Взаимовръзки

Да знае човек, че е включен в тази битка, да знае, че е включен в решаването на борбата между Михаил и Ариман, е нещо, което, скъпи приятели, можем да наречем антропософски ентусиазъм и антропософско въодушевление.
ОСМА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 1 август 1924 г.
В тази лекция ще се опитам да опиша как отделният антропософ живее в своята карма благодарение на това, че като резултат на предпоставките, за които говорихме, е влязъл в Антропософското общество или най-малко в атропософското движение. За целта днес ще е необходимо да добавя някои неща като обяснение на това, което изложих тук последния понеделник. Насочих вниманието ви към онази значителна свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие, която можем да опишем, като кажем: В нея самият Михаил е великият учител. Отряди човешки души, които тогава се намират между смъртта и ново раждане, но също така и отряди духовни същества, които не са определени за земно въплъщение, а живеят в продължение на еони в етерно или в друго по-висше съществуване, всички тези същества, т. е. човешки, свръхчовешки и подчовешки принадлежат към учениците в Михаиловата школа. През последния понеделник описах нещо от онова, което тогава е било съдържание на съответното учение.

Днес първо искам да разгледаме предпоследното господство на Михаил, всъщност по отношение на настоящето то е последно и трае три столетия, като приключва в епохата на Александър, преди християнската ера. После това господство на Михаил се оттегля и господството над Земята поемат други архангелски същества. Когато на Земята става Мистерията на Голгота, общността на Михаил е била съставена от духовните и човешките души, които принадлежат към нея. Те чувстват Мистерията на Голгота като момент, в който Христос напуска тяхната област, областта на Слънцето, докато живеещите тогава хора на Земята трябва да почувстват Мистерията на Голгота като слизането на Христос при тях.

Това е мощна, бих казал, простираща се до гигантски размери полярност в изживяването на единия и на другия вид души, и ние трябва да се задълбочим в нея с цялото си сърце.

След това започва времето, през което космическата интелигентност, т. е. интелигентната същност, разпространена над целия свят и намирала се под неограниченото управление на Михаил до края на епохата на Александър Велики, преминава постепенно във владение на земните хора, фактически се изтръгна от властта на Михаил.

Виждате ли, скъпи приятели, по отношение на тези неща човечеството се развива по следния начин. До края на епохата на Александър, дори известно време след тази епоха, а за отделни човешки групи много по-продължително време, винаги е съществувало съзнанието, че когато някой е интелигентен, не развива сам тази интелигентност в себе си, а тя му е подарена от духовните светове. Когато някой е мислел нещо умно, този факт, че той е умен, се е приписвал на инспирирането от духовните същества. Фактът, че хората започват да приписват своето остроумие и интелигентност на самите себе си, е новост. И това се случва, защото управлението на интелигентността преминава от ръцете на Михаил в ръцете на хората.

Когато в края на 70-те години на 19-ти век Михаил отново поема ръководството на земните съдбини, намира космическата интелигентност, която се е изтръгнала от неговата власт през 8-то и 9-то столетие, напълно в човешката област.

Така е в последната третина на 19-и век, когато след господството на Гавраил отново настъпва господството на Михаил. Идвайки при интелигентните хора, Михаил може да каже: Тук отново намирам онова, което се изтръгна от моята власт и което управлявах по-рано. Големият спор през Средновековието между ръководещите личности на Доминиканския орден и онези, които продължавайки азиатския александризъм достигат до Испания, каквито са Аверое и неговите последователи, се състои в това, че Аверое и неговите последователи, т. е. мохамеданските следаристотелци, казват: Интелигентността е нещо общо. Те говорят само за пан-интелигентност, а не за отделна човешка интелигентност. Това, което е отделната човешка интелигентност, за Аверое е само отражение в отделните човешки глави на онова, което в действителност съществува само като нещо всеобщо.

Представете си, че някой има огледало, което изглежда така /виж рис./. Бих могъл естествено вместо тези девет части да нарисувам сто, хиляда и милиони части. Тук има един предмет, който се отразява. Така е било за Аверое, срещу когото Тома Аквински е водел жива борба. В преданието, което идва от старата епоха на Михаил, умът, интелигентността е за него пан-интелигентност; отделните човешки глави са я отразявали и когато човешката глава не действа, тогава всъщност не съществува никаква индивидуална интелигентност. Но какъв е случаят?

Онова, което Аверое си е представял, е било правилно до края на александровската епоха и е космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое е запазил именно него. Доминиканците са приели развитието на човечеството по друг начин, те са казвали: Не е така! Естествено биха могли също да кажат: Някога е било така, но днес не е! Но те не го правят, а имат предвид състоянието на нещата само каквото е било в 13-ти век, което след това особено силно се проявява в 14-ти и 15-ти век. Те казват: Сега всеки човек има своя собствен ум. Това се е случило в онези времена.

Задачата на свръхсетивната школа, за която ви говорих през последния понеделник е била да доведе до пълна яснота този спор. В нея това постоянно се е подчертавало във всички метаморфози, като непрекъснато се е описвал основният характер на древните мистерии. Онова, което можах да опиша пред вас като отблясък, характеризирайки същността на древните мистерии, е било описвано в тази свръхсетивна школа по величествен нагледен начин не в свръхсетивни имагинации, които идват едва в началото на 19-и век, а в свръхсетивните инспирации.

Тогава обаче вниманието се е насочвало и към бъдещето, към това, което следва да стане нова същност на мистериите, към всичко, което не се е поемало като древната мистерийна същност от човека, който на Земята още не е притежавал интелигентност и е можел да изживява свръхсетивните светове само по съноподобен начин, а към мистерийната същност, която трябва да започнем да разбираме в областта на антропософията, която изцяло отговаря на ясната и изпълнена със светлина човешка интелигентност.

Но нека навлезем в интимното учение на онази свръхсетивна школа. Тази интимност е водела до познание на това, което се отразява в светогледите на земните хора от древноеврейското време насам и във времето на християнството, от което и днес, когато вече би трябвало да има по-дълбоки разбирания, в по-голяма част от хората се намира само като традиционен отблясък. Това е учението за греха, за грешния човек, който в изходната точка на човешкото развитие всъщност е бил предопределен да не навлезе така дълбоко в материята, както навлиза впоследствие.

Известна, добра версия на това учение се намира например при Сен-Мартен в «Непознатият философ», който преподава на учениците си, че преди да започне развитието на земните хора, човекът се е намирал на определена висота и е слязъл от тази висота чрез първичния грях, който Сен-Мартен нарича «космическо прелюбодеяние». Чрез първичния грях човекът е слязъл до състоянието, в което се намира днес. По този начин Сен-Мартен е насочил вниманието към онова, което е съществувало в учението за греха по време на цялото човешко развитие – възгледът, че човекът не стои на висотата, на която действително е можел да бъде. Всяко учение за наследствения грях с право е било свързвано с възгледа, че човекът е паднал от висотата, на която се е намирал.

Тъй като последствията са извлечени от този възглед, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, – той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, а в материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията. И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.

Ако насочим поглед върху всички ръководещи духове от редицата на архангелите, които се сменят подред в земното господство, така че то се упражнява винаги около три, три и половина столетия, както в последните три до четири столетия господството на Гавраил, а в следващите три и половина години господството на Михаил, ако насочим поглед върху цялата редица архангелски същества: Гавраил, Рафаил, Захариил, Анаил, Орифиил, Самаил, Михаил, можем да опишем отношението, което съществува между тях и духовете от по-висшите йерархии, приблизително по следния начин:

Моля, приемете думите, които могат да звучат тривиално – тъй като днес се изразяваме само чрез тях, – приемете много сериозно думите за тези възвишени неща. От всички седем на брой архангели, шестте се примиряват макар и не напълно с факта, – най-непримирим е Гавраил, но и той не напълно, – че хората стоят пред майя, пред една велика илюзия, защото заради някои от техните качества, които не отговарят на това, за което първоначално са били определени. Те са слезли по-низко от първоначалната предопределеност. Единствено Михаил е онзи, – трябва да се изразя банално, – който не иска да следва това поведение и заедно с Михаиловите духове също и между хората, застава върху гледната точка: Аз съм управител на интелигентността. Тя трябва да бъде така управлявана, че в нея да не прониква илюзията, фантастиката и това, което кара човека да вижда в света смътно и мъгляво.

Скъпи приятели, прозрението за това, че Михаил е най-големият опонент в групата на архангелите, е извънредно въздигаща, поразяваща и величествена гледка. Всеки път, когато на Земята е идвала епохата на Михаил, интелигентността като средство на познанието е ставала не само космополитическа, както вече изложих, но е ставала такава, че хората са се прониквали от съзнанието: Въпреки всичко можем да се издигнем до Бога.

Мисълта «Въпреки всичко можем да се издигнем до Бога», играе извънредно голяма роля в края на предпоследната михаилова епоха. Тогава, започвайки от Гърция, навсякъде над мистерийните центровете се разпростира атмосфера на обезсърчение. Обезсърчени са били онези, които в долна Италия, в Сицилия са били последователи на питагоровата школа. Те са се чувствали така, защото магическият блясък, който царуваше над питагоровата школа в 6-то предхристиянско столетие, угасва. И хората отново виждат – видели са го и посветените в питагоровите мистерии – как илюзорното, материалистично-илюзорното се разпростира над света.

Дъщерите и синовете на древните египетски мистерии са обезсърчени. О, тези египетски мистерии, те са така обезсърчени още по времето на Александър Велики, че макар и да разпространяват такива дълбоки учения като тези от сказанието за Озирис или от съзерцанието на Серапис, наподобяват само на сгурията от чудесни стари разтопени метали! Отвъд в Азия, къде са онези смели, мощни извисявания в духовния свят, които са произлизали например от мистериите на Диана в Ефес? Даже мистериите на остров Самотраке, мъдростите на Кабирите, са можели да бъдат разчитани само от онези, които са носели в себе си импулса за полет, импулса за духовно извисяване; само тези, които са били така устроени в душата си, са можели да разчетат димните облаци, които се издигат от Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса, Кабирите.

Обезсърчението настъпва навсякъде. Тогава царува едно чувство, което са се опитвали да преодолеят в древните мистерии, обръщайки се към тайната на слънчевата мистерия, а това е тайната на Михаил. Човекът не може! – е чувството, царувало наистина навсякъде:

Михаиловата епоха е епоха на велико изпитание. Платон вече е само като разводнен екстракт от древните мистерии. От този екстракт е взето след това най-интелектуалното чрез аристотелизма, а Александър го поема на раменете си.

Словото на Михаил тогава е било: Човекът трябва да стигне до пан-интелигентността, до схващането за безгреховната форма на божественото тук, на Земята. Навсякъде трябва да бъде разпространено най-доброто, което е било създадено преди достигането на това обезсърчение в мистерийни храмове с център в Александрия. Ето какъв е бил импулсът на Михаил и неговата позиция по отношение на другите архангели: Той протестира по твърд начин срещу човешкото падение.

Но това е и най-важното съдържание на неговото учение, поднесено на последователите му в свръхсетивната школа, за която говорих последния понеделник. Съдържание е следното: Сега, когато интелигентността навлезе между хората и изтръгнала се от Михаиловите последователи слезе долу на Земята, в тази епоха на Михаил хората трябва да доловят, да почувстват, че е нужно да се спасят, защото интелигентността не бива да бъде засегната от греховност, понеже тази епоха в развитието на интелигентността трябва да бъде използвана, за да се издигнат хората до духовния живот в една чиста интелигентност, освободена от илюзия.

Това е настроението от страна на Михаил спрямо настроението от страна на Ариман. Защото вече ви описах през последния понеделник и противоположната позиция: Как Ариман полага и ще продължи да полага невероятни усилия, за да си присвои интелигентността, достигнала до хората, за да ги обсеби. Тогава Ариман би притежавал интелигентността в човешките глави.

Виждате ли, скъпи приятели, трябва да познаваме Ариман, т. е. отрядите на Ариман. Нищо не се постига само с това, че към името на Ариман се изпитва презрение или на пълчище от презрени същества се дава неговото име. С това не се постига абсолютно нищо. Онова, което е важно, е, че в лицето на Ариман пред нас стои преди всичко космическо същество, което притежава най-високата интелигентност, която можем да си представим, космическо същество, което изцяло е приело интелигентността в своята индивидуалност. Ариман до висока степен е свръхинтелигентен във всяко направление. Той притежава ослепителна интелигентност, която идва от цялото човешко същество – само не от онази част, която се оформя човешки в човешкото чело.

Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от по-низшите сили, именно от тях идва най-високата интелигентност. Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи. За света на хората, – такова е мнението на Ариман, – трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта. А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност. Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, – мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.

Виждате ли, когато по този начин имаме пред себе си Ариман, ние естествено ще почувстваме тогава и пълната противоположност между Ариман и Михаил. Защото за Михаил съвсем не е важно индивидуалното в интелигентността. Човекът постоянно е изложен на изкушението да направи от интелигентността нещо лично и индивидуално по образец на Ариман. Всъщност Ариман има много презрително мнение за Михаил, той смята Михаил за глупав. Естествено това е само по отношение на самия него, защото Михаил не иска лично да си присвои интелигентността, а иска и в течение на хилядолетия е искал да управлява пан-интелигентността през еоните. И сега, когато хората притежават интелигентността, тя отново би трябвало да бъде управлявана от него като нещо общочовешко, като нещо, което да ползва всички хора под формата на всеобща интелигентност.

Без съмнение като хора бихме направили добре, ако кажем: Вярата, че можем да сме умни само за самите нас, е глупава. Защото ние не можем да бъдем умни само за нас. Когато доказваме логически на някого нещо, предполагаме, че за него важи същата логика, за трети човек – също. Ако някой би искал да има собствена логика, не бихме желали да му доказваме нищо според нашата логика. Особеността на тази Михаилова епоха е, че това разбиране трябва да премине и в чувстването на нещата и в крайна сметка да бъде разбрано по този начин. Всъщност зад кулисите на съществуването бушува борбата на Ариман против михаилизма. И както вече казах през последния понеделник, задачата на антропософа е да има чувството, че засега космосът се намира вътре в тази борба.

Тази борба, която съществува вече в космоса, придобива значение, след като в 8-о и 9-то столетие космическата интелигентност постепенно се изтръгва от властта на Михаил и неговите отряди и слиза долу между земните човешки същества. Това става актуално едва когато в човечеството започва да се развива съзнателната душа в онзи момент, който посочих – в началото на 15-то столетие. Тогава в отделните духове на Земята също виждаме нещо, което е като отражение на това, което става във великата свръхсетивна школа, за която ви говорих последния понеделник. В онова време виждаме, че нещо от свръхсетивното познание се отразява в отделните земни хора.

В последно време обяснихме толкова много небесни отражения в земните школи и институции. Говорихме за великата школа от Шартр, говорихме и за други школи. Но във връзка с това можем да говорим и за отделни хора. И тук имаме знаменателното явление, че именно когато съзнателната душа започва да се развива в цивилизованото човечество, когато розенкройцерството трябваше да поеме в ръцете си този изгрев, началото на импулса на съзнателната душа, в един дух на тази епоха преминава като светкавица нещо от този свръхземен импулс. Това е Раймундус де Сабунда. Онова, което Раймундус де Сабунда учи в началото на 15-то столетие, е почти като земен отблясък от великото свръхсетивно учение на Михаил, което ви описах.

Той казва: Хората са паднали от мястото, което в началото им е предопределено от ръководещите ги боговете. Ако биха останали на това място, щяха да имат около себе си всичко, което живее в чудните кристални форми на неоформеното минерално царство, в стотици и хиляди разнообразни форми на растителността, във формите на животинското царство, което живее и се движи във водите, във въздуха, което в топлината и в земното естество, тогава те щяха да виждат всичко така, както то се представя в своите истински форми.

Раймундус от Сабунда напомня как някога в дървото на Сефиротите, в категориите на Аристотел, в онези общи понятия, които изглеждат толкова странни за този, който не ги разбира, се съдържа онова, което трябва да издигне хората чрез интелигентността в духовния свят. Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава: битие, поведение, действие, – десет такива категории, десет такива общи понятия. Хората казват: – Естествено човек трябва да бяга от това, да бяга от изучаването на такива общи понятия! Защо за десет такива общи понятия: битие, имане, ставане и т. н., човек трябва да се мъчи? Но това е същото, ако някой каже: Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество! Но той се състои само от буквите а, б, в, г, д, е,... до ю, я, ъ! В тази книга няма нищо друго освен а, б, в, г, д, е,... до ъ в различни комбинации. И някой, който не може да чете, и вземе Гьотевия «Фауст» в ръцете си, няма да може да разбере какво величие се крие в тази книга, а постоянно ще вижда само а, б, в, г, д, е и т. н. Някой, който не знае как трябва да се комбинират а, б, в, г, който не знае, как тези букви и звукове се отнасят едни към други, естествено не може да прочете «Фауст».

Така е и по отношение на категориите на Аристотел; те са десет: битие, количество, качество, свойство, отношение, пространство, време, положение, поведение, действие, страдание, – те не са толкова много, колкото буквите. Това са духовните букви. Който знае да си служи с думите битие, поведение, действие и т. н. по правилен начин, както знае да си служи с отделните букви, за да дадат те съдържанието на «Фауст», все още може да предчувства нещо от онова, което Аристотел е казал, например поучавайки Александър Велики.

Раймундус от Сабунда все още е насочвал вниманието върху тези неща и е знаел за тях. Той казва: Ако насочим поглед върху онова, което още е съществувало в аристотелизма, то е нещо, което е останало от старото време, когато хората в началото са паднали в своето земно развитие. Тогава те още са си спомняли, че това е било «четене в книгата на природата». Но човеците са паднали толкова дълбоко, че в действителност вече не могат да четат «Книгата на природата». Ето защо Бог, който се смилил над тях, им е дал Библията, или «Книгата на откровението», за да не се откъснат напълно от божествено-духовното.

Раймундус от Сабунда още в 15-то столетие е учел, че «Книгата на откровението» съществува за греховния човек, защото той вече не може да чете «Книгата на природата»; но смята, че хората отново трябва да намерят възможност да се научат да четат «Книгата на природата». А това е именно импулсът на Михаил, след като управляваната от него интелигентност е дошла между хората, да доведе отново тези хора дотам – да отворят великата книга на природата и да четат в нея.

Всъщност всеки, който се намира в антропософското движение, би трябвало да почувства, че може да разбере своята карма само тогава, когато първо знае, че лично е призован отново да чете по духовен начин «Книгата на природата», да намери духовните основи на природата, след като за междинното време Бог е дал «Книгата на откровението».

Вземете смисъла, който се съдържа в моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот». На последната страница в тази книга ще видите – само че във формата, в която тогава можах да я напиша и трябваше да я напиша, – че въпросът се касае за това, антропософското движение да бъде ръководено в такава насока, че хората отново да могат да четат не само «Книгата на откровението», за която ви казах, че още Яков Бьоме е чел, но също и «Книгата на природата». Неумелите, недостатъчните, често пъти ужасните начала на новата естествена наука, трябва да бъдат преобразени, метаморфозирани чрез духовен светоглед в действително живо четене на книгата на природата. Също мисля, че в края на моята книга «Мистиката в зората на новия духовен живот» е употребен изразът «Книга на природата». Още от самото начало антропософското движение имаше този «шиболет». Още от самото начало това беше апел към онези хора, които трябваше да се вслушат в гласа на своята карма, повече или по-малко подсъзнателно и смътно трябваше да чуят зова: Моята карма е засегната и обхваната от това, което прозвучава тук в света като вест на Михаил; чрез моята карма имам нещо общо с това.

В крайна сметка има хора, които бяха тук, които винаги са тук, които дойдоха и постоянно ще идват, които са готови да напуснат в известен смисъл света и да се съберат в името на това, което е обхванато в Антропософското общество. В какъв смисъл това повече или по-малко напускане на света трябва да се схваща като действително, като формално и т. н., това е отделен въпрос, но все пак то е един вид напускане на света за отделните души и отиване при нещо, което е различно от онова, от което те са израснали. Отделният човек е засегнат от най-разнообразни кармически последствия. Той изживява това или онова благодарение на факта, че трябва да се изтръгне от определени връзки, да се съедини с тези, които искат да последват призива на Михаил. Има хора, които чувстват следването на Михаиловия призив като един вид освобождение, като един вид спасение. Но има и такива, които го чувстват по друг начин, като този например: От една страна съм привлечен от Михаил, а от друга страна – към ариманизма; не мога да избера, в това състояние съм заседнал в живота! Има такива, чиято смелост ги изтръгва от това състояние, но те все още имат външна връзка. Някои лесно намират външната връзка; това също е възможно и за днешното състояние на Антропософското обществото е може би най-доброто. Винаги има хора, които се намират в антропософското движение, но са обвързани с други хора, които не са в това движение, а също и с такива, с които кармически са дълбоко свързани от минали земни съществувания. Тук виждаме най-странните кармически взаимоотношения.

Можем да разберем тези странни кармически нишки, само когато си спомним за предпоставките, за които говорихме досега, при които действително виждаме как душите, които дълбоко в подсъзнанието си днес чувстват стремеж да намерят антропософското движение, са преживяли едни с други нещо в минали земни съществувания. Преживели са неща, в които до голяма степен са имали връзка с рояк от души, слушали посланието на Михаил в свръхсетивния свят през 15-ти, 16-ти, 17-ти век, които след това в началото на 19-ти век са преживели мощния имагинативен култ, за който говорих тук. Виждаме, че се отправя мощен космическо-земен зов към кармическите взаимоотношения на членовете на Антропософското общество. В последния понеделник чухме как този зов ще се разпростре над целия 20-ти век и в края на 20-ти век ще настъпи кулминационната точка.

За това, скъпи приятели, бих искал да говоря през следващата неделя.

Но импулсите на Михаил са от такова естество, – а това е от голямо значение за кармата на всеки отделен антропософ, – че действат дълбоко и интензивно в целия човек. От предишните изложения знаем, че господството на Михаил, ако искаме да го наречем така, което за земния живот е започнало в края на 70-те години на 19-то столетие, е било предшествано от господството на Гавраил и аз обясних вече как господството на Гавраил е свързано със силите, които минават през физическото възпроизводство, физическото размножение, със сили, които са свързани с физическата наследственост.

Точно противоположни на това са силите на Михаил. При господството на Гавраил е така, че неговите импулси действат силно във физическото тяло на човека. Михаил действа силно в духовното същество на човека. Това можете да видите от факта, че той е управител на мировата интелигентност. Обаче импулсите на Михаил са силни, мощни и от духовното проникват в целия човек. Те действат в духовното, оттам в душевното естество и оттам във физическото естество на човека. И тези свръхземни сили винаги действат в кармическите взаимовръзки. Съществата на висшите йерархии действат с човека и върху човека; чрез това се изгражда кармата. И поради това, че силите на Михаил действат върху целия човек, те също са сили, които първоначално особено силно действат в кармата на човека. Силите на Гавраил действат много слабо, не съвсем никак, но много малко в същинската карма на човека; силите на Михаил действат силно в кармата на човека.

Ето защо когато определени хора, – а това всъщност сте всички вие, мои скъпи приятели, – са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако бъде мислена, свързана с течението на Михаил. И ако разглеждаме Михаил като дух, който стои в особена връзка със Слънцето и с всички слънчеви импулси, тогава ще ни стане още по-ясно какво извънредно дълбоко значение могат да имат тези импулси на Михаил именно за изложените на тях хора – духовното действа чак във физическия организъм. И повече отколкото е обичайно ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората, намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаил, или други подобни. Макар и Рафаил да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство – нещата във вселената са преплетени, – все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и болестта.

Това отново е във връзка с факта, че силите на Михаил се проявяват не само космически, но изтръгват човека от тесните земни връзки и го възнасят на духовна висота, на която по-слабо от другите хора чувства земните връзки; поне чрез неговата карма той е предопределен за това – отново нещо, което има дълбоко влияние върху кармата на всеки отделен човек, който принадлежи към течението на Михаил.

Виждате ли, през последната третина на 19-то столетие действително е така, че хората силно могат да почувстват, да доловят проникването на силите на Михаил в света – не става въпрос за нервни хора, а за душевно-духовно чувствителни хора. Това проникване на силите на Михаил в света се проявява при същинските хора на Михаил така, че те чувстват някои неща, покрай които другите минават без да ги забележат, като имащи дълбоко значение и като решаващи в живота.

Преди всичко кармата на такива хора е така устроена, че макар и да не са били наясно върху това, все пак долавят онази борба, която завчера описах като борба между Михаил и Ариман. В днешната епоха Ариман има силно влияние върху хората, само когато по някакъв начин съществува отклоняване на съзнанието. Крайното явление е, да речем, безсилие или припадък или замъгляване на съзнанието, което трае по-дълго време. В такива моменти, когато човек изпада в размътване на съзнанието, ариманическите сили могат да действат особено силно върху него. Тогава те действат в него, той е изложен на тях. Но именно в тази последна третина на 19-и век, а именно във времето, в което е наближил края на Кали-Юга, следователно в последните години на миналото столетие, е нещо наистина потресаващо да погледне човек зад сцената на външния физическо-сетивен свят, простиращ се пред човешките сетива. Непосредствено граничещо с този свят е онова, което ни показва много от историческите процеси, в които се намесват висшите, свръхсетивни същества.

В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата борба на Михаил са скрити само зад тънко було. Оттогава насам в известна степен Михаил води борба във външния свят. Отнася се за това, че сега човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува свръхсетивно, отколкото преди изтичането на Кали-Юга, когато още в миналото столетие, както казах, светът, граничещ непосредствено с физическия, е бил закрит само с едно було и Михаил води борбата повече зад сцената. Но Михаил настоява, както ви казах, неговото господство безусловно да си пробие път. Михаил е силен дух и изцяло се нуждае само от смели хора, вътрешно смели хора.

И във всички взаимовръзки, които ви описах, в тази свръхсетивна школа през 15-и, 16-и, 17-и век, в онзи свръхсетивен култ в началото на 19-и век, между духовете, които участват, непрекъснато действат множество луциферически същества, необходими за тези взаимовръзки. Михаил се нуждае от луциферически същества, които съдействат, за да победи той полярната противоположност, да победи Ариман. Така че хората на Михаил вече също са поставени, – не можем да кажем в една борба, но в съвместната дейност на луциферически и ариманически импулси. Тези неща много определено се показват именно към края на миналото столетие. Тогава не е рядкост човек да успее да прозре през това, което нарекох було. Тогава се виждаше колко силно Михаил трябва да се бори против Ариман и колко лесно беше да бъде отклонено съзнанието чрез луциферически влияния.

Може би ще кажете: Отклонения на съзнанието, припадъци не са толкова необикновено нещо. Без съмнение, външно погледнато, те не са нещо необикновено; но добиват значение чрез последствието, когато е налице отклоняване или замъгляване на съзнанието. Искам да ви дам един пример за това.

Веднъж един човек трябваше исторически по-интимно да бъде запознат с една личност. Той просто трябваше да се запознае исторически с една личност от времето на възраждането или на реформацията. Разберете ме точно, касаеше се затова, че бяха направени всякакви подготовки, един човек – това беше в края на 90-те години на миналото столетие – по исторически път да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията. И всъщност след цялата тази подготовка, беше невъзможно този човек да не се запознае с тази личност по един, бих искал да кажа, напълно педантично-филистерски път. Но я вижте, през времето, когато трябваше да изживее това, този човек не беше способен да използва съзнанието си поради най-рафинирани отношения в кармата. Той изпадна в един вид сън, от който не можа да се събуди. Чрез това бе възпрепятстван.

Естествено на такива неща не се обръща особено особено внимание в обикновения живот. Но именно чрез тези неща непосредствено можем да погледнем от земния свят в духовния свят. И ако искаме обяснение на този факт, можем да кажем: Онзи човек, който трябваше да се запознае с една личност от времето на възраждането и реформацията, би получил несъмнено извънредно силно лично впечатление, ако би изживял именно това, което разказвам. Той не го изпита, мина, така да се каже, над него. Но в замяна на това през въпросното време този човек получи в преобразена форма това, което би получил като впечатление от Михаиловия елемент. Той придоби именно разбиране – макар и несъзнателно – за Михаиловия елемент.

Привеждам този малко парадоксален пример, за да ви покажа по какви пътища Михаиловият елемент стига до хората. И биха могли да се приведат много, много такива примери. Днес хората биха били изцяло други, ако с мнозина от тях не биха се случили такива неща. Защото тези неща могат да се случат по стотици начини. В случая, който ви разказах, съответният човек действително изпада в един вид сънно състояние. В други случаи някакво събитие, което би отклонило даден човек от Михаил, е възпрепятствано така, че идва някой приятел или някой друг и отвежда съответния човек някъде другаде и неговото съзнание е отвлечено по най-естествен, по най-филистерски начин, поради което той е възпрепятстван да направи онова, което всъщност отначало му е предопределено кармически. През тези години се случват най-силните вмешателства в обикновения нормален ход на кармата.

И по правило тук може да се види колко дълбоко се простират влиянията на Михаил. В множество случаи се оказва, че е упражнено не само душевно влияние, но и проникващо вътре в тялото влияние при хора, които в кармата си трябва да получат един тласък, понеже Михаил трябва да проникне в земния сетивен свят през вратата на човешкото съзнание.

Много интересно е да се види как в 90-те години хора биват въвличани в събития, които не представляват нищо друго, освен пътищата на Михаил от духовния свят във физическия. Защото трябва да размислите: Това, навлизане на Михаил във физическия свят, което става в последната третина на 19-то столетие, вече от дълго време, още от началото на 40-те години на 19-и век се подготвя в духовния свят. Бих искал да кажа, че Михаил и неговите сподвижници все повече и повече се приближават, и все повече и повече се показва, че долу ще слязат хора, които в земните си съдби са свързани със задачата на Михаил, тук на Земята отново да поемат интелигентността, след като тя се е изтръгнала от властта на Михаиловите отряди в свръхсетивната област.

Във всичко това – вие можете да го видите вече от досегашните изявления – в крайна сметка е поставено антропософското движение. Защото антропософското движение е свързано с цялото течение на Михаил, както се вижда от изложеното досега.

Разгледайте осветлените с тази светлина кармически връзки на отделни личности, които идват до антропософското движение чрез един вътрешен стремеж. Те първоначално идват от света и несъмнено се намират в различни световни взаимовръзки. В света са съществували действително много общности, които са обединявали хора в себе си, но никога свързващата сила не е имала онази особеност, която създават именно силите на Михаил. Чрез това е създадено едно особено положение за онези, които, излизайки от световните връзки, намират своя път в Антропософското общество. Някой може да влезе в други обединения, винаги е можел да влезе в такива обединения; за целта не е нужно съдбата му да бъде засегната особено дълбоко. Но човек не може да влезе в Антропософското общество – поне той не може да влезе така, че това влизане да бъде честно и дълбоко засягащо душата, – без съдбата му да бъде дълбоко повлияна. И това става особено ясно тогава, когато наблюдаваме нещата, бих искал да кажа, в правилната светлина.

Вземете един човек, който влиза в Антропософското общество или движение, който по-рано е имал някакви отношения с неантропософи, или запазва тези отношения. Много по-значителна е разликата между този, който е вътре в обществото, и този, който се намира вън или остава вън, отколкото иначе в други общности. Тук съществуват два вида връзки. Поради това, че всичко, което описах е станало, ние живеем в епоха, изпълнена с извънредно важни решения, така че това стоене едни до други на хора антропософи и неантропософи днес е нещо твърде решаващо. За онзи, който се намира в Антропософското общество се касае или за развързването на стара карма, или за изтъкаването на нова карма с този, който се намира вън от Антропософското общество. А това са големи разлики.

Да предположим, че един антропософ е близък с един неантропософ. В такъв случай може да се касае за това, антропософът да има да разрешава стари кармически връзки с неантропософа, или може да се касае за другото, неантропософът да завърже с антропософа кармически връзки за бъдещето. Поне тези два случая са единствените – естествено различно устроени, – които можах да наблюдавам. Вън от тях няма никакъв друг случай. Обаче от това следва, така да се каже, че или се действа върху неантропософи в смисъл, те да дойдат в общността на Михаил, или пък се действа така, че онези, които не принадлежат на общността на Михаил, се избягват от нея. Това е времето на великите решения, онази велика криза, за която всъщност говорят свещените книги на всички времена и която се отнася всъщност за нашето време. Защото това е именно особеното на импулсите на Михаил, че са решаващи и че стават решаващи точно в нашата епоха. Хората, които в своето настоящо въплъщение приемат чрез антропософията импулсите на Михаил, променят цялото си същество като приемат в себе си импулсите на Михаил, така че това разпростира своето влияние далеч извън силите, които иначе се определят само чрез расови и народностни връзки.

Помислете само колко силно може да се говори за това: Тук имаме принадлежащ към даден народ човек – руснак, французин, англичанин, германец. Ние поставяме хората на определено място когато размисляме, когато ги виждаме къде могат да принадлежат. Ще считаме за важно, когато погледнем един човек, че той е турчин, руснак и т. н. При тези, които днес действително приемат антропософията като най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики не ще имат вече никакъв смисъл, когато те отново ще слязат на Земята. Хората ще кажат: Откъде е този човек? Той не е от някой народ, не е от някоя раса, той е такъв, като че е израснал от всички раси и народи.

Виждате ли, когато последния път Михаил господства на Земята, тогава, по времето на Александър Велики, се е касаело за това, гръцката култура да бъде разпространена космополитично, да бъде пренесена навсякъде. Чрез походите на Александър Велики тогава стават извънредно много неща за изравняването на хората, за разпространението на нещо общо. Но това не можеше още да проникне съвсем дълбоко, понеже Михаил още управлява космическата интелигентност. Сега интелигентността е на Земята. Сега това е дълбоко проникващо, засяга също и земното естество на човека. За първи път се подготвя духовното да стане сила, образуваща раса. И ще дойде времето, когато хората не ще могат вече да казват: Човекът изглежда така, следователно принадлежи на еди кой си народ, на еди коя си раса, той е турчин, арабин, англичанин, руснак или германец, а ще трябва да казват: В един минал живот човекът е изпитал силен стремеж към духовното в смисъла на Михаил. Така че онова, което е повлияно от Михаил, се явява като непосредствено физически творящо, като даващо физическа форма. Това обаче тогава е нещо, което се внедрява дълбоко, дълбоко в кармата на отделния човек. Оттук идва и съдбата на онези, които са честни антропософи: да не могат да се справят добре със света и въпреки това необходимостта да пристъпват сериозно, в пълна сериозност към света.

Посочих как хората, които изцяло стоят в антропософското движение, ще дойдат отново на Земята в края на настоящето столетие, че тогава с тях ще се обединят и други, защото именно чрез това ще трябва да се реши спасението на Земята, на земната цивилизация от разложение. Тази е, бих искал да кажа, мисията на антропософското движение, която от една страна подтиска сърцето, а от друга страна е вълнуваща и одушевяваща мисия на антропософското движение. Погледът трябва да бъде насочен към тази мисия.

Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа отколкото от другите хора. Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко отколкото други хора. И ако човек иска да заобиколи това тежко изживяване, ако иска да изживее кармата си удобно, това си отмъщава на някаква страна. Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата. Той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ. Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води после именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.

Тези по-фини връзки на живота трябва да се опознаят. Тогава с тези по-интимни връзки човек вижда и нещо друго. И най-добрата подготовка да се вижда действително духовно е, когато погледът се насочи върху тези по-интимни връзки в живота. Не е добър принцип човек по мъгляв начин да иска да развие всевъзможни аномални визионерни състояния. Но извънредно важно е човек да се занимава с това, което става по-интимно във връзките на съдбата, които той може да наблюдава.

Не виждаме ли да става наша карма, скъпи приятели, това, че живеем, или сме живели до хора, които са вътрешно абсолютно възпрепятствани да достигнат до антропософията, възпрепятствани са вътрешно въпреки всичко, което може би им бива поднесено или по-добре казано, би могло да им бъде поднесено от нас като антропософия, ако биха пожелали да го приемат? Това добре го виждаме. То е нещо, което абсолютно принадлежи към великото решение в настоящия живот. И онова, което се разиграва тук, се превръща в нещо кармически важно както за този, който после идва в антропософското движение, така и за онзи, който остава вън от него, това се превръща в нещо извънредно важно.

Защото, нека си представим, че тези хора се срещнат отново в едно бъдеще въплъщение – нали това, което ни се случва в бъдещи въплъщения, се подготвя още в настоящето въплъщение – тогава тази среща, именно с хора, към които се намираме в такова отношение, каквото сега охарактеризирах, ще бъде такава, че съществуващата иначе отчужденост ще се увеличи. Защото Михаил действа също и във физическите симпатии и антипатии. Обаче всичко това се подготвя още отсега, то се подготвя още отсега за всеки отделен антропософ. Ето защо извънредно важно за антропософа е да обгърне с поглед кармическите връзки, тези кармически отношения, които се създават между него и неантропософите. Тук стават именно неща, които достигат горе чак до непосредствената по-висша от нас йерархия. Защото виждате ли, съществува един еквивалент на това, което описах: Импулсите на Михаил се явяват като образуващи раса; съществува един еквивалент на това.

Да вземем случая, когато кармата е такава, че някоя личност е обхваната в най-превъзходния смисъл от антропософските импулси, обзета е със сърце и ум, бих искал да кажа, с дух и душа. Но тогава е необходимо нещо, което изказано звучи странно, парадоксално, но то е необходимо: Тогава неговият ангел трябва да научи нещо. И това, виждате ли, е нещо извънредно важно. Съдбата на антропософите, която се разиграва между антропософи и неантропософи, хвърля своите вълни вътре в света на ангелите. Това води чак до разделяне на духовете в света на ангелите. Ангелът, който придружава антропософа до следващите въплъщения се научава да се ориентира още по-дълбоко в духовните царства, отколкото е могъл да стори това по-рано. А ангелът, принадлежащ към другия, който не може да влезе в антропософското движение, потъва надолу. И първо може да се види в съдбата на ангелите как става великото разделяне. Сега е така – и това е нещо, скъпи приятели, на което бих искал да обърна вниманието на вашите сърца, – че от едно относително единно царство на ангелите се поражда царство на ангелите разделено на две, едно царство на ангелите с влечение нагоре към по-висшите светове и едно такова, в което ангелите проявяват влечение надолу към по-низшите светове. Докато тук на Земята се извършва образуването на общността на Михаил, можем да видим над това, което тук се образува като общност на Михаил, възлизащи ангели /виж рис. жълто/ и слизащи ангели /зелено/.
Табела 7


Всъщност, когато днес гледаме по-надълбоко в света, непрестанно можем да наблюдаваме тези течения, които имат в себе си нещо разтърсващо сърцето.

Аз казах: Онези, които идват в Антропософското общество, се делят на две групи. Едната група са такива хора, които още внасят знание от старото езичество и са се развили по-нататък, започвайки от езичеството, без да имат много опитност за онова християнско развитие, което е станало още във времето на Кали-Юга, сега те се врастват в онова християнство, което отново трябва да бъде космическо християнство. Следователно те са езически предразположени души, които всъщност едва сега се врастват в християнството. Другата група са такива души, които повече са уморени от християнството (уморени от езичеството?)^*, но не си признават това, които от самото начало се врастват в антропософското движение поради неговия християнски характер, при което те се врастват не толкова дълбоко в това, което е антропософска космология, антропософска антропология и т. н., а се врастват повече в абстрактно религиозното. Тези две групи ясно се различават една от друга.

Онази група, която, така да се каже, е още езически предразположена, изпитва особена необходимост с цялата интензивност да обхване носещите сили на антропософията, така да се каже, без да се оставя да бъде отклонена от някакви съображения, да върви в посоката на тези носещи антропософски сили.

Всичко това са неща, които всъщност, трябва добре да се влеят в сърцата; но те трябва да се влеят в сърцата на антропософите. Само тогава ще бъде възможен действителен съвместен живот сред Антропософското общество на основата на конкретната антропософия. Защото когато повече езически устроените души проявяват силите си, които в това въплъщение дълбоко са залегнали в основата на душите и при някои хора трудно успяват да се изявят, когато тези души проявят своите сили, тогава над цялото Антропософско общество ще се разпростре атмосфера на напредък напълно в смисъла на Михаил.

Но тогава трябва да имаме смелостта да вникнем именно в тази силна борба, която се води между това, което Михаил трябва да предприеме за осъществяване на своята велика задача и това, което Ариман постоянно противопоставя. Ариман е обхванал първо определени тенденции в развитието на цивилизацията, за да ги постави в своя служба. Помислете само, че овладяването на интелигентността от страна на хората е станало възможно едва в 15-то столетие, откакто съзнателната душа се развива в човека; защото тя е притежание на човека, тя може да си усвои интелигентността. Едва от онова време насам хората са добили това, което ги кара така много да се гордеят с лично действащата интелигентност.

Опитайте се да направите една малка сметка, която обаче обхваща нещо страшно голямо, но само пространствено голямо, опитайте се да направите една малка сметка, скъпи приятели. Сборувайте в мислите си всичко, което днес е измислено от всички писатели на вестници в един ден по цялата Земя, за да се издадат вестниците. Моля, обгърнете с поглед това. Обгърнете с поглед този сбор от интелигентност, която се изсмуква от перата и се настила на хартията, след това се напечатва и т. н. Обгърнете с поглед това, което се разлива тук като лична интелигентност в света.

А сега върнете се няколко столетия назад в миналото, идете назад в 13-то столетие и обгърнете с поглед, дали там изобщо съществува нещо подобно. То съвсем не съществува там.

Но аз бих искал да ви дам още една друга задача. Помислете – днес е неделя, съществува особен случай за това – колко събрания се провеждат от запад до изток върху политически въпроси, върху Европа. Можем да кажем: Колко много лична интелигентност се разлива в атмосферата на Земята. Представете си 13-то столетие. Хората са минавали без това, без вестници, без събрания; всичко това не е съществувало тогава. Ако се пренесете в 13-то столетие, насочвайки поглед върху света, имате формално един свободен поглед. Там не съществуват никакви редакции на вестници, не съществуват никакви политически събрания. Всичко това не съществува там, вие поглеждате свободно.

Днес навсякъде виждате да се разливат вълните на личната интелигентност. Те изпълват света. Вие не можете да виждате през тях, това е духовен въздух просто да го режеш. Също както в някои зали, където всеки изпуска дим от лулата или от цигарата си, въздухът може просто да се реже, така е и в духовната област с въздуха.

Трябва да вземем под внимание такива разлики, когато по някакъв начин искаме да преценяваме редуващите се епохи. Когато четете историци като Ранке, съвсем не забелязвате, че е така; но това са действителни факти.

Какво обаче представлява всичко това, което е проникнало в човечеството? Всичко това е духовна храна за ариманическите същества. Те първи имат възможност да се подвизават в тази област. Ето защо възможностите за намесата на Ариман в цивилизацията са станали все по-силни и по-силни. Такива духове като Ариман естествено не могат да се въплътят във физически тела на Земята, но въпреки това те могат да действат на Земята, могат да действат на Земята чрез това, че наистина не се въплътяват, но се вселяват за определени времена. Тогава, когато настъпва това, за което говорих – размътване на съзнанието или отклоняване на съзнанието само за определено време, – човекът представлява една обвивка, една дреха, – Ариман има възможност, не да се инкарнира, а да се всели, да действа със способностите на човека от самия човек.

Моята задача ще бъде именно да говоря за това действие на Ариман. И тогава, бих искал да покажа, доколко например Ариман се явява дори и като писател в течение на новото време, за да обърне вниманието върху това, което трябва да бъде наблюдавано от онези, които днес искат да наблюдават реалности.