Взаимовръзки



страница9/17
Дата23.07.2016
Размер3.44 Mb.
#2157
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17

Следователно трябва да си представим системата на веществообмяната и крайниците при човека така: Физическите ръце и т. н. са всъщност нещо духовно и в това духовно се развива азът. Когато движа ръцете и краката си, постоянно става отделяне на вещества и ние виждаме това отделяне. Но то не е същественото. Когато искате да обясните процеса на хващането с ръка, не можете да се позовете на физическото, а трябва да се позовете на духовното. За това, което е духовно в движението на ръката, за него се касае при човека. Това, което виждате с очите, е само отделена материя по отношение системата на обмяна на веществата и крайниците /виж рис. тъмна щриховка – видимото; светла щриховка – духовното/.



Как може изобщо да се предприеме кармично разглеждане, когато се вярва, че това, което се вижда в системата на веществообмяна и крайници, е човекът? Той съвсем не е само това. Ние можем да предприемем кармическо разглеждане едва тогава, когато знаем, що е човекът. И онова, което трябва да имаме предвид, без съмнение е намиращото се сега в сетивния свят свръхсетивно подобие на интуицията.

Така че, скъпи приятели, можете да си кажете: Разглеждането на главата всъщност е имагинативно проектирано в сетивния свят. Разглеждането на ритмичната система в човека трябва да бъде инспирирано, действено вътре в сетивното наблюдение, действено в сетивния свят. Разглеждането на системата веществообмяна и крайници трябва да бъде интуитивно, свръхсетивно в сетивния свят.

Това е много интересно, защото в разглеждането на човека имаме образи за интуицията, инспирацията и имагинацията. И при правилно разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека можем да научим що е всъщност интуицията в свръхсетивното. При правилно разглеждане на ритмичната система на човека можем да научим, що е инспирацията в свръхсетивното. При правилно разглеждане на главата можем да научим, що е имагинация, що е имагинативно разглеждане в свръхсетивното.
Разглеждане на главата – имагинативно, проектирано във физическия свят.

Разглеждане на ритмичната система на човека – инспирирано, действено в сетивния свят.

Разглеждане на обмяната на веществата и крайниците на човека – интуитивно, свръхсетивно във физическия свят.
Това бе показано накратко в «Ръководните принципи» в последния бюлетин и всеки, който действително усърдно разглежда досегашните цикли, може сам да го намери.

Днес, скъпи приятели, се опитахме да разгледаме кармическите връзки по отношение на физическото. Утре ще преминем към обхващане с поглед на кармическите връзки по отношение на морално-духовната същност на човека.


ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 11 май 1924
Още известно време ще ни занимават закономерните връзки в развитието на човешката карма и днес първо ще обясня вътрешната конфигурация в образуването ѝ, а именно онази част, която работи предимно с моралната, с етическата и с духовната страна на човешкия живот.

В момента, когато отклоняваме поглед от физическия свят – а това вършим именно, когато разглеждаме кармата, въпреки че кармическите връзки са духовни, даже когато се проявяват на физическо ниво, да речем в болестите, – онова, което принадлежи към кармата при една болест, е именно предизвикано от духовното. Следователно при всички обстоятелства пристъпвайки към кармическо разглеждане, ние навлизаме в духовното. Но днес искаме да обхванем с поглед етично-духовната и душевната страна на кармата.

Веднъж вече обърнах внимание върху това как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой дом.

Ние трябва да считаме това, което наричаме Луна – от което обикновено се описва само физическата част, и което е само указание, – като носител на определени духовни същества. От тях най-важните са именно тези, които някога са обитавали Земята като велики праучители на човечеството, които са основали на Земята онази прамъдрост между хората, за която често съм говорил. Тези същества бяха някога на Земята. Те бяха там, когато Луната още не беше се отделила от Земята. Тогава, както вече описах, те бяха влели прамъдрост в хората, така че чрез своето вътрешно озарение хората са стигали до тази първична мъдрост. И начинът, по който тези същества са действали, е бил съвършено различен от начина, по който хората днес могат да действат на Земята.

Защото виждате ли, ние бихме могли да наречем начина на действие на тези праучители между хората като един вид магическо действие, като действие, което е станало благодарение на това, че човешката воля е имала все още съществено по-голямо влияние отколкото днес върху това, което може да става външно. Днес волята може да действа само чрез физическо взаимодействие с външния свят. Когато искаме да блъснем един предмет, трябва да разгърнем волята, трябва да блъснем предмета ръка или с крак. Но непосредственото въздействие на волята върху външните процеси, които днес бихме могли да назовем природни процеси, е съществувало още по времето на древните праучители, именно по начин, който днес бихме нарекли магическо въздействие. Можем обаче да кажем, че последните остатъци от такива въздействия от страна на човешката воля все още са съществували до относително неотдавна. Така например още Русо ни разказва как в някои по-топли места чрез фиксиране с поглед е бил в състояние да доведе до парализиране и до смърт жаби, които са се приближавали до него. Това въздействие на човешката воля, което още е съществувало в по-топлите места чак до 18-то столетие, все повече и повече е изчезнало. То е съществувало още през египетската епоха като въздействие на човешката воля върху растежа на растенията. Тогава волята е можела да подпомага техния растеж. И когато древните праучители са били на Земята, е било напълно възможно под властта на човешката воля да бъдат поставени и неживи природни процеси.

Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука. Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби с погледа си, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед. Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова. Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание относно това, което съществува около човека.

Но още древните праучители със своите духовни способности са притежавали съвършено друго, интензивно, по-проникващо природознание, в сравнение с това, което хората имат днес. Накратко казано, тези праучители фактически са били надарени с нещо, което не може да бъде обхванато от природните закони. Но през онова време, когато древните праучители са действали на Земята, хората не са имали нужда да обхващат нещата в тяхната природна законообразност, защото, разбира се, тогава не е съществувала днешната естествена наука. На тогавашните хора тя би изглеждала лишена от стойност и те изобщо не биха разбрали, какви са нейните цели. Защото всяко действие е почивало именно на много по-вътрешно познание и знание за нещата, което знание днес е невъзможно.

Както казах, тези праучители смениха арената на действието си от Земята на Луната и тъй като във вселената всичко е свързано, сега имат велика задача във връзка с целия космически процес. Те са именно тези, които извънредно много се занимават с образуването на човешката карма. Защото важна съставна част в образуването на кармата е онази, която можем да наблюдаваме, когато след смъртта, след няколко дни човек изоставя етерното си тяло и изживява в обратен ред – не своя буден земен живот, а живота, който е имал по време на сън в своето земно съществуване. Когато човек е минал през вратата на смъртта, той хвърля първо ясен ретроспективен поглед върху мощна велика картинна панорама на това, което е преживял в живота си. Това е картинно виждане на изминалия земен живот. След няколко дни етерното тяло се разтваря в общия космически етер и бавно се прекратява наблюдението на тази ретроспективна картина. Тогава започва действителното ретроспективно изживяване.

Нали, по време на нашето земно съществуване животът ни протича така, че когато го обгръщаме в спомен той ни изглежда като единство, но това естествено е заблуждение, защото животът не протича като единство. Ние сме будни през деня и безсъзнателни през нощта – буден ден, безсъзнателна нощ и т. н. Когато човек си спомня изминалото време, забравя, че между дните винаги са и нощите. През нощите с душата, с астралното тяло и с аза стават много неща, но човек не знае нищо за тях. Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно. Така човек изживява нощите при пълно съзнание.

Той изживява този обратен ред затова, защото на практика проспива една трета от живота си на Земята, изживява го след смъртта именно в продължение на една трета от земния живот. Когато някой е стигнал до 60-годишна възраст, е проспал приблизително 20 години и след смъртта изживява тази ретроспекция за около 20 години. След това човек преминава в същинската духовна област и там живее по различен начин. Но след смъртта човек първо изживява този обратен ред на протичане на събитията и вижда онова, което е ставало през нощите. Изживява го така, че на първо време му прави силно впечатление колко голяма е разликата между това изживяване в обратен ред и обикновеното изживяване по време на нощния сън.

С изключение на съновиденията, възникващи по време на сън, които изплуват на повърхността, но не предават много вярно онова, което човек изпитва в земния живот, или често пъти го предават в илюзорна, фантастична форма, човек има малко съзнание за всички онези разнообразни процеси, които се случват с него. По-рано описах това, което става с него по време на сън; но след смъртта човек го изживява с извънредно голяма яснота и нагледност. Така че можем да кажем: Животът в света на душите след смъртта, е нещо, което всъщност прави много по-дълбоко впечатление отколкото земният живот. Образите, които човек изживява, начинът, по който стои в това изживяване, съвсем не е нещо съноподобно, а извънредно силно и интензивно. И всъщност той изживява всичко това, бих казал, като че от гледната точка на фотографски негатив. Ако по време на земния живот сте причинили страдание на някого, вие сте го причинили, изхождайки от себе си. По време на вашия земен живот сте изпитали и направили онова, което произлиза от вас. Но когато след смъртта изживявате събитията в обратен ред, вие не изпитвате това, което сте изпитали по време на земния си живот, а като пренасяне и навлизане в другия; вие изпитвате онова, което е изживял този, на когото сте причинили страданието.

Ще избера един драстичен пример. Ако сте ударили плесница на някого, вие не изживявате това, което сте изпитали по време на земния живот при удрянето на тази плесница, която тогава не ви е причинила болка, освен ако не ви е заболяла малко ръката, а вместо това в ретроспективното изживяване след смъртта усещате всичко онова, което е изпитал другият, получавайки вашата плесница. Вие го изпитвате като ваше изживяване, именно с много голяма нагледност и по засилен начин.

Така че наистина, когато човек минава през това ретроспективно изживяване, си казва: О, това което сега изпитвам извънредно дълбоко ме впечатлява! И никое земно впечатление не действа така мощно, както впечатленията от този насочен обратно поглед към земния живот в етапа след смъртта, който обхваща една трета от човешкото ни земно съществуване. Така че по това време вие изживявате цялото кармическо осъществяване на това, което сам сте извършили в живота; вие изживявате всичко това от гледната точка на другия. Следователно изживявате цялото кармическо осъществяване на живота си, но още не като земен живот – това ще направите в следващия земен живот, – вие го изживявате изключително интензивно по отношение на впечатлението, макар и не така силно по отношение на действието, което предстои в следващ земен живот. Това е нещо очевидно, скъпи приятели. Действително, бих искал да кажа, наситеността, силата на изживяването е нещо извънредно и забележително.

Ако човек обаче би могъл да развие в своя аз и в своето астрално тяло само онази сила, която има, минавайки през вратата на смъртта, би изживявал целия този обратен път най-много като един много жив сън. И когато гледа само земния живот и това, което този земен живот може да направи с някого след смъртта, човек би изпитал това изживяване по обратен ред като един много, много жив сън. Но това съвсем не е така. Това не е само жив сън, а извънредно интензивно изживяване, много по-интензивно отколкото са земните.

Когато човек премине през вратата на смъртта, няма физическо и етерно тяло, чрез които той има своите изживявания на Земята. Представете си само какво бихте изживели на Земята с обикновеното съзнание, ако нямахте физическо и етерно тяло. Вие бихте минавали така бързо и повърхностно през земните си преживявания, че отвреме-навреме бихте имали по някое съновидение и след това бихте спали по-нататък и по-нататък.

Сега добре може да си представите, че съня, който един 60-годишен човек има в течение на 20 години, непрестанно продължава, но това не е никакъв сън, а съвсем енергично и интензивно изживяване. А от какво се поражда то? Виждате ли, то идва оттам, че в момента, когато човек е минал през вратата на смъртта и се е отделил вече от етерното си тяло, в момента, когато започне това ретроспективно пътуване, веднага към човека пристъпват обитателите на Луната и те са онези, които със своята древна, магическа сила насищат картинните образи с космическа субстанция и проникват в неговото изживяване.

Ако мога да употребя сравнение: Това, което се случва с човека, прилича на рисуването на една картина. Аз рисувам първо една картина – тя и без това е само морално впечатление, не причинява болка и страдание на никого. Но представете си, че нарисувам трима от вас тук на картината и благодарение на това, че картината бива пропита с магически действаща сила веднага се случва, че тези трима човека излизат от картината и извършват всичко онова, което са замислили срещу някого тук. Те биха действали по-интензивно, по-мощно, по-живо отколкото антропософите са свикнали да вършат това. Така е. Цялото изживяване е свързано с извънредно голяма оживеност, защото лунните същества с цялото си битие проникват в картините, които се изживяват, те ги проникват и насищат, бих искал да кажа, със свръхбитие.

Така че след смъртта ние минаваме през областта на лунните същества. Но чрез това в космическия етер много силно се фиксира онова, което изживяваме и което помага за коригиране на нашите собствени дела, както току-що описах. Това изминаване в обратен ред на земния живот, когато е описано не само принципно, както го направих в моята книга «Теософия», а се опитваме да го опишем конкретно и нагледно, както бих искал да направя сега, именно това изминаване в обратен ред на земния живот е извънредно интересно. То съставлява много важна част от живота на човека след смъртта.

В нашата епоха изживяванията, които човек може да има, са фактически много сложни. Помислете само колко съвършено различно е цялото душевно устройство на тези лунни същества в сравнение с това на земните жители. Тези лунни същества, с които имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Често съм обяснявал как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители. Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене. Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук. И тези понятия бяха всъщност все още остатък от древната мъдрост – битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание. Той ги е нарекъл категории. Това са десет прости понятия. Обикновено тези десет прости понятия се намират в учебниците по логика. Гимназистите трябва да ги научат наизуст, учителите по философия ги знаят. Но те знаят именно тези десет понятия – битие, актив /имане/, положение, пространство, време и т. н. Но какво знаят хората, знаейки тези десет понятия? Естествено за днешния човек тези десет понятия са нещо скучно, но за онзи, който прониква в тяхното значение, не са по-скучни от буквите на нашата азбука.

Представете си, ако не знаехме за азбуката нищо друго освен а, б, в, г, д, е, ж, и т. н. до последната буква, какво би бил за вас Гьотевият «Фауст»! Бихте отворили книгата, бихте намерили в нея навсякъде наредени по най-различен начин тези 22 или 23 знака /30 български/. Иначе «Фауст» не съдържа нищо друго, освен тези 22 знака, само че винаги съчетани по различен начин. Ако не знаехте нищо друго, ако никога не се бяхте научили да четете, а само отваряхте книгата и се запознавахте с буквите в тяхната форма, представете си колко различно би било от сега, когато можете да вземете в ръцете си «Фауст» и да четете! Това е все пак нещо друго. Никоя книга в света, която може да четете, не съдържа нищо друго освен тези 22 знака, и въпреки това какво правите с тези 22 букви, когато можете да четете! Целият сетивен свят ви се отваря благодарение на начина, по който жонглирате, нареждате, използвате тези 22 букви.

Но учителите по логика и философите, които днес са приели тези десет категории – битие, количество, качество, относителност, пространство, време, положение, актив /имане/, действие, страдание, не знаят вече за какво служат тези категории, както някой, който никога не се е учил да чете, а във всички книги на света познава само а, б, в, г, д, е и т. н.. Това е съвършено същото положение. Защото ние трябва да познаваме тези десет основни понятия, тези логически понятия на Аристотел така, че да можем да ги употребяваме по най-различен начин, както за физическия свят по най-различен начин употребяваме буквите, като ги съчетаваме по различен начин. Тогава с тези десет понятия четем в духовния свят. Те са букви.

Но в нашата епоха постепенно се стигна дотам да познаваме само понятията, което е същото, ако от азбуката познаваме само последователността на буквите. Представете си само какво бихте изпуснали, ако не можехте да четете, а виждахте само а, б, в, г, д...! Съобразно с това човек изпуска всичко, което се намира в духовния свят и не може да чете в него, ако не може да употреби по различен начин десетте понятия на Аристотел.

В това отношение от дълго време даже с философите се случва нещо смешно. В средата на Средновековието имаше един много умен човек, наречен Раймундус Лулус. Още от традицията е знаел нещо за това разместване на логическите категории, на логическите основни понятия и съобщил каквото е знаел образно, според тогавашния обичай. Но ако той всъщност би казал истината, щеше да каже: – Моите съвременници всичките са дървени глави, защото знаят само да казват а, б, в, г, д..., а не знаят да четат с основните понятия. Хората трябва да разбират, да свързват в ума си тези основни понятия така, както свързват буквите в думи и изречения. Тогава те ще могат да четат в духовния свят. Но той не казал това така директно, обичаят не е бил такъв по онова време. А казал: Основните понятия трябва да се напишат на листчета, да се вземе след това една рулетка, в която да се сложат, рулетката да се завърти, тези понятия да се разбъркат и тогава могат да се четат. Тогава се получава нещо различно.

Това обаче е само сравнение, защото Раймундус Лулус не е разбирал в смисъл на мъртва рулетка, а духовната глава, която трябва да съчетае в себе си тези понятия с друго. Но онези, които чули нещо за това, взели сериозно тази история и оттогава насам се смеят над нея. Философите намират, че това е било твърде детинско разбиране от страна на Раймундус Лулус. Но то е детинско само от страна на по-новата философия, която не знае, за какво се касае.

Виждате, че фактически е било изгубено почти всичко от онова, което човечеството е получило в по-древно време от тези праучители, които днес трябва да считаме за обитатели на Луната. И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот. Тогава по особен начин той знае как прамъдреците са мислели и знаели. Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта.

Но точно в наше време нещата са малко объркани. Те са объркани поради това, че съществува един вид неразбиране между хората, които – откакто угасва прамъдростта, – тук на Земята живеят в техните абстрактни понятия и това, което тези праучители имат като душевна нагласа, откакто са свързани с лунното съществуване.

Случаят е следният: Когато съвременен учен, занимаващ се с естествени науки минава през този живот, той говори език, различен от този на праучителите, които всъщност взимат голямо участие в образуването на неговата карма, както подробно ще обясня по-нататък. Тези праучители и хората, които умират, но преди това са живели в модерното образование и цивилизация на епохата, не се разбират добре.

Върху тези неща извънредно трудно могат да се изградят схващания, защото наблюдаването на това, което става с хората, не е особено лесно. Но в характерни случаи все пак могат да се изградят определени схващания. Може например да се стигне до един възглед, скъпи приятели, когато разглеждаме двама човека, умрели в по-ново време и минали по този начин през обратното изживяване на земния си живот след смъртта, които в определен смисъл са живели изцяло в модерното образование на епохата и въпреки това се различават до висока степен един от друг.

Виждате ли, можем да вземем един гениален естественик, гениален по свой начин в сравнение с мнозинството подобни, какъвто е Емил дю Боа Реймонд или някой подобен на него и разгледаме неговото изживяване в обратен ред след смъртта. Можем да разгледаме също и друга личност. Една много интересна личност с такова изживяване в обратен ред след смъртта в света на душите е онази личност, която ме занимаваше при създаването на моите мистерийни драми, когато изобразявах лицето Щрадер. Щрадер в моите мистерийни драми е копие на съвсем конкретна личност, която на младини действително беше монах, но напусна монашеството и се посвети на един вид модерна философия на просветлението. Работеше като университетски професор в тази модерна философия.

Тази личност – която бе написала много трудове – в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата. Всъщност е много благотворно, когато модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.

Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция. Той мислеше от една страна напълно абстрактно, като модерен природоизследовател, или най-малкото като мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословска/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на личността.


Каталог: files -> literature -> 1-ga
1-ga -> Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г превод от английски: вера гюлгелиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от копие
1-ga -> Лекции 1910 г и 1917 г превод от английски: вера гюлгелиева
1-ga -> Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина
1-ga -> Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г
1-ga -> Взаимовръзки
1-ga -> Лекции държани в Лайпциг от 28. 12. 1913 до 1914 г
1-ga -> Лекции държани в Берлин, Щутгарт и Кьолн между 13. И 29. 12. 1907 г. Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис ga-101
1-ga -> Лекции и приветствие изнесено в Дорнах между 05. и 28. 09. 1924 г
1-ga -> Превод от немски: димо даскалов
1-ga -> 7 октомври 1904 год


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница