Взаимовръзки между наследствените предразположения и психофизическата готовност на студенти за действие в трудни ситуации йордан Иванов, Радослав Ханчев, Ваня Цолова, Иванка Ставрева, Евгени E. Йорданов

ANNUAL OF THE UNIVERSITY OF MINING AND GEOLOGY “ST. IVAN RILSKI”, Vol. 58, Part IV, Humanitarian sciences and Economics, 2015

За установяване на казаното дотук проведохме констатиращ експеримент със студенти от МГУ „ Св. Иван Рилски”. Измерени бяха значимите показатели на тяхната психическа и физическа готовност. Наследствените предразположения бяха изследвани с нова програма, създадена от научен колектив в гр. Новосибирск, Русия (Genetic test) върху основата на пръстовите отпечатъци на ръцете. Методиката е разработена на базата на науката дерматоглифика, чрез която се изследва характера на папиларните изображения върху човешките длани. Идентифицирани са характеристики на различни наследени предразположения, свързани с образованието, професионалната дейност, самореализацията, рисковите фактори за здравето, предразположението към напълняване и към зависимости, спорта, поведенческата адаптация, темперамента, възприемането на новости и др. Бяха разкрити различни взаимовръзки между наследствените предразположения и значимите показатели на психофизическата готовност на студентите за действие в трудни ситуации.

To establish what has been said we had conducted an ascertaining experiment with students. Significant indicators of their mental and physical readiness were measured. Inherited predispositions were examined with a new program created by the research team from the city of Novosibirsk, Russia (Genetic test) over the base of the fingerprints of the hands. The methodology was developed based on the dermatoglyphics science which explores the nature of the papillary images of human hands. Fifteen types of characteristics have been identified of various inherited predispositions associated with education, professional activity, self-realization, health risk factors, predisposition to obesity and addictions, sports, behavioral adaptation, temperament, perception of innovations and more. They revealed different relationships between hereditary predispositions and the significant indicators of the psychophysical readiness of the students to act in difficult situations.

Дейността на студентите е свързана предимно с овладяването на нови знания за определена професия. Ученето е вид познавателна дейност, която изисква висока мобилизация. Системното овладяване на сложната материя в учебните дисциплини е свързано с високо умствено усилие. Напрегнатата мисловна дейност се определя от високата психофизическа готовност на студентите успешно да преодоляват различни трудни ситуации по пътя на професионалното си развитие.
Ситуацията се разглежда като комплекс от условията на средата. Основни й фактори са трудността и опасността (Кайков, 1988). Трудността е факторът, който ограничава действията на човека за постигането на целите. В процеса на изучаването на новата материя трудността се проявява в разбирането, запаметяването и възпроизвеждането на новите знания, творческото им интерпретиране и ефек­тивното им прилагане в практиката. За преодоля­ването на тези трудности се изискват определени усилия. Ситуации, при които се изискват по–големи усилия, са известни като трудни ситуации. Интегрална функция на трудността е усилието. Опасността е другия фактор на ситуациите, който се възприема и преживява като вреден и разру­шителен (Йолов, 1983). Реализацията на опасността има вероятностен характер. Трудността и опасността на ситуацията са взаимно детерминирани. Преодоляването на трудните ситуации изисква влагане на определени усилия. Опасността при трудните ситуации е свързана с различни неуспехи в обучението, прекъсване на след­ването и пр. Успеваемостта на студентите се определя от тяхната психофизическа готовност за преодоляване на трудностите в учебната дейност. Психофизическата готовност се разглежда като интегрално психофизическо състояние, детерминиращо адекватността на дейността на човека в ситуации с определена степен на екстремалност (Йолов, 2014). Този вид готовност е изградена от психически и физически компонент.
Ефективността на учебната дейност на студентите зависи от тяхната психическа готовност, която в конкретните си­туации се определя като ситуативната психическа го­товност. По същество ситуативната готовност е „непос­редствено, цялостно, динамично психическо състояние, което детерминира адекватността на адаптацията на човека към екстремалните условия на средата за определен период от време“ (Кайков, 1989). Устойчивите психически свойства и качества се проектират върху ситуативната готовност и се реализират в практиката чрез ситуативната физическа дейност. Структурата на ситуа­тивната психическа готовност е изградена от познава­телна, емоционална и волева подструктура. Познавател­ната подструктура е основната подструктура на пси­хическата готовност. Тя се явява главен регулатор на действията на студентите в сложните ситуации. Поз­навателната подструктура е изградена от психическите процеси – усещане, възприятие, памет, внимание, пред­става, въображение, мислене и антиципация. Най–голямо значение за формиране на ситуативната психическа готовност има мисленето. Чрез мисленето се оценяват ситуациите, вземат се решения и се управлява дейността. Мисленето се осъществява посредством операциите ана­лиз, синтез, сравнение, абстракция, конкретизация, обоб­щение, класификация и систематизация. Емоционалната подструктура е другата основна подструктура на психи­ческата готовност. Емоционалните преживявания като форма на изразяване на емоциите и чувствата играят съществена роля за адаптацията на организма към изискванията на променящите се ситуации. Волевата подструктура на психическата готовност е основният реализатор на психическата готовност в конкретни действия при определени трудни ситуации. Психическата готовността се реализира във физическата дейност чрез волевото усилие.
Ситуативната физическата готовност е другия основен компонент на психофизическата готовност. Тя се раз­глежда като физическо състояние, интегрирано от единст­вото на двигателните качества, което определя ефек­тивността от практическата дейност (Иванов, 2014; Давидова, 2015). Физическата готовност е изградена от основните и специализирате двигателни качества – сила, бързина, издръжливост, ловкост, гъвкавост, силова издръжливост, взривна сила и др.
Психофизическата готовност е основата на професио­налната дейност, която винаги се извършва при опре­делени условия. В процеса на дейността при студентите се изгражда определена психофизическа готовност. Нас­ледствените предразположения като психически и физи­чески заложби оказват влияние върху формирането на психофизическата им готовност. Но винаги тези нас­ледствени предразположения се развиват в социалната среда, в т.ч. в семейната среда. Когато тя благоприятства за развитие на заложбите, то и личността се изгражда пълноценно. Ако средата на семейството е конфликтна, вероятността за развитие на наследствените заложби и склонности на детето е минимална. Ранната ориентация има решаващо значение за пълноценното му развитие. Един от фундаменталните фактори за развитие на способностите е осъзнатото преодоляване на трудностите. Не случайно един от най-големите изобретатели на света Томас Едисон твърди, че гениалността се постига с 99% труд и 1% талант. Основният фактор за хармонично развитие на човека е целенасоченият труд, който се реализира в практиката посредством психофизическото усилие в процеса на преодоляването на ситуации с различна степен на трудност.
Силно въздействие върху изграждането на личността и професионалното й реализиране оказват наследствените предразположения. Съществуват различни подходи за изследването им. Една от надеждните методики за изследването им е създадена от научен колектив от гр. Новосибирск, Русия (Стояновский, 2001). Методиката е разработена на базата на науката дерматоглифика, чрез която се изследва характера на папиларните изображения (кожните рисунки) върху човешките длани. Установено е, че кожните рисунки на пръстите се формират между 6-та и 19-та седмица на вътрешноутробното развитие на организма и окончателно се оформят между петия и шестия месец. Те не се променят през целия живот на човека и са строго индивидуални. Установена е взаимо­връзката между нервната система, работата на главния мозък и дерматологлифските признаци (Стояновский, 2001). Това е извършено на базата на анализирани пръс­тови отпечатъци на голям брой лица. Идентифицирани са характеристиките на различни наследени предразполо­жения, свързани с типа на образование, вида на профе­сионалната дейност, самореализацията, различните рисковите фактори за здравето, предразположението към зависимости, видовете спорт, поведенческата адаптация, темперамента, възприемането на новости и др.
Целта на изследването бе да се разкрият някои аспекти на взаимовръзките между на наследствените предразпо­ложения на студентите и тяхната психофизическата готовност за действие в трудни ситуации.
Обект на изследването бяха 58 студенти от първи и втори курс на МГУ „ Св. Иван Рилски“ през втория семестър на учебната 2014/2015г. Бе приложена ком­плексна методика, включваща анализ на литературни източници, наблюдение, беседа и тестиране. Тестирането бе извършено в две направления. Първото направление отразява някои показатели на психофизическата готовност (психически и физически показатели) за действие в трудни ситуации и второто - предразположенията на студентите.

АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Поради голямата гама от показатели в изследването не е възможно тук да бъде направен обстоен анализ на всички резултати. Ето защо по първото направление ще се ограничим да кажем, че анализът на резултатите установи, че изследваните студенти имат добра структура на йерархиране на стратегиите за справяне със стрес, което е признак за формирана добра готовност за ефективни действия в трудни ситуации. Изследването, реализирано чрез въпросника СОРЕ – 1, адаптиран за български условия от А. Русинова-Христова и Г. Карастоянов (2000), показа, че от идентифицираните 14 стратегии на първите три места студентите са посочили стратегиите: С2 „Планиране“, С1 „Активно справяне и С7 „Позитивно преосмисляне и развитие“. От това става ясно, че изследваните са с добре формирани умения адекватно да реагират при конфликти. Интегриращият начин на реагиране е водещият при възникнали конфликти, което е показател за изградена добра психическа готовност за действие в трудни ситуации. Ситуативната и личностната тревожност, измерени чрез стандартизираният тест на Ч. Спилбъргър (http://www.polls.hapche.bg/index.php?sid=65472), са в границите на нормата. Студентите са с добро самочувст­вие и настроение. Те са активни при решаването на конкретните трудни задачи. Може да се твърди, че те имат добра готовност за действие в трудни ситуации. Това се потвърждава и от измерените, чрез специализирани тестове, физически показатели. Например бе установено, че бързината като важно физическо качество съответства на изискванията за нивото на подготвеност на студентите. Малко по–слабо развити са взривната сила на долните крайници и хватовата сила на дясната и лявата ръка. Определени изисквания могат да се предявят към скоростно-силовата издръжливост на коремните мускули. Но като цяло изследваните имат добра физическа готовност за действие в трудни ситуации.
Тъй като целта на научното изследване бе да се разкрият някои аспекти на взаимовръзките между наследствените предразположения на студентите и тяхната психофизическата готовност за действие в трудни ситуации, ще обърнем малко повече внимание на второто направление в тестирането.
Наследствените предразположения бяха измерени със системата „Genetic – test“ въз основа на снемане отпечатъците на пръстите на дясната и лявата ръка. Използван бе софтуерно–хардуерен комплекс и биомет­ричен скенер. Методиката е разработена от група учени от Новосибирск, Русия (www.genetic-test.ru). Общо бяха от­разени в измерването по 104 подпоказателя на пред­разположения на изследваните лица. Ще се спрем само на някои от тях.
Първият показател е свързан с „типа образование“, който показва най-подходящото за изследваното лице профилно образование, което да съчетава неговите нужди и въз­можности. Посочени бяха шест типа образование (хумани­тарно, природонаучно, техническо, математическо, линг­вистично и социално-икономическо). Трябва да под­чертаем, че всеки човек още при раждането си има, в по-малка или по–голяма степен, вродено предразположение към определен тип образование. Установи се, че изслед­ваните имат най–големи наследствени заложби към социално–икономическото образование (фиг.1). На второ място бе класирано техническото образование, следвано от лингвистичното, математическото, природонаучното и хуманитарното. Може да се приеме, че в голяма степен наследствените им предразположения съвпадат с тяхното осъзнато желание и избор на образование.

Фиг.1. Предразположения на изследваните към тип образование.
Друг показател е свързан с „направления на профе­сионалната дейност“. Анализирани бяха три направления – практическа дейност, комуникационна дейност и анали­тична дейност (фиг.2). Наследствените предразположения на изследваните бяха насочени най-много към комуника­ционната дейност, следвани от аналитичната дейност и най-малко от практическата дейност. Като продължение на този показател могат да се допълнят „сферите на професионална дейност“, който изследваните подреждат така: творческата дейност, иновационна дейност и спортна дейност.
Един от най–важните моменти в живота на човека е изборът на „модел за самореализация“. Студентите демонстрираха два значими генетично изразени модела за самореализация - генератор на идеи и предприемач. Другите модели за самореализация са по–слабо изразени – корпоративният, професионалният и управленският.

Фиг.2. Предразположения на изследваните към направления на професионална дейност.


Фиг.3. Предразположения на изследваните към модел на самореализация.
Човешкият организъм се ражда с определени пред­разположения към различни заболявания. Те се раз­глеждат като рискови фактори за неговото здраве. С генетичния тест са диагностицирани рисковите фактори на шест от най–срещаните заболявания. Установи се, че с висок рисков фактор при изследваните са заболявания на: черния дроб и бъбреците (74,6%), гръбнака и гърба (73,2%), и храносмилателната система (60,4%). С по–малък риск са нервната система (57%) и сърдечно–съдовата система (40,6%). С най–малък риск са забо­ляванията на кръвоносната система.
Едно от основните консервативни свойства на личността, определящо динамиката на протичане на психическите процеси е „темпераментът“. Основните четири вида тем­перамент - холеричен, сангвиничен, флегматичен и мелан­холичен много бързо се диагностицират по пръстовите отпечатъци с генетичния тест. Почти еднакво е разпре­делението на дяловете проценти при флегматичния (38,5%) и сангвиничния темперамент (38,2%) на изслед­ваните. Тези два темперамента заемат общо 76,7% от об­щия сбор. Като цяло студентите с тези типове темпе­рамент са относително силни и устойчиви на продъл­жителни натоварвания. Холеричният темперамент заема 19%, а меланхоличният – 4,3%. Така структуриран, тем­пераментът на студентите е признак за формирана добра психофизическа готовност за действие в трудни ситуации.
Подобна структура се е формирала и при „въз­приемането на новостите“. Разгледани са три вида възприемане на новостите – либерален, консервативен и индивидуален. Повече от половината от изследваните (58,8%) принадлежат към т.нар. либерален тип. Индиви­дуалният тип представлява 35,2% от общата съвкупност, а консервативният – 6%. Така че подложените на тестиране студенти имат добри генетични дадености да възприемат новостите.
В заключение можем да обобщим, че сме напълно наясно, че от анализираните тук данни не би било ко­ректно да се правят крайни заключения. Като цяло обаче може да се смята, че изследването в голяма степен установи, че тестираните студенти имат сравнително добре развита психофизическа готовност за ефективни действия в трудни ситуации. Наследствените предразпо­ложения до голяма степен са повлияли и съответстват на изискванията на професионалната дейност на студентите. Трябва да подчертаем обаче, че наследствените пред­разположения са повлияни от социалните и личностни фактори, отразяващи социалната и образователната сре­да на изследваните.

Литература

Давидова, Т. Формиране на адекватна психофизическа готовност за действие в нестандартни ситуации. Автореферат. Велико Търново, 2015.

Домусчиева Роглева, Г. Предсъстезателна тревожност и стрес в спорта. С., 2009.

Иванов, Й. Специализирана психо-физическа подготовка на футболния съдия. С., 2014.

Йолов, Г. Опасност и психическа промяна. С., 1983.

Кайков, Д. Теория и методика на изследване на екстре­малните ситуации. С., 1988.

Кайков, Д. Ситуативна психическа готовност за дейст­вия в екстремални условия. С., 1989.

Кайков, Д. Психология на екстремалните ситуации. С., 1998.

Русинова-Христова, А., Г. Карастоянов. Психологическите типове по Карл Юнг и стресът. С., 2000.

Стояновский, Д. Диагностика заболелеваний по кожним рисункам ладони. Практическа дерматоглифика. М.,2001.

Lazarus, R. S. Stress and emotion: A new synthesis. New York: Springer, 1999.

www.genetic-test.ru

www.polls.hapche.bg/index.php?sid=65472

Статията е препоръчана за публикуване от

кат. „Физическо възпитание и спорт“.