“Вярвам за да разбирам „



Дата19.01.2018
Размер29.67 Kb.
“Вярвам за да разбирам „

(есе)


Какъв смисъл влагам в думата вярвам? Вярвам, че утре времето ще е хубаво, вярвам на думата на моя приятел, вярвам, че е възможна по-добра и честна политика, вярвам, че нещата ще се оправят. Толкова и различни неща означава тази дума „вярвам”, която пронизва цялото ми същество. Обикновено,

когато казваме „знам”, не знаем,а вярваме. Наистина, повечето неща, които

върша всеки ден, ги правя, вярвайки, а не знаейки: вярвам в медицината и се

решавам да ме оперират. Не знам какъв ще е ефектът, но поемам този риск,

защото силата на вярването ми е свързана както с доверието в лекаря, така

и с искането да оздравея. Вярванията подкрепят и насочват моите желания и

това най-често е достатъчно основание да държа твърдо на тях независимо от

тяхната достоверност. Не мога да живея, ако не приемам с вяра света, ако

не мисля и действам, без да знам как точно стоят нещата, ако не отивам към

бъдещето поне с малко увереност, ако не вярвам на другия, а и на самата себе си, на собствения си усет и желание. Какво тогава е вярата? На първо място, вярата е доверие и тя определя по един или друг начин вътрешната ни нагласа и начин на живот. В началото не са нито действието или знанието, нито страхът или грижата, а доверието в другия, вярата, която предшества опита и разума. Ето например майка, която успокоява болното си дете му казва : „Не се страхувай, всичко е наред”. Думите изразяват нейната непоклатима убеденост, че на него не може нищо лошо да му се случи. Те успокояват детето, пораждат в него увереност и доверие в бъдещето , като идно в което се случват добри неща. Така и живеем: от доверие в доверие.

Имаме две симетрични значения на думата доверие: моето доверие в другия

и доверието, което аз му вдъхвам: вярата като доверие прави възможно нашето движение „между нещата”, нашия взаимен интерес. Но вярата не е просто доверие. Тя е избор, решение. Вярата е изборът по кой път да поеме човек независимо от привидностите и изпитанията. Тя не е незнание, нито автоматично приемане на догми или чужди свидетелства, а преди всичко решение. Всъщност двете страни на вярата – доверие и избор, не са противоположни: когато се решим да вярваме, и то въпреки видимостите, ние се основаваме на първоначалното доверие в доброта на света и се обзалагаме, че нищото не може да бъде крайната участ на всичко, което обичаме. Самата вяра е изпълнена с очакване. Та каква вяра ще е тя без никакво бъдеще? Обречена е без надеждата, че желаното ще се осъществи, а случващото ще се осмисли. Аз ти вярвам и приемам казаното от теб, но и ти се откривам, доверявам ти се, поверявам ти съдбата си. Вярата блика от онова взаимно дихание, което наричаме любов. Тя също е знание, но не чрез доказателства и аргументи, а чрез желание и любов. Тя не принуждава, нито притежава, а е скок в неизвестното. Вярата е събитието на отварянето към другия: отговор на неговия зов, отиване с горящо сърце, с трепет и

копнеж, на среща с тайнствения партньор, с онзи, когото още не познавам.

Как обаче тази вяра в човека може да ни отведе към вярата в Бога?

Няма как да се обясни на лишените от усет за божественото що е вяра.

Самият религиозен усет и произтичащият от него опит е най-убедителното

доказателство, което има вярващият за съществуването на Бога.

Св. Анселм Кeнтърбарийски признава значението на два основни фактора в човешкият живот - разума и вярата.Той казва: “Не търся да разбера,за да вярвам,но вярвам за да разбера.” Той е убеден,че вярата е необходимо условие за познанието.Древните хора са считали че Бог е недостъпен за разума, затова и не са опитвали да обяснят неговата същност.Те просто са вярвали в него.Но според св. Августин идеята за Бог е недостъпна единствено за ограничения човешки разум, той трябва да бъде контролиран от вярата, но между тях трябва да съществува хармония.Св. Августин смята,че вярата не противоречи на разума и обратното. Неговата формула е : “Вярвам за да разбирам.” Бог е като голям пъзел съставен от безброй малки парченца.Всяко едно от тях го олицетворява и същевременно нито едно парченце взето отделно не може да го опише.Бог е един ,но има много лица. Всеки човек има свободната воля да вземе точно тази част,която иска. И тя се превръща в неговият Бог.



Вярата е единственото доказателство за Бог, а вярата идва с познанието. Първо трябва да опознаем себе си и едва тогава ще успеем да докажем съществуването на Бог.Нима Библията или Корана доказват неговото съществуване ? Ако човек не знае какво търси той няма да го намери там.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница