летните пикове са през август и не надхвърлят 28-29 градуса). Природата като че ли се е забавлявала да засажда във всяка точка земя всевъзможни растения: банани и лозя, агаве и жакаранда, хортензии и лалета. И още - палми, рододендрони, върби, азалии... Познавачите твърдят, че са повече от 100 хиляди - различни по вид и цвят.

Главният град на острова има 100000 жители и е едновременно мрачен и очарователен. Заливът е като от пощенска картичка, а стръмни планини обгръщат двете страни на града. Вляво от пристанището се преплитат тесни улички, по които туристическите ресторантчета се редуват с дворци, излезли сякаш от стара приказка. Вдясно е зоната на големите хотели, където са и стъпаловидните градини на "Рейд'с", най-престижния от тях. Основан е през 1891 г. от заможен шотландски търговец. В него са отсядали световни знаменитости - от драматурга Джордж Бърнард Шоу до италианския крал Умберто II. По средата са съкровищата, натрупани през петте века история, видели възхода и падението на империята. Там се намират катедралата - първата португалска църква, построена отвъд морето, и площадът на кметството. В единия му край е йезуитският манастир - чист барок от XVII век с олтари от великолепно инкрустирано ароматно дърво, а в другия - музеят за старинно изкуство с картини, които някога фламандците заменяли за... чували със захар.

Крайбрежието на Мадейра е прочуто по цял свят, но там няма плажове - вълните се разбиват в скалите. Голямата атракция на горите са т. нар. "левадас" - 4000 км канали, оградени от пътечки. Половин час стига, за да се прехвърлиш от брега на океана върху хълма, където се издига църквата "Носа Сеньора ди Монте", или Австрийската Фатима, както я наричат местните хора, с доза подигравка към поклонниците от Тирол, идващи да отдадат почит на гроба на Карл, последния император. Той е бил изпратен на заточение и е оставил костите си тук.
Съставители:инж.Румен Петков, н.с.

Гена Дочева

Владимир Петков

За контакти: тел 064 805 310



0888 033046


Каталог: attachments -> article
article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница