Възлюблено мое дете на децата ми! Представям си как разтваряш тази книга, облегнато на бухнали възглавия, сред килими, които покриват стените на стаята ти, край хубав огън, отпивайки гореща напитка



Дата23.09.2018
Размер16 Kb.
#82572
Възлюблено мое дете на децата ми! Представям си как разтваряш тази книга, облегнато на бухнали възглавия, сред килими, които покриват стените на стаята ти, край хубав огън, отпивайки гореща напитка. За тебе пиша, чети със сърцето си!

Аз не обичам да чета, и да пиша не обичам. Обичах чистокръвни айгъри, обичах да втъквам пера в стрелата си, да грабя, да дебна от засада, обичах красиви жени и машини; вълнуваше ме още как мога от десет метра да улуча с боздуган човек в челото. Ала сега пиша, за да заглуша най-сетне стихиите в себе си и да съхраня за теб някое и друго цветно камъче от огромната мозайка на нашия златен век, преди пепелта да е покрила всичко.

Когато държиш моята приказка в ръце (ако Аллах пожелае да я държиш в ръцете си), аз, Иса, син на Юсуф, от векове ще бъда пак мъртъв. Точно както съм бил мъртъв и преди раждането си. Защото живеем в много късни времена, приятелю! Пиша тези редове в година 1007 от егира или – според както я пресмятат кръстолюбците - в 1599 година от рождението на пророка Исус (късмет да го споходи в нозете на Аллах!). Вече съм много стар.

Пиша ти за щастливите времена, когато хората сбъдваха с молитви мечтите си още на земята, а с вълшебствата си създаваха опасни чудеса.

Някога имаше мир, а сега е война. Някога беше лято, а сега е зима. Някога мечтаех за война и Аллах даде война, сега желая мир, и ето, Аллах не дава. Армии бродят по калните пътища на севера и на юга, на изтока и на запада, пълководци пращат на своите господари балсамираните глави на враговете си, появили са се пъклени, невиждани гърмящи машини и поганските исполини на цял Френгистан са тръгнали срещу нас. Валонци, немци, френци, казаци е натирил срещу нас Сатаната; дори и в Печ се страхуваме от канижаните, дето обикалят из обвитите в дим села, носят се страшни вести откъм Буда, която устоя на ужасната обсада, ала когато управителят на будайския вилает, неговият смел бранител, излязъл с коня си от нарешетения от куршумите град и видял смазаната от мор, опустошена провинция, се разтърсил от плач.

Живеем в зло време, ала ти, читателю мой, ще се наслаждаваш в мир на историите ми; тогава вярата ще е установила мира в царствата по цялото земно кълбо. Да даде Аллах, час по-скоро! Той прави каквото пожелае.



Весел да си, ефенди, защото който и да си, в което и царство Божие да живееш, със сигурност си мюсюлманин, както предсказва 110 сура от Светия Коран:
Победата

Когато с подкрепата на Аллах

дойде победата и видиш как тълпи

от хора следват вярата,

прославяй своя Господ

и Го моли за опрощение!

Той винаги приема покаянието.
Добре ще се позабавляваме! И вятър да вие в тая сурова провинция, и буря да стене, аз ще разказвам за пролетта, за веселото изначалие, после за лятото, за сладостния плод на зрялото време, за щастието и красотата, за младостта, творчеството и приключенията.

Ще ти разкажа юношеството на света, историята на моите деди, както съм я чул от моята дойка Халима; великите войни и историята на моето раждане, детството ми, както съм го чул от нашия слуга Сейфи, и други чудни неща, които помня с моя си ум; страшни са те, ала един полъх от Рая ги прави мили за мен – млад съм бил, всяко начало е младо. Миналото открай време ми е свидно, макар да зная, че съм бил жесток и пълен с бесове, ала вече съм се отърсил от злото. Мир нам! Амин!


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница