Таблица 1.1. Средни стойности за температура на въздуха, абсолютни максимални и

Валежите са един от главните елементи на климата и оказват пряко въздействие върху самопречиствателния механизъм на атмосферата и качеството на атмосферния въздух.

В табл. 1.2 са представени данни за сумата на валежите и максималния денонощен валеж, осреднени по месеци за 55-годишен период, абсолютния максимален денонощен валеж за съответния месец и годината, в която се е случил, както и средния брой на дните с валежи от дъжд и сняг по месеци.

Средногодишната сума на валежите е 969 мм, което е значително над средната за страната (590 мм). Разпределението на сезонната сума на валежите е неравномерно. Максималните са през зимните месеци – 343 мм, на второ място са есенните валежни суми – 256 мм, а минималните – през летния период – 138 мм. Средният месечен максимален денонощен валеж е най-висок през месеците ноември-декември, а най-нисък – през юли-август. Общият брой на дните с валежи за година по усреднени месечни данни е 80, от тях с дъжд - 66 (максимум през м.октомври – 8), със сняг -14 (в т.ч. през м.януари 5 дни). През последните 15 години се наблюдава намаляванена сумата на валежите с около 15% и продължителни летни засушавания.

При добре изразен студен фронт в образувалата се кълбесто-дъждовна облачност се създават условия за валежи с голяма интензивност. Абсолютният максимум на денонощния валеж за станция Малко Търново е 207 мм и е измерен през м.септември 1940 г.

Ветровият режим в района на Малко Търново се характеризира с преобладаващи северни ветрове – 20.5% средно годишно, следвани от североизточните – 17.7%. Северните ветрове са най-чести през есенно-зимния период – от октомври до март, а североизточните – от май до септември.

Средната годишна скорост на вятъра е 1.4 м/сек, като най-висока е през м.февруари – 2.3 м/сек, а най-ниска – през октомври – 1.1 м/сек. Най-силни са южните и югозападните ветрове – 6.3 и 5.8 м/сек съответно през януари и февруари.