Възложител: радостина илиева стоева лице за контакти: арх. Явор стоев
Защитени природни територии и зони
Изтегляне 2.59 Mb.
|
3.4.3. Защитени природни територии и зони Гр. Мало Търново е разположен в подножието на Странджа планина в която поради изключително богатото биоразнообразие са обособени територии с различен режим на опазване определен от Закона за защитените територии. Цялото землище на гр. Малко Търново е в границите на Природен парк Странджа. Природен парк „Странджа“ с площ 116 132, 60 ха е обявен с цел дългосрочното опазване на природното богатство във водосборния район на реките Резовска и Велека и осигуряване на устойчиво социал-икономическо развитие в района. Включва 83 079,2 ха насаждения от горския фонд на 5 лесничейства – „Малко Търново“, „Звездец“, „Граматиково“, „Кости“ и „Царево“ и 33063 ха земеделски земи, част територията на Община Царево и Община Малко Търново. В територията на ПП Странджа са включени 5 резервата (биосферен резерват „Лопушна“ (Узунбуджак), резерват „Силкосия“, „Витаново“, „Средока“ и „Тисовица“) с площ 5 387, 7 ха и защитените местности „Велека“, „Парория“, „Моряне“, „Докузак“, „Босна“, „Руденово“, „Петрова нива“, „Белия камък“, „Естествено находище на пирен”, „Кълката”, „Марина река”, „Устие на река Велека”, „Силистар”, „Градището” и природните забележителности, ПЗ „Еленина дупка” и ПЗ „Братанова Пещера „Находище на странджански дъб лъжник в местност „Конаджика”, ПЗ „Каменска бърчина”, ПЗ „Пещера и изворите на р. Младежка”. Територията на север от р. Резовска, обхващаща водосборната зона на реките Велека и Резовска през 1995 г е обявена като народен парк, който през 2000 г. е прекатегоризиран в природен парк (Заповед No.РД350 от 14.07.2000). В границите на природния парк от крайбрежието към вътрешността попадат пет представителни групи растителни съобщества: - крайбрежна ивица с влажна зона и останки от лонгозни гори, пясъчни дюни и блатна растителност; - вечнозелена евксинска растителност и гори от източен бук и източен горун, с много реликтни видове; - дъбови гори с вечнозелени и листопадни представители на евксинската флора; - източнобукови формации във високата част на планината (500–700м); - ксеротермни дъбови гори с останки от средиземноморска растителност. По хабитатното си разнообразие защитената територия се нарежда на първо място в страната, а по отношение на видовото разнообразие – на едно от първите места в България и Европа. Биоразнообразието на парка е представено от 121 хабитатни единици, от които 13 странджански. Установени са 1666 вида висши растения – 47,6 % от видовия състав на българската флора. От тях 63 вида са реликтни, а 7 се срещат единствено в този район на Европа. Описани са и 501 вида лечебни растения (70 % от диворастящите лечебни растения в България). От тях 144 вида имат стопанско значение и могат да „бъдат събирани според регламента, определен от ПУ на ПП „Странджа”. Разширението на парка и превръщането му в трансграничен е заложено в изготвения план за управление (вж. План за управление на ПП „Странджа“) Режимът на опазване на ПП „Странджа” включва следните забрани: 1. Забранява се събиране, съхранение и обезвреждане на опасни отпадъци, включени в каталога на ПМС № 153 от 1993 г. 2. Забранява се внасянето на всякакви отпадъци; 3. Забранява се внасянето на чуждоземни диви растителни и животински видове, подвидове и форми; 4. Забранява се сечищната форма на стопанисване на високо-стеблените букови гори с подлес от зеленика; 5. Забранява се ползване на дивите растителни и животински ресурси в размери и по начини, които да застрашават съществуването на видове, да намаляват биологичното разнообразие или да нарушават нормалното функциониране на природните екосистеми. Резерватите, защитените местности и природните забележителности включени на територията на ПП Парк „Странджа“, както и тези извън границите на природния парк за които е необходимо разглеждане на заплахите от увреждане в настоящия ДОВОС са с местоположение, предмет и режим на опазване както следва: Резерват „Средока“ –Разположен е в землището на с. Стоилово и е с площ от 607,80 хектара. Създаден е с цел запазване на характерните за този район горски екосистеми, представени предимно от букови гори и находища на редки и защитени видове, вписани в Червената книга. Голяма част от територията на резервата е заета от гори, сред които преобладават смесените насаждения – смесени дъбови или смесени от източен бук, източен горун и благун. Има и чисти насаждения от източен бук на възраст 140 години. Средната възраст на гората е около 77 години. От ендемитите за Странджа се наблюдават червената пираканта (Piracantha coccinea), лавровишнята (Laurocerasus officinalis), чашковидната звъника (Hypericum calycinum). С най-висока стойност е разположеното в централната част на резервата голямо находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел (Ilex colchica), който в отделни екземпляри достигат до 6 м височина и 10 см в диаметър. Разположен е на около 4км на североизток от ПИ № 46663.72.526 и е извън обхвата на въздействията, резултат на реализирането на инвестиционното предложение. Резерват „Витаново” (1112,4 ха). Разположен е на 9 км от Малко Търново и на 5 км от Бръшлян, до северните склонове на главното Резовско било по границата с Република Турция. Надморската височина (400 до 600 м) обуславя съществената разлика на растителността в района от тази в други странджански резервати (Силкосия и Узунбуджак). Зоната на резервата обхваща гори от източен горун, цер, благун (видове дъб) и източен бук със средна възраст от 80 до 110 години, с характерен подлес от южноевксинска растителност – странджанско бясно дърво, лавровишня, колхидски джел и странджанска боровинка. Резерватът е едно от малкото естествени местообитания на благороден елен. Отстои на около 9км на запад от ПИ № 46663.72.526 и е извън обхвата на въздействията, които ще възникнат по време на строителството и експлоатациятази на мотела, заведението за хранене и бензиностанцията. Резерват „Силкосия” (396 ха) Първият резерват в България, обявен през 1933 год. Разположен е на 2 км северно от село Кости и на 1 км източно от с. Българи. В него са установени 260 вида висши растения. Съхранява най-типичните и реликтни гори от бук и дъб с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво. Средната възраст на дърветата е 120 – 130 години, а в отделни случаи – и над 200 години. По южните му склонове на по-бедни почви се срещат и примесени гори с пирен. Отстои на около 20км на североизток от района на инвестиционното предложение и е извън обхвата на бъдещите въздействия. Резерват Тисовица -Разположен е в землището на с. Българи, Община Царево, с площ 749,30 ха. Резерватът е обявен на 16.02.1990 с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, тис. Относително най-слабо е повлиян от човешката дейност и притежава висока стойност на екологическа съхраненост. В резервата се намира едно от находищата на тис, открито в буково насаждение със странджанска зеленика, както и находища на колхидски джел, странджанско бясно дърво, пухесто горянче, багрилната звъника и мушмула. Резерватът е разположен на около 20км на североизток от района на инвестиционното предложение и е извън обхвата на въздействията резултат от реализирането му. Резерват „Узунбуджак” („Лопушна”, 2581,5 ха). Намира се изцяло зад граничното съоръжение, на границата с Турция. Обявен при създаването си с името „Узунбуджак”, днес в научната литература се назовава „Лопушна”. В него са едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа. В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др. Разположен е на около 25км на изток от района на инвестиционното предложение и е извън обхвата на въздействията, резултат на реализирането му. Защитена местност „Парория” с площ 988.6 ха . Обявена е с цел запазване територия заета с девствена дървесна растителност /горски насаждения/ съчетана с културни ценности. Местността обхваща част от землищата на селата Заберново, Калово, община Малко Търново, област Бургас. Обявена е със Заповед No. 845 от 31.10.1991. Границите на защитената местност са на повече от 10 км на североизток от района на инвестиционното предложение поради което е извън обхвата на въздействията от реализирането му. Защитена местност „Естествено находище на пирен” с площ 223.9 ха. Защитената местност е създадена с цел запазване естествено находище на пирен (Erica arborea). Местността обхваща част от землището на с. Кости, община Царево в местността Дядо Вълчо. Обявена е със Заповед No. РД-147 от 20.03.2006. Защитената местност е разположена на повече от 20км на югоизток от района на ИП и е извън обхвата на въздействията, резултат от реализирането му. Защитена местност „Кълката” с площ 18.9 ха. Създадена е с цел опазване на гнездово находище на двойка бухали. Местността обхваща част от землището на с. Кости, община Царево. Обявена е със Заповед No. 25 от 09.01.1989. Обявена е със Заповед No. РД-147 от 20.03.2006. Защитената местност е разположена на повече от 20км на югоизток от района на ИП и е извън обхвата на въздействията, резултат от реализирането му. Защитена местност „Марина река” с площ 47.3 ха. Създадена е с цел опазване на естествени горски съобщества от благун, горун, източен бук с подлес от странджанска зеленика и странджанска боровинка, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Местността обхваща част от землището на с. Кости, община: Царево, област: Бургас. Обявена е със Заповед No. 332 от 16.05.1991. Защитената местност е разположена на около 28км югозападно от района на ИП и е извън обхвата на въздействията, резултат от реализирането му. Защитена местност „Устие на река Велека” с площ 1511.2 ха. Местността обхваща част от землищата на гр. Ахтопол и селата Бродилово и Синеморец, община Царево. Обявена е със Заповед No. 608 от 01.09.1992 и има промяна в режима на дейностите със Заповед No.РД207 от 11.06.1999 и е създадена с цел: Запазване на характерен ландшафт на крайбрежната зона, скални образувания, фиорди. Опазване специфична ксеротермна растителност и богат животински свят. Защитената местност е разположена на повече от 40км на изток от района на ИП и е извън обхвата на въздействията, резултат от реализирането му. 3.4.5 Защитени зони от Натура 2000 Територията на която ще се реализира инвестиционното предложение е в границите е на две защитени зони от националната екологична мрежа Натура 2000, които в тази си част се припокриват. Това са ЗЗ „Странджа“ BG0001007 и ЗЗ „Странджа“ BG0002040. ЗЗ „Странджа“.BG0001007; ЗЗ „Странджа“ BG0001007 включва дялове от Странджа планина и нейните покрайнини, спускащи се в Черно море. Цялата сухоземна територия е включена в състава на природен парк „Странджа“. Крайбрежната територия е частично фрагментирана от 3 населени места, но по-голямата част от нея е дива и опазена от силно човешко въздействие. Обхванати са устията на две реки. Преобладаващата дължина на крайбрежната ивица е заета от скали. Териториите с дюни са малко и основно в близост до речните устия. Вътрешността е силно облесена. Преобладават буковите и дъбовите гори. През зоната преминават две плитки речни долини - на р. Резовска и р. Велека. Някои части на тези реки са напълно диви, без пътища или друга инфраструктура. В защитената зона са представени добре запазени скални местообитания. Защитената зона е важна за съхранението на безгръбначната фауна. В ЗЗ „Странджа“ BG0001007 много добре са съхранени хабитати от дъбови гори, съчетани с естуари и стръмни скали и важни места за хранене и размножаване на прилепите и други дребни бозайници. Зоната включва значителни територии гори - 91MO, 91S0, 91F0, 91E0. Това е най-важната зона за опазването на типа природно местообитание 91S0. Зоната е важна по отношение на географската кохерентност за устията (1130), белите дюни (2120) и сивите дюни (2130). Дюните (кодове 2120 и 2130) са под формата на тясна ивица край плажовете - основно в близост до устията на реките. В зоната има 2 големи и 2 малки устия (1130). По- голямата част от крайбрежната ивица е заета от местообитание тип 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium. По-голямата част от вътрешността на зоната е заета от гори. Земеделските земи са разпръснати в някои от долините и около селата. Това е най-важното място, на което се среща Южна блатна костенурка (Mauremys caspica) в Черноморския район. В зоната са включени важни местообитания на влечуги и земноводни като Emys orbicularis, Bombina bombina и Lutra lutra, Testudo hermanni, Testudo graeca, Elaphe quatorlineata sauromates, Vormela peregusna. Последните 4 вида обитават територии с не гъста храстова растителност, границите между гъсти гори и пасища или обработваеми земи, синори в земите с екстензивно земеделие. Зоната е една от двете зони в южната част на Черноморското крайбрежие (между пристанище Бургас и Турция), в които се срещат размножаващи се популации на шипобедрената и шипоопашатата костенурки на брегови местообитания. Зоната включва нефрагментирани местообитания на вълка, но понастоящем видът е само маргинално представен, като зоната цели възстановяването на естествения ареал на вида. ЗЗ „Странджа“ BG0001007 е създадена за осъществяването на следните природозащитни цели: Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Предмет на опазване в защитената зона са: Природни местооитания от Приложение I на ЗБР и Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини 1130 Естуари 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода 1160 Обширни плитки заливи 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове) 1210 Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium 2110 Зараждащи се подвижни дюни 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни) 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion 4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества 5210 Храсталаци с Juniperus spp 6110* Отворени калцифилни или базифилни съобщества от Alysso-Sedion albi 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) 6220* Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс 6510 Низинни сенокосни ливади 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion) 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicio dillenii 8310 Неблагоустроени пещери 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum 9180*Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склоновe 91AA* Източни гори от космат дъб 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гoри 91S0 Западнопонтийски букови гори 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Европейски вълк (Canis lupus) Видра (Lutra lutra) Рис (Lynx lynx) Пъстър пор (Vormela peregusna) Мишевиден сънливец (Myomimus roachi) Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi) Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) Дългоух нощник (Myotis bechsteini) Остроух нощник (Myotis blythii) Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) Трицветен нощник (Myotis emarginatus) Голям нощник (Myotis myotis) Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) Южен подковонос (Rhinolophus euryale) Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) Мишевиден сънливец (Myiomimus roachi) Муткур (морска свиня) (Phocoena phocoena) Лалугер (Spermophilus citellus) Афала (Tursiops truncatus) Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Червенокоремна бумка (Bombina bombina) Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Черноморско азовска селда (Alosa immaculata) Маришка мряна (Barbus plebejus) Уклей (Брияна, Облез) (Chalcalburnus chalcoides) Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) Резовски карагьоз (Alosa tanaica) Средиземноморска селда (Alosa agone) Распер (Aspius aspius) Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Ручеен рак (Austropotamobius torrentium) Бисерна мида (Unio crassus) Правокрили (Orthoptera) Обикновен паракалоптeнус (Paracaloptenus caloptenoides) Водни кончета (Odonata) Ценагрион (Ручейно пъстриче) (Coenagrion ornatum) Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia) Пеперуди (Lepidoptera) Еуфидриас (Euphydryas aurinia) Тигров молец на Джърси (Callimorpha quadripunctaria) Лицена (Lycaena dispar) Твърдокрили (Coleoptera) Еднорог бръмбар (Bolbelasmus unicornis) Обикновен сечко (Cerambyx cerdo) Бръмбар рогач (Lucanus cervus) Буков сечко (Morimus funereus) Миризлив отшелник (Osmoderma eremita) Алпийска розалиа (Rosalia alpina) За осъществяваяне целите за постигането на които е обявена защитената зона в стандартния и формуляр са предвидени следните забрани: Забрана за провеждане на санитарни сечи с интензивност под 5%. При естествените гори е допустимо и нормално естествения отпад (мъртвата дървесина) да бъде до 5% от запаса. Ако мъртвата дървесина в насаждението е до 5% от запаса не трябва да се предвижда и извежда санитарна сеч. А в случаите когато се провежда санитарна сеч на 1ха трябва да се оставят по минимум 15м3 мъртва и суха маса –в тип местообитания 91S0, 91F0 и 91AA. Забрана за внасяне на неместни произходи и видове при воденето на краткосрочно постепенни сечи със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване в тип местообитания 91AA и 91S0. Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при издънкови насаждения с изключение на постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години. Разрешените сечи се допускат при предварително естествено възобновяване или със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване тип местообитание 91S0. Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при високостъблени насаждения, с изключение на изборните и дългосрочно постепенните в тип местообитание 91S0. Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи с изключение на изборните при високостъблени насаждения в тип местообитание 91S0. Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи в тип местообитание 91F0. Забрана за водене на всички видове сечи в тип местообитания 92A0 и 91E0. Забрана за водене на голи сечи и краткосрочно-постепенни сечи с възобновителен период не по-малък от 10 години в тип местообитание 91AA. Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим в тип местообитания 92A0, 91F0 и 91E0. Забрана за всякаква човешка дейност свързана с промяна на местообитанието и неговите характеристики в тип местообитание 4030. Забрана за добив на листников фураж в тип местообитания 91F0 и 91S0. Забрана за ограждане, включително за бази за интензивно развъждане на дивеча в тип местообитание 91F0. Забрана за паша на кози в тип местообитания 91S0 и 91AA. Забрана за паша в тип местообитание 91F0. Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепененобществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитания 91E0, 91F0, 92A0 и 91S0 Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер или изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитания 91AA и 91M0. За постигане на целите за които е обявена защитената зона се предвижда: Задължително провеждане на отгледни сечи в тип местообитания 91M0, 91F0, 91S0 и 91AA. Запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н. в тип местообитания 91AA, 91F0 и 91S0. Увеличаване на турнуса на сеч с 20 години в тип местообитание 91S0. ЗЗ „Странджа“ BG0002040; Територията на ЗЗ „Странджа“ BG0002040 сe припокрива с територията на ЗЗ „Странджа“ BG0001007 и Природен парк Странджа. На територията на зоната са установени 260 вида птици, от които 75 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 112 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 71 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 96 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Те са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. ЗЗ „Странджа” е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 15 застрашени видове птици - черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), градинска овесарка (Emberiza hortulana), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), земеродното рибарче (Acedo atthis), голямата пъструшка (Porzana porzana) и средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan). По време на миграция в района могат да се наблюдават 5 световно застрашени вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадният дърдавец (Crex crex) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). Долното течение на река Велека е „място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via Pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите. Територията е уязвима главно от човешки дейности, свързани с управлението и ползването на горите, както и към общото развитие на района. Ползването на горите, включващо премахване на умиращите и сухите дървета, както и интензивни сечи в старите гори в значителна степен снижават качествата на горските местообитания. Прокарването на нови горски пътища в частност води до по-интензивния дърводобив и до безпокойство на птиците в недостъпни преди това райони. Крайбрежната ивица е подложена на интензивно застрояване и урбанизация в резултат на развитието на туризма. Това води до влошаване и дори разрушаване на крайбрежните местообитания. По-голямата част от земеделските земи са изоставени и започват да обрастват с рудерална и храстова растителност. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на горите води до загуба на тревните местообитания за птиците. Потенциална заплаха представлява разораването на пасищата, което също води до разрушаване на местообитания. Сухите тревни местобитания са особено застрашени от пожари, както естествени, така и причинени от човека. Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на гнездящите по скалите. Такива са скалното катерене, делта- и парапланеризма, иманярството, както и туристически дейности през гнездовия период. Развитието на инфраструктурата в района не винаги е съобразено с екологичните изисквания на поставените под защита екосистеми и може да доведе до разпокъсване и влошаване качеството на ценни местообитания. Територията е обявена за природен парк през 1995 г. с цел дългосрочното опазване на уникална природа във водосборните басейни на реките Велека и Резовска и устойчиво социално-икономическо развитие на региона. Природният парк включва 25 защитени територии със собствен статут – 5 строги резервата с буферни зони, един поддържан резерват, 12 защитени местности и 7 природни забележителности. Точните граници, списъкът с имотите влизащи в тях, предмета на опазване, наложените забрани и ограничения, както и списъкът с имотите с наложени ограничения върху тях са описани в заповедта на Министъра на МОСВ РД 802 от 04.08 2008г ДВ бр 62 /2009г за обявяване на зщитената зона. Предмет на опазване в зоната са следните видове птици: Видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие: Черногуш гмуркач (Gavia arctica) Ушат гмурец (Podiceps auritus) Обикновен буревестник (Puffinus yelkouan) Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus) Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus) Среден корморан (Phalacrocorax aristotelis desmarestii) Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) Голям воден бик (Botaurus stellatis) Малък воден бик (Ixobrychus minutus) Нощна чапла (Nycticorax nycticorax) Гривеста чапла (Ardeola ralloides) Малка бяла чапла (Egretta garzetta) Голяма бяла чапла (Egretta alba) Червена чапла (Ardea purpurea) Черен щъркел (Ciconia nigra) Бял щъркел (Ciconia ciconia) Блестящ ибис (Plegadis falcinellus) Лопатарка (Platalea leucorodia) Поен лебед (Cygnus cygnus) Белоока потапница (Aythya пугоса) Орел рибар (Pandion haliaetus) Осояд (Pernis apivorus) Черна каня (Milvus migrans) Червена каня (Milvus milvus) Морски орел (Haliaeetus albicilla) Египетски лешояд (Neophron percnopterus) Белоглав лешояд (Gyps fulvus) Черен лешояд (Aegypius monachus) Орел змияр (Circaetus gallicus) Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) Полски блатар (Circus cyaneus) Степен блатар (Circus macrourus) Ливаден блатар (Circus pygargus) Малък креслив орел (Aquila pomarina) Скален орел (Aquila chrysaetos) Малък орел (Hieraaetus pennatus) Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) Царски орел (Aquila heliaca) Вечерна ветрушка (Falco vespertinus) Малък сокол (Falco columbarius) Средиземноморски сокол (Falco eleonorae) Сoкол скитник (Falco peregrinus) Ловен сокол (Falco cherrug) Сив жерав (Grus grus) Голяма пъструшка (Porzana porzana) Средна пъструшка (Porzana parva) Малка пъструшка (Porzana pusilla) Ливаден дърдавец (Crex crex) Kокилобегач (Himantopus himantopus) Саблеклюн (Recurvirostra avosetta) Турилик (Burhinus oedicnemus) Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola) Морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus) Златиста булка (Pluvialis apricaria) Бойник (Philomachus pugnax) Голяма бекасина (Gallinago media) Пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica) Малък горски водобегач (Tringa glareola) Пепеляв брегобегач (Xenus cinereus) Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) Малка чайка (Larus minutus) Дългоклюна чайка (Larus genei) Каспийска рибарка (Sterna caspia) Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis) Речна рибарка (Sterna hirundo) Белочела рибарка (Sterna albifrons) Белобуза рибарка (Chlidonias hybridus) Черна рибарка (Chlidonias niger) Бухал (Bubo bubo) Блатна сова (Asio flammeus) Кoзодой (Caprimulgus europaeus) Земеродно рибарче (Alcedo atthis) Синявица (Coracias garrulus) Сив кълвач (Picus canus) Черен кълвач (Dryocopus martius) Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos) Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) Горска чучулига (Lullula arborea) Полска бъбрица (Anthus campestris) Червеногърба сврачка (Lanius collurio) Черночела сврачка (Lanius minor) Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) Червеногуша мухоловка (Ficedula parva) Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) Градинска овесарка (Emberiza hortulana)
Малък гмурец (Tachybaptus ruficollis) Голям гмурец (Podiceps cristatus) Червеногуш гмурец (Podiceps grisegena) Черногуш гмурец (Podiceps nigricollis) Голям корморан (Phalacrocorax carbo) Сива чапла (Ardea cinerea) Ням лебед (Cygnus olor) Голяма белочела гъска (Anser albifrons) Сива гъска (Anser anser) Бял ангъч (Tadorna tadorna) Фиш (Anas penelope) Сива патица (Anas strepera) Зимно бърне (Anas crecca) Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) Лятно бърне (Anas querquedula) Клопач (Anas clypeata) Червеноклюна потапница (Netta rufina) Кафявоглава потапница (Aythya ferina) Kачулата потапница (Aythya fuligula) Обикновена гага (Somateria mollissima) Среден нирец (Mergus serrator) Малък ястреб (Accipiter nisus) Обикновен мишелов (Buteo buteo) Северен мишелов (Buteo lagopus) Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tinnunculus) Сoкол орко (Falco subbuteo) Вoден дърдавец (Rallus aquaticus) Зеленоножка (Gallinula chloropus) Лиска (Fulica atra) Стридояд (Haematopus ostralegus) Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) Пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula) Сребриста булка (Pluvialis squatarola) Обикновена калугерица (Vanellus vanellus) Голям горски водобегач (Tringa ochropus) Трипръст бегобегач (Calidris alba) Малък брегобегач (Calidris minuta) Сив брегобегач (Calidris temminckii) Кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea) Тъмногръд брегобегач (Calidris alpina) Плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus) Средна бекасина (Gallinago gallinago) Голям свирец (Numenius arquata) Голям червеноног водобегач (Tringa erythropus) Малък червеноног водобегач (Tringa totanus) Голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia) Голям горски водобегач (Tringa ochropus) Късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos) Камъкообръщач (Arenaria interpres) Речна чайка (Larus ridibundus) Чайка буревестница (Larus canus) Mалка черногърба чайка (Larus fuscus) Белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus) Жълтокрака чайка (Larus cachinnans) Пчелояд (Merops apiaster) Съгласно тази заповед защитената зона се обявява с цел: 1. опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т.2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние; 2. възстановяване на местообитания на видове птици по т.2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние. В границите на защитената зона се забранява: 1. залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения; 2. използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади; Реализирането на ИП не е в противоречие с наложените забрани.
|