Взаимовръзки
(Сведенията за определени издания се отнасят за томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер)
Изтегляне 3.44 Mb.
|
| (Сведенията за определени издания се отнасят за томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер)
Забележки към това издание на «Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки» том I-VI: За да не се прекъсва поредицата от кармическите лекции се направи изключение от следвания принцип в Събраните съчинения. Лекцията изнесена в Берн на 25 януари 1924, е поместена в предишните издания на том I; както и лекциите изнесени в Берн на 16 април, в Щутгарт на 9 април и на 1 юни, са поместени в том VI. Документи: Лекциите са стенографирани от професионалната стенографка Хелене Финкх (1883-1960), която от 1916 записва по-голямата част от лекциите на Рудолф Щайнер и след това ги превежда на обикновен шрифт. Този неин шрифт лежи в основата на печатния текст. През 1973 г. за първи път от първото напечатване на текста през 1934 г., при обработването на новото издание се разгледаха и оригиналните стенограми. При това се установи, че при преведеният от стенограмата текст, който се е пишел на пишеща машина под натиска на времето, както се е изразила стенографката, са се получили някои грешки, които бяха поправени. Промяната на някои места в текста на старите издания се дължи на този факт. В «Забележките» се посочват значителните промени както и местата, които са многозначителни в стенограмата. Шестото издание от 1988 г. е леко допълнена и изчистена от печатни грешки повторна преработка на петото издание. Заглавията на различните отдели бяха дадени от Мари Щайнер още за първото издание (1934 г.). Относно илюстрациите: оригиналните схеми, дадени от Рудолф Щайнер при тези лекции са били запазени, понеже са били чертани върху черна хартия. Те са поместени умалени като допълнение към лекциите от том XVI на поредицата «Рудолф Щайнер, илюстрации към лекциите». Поместените в предишните издания илюстрации са запазени и в това издание. Тук, със странични забележки на ръба на страниците до съответните места от текста, е посочена и информация за оригиналните илюстрации. Относно темата «Прераждане и карма» се посочват следните томове от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер: Реинкарнация и карма, от гледна точка на модерната естествена наука, необходими представи – Как действа кармата, 1903 г., в «Lucifer – Gnosis», Събр. съч. 34. Принципът на спиритуалната икономия във връзка с въпросите за прераждането – един аспект на духовното ръководство на човечеството, 1909 г., Събр. съч. 109 Откровенията на кармата, 1910 г., Събр. съч. 120 Окултна история. Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история, 1911 г., Събр. съч. 126 Прераждане и карма, и значението ѝ за културата на съвременността, 1912 г., Събр. съч. 135 Забележки към текста Произведенията на д-р Рудолф Щайнер, включени в Събраните съчинения ще бъдат дадени с библиографските номера. Към страница: 15 Информация преди същинската лекция за пътуване до Прага е отпечатана в Събр. съч. 260a «Конституцията на Всеобщото антропософско..», стр. 192. Аз посочих Харун ал Рашид: Виж лекцията от 16 март 1924 г. Дорнах в «Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки» том 1, стр. 170, Събр. съч. 235. 16 Така опознахме при Гарибалди: Виж лекцията от 22 март 1924 г., Дорнах в том 1, стр. 184. 17 Франсис Бейкън от Верулам, 1561-1616 г., английски държавник и философ. 19 Йохан Амос Комениус, 1592-1670 г.. «Pansophiae prodromus», Оксфорд 1639 г.. 19 Съюз на «Моравските братя»: Общност, произхождаща от хусисткото движение, която се отделя напълно от католическата църква през 1467 г. Комениус е последният епископ на по-старото братство, което още по негово време се разпуска. То се основава наново през 18-и век от граф Цинцендорф в Хернхут. Йохан Валентин Андре, 1586-1654 г. «Химичната сватба на Християн Розенкройц», издадена в Страсбург 1616 г., и «Обща и генерална реформация на целия свят» (превод на произведението на италианеца Бокалини) в Касел през 1614 г. 20 проследете само писмата: Кои писма се има предвид не можа да се установи. 22 Карл Маркс, 1818-1883 г., основател на научния социалиъзм. Фридрих Енгелс, 1820-1895 г., социалист. 23 и човек най-добре се предпазва..«от заблуждения», беше прибавено от издателя. 23f. че аз често говорих за Ото Хауснер.. Ото Хауснер, 1827-1890 г. Споменат в лекцията от 9 ноември 1918 г., Дорнах, в «Документи за развитието на историята, предназначени за изграждането на една социална преценка», Събр. съч. 185a, стр. 18, и «Моят жизнен път», Събр. съч. 28, IV лекция, стр. 88. 24 Строеж на Албергската железница: Железница в Алпите между Инсбрук и Блуденц, строена през 1880-1884 г. 25 Реч.. излязла като брошура: Ото Хауснер, «Deutschtum und Deutsches Reich», Виена 1880 г. 26 Галус, светецът от Ирландия (Хиберния). Основател на манастира Свети Гален. Починал около 627 година. Колумбан: Колумбанус, около 550-615 г. Ирландски монах, който с дванадесет ученика, между тях и Галус са мисионери във Франция, Бургундия, Германия и Ломбардия. 29 от дорнахската Коледна конференция: Виж «Коледната конференция за основаване на Всеобщото антропософско общество». Полагане на основополагащия камък, лекции и доклади, обсъждане на статутите, 24 декември 1923 г. до 1 януари 1924 г., Събр. съч. 260. 29 през 1918 имаше най-различни стремежи: Сравни в Събраните съчинения на д-р Рудолф Щайнер поредицата «Живата същност на антропософията и нейното опазване», особено «Антропософско изграждане на общности», Събр. съч. 257. 32 че душата на Муавия се е появила отново в Удроу Уилсън: Сравни лекцията от 16 март 1924 г., Дорнах, в «Езотеричните разглеждания на кармическите взаимовръзки» том I, стр. 168, Събр. съч. 235. 35 Яков Бьоме, 1575-1624 г. Яков Балде, 1604-1668 г. Немски и новолатински поет, обучава и проповяда в Инсбрук, Инголщадт, Мюнхен и Нойщадт на Дунав. 36 един познат лекар: Това е хомеопата Емил Шлегел, 1852-1935 г., лекар в Тюбинген. – Д-р Щайнер го посещава през ноември 1905 г. Относно изпращането на труда на Яков Лорбер «Сценарий на духовете. Насилственото встъпление на Роберт Блум. Опитности и развеждания в отвъдното», 2 том, Битигхайм/Вурт, 1898 г., Рудолф Щайнер отговаря 14 декември 1905 г. между другото: «Книгата за Блум сигурно ще прочета, надявам се, че това ще стане още по Коледа. Писмото на Емил Шлегел е публикувано в «Писма» том II, Събр. съч. 39, писмо № 610. Роберт Блум, 1807-1848 г. Депутат за Лайпциг във Франкфуртския парламент. Осъден на смърт и застрелян на 9 ноември1848 г. във Виена. 37 Леополд Ранке, 1795-1886 г. «Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836 г. 38 Фридрих Кристоф Шлосер, 1776-1861 г., професор по история в Хайделберг. 39 Конрад Фердинанд Майер, 1825-1898 г. «Светецът», новела, Лайпциг 1880 г.; «Юрг Йенач», Лайпциг 1876 г. 42 индивидуалността..живееше.. в известни отношения с един папа: Грегор I, папа от 590-604 г. Един сподвижник.. основава.. епископството Кънтърбъри: монахът Августин през 596 г. заедно с един бенедиктинец е изпратен в Англия от папа Грегорий I. 43 Томас Бекет, 1118-1170 г., епископ. Убит пред олтара на катедралата в Кънтърбъри на 29 декември 1170. 47 Великденски курс за лекари и студенти по медицина от 21 – 25 април 1924 г. Публикуван в «Медитативни разглеждания и въведения за задълбочаване на лечебното изкуство», Събр. съч. 316. 51 Йохан Хайнрих Песталоци, 1746-1827 г.. 52 К. Ф. Мейер: виж забележка на стр. 39. 59 Публиус Корнелиус Тацитус (Тацит), около 55-120 г. «Германия» («De origine, situ, moribus ac populis Germanorum»), преведена от латински от д-р Макс Обербрейер, университетска библиотека Лайпциг. че той.. споменава Христос само между другото: В «Аналите» на Тацит, 15-та книга, № 44 се намира забележката: «Този, от когото е произлязло това име, Христос, беше осъден от Понций Пилат по време на царуването на Тиберий.» младият Плиний: Гай Плиний Цецилий Секунд, 62 – 114 г. сл. Хр. 60 Беатрис от Тусция, 1015-1075 г., дъщеря на херцог Фридрих от Горна Лотарингия и братовчедка на крал Хайнрих III. В първия си брак женена с Бонифаций III от Тусция, във втория си брак за братовчед си Готфрид Брадатия от Лотарингия. Пленена от Хайнрих III (1017-1056), след смъртта му освободена от съпругата му Агнес, регентка на Хайнрих IV, а съпругът ѝ получава обратно отнетото му в Лотарингия. Матилда, графиня, владетелка на Тусция, 1046-1115 г. Тя e от първия брак на Беатрис. През 1069 г. се омъжва за некръвния си брат херцог Готфрид Гърбавия от Лотарингия, но още през 1071 г. се развежда с него. Като вярна привърженичка на папството подържа приятелски отношения с папа Григорий VII. Той пребивава в замъка й Каноса, когато Хайнрих IV (1050-1106 г.) пристига там и извършва покаянието си, ходейки бос в големия студ между 25 – 27 януари 1077 г. в двора на замъка, за да отклони отлъчването му от църквата. Когато по време на втория поход на Хайнрих в Италия, Матилда дава подслон на папата през 1081 г. в замъка си, бива презряна от краля и страната й била опустошена. Също и след смъртта на Григорий VII (1085 г.) тя остава вярна на папството, завещава още приживе владенията си на римската църква и в неин интерес сключва привиден брак с младия херцог от Уелф, за да окаже съпротива при третия поход на Хайнрих в Италия. 62 Ралф Уолдо Емерсън, 1803-1882 г. «Видни мъже», 1850 г.; превод на немски от К. Федерн, Хале 1897 г.. Херман Грим, 1828-1901 г.. Той превежда откъсите, отнасящи се за Гьоте и Шекспир от книгата на Емерсън «Видни мъже» и ги включва в своите «Петнадесет есета», трета част. 64 Ръководни принципи: «Антропософски ръководни принципи», Събр. съч. 26. 66 Заключително слово след лекцията в «Конституцията на ..» Събр. съч. 260a, стр. 217. 71 Флавий Клавдий Юлиан Апостат (Отстъпника), 332-363 г., римски кайзер 361-363 г.. че веднъж изложих в Щутгарт.. също и на Коледната конференция: виж лекциите от 30 декември 1910 г. в «Окултна история. Езотерични разглеждания на кармическите взаимовръзки при личности и събития от световната история», Събр. съч. 126, и от 29 декември 1923 г. в «Световната история в светлината на антропософията и като основа за познанието на човешкия дух. », Събр. съч. 233, стр. 98. 72 «Химичната сватва на Християн Розенкройц»: виж забележка към стр. 19. 73 Хенрик Ибсен, 1828-1906 г., норвежки драматург. 74 Базилий Валентин, живее през 1413 г. в манастира «Свети Петър» в Ерфурт. Най-важните негови произведения са: «Триумфалната колесница на Антимон», «За камъка на мъдреците», «Откровение на скритите жестове». Произведенията му са най-изчерпателно издадени в 3 тома през 1717 г. и 1740 г. от Петрой в Хамбург. 75 Франк Ведекинд, 1864-1918 г., поет и артист. Драма «Хидала», Мюнхен, 1904 г. 80 Фридрих Хьолдерлин, 1770-1843 г. Роберт Хамерлинг, 1830-1189 г., австрийски поет. 83 Луций Домиций Нерон, 37-68, римски император от 54-68. 84 «Какъв голям артист..»: сравни «Аналите» на Тацит. Допълнение на изгубените от 16-та книга части 66-68 след Хр. № 12. 85 Карл Юлиус Шрьоер, 1825-1900 г., професор по литература в Техническия университет във Виена. Учител и приятел на д-р Рудолф Щайнер. Виж «Моят жизнен път», Събр. съч. 28. Престолонаследникът Рудолф Австрийски, 1858-1889 г. 96 този Гьотеанум: Първият Гьотеанум, изграден от дърво под ръководството на д-р Рудолф Щайнер през годините 1913-1922 г. е художествена постройка. Преди да бъде отвътре още напълно завършена, но от 1920 г. тя се използвала, сградата е била запалена и изцяло изгоряла в Новогодишната нощ на 1922/23 г. година. 109 Бьоклиновия «Остров на мъртвите». Тази картина има три версии. първата е била купена през 1886 г. от Лайпцигския музей, а версията от Базел идва там едва през 1920 г. Може да се допусне, че д-р Рудолф Щайнер за първи път я вижда в Лайпциг, където често е бил през 90-те години. 110 Епиметей: Брат на Прометей в Гьотевата «Пандора». 113 от практически упражнения относно кармата: При основаването на тогавашната немска секция на Теософското общество за лекцията си от 20 октомври 1902 г. д-р Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически карма-упражнения». Сравни също и лекциите за кармата от 31 март 1924 г. в Прага, съдържащи се в Събр. съч. 239 и от 16 април 1924 г., държана в Берн, в Събр. съч. 240. 118 и това ще разкажа в моята биография: Виж «Моят жизнен път», глава XII, Събр. съч. 28. Моята първа Мистерийна драма «Портата на посвещението»: Премиерата се е състояла в Мюнхен 1910 г. Виж «Четири Мистерийни драми» (1910-1913 г.), Събр. съч. 14. 138 Аристотел в своята «Физиогномика»: Сравни изложенията на д-р Рудолф Щайнер в лекцията 15 януари 1918 г. в «Същност и значение на илюстративното изкуство», Дорнах 1940 г. 154 Така разказва например още Русо: Отнася се за място в книгата на Блаватска «Разбулената Изида», стр. 399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на животни oculis intentis след четвърт час могат да предизвикат смъртта им. Русо потвърждава това от лична опитност в Египет и от Изтока, където е убил няколко жаби по този начин. Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема слабост, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.) 156 По-рано го описах също и тук: Погледни лекциите от 25 август 1918 г. в «Наука за развитието на човека», Събр. съч. 183; от 8 юли 1921 г. в «Menschenwerden, Weltenseele und Weltengeist» 1 част, Събр. съч. 205 и от 25 ноември 1923 г. в «Мистерийни образи», Събр. съч. 232. 161 Раймундус Лулус, Рамон Лул, 1234-1315 г. «Ars magna Lulli – Голямото изкуство.» – Сравни подробните изложения на д-р Рудолф Щайнер в лекцията от 5 януари 1924 г. в «Мистерийни места на Средновековието. Розенкройцерство и модерният принцип на посвещението», Събр. съч. 233a. 163 Праобраз на Щрадер: Става въпрос за професора по философия в Мюнстер Гидеон Шпикер, 1840-1912 г., автор на споменаваното от д-р Рудолф Щайнер на няколко места произведение «От манастира до академичния учителски пост», Щутгарт 1908 г. 164 Яков Фрошамер, 1821-1893 г. Споменатото произведение е издадено в Мюнхен 1877 г. 174 цитирам известните романтични думи: Пролог и Заключение от комедията «Кайзер Октавиан» от Людвиг Тик. Блестяща от Луната вълшебна нощ, пленяваща сетивата, ти чудно хубав приказен свят, появи се в старата вълшебна премяна.
блестят Луната и звездите. 182 онази сцена, в която Вагнер създава в епруветката Хомункулус: «Фауст» II част, 2-ри акт: Лаборатория. 194 От това един професор.. направи: Има се предвид професорът по анатомия в Гьотинген, д-р Хуго Фукс, който се проявява като бурен противник на антропософията. 204 след 49-та година животът е подарен: В предишните издания е написано «ограничен». В стенограмата ги има и двете думи. 210 Рисунка: Цветните указания служат само за означаване и не се намират в никаква връзка със споменатите от д-р Рудолф Щайнер на други места цветове на планетите. 213 Франсоа Мари де Волтер, 1694-1778 г. 216 Елифас Леви, 1810-1875 г. Псевдоним на абата Алфонс Луис Констанц; издател на «Dogme et Rituel de la Haute Magie», 1854-1856 г., «La clef des Grands Mysteres», 1861 г. 218 Аз ви насочих.. към това, което става в.. мистериите от Хиберния: Виж лекциите от 7, 8 и 9 декември 1923 г. в «Мистерийни образи», Събр. съч. 232 и лекциите от 27, 28 и 29 декември 1923 г. в «Световната история в светлината на антропософията и като основа за познанието на човешкия дух», Събр. съч. 233. 219 Виктор Юго, 1802-1885 г. 233 Спомнете си сцените: Виж четвърта картина на първата мистерийна драма «Портата на посвещението » в «Четири мистерийни драми» (1910-1913 г.), Събр. съч. 14. 246. .. понеже навсякъде трябва да се съобразява с пространството, а не с времето: Виж статията «Жизненият път на Рудолф Щайнер в неговата реалност и биография» от Хела Визенбергер, в «Приноси към Събраните съчинения» № 49/50, страница 12. 256 от най-неличното: В предишните издания се казваше «aus den Untiefen». Стенограмата е неясна. 277 Яков Бьоме, 1575-1624 г. «Аврора или зората при изгрева», написана през 1612, първо печатане през 1656 г. 279 18-21 реда отгоре: Корекция според стенограмата. 284 този култ .. в смисъл на нашата Християнска общност: «Християнската общност» като Движение за религиозно обновление, със седалище в Щутгарт, беше основана през септември 1922 г. година. Първосвещенник беше д-р Фридрих Рителмайер. Относно погребалния ритуал виж д-р Рудолф Щайнер, «Лекции и курсове за християнско-религиозни действия», том II, 24-та лекция, Събр. съч. 343. 296 че съществува легендата за един философ: Емпедокъл от Агригент 500 преди Хр., за който се казва, че се е хвърлил в кратера на вулкана Етна. Виж фрагментите към драмата «Смъртта на Емпедокъл» от Фридрих Холдерлин. РУДОЛФ ЩАЙНЕР – ЖИВОТ И ПРОИЗВЕДЕНИЯ Жизненото дело на Рудолф Щайнер е на разположение като написани произведения и записки на неговите, винаги свободно изнасяни, лекции. Към това се прибавят и многобройните художествени произведения, от които двете сгради на първия и втория Гьотеанум намират световно признание. Изложенията му относно педагогиката, селското стопанство, медицината, националната икономия и т. н. довеждат до основаването на многобройни институции, които винаги намират признание като обогатяване на обществения културен живот. По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер – фон Сиверс преглежда и публикува записките на неговите лекции. След смъртта ѝ (1948 г.), следвайки указанията ѝ, създаденото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер. Те обхващат около 350 тома. В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел в подходящата форма са представени художествените му произведения. Систематичен обзор върху Събраните съчинения се намира в том «Библиографски обзор. Литературните и художествени произведения на Рудолф Щайнер». Относно времето на издаването на различните томове информират отделните каталози и пълният каталог на издателството Рудолф Щайнер. 1 Обикновено изминалите животи се появяват пред човешкия поглед както всяка нощ, когато заспи, така и когато пристъпи в свръхсетивния свят след смъртта. В горния случай това не става, за да се освободи място за друг вид възприятия в свръхсетивния свят след смъртта. Бел. ред. 2 Към такива иритации принадлежи и произлизащото от човешки групи като емоционалност, свързана само с материалния живот и масовите удоволствия, лишени от духовност и душевност в по-висш смисъл. Към това биха могли да се причислят и спортни състезания, утвърждаващи егоистичния азов принцип, които в основата си имат стремеж за колкото може по-голямо материално облагодетелстване, масови концерти с определен сатанистичен характер на музиката и др.п. Там по-голямата част от емоциите са насочени само към изтъкването на личността, групата, народността, т.е. не са общочовешки християнски, а луциферичиски и обикновено се превръщат в агресия и разрушение. Бел. ред. Каталог: files -> literature -> 1-ga 1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие 1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева 1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина 1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г 1-ga -> Взаимовръзки 1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г 1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101 1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г 1-ga -> Превод от немски: димо даскалов 1-ga -> 7 октомври 1904 год Изтегляне 3.44 Mb. Сподели с приятели:
|