По искане на община Малко Търново, през 1993 г. от РИОСВ-Бургас са извършени замервания на качеството на атмосферния въздух. Отчетени са завишени концентрации на фенол и прах, близки до пределно-допустимите концентрации (ПДК), което се дължи на временното използване на коксови отсевки от Кремиковци.
През 2005 г. в гр. Малко Търново е извършено трикратно 5-дневно обследване на качеството на атмосферния въздух от РИОСВ-Стара Загора през периодите 12-16 септември – централна зона на града, 3-7 октомври – промишлена зона и 10-14 октомври – транспортна зона. Анализирани са 10 замърсители – озон – O3, серен диоксид – SO2, азотен оксид - NO, азотен диоксид – NO2, фини прахови частици до 10 μm – ФПЧ, въглероден оксид – СО, сероводород – H2S, амоняк – NH3, метанови въглеводороди – CH4, неметанови въглеводороди – NCH4. Въз основа на протоколите от изпитването са изчислени среднодневните стойности на приземните концентрации (имисии) на вредните вещества. Данните са представени в таблица 1,5. В долния ред натаблицата са дадени нормите за опазване на човешкото здраве, валидни за 2005 г.
Анализът на данните показва, че за изследвания период е превишена средноденонощната норма единствено за сероводород – в един от дните за централната зона на града и през всички дни за промишлената и транспортните зони. Измерените максимални средночасови концентрации в двете зони също превишават средночасовата норма. Концентрациите на останалите замърсители са под нормите. Средната концентрация на серен диоксид, азотен оксид, азотен диоксид, сероводород, амоняк и метанови въглеводороди за съответния петдневен период е най-висока в транспортната зона.
Таблица 1.5. Качество на атмосферния въздух в гр. Малко Търново – 2005 г .
|
Вредни вещества (замърсители)
|
дата
|
Оз
Mg/m3
|
SO2
Mg/m3
|
NO
Mg/m3
|
NO2
Mg/m3
|
ФПЧ
Mg/m3
|
СО
mg/m3
|
H2S
mg/m3
|
NH3
mg/m3
|
CH4
mg/m3
|
NCH4
mg/m3
|
Ц
|
Централна зона
|
12.09
|
85.0
|
24.6
|
8.6
|
19.6
|
-
|
4.2
|
0.0026
|
0.0012
|
9.5
|
21.3
|
13.09
|
78.
|
20.0
|
9.2
|
13.9
|
-
|
3.7
|
0.0025
|
0.0011
|
5.6
|
11.2
|
14.09
|
78.0
|
14.8
|
8.2
|
12.0
|
20.0
|
4.8
|
0.0024
|
0.0010
|
3.4
|
6.8
|
15.09
|
76.8
|
14.1
|
7.5
|
10.8
|
15.3
|
4.6
|
0.0029
|
0.0010
|
3.8
|
4.1
|
16.09
|
77.6
|
14.1
|
7.3
|
11.0
|
16.2
|
4.6
|
0.0036
|
0.0010
|
2.6
|
3.2
|
сред но
|
78.7
|
17.1
|
8.2
|
13.1
|
17.2
|
4.4
|
0.002 7
|
0.001 05
|
4.8
|
8.9
|
макс. ср.ч.
|
115
|
28.3
|
37.8
|
39.7
|
-
|
6.8
|
0.003 7
|
0.001 2
|
11.1
|
73.1
|
Промишлена зона
|
03.10
|
68.9
|
22.4
|
5.8
|
13.0
|
51.7
|
2.8
|
0.0037
|
0.0010
|
4.8
|
17.1
|
04.10
|
29.8
|
13.2
|
8.2
|
11.6
|
42.6
|
2.4
|
0.0036 5
|
0.0010
|
3.2
|
12.6
|
05.10
|
28.0
|
13.8
|
7.1
|
-
|
36.4
|
1.8
|
0.0035
|
0.0010
|
2.5
|
6.8
|
06.10
|
28.0
|
14.8
|
7.1
|
-
|
31.7
|
2.2
|
0.0036
|
0.0010
|
9.2
|
10.5
|
07.10
|
28.2
|
11.2
|
7.4
|
-
|
31.7
|
2.3
|
0.0034
|
0.0010
|
1.7
|
6.3
|
сред но
|
34.4
|
14.9
|
7.2
|
12.4
|
38.8
|
2.2
|
0.003 6
|
0.001 0
|
4.8
|
10.2
|
макс. ср.ч.
|
110
|
71.8
|
39.5
|
18.9
|
-
|
4.3
|
0.005 2
|
0.001 0
|
21.9
|
62.7
|
Транспортна зона
|
10.10
|
71.3
|
14.7
|
5.3
|
11.6
|
-
|
2.9
|
0.0038
|
0.0010
|
8.2
|
30.4
|
11.10
|
69.6
|
14.0
|
4.5
|
6.7
|
26.7
|
3.9
|
0.0036
|
0.0010
|
5.3
|
1.5
|
12.10
|
69.7
|
14.4
|
5.1
|
7.4
|
20.5
|
4.0
|
0.0037
|
0.0010
|
5.1
|
1.2
|
13.10
|
21.0
|
27.2
|
41.9
|
31.1
|
19.6
|
2.8
|
0.0043
|
0.0020
|
9.8
|
7.7
|
14.10
|
21.0
|
26.6
|
49.4
|
30.7
|
23.9
|
4.0
|
0.0050
|
0.0024
|
6.6
|
6.9
|
средно
|
54.2
|
18.4
|
17.7
|
15.3
|
22.7
|
3.6
|
0.004 0
|
0.001 5
|
6.9
|
7.4
|
макс. ср.ч.
|
83.8
|
34.3
|
62.0
|
31.5
|
-
|
6.1
|
0.006 4
|
0.005 4
|
25.1
|
83.5
|
Норми 2005г.
|
ср. за 8 часа
|
|
|
|
|
ср. за 8 часа
|
|
|
|
|
ср.дн. ср.ч.
|
110
|
125 350
|
|
250
|
65
|
10
|
0.003 0.005
|
0.1 0.25
|
|
|
Средноденонощните концентрации на фини прахови частици са най-високи в промишлената зона, като в един от дните са около нормата за 2008 г.
(50 μg/m3). В централната градска зона концентрациите на озон и въглероден оксид са по-високи, в сравнение с останалите зони.
Качеството на атмосферния въздух се формира главно от следните източници: горивните инсталации, промишлеността, отоплението в комунално-битовия сектор, автомобилния транспорт, селското стопанство и др.
Обобщените анализи показват, че концентрациите на вредните емисии във въздуха са значително под пределно допустимите или остават на фоново ниво.
Същевременно липсата на системен мониторинг и наблюдения не дават възможност за надеждна оценка на реалното състояние, както по отношение начовешкия фактор, така и по отношение на природните екосистеми. Община Малко Търново попада изцяло на територията на ПП „Странджа”. Закрити са замърсяващите производства, което прави Общината една от най- чистите на територията на Р България. Направени са пълни изследвания на климата в района, които дават основание за развитие на традицията в климатолечението на алергии и белодробни заболявания, а самият град е обявен за планински климатичен курорт от местно значение.
ШУМ
Не е правен анализ на звуковото налягане в населените места, но може да се смята, че не се надвишава пределно допустимите норми. В Община Малко Търново няма производствени предприятия.
Основни източници на шумово замърсяване са:
-
Автомобилен трафик;
-
Разрастващата се мрежа за търговия и услуги (магазини, заведения за обществено хранене и други услуги) в жилищните сгради и на територията на урбанизираните райони;
-
Недостатъци в градоустройствените и транспортно-комуникационни планове, както и несъобразената с околната среда организация на движение.
-
Повърхностни и подземни води
-
Хидрогеоложки и хидроложки условия и фактори, влияещи върху количеството и качеството на повърхностните и подземни води в района
Речни води
Реките на територията на общината принадлежат към Черноморския водосборен басейн. Най-важните реки, които минават през територията й са Велека и Резовска.
Река Велека е с дължина 147 км, от които плавателна на повече от 9 км. Отличава се с най-добре развита от всички странджански реки приточна система. По-важни леви притоци са реките Младежка, Дяволски дол, Стръмница, Еленица и Трашка, повечето от които извират от рида Босна. Най-дълга е Младежка река (30.4 км, с водосборна площ 232.2 км2). Някои от по-
малките притоци на Велека пресъхват при сухи години през летния период поради интензивно изпарение и инфилтрация.
Река Велека е притоци
По поречието на река Велека е определено едно водно тяло
Водно тяло р. Велека – от Граничен рид до вливане в Черно море – не е в риск. Водното тяло се наблюдава в два пункта: р. Велека до с. Бръшлян и р.Велека – с. Синеморец.
В подбасейна на р. Велека има определен едон точков източник на замърсяване на водите.
- 1 емитер е включен в контролно – информационнта система за отпадъчни води и издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води. Подлежат на задължителен котрол през 2007г.
Канализация на гр. Малко Търново.
Пункт р. Велека до с. Бръшлян
Оценка на състоянието на водите.
Констатира се следното състояние на водите на реката:
Пункт
|
30055571 река Велека при с. Бръшлян
|
показател
|
О2
|
БПК5
|
ХП К
|
NH4
|
NO2
|
NO3
|
PO4
|
сулфат и
|
хлорид и
|
състояни е
|
Мног о
добро
|
Мног о
добро
|
н.д.
|
добр о
|
Мног о
добро
|
Мног о
добро
|
добр о
|
Много добро
|
Много добро
|
Сподели с приятели: |