Взаимовръзки
(Сведенията за определени издания се отнасят за томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер)
Изтегляне 1.98 Mb.
|
(Сведенията за определени издания се отнасят за томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер) Забележки към това издание Документи: Лекциите от 1-10 са стенографирани от професионалната стенографка Хелене Финкх (1883-1960), която от 1916 записва по-голямата част от лекциите на Рудолф Щайнер и след това ги превежда на обикновен шрифт. Този неин шрифт лежи в основата на печатния текст. През 1973 г. за първи път от първото напечатване на текста през 1934 г., при обработването на новото издание се разгледаха и оригиналните стенограми. За петото издание от 1971 г. беше използван този текст, проверен от специалистите стенографи и сравнен с оригиналната стенограма, с изключение на 11. лекция, която беше записана от Рудолф Хан, чиято оригинална стенограма не е запазена. Така можаха да се коригират малки грешки, допуснати още при първия превод през 1924 г. Заглавията на различните отдели бяха дадени от Мари Щайнер още за първото издание (1934 г.). За илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание. Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации. Относно темата «Прераждане и карма» се посочват следните томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер: Реинкарнация и карма, от гледна точка на модерната естествена наука, необходими представи – Как действа кармата, 1903 г., в «Lucifer – Gnosis», Събр. съч. 34. Принципът на спиритуалната икономия във връзка с въпросите за прераждането – един аспект на духовното ръководство на човечеството, 1909 г., Събр. съч. 109 Откровенията на кармата, 1910 г., Събр. съч. 120 Окултна история. Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история, 1911 г., Събр. съч. 126 Прераждане и карма, и нейното значение за културата на съвременността, 1912 г., Събр. съч. 135 Забележки към текста: Произведенията на д-р Рудолф Щайнер, включени в Събраните съчинения ще бъдат дадени с библиографските номера. Към стр. 16 Барух Спиноза, 1632-1677 г. 19 картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париж и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция. 23 мисли от остатъците на умрели хора: Сравни например в лекцията от 27 септември 1911 г. in «Езотерично християнство», Събр. съч. 130. 24 Аверое (всъщност Ибн Рошид), 1126-1198 г., живял в двора в Мароко. 26 исторически лекции, в които се взимат под внимание мислите за реинкарнацията: Виж «Окултна история. Езотерични разглеждания на личности и събития от световната история», Събр. съч. 126. 27 Рене Декрат, 1596-1650 г. 28, 50 от началото на нашия Коледен импулс: Виж «Коледното събрание за основаването на Всеобщото антропософско общество», Събр. съч. 260. 62 където говорих за ... индивидуалности, които споменава епоса Гилгамеш: Виж лекцията от 26. декември 1923 г. in «Световната история в светлината на антропософията и като основа на познанието на човешкия дух», Събр. съч. 233. 64 според казаното от свети Августин: Августин 354-430 г. В «Retractationes», L. 1, Cap. XIII, 3 се казва: «Каквото в настоящето се нарича християнска религия, имаше още в древността и не липсваше и в началото на човешкия род, а когато Христос се появи в плът, истинската религия, която и преди съществуваше, получи името християнска.» 65 през последната неделя: На 6. юли 1924 г., 3. лекция в този том. 67 Чрез един приятел беше зададена голямата загадка..: Провокиран от книгата на Шилер «За естетическото възпитание на човека», която 1795 г. излиза в «Horen» Гьоте написва своята «Приказка за зелената змия и за красивата Лилия» като край на разказа «Разговори между немски емигранти», която през1795 г. също излиза в «Horen» Сравни изложение на Рудолф Щайнер в «Новата духовност и изживяването на Христос през двадесето столетие», Събр. съч. 200, 4. лекция. 67 понеже моята драма «Портата на посвещението» стана подобна на «Приказката за ... »: Виж «Скици, фрагменти и паралипомена към четирите мистерийни драми», Събр. съч. 44. 90 загатнах тук преди години: Сравни лекциите от края на декември 1918 г. в «Как човечеството отново може да намери Христос», Събр. съч. 187. 92 един лъч от още живата мъдрост на Петър от Компостела: тук става въпрос за книгата «De consolatio rationis». Онзи Петър от Компостела – имало е трима с това име – който е възможно да е авторът на тази книга според Петър Банко, е написал «Petri Compostellani de consolatio rationis libro duo», издадена в Мюнстер и Вестфален през 1912 г. Приноси към историята на философията през Средновековието VIII) към средата на 12. столетие. Въпреки това остава отворен въпросът, дали книгата в действителност не е много по-стара или се опира на някакво по-старо произведение. 93 Бернардус от Шартр (Бернардус Карнотензис), починал около 1130 г.. Бернардус Силвестриус (Бернард от Тур), починал около 1150 г. Йоханес от Салисбъри, починал 1180 г. като епископ на Шартр. Хилдебранд, от 1073 г. папа Григорий VII, починал 1085 г.. Поставените в квадратните скоби думи са от издателя, понеже иначе не може да се разбере смисъла на дадените места. Внесените думи са така написани в оригиналната стенограма, но не са поставени на същите места.
100 Мария Евгения деле Грацие, 1864–1931 г., австрийска поетеса. 100 онзи разговор, който описах в «Моят жизнен път» (1923-1925 г.), Събр. съч. 28, 1982 г., стр. 125: Тук става въпрос за 7. глава, разговорът с цистерциенския свещенник на ордена, Вилхелм Нойман. 101 Томас Аквински, 1225-1274 г., наричан Doctor angelicus. 117 земни светове: В стенограмата и във всички предишни издания: «подземни». Беше променено, понеже е явна слухова грешка. 123 Луис Клод Сен Мартен, 1743-1803 г. Първи пише под псевдонима «Philosophe inconnu» («Непознатият философ»). Виж «Des erreurs et de la verite», 1775 г.; на немски от Матиас Кавдий под заглавието: «Заблуди и систини, или Насока за хората относно общите принципи на всяко познание», Вроцлав 1782 г.; ново издание се появява 1925 г. в «Новият ден – издателство», Щутгарт. 126 Кабирите: Други изложения на Рудолф Щайнер за Кабирите се намират между другите, в следните лекции: Дорнах 17 януари 1919 г. (с рисунки на Рудолф Щайнер, според изготвените от него скулптори) в Събр. съч. 273; Дорнах 25 януари 1919 г. в Събр. съч. 188; Щутгарт 4 декември 1922 г. в Събр. съч. 218; Дорнах 21 декември 1923 г. в Събр. съч. 232. 129. Раймунд де Сабунда, схоластик роден в Барцелона, преподава от 1436 г. в Толуза медицина, философия и теология. Произведението му «Liber creaturarum sive theologiae naturalis» се появява в Страсбург през 1496 г. 131 Якоб Бьоме, 1575–1624 г.. 132 Израз от «Книга на природата»: В предговора на новото издание от 1923 г. «шиболет»: знак за познаване, различаване. 145 изморени от християнството [изморени от езичеството]: В стенограмата стои изморени от християнството, и така беше напечатано в първите пет издания. Сигурно се касае за слухова грешка, която не променя с нищо същността на двете групи. 162 11. лекция не е запазена оригиналната стенограма. 170 Интелигинциите на планетите: Учението за интелигенциите на планетите произхожда от Job. Trithemius von Sponheim (1462–1516 г.) – (De septem intelligentüs libellus»). Рудолф Щайнер говори за това още в «Съзнанието на инициацията», Събр. съч. 243, 7. лекция и в «Указания за езотерично обучение», Събр. съч. 245. 174 Йоханес Дунс Скотус, 1266–1308 г., схоластик. 175 когато написах книгата си: «Фридрих Ницше, борец срещу своето време», Събр. съч. 5. Първото издание се появява през 1895 г. във Ваймар. 176 Фридрих Ницше, 1844–1900 г. «Антихристът, Опит за критика на християнството»), Лайпциг 1895 г. (том VIII der GOA). Това, намиращо се в библиотеката на д-р Шайнер издание е с направени от издателя Фритц Кьогел корекции и пропуски. Буквалният текст на цитатите гласи: «Господин Ренан, този Ханс-салам в психологията, употреби две от най-неподходящите понятия, които можеше да даде за неговото обяснение на типа Исус. Понятието гений и понятието герой. ...Да направи от Исус герой! И що за недоразумение е думата <гений>! Нашето понятие, нашето културно понятие <Дух> в света в който живее Исус няма никакъв смисъл. Казано със строгостта на психолога, тук по-скоро би била на място съвсем друга дума, думата – идиот.» (откъс 29). «Това вечно обвинение към християнството искам да напиша на всички стени, там където има стени – аз имам букви, с които да накарам и слепите да виждат... Изричам най-голямото проклятие към християнството, което е най-голямото вътрешно разрушение, най-големият инстинкт на отмъщение, на което нито едно средство не е достатъчно отровно, подло, подземно, дребнаво – аз го наричам безсмъртното позорно петно на човечеството... И времето се смята от този nefastus, с който започна тази гибел – след първия ден на християнството! Защо не по-добре след последния му! Още днес? Преобръщане на всички ценности!» (откъс 62). «Ecce homo» и «Волята за власт», Лайпциг 1911 г. (том XV der GOA). * Относно дъската виж също и стр. 181. 1 през 6-ти и съответно 7-ми в. в областите, населявани от местния тракийски етнос на север и юг от Балкана, за които всъщност говори Р.Щ., се заселват и етносите на дошлите от Азия славяни и българи. От смесването на тези три етноса, с присъщите им специфични качества, произлиза съвременната българска народност. Бел. пр. * Виж забележка стр. 181. Каталог: files -> literature -> 1-ga 1-ga -> Взаимовръзки 1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие 1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева 1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина 1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г 1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г 1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101 1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г 1-ga -> Превод от немски: димо даскалов 1-ga -> 7 октомври 1904 год Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|