Взаимовръзки



страница1/17
Дата23.07.2016
Размер3.44 Mb.
#2157
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


GA-236
РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ЕЗОТЕРИЧНИ

РАЗГЛЕЖДАНИЯ
НА
КАРМИЧЕСКИТЕ

ВЗАИМОВРЪЗКИ
Втори том
Седемнадесет лекции, държани в Дорнах

между 6 април и 29 юни 1924
редактиран превод от немски
преводач Димо Даскалов

Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки от 1924 година


Том I Дванадесет лекции, държани в Дорнах между 16 февруари и 23 март

Събр. съч. 235


Том II Седемнадесет лекции, държани в Дорнах между 6 април и 29 юни

Събр. съч. 236

Том III Единадесет лекции, държани в Дорнах между 1 юли и 8 август

Събр. съч. 237


Том IV Десет лекции, държани в Дорнах между 5 и 28 септември

Събр. съч. 238


Том V Шестнадесет лекции, държани в Прага, Париж и Вроцлав между 29 март и 15 юни

Събр. съч. 239


Том VI Петнадесет лекции, държани в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торквай и Лондон между 25 януари и 27 август

Събр. съч. 240

Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са подредени в отдели: книги – лекции – художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани, лекции – общо няколко хиляди – първоначално са замислени като устни, не предназначени за печат съобщения. Направените без, а по-късно с негово съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл – с малки изключения – сам да ги коригира. Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове». Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


Кармически разглеждания в историческото развитие на човечеството
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година................................... 15
Конкретни кармически връзки. Бейкън от Верулам и Комениус. Маркс и Енгелс. Ото Хауснер
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година................................. 29

Езотерична черта в настоящето антропософско движение. Задружно действие на кармически свързани души в предиземното съществуване. Действие на импулсите на Бейкън върху Леополд фон Ранке и на Комениус върху Шлосер. Действие, преминаващо от едното въплъщение в другото. Кондрад Фердинанд Майер.


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година.................................. 47

Историческият живот на човечеството трябва да бъде включен в разглеждането на самият човек. Предишни епохи са пренесени в по-късните епохи чрез самия човек Песталоци, Кондрат Фердинанд Майер, Емерсън, Херман Грим.


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 април 1924 година.......................... 67

Как стои въпросът с прераждането на посветени от миналото? Различия на редуващите се един след друг земни животи. Необходимост от приспособяване към новите условия на цивилизацията и на живота. Предишното знание бива затрупано, но то не се изгубва, а се проявява по друг начин. Важният въпрос на предноазиатските мистерии през първите столетия на християнската ера. Древната мъдрост на посвещението от минали земни съществувания се проявява сега в поетическото творчество. Ибсен, Франк Ведекинд, Хьолдерлин, Хамерлинг.


ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година.................................... 82

Необикновеното във всекидневието. Изпъкване на човешки характери от историческите събития, които се превръщат в душевни импулси за следващите земни съществувания. Престолонаследникът Рудолф. Добро и зло в светлината на кармата. Въпросът за съдбата като морално изживяване на човека. Значението на храмовата архитектура, култа и протичащата в образи медитация: Задълбочено вътрешно познание и правилно сетивно усещане. Изграждането на Гьотеанума възпитание за кармичното виждане.


Кармическо разглеждане на индивидуалния човешки живот
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година........................................ 99

Чрез обективното разглеждане на кармата се влива жив етос в душевното ни устройство. Слаб стремеж на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е опасност за духовния стремеж. Кармическо уравняване при взаимопроникването на кармически свързаните хора във времето между смъртта и ново раждане; човек излиза от себе си и влиза в другия. Кармата хвърля предварително своите сенки или светлини. Практически кармически упражнения чрез заличаване на видимия човек така, че зад него да станат видими сатурновите, слънчевите и лунните импулси.


СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година................................. 116

Вътрешни упражнения на душата, за да се научи да се съзерцава кармата. Придобиването на правилна гледна точка чрез проникването с това, което съществува в света като мъдри начинания, е началото на пътя на познанието; след това човек трябва да може да чака. Чрез енергичното издигане на изживяваните събития в съзнанието, човек достига до изграждането на образа чрез астралното тяло във външния етер. По-късно така овеществените образи чрез етерното тяло, ще бъдат изработени чрез физическото тяло. За превръщането на волята във виждане се изисква духовно напрежение чрез дейността на душата, както и абсолютна разсъдливост на главата и топлина на сърцето.


ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година..................................... 133

Кармически разглеждания по отношение на физическото външно устройство, физиономията, мимиката на човека. Материята е външното откровение на душевно-духовното; формата на човека и нейните възможности за движение са отражение на духовния свят. Разглеждане на нервно-сетивната система, ритмическата система и двигателно-веществообменната система в кармическия поток на развитието.


ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година.................................... 153

Закономерни връзки за вътрешната конфигурация в образуването на кармата, нейната етична и духовна страна в човешкия живот. Връзката на образуването на кармата с праучителите на човечеството, сегашните обитатели на Луната. Негативният образ на човешките дела. Животът в астралния свят при обратното преминаване през миналите земни нощи. По-силни от земните изживявания са изживените картини в областта на лунните същества чрез отпечатване в мировата субстанция. Намиране отново на първичната мъдрост. Четенето в мировата писменост с помощта на десетте понятия на Аристотел. Разглеждане на първообраза на Щрадер - Яков Фрошамер при обратното му изживяване на земния живот след смъртта. Коренна промяна на човека след смъртта в тази действителност, различаваща се основно от земната. Зародишът за кармата, нанесените в мировия етер негативни образи се приемат отново в земната воля при завръщането.


Образуване на кармата при ретроспективното изживяване на земния живот непосредствено след смъртта
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година........................ 173

Различия в действията на земния и извънземния свят върху образуването на кармата. Преминаване от съизживяването на лунните същества към това на йерархиите. Преминаване през сферите на планетите. В областта на действието на Слънцето духовните закони и природните закони са едно. Истински човешкото произхожда от слънчевото съществуване, земното е само негов образ. Изоставането на лошата карма преди влизането в слънчевото съществуване; намиране отново на злото в областта на Луната при завръщането от мировото съществуване. Указание за Гьотевия хомункулус. Чрез слънчевия живот се раждат заложбите за здраве; болестта се заражда под слънчевата област. Невалидност на природните закони в областта на втората йерархия. Превръщане на духовните закони във физически в областта на първата йерархия.


ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година...................... 189

Участие на съществата от духовната вселена в човешката карма. Поглед върху връзката на човека със същността на Земята. Пространствено той носи в себе си външните природни същества; според времето носи в себе си царствата на висшите йерархии. Кармически изисквания и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Слаб капацитет на съвременната интелигентност. Два примера за пресъхването на младежките сили чрез материалистическия интелектуализъм. Знанието за отношенията към висшите йерархии дава издръжливост в духовното.


ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година...................... 207

Намесата на порядъка на йерархиите и отражения на духовните същества в планетната система. Имагинативно и инспиративно познание на живота след смъртта. Области на Луната, Меркурий и Венера. Слънчево съществуване. Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването на кармата с висшите същества. Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго.


ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година................... 220

Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както се представя на свръхсетивното познание. Чрез упражнения в ретроспективното разглеждане на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло – въпреки оставането вътре в него, – както в имагинативното така и в инспиративното познание. Тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло. Тогава физическото тяло се явява като носител на духовни същества. Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата започва едва с развитието на съзнателната душа; това е едната страна, другата е йерархичната страна на човека. Съдбата на човека е работа на боговете. Спокойното приемане на съдбата дава най-силните духовни импулси. Мистерийната поезия на Рудолф Щайнер.


Космическата форма на кармата и индивидуалното разглеждане на кармически връзки
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04 юни 1924 година............ 237

Представата за Петдесятница, като чувствена основа за разбирането на кармата. Възприемаемостта на свръхсетивното в космоса. Небесна синева, звездни светлинни конфигурации, дух-себе.


ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година................... 253

Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят. Биография в смисъла на духовната наука. В какво се изразява кармата на човека за висшето съзерцание? Превръщането в карма на извършените през деня дела през време на съня. Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня. Зад мировите мисли живеят йерархиите, както зад спомените живее отделният човек. Кармата се състои в това, което виждаме като част на космоса, отредена чрез света на йерархиите, които оглеждат нашите минали земни съществувания. Космосът донася до човека първата форма на кармата.


ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година................... 270

Кармически свързани човешки групи. Действието на йерархиите в живота на човека. Връзката на външните природни процеси с процесите на кармата на човечеството. Действие на протичането на кармата върху външната природа в изригването на вулканите, земетресенията, наводненията и т. н. «Слънцето в полунощ», «утринната заря при изгрева». Изплувайки от съществата на втората йерархия, третата йерархия действа върху повърхността на Земята по време на човешкия сън в оставените от хората мисловни следи. В дейността и същността на втората йерархия прониква и достига до обратната страна на Земята първата йерархия, която действа заедно с втората върху аза и астралното ни тяло. Имагинативно-образно инициационно съзерцание в култа.


СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година ................. 286

Кармата от гледна точка на настоящия световноисторически момент. Социалните порядки в света са създадени чрез влиянието на материалистическите представи за планетите. Стихийните природни събития и цивилизационни катастрофи. В човешките форми на делата на боговете действат луциферическите и ариманическите същества. Различия в царуването на кармата при стихийните събития и катастрофи, произлизащи от цивилизацията. Намеса в природозакономерното развитие на Земята в останалите в Земята и използвани от ариманическите същества сили на старата лунна епоха. Чрез смъртта на млади хора при стихийните катастрофи се влива нещо земно в духовните светове. Кармическото последствие при природните катастрофи е изостряне на интелектуалните качества, а при катастрофите на цивилизацията – засилване на волевите качества. При заблуждения, произлизащи от цивилизацията се внася луциферически елемент, който след смъртта действа като гъста тъмнина в духовния свят. Там Ариман може да я използува за преобразуването на съществуващото още в Земята от лунното развитие. В това преобразуване разрушителните импулси на културите се превръщат в изригвания на вулкани, земетресения и т. н. В стремежа на добрите богове да насочат тези съдби отново в пътя на правдата, човешката съдба се преплита в течение на духовната борба със съдбата на боговете. Нещастието в света съществува, за да могат боговете да създадат щастие от това. Познаването на кармата е свещената духовна почва, върху която улавяме ръката на Бога.


Забележки: Относно това издание / Забележки към текста..................... 303

Рудолф Щайнер Живот и творчество ....................................................... 313

Събраните съчинения на Рудолф Щайнер................................................ 317

Кармически разглеждания в историческото развитие на човечеството


Някогашните оригинални илюстрации към лекциите от този том,

начертани на дъската от Рудолф Щайнер

(сравни забележките на ръба на текста в лекциите

и текста в началото на «Забележки»)

са поместени в Събраните съчинения в поредицата:

«Рудолф Щайнер – Стенни илюстрации към лекциите»

том XVI

За това издание


Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?

Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене е дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в основните му произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.

Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излага и разширява от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от творческата му дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от духовнонаучните си изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармически разглеждания са публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер – джобни книги».

Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.



ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 06 април 1924 г.


Позволете ми да направя връзка с това, което напоследък изнесох тук относно кармата. Показах ви как душевните импулси на хората се пренасят в историята от един земен живот в друг, така че от минала епоха в следваща, винаги преминава онова, което самите хора носят със себе си.

Такава мисъл не трябва да застава пред нас само теоретически, а да обхваща живота на чувствата, на цялата ни душа, да прониква в сърцето ни. Трябва да почувстваме как самите ние, които така, както сме тук, сме съществували на Земята много пъти и всеки път, когато сме се намирали тук, в душите си сме приемали онова, което ни е предлагала съответната цивилизация. Ние сме го свързали с нашата душа. Винаги сме го пренасяли в следващото прераждане, след като сме го преработвали, изхождайки от духовната гледна точка на живота между смъртта и ново раждане, така че, когато по този начин поглеждаме назад в миналото, определено се чувстваме вкоренени в целостта на човечеството. За да можем да го осъзнаем, за да можем в следващите лекции да преминем повече към това, което, бих искал да кажа, съвсем интимно засяга самите нас и ни показва как стоим в кармическите взаимовръзки, трябва да бъдат приведени конкретни примери. И с такива конкретни примери се опитах да покажа как изживяното, изработеното в предишни времена от дадена личност, остава да действа до настоящето, защото лежи именно в кармата.

Показах например как Харун ал Рашид, забележителен приемник на Мохамед, през VIII и IX век от християнската ера, стои в центъра на чудесен културен живот, на културен живот, който далеч превъзхожда всичко, ставало по същото време в Европа.

Защото развиващата се по същото време култура в Европа, всъщност е примитивна култура. През времето, когато в Европа царува Карл Велики, в двореца на Харун ал Рашид на Изток, в Ориента, се влива всичко, което може да се влее в оплодения от Европа азиатски живот на цивилизацията – цветът на това, което гръцката култура и древните източни култури създават във всички области на живота. Архитектура, астрономия – както е практикувана тогава, – философия, мистика, изкуства, география, поезия разцъфтяват в двора на Харун ал Рашид.

И всъщност Харун ал Рашид събира около себе си най-добрите от онези, които тогава представляват нещо в Азия. В по-голямата си част това са хора, получили образованието си в школите на посветените, в инициационните мистерийни школи. В двора на Харун ал Рашид има една личност – бих искал да спомена само тази единствена личност, – която по онова време – намираме се вече в Средновековието също и за Изтока – първоначално само по един повече интелектуален начин, може да приеме това, което е пренесено в тогавашните по-нови времена като чудесно духовно съкровище от древността. В двора на Харун ал Рашид живее личност, която в много по-древни времена сама минава през посвещение.

Слушали сте от мен, че е напълно възможно да се случи, някоя личност, живяла в определена епоха като посветен, отново да дойде на Земята и вече да не е посветен, защото трябва да използва тялото, стоящо на нейно разположение, трябва да използва наличните условия на възпитание. Това се случва, въпреки че тази определена личност носи в душата си всичко, което е възприела по време на живота си като посветен.

Така при Гарибалди научихме как той проявява онова, което притежава като ирландски посветен в миналото, като визионер на волята, отдаден на условията на непосредственото си настояще. Но при него може да се различи как, заставайки в условията на околната среда, носи в себе си и други импулси, различни от онези, които обикновеният човек би могъл да усвои от възпитанието, от заобикалящата го среда.

В Гарибалди действа именно импулсът, идващ от ирландското му посвещение. Той е само скрит и вероятно, ако Гарибалди би изживял някакъв особен удар на съдбата или нещо друго, булото би паднало от това, което е могло да бъде изживяно в онзи минал земен живот, и внезапно от неговата душевност под формата на имагинации, би бликнало онова, което носи в себе си от ирландското посвещение.

Така е било винаги. Някой може да е бил посветен в определена епоха, но понеже в по-късна епоха трябва да използва тяло, което не може да приеме в себе си цялото съдържание на душата, то в тази епоха съответната индивидуалност не се явява като посветен, но импулсът на посвещението живее в неговите дела или в някои други отношения. Така че имаме една личност, която някога е била висш посветен, живееща в двора на Харун ал Рашид. Въпреки че тази личност не може да пренесе по явен начин съдържанието на своето посвещение в по-късно време, когато живее в двора на Харун ал Рашид, тя се явява една от най-блестящите личности в източната култура през VIII и IX век. Тя е, така да се каже, организатор на всичко, което съществува като науки и изкуства в двора на Харун ал Рашид.

Вече споменахме какъв път бе поела през времената индивидуалността на Харун ал Рашид. Когато минава през вратата на смъртта, в него все още съществува стремежът да отиде на Запад, да пренесе със собствената си душа на Запад онова, което се разпространява като арабизъм. Тогава, обгръщайки с поглед целостта на отделните източни клонове на науката и изкуството, Харун ал Рашид се преражда в знаменития Бейкън от Верулам, организатор и реформатор на новия философски и научен духовен живот. Виждаме как в Бейкън отново се явява това, което, така да се каже, Харун ал Рашид е видял около себе си, но преобразено в западна форма.

А сега, скъпи приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид поема от Багдад, от азиатската си родина до Англия. Тогава от Англия се разпространява това, което Бейкън замисля относно организирането на науките /виж рис. – червено/ по много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа.

Бихме могли да кажем: Харун ал Рашид и неговият велик съветник, онази изключителна личност, която в минали времена е била висш посветен, сега се разделят. Те се разделят, но остават свързани в задружна, обща дейност, след като минавaт през вратата на смъртта. Самият Харун ал Рашид, живял като блестящ княз в миналото, избира пътя, който ви показах, като стига до Англия, за да действа по отношение на науката като Бейкън от Верулам. Другата душа, душата на съветника, избира пътя насам /виж рис. зелената стрелка/, за да се срещне в Средна Европа с това, което произтича от Бейкън. Макар и епохите да не съвпадат напълно, за онова, за което самото време е без значение, това не играе никаква роля, защото някои неща, отдалечени едно от друго със столетия, действат заедно в по-късна цивилизация.

По време на живота си между смъртта и ново раждане съветникът на Харун ал Рашид избира пътя през Източна и Средна Европа. Той се преражда в Средна Европа, в средноевропейския духовен живот, като Амос Комениус.

И така, имаме това чудно, велико, важно събитие в историческото развитие, че Харун ал Рашид се развива по-нататък, за да въведе едно културно течение от Запад към Изток, което е абстрактно, външно-сетивно; а от Изток насам Амос Комениус развива своята дейност в Трансилвания, в днешна Словакия, чак до Германия и след това отива в изгнание в Холандия. Който проследи живота на Амос Комениус, вижда как той изразява това от по-старото посвещение, което е развил в двореца на Харун ал Рашид като реформатор на новата педагогика за онова време и като автор на така наречената «Пансофия». Във времето, когато е основан Съюзът на «Моравските братя», във времето когато розенкройцерството действа вече няколко столетия, когато се появява «Химическата сватба на Християн Розенкройц» и «Реформацията на целия свят» от Валентин Андре, Амос Комениус, този велик, знаменит дух на XVII век, внася своите забележителни стремежи във всичко импулсирано от същия източник.


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов
1-ga -> 7 октомври 1904 год


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница