Табл. 2 Разпределение на поземлените ресурси по вид територия и вид собственост

Предвидените с плана нови територии за жилищно строителство (94,74 ха), които са част от предлаганата проектна площ за увеличаване на регулацията на населените места (269,8 ха) са отредени за нискоетажно жилищно строителство (Жм), к.к. 10,00 м, плътност на застрояване до 60 % и Кинт – 1,0.

Населените места запазват своя облик, като в някои от тези селища с настаняване в частни домове и ферми туристи от т.нар. “селски туризъм”, могат да проявят интерес към някои фермерски, селскостопански и битови прояви. В селата в границите са включени предимно жилищни терени, в гр.Велинград се включват обществени центрове в трите жилищни квартала, в които зоната е (Ц₁) – смесена централна зона с кота корниз до 15,00 м.; производствено-складови терени; площи за озеленяване; спорт и атракции.

С плана се предлага промяна на регулационните граници на гр. Велинград.

С проекта са предвидени зони за:

• 
  рекреационни дейности (Ок), ( (Ос), (Ов), други рекреации, голф-селища, аква-паркове (“Клептуза”), ОД;
  
• 
  озеленени територии (Оз);
  
• 
  устройствени територии за спорт и развлечения.
  

Като основополагащи идеи в устройствения план са залегнали:

- максимална защита на съществуващите отлични екологични условия в общината;

- ограничаване на негативното въздействие;

- създаване на условия и предпоставки за устойчиво екологично развитие

В съответствие с това, в плана не се предлагат нови терени за производствени дейности, които биха били източник на негативно въздействие.

Акцентът се поставя върху екологосъобразното рекреационно развитие, за което се обособяват и нови територии. В някои от селата се увеличават териториите за вилни зони.

Предлага се развитие на рекреационната дейност чрез ангажиране на нови терени в прилежащата част на яз. Доспат, за което е необходимо създаване на нова канализационна мрежа и последващо пречистване на отпадните води.

Съществено екологическо значение ще има и новопроектирания обходен път на гр. Велинград. След неговото създаване ще се намали шумът, вибрациите и атмосферното замърсяване. Ще се ограничи и в значителна степен рискът от инциденти с транзитно преминаващите МПС.

Устройственият проект предвижда развитие на техническата инфраструктура, която има пряко отношение към екологичните условия - водоснабдяване , доизграждане на канализационната мрежа, изграждане на ГПСОВ, подобряване пътната инфраструктура.

2. 
   Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти/ инвестиционни предложения, съществуващи и/ или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценявания план могат да окажат неблагоприятно кумулативно въздействие върху защитената зона.
   

Област	Община	Землища	ЕКАТТЕ
Благоевград	Банско	Осеново	54136
Благоевград	Гърмен	Ковачевица	37472
Благоевград	Гърмен	Осиково	54184
Благоевград	Гърмен	Скребатно	66874
Благоевград	Сатовча	Осина	54225
Благоевград	Сатовча	Плетена	56740
Благоевград	Сатовча	Сатовча	65440
Пазарджик	Батак	Батак	2837
Пазарджик	Батак	Нова махала	51874
Пазарджик	Батак	Фотиново	76162
Пазарджик	Брацигово	Равногор	61220
Пазарджик	Велинград	Бозьова	7853
Пазарджик	Велинград	Велинград	10450
Пазарджик	Велинград	Грашево	17823
Пазарджик	Велинград	Кръстава	41136
Пазарджик	Велинград	Медени поляни	47559
Пазарджик	Велинград	Побит камък	59224
Пазарджик	Велинград	Сърница	70648
Пазарджик	Пещера	Пещера	56277
Пазарджик	Ракитово	Ракитово	62004
Смолян	Борино	Борино	5462
Смолян	Девин	Девин	20465
Смолян	Доспат	Доспат	23025
Смолян	Доспат	Змеица	31259
Смолян	Доспат	Късак	41006
Смолян	Доспат	Любча	44642

Табл. 3

Общата засегната площ от защитена зона „Западни Родопи” в резултат на реализацията на горецитираните ИП е 5860 дка. Основната част от тях обаче не е свързана с промяна предназначението или начина на трайно ползване на имотите. Дейностите, свързани с промяна предназначението са за жилищно строителство и засягат едва около 42 дка.

Предвидените в настоящия ОУП дейности свързани с промяна предназначението на имотите са свързани с изграждане на вилни зони и курортни комплекси и обхващат площ от 291.6 ха, предимно изоставени и слабопродуктивни земи. В проекта на ОУП Велинград се предвижда режим на допустима промяна на предназначението и начина на трайно ползуване за курортни нужди на 878,27 ха. Площта от тях попадаща на територията на защитената зона е 479,92 ха.

Така общата засегната площ от зоната, от настоящия ОУП в комбинация с одобрените до момента други ИП (при най-лош прогнозен сценарии) е 1065,92 ха, а свързани с промяна предназначението са 484,12 ха. Това представлява около 0,36% от територията на защитената зона (1 335 724,4 дка). В този смисъл няма вероятност от значително отрицателно въздействие върху местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в защитената зона.

Относно въздействието върху самите видове птици, то ще е основно безпокойство от засиленото антропогенно присъствие, но няма да е значително и няма да доведе до намаляване на плътността и числеността на видовете птици в района на въздействие.

До момента няма изготвени и приети от МОСВ единни критерии, методики или математически модел за изготвяне на оценка на кумулативния ефект върху птиците.

Оказаната територия на кумулативно въздействие (вж. таблица 3), обхваща общините Велинград, Батак и Брацигово и всички ИН в тези общини свързани с защитена зона Западни Родопи. Кумулативното въздействие за определената територия от защитената зона и по-конкретно територията на община Велинград, залегнала в новия ОУП, се отнася за гнездящи птици, ловни и гнездови територии,мигриращи или зимуващи птици.

Като вземем предвид вече процедирани или изградените в района подобни ИН, които са на различен етап до момента, кумулативният ефект върху различните екологични групи птици може да се разглежда в три аспекта: минали проекти, настоящо и бъдещо състояние.

Минали инвестиционни предложения

Като минало състояние разглеждаме построените и/или одобрени ИН на територията на община Велинград (табл. 4) и в защитената зона.

Тези инвестиционни намерения в община Велинград засягат 12,19 дка. Това представлява едва 0,0009% от територията на зоната или 0,002% от разширението на зоната, обхващащо и община Велинград. Този процент нарушени територии няма да повлияе на свободното придвижване на птици, да създаде бариерен ефект при миграцията на птиците или фрагментация на местообитанията. Защитените зони и територии на територията на общината осигуряват също свободни биокоридори за придвижване на птиците, гнездови и хранителни местообитания.

Таблица 4

На територията на населените места описани по-горе (табл. 3), общините Велинград, Батак и Брацигово, до момента са процедирани ИН върху 586 ха. Дейностите, свързани с промяна предназначението или начина на трайно ползване на земята са за жилищно строителство и засягат едва около 4,2 ха.

Предвидените в настоящия ОУП дейности свързани с промяна предназначението на имотите са свързани с изграждане на вилни зони и курортни комплекси и обхващат площ от 291.6 ха, предимно изоставени и слабопродуктивни земи. В проекта на ОУП Велинград се предвижда режим на допустима промяна на предназначението и начина на трайно ползуване за курортни нужди още на 878,27 ха. Площта от тях попадаща на територията на защитената зона е 479,92 ха.

Така общата засегната площ от зоната, от настоящия ОУП в комбинация с одобрените до момента други ИП (при най-лош прогнозен сценарии) е 1065,92 ха, а свързани с промяна предназначението са 484,12 ха. Това представлява около 0,36% от територията на защитената зона (133 572,44 ха).

Този процент нарушени територии няма да повлияе на свободното придвижване на птици, да създаде бариерен ефект при миграцията на птиците, фрагментация на местообитанията или съществена загуба на гнездови и хранителни местообитания.
Към настоящия момент в землището на община Велинград са процедирани ИН засягащи 1,219 ха. от територията на защитената зона. Кумулативен ефект се очаква само от оценяваните площи от ОУПО Велинград попадащи в зоната и вече процедираните инвестиционни намерения. От елементите на ОУП единствено разширението на регулацията на гр. Сърница попада в границите на защитената зона Западни родопи - 36,4 ха. С вече процедираните ИН тази територия е 37,619 ха. за територията на община Велинград и 40,6 ха. за цялата зона (ИН в защитена зона „Западни Родопи” – табл. 3). Кумулативния ефект от загуба на територия от зона „Западни Родопи” е 0,03% от площта на зоната.
Всяка оценка на кумулативния ефект от инвестиционното намерение върху птиците би била субективна и зависи от толерантността на всеки отделен вид към антропогенните фактори.

Кумулативният ефект върху птиците може да бъде пряк или косвен.

Относно безпокойството от увеличения антропогенен натиск, то няма да бъде значително, така че да повлияе на числеността на видовете обитаващи района на въздействие.

Това ще са и реално отнетите площи за гнездене, хранене и почивка на птиците свързани с посочените територии при кумулативните въздействия от изменението на ОУП. Всъщност при някои видове кумулативния ефест ще е значително по-висок или по-нисък поради екологичните им изисквания. Процентът не е висок и не се налага прилагане на смекчаващи мерки.

3. 
   Описание на елементите на Изменението на Общ устройствен план на Община Велинград, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/ инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейни елементи
   

Устройственият проект предвижда развитие на техническата инфраструктура, която има пряко отношение към екологичните условия - водоснабдяване, доизграждане на канализационната мрежа, изграждане на ГПСОВ, подобряване пътната инфраструктура.

Някои от по-важните мероприятия, които са предвидени да се проведат с оглед подобряване качествата на околната среда са следните: `

• 
  за ограничаване на атмосферното замърсяване, дължащо се до голяма степен на битовите отоплителни процеси е препоръчително да се акцентира на топлофикацията и газификацията на жилищните и обществени сгради;
  
• 
  извеждане на транзитното автомобилно движение извън гр. Велингрод посредством изграждането на предлагания обходен път;
  
• 
  рехабилитация на уличните настилки, особено в най-натоварените участъци за снижаване на шума, вибрациите, замърсяването на въздуха и рискът от инциденти;
  
• 
  изграждане на градски пречиствателни станции за отпадни води /ГПСОВ/ за гр. Велинград и с. Сърница. Специално за последната, предвид разширението на вилните зони около яз.Доспат е целесъобразно да се проучат възможностите за пречистване на отпадните съвместно с тези от гр.Доспат.
  
• 
  доизграждане на канализационната мрежа в населените места с частична канализация и създаване на такава в останалите села;
  
• 
  реконструкция и подновяване на канализационната мрежа на гр. Велинград и изграждане на колектор отвеждащ отпадните води до бъдещата ГПСОВ;
  
• 
  доизграждане на водоснабдителната мрежа на селата;
  
• 
  подмяна на амортизираната водопроводна мрежа за предотвратяване на загубите на вода и гарантиране на качествата и;
  
• 
  подмяна на опасните за човешкото здраве азбестови тръби във всички водоснабдителни мрежи и особено 5 км отсечка на магистралния азбестов тръбопровод”Лепеница – пречиствателна станция за питейни води”;
  
• 
  въвеждане на схема за разделно събиране на битовите отпадъци;
  
• 
  съвместно изграждане с община Ракитово на ново съвременно депо за ТБО;
  
• 
  ликвидиране на нерегламентираните сметища и почистване и рекултивация на замърсените терени;
  
• 
  обхващане на всички населени места в схемата за събирани, транспортиране и третиране на битовите отпадъци;
  
• 
  съхраняване и опазване на защитените територии и зони, защитените растения и животни и горските екосистеми на общината
  

Промяна на предназначението на земята, свързана с реализиране на предвидените в плана дейности е в обществен интерес и има социален, а също така и икономически характер с ефект върху развитието на градоустройството и инфраструктурата на община Велинград, както и развитието на туризма в община Велинград.

• 
  Изграждане на обходен път на гр. Велинград.
  

• 
  Изграждане на нови трасета до новите урбанизирани зони.
  
• 
  Доизграждане и ремонт на трасетата до туристическите обекти.
  

• 
  Реконструкция на 6 км от съществуващ главен водопровод – водовземане "Чукура" ПСПВ Велинград
  
• 
  Изграждане на нов електропровод Велинград - Сърница
  
• 
  Водоем 1000 м³ - м."Нежовица" -Велинград
  
• 
  Водоснабдяване -гр. Сърница (І-ви етап), водоем 1000 м³ - кв. Крушата, водопровод от м. ”Хановете” – североизточно от гр. Сърница.
  

• 
  Градска пречиствателна станция за отпадни води-Велинград – отреден терен в землището на с. Драгиново (на север от селото)
  
• 
  Градска пречиствателна станция за отпадни води- гр. Сърница – отреден терен между Сърница и мах.”Бърдуче”
  

За качествено ел. захранване на зоните за отдих е необходимо да се изградят нови отклонения от ЕЛ 20 кV за присъединяване на нови и съществуващи ТП. Развитието на нова мрежа СН с изграждане на нови ТП 20/0,4 кV и присъединяването им към съществуващи или нови изводи 20 кV е предмет на

● обособяване и запазване на природозащитни територии (“Клептуза”,

“Каратепе” и др.).

● в жилищната зона на гр.Велинград се предлагат за включване в регулация територии със жилищни функции и рекреационни дейности, а именно: всички параметри, свързани с устройствени зони в територията на Велинград подробно ще бъдат илюстрирани и развити в ОУП на града.

В южната група спадат: гр. Сърница и м. ”Бърдуче, м. Крушата, м Орлино, с. Медени поляни, м. Горелци, с. Побит камък, в.з. Каратепе, ДГС Селище, ДГС Чехльово. В землищата на тези населени места се предлага: обособяване на земеделски територии с допустима промяна на предназначение (м. Бърдуче, м. Крушата, м. Орлино) – гр. Сърница.

Такава допустима промяна се предлага и в другите населени места в южните територии.

В тези терени устройствените режими и параметрите на застрояване ще достигат до тези за вилен отдих, според Наредба № 7 на МРРБ.

В третата група спадат голяма част от населените места, разположени в западната територия на Общината. Селищата са с устройствена жилищна зона (Жм), с малка височина на застрояване. Предлагат се земеделски територии с допустима промяна на предназначението, с устройствен режим за вилен отдих.

В проекта на ОУП Велинград се предвижда режим на допустима промяна на

предназначението и начина на трайно ползуване за курортни нужди на 878,27 ха. земи с различно трайно предназначение. По землища с режим на допустима промяна са предвидени следните площи: гр.Велинград – 301,76 ха; гр.Сърница – 64,29 ха; с.Драгиново – 7,77 ха; с.Горна Дъбрава – 13,56 ха; с.Враненци – 6,49 ха; с.Биркова – 19,85 ха; мах.Лютова – 24,31 ха; с.Горна Биркова – 53,27 ха; с.Кръстава – 57,20 ха; с.Пашови – 37,80 ха; мах.Аланова – 0,66 ха; с.Медени поляни – 15,37 ха; с.Побит камък – 41,30 ха; мах.Крушата – 20,17 ха; мах.Юруков – 1,82 ха; с-Рахлева – 5,81 ха; с.Кондови – 20,00 ха; с.Света Петка – 24,00 ха; с.Долна Дъбева – 14,40 ха; с.Абланица – 19,44 ха; мах.Магерови колиби – 6,43 ха; с.Цветино – 2,42 ха; с.Бутрева – 4,33 ха; мах.Горица – 23,94 ха; мах. Мечо корито – 8,35 ха; местн. Еловата (с.Кръстава) – 69,10 ха; мах. Бърдуче – 5,74 ха.

В ОУП се предвижда увеличаване площта на населените места с 269.8 ха, на курортните зони с 14.1 ха и на вилните зони с 17.3 ха. Не се предвижда промяна на трайното предназначение на обработваеми земи – ниви, трайни насаждения, естествени ливади и разсадници. От земеделските земи е предвидено промяна на трайното предназначение на 274.2 ха мери и пасища и 17.3 ха други необработваеми земи (без горите, създадени върху земеделски земи). Не се предвижда промяна на предназначението на земи от горския фонд с изкл. на около 10 ха. обекти за рекреация в землището на гр. Велинград.

Табл. 5 Въздействие от реализацията на инфраструктурните проекти

Табл. 6 Въздействие от изграждането на вилните и курортни селища

3. 
   Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение.
   

Защитена зона по Натура 2000 BG0002063 „Западни Родопи” е определена за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № -835 от 17.11.2008г на МОСВ.

Мястото включва по-високата западна част на Западните Родопи с най представителните псевдо- бореални иглолистни гори, уникални за Европа. Северната граница следва линията Велинград- Ракитово - Батак - Пещера. Най-голяма площ заемат горите от бял бор /Pinus sylvestris/, следвани от смърча /Picea abies/. По малки по площ са еловите /Abies alba/ и буковите /Fagus sylvatica/ гори.

Срещат се също гори от черен бор /Pinus nigra/ и издънкови гори от горун /Quercus dalechampii/,трепетлика /Populus tremula/ и зимен дъб /Q. sessiliflora/. Около 10% от територията е заето от открити пространства – пасища и ливади с преобладаване на обикновена полевица /Agrostis capillaris/, картъл /Nardus stricta/ и др., както и на храсталачни съобщества. На територията попадат 3 големи язовира – Доспат, Широка поляна и Голям Беглик, както и стотици малки торфища.

Площта на зоната е 1 335 724,48 дка.



Разпределение на класовете земно покритие в защитената зона.

В Западните Родопи са установени са 130 вида птици, основно гнездящи, от които 21 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като застрашени в Европа в категория SPEC2 са включени 15 вида и съответно в SPEC3 - 28 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Западните Родопи поддържат най-многочислената популация на глухаря /Tetrao urogallus/ в България. Те са едно от най-ценните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и на лещарката /Bonasa bonasia/, врабчовата кукумявка /Glaucidium passerinum/, пернатоногата кукумявка /Aegolius funereus/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, черния кълвач /Dryocopus martius/, белогърбия кълвач /Dendrocopos leucotos/ и на осояда /Pernis apivorus/.

Територията е една от най-значимие в Европа за опазване популациите на червеногръдката /Erithacus rubecula/, чинката /Fringilla coelebs/, белогушия дрозд /Turdus torquatus/, коса /Turdus merula/, жълтоглавото кралче /Regulus regulus/ и черноглавото коприварче /Sylvia atricapilla/.