Въздействия на вятърните генератори върху птиците – аргументи за недопустимост на ветрогенератори в Натура 2000



Дата11.01.2018
Размер60.62 Kb.
#43741


Въздействия на вятърните генератори върху птиците – аргументи за недопустимост на ветрогенератори в Натура 2000
Влиянието на ветрогенераторите и ветроенергийните паркове върху птиците е изследвано от множество автори, основно в Европа и Америка от 1980 г. до днес. Независимо от източниците, съществува пълен консенсус среди научните среди, че местоположението на вятърните генератори е от изключително значение за избягване на вредното въздействие на ветроенергийните паркове върху птиците (SEO/BirdLife, 1995; Erickson et al., 2001; NWCC 2002; BirdLife International, 2003 и др.). Наложително е превантивно да се избягва поставянето на ветроенергийни паркове в обявени или определени територии с международно (напр. Натура 2000 – SPAs & SACs, Рамсарски места, места от мрежата Емералд и Орнитологично важни места (ОВМ)) или национално значение за опазване на природата или други територии с големи концентрации на птици, като миграционни пътища или видове от природозащитно значение. Благоприятният природозащитен статус на местообитанията и видовете в тези територии е основната цел на тяхното обявяване, изискваща доказване на съвместимост с тази цел за всяко едно развитие. Всички доказателства до днес показват, че поставянето на ветрогенератори в места, интензивно ползвани от птиците, не са подходящи за развитие на добива на енергия от вятъра (BirdLife International, 2003).
Въпреки че проучванията са използвали различни методики и са били фокусирани върху различни групи видове, недвусмислено са доказани следните отрицателни въздействия върху птиците (BirdLife International, 2003; Keil, 2005):

  • Безпокойство водещо до изместване на птиците или изцяло изоставяне на подходящото местообитание („прогонване” на птиците), включително бариера за предвижванията им;

В резултат от „прогонването” на птиците получава ефективна загуба на местообитанията за тях. Установено е че водолюбиви птици – поен лебед, гъски, голям свирец, зеленоглава патица, кафявоглава потапница, звънарка, чайка буревестница и др. избягват да ползват териториите за хранене и почивка (макар и в подходящи местообитания- напр. Житни култури) в радиус до 800 м от вятърни турбини (Winkelman, 1989, 1992a; Kruckenberg, Jaene, 1999; Percival 2003). При увеличаване броя на турбините се получава значителна загуба на местообитания на принципа на кумулативния ефект. Също така е доказано, че гъските не ползват териториите между вятърни тербини, разположени в клъстъри (мозайки), независимо дали са подредени в редове или разпръснато (Larsen, Madsen, 2000). Степента на този тип негативно въздействие може да се увеличи от липсата подходящи или достатъчно добри местообитания за вида на други места в околността. Подобни отрицателни въздействия има върху гнездящите птици, като значителни са отчетени върху белоглавия лешояд в Испания, някои дъждосвирцови птици като черноопашатия крайбрежен бекас в Холандия. Гнездящи водолюбиви птици неползват местообитанията в радиус до 300 м от вятърни генератори (Percival 2003). В повечето случаи обаче няма целенасочени проучвания за въздействието на този фактор върху гнездящите птици. В крайбрежните зони посоченото по-горе въздействие е по-силно изразено (Keil, 2005). Резултатите от горните проучвания са използвани в процеса на вземане на решения встрани като Холандия и Германия, като не е допускано изграждане на ветрогенератори в ОВМ поради горните причини (Elbe, on appeal in 2000, & Leybucht, H. Hötker pers. comm.).

Шумът произвеждан от генераторите също отблъсква птиците, поради което избягват да ползват околните местообитания. Поради постоянния шум и движение на ветрогенераторите птиците избягват да населяват околностите им (BirdLife International 2003, Kingsley & Whittam 2001, Percival 2003, Rugge et al 2003, Thomas 1999, Tingley 2003). Шумът и движението причиняват безпокойство на местните гнездящи птици, както и тези полващи територията за хранене, като причиняват намаляване на гнездовия успех и физическото здраве и допринасят за повишаване на смъртността (Kingsley & Whittam 2001).

Безпокойството нараства и от факта, че има засилено човешко присъствие около турбините, по изградените заради поддръжката им пътища, особено в места, където достъпът на хора преди това е бил ограничен.
Ветроенергийните паркове се явяват като бариера за мигриращите и не гнездящите птици. Птиците се стараят да избегнат ветрови генератори, разположени групово в клъстъри като се опитват да ги заобикалят вместо да минават между тях. При разстояние на преминаване по-малко от 100 м птиците не могат да ги избегнат дори да се опитват и в 75% от случаите се сблъскват с тях (Winkelman 1992b). Изместването на траекторията на движение на птиците е свързано с повишаване разхода им на енергия, и в някои случаи дезориентация, което намалява възможностите за оцеляването им, особено на далечни мигранти1. При увеличаване броя на турбините се получава значителна по мащабите си бариера на пътя на прелетите на птиците и невъзможността им да ги избегнат. В тези случаи птиците летят между турбините, където съществува висок риск от смъртност.


  • Смъртност от преки сблъсъци с ветрогенератори, включително и съпътстващи ги електропреносни мрежи

Смъртност на птици от директен сблъсък с ветрогенератори е доказана за гнездящи, мигриращи и зимуващи птици. Най висока смъртност е установена при грабливите птици (независимо от вида), щъркелите и пеликаните, но също така и при редица пойни видове. Всички проучвания досега подценяват значително броя на жертвите от такива сблъсъци, защото основно се базират на точния брой намерени мъртви птици, но както самите методики обясняват много малка част от убитите птици биват намирани на практика, основно поради факта че труповете биват отнасяни от хищници и скитащи кучета, както и поради факта че някои от ранените птици умират дори на 2 км след сблъсъка с турбините (von Heijnis 1980). Все пак е оценено е че до 1252 птици на турбина годишно загиват от сблъсък с ветрогенератори (BirdLife International, 2003; SEO/BirdLife, 1995; BioSystems Analysis Inc. 1990, Orloff & Flannery 1992 и др.). Количеството на убитите птици зависи от местоположението на ветрогенераторите, в съчетание с физичните и климатичните условия.

Доказана е висока смъртност на птици от сблъсък с ветрогенератори, на места където се концентрират големи количества птици, особено мигриращи птици, грабливи птици или други реещи се птици, напр. Проходът Алтамонт в Калифорния, САЩ, Тарифа и Навара в Испания. В тези два случая са установени голем количества убити от генераторите скални орли, респективно белоглави лешояди.



Дори относително малко увеличаване на смъртността може да бъде значително за някои видове птици, особено едрите, дълго живеещи видове с ниска реплодуктивност и дълъг период на достигане на полова зрелост (орли, лешояди), особено ако вече са малочислени. Поради причините изтъкнати по-горе планът за възстановяване на испанския царски орел забранява поставяне на ветрогенератори в райони, където видът гнезди или се храни.

Рискът от сблъсък с ветрогенератори е най-голям при:


  • лоши условия за летене, като например силни ветрове, които не позволяват на птиците да маневрират, или при дъжд или мъгла3, както и в тъмни нощи, когато видимостта е ограничена. В такива условия птиците летят на значително по-малка височина от обикновено;







  • роторите на турбините и по- малък – при носещите стълбове (Winkelman 1992b). Смъртността се причинява, както от сблъсък с роторните перки, така и в следствие от завихрянето след ротора, което изблъсква птиците към земята.




  • При излитане на мигриращите птици от земята, където са нощували или кацнали за почивка или при кацане; местата за почивка по време на миграция могат да привлекат повече птици в зоната на турбините, когато птиците набират височина или достигат сушата, след като се летели над воден басейн. Това се отнася с още по-голяма сила за видове които периодично набират и губят височина, като напр. лебедите.




  • По ръбовете на плата и в близост до влажни зони (Хоткер и колектив, 2006); планинските проходи и билните части на хълмовете, които са предпочитано място за преминаване на реещите се птици (Howell & DiDonatoр,1991).




  • Установено е че увеличаване на сблъсъците с турбини се наблюдава в резултат на паническа реакция, когато птиците са обезпокоени, когато се натъкнат на жици или в следствие на лоши метериологични условия (von Heijnis 1980).

1 Големи ята от мигриращи птици избягвнат да пресичат линии от вятърни генератори. По тази причина се разпръскват на по-малки групи, в близост до перките се оказват дезориентирани птици, които не са способни да следват първоначалната посока на движението си които в някои случаи се сблъскват с трубините. Това изисква изразходването на по-голямо количество енергия от тези индивиди, които трябва да летят настрани, далеч от нормалния си курс, за да избягнат турбините или да се вдигнат на по-голяма височина, за да преминат над турбините (Lekuona, 2001)

2 Убити птици от 1 турбина годишно в Испания: 4 (Алайз, Испания), 8 (Гуеринда, Испания), 26 (Изко, Испания), 64 (Ел Пердон, Испания),

3 Гъските летят от местата за нощуване към местата за хранене дори в мъгливо време


Каталог: article files
article files -> Екомонитор  мd ®
article files -> Обща информация за Програмата на Мото-Пфое Основна цел
article files -> Целеви видове за изготвяне на картата за разпространение и чувствителните за птиците области в България
article files -> Консервиране на плодове: конфитюр, желе и сладко, мус от плодове, сиропи рецепти: Ада байнова
article files -> Програма за овм. Концепция за опазване и мониторинг на овм, чрез изграждане на мрежа от сътрудници по места
article files -> Програма life+ п life07/nat/BG00068 Опазване на царския орел и ловния сокол в България
article files -> Програма за Европа за 2009-2012 г на BirdLife International и следва основните направления в работата на BirdLife
article files -> Държавни институции и международни експерти дискутираха възможностите за адаптиране на българското законодателство в подкрепа на малките производители на храни в България
article files -> Фестивалът: Петият национален Фестивал на белия щъркел Мрамор 2012 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница