Вярното за Генетично модифицираните растения Проф дсн, Илия Учкунов

Вярно е, че ГМО са следващото поколение на високо технологични варианти. Те съдържат качества, които са нови да дадения вид. Традиционната селекция, която включва отбор и хибридизация позволява пренасянето на гени междуродствени или близкородствени видове. Генетичното инженерство позволява прехвърлянето на гени от коренно различни видове, което традиционната селекция не е в състояние да го направи. За сега трудно може да се предвиди новият организъм каква “норма на реагиране” ще развие при различни климатични зони, при различни плевелни асоциации, болести и неприятели.

Генното инжинерство възниква преди четвърт век, като ново направление в генетиката на растенията и животните, с една единствена цел да се увеличи производството на растителна и животинска продукция и изхранване на населението на земята, чиито численост се увеличава. Счита се че традиционните технологии (включващи сортове, порода животни и тяхното отглеждане) не са в състояние да се изхрани населението на земята и по точно на това от третия свят. Определено считаме, че за сега там проблема е по скоро социален отколкото материален.

Вярно е че ГМО синтезират нови видове белтъци, с които не сме срещали до сега в храната си. Опасенията от алергични реакции са реални. Известно е обаче, че почти 10% от населението проявява алергии към някой традиционни храни. В това отношение задължително трябва да има етикетиране и право на избор кой какви храни ще предпочете. В Европа за сега е разрешено изхранването на животните с ГМО (царевица и соя).

Може ли да докажем, че ГМ храни са безопасни? Очевидно не можем. По всяка вероятност и в близките 50 години едва ли ще можем да го кажем, по точно докажем.

Вярно е че въпроса за ГМ растенията е основно икономически, социален и политически. Важно е да се направи баланс на възможните опасности и рискове, с ползите за човека. Да не забравяме, че ГМ храните са на пазара от 1996 година и в САЩ ги консумират около 250 – 260 мил. човека.

Вярно е, че в световен мащаб над 70% ГМ културите са разработени към толерантност на пестициди. ГМО водят към употребата на по-малко пестициди. Така фермерите могат да третират по-често с даден хербицид, без това да се унищожава традиционата култура. Основно тук се работи към толерантност на ГМ сортове към хербицида Раундъп (Raundup Readu – RR). Изключително много средства в това направление влага фирмата (Монсанто). Статистиката показва, че за последните години количеството на продаденият препарат се е увеличило почти 1,3 пъти. Учените от САЩ констатират, че това увеличение се дължи не толкова на увеличените площи с ГМ култури, колкото увеличената устойчивост на плевелните растения към препарата. Така за един период близо от 10 години, количеството Раундъп (акт. в-во глюфозат) на единица площ нараства от 150%.

Вярно е че веднъж освободени ГМО в околната среда те трудно могат да бъдат ограничавани в границите на засетите площи. Голяма част от ГМ сортове (RR) са кръстосани опрашващи се растения (царевица, рапица, цвекло и др.), които чрез преноса на полен от много представения генетичен материал трудно бихме се съгласили, че съседните блокове не биха си повлияли. При захарното цвекло е установено, че жизнен полен може да бъде открит на 10 км разстояние. Не е за подценяване и факта, че границата между плевелните растения и културните видове в даден род е много малка. Т. н. в нашата страна се срещат точно 6 вида плевелни растения сродни на рапицата, подобна е ситуацията при соргото. За сега учените работят много усилено върху “безопасни разстояния” за отглеждане на ГМО. Франция още преди 10 години наложи мораториум за отглеждането на ГМО сортове имащи способност да се кръстосват със сродни диви растения (рапица и цвекло). За сега едно от големите притеснения на учените са именно вредната плевелна растителност, която веднъж придобила чрез пренос на прашец нов генетичен материал, при условията на естествен подбор е невъзможно да настъпи ново състояние в плевелните асоциации. Твърде вероятно е те да увеличат своята вредоностност върху културните растения. Възможно е през следващите години да се наложат съвсем нови формулации на химическите вещества за да могат те да бъдат унищожавани.

Вярно е, че генното инжинерство според учените е начин на преустройство и подобряване на живите организми. В тази връзка се използва термина “биотехнология” която се отнася до наука ползваща живите организми. Генетичното инжинерство в земеделието се използва главно върху предаването на нови качества на растенията, като устойчивост на различни болести и неприятели, издръжливост на високи дози от различни хербициди, до пълна устойчивост към някой от тях, промяна на хранителната стойност и др. Новите производствени технологии налагат тези подобрения с цел да се повиши ефективността и продуктивността на растенията с крайна цел по-високи печалби.

Вярно е че генното инжинерство в момента работи малко на сляпо, защото изучаването на гени в тестови условия, където може да се проследи тяхното поведение само при тези специфични условия. За сега малко се знае как гените различно позиционирани могат да отключат и рестартират различни ефекти в организма. Възникват въпросите за така нареченото т.н. позиционни ефекти и генната нестабилност. Всичко това кара изследователите да бъдат много внимателни и не малка част от изследванията да останат в рамките на лабораториите и тестовите условия.

Вярно е, че учените се стремят да насочат прехвърлянето чрез различни техники даден ген или фрагмент на точно определено място в растителния геном. За съжаление много често това е случайност. Даже новопредставения ген да заработи, възниква въпроса за повлияването и специфичната изява между обикновените растения и ГМ такива.

Вярно е, че за сега изискванията на ЕС до хармонизиране на законодателството ни с европейското, като ни се предоставя възможност, чрез предпазната кауза на Деректива 2001/18 да определим сами политиката си и да забраним използването на ГМО. По този начин всяка страна членка на ЕС сама определя приоритетите си и да защити интересите си без конфликт с ЕС.

Несъмнено комерселизадията на ГМ растения може да има и някой икономически последствия. Известно е, че контролът върху пазарите за семена се държи от няколко мощни фирми, като Монсанто, Новартис, Пионер и др. създаващи нестабилност на пазара. Те предлагат семена, торове, препарати и технологии за ГМ култури на дъмпингови цени включително и изкупуване на готовата продукция. Производителите могат да се окажат задължени да увеличават потреблението на специфични растително защитни препарати, нужни за отглеждането на ГМ култури. Производителите може да се настроят един срещу друг поради вертикалната интеграция на фермите манипулиращи пазара. Не на последно място производството може да измести малките ферми към големите с присъщата за процеса загуба на работна ръка.

Вярно е, че България няма закон , който да регулира вноса, износа и вътрешната търговия с ГМ храни. Още нещо, до скоро нямаше даже международно съглашение изискващо разделянето на двата вида храни. Като подкрепа ще подчертаем, че в началото на новия век над 40 процента от американската соя се изнася и ГМ соеви семена се смесват с конвенциалните. До този момент ЕС и неговите министри не успяват да блокират доставките на ГМ растения и храни, поради обвинения, че създават бариери за свободна търговия и да бъдат изправени пред съдебни спорове със страните членки на Световната търговска организация.

Вярно е, че България има волята да промени съществуващото статукво след като подписа протокола за биосисурноста в рамките на Конвенцията за биоразнообразието. България има право да ограничи вноса на ГМ растения, без обаче да нарушава международните търговски правила.

Вярно е, че в момента съществува съгласувана Международна концепция за субстанционния еквивалент за безопасност и тестване на ГМО. Според този принцип подбрани химически характеристики са сравнени между ГМО продукти и кой да е друг вариант в рамките на даден растителен вид. Според тази концепция, ако те са грубо казано подобни и ако ГМО черти не се считат за токсични или алергични то ГМО продукта не се нуждае от строго тестване поради това, че се приема неговата безопасност (еквивалентност с естествения вид).

За сега битуват две мнения относно употребата на субстанциалния еквивалент като база за рисковете. Изказва се мнение, че е твърде възможно ГМ храни да съдържат например неочаквано нови съставки, които могат да са токсични или могат да причинят алергични реакции, въпреки че продуктът е субстанционално еквивалентен, но дори идентичен на традиционно произведените аналози.

Ние считаме, че ГМО са един нов етап от научно-изследователската дейност на човека. За сега определено считаме, че е необходим контрол. По всяка вероятност до преработването на мерките засегнати в Протокола ще отнеме няколко години.

На второ място би могло съгласно Протокола за биосигурност да започне затварянето пазара за ГМ продукти, чиито вредност да не бъде убедително подкрепена с научни данни. Аргументите в подкрепа на ГМО за сега са прекалено дълги и условни, с твърде много уговорки и това звучи не убедително.

На трето място в България над 70% от почвите са пригодни за екологично земеделие. Българското правителство може да поеме контрола върху отглеждането на ГМ растения, чрез създаването на органи контролиращи този процес. До създаването на тези органи за превенции и контрол е необходимо да се забрани освобождаването на ГМО в околната среда. За сега у нас работи само една лаборатория за определяне наличието на ГМО, на която и предстои да бъде акредитирана в ЕС. Много или малко е това? По всяка вероятност бъдещето ще покаже. За сега въпроса с граничните зони за отглеждане на ГМ растения са определени в проектозакона (30 км от защитени зони, 10 и 7 км от ГМ култури).