Възкресение Христово Чудеса по Великден
Изтегляне 39.91 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Анна Антонова Първанова -15 г.- 9 клас Образцова Математическа Гимназия „Академик Кирил Попов”- Пловдив Преподавател: Д-р Пенчо Раянов
- Адрес: E-mail: anna_plovdiv@abv.bg
| Възкресение Христово
Чудеса по Великден Гледах замислено през прозореца. Беше минала Цветница и идваше Великден. Навън бяха цъфнали дървета и цветята. Истинска цветна картина. Дръпнах стола си и се запътих към леглото. Едвам се повдигнах бях се схванала, но ето че успях да се приближа до завивките си и да легна. Затворих очи и сълзи се стекоха по бузите ми.
Наистина беше Коледа и трябваше да помогна на мама. Започна се една суетня по край котлона, елхата и ето че стана време и за подаръците. Тръгнахме с колата за големия магазин. Спряхме и от магазин на магазин се натрупаха огромни торби в ръцете ни.За тате, за братчето ми, за баба и за дядо. Стигнахме до колата с тези големи торби и успяхме да потеглим. Навън валеше пухкав сняг по радиото свиреха коледни песни. Изведнъж колата се изви на страни….някой ни блъсна май се обърнахме, олелеее мамичкоооо...
Отворих очи, но бях леко замаяна и с превръзка на главата. Къде бях- баща ми беше до мен. Не беше ли Коледа, а мама….Колата…Неееееее……..
Изминаха три месеца и ето че наближаваше Великден. Щяха да се боядисват яйца, но мама я нямаше. Всичките ми приятелки бяха щастливи, а ние…А, брат ми, а татко, а баба и дядо…Мама още лежи в кома в болницата не подвижна. Бях решила утре, като се събудя на Велики Четвъртък и боядисам първото яйце да отида да я видя в болницата, макар че не вярвах в чудеса вече, само надеждата ми остана, изплаках очите си вече и мислех че никога няма да ме прегърне отново….
Той сякаш живееше в негов свят, усмихваше се на деня, на децата от детската градина. Добре че беше брат ми та и всички ние по край него живеехме, макар и с болка в сърцето.
Набързо се сресах и отидох в кухнята, закусихме с брат ми и решихме да излезем на пазар, за да купим още яйца и други бои освен червената която имахме… Навън валеше пролетен дъждец, но брат ми подскачаше и си подсвиркаше, сякаш слънцето грееше в очите му.
Студена пот ме обля сякаш бях попарена от думите му. Вледених се и се спрях. А той ме погледна толкава сигурен в думите си и пак се усмихна толкова искрено, сякаш беше ангелче пърхащо с криле.
Аз се усмихнах и хванах малката ръчичка в своята. Прибрах ме се и започнахме да боядисваме яйцата, ето че стигнахме и до замесването на тестото за козунака и великденските сладки.
Не исках да споря с него и я половината тесто в хладилника.. Всичко беше готово и реших да отида до болницата при мама. Хванах трамвая и ето ме там. Качих се в асансьора и спрях пред бялата врата, а вътре от леглото неподвижна лежеше тя, нашата майчица. Не, няма надежда си мислех. Толкова беше отслабнала, та това бяха три месеца..в кома. Едни тръбички висяха от нея- поддържаха я на изкуствено дишане. Спомням си татко не позволи да спрат апарат тогава и все се надяваше.
Прибрах се в къщи и неусетно дойде и съботата. Станахме рано и започнахме да приготвяме масата- яйцата, сладките и козунаците. Събрахме се вечерта да вечеряме. Беше много тихо, нямаше тази топла усмивка на мама и нежните й думи, само брат ми се радваше и нямаше търпение да заспи и да стане неделя сутринта, за да се чукне с яйцето си, което още сега си беше избрал. Легнахме си със свити сърца и много тъга, за живота, за несбъднатите мечти. Всеки потънал в своите мисли се затвори в себе си. Малко след полунощ телефона звънна. Събудих се много уплашена, край мама сигурно я нямаше вече на този свят. До като стигна до телефона, брат ми незнайно как беше пристигнал пръв и викаше: - Нали Ви казвах, събудила се е….Видяхте ли стават чудеса Възкръснала е и сега, кои ще направи още един козунак на плитка- МАМА… Подскачаше и си тананикаше някаква великденска песен… „Идва този весел празник, шарени яйца донесъл - жълти, сини и червени...Всичките ли са за мене? Ще си избера яйце със желязно сърчице, със черупка като камък, червено като пламък!”. Прекрасна песен, която я бяхме позабравили.
Анна Антонова Първанова -15 г.- 9 клас Образцова Математическа Гимназия „Академик Кирил Попов”- Пловдив Преподавател: Д-р Пенчо Раянов Адрес: E-mail: anna_plovdiv@abv.bg Каталог: sites -> default -> files -> works works -> Викторина по безопасност на движението Общински кръг март 2014г гр. Бургас works -> Моят свят и Рождество Христово works -> Трети концерт works -> Рождество Христово works -> Моята баба мила, днес е подранила works -> Коледно чудо works -> Нощта на Рождеството Бъдни вечер е и в тази нощ Изтегляне 39.91 Kb. Сподели с приятели:
|