Жълтоземи (Alisols, AL., FAO 1990)

Жълтоземите са уникален почвен тип за Странджа, България и Европа. В границите на общината се намират почти 100% от площта на този почвен тип в България и от площта му в Европа. Развитието им под гори с южноевксински видове ги отличава от сродните им почви в Средиземноморска Европа и ги свързва с влажните и топли територии на Кавказието и Колхида.

Характеристиките им се доближават и до почвите от този тип в световните субтропични региони. Разпространени са по водосборните склонове на долното течение на р.Велека при надморска височина 300-400 м. Хумусният хоризонт е слабо развит – 15-25 см. Хумусните запаси са малки, като съдържанието на хумус в хумусния хоризонт е до 4-6% и рязко намалява под 1% в илувия.

Оцветяването на почвата общо е в жълти тонове. Разпространени са два почвени подтипа обикновени (Haplic, ALh) и подзолисти (Stagnic, ALj).

Червеноземите са новоустановен почвен тип за Странджа и страната. В границите на общината се намират почти 100% от площта на този почвен тип в България. Разпространени са на склонове с изложения, ориентирани срещу пътищата на средиземноморските циклони. Заемат 5.24% от площта на парка.

Почвообразуващите им скали са разнообразни. При изветрянето и почвообразуването тези скали запазват очертанията на своята структура и в почвения профил. Намират се под гори от източен горун, благун и лъжник.

Почвената покривка на територията на община Малко Търново като цяло е част от субтропичния ксерофитно-горски почвен сектор на Европа, територията на който се простира от атлантическите брегове на Испания до Българския черноморски бряг. Нейният характер се определя от комбинацията на по-хумидни почвени типове в сравнение с типичните за Южна Европа, както и на инверсионното разположение на кафявите горски почви. Композицията на

почвените типове в общината е доказателство за наличието на процеси на интензивно почвообразуване.
3.3.2.Геоложки строеж в района на обекта
В българската част на Странджа ясно се очертават две основни била – Резовското, което навлиза от Турция с най-висока точка вр. Голямо Градище и Босненското, което тръгва от граничния връх Кервансарай и завършва на юг от гр. Царево, с доминиращ масив Голямата Папия (502 м н.в.), древен вулкан. Северната граница на Природния парк минава по рида Босна.

Според някои учени в геологическо отношение Странджа е „стара” планина. В тази връзка изказват предположения, че възникването на странджанската система започва след разкъсването на свръхконтинента Пангея преди около 200 млн. години – периодът на образуване на океанската кора и планините. Други учени я определят като млада планинска верига, част от  голямата Алпо-Хималайска система,  в която тя се намира. В изграждането й най-съществено участие имат старите мезозойски наслаги от Триас, Юра и Горна креда.

Основните скали в Странджа са седиментните, магмените и метаморфните. От морския бряг към вътрешността на Странджа могат да се видят различни скални породи – туфи, туфобрекчии и андезити, пясъчници, габро и диорити, гнайси и шисти. Западната част на Странджа е заета от обширен карстов район – от Варовник през Младежко, Звездец, Бръшлян, Стоилово до Малко Търново и на юг в турската й част, с варовици, мрамори и гранити на границата, на които са находищата на многометални руди. От дълбока древност до края на ХХ век тук са добивани медни и железни руди, ломени са мраморни блокове, промивано е злато. Карстовият тип релеф се обуславя от свойствата на карбонатни скали и най-вече от тяхната водоразтворимост. Той е проявен с разнообразни форми: кари, въртопи, понори, каверни и различни по големина и сложност пещери. Масиви и склонове от мощен карст, скални образувания, скалисти пропасти и проломи са оформени край Младежко, Докузак, Петрова нива и Ковач.

Северната част на Странджа, над линията Уграш – Папазова нива – Българи, е заета от горнокредитни андезити, андезитови туфи и пясъчници. Върху тях са изградени дълбоки и мощни почви, заети от горунови, букови и смесени гори.

В южните части преобладават наслаги от Горна Юра – шисти (глинести, песъчливо-глинести и мергелни). Почвите тук са по-плитки и сухи.

Геоморфоложкото развитие на територията е резултат на дългия стотици милиони години период на ерозия, на колебателните движения на земната кора, а също и на пъстрия геоложки строеж.

Характерни за района са заоблените форми, стръмните, врязани, на места ждрелоподобни речни долини, (р. Велека, р. Младежка). За дълбокото им врязване влияние имат и последните заледявания, през които нивото на Световния океан е спаднало с няколко десетки метра. Лиманът на река Велека, например, продължава около 8 км навътре в сушата.

За геоморфоложките процеси значение имат и нетектонските движения. Крайбрежието потъва с няколко милиметра годишно, докато други части от района се издигат.

Релефът на Странджа е хълмист и нископланински. Около 38 % от територията на Парка са високи от 0 до 200 м, около 60 % - от 200 до 600 м и около 2% са над 600 м.
3.3.3.Сеизмичност

Съгласно сеизмичното райониране на България (ДВ № 68/2007 г.) района, заключен от изток от Черно море, от юг – границата с Турция, от запад – меридиана на гр. Карнобат, от север – паралела на гр. Карнобат попада в VІІ^-ма степен на сеизмична активност, със сеизмичен коефициент 0,10 – един от най-ниските за страната.

Наличието в Странджа на чисти карбонатни седименти обуславя съществуването на кариера за мраморизиран варовик и цех за печене на вар за строителни цели. На територията на общината в тази област развива дейност eдно предприятия с обща численост на заетия персонал 20 души.

Предприятието е на територията на гр. Малко Търново, като наетата работна ръка е изцяло от града. Представител на този отрасъл е “БУРГАС – ВАР” ЕООД “Цех за производство на негасена вар – Малко Търново”. Предприятието се намира на около 1 км. югоизточно от гр.Малко Търново и на 75 км. южно от гр. Бургас в местността “Пазлака” от възвишението “Пешова нива”.

Находище за варовици “Малко Търново” е проучено през 1969 г.

Държавната комисия по запасите на полезните изкопаеми с протокол №1034 от 25.07.1972 год. е утвърдила геоложки запаси по категории и количества както следва:

- Категория А -5472.9 х.м³ ;

- Категория В -2717.0 х.м³ .

Находището се разработва от 1975 г. по открит начин, с пробивно-взривни работи. Прилага се транспортна схема с автомобилен транспорт и извозване на замърсените зони и отсевките на външни булдозерни депа.

Предприятието възниква с Решение на БОС на основание Заповед №РД-ТД-18/06.10.1992 г. на МТРЖП като ЕООД с държавно имущество “Бургас-вар”ЕООД, със седалище гр. Бургас. Държавата е собственик на 100 % от капитала до 2000 год. когато продава 80 % от дяловете си на “СМА-ВАР” ЕООД гр. София, а през 2002 год. продава и останалите 20 % от дяловете на същата фирма. Фирма “Бургас-вар” ЕООД е член на “СМА ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” – Холандия. Фирмата е сред водещите в България по производство на негасена вар и варовикови фракции. Тя има положително Решение по ОВОС №53-9 от 1997 год. за по-нататъшна производствена дейност на обект “Варови пещи” гр. Малко Търново.

В предприятието работят като постоянни работници 20 души. Процеса на производство е непрекъснат – работи се на три смени. Капацитета на пеща за печене на вар е 45 тона за 24 часа. От кариерата с площ 26 000 м³ годишно се добива около 20 000 м³ суровина и се произвеждат около 30 000 т. Негасена вар.

Добив на строителни материали /пясък и чакъл за строителни цели/ се извършва главно от руслото и заливните тераси на р. Велека от Общинско предприятие „Благоустройство и комунално строителство – Малко Търново”.

Те се използват за направа на бетон в бетоновия възел в гр. Малко Търново.

Предвид намаленото строителство в района не се очаква увеличаване на дибива.

В района на гр.Малко Търново са регистрирани и следните други находища на полезни изкопаеми заведени в националния баланс на запасите :

В имот № 46663.1.292 намиращ се на около 200 m югозападно от имота предмет на инвестиционното намерение през 70-те години на миналия век са извършвани геолого-проучвателни работи с добив на блокове. Няма изчислени запаси. Добив не се извършва от времето когато са приключили геолого-проучвателни работи.

В имот 46663.1.529 се е намирала промишлената площадка на мраморната кариера. Там дейността е прустановена в края на 90-те години на миналия век. В момента сградите и цеховете са полуразрушени.

С писмо с изх.№94-00-4552/15.12.2015г. на Община Малко Търново ни е предоставена информация, съгласно която:

• 
  Кариерата за варовици в имот №46663.1.277 е на разстояние 2200м по въздуха от имот 46663.72.526;
  
• 
  Няма други действащи кариери в близост до имота;
  
• 
  Имот с идентификатор 46663.72.292 е разположен на около 220 м югозападно. Имотът е с начин на трайно ползване „за друг вид обект за добив на полезни изкопаеми“, но никога не се е ползвал като кариера.
  
• 
  Имот с идентификатор 4666.71.529 е разположен на около 770 м западно. Имотът е бивша кариера за добив на мрамор. Дейност не се извършва от 25 години.
  

4. 
   .Растителен и животински свят – видово разнообразие, видове със специален природозащитен статус съгласно Закона за биологичното разнообразие; защитени природни територии
   

Землището на гр. Малко Търново, включително териториите на север от него, както и местността „Сушица”, където е предвидено да се рализира инвестиционното предложение са разположени в Странджа планина, която според фитогеографското райониране на България е в Странджанския фитогеографски район.

Според горскорастителното райониране на България землището на гр. Малко Търново е в южната крайгранична горскорастителна област, подобласт Странджа. Във вертикално отношение то е в долния равнинно хълмист и хълмисто предпланински пояс на дъбовите гори (0-900 м.н.в.).

Характерно за територията е че от характерната за терциера топлолюбива и влаголюбива растителност, след настъпилите през кватернера застудявания и покриването на части от територията на България с ледници, отделни растителни видове са се запазили в така наречените убежища (рефугиуми), (каквото представлява Странджа планина), които за Странджанския район са 63 растителни вида (терциерни реликти).

По отношение на хоризонталното разпределение на растителността територията е в границите на растителния комплекс на Колхидско-средиземноморския тип листопадни гори /мезофитни горски съобщества/. Същите са разпространени в Странджа и в Източна Стара планина. Представени са от източен бук (Fagus orientalis), който е терциерен реликтен вид, източен горун (Quercus polycarpa), благун (Quercus frajnetto), цер (Quercus cerris), странджански дъб (Quercus hartwissiana), космат дъб (Quercus pubescens) и други съпътстващи ги видове. В Странджа е характерен и вечнозеленият колхидски подлес, представен от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), лавровишня (Prunus laurocerasus), понтийско бясно дърво (Daphne pontica) и др. С нарастване на надморската височина горите от източен бук преминават в гори от източен горун (Quercus polycarpa).

Най-интересни от флористична и природозащитна гледна точка за България и Европа са източно-буковите формации с примес от източен горун и по-рядко с благун (Quercus frajnetto), с подлес от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum) и други вечнозелени храсти. В по-високата част на Странджа са разпространени чисто източно-букови и смесени буково-дъбови гори. В тях разпръснато са локализирани букови гори с лавровишня (Prunus laurocerasus) в подлеса. Най-голямото от тях се намира в резерват Средока, а останалите в местността Пропада, местността Дълбок дол, местността Водицата и в резерват Витаново.

Основните лесообразователи са дъбовете: благун (Quercus frajnetto), цер (Quercus cerris) и източен горун (Quercus polycarpa). От подлесните и тревни видове в горите на Странджа участват дива мушмула (Mespilus germanica), бясно дърво (Daphne pontica), обикновен черен и източен глог (Crataegus monogyna, Crataegus pentagyna, Crataegus orientalis), обикновен дрян (Cornus mas), източен габър (Carpinus orientalis), лопух (Trachystemon orientalis), пухесто горянче (Epimedium pubigerum), кавказка иглика (Primula rosea), пролетно ботурче (Cyclamen coum) и др. Скалистите припечни склонове край реките Велека, Резовска и Айдере се покриват с останки на средиземноморските маквиси за които са характерни: филиреята (Phyllirea latifolia), пистация (Pistacia terebinthos), космат дъб (Quercus pubescens), мъждрян (Fraxinus ornus), келяв габър (Carpinus orientalis), драка (Paliurus spina-christi), рускус (Ruscus aculeatus), аспарагус (Asparagus officinalis) и др.

В горските масиви преобладават дъбовите гори /60%/, източнобуковите заемат 20% от горската площ, а церовите 7%. Иглолистните насаждения са изкуствено създадени /около 10% от общата горска площ/, като най-голямо е участието на черния бор. Други иглолистни видове са белия бор (Pinus silvestris), дуглазката ела (Pseudotsuga douglasii), веймутовия бор (Pinus strobus), атлазкия кедър (Cedrus atlantica), обикновен смърч (Picea excelsa) и европейска лиственица (Larix decidua).

Дъбовите съобщества в Странджа са реликтни с висока природозащитна стойност и в тях участват разнообразни дървета и храсти, представители на колхидската и средиземноморската флора. Те са и с най-висока стопанска стойност за производство на специална дървесина, при висока възраст на ползване (160-180г.) и сложен строеж и състав при подходящи месторастения и почвено –релефен комплекс.

Особена растителна категория за Странджа планина са формациите, останки от медитерански тип - гариги и маквиси, заемащи ограничени специфични територии в дъбовата формация с богато видово разнообразие.

Останки от маквиси – преставени са предимно от вечнозелени храсти представляващи видоизменени гори с участие на филирея (Phillyrea media), пистация (Pistacia terebinthus) жасмин (Jasminum fruticans), рускус (Ruscus aculeatus), космат дъб (Quercus pubescens), махалебка (Cerasus mahaleb), мъждрян (Fraxinus ornus), и др. Заемат обширни припечни склонове и скални масиви по южните склонове..

Редки и защитени листопадни растения – Характерни за Странджа са: странджанска боровинка (Vaccinium arctostaphyllos), мушмула (Mespilus germanica), кримски чай (Sideritis syriaca), пролетно ботурче /кукрек/ (Cyclamen coum), странджански дъб /лъжник/ (Quercus hartwissiana), кавказка иглика (Primula rosea), източен лопух (Trachystemon orientalis), горски конски босилек (Salvia nemurosa), битински синчец (Scilla bythynica), снежно кокиче (Galanthus nivalis), мокреш /поточарка (Nasturtium ofFicinalis). Най-често се срещат в смесените дъбови гори, но някои от тях растат самостоятелно в обезлесените пространства.

Микота – топлия и влажен климат в района благоприятстват за растежа на различни видове гъби в горите, храсталаците, ливадите и пасищата. Същевременно честите засушавания през лятото възпрепятстват масовото им появяване и правят района неустойчив за стопанското им ползване. До момента описаните в района на Странджа видове са около 70 вида, главно от висшите гъби (Macromycetes). От застрашените и редките в Европа видове 13 се срещат на територията на Странджа. Основните видове са: булка гъба /ченушка/ (Amanita caesarea), полска печурка (Agaricus campestre), обикновена манатарка (Boletus edulis), пачи крак (Cantharellus cibarius), сърнела /кукумар/ (Macrolepiota procera), обикновена челядинка (Marasmius oreades), майска гъба /челъдница/ (Calocybe gambosa), бяла лютива млечница /парливка/ (Lactarius piperatus), масловка (Boletus luteus), червена млечница /рижика/ (Lactarius deliciosus), гълъбки (Russula), коралки и др.

Съгласно издадената скица ПИ № 46663.72.526, местност „Сушица” е пасища мера с площ 14,442дка. Същият е разположен непосредствено до международния път Бургас- Малко Търново и регулационните граници на гр. Малко Търново, поради което в имота са предизвикани различни промени с антропогенен произход.

В югоизточната част е извършено строителство на контролен граничен пункт поради което растителноста на площ около 1дка около него е изцяло премахната о време на строителството му. По време на строителството на пътя Бургас Малко Търново в имота времено са депонирани инертни материали- скални маси, остатъците от които, както и наличието на такива с естествен произход не позволяват появата на значителна тревна покривка и ползването на пасището по предназначение – за паша на домашни животни и сенокос.

Поради неизпасването и ограничените възможности за коситба растителните съобщества в него са подложени на деградационни процеси и рудерализация, чрез навлизане на приспособени сухоустойчиви видове.

Дървесна растителност в имота почти липсва. Изключение правят 6 млади дървета мъждрян (Fraxinus ornus) и едно дива круша (Pyrus communis subsp. Pyraster).

С напредване на сукцесията на места са се появили единични храсти еднококичков глог (Crataegus monogyna), келяв габър (Carpinus orientalis), шипка (Rosa canina) и къпина (Rubus fruticosus).

В предвидения за изграждане на мотел, заведение за хранене и бензиностанция имот не са установени видове със специален природозащитен статус съгласно закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

3.4.2. Животински свят

Според биогеографското райониране на България (Груев 1998) околностите на гр. Малко Търново попадат в границите на Странджанския биогеографски район.

Гр. Малко Търново е разположен в подножието на Резовското било на Странджа планина за която е характерна фауната на дъбовите гори.

1 – граница между евросибирската (А) и (Б) територия; 2- граница между зоогеографските райони 1. Дунавски район; 2. Старопланински район; 3. Рило-Пирински район; 4. Тракийки район; 5. Странджански район; 6. Черноморски район; 7. Струмско-Местенски район.

Фиг. Зоогеографско райониране на България

Странджанският район е един от най-богатите на животински видове в страната. Това е обяснимо като се имат предвид природните дадености и историческото минало на този край. Климатичните особености на района правят реално присъствието на европейски, малоазиатски и средиземноморски видове, а факта, че територията е оставала встрани от главните пътища от Европа за Азия, че района е далеч от активно замърсяващи производства е позволил животинския свят да съхрани високата си идентичност и богатство.

Особено значение имат редките и защитени видове, които според изследователите при безгръбначните включват 97 ендемични вида - 12 реликтни и 138 редки.

Относително най-богат видов състав има бозайната фауна – 66% от българската и 42% от европейската автохтонна сухоземна фауна (над 60% за едрите бозайници и прилепите и 35% за другите дребни бозайници – насекмоядни, зайцеподобни и гризачи).

Броят на бозайници описани в Странджа е 54 вида. От едрите бозайници в Странджа се срещат благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), от хищните основно лисица (Vulpes vulpes), по-рядко европейски вълк (Canis lupus) и златка (Martes martes). През последните години с намаляването на представителите на европейския вълк, значително се е увеличила числеността на средиземноморския му родственик чакала (Canis aureus), който вечер слиза и в покрайнините на странджанските села. Покрайнините, горите и храсталаците представляват обитания на по-дребните бозайници: - язовец (Meles meles), белокоремест таралеж (Erinaceus europaeus), невестулка (Mustela niwalis), горска мишка (Apodemus sylvaticus), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon) и малка белозъбка (Crocidura suaveolens). В ниските части в гъстите обрасли брегове на реките се срещат черния пор (Putorius putorius), а по бреговете на р. Велека и р. Резовска видрата (Lutra lutra).

Степната фауна е представена главно от обикновената полевка (Microtus arvalis), къртица (Talpa europaea), сляпо куче (Nannospalax leucodon), див заек (Lepus europaeus) и европейски лалугер (Spermophilis citellus). Колонии от европейски лалугер (Spermophilis citellus) са регистрирани в района гр. Малко Търново.

Съчетанието от гори, пещери, изоставени минни галерии и подпокривни пространства в населените места благоприятства многообразието на прилепната фауна. В Странджа се срещат широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), дългокрил прилеп (Minopterus schreibersi), дългоух нощник (Myotis bechsteini), остроух нощник (Myotis blythii), дългопръст нощник (Myotis capacinii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), голям подковонос (Rinolophus ferrumequinum), мaлък подковонос (Rinolophus hipposideros) и подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi). Всички видове от срещащите се прилепи са включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие.

Територията на която ще се реализира инвестиционното предложение е част от откритите, прилежащи на гр. Малко Търново площи в антропогенно повлиян район и се обитава от приспособени животински видове, като от бозайниците най разпространени са гризачите: полска мишка (Apodemus agarius), домашна мишка (Mus musculus), обикновената полевка (Microtus arvalis), европейска къртица (Talpa europaea), сив плъх (Rattus norvegicus), невестулка (Mustela nivalis), черен пор (Mustela putorius) и по-рядко сив заек (Lepus europeaeus), лисица (Vulpes vulpes) и язовец (Meles meles). Прилепите, който най-често ловуват са голям вечерник (Nyctalus lasiopterus), малък вечерник (Nyctalus leisleri), ръждив вечерник (Nyctalus noctula) и кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus), които са повсеместно разпространени в страната.

От птиците според районирането по Voos най-многобройни са представителите на палеоарктическия вид орнитофауна, следвани от европейския тип, холоарктичния, европейскотуркестанския, фауната на стария свят и средиземноморския тип орнитофауна, като най-многочислени са представителите на разред Passeriformes (Врабчови). Птичето богатствтво на територията се причислява към обитателите на пояса на дъба.

Над източните склонове на Странджа преминава миграционния път Виа Понтика на извършващите миграции птици от север на юг и обратно.

По данни от изследователи в района на Странджа се срещат над 261 вида птици, 68 % от установените видове в цялата страна. Броят на гнездящите птици е около 118, от които 14 са включени в Червената книга на България. Сред тях са черен щъркел (Ciconia nigra), осояд (Pernis apivorus), египетски лешояд (Neophron pernopterus), скалeн орел (Aquila chrysaetos), горски бекас (Scolopax susticola), гълъб-хралупар (Columba oenas), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), черен кълвач (Dryocopus martius) и др. В миналото в ЗМ Моряне на около 15 км на северозапад от гр. Малко Търново е гездяла двойка египетски лешояди (Neophron percnopterus), но двойката е напуснала гнездото и вече не гнезди в района. Плътността на гнездящите птици в Странджанските дъбови гори е над 1500 бр./ кв.км, а в буковите гори с подлес от вечнозелени храсти – 1079 бр./кв.км. Най-голямо е богатството на гнездящите птици в района между Малко Търново, Звездец и Стоилово, предимно в долините на реките Велека и Резовска, където гнездят 101 вида птици.

В горските местообитания се срещат предимно обитатели на широколистните гори: сойка (Garrulus glandarius), кос (Turdus merula), горска зидарка (Sitta europaea), зелен кълвач (Picus viridis), голям пъстър кълвач (Dendrocopos major), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), черешарка зеленика (Carduelis chloris), голямо белoгушо коприварче (Sylvia communis), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), кукувица (Cuculus canoris), поен дрозд (Tursus philomelos). В откритите пространства и обработваемите земи край гр. Малко Търново се срещат свраката (Pica pica), посевната врана (Corvus frugilegus), сивата врана (Corvus corone), чавката (Corvus monedula) и гарвана гробар (Corvus corax). В Странджа гнезди и черният щъркел (Ciconia nigra), чийто местообитания са в долината на р. Велека и в района под мястото на вливане на р. Младежка. От грабливите най-често срещан е обикновения мишелов (Buteo buteo), до като другите видове, като малкия, големия ястреб (Accipiter nisus, Accipiter gentilis) и керкенеза (Falco tinnunculus) са по-редки в околностите на гр. Малко Търново. Срещат се предимно по време на миграция или през зимата когато от север долитат зимуващи птици, които ловуват в откритите площи.

Поради близостта на града най-често с врановите птици в имота се срещат обикновен скорец (Sturnus vulgaris) обикновена чинка (Fringilla colebs), полска чучулига (Alauda arvensis), качулата чучулига (Galerida cristata), градска лястовица (Delichon urbica), селска лястовица (Hirundo rustica), домашно врабче (Passer domesticus), полско врабче (Passer montanus), сойка (Garrulus glandarius), кос (Turdus merula), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), черешарка зеленика (Carduelis chloris), голямо белoгушо коприварче (Sylvia communis), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), сива мухоловка (Muscicapa striata) и др. които освен естествените горски местообитания обитават паркове и градини, а представителите на синигерите (Paridae) са най-многобройни в постгнездовия период, когато предприемат скитания и са чести в населените места.

Земноводните и влечугите в района са около 30 вида, повече от половината от представените у нас видове от тези групи. Счита се, че по отношение на влечугите Странджа е на трето място в страната.

Храсталаците и сухите тревисти пространства са естествени обитания на влечугите: смок мишкар (Zamenbis longissimus), смокът стрелец (Dolichophis caspius), шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo ehrmanni), гущерите (Sauria) от семейство (Lacertidae) същински гущери, представени от ливадния гущер (Lacerta agilis), ивичестия гущер (Lacerta trilineata) и зеления гущер (Lacerta viridis), жълтокоремник (Ophisaurus apodus), късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii) и кримския гущер(Podarcis taurica).

Поради близостта си до гр. Малко ърново и продължителното функциониране на граничния контролен пункт през втората половина от миналия век змиите са редки и имота е обитание само за представителите на гущерите, някои от които се срещат и в запустели имоти в гр. Мало Търново.

Представителите на Земноводните (Amphibia) сe придържат до влажните зони в които се извършва оплождането и преминава ларвния стадий, като възрастните екземпляри могат да се видят на значително разстояние от тях в гори ливади, включително и в малките населени места. От жабите това са кафявата крастава жаба, (Bufo bufo), зелената крастава жаба, (Epidalea viridis) жабата дървесница (Hyla arborea), ендемичният подвид на сирийската чесновница (Pelobates syriacus balcanicus), голямата водна жаба (Pelofhylax ridibundus), горската дългокрака жаба (Rana dalmatina), южния гребенест тритон (Triturus carelinii), а във влажните зони в най-северните разклонения на Странджа и червенокоремната бумка(Bombina bombina).

Ихтиофауната основно е съсредоточена в реките Резовска, Велека и притоците й Айдере и Младежка. Условно р. Велека може да бъде разделена на три зони:

1. пъстървово-мрянова зона – от границата до вливането на р.Младежка под Петрова нива. Съществуват добри условия за речна пъстърва, но се срещат още речен кефал и кримска мряна; рибните запаси са ниски;

2. мряново-шаранова зона – от р.Младежка до Царското кладенче; срещат се почти всички видове риби, установени в реката;

3. зона на бракичните води – от Царското кладенче до устието. Наред със сладководните видове, навлизат и черноморски проходни.

В р. Велека се срещат 18 вида (2007г) и подвида от 5 семейства, без тези в приустиевата и част -речен и морски кефал, балканска пъстърва, лупавец, лещанка, костур, лин, кротушка, мряна, резовска брияна, сом, говедарка, слънчева риба, уклей, морунаш, червеноперка, речна змиорка, плоскоглаво попче, див шаран, атерина, триигла бодливка и други.

Установените видове в р. Резовска (2007г) също са 18, но съществуват разлики по отношение на видовия състав спрямо р. Велека.

Предвиденият за реализирането на инвестиционното предложение имот е отдалечен от течащи и стоящи водни басейни, които са от значение за рибната фауна.

От безгръбначните най-голяма е групата на членестоногите (Arthropoda), като почвения слой е обитание на многоножките (Myriapoda), а тревостоя се населява от паякообразните (Arachnida), насекомите (Insecta) и сухоземните охлюви (Gastropoda).

Най-често срещните представители от насекомите са от твърдокрилите (Coleoptera), които заемат около 40% от инсектофауната. От тях най-често срещани са телените червеи (Elateridae), чиито ларви са широко разпространени в почвите, хоботниците (Curculionidae), листорогите бръмбари (Scarabeidae), представени от майския бръмбар (Melolontha melolontha), юнския бръмбар (Rhisotrogus aequinoctalis) и зеления бръмбар (Anomalasolida), калинките (Coccinellidae) и златките (Buprestidae). В широколистните гори сред опадалите дървета се срещат обикновения сечко (Cerambyx cerdo) и бръмбарът рогач (Lucanus cervus), чийто ларви се изхранват с мъртва дървесина.

От пеперудите (Lepidoptera) въпреки малката надморска височина и южно местоположение преобладават бореални и мезохигрофилни видове. Най-често срещани са вредителят в широколистните гори гъботворката (Lymantria dispar), а от редките районът е местообитание на Lycaena dispar, Lycaena ottomanus, Heteropterus morpheus, Thymelicus acteon, Zerynthia plyxena, Ephydryas aurinia и Melitaea trivia, които се срещат предимно в тази част на страната.