"Възможни културно-познавателни маршрути в Североизточен район за планиране на България"



страница1/4
Дата25.12.2017
Размер1.14 Mb.
  1   2   3   4


ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

ФАКУЛТЕТ ”УПРАВЛЕНИЕ”


КАТЕДРА ”ИКОНОМИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТУРИЗМА”

ДИПЛОМНА РАБОТА




На тема: “Възможни културно-познавателни маршрути в Североизточен район за планиране на България”
Варна 2010 г.

Дипломант: Научен ръководител:

Юсеин Юсеинов /доц. д-р Стоян Маринов/


Ф.н. 7650


СЪДЪРЖАНИЕ

Стр.

Увод

3

Глава първа. Същност на културно-познавателните туристически маршрути




1.1. Определение и особености на културно-познавателните туристически маршрути

5

1.2. Видове културно- познавателни туристически маршрути

9

1.3. Условия за организиране и за предлагане на културно-познавателни туристически маршрути

22

Глава втора. Анализ на антропогенните туристически ресурси в Североизточен район за планиране на България като основа за туристически маршрути




2.1. История на земите в Североизточния район за планиране

26

2.2. Характеристика на историко-археологическите туристически ресурси

38

2.3. Характеристика на архитектурните туристически ресурси

45

2.4. Характеристика на етнографските туристически ресурси

52

2.5.Характеристика на религиозните туристически ресурси

56

2.6. Характеристика на културно-познавателните туристически ресурси

61

2.7. Оценка на антропогенните туристически ресурси на района

66

Глава трета. Предложения за културно- познавателни маршрути в Североизточния район за планиране на България




3.1. Възможни познавателни маршрути на културна основа и тяхната калкулация

69

3.2. Целеви пазарни сегменти

84

3.3. Комуникация на културно-познавателните маршрути

87

Заключение

90

Приложения

91

Литература

106



Увод
Според прогнозите на Световната туристическа организация търсенето на културно-познавателен туризъм до 2020 година ще расте с изпреварващи темпове в сравнение със средните темпове на растеж на туристическото търсене като цяло. Съгласно изследване на Европейската комисия 20% от туристическите пътувания в Европа са свързани с културно-познавателни мотиви, а 60% от европейските туристи се интересуват от посещение на културни паметници и обекти по време на своята ваканция.

Дългото и богато историческо развитие на българските земи обуславя наличието на множество културно-исторически обекти с висока общочовешка стойност и възможности за туристическа валоризация. Същевременно, България все още се развива и предлага предимно като дестинация за морски и планински рекреативен туризъм.

Несъмнено антропогенните туристически ресурси на страната са безкрайно разнообразни и атрактивни. Този факт, комбиниран с уникалността и неповторимостта на туристическите ресурси, е явна предпоставка за перспективното и приоритетно развитие на културно-познавателния туризъм в България. Абсолютно задължително е обаче тази реалност да бъде осъзната от отговорните за развитието на националния туристически отрасъл институции и организации. Само така, с помощта на професионалисти и необходимата държавна подкрепа и стимулиране, културно-познавателният туризъм би могъл да се превърне в приоритетен алтернативен вид туризъм за страната ни.

Обект на настоящото изследване са антропогенните туристически ресурси на Североизточен район за планиране на България.

Предмет на настоящата димпломна работа е използването на гореспоменатите ресурси като база за планиране, организиране и реализиране на възможни културно-познавателни туристически маршрути и пътувания в Североизточния район.

Основна цел е формулирането на стойностни и конкурентоспособни културно-познавателни туристически маршрути, които биха постигнали успех, т.е. положителен финансов резултат, както на вътрешния, така и на международния туристически пазар.

Конкретните научно-изследователски задачи са както следва:


  • Да се разкрие същността и видовата диференциация на културно-познавателните туристически маршрути и пътувания;

  • Да се извърши анализ на антропогенните туристически ресурси на Североизточен район за планиране на България, или по-конкретно на областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище.

  • Да се направят предложения за използване на наличните и благоустроени антропогенни туристически ресурси за реализиране на културно-познавателни туристически маршрути и пътувания.

Използваните научно-изследователски методи включват: обход и наблюдение на обектите, описание, научен анализ и синтез.

За нуждите на разработката са използвани както първични, така и вторични източници на информация.


Глава първа

Същност на културно-познавателните туристически маршрути
1.1. Определение и особености на културно-познавателните туристически маршрути

Културно-познавателният туризъм е специализиран вид туризъм. За него може да се даде следното определение: “ Пътуване с познавателна цел по предварително набелязан маршрут, който включва еднороднодни или разнородни антропогенни туристически ресурси, което пътуване се реализира чрез създаването и предоставянето на туриста на специфични основни и допълнителни туристически услуги от страна на специализирани туристически и нетуристически предприятия и организации." 1

Специфичността на културно-познавателния туризъм се дължи предимно на интересите и мотивите на практикуващите го туристи. За разлика от стандартния туризъм (традиционните ваканции на море и на планина), при който туристическото пътуване се предприема с цел отмора и развлечение, при този алтернативен вид туризъм, движещи сили за туриста са дълбоко личностни интереси и мотиви. В тяхната основа стоят духовни човешки потребности - най-вече потребността на отделната личност от обогатяване и разширяване на нейните познания.

Туристът предприема културно-познавателно пътуване с по-обща или с по-конкретна познавателна цел. То може да бъде подчинено на запознаването изобщо с интересни и уникални антропогенни феномени. От друга страна културно-познавателните пътувания могат да кореспондират само със строго специфична група познавателни интереси и мотиви на туриста - научно-познавателни, културно-познавателни и др.

Осъществяването на дадено културно-познавателно пътуване е свързано и с обезпечаване на туриста със своеобразни услуги от страна на туроператорски и турагентски фирми, транспортни, хотелиерски и ресторантьорски предприятия, научни и културни институции, анимационни и екскурзоводски агенции и др.

Освен горепосоченото определение за културно-познавателния туризъм и свързаните с него туристически маршрути, съществуват и множество други определения на различни автори за понятието „културен туризъм”. Същността на този тип туризъм се свежда до потребление на култура в най-широкия смисъл чрез ползване на туристически услуги. Тъй като обаче самата култура е сложен комплекс от матерални и нематериални, духовни, религиозни, правни и други компоненти, то – от гледна точка на чисто практическото възприемане на задачите по маркетиране на една условна оферта за културен туризъм – би било целесъобразно да посочим най-важните елементи в нея към даден хронологически период. Водещото ведомство в сферата на туризма в България – Държавната Агенция по туризма /ДАТ /, с ранг на Министерство, напр. поставя ударение в своята актуална политика за подпомагане на отрасъла върху следните най-важни за страната компоненти на културния туризъм понастоящем, а именно :



  • Образователен туризъм;

  • Маршутно-познавателен туризъм

  • Исторически и археологически туризъм;

  • Религиозен /поклоннически/ туризъм;

  • Фестивален /събитиен/ туризъм;

  • Гастрономически туризъм .

Тези съставки на събирателното понятие „културен туризъм” като материализирана оферта в разбирането на висши български държавни чиновници в отрасъл „Туризъм” до голяма степен кореспондират с меродавните и общопризнати международни дефиниции. Според тази на “International Council on Monuments and Sites” /ИКОМОС/ от 2002г. например : Културният или културно-познавателният туризъм всъщност е тази форма на туризма, която акцентира върху културната среда, която от своя страна може да включва културно-историческите забележителности на дадена дестинация или културно-историческото наследство, ценностите и начина на живот на местните, изкуството, занаятите, традиции и обичаи на локалното население. Освен това културно-познавателните маршрути могат да обхващат и посещение или участие в културни мероприятия и събития, посещение на музеи, концерти, изложби, галерии и др.”

Под културен туризъм се разбират пътуванията с цел посещение на културни паметници, опознаване на чужди култури или посещение на културни прояви.

Друга една дефиниция на понятието ни дава и Кристоф Бекер: “Културният туризъм използва архитектурни паметници, реликви и обичаи на места и области, за да запознае посетителите с културата, социалното и икономическо развитие на дадения регион, чрез пакетни предложения, екскурзии и специализиран информационен материал. Част от културния туризъм са също така и културните мероприятия.”

Според Световната организация по туризъм “културен туризъм” е : “Потапянето в естествената история, в човешкото и културно наследство, в изкуството и философията, и в иснтитуциите на други страни, респективно региони”.

“Културата е туристически ресурс с дълга традиция, живо настояще и богато на възможности бъдеще”- така определя връзката между културата и туризма немският автор Албрехт Щайнеке.

За по-пълноценното разкриване същността на културно-познавателния туризъм и свързаните с него културно-познавателни маршрути е необходимо да се познават и характерните му черти и особености, а именно:

- Високо културно равнище на участниците – те имат по-високи изисквания към качеството на туристическите услуги, и особено към това на информационните услуги. Туристите са добре осведомени в различни области на човешкото познание, като желаят да разширят своите знания и получат отговор на конкретни въпроси.

- Висока платежоспособност на туристите - склонни са да отделят повече средства за задоволяване на своите интелектуални интереси и потребности. Следователно при културно-познавателните пътувания се постигат много добри финансови резултати, ако се отговори на специфичните изисквания на потребителите.

- Динамичен жизнен цикъл на културно-познавателните пътувания - бързо въвеждане, възход и спад на туристическия пазар. Този факт е резултат от сравнително ограниченото търсене и обстоятелството, че включените в маршрута обекти са предмет на еднократен познавателен интерес, т.е. еднократно посещение.

- Културно-познавателният туризъм се осъществява както в организирана, така и в неорганизирана форма.

- Продължителността на този вид туризъм зависи от от дължината на маршрута, от използвания вид транспортно средство, от броя на посещаваните туристически обекти и тяхното естество. Дадено пътуване от този вид може да трае от няколко часа до няколко седмици. Обиколните културно-познавателни пътувания траят най-често от 7до 14 дни.

- Необходимост да е налице оптимален баланс между времето за преход между обектите и времето за пребиваване в даден туристически обект от маршрута.

- Качеството на пътуването зависи до голяма степен от вида и качествените параметри на транспортното средство, с което се осъществяват превозите. Те трябва да са удобни, комфортни, бързи, надеждни за сигурността на туриста и относително икономични.

- Наличие на качествено екскурзоводско обслужване, като структурата, продължителността и начина на изнасяне на екскурзоводските беседи трябва да са съобразени с културното равнище и спецификата на познавателните интереси на участниците. Например при организирани групови познавателни турове по-целесъобразно е придружаващият групата екскурзовод да изпълнява единствено функциите на водач, а при всеки отделен обект на посещение да се ползват услугите на местен екскурзовод със съответната специализация и квалификация.

- Необходимост от благоустроени за целта туристически обекти.




1.2. Видове културно-познавателни туристически маршрути
В научната литература съществуват множество критерии за класификация на видовете и формите на културно-познавателните туристически маршрути и пътувания. Ето и по-важните от тях:

А. В зависимост от интересите и мотивацията на участниците, т.е. целта на пътуването, маршрутно-познавателните турове се делят на следните видове 2:

  • общо културно-познавателни маршрутни туристически пътувания;

  • специализирани образователни или учебно-познавателни маршрутни пътувания;

  • специализирани културно-познавателни пътувания по професионални интереси (специализирани маршрути за изкуствоведи, културолози, историци, обходни маршрути за обучение на екскурзоводи и др.);

Б. Според възрастовата предназначеност 3 :

  • За деца и младежи;

  • За възрастни;

  • За туристи от т.нар. “ трета възраст”

В. Според формата на тяхното осъществяване:

  • Индивидуални или групови; организирани или неорганизирани;

  • Краткотрайни (с продължителност до 3 дни); средносрочни (от 1 до 2 седмици); дълготрайни (над 2 седмици);

  • По обиколни маршрути; по линейни маршрути;

  • Еднократни, регулярни и многократни;

  • Сезонни пътувания (пътуването по даден маршрут е възможно само през определен сезон - лято, зима или др.); целогодишни (през всички сезони на годината);

Г. Културно-познавателни маршрутни пътувания според използваното транспортно средство:

  • Автобусни;

  • Влакови;

  • Корабни (круизни);

  • Самолетни;

  • Комбинирани( самолет-автобус; кораб-автобус; влак-автобус и т.н.);

Д. По съдържание културно-познавателните пътувания биват 4:

  • Обзорни (многопланови);

  • Тематични (специализирани);

Е. По локален признак културно-познаватените маршрути биват 5:

  • Градски

  • Извънградски;

  • Производствени;

  • Музейни;

Ж. По начин на придвижване се делят на:

  • Пешеходни;

  • Транспортни;

З. Според средното разстояние:

  • Близки;

  • Далечни;

И. В зависимост от съотношението между пътуване и престой 6 :

  • Обиколни;

  • Стационарни

К. Според вида и географските характеристики на посещаваното място:

  • Морски

  • Речни

  • В планинска местност

  • Други

Културно-познавателните маршрути и респективно пътувания са обект на изследване и от чуждестранни учени. Част от тях класифицират културно-познавателния туризъм, съответно културно-познавателните пътувания и маршрути по три критерия:


А: Според мотивите за пътуване

Едно важно отграничаване на различните видове културен туризъм, предложено от “Irish Tourist Board”, е класифицирането според мотивите, залегнали в основата на едно пътуване. Дали културата е негов основен мотив или е просто допълнение към причините за пътуване.

- Културно-познавателни маршрути за т.нар. Specific Cultural Tourists - са тези гости, при които “културата” е основна или най-малкото главна причина за пътуването. Към тези причини се отнасят, от една страна, посещенията на културно-исторически значимите архитектурни паметници, но също така и нарастващият брой пътувания с цел посещение на културни мероприятия: опера, мюзикали, изложби, фестивали и т.н. Не трябва да забравяме естествено и пътванията с цел опознаване културата на местното население - т.е “етнотуризъм”.

- Културно-познавателни маршрути за т.нар. General Cultural Tourists - така се определят онези туристи, за които културата, наред с другите мотиви, не е без значение. Към тях спадат и тези гости, които по време на своята почивка проявяват интерес към културата и традициите на даден регион, посещават близките културни забележителности, но сами не биха се нарекли култур-туристи, нито биха определили това като основно съдържание на своята почивка.


Б: Според предлагания културен продукт

От гледна точка на предлагането можем да направим друг вид типологизиране на културно-познавателния туризъм и маршрути:

- Градски културно-познавателни туристически маршрути - в последно време се забелязва голямо развитие на градският туризъм. Тук трябва обаче да отбележим, че можем да го причислим като част от културният туризъм естествено само съобразявайки се с мотива за пътуването, тъй като едно посещение с консуматорски цели, например пазаруване, не може да влезе в разглежданата от нас категория. Въпреки това една средно голяма част от пътуванията имат за основен мотив “културата”. Според проучване на Световната организация по туризъм (СОТ) и Европейската комисия по пътуванията (ЕКП) само 20% от градските туристи слагат културата като главен мотивационен фактор и голяма част от тях не се виждат като "културни" туристи. Въпреки това повечето градски туристи са свързани с културните събития. Главните заключения на доклада са, че:

Въпреки че градския туризъм продължава да бъде доминиран от установилите се "културни столици", се наблюдава засилване на интереса към нови и по-безизвестни дестинации в Европа. Традиционните културни градове са на път да загубят своите позиции, за сметка на нови дестинации с новаторски продукти и услуги. Развитието на предлаганите продукти и услуги има голямо значение за градове, които искат да изпъкнат сред силната конкуренция. Развитието на "иновационния туризъм", свързващ традиционните културни продукти, услуги и наследство с модерните индустрии (напр. медия и забавления, дизайн, архитектура и мода) ще даде голямо предимство на развиващите културния туризъм градове.

Специфично за градският туризъм е стандартизираното предлагане на забележителности, което се състои основно от архитектурни паметници, история, изкуство и значими личности, към това можем да прибавим и краткосрочността на пътуването. Основната възрастова група е между 29 и 50 години, освен това градските туристи разполагат с доходи над средните и имат едно по-високо образователно ниво.

- Образователни културни пътувания и маршрути - към този вид можем да причислим езиковите и изследоватески пътувания. И двете преследват една и съща цел - увеличаване на нивото на познание, натрупване на впечатления и опознаване на нови страни и региони. Изследователските пътувания следват една точно определена тематика, броят на участниците, както и времето е ограничено. Възрастовата група е около 45 години, като участникът принадлежи към по-образованите и високи кръгове на обществото.

За разлика от тях езиковите пътувания са насочени към групата на 11-20 годишните ученици и студенти, както и към работещите, които имат нужда от езиково обучение. Езиковите пътувания могат да се причислят към културния туризъм, тъй като езикът предствалява едно от основните културни богатства на човечеството.

- Събитийни културно-познавателни маршрути и пътувания – този вид културен туризъм представлява един от най-бързо развиващите се сектори на целият туристически отрасъл. Свързаните с определени събития пътувания са изключително популярни и са резултат от повишената необходимост от преживявания. Тук става въпрос за специално инсценирани събития, чиито основни характеристики са неповторимост, краткотрайност, рядкост, така че се отличават от останалите естествени и постоянни културни предложения. Културното им многообразие обхваща различни събития в областта на музиката, театъра, изкуството и религията, както и традициите, обичаите, науката, техниката и медиите. Все повече региони виждат в събитийня туризъм възможността чрез големи и мащабни проекти да привлекат вниманието и интереса към себе си, с което да увеличат своят културен капитал. Особено при местности с нисък естествен културен потенциал това води до привличането на повече посетители и увеличаване на икономическите приходи. Тази положителна черта на събитийния туризъм е открила например и община Каварна - през последните години тя се превръша в културна и рок столица на Балканите, с което привлича все повече туристи.

Към събитийния туризъм можем да причислим и фестивалният- това е названието на една нова област от постоянно развиващият се туристически бранш. Целевата група е готова да измине големи разстояния, за да присъства на музикални събития. Фасцинацията, която започва от света на операта и обогатява света на публиката, успява да анимира аудиторията да бъде част от събитията, не само когато те се случват в близост, но дори на другият край на света.

Пътуванията зад граница често са свързани с определени ресторанти, посещения на градски забележителности, музеи и други туристически предложения. Но основното винаги е концертът, операта, мюзикълът или фестивалът. Фестивалният туризъм е времево ограничен в рамките на три до четири дни, много често цялото пътуване е предварително разчетено и организирано от агенция. Основните потребители на този вид туристически продукт са от една по-зряла и финансово силна прослойка на обществото.

- Тематични културно-познавателни пътувания и маршрути - изразяват се с посещението на културни прояви, обединени от едно мото. Темите са част от културни и обществени области като например изкуство, архитектура, литература, музика. Освен че може да бъде детерминиран времево, например в рамките на една година или няколко седмици, важна отличителна черта на този туризъм е тематичната затвореност, като например предложенията на Българската асоциация за алтернативен туризъм: пътуване с интерес към архитектура и археология, наблюдение и обучение в традиционни занаяти - бродерия, тъкачество, плетиво, керамика, дърворезба, леене на чанове и направа на музикални инструменти, пътувания, запознаващи с традиционния български календар и кухня и др.

Тематичният туризъм събира в себе си множество други подразделения, като например: музейният и изложбен туризъм - преди появата на масовия туризъм, музеите били предимно място за презентация на изложбени материали и предмети на културата от далечни и често “екзотични” страни и по този начин служели като заместител на пътуванията, давали възможност за опознаването на чужди култури в собствената страна. В днешно време музеите са посветени предимно на културното наследство на собствената страна. Чрез голямата концентрация на култура на едно място, те се превръщат в голяма туристическа атракция. Изключителен пример за това е Националният исторически музей на Египет, събрал многовековната култура, история и изкуство на страната на едно място.

Друг вид тематичен туризъм е религиозният, чиято основна цел е посещението на релизиони центрове (напр. посещението на Мека поне веднъж от всеки правоверен мюсюлманин- “Хадж”) , пътуването по повод на големи религиозни празници (посещенито на Ватикана по Великденските празници), за изкупуване на грехове, лекуване или избягване на нещастие, мисионерски пътувания. Според СОТ от 300 до 330 мил. пилигрими (поклоници) посещават основните религиозни центрове всяка година. Поклоническите пътувания съществуват още от времето на древните гърци и римляни, които посещавали по религиозни причини далечни храмове. Поклонението е социално събитие, което води до срещи и обмяна на информация и знания между вярващите. Освен това то има и голямо икономическо значение - служи за финансирането на религиозни градове и местности, на институции, свързани с религиозната традиция и обучение.

Индустриален туризъм - при този вид туризъм интерес представляват минали или настоящи индустриални райони със своята специфичност и типичност. Различният производствен процес или високата потребителска стойност на продуктите, като напр. производството на автомобили, керамични изделия или бира са любопитни за посетителите. Също и възстановяването на стари индустриални фабрики може да бъде превърнато в туристически продукт.

Военен туризъм - туристическа атракция представляват и бивши военни комплекси и съоражения, където например туристите могат сами да вземат участие в разиграването на различни военни сценарии. Такава възможност дават предприемчиви хотелиери от Триград - посетителите могат да се облекат в униформи с всякакъв чин - от редник до полковник, да се возят във военните джипове УАЗ или сами да ги управляват на територията на цялата бивша погранична област, където има няколко опразнени военни поделения.
В: Пространствено-времева типологизация на културно-познавателните пътувания и маршрути

Друга система за класификация пък предлага Вьолер. Предпоставка за презентирането на туристическите продукти е не само инсценирането на култура за тези цели, но и създаването на една съответстваща на времето инфраструктура. Едва благодарение на нея посетителите могат да достигнат и изживеят културните предложения. От тук и дефиницията и типологизацията на Вьолер, според която културният туризъм “...не е пътуване до чужди културни пространства, а до места, за които пътуващите вече знаят, че са подготвени за тях и че ги очакват”. За да схематизира формите на културният туризъм Вьолер се опира на две понятия: време и пространство. Въз основа на това той определя 4 типа културен туризъм и културно-познавателни маршрути:

- Исторически културно-познавателни пътувания и маршрути - всяко пространство има своята собствена история, следователно всяко място може да бъде преустроено за историческия туризъм. Важното тук е събитията дa имат отношение към културата: историите трябва да разказват за една “друга страна”, която се приема като романтична и екзотична, и не само туристите, но и местното население да възприема това историзиране, откъсвайки се от всекидневието, чрез едно бягство към “времето на предците”. В тази област на културният туризъм попада класическото изследователско пътуване от 19 век, чиято цел била да се намерят следите на миналото, да се открие безценното, загубило се в настоящето. “Типичното” на тези отминали епохи, закрепено към материални обекти - архитектурни паметници и руини, се представя и инсценира отново и отново за специални туристически събития или поводи като юбилеи и чествания.

- Пътувания и маршрути, свързани с културно наследство: за разлика от историческия туризъм, тук не се търси миналото, а едно определено пространство, което не съществува другаде - пътешественикът иска да открие културата на един регион, в който всичко е максимално естествено. Този вид туризъм е възможен по места, където има заслужаващи си природни забележителности, както и традиционни форми на селско стопанство, занаяти и професии. Това може да се открие предимно в природни и национални паркове и резервати. Туризмът свързан с културното наследство не се абстрахира от времето - обектите, които се представят, транспортират ценности от миналото. Целта им е да покажат на идващите поколения, че нещата имат исторически корени. Това се случва, чрез туристическо инсцениране (напр. селски туризъм), чрез проправянето на пътища за туристите, за да достигнат до достижения на времето и личности.

- Културно-познавателни пътувания и маршрути на самопрезентацията : "мултиопционалното” общество води към един диференциран свят, който човекът вече не може да разбере. В гета, части на града или обществени групи - едни нови малки светове - възникват култури, различни от неговата собствена култура. Когато местното бъде репрезентирано и може да бъде посетено (т.е. има туристическо предлагане), тогава тази самопрезентация може да бъде туристически обхваната. Пример за това е градският туризъм: градовете биват туристически инсценирани и представени, така че да могат да бъдат туристически консумирани. Възможностите за тази консумация са многобрйни и се разпростират от разходка, през “шопинг” до посещението на културни забележителности. Посещението на места на саморепрезентацията, например градски празник (панаир), събития и изложби е необходимо, защото отговор на въпроса “Какво се случва там?” може да се даде само чрез активно участие.

- Етнически културно-познавателни маршрути - това е интернационален туризъм, чиито основен мотив е опознаване на страната и хората. За разлика от първите два вида, тук става въпрос за възможността да се види максимално реалистично, “как живеят хората там?”, що се отнася до обществени аспекти, възможност за опознаване на характера на даден народ. Културната идентичност бива изнесена на туристическия пазар.

Гореспоменатите видове и форми на културно-познавателните турове и маршрути, или казано с други думи - различните форми на културно-познавателния туризъм, се срещат в най-различни варианти и комбинации в туристическата практика. Например пътническата агенция “Пътешествията на Жул Верн” предлага атрактивни и авантюристични пътувания като: “7 седмици по следите на Марко Поло”- маршрут от Лондон до Шанхай, осъществяван с микробус или автомобил. Друга оферта е 35-дневно пътешествие със самолет над Африка, Сейшелите и Индия. Английският туроператор “Silk Kut Travel” пък от своя страна оферира познавателни маршрути по “Пътя на коприната”7.

За високо платежоспособни туристи някои туропетори организират и т.нар. експедиентски (научно-познавателни) пътувания - най-често в слабо проучени райони.

Често туристическите фирми комбинират посещението на културно-познавателни и природни ресурси, с което постигат по-широка обхватност на търсенето, казано с други думи - се постига ефекта “с един куршум два заека”.

Твърде популярни в последно време стават и културно-познавателните пътувания с посещение на известни традиционни културни мероприятия като музикални фестивали, кинофестивали, изложби, изложения и други - например маршрути, включващи фестивалите в Кан, Милано, Далмация и т.н. Популярност придобиват и т.нар. “музикални ваканции”, свързани с участие на туристите в поредица от концерти, музикални фестивали, срещи на любители и професионалисти и т.н.

Типични културно-познавателни пътувания са и образователните турове. Такива маршрути са например от Западна Европа до Китай – включват се посещения на различни културно-исторически и фолклорни обекти на Китай за запознаване с тънкостите на културата на този древен народ.

Проучвателните (образователните) маршрутни пътувания, според изследванията на Хайди Хан, в Германия непрекъснато нарастват и понастоящем обхващат около 6-7% от всички пътувания на немци към чужди дестинации.8 Богати на такива оферти днес са Италия, Испания, Гърция и Египет- “Древни цивилизации” (историко-археологически турове в местности с останки от древни цивилизации). В Италия например се проследява културата на етруските и латините, и руини от времето на Римската империя - Остия, Тиволи, Херкулан, Помпей, Пиаца и др. Други известни образователни културно-познавателни маршрути са следните: “Праисторическото изкуство” (скални рисунки в пещерите Кроманъон и Неандертал в Франция, както и в Испания и Южните Алпи), “Средновековно изкуство и архитектура” ( забележителности в Умбрия и Тоскана, Италия).9

През последните години лавинообразно нараства и броят на предложенията за културно-познавателни туристически маршрути, провеждани чрез съчетаването на различни видове транспорт по време на пътуването по дадения маршрут. Така днес са известни офертите “fly and drive” (самолет и автомобил), “влак-кола-велосипед”, “самолет и кораб” и т.н. Атрактивни за любителите на познавателните пътувания са и туровете, осъществявани с хеликоптер или балон над Лондон, Мелбърн, Ню Йорк, Кападокия и Памуккале (Турция), с малки самолети над Лас Вегас и д.п Графика 1. Най-важните мотиви за пътуване в Европа през 2007г.



Източник: Statistik Austria

1.3. Условия за организиране и предлагане на културно-познавателни туристически маршрути
Най-значимите условия за организиране и предлагане на културно-познавателни туристически маршрути са: туристическите ресурси, материално-техническата база, организационно-управленските предпоставки и кадровата осигуреност. За практикуването на културно-познавателния туризъм е необходимо наличието както на антропогенни, така и на други специфични ресурси - нетипични за други видове туризъм. Така развитието на този вид туризъм играе съществена роля за подобряване използването на даден район и за превръщане на определени, по принцип нетуристически дадености във фактор за развитие на туризъм – поява на нови туристически локализации, от една страна, и , от друга - привличане на нова категория туристи със специфична мотивация и интереси. Обикновено за развитието на културно-познавателните пътувания се използват ресурси, които не са зависими от природно-климатичните обстоятелства, поради което те са еднакво привлекателни през цялата година. Именно затова разглежданите пътувания имат много важно значение за намаляване на сезонноста в повечето туристически места чрез удължаване периода на използване на материално-техническата им база.

Условията , които са на второ място по значимост за организиране и за предлагане на културно-познавателен туризъм , са суперструктурата и инфраструктурата на туризма, т.е. туристическата база. Те трябва да отговарят на определени изисквания, произтичащи от главния специфичен мотив или потребност на туриста. Тази база трябва да предоставя възможности за тяхното удовлетворяване, като осигурява оптимално усвояване на наличните туристически ресурси. Съществуват различни начини за осъществяване на това. Един от тях е чрез изграждане на специализирана база, включваща сгради и съоръжения, без които е невъзможно практикуването на този специализиран вид туризъм- например удобни стационарни транспортни съоръжения; удобни, бързи, сигурни, икономични и комфортни транспортни средства; функционална екстериорна среда относно достъпа на туристопотока до съответната туристическа забележителност; средства за подслон; заведения за хранене и т.н. Наборът от всички необходими за културно-познавателния туризъм елементи на материално-техническата база в своето единство са важно условие за постигане на максимален ефект както за участниците в тези мероприятия, така и за фирмите, предлагащи услугите.

Друг подход към създаване на материално–технически условия за културно-познавателния туризъм е използването на основната туристическа база в локализациите за масов туризъм. По този начин се постига една по-добра експлоатация на съществуващите капацитети извън активния туристически сезон в морските и в планинските курорти.

При определени видове културно-познавателни турове се използва база, изградена и функционираща за потребностите на други обществени дейности – музеи, исторически и културни паметници. Необходимо е тази база да бъде приведена в състояние и режим на работа, съответстващи на обема и характера на туристическото търсене и туристическите посещения.

Кадровата осигуреност – това обезпечаване има своите характерни особености, произтичащи от специфичния характер на услугите, предоставяни от туристическите кадри. Към персонала, работещ в тази сфера, се предявяват значително по-големи изисквания , защото те трябва да притежават специфични умения и задълбочени познания в строго определена област. От значение при тях са личностните качества, позволяващи бързо адаптиране към различни човешки характери и екстремни ситуации, психологически обусловени подходи в общуването, бързо ориентиране и възможност за бързо вземане на правилно решение, т.е. те трябва да са освен вещи специалисти в дадена област - изкуство, история, природознание, и т.н. , но и добри психолози и аниматори. Само с такива кадри може да се разчита, че ще се постигне добро качество на туристическата услуга, предоставяна на високоинформирани и компетентни туристи, участници в дадено културно-познавателно туристическо пътуване.

Организационно-управленските предпоставки са обединяващият елемент сред условията за организиране и за предлагане на културно-познавателен туризъм и свързаните с него културно-познавателни маршрути. Най-важните от тях са съществуващите обособени организационно-икономически единици (специализирани и неспециализирани туристически фирми) и изградената система на взаимоотношения между отделните производители на туристически услуги и стоки. Последният момент е от особено значение за създаването и за предлагането на качествени културно-познавателни турове. При провеждането на маршрутна екскурзия в обслужването на туристите участват голям брой туристически и нетуристически организации и структури. Липсата на добра координация и синхрон на техните действия води до занижаване качеството на пътуването като цяло. Ето защо главният организатор на маршрутния тур трябва прецизно да подбира своите партнъори , които ще участват в приемането и обслужването на туристите. Необходимо е да им предоставя точна и ясна информация и указания за техните роля, място, обем и съдържание на обслужване в цялостната програма на пътуването, както и постоянно да контролира изпълнението на поетите задължения от тези контрагенти.

За нормалното осъществяване на реализацията на културно-познавателните маршрути и съответно турове е необходимо прилагането на маркетинговия подход, изразяващ се в следните насоки:

- системни пазарни проучвания с цел отчитане потребностите на туристите от културно-познавателен туризъм и състоянието на конкуренцията в предлагането на този вид туризъм. Обобщената и анализирана информация дава възможност за специализиране и за индивидуализиране на културно-познавателните турове и тяхното правилно позициониране на пазара;

- активна пазарна политика чрез избор на най-подходящи и ефективни методи и канали за реализация, действена реклама, гъвкаво ценообразуване, стимулиране на продажбите;

- оптимална организация на продажбите, постигната чрез достатъчно реномирани и квалифицирани контрагенти с добре развита дистрибуторска мрежа и съвременни технически средства за продажби.



  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница