Взаимоотношения на управителните органи с управителите на клонове и прокуриста при акционерното дружество ивайло Иванов Стайков
Изтегляне 90.83 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Взаимоотношения с прокуриста
- Особени изисквания към прокуриста
|
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА УПРАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИ С УПРАВИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕ И ПРОКУРИСТА ПРИ АКЦИОНЕРНОТО ДРУЖЕСТВО Ивайло Иванов Стайков Нов български университет Взаимоотношения с управителите на клонове Въпросът за организацията на управлението на АД от структурна гледна точка има два аспекта. Най-напред в съответствие с необходимостта да се обхванат всички управленски сектори (стратегическо управление, оперативно управление, представителство, маркетинг и т. н.), законодателят изисква всяко дружество да конституира определен минимум от органи. Същевременно управлението на АД може да се развива и в териториален аспект като открива свои клонове. Този факт повдига въпросите: Как трябва да се организира тяхното управление и какви са взаимоотношенията между управителните органи на АД и управителите на клоновете? Според действащото законодателство АД могат да създават клонове, като чрез тях дружеството осъществява стопанска дейност в населени места, различни от седалището му (чл. 17, ал. 1 от ТЗ). Клонът не е самостоятелен носител на субективни права и задължения, т. е. няма правна персонификация:
По правното си положение клонът представлява относително обособена част от предприятието на търговеца. След като не е юридическо лице, той не може да има свои органи и следователно клонът не прави волеизявления от свое име и за своя сметка. Тъй като смисълът от откриването на клон е в разширяването на дейността в друго населено място извън седалището на дружеството, органите на последното ще трябва да посочат лице, което ще управлява клона. При АД клоновете се създават и прекратяват по решение на управителния и представителния орган по закон – СД или УС, в зависимост от възприетата система на управление (чл. 235, ал. 1 от ТЗ). Оттук и изискването в писменото заявление за вписване на клон да се укаже лицето, което ще го управлява (чл. 17, ал. 2, т. 2 от ТЗ). Към заявлението задължително се прилага и нотариално заверено съгласие с образец от подписа на лицето, което ще управлява клона (чл. 17, ал. 3 от ТЗ). Управителят на клона има правното положение на търговски пълномощник или на прокурист (чл. 22, ал. 2, изр. ІІ ТЗ). Отношенията му с дружеството трябва да се уредят с договор (чл. 22 и чл. 27 от ТЗ), който може да бъде трудов договор, договор за управление и контрол (мениджърски договор), договор за поръчка или договор за прокура. Разумно и желателно е това лице да има необходимите управленски качества, т. е. да е мениджър, но така или иначе неговия правен статут е по-различен от това на член на управителен орган. Управителят на клона е зависим в своите управленски действия и решения от цялостната стопанска и финансова политика на дружеството и е длъжен под страх от отговорност да изпълнява точно и добросъвестно всички решения и нареждания на дружествените органи. Обемът на представителната власт на управителя се определя от управителния орган на АД, който открива клона и задължително се посочва в заявлението за вписване на клона, за да бъде вписано това обстоятелство в партидите на АД и на клона (чл. 17, ал. 2, т. 2 от ТЗ). Въпреки, че липсва изрична правна уредба, по аргумент на по-силното основание, следва да се приеме, че за управителя на клона важат съответно изискванията на чл. 237, ал. 2-5 от ТЗ относно задълженията на членовете на съветите на АД. Така управителят на клона: 1. е длъжен да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери; 2. е длъжен преди назначаването му за управител да уведоми СД, респ. УС, за участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25 на сто от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Когато тези обстоятелства възникнат, след като лицето е назначено за управител, то незабавно дължи писмено уведомление. 3. няма право от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки, да участва в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, както и да бъде прокурист, управител или член на съвети на други дружества или кооперации, когато се извършва конкурентна дейност на дружеството. Това ограничение не се прилага, ако уставът на АД изрично допуска това или когато дружественият орган, който назначава управителя на клона, е дал изрично съгласие. 4. е длъжен да не разгласява информацията, станала му известна в това му качество, ако това би могло да повлияе върху дейността и развитието на дружеството, включително след като престане да бъде управител. Това задължение не се отнася за информация, която по силата на закон е достъпна за трети лица или вече е разгласена от АД. ВАЖНО: Съгласно чл. 20 от ТЗ по спорове, произтичащи по преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона. Този текст е създаден за удобство на кредиторите и води до процесуална икономия, без да се засяга персоналитета на легитимираните в процеса страни. Следователно клонът без да има материална правоспособност, законът му дава процесуална правоспособност, ако спорът е по преки отношения с него. Но постановеното съдебно решение ще бъде срещу или в полза на АД, защото то е надлежната страна в гражданския процес. Взаимоотношения с прокуристаПодобно на всеки търговец, така и АД може да учреди прокура, която е особен вид пълномощие. Прокуристът (търговският управител) е натоварен и упълномощен от АД да управлява дружеството срещу възнаграждение (чл. 21, ал. 1, изр. І от ТЗ). Представителната власт на прокуриста възниква по силата на едностранна упълномощителна сделка и му дава възможност да действа от името на АД и с правни последици за него. Прокуристът е задължен да извършва действията, за които е овластен по силата на договор, който се наслагва към сделката, учредяваща прадставителната власт. Най-често този договор е трудов, но може да бъде и договор за управление и контрол (мениджърски договор). Решението за учредяване на прокура се взема от СД, респ. от УС, като възможността за създаване на прокура може да бъде записана още в устава. Назначаването на прокурист по никакъв начин не засяга управителните органи на АД. Особени изисквания към прокуриста
ТЗ допуска принципалът да овласти няколко лица съвместно да извършват действията като прокуристи, като в този случай те трябва да действат заедно (чл. 21, ал. 1, изр. ІІ от ТЗ). Това е т. нар. колективна прокура, при която правното действие няма да бъде извършено валидно, ако не е осъществено от всички от прокурата. Поради съвместното упражняване на дейността от всички прокуристи, ако прокурата се прекрати по отношение на някой от тях, останалите не могат да продължат управлението на предприятието. Възможен е и друг вариант – при назначени няколко прокуристи, всеки един от тях да може поотделно да осъществява функциите на търговски управител. Всеки от прокуристите самостоятелно с действията си може да задължи предприятието на принципала. Тази хипотеза е известна под името множество прокуристи. Затова винаги при назначаване на няколко прокуристи е задължително изрично и точно да се посочи кой от двата възможни варианта избира търговеца-принципал – на колективна прокура или на множество прокуристи. ОСОБЕНОСТ: При двустенната система на управление, когато УС овластява едно лице да представлява дружеството, в т. ч. и при учредяване на прокура, е необходимо предварителното одобрение на НС (чл. 235, ал. 2 от ТЗ). По аналогия на чл. 241, ал. 6, изр. ІІ и чл. 244, ал. 7, изр. І от ТЗ договорът с прокуриста трябва да се сключи от името на дружеството чрез председателя на НС или чрез упълномощен от него член, респ. чрез председателя на СД. По силата на чл. 22, ал. 1 от ТЗ прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняването и управлението на цялата търговска дейност. Това означава, че той може да извършва всичко, което самото АД може да извършва във връзка с предприятието си. Затова често прокуристът бива означаван като “alter ego” (другото “аз”) на принципала. Управителните органи на АД, учредяващи прокурата, нямат право да ограничават представителните права на търговския си управител. В този смисъл се казва, че съдържанието и обема на представителната власт на прокуриста са определени от закона, а не от търговеца. По това прокурата се отличава от упълномощаването по общото гражданско право. ОСОБЕНОСТ: Посочената забрана за ограничаване на представителната власт на прокуриста има относително действие, в смисъл, че ограниченията нямат действие по отношение на трети лица (чл. 22, ал. 2, in fine от ТЗ). Следователно във вътрешните отношения между прокурист и АД могат да се установяват забрани за извършване на определени действия – напр. да се отнеме правото на прокуриста да сключва определен вид договори, да предявява искове и възражения, да поема менителнични задължения и други. Подобни ограничения обаче имат действие само във вътрешните отношения между принципала и прокуриста, но за външния правен свят предприетите действия са напълно правно валидни. Несъобразяването с тези ограничения може да доведе до възникване на дисциплинарна отговорност за прокуриста. В чл. 22, ал. 2, изр. І от ТЗ изрично е отнета възможността на прокуриста да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти. Той не може да продава, подарява, апортира в търговско дружество, да ипотекира срещу кредит или да учредява вещно право на ползване върху недвижими имоти - собственост на АД. Това законово ограничение може да бъде преодоляно, ако принципалът-АД изрично и специално упълномощи своя прокурист с право да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти на дружеството. Ако прокуристът е специално упълномощен и с тези права се говори за т. нар. пълна прокура. Следователно забраната за прокуриста да отчуждава и обременява с вещни тежести недвижими имоти не е абсолютна, но възможността за извършването на такива сделки не влиза в законовото съдържание на прокурата. ВАЖНО: Представителните права на прокуриста могат да бъдат ограничени само за дейността и управлението на отделен клон на предприятието, т. е. в териториално отношение (чл. 22, ал. 2, изр. ІІ от ТЗ). В този случай, прокуристът е ограничен в дейността си и може да извършва сделки и действия, които са в обсега на клона, по отношение на който осъществява търговското управление. Въпреки липсата на изрична правна уредба, по аргумент на по-силното основание, следва да се приеме, че за прокуриста на АД важат съответно изискванията на чл. 237, ал. 2-5 от ТЗ относно задълженията на членовете на съветите на АД. Прокуристът е длъжен:
АД-принципал винаги може да оттегли упълномощаването си като впише това обстоятелство в търговския регистър и тогава прокурата се прекратява. Прокуристът също винаги по своя воля може да се откаже от управлението на предприятието. Други основания, които винаги прекратяват прокурата са: смъртта или поставянето под запрещение на прокуриста; прекратяването на АД и обявяването му в ликвидация; обявяването от съда на АД в несъстоятелност; отчуждаване на търговското предприятие. Забележки: 1. Студията е съобразена с действащото българско законодателство и съдебна практика към 1 юли 2003 година. 2. Студията е публикувана в Наръчник на членовете на управителни органи на АД в България – Управителен съвет, Надзорен съвет, Съвет на директорите. Изд. Раабе България, София, 2003-2007, ръководител на авторския колектив проф. д-р Методи Марков. Раздел: Отношения между представителните органи и прокуристите. ISBN 954-9619-30-3 Каталог: 460 460 -> Форма за рекламация на закупен продукт 460 -> Управление на собствеността и социални дейности 460 -> Здравейте приятели 460 -> Отчет за цялостната дейност на ус на бфх за отчетния период 460 -> Министър Банов, 14 март 2018 г., БиТиВи 460 -> Бог продължава да намира работа на бармана 460 -> До Управителния съвет на брима 460 -> Доклад №0100013211 за извършен одит и заверка на годишния финансов отчет за 2010 г на община Родопи София, 2011 г. Съдържание част първа Изтегляне 90.83 Kb. Сподели с приятели:
|