"Възможни културно-познавателни маршрути в Североизточен район за планиране на България"


Глава втора Анализ на антропогенните туристически ресурси в Североизточен район за планиране на България като основа за туристически маршрути



страница2/4
Дата25.12.2017
Размер1.14 Mb.
#37530
1   2   3   4
Глава втора

Анализ на антропогенните туристически ресурси в Североизточен район за планиране на България като основа за туристически маршрути
2.1. История на земите в Североизточния район за планиране
Под Североизточен район за планиране се разбират областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище. През по-голямата част от праисторическото и историческо развитие на културите по тези земи се забелязва една паралелност. Определени събития, отнасящи се към дадена област, намират сходни примери и в останалите, като в някои случаи те настъпват по-рано в едни и по-късно - в други части.

Най-ранните следи от човешко присъствие в Североизточна България са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побити камъни, Варненско. Учените се натъкват на дребни кремъчни остриета, наречени микролити.

След мезолита настъпва неолита (8-5 хил.г.пр.Хр.). Тази праисторическа епоха е време на т.нар. “технологична революция” в Близкия Изток - “плодородният полумесец”. Тези повратни моменти в развитието на човешката цивилизация неминуемо се отразяват и върху културата на днешна Североизточна България. Извършва се преход от присвояваща към произвеждаща икономика. Създават се първите селища - т.е. вече е налице уседнал начин на живот. Изобретява се и керамиката. Неолитната революция води и до разделение на труда. На Балканите неолитът се внася с 2 хилядолетия закъснение. Къщите на хората са от дърво и глина, като са познати и землянките. За направата на керамични съдове се използва т.нар. лентова техника. Усъвършенстват се и артефактите и оръдията на труда. През неолита в гореспоменатите 4 области се формира и религията като система. Има върховен бог и богиня. Божеството е изобразявано като бик, а великата богиня майка - като пищна жена, олицетворяваща плодородието. В изследваните области няма оцелели следи от храмове и светилища. В Североизточна България са били твърде разпространени и гробовете, като няма сведения дали през предходните две ери - палеолит и мезолит, са съществували подобни погребални обреди. Телата са се полагали в опъната или ембрионална поза (хокер).

Следващата ера е каменно-медната епоха (халколит или енеолит–5-4 хил.пр.Хр.). Тогава за първи път започва обработването на метали. Най-често това са мед и злато, като все още не са били познати сплавите. Учените предполагат, че медните сечива не са имали практическо предназначение, а по-скоро са показвали социален статус и власт. Например намерените предмети в областите, обект на нашето изследване - брадви, сърпове, и др.п., нямат следи от използване. Най-значимата находка от късния халколит (4400-4200г.пр.Хр.) е Варненският златен халколитен некропол. Това злато е намерено на северния бряг на Варненското езеро. Злато от същата епоха е намерено и край Дуранкулашкото езеро, но в много по-малко количество и недобре обработено. Няма информация откъде се е добивало златото, но се предполага, че е било внасяно.

В Североизточна България най-красноречивият пример за укрепено селище с планировка от каменно-медната епоха е това при с. Поляница, Търговишко. Край Варненското и Белославското езера през енеолита са съществували 8 наколни селища. Археологичната култура от Варна до Дуранкулак през тази ера е наречена “Култура Варна”.

През халколита, както и през останалите епохи, основният белег за разпознаване на археологичните култури си остава керамиката. Появяват се нови форми и окраски. Например керамика с врязана окраса, като линиите са били запълвани с бяла паста и така запичани.

Религиозният живот също се обогатява - при погребалните обреди вече се използват и съдове с антропоморфна (човешка) форма. Доста интересна е надгробната плоча, открита край Варненското село Голямо Делчево, изобразяваща Великата богиня-майка. Тя е с врязана окраса, изобразяваща дрехите на богинята. Имало е и ритуали и молебени за дъжд, отправяни към мъжкото божество.

Към халколита се отнася и комплектът от малки фигурки, изобразяващи религиозна култова сцена, изкопани близо до с. Овчарово, Търговишка област. Сигурно за енеолита е, че е имало домашни култове, но не е ясно дали е имало светилища. Срещат се малки и големи идоли, култови масички и т.н.

През енеолита в разглежданите земи все още няма писменост. Към края на 5 хил. пр. Хр. “културата Варна” се затрива “с гръм и трясък”. Като най-приемлива причина за това се сочат нашествията на нови племена от север.

Естествено продължение на халколита се явява бронзовата епоха (4-2 хил.пр.Хр.). Названието бронзова епоха се дължи на широката употреба на сплавта бронз в бита на хората. То е дадено от сър Артър Евънс, когато изследва паралелната на културата в Североизточна България Критска (минойска) култура. На Балканите обаче тя реално настъпва с леко закъснение - около 3500г. пр. н. е. През бронзовата епоха Североизточната част на съвременна България е все още в праисторията, защото населението, обитаващо тези земи, е безписмено. През тази ера нивото на Черно море се повишава и споменатите по-горе 8 крайезерни селища са погълнати от водата. Хората си строят вече жилищата на по-високи места. Около Варненското и Белославското езера през тази епоха съществуват най-малко 13 частично наколни бронзови селища. Знае се, че населението, което се е настанило в тези земи е от индоевропейски произход, като учените са го прекръстили на бронзово население. Това са траките, древните елини и др. По тези земи е било на лице известна разслоеност на обществото, с изразена аристократична и духовна власт. Именно през тази епоха конят бива опитомен и използван като ездитно животно. Най-старата колесница от това време е открита при с. Плачидол, Добричко.

При строителството на къщи, селища и крепостни стени започва употребата и на камък. При керамичното производство вече навлиза и нововъведение – бавното (ръчно) грънчарско колело. Не е известно откъде се е набавял калаят. Продължава обработването на злато и се поставя началото на обработката на сребро. Край Суворово, Варненско са открити домонетни бронзови форми. Край Калиакра пък археолозите попадат на излята форма от сплав на мед, злато и сребро. Друга бронзова находка от този период е мечът от с.Черковна, Варненско.

В погребалната традиция навлиза т.нар. “ямна култура” - трупът се полага в яма с дарове и отгоре се насипва могила. На върха на могилата се е забивала каменна стела (надгробна плоча). Например колесницата от Плачидол е изкопана именно от подобна яма. Тези стели с човешки вид се приемат за едни от най-старите скулптури в Европа. Интересен е и намереният в подобен гроб кинжал със златна кания край с. Белоградец, Варненско.

През бронзовата епоха днешна Североизточна България е била обитавана от тракийското племе гети. Най-знаменитият паметник, останал от тях и запазен до наши дни е гробницата край Свещари, Разградско (споменаваме този паметник на културата, въпреки че Разградска област не е обект на нашето изследване, но гетите обитават и разглежданите от нас области). При траките религиозно-политическата власт е била съсредоточена в ръцете на царя. Известно е, че помежду траките са били доста разединени.

Тракийската религия е политеистична с доста обширен пантеон. Известни тракийски божества са : Дионис, Артемида, Бендида, Хермес, Дарзалас, Плейстор, Херос и др. Например Дарзалас е бил бог-покровител на Одесос. Най-почитан от гетите в североизточна България е бил Залмоксис, в чест на който са били принасяни човешки жертви. В Одесос е имало и храм на Артемида. Било е разпространено и пророкуването. Гетите са имали свещени природни форми като “Когайонът” - двете пещери в Мадара. Известни са и скалните гробници на гетите (скален некропол), изсечени в скалите – местността Яйлата при с. Камен бряг край Тюленово.

7-6 в. пр. н. е. е време на гръцката колонизация на тракийските земи и особено на тези по черноморското крайбрежие. Именно тогава се създава и колонията на Малоазийския град Милет – Одесос. Друга известна гръцка колония е Дионисипол - старият тракийски град Круной или съвременен Балчик. Тракийските селища наподобявали гръцките полиси, но са били далеч по-малко пищни. Останки от такива укрепени населени места има и на Шуменското плато. Естествено укрепен град, наречен Тиризис, е разкрит и край Калиакра.

През 4 в. пр. Хр. разглежданите североизточни райони попадат под властта на Македонската империя. Развива се т.нар. елинистична култура, резултат от смесването на много други такива - македонска, гръцка, тракийска и т.н. Повечето познати ни тракийски гробници днес се отнасят точно към културата на елинизма.

След 2 в. пр. н. е. този път тракийските земи са мишена на Римската империя. Тракия става провинция на Рим. Настъпват съкрушителни времена за тракийската цивилизация. Много траки са поробени и постепенно асимилирани. Един от най-известните и процъфтели градове в Североизточна България по време на Римската империя е град Марцианопол (Девня). Римската култура абсорбира с огромен успех всичко постигнато от поробените народи – траки, гърци, македони, илири и постига невероятен подем във всяко едно отношение – строителство и архитектура, изкуство, наука и т.н. Един от най-големите запазени римски комплекси от началото на 1 век е този на Римските терми в Морската ни столица Варна. Има сведения, че мистериалният храм на тракийската богиня Кибела в Дионисипол (Балчик) е съществувал и по римско време. След разделението на Римската империя на Западна и Източна, днешните североизточни български земи попадат под управлението на Византия до проникването на Аспаруховите българи от север през 7 век.

След създаване на България през 681г. регионът придобива нов облик. Пристигналите по-рано през 5 век славяни сключват договор с прабългарите и така се формира една нова държава. За столица на България е избрана Плиска. През 7 век хан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенцията между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения. В последствие град Плиска придобива и крепостни стени, средновековна базилика след приемането на християнството - 864-865г., малък и голям дворец. Учените смятат, че познатият паметник “Мадарски конник”, е издълбан по склоновете на Шуменското плато в чест на победата на хан Тервел над арабите край Константинопол (717-718г.). Но все още тази теза не е официално потвърдена. Плиска остава столица на Първото българско царство до 893г., когато цар Самуил премества главния град от Плиска в Преслав. Тук са създадени книжовни школи от учениците на Кирил и Методий – творци на българската и славянска писменост - 855г. През 970г. българският град Варна (Одесос) е завзет от Византия. Между 7 и 11 век Шумен е укрепено старобългарско селище. Добрич също фигурира като български град от 7 до 11 век до опустошителното нападение на печенегите. Край днешния град Търговище също е имало старобългарско селище - на име Сборище, което е просъществувало до падане под византийска власт. И така Североизточна България се оказва люлката на българската цивилизация чак до 1018г., когато страната е покорена от византийците.

От 1018г. до 1185г. трае византийският контрол над българските земи. Това са тъмни векове за нашата култура. През 1185г. е реализиран големият проект на Асеневци – Освобождението. Така се създава Второто българско царство със столичен град Велико Търново. За цар е провъзгласен Теодор Петър, а по-късно на престола се възкачва и брат му Иван Асен. Така отново се възражда българската държавност. Североизточна България отстъпва лидерската си позиция в културно отношение на Централна Северна България с център Търново. Но си остава един от “движещите локомотиви”. Търговище по това време е селище-крепост. През 12-14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав. Град Варна пък е освободена едва през 1201-2г. от цар Калоян. След опустошителното нападение на печенегите Добрич не може да се възстанови дори и по време на Втората българска държава.

През 1369г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер. От 1372 до 1389г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.

Разделението на Второто българско царство на три по-малки царства към края на 14 век подготвя почвата за по-лесното завземане на българските земи от настъпващите от югоизток османски турци. През 1389г. е превзето Добруджанското деспотство, 1393г. Търновското царство, и окончателно със завладяването на Видинското царство през 1396г. се слага край на българската държавност. Османците се настаняват трайно на Балканите след победата над християните през 1389г. край Косово поле. Кулминацията на християнската съпротива на Балканите се явява битката при Варна от 1444г.. Тогава полско-унгарският крал Владислав Ягело и военачалникът му Януш Хуняди организират кръстоносна войска срещу турския султан Мурат ΙΙ. Победители от провелото се сражение излизат османците и така е ликвидирана христистиянската съпротива на Балканите.

През Османското владичество Североизточна България отново заема стратегическо място. Българските земи се оказват в сърцето на империята. След 1389г. Варна се превръща в типично ориенталски град, но запазва своето търговско значение. През 18—19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773г. и 1828г. През май 1854г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които воюват заедно срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856 г.). През тази война Варна се сдобива с телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе—Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които допринасят за възраждането на българския дух.

През 16 век турският търговец Хаджиоглу основава новия град Хаджиоглу Пазарджик над руините на разрушения още в края на Първото българско царство Добрич. През 17 - 19 век градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти — жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук - Св. Георги, е построена през 1843г., а през 1844г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояването: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.

Шумен е превзет от турците едва през 1444г. след битката при Варна. През средновековието турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529г.), Часовниковата кула и Томбул джамия (1774г.). През 17-18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена, като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, Шумну, а през последните векове на робството Шумен. По времето на Турското робство (18 и особено 19 век) градът се развива като крупен занаятчийски център. На 11 май 1813 година в града се състои първото в България честване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление. През 1828 година е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 година първото Девическо класно училище и читалище. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 година се поставя началото на първия български симфоничен оркестър.

От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща наименованието на Търговище като Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти - абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др. Градът има своето място и в национално-освободителното движение.

След 5 вековен сън българският народ се “събужда” за Национално Освобождение. Североизточна България също дава своя принос за Възраждането и Освободителното движение. Особена заслуга има Търговище - през 1872г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет, народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса, тук е роден също Никола Симов – Куруто - знаменосец на Ботевата чета.

След Руско-турската война (1877-1878г.) България е освободена. Така се поставя началото на Третото българско царство. Българското Възраждане, започнало в средата на 18 век с “История славянобългарская”(1762г.) на Паисий Хилендарски, продължава и след Освобождението. Особено полезни за създаването на българската държавност, наука, изкуство се явяват руските и чешки военни, дипломати и учени. В Североизточна България твърде познати са братята Шкорпил, които отдават живота си на научни изследвания във Варненска, Добричка и Шуменска области. Те са създатели на българската археологическа наука и музейно дело.

Град Добрич е освободен от турско владичество на 27 януари 1878 г. С княжески указ от 19 февруари 1882г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. На развитието на града през първите десетилетия на 20 век се отразяват политическите превратности, предизвикани от трите поредни войни. Първата окупация от румънските власти трае до 1916г.. След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19 септември 1990 г. с президентски указ е възстановено старото име — Добрич.

След Освобождението първоначално град Шумен запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център. В периода между 29 януари 1950 - 29 юли 1965 година градът е носил името Коларовград.

След Освобождението от турско робство във Варна се създава първото параходно търговско дружество, което купува кораби, подходящи за плаване в океана. Изгражда се военен флот по подобие на модерните морски държави. През 1890 г. се създават първите модерни морски бани, които привличат летовници от Централна и Източна Европа. През 1906 г. е открито и модерно пристанище във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум. През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и почти всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото на строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизъм. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала. Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името "Сталин", по името на Йосиф Сталин.

Твърде много туристически обекти, паметници, монументи, сгради с обществено значение, музеи и галерии, развлекателни и атракционни места, както и съпътстваща ги инфраструктура и суперструктура са изградени през тоталитарния период (социализма или комунизма) от 1946г. до 1989г. Немалко такива са създадени и в Североизточна България. Особено 70-те години на 20 век бележат връх на тези проекти. Например Музеят на мозайките в Девня, паметникът “Създатели на Българската държава” в Шумен, множество монументи и сгради в Добрич, Шумен, Варна и Търговище.

Доста бедна по отношение на антропогенни паметници в сравнение с предходните епохи е т.нар. “преход към демокрация, към пазарна икономика”- след 1989г. до наши дни. Много обекти с международно и национално значение са занемарени, а се броят на пръсти новопостроените. Липсва достатъчна грижа и за туристическите забележителности и атракции. Североизточната част на страната с нищо не се различава от общата трагична картина на родната действителност.

Може би присъединяването на България към ЕС (2007г.) е един от най-паметните моменти от най-новата история на страната ни. Все още е жива надеждата, че е възможно да се “спасят” антропогенните туристически ресурси на родината от грозящата ги опасност да бъдат изгубени завинаги...
2.2. Характеристика на историко-археологическите туристически ресурси на Североизточен район за планиране на България
Историко-археологическите туристически ресурси (ИАР) са вид антропогенни ресурси, т.е. създадени от човека, които се отнасят към дадена историческа епоха и имат определенo значение за туризма. За начало на човешката история се приемат годините около 600 хил.г.пр.н.е. (начало на т.нар. Кроманъонска епоха). Всички антропогенни туристически ресурси, датиращи от Кроманъонската епоха до наши дни, част от които разкрити и експонирани след продължителни археологически разкопки и последваща реставрационно-консервационна дейност, се класифицират като историко-археологически ресурси. Към тях се отнасят: археологическите разкопки; крепостите и кулите; замъци, дворци и палати; паметни и бойни места; мартирологични места; паметници; кораби; и родни места. В хронологичен план ИАР имат следната класификация:

- От старите цивилизации (до около 1000г.пр.Хр)- Индия, Китай, Египет, Асиро-Вавилония, Елада и др.;

- От класическия свят (от 1000г.пр.Хр. до 500г.);

- От Средновековието до 16 век;

- От Ренесанса;

- От индустриалната епоха (17в.) до наши дни;

Североизточният район за планиране на България - в лицето на Варненска, Добричка, Шуменска и Търговишка области, е твърде богат на историко-археологически ресурси. Ето и тяхното разпределение и характеристики по области:


  • Варненска област:

Римските термиНамират се в югоизточната част на съвременния град Варна, в близост до пристанището и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на II век и представляват най-голямата римска баня на Балканите. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв.м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална функция в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя в провинция Мизия. Днес обектът се намира в централната част на морската ни столица, с добра транспортна достъпност. Благоустроен за нуждите на туризма. Опознаването на обекта отнема кратко време. Посещенията са съсредоточени предимно през летните месеци, поради факта че Римските терми се намират на открито.

Дворецът “Евксиноград” – Според предназначението си спада към т.нар. рекреативни дворци.10 Намира се от северната страна на Приморския парк на град Варна, на малък провлак. Строен е през 1882г. за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг. Името “Евксиноград” произлиза от гръцката дума за Черно море. Дворецът е един от най-изящните архитектурни примери на следосвобожденска България във френски шато стил „Луи XIII”. Главната сграда е на 3 етажа. На първият са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала.

Понастоящем дворецът е правителствена и държавна резиденция, макар и достъпен за посещения на групи от най-много до 40 човека с предварително записване и максимална продължителност до 1 час и 30 минути. Обектът е с много добра транспортна достъпност, на пътя Варна – Златни пясъци. “Евксиноград” е както с международно, така и с национално туристическо значение и е много добре поддържан.

Варненското халколитно златно съкровище археологическа находка, открита случайно при строителни работи през 1972г. в района на Варненското езеро и датира от края на V и началото на IV хил. пр. Хр. Смята се, че Варненското злато е най-старото обработено злато, намирано някога в света, причислявано към т. нар. “култура Варна”. Днес се експонира в Археологическия музей на Варна и е със световно туристическо значение.

Мемориалът-музей “Владислав Варненчик” – комплекс, който се отнася както към паметни, мартирологични и бойни места, така и към музеите (културно-познавателни антропогенни туристически ресурси). Състои се от парк, мавзолей на полско-унгарския крал Владислав Ягело и музей. Паркът е създаден през 1924г. като лобно място на загиналите воини при битката край Варна - 1444г.. Тогава полско-унгарският крал Владислав III води кръстоносен поход срещу нахлуващите турци на Балканския полуостров. Комплексът е леснодостъпен и се издига в центъра на някогашното бойно поле, днес между варненските квартали Владислав Варненчик и Младост. Особено привлекателен е за полски, унгарски, румънски, чешки и словашки туристи. За този културен обект е характерна комплексност на мотивите за посещение : опознаване, отдаване на почит пред геройски загиналите, отдих и др.

Антична и средновековна крепост Овеч (Калето)византийска крепост, разположена на платото източно от град Провадия. Построена преди 15 века, а названието е със славяно-български произход от 9 век. Сравнително леснодостъпен обект с национално и международно туристическо значение. Благоустроен на европейско ниво. При този обект преобладава познавателният мотив.

Антична и средновековна крепост при с.Венчан – Това е тракийска, антична и средновековна крепост, на 8 км северозападно от Провадия, все още необлагородена и без особена значимост за туризма на района;

Късноантична и средновековна крепост до с. Китен Разположена е в близост до м. Тъпаните, Провадийска община. Необлагородена забележителност, т.е. все още без туристическо значение, и се характеризира с труден достъп за неподготвени към местните условия туристи.

Къща на опълченеца Стефан Богданов – сега Исторически музей на Провадия с национално туристическо значение и добра транспортна достъпност.

Градовете Варна и Провадия притежават още десетки историко-археологически паметници на културата, предимно с национално туристическо значение и относително добра транспортна достъпност. (Виж Приложение 1);



Археологически разкопки от стария римски град Марцианопол и неговия амфитеатърАТР, локализиран в Девня. Древният град първоначално се е наричал Партенопол и е преименуван от император Траян в чест на сестра му Улпия Марциана. През късноримската епоха той е център на провинция Долна Мизия. През 267г. е нападнат от готите, а от 368 година император Валент го използва като своя зимна резиденция. През 587 година е превзет за кратко от аварите, а през 596 година там се концентрират войските на Източната Римска империя преди поход срещу аварите на север от Дунав. Марцианопол се споменава в писмени източници до средата на 7 век, но след завладяването му от България сведенията за него постепенно изчезват. Много малка част от града днес е разкопана и разкрита. Това е туристическа забележителност с известна доза куриозитетност, с международно туристическо значение и частично усвоено за целите на туризма, като по-ценните находки понастоящем се експонират в Музея на мозайките в Девня.

Крепост Ерек до местност ШербаДатира от тракийско време и е ситуирана край град Долни Чифлик. Засега е без туристическо значение, понеже е трудно достъпен АТР;

Крепостна стена край с. Голицаслужила е за отбрана на византийската империя от нашествията на северните племена. След проведените археологически разкопки е било уточнено, че датировката й се отнася към 3-4 век от н.е. Обектът е с неблагоприятно разположение и на този етап няма значима туристическа функция.


  • Добричка област:

Дом-паметник „Йордан Йовков“ – Това е родно място на великия български писател Йовков в Добрич. Класиран в списъка със Стоте национални туристически обекта на страната. Отличава се с много добра транспортна достъпност и слаба сезонност на посещенията.

Дворецът на Балчик – Бил е лятна резиденция на румънската кралица Мария, построен по време на румънската окупация на Южна Добруджа (1919-1940 г.), след което придаден към българското Министерство на културата като творческа база. Сградата е част от архитектурно-парковия комплекс “Двореца”, който пък от своя страна се отнася към Стоте национални туристически обекта. Обектът е лесно достъпен, като се характеризира с комплексност на мотивите за посещение: познавателен, отдих и др.

Разкрити основи на храм на Кибела през 2007г. в град Балчик – Този ресурс се отнася към елинистическия период и се отличава с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украси. Все още е без особено туристическо значение, въпреки световната си туристическа стойност и централна локализация.

Археологически резерват “Калиакра” с крепостна стена на античния град Бизоне – Намира се в община Каварна и е забележителност от 100-те национални туристически обекта на страната. Обектът е историко-археологически АТР със международна туристическа значимост и добра транспортна достъпност. Един от добре поддържаните национални паметници на културата.

Национален археологически резерват Яйлата - Намира се на 2 км южно от с. Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна, близо до Шабла. Ключова локация с много ценни историко-археологически останки. Това е обект с потенциално международно туристическо значение.

Област Добрич разполага с още редица историко-археологически туристически ресурси, с добра транспортна достъпност, но недобре туристически усвоени. (Виж Приложение 2);




  • Търговишка област:

Къщата на Ангел Хаджидрумев – Спада към т.нар родни места и е един от най-ценните възрожденски паметници в град Търговище, дело на тревненски майстори. Характеризира се с добра достъпност, куриозитетност, централно разположение и комплексност на мотивите за посещение: познание и развлечение в прилежащото атракционно заведение.

В околностите на град Търговище са открити останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.), селище от римската епоха (II-IV век от н.е.), селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). Намерени са и останки от селище от Първата българска държава (крепостта Сборище), селище и крепост от Втората българска държава. Представляват ценни АТР, предимно с потенциална национална туристическа значимост, но почти неусвоени за целта. Общата им характерна черта е недобрият транспортен достъп.

На 2,5 км южно от с.Драгановец, в местността Боаза или Манастиря, се намира Тракийско светилище, базилика, късно антично и средновековно селище. Това е археологически комплекс, обявен за паметник на културата от местно значение. Откроява се с лесен достъп, но дисперсно разположение на обектите.

Ето и част от останалите историко-археологически ресурси на Търговишка област (Виж Приложение 3);




  • Шуменска област:

Паметник ”Създатели на българската държава (1300 години България)”- Разположен в близост до гр.Шумен. Той е един от 100-те национални туристически обекта на страната. Характеризира се с комплексност на мотивите за посещение: опознаване и релакс.

Историко-археологически резерват “Шуменска крепост” – Фигурира в 100-те национални туристически обекта, но не е усвоен на необходимото равнище въпреки добрата транспортна достижимост.

Археологически резерват “Плиска” – Това е паметник на културата, датиращ от първите векове на Аспарухова България. Намира се до с. Плиска и е сред 100-те национални туристически обекта. Характеризира се с добра транспортна достъпност и благоустроеност.

Археологически резерват “Мадарски конник”- Ситуиран до с. Мадара. Включен е в списъка със 100-те национални туристически обекта и в този на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство, което свидетелства за международното му туристическо значение. Тази национална гордост е сравнително леснодостъпна и представлява доста ценен пример за Средновековната българска култура. Отличава се с висока степен на куриозитетност.

Национален историко-археологически резерват “Велики Преслав”- Този обект е много значим и спада към 100-те национални туристически обекта на страната. Отличава се с много добра транспортна достъпност и международна туристическа стойност.

Както останалите три изследвани области, така и Шуменска област е твърде богата на историко-археологически забележителности.(Виж Приложение 4;)



2.3. Характеристика на архитектурните туристически ресурси на Североизточен район за планиране и разпределението им по области
Като архитектурни туристически ресурси могат да бъдат дефинирани всички чешми, водоскоци, фонтани, мостове, акведукти, сгради, улици, площади, квартали, както и някои исторически, религиозни и етнографски обекти – дворци, кули, паметници, църкви, манастири, работилници и т.н., които се отличават с уникална и автентична архитектура и имат туристическо значение. Както в Европа, така и в страната ни най-богати на архитектурни ресурси са Късното средновековие, Възраждането и началото на индустриалната епоха. Много от архитектурните забележителности могат да бъдат причислени и към някои други видове туристически ресурси, като например към етнографските, историческите, религиозните, културно-познавателните и др. Това се дължи на факта, че отделни туристически атракции може да са неповторими от много аспекти: архитектура, религиозно значение, историческа епоха. В туризма архитектурните ресурси имат различно предназначение: да служат за познавателен туризъм, за фон на други туристически дадености, за леглова база, като декор и среда на културни прояви и д.п.


  • Архитектурни ресурси във Варненска област

Часовниковата кула на Варна - Още в средата на ХVIII век Варна е имала градски часовник. Сахат-кула се е намирала в градинката зад днешната сграда на театърa и е служила и като наблюдателница на пожарникарите. Предполага се, че е била разрушена при обсадата през 1828г. или при големия пожар във Варна през Кримската война (1856-1858). Идеята за издигане на представителна кула за градски часовник се реализирала през 1888 г.. Варненската община поръчва на архитекта Сава Димитриевич да изработи проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра. Мястото не е било избрано случайно - новият часовник в градската градина и катедралата са очертавали тогавашния център на града. Обектът днес е с централно разположение и добра достъпност. Привлича вниманието както на вътрешни, така и на международни туристи. Изисква кратко време на опознаване.

Сградата на Археологическия (Регионален исторически) музей, Варна - Основан е през 1887г. от братята Карел и Херман Шкорпил. В музея се съхраняват откритото през 1972г. край Варна най-старо злато в света: Варненското енеолитно съкровище, датирано към 4200-4600г. пр.Хр. Помещава се в старата сграда на Девическата гимназия във Варна на булевард „Мария Луиза“ №41. Тя е построена през 1892-1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов. Сградата е в неоренесансов стил (в стила на италианските палацо), на два етажа и с голям вътрешен двор. Музеят разполага с хранилища, библиотека, учебен детски музей и изложбена площ от 2150 m2. Това е забележителност, отнасяща се към 100-те национални туристически обекта. Отличава се с много добра транспортна достъпност, слаба сезонност на посещенията, както и комплексност на мотивите за посещение. Нужно е доста време за пълноценното опознаване на обекта.

Сградата на катедралния храм “Свето Успение Богородично”, Варна – Варненската катедрала е завършена и осветена през август, 1886г.. Тя е изградена по проект на Одеския архитект Маас по подобие на едноименния Петербургски храм. Понастоящем храмът е действащ и е символ на града. Откроява се с много добра транспортна достъпност и комплексност на мотивите за посещение : религиозни, познавателни и др.. Много ценен туристически обект.

Сградата на Варненския драматичен театър “Стоян Бъчваров”- Театърът е построен в стил “късен барок” през 1921г. Той е един от символите на града. Има централна локализация и е леснодостъпен. Има международна туристическа атрактивност. Необходимо е сравнително кратко време за опознаване на обекта.

Железопътна гара с часовникова кула, Варна – Официално открита през 1925г., но е била действаща още от 1866г. Сградата на ЖП гара Варна се намира на пл. „Пенчо Славейков“ 1, в близост до морския бряг, недалеч от Морската гара и Морската градина. Непосредствено до гарата и гаровия площад се намират 3 големи автобусни и тролейбусни спирки с линии до всяка точка на града и до близките курортни комплекси. За разлика от много други български градове, тя е сравнително отдалечена от автогарата и летището на града. Приема се като архитектурен паметник от местно значение и е един от символите на града. Отличава се с добра транспортна достъпност и изисква кратко време за опознаване.

Сградата на джамия “Азизие”, Варна – Тя е чудесен пример за ислямска архитектура от 18 век. Характеризира се с относително добра транспортна достъпност и централно разположение, но все още не се предлага на туристите, въпреки че крие голям потенциал. Този паметник на културата би могъл да се посещава поради различни мотиви: религиозни, познавателни и т.н..

Сградата на Военноморски клуб, Варна – Строителството на клуба завършва през 1899г.. Днес се намира на един от най-оживените булеварди на Варна, в непосредствена близост до Катедралата. Сградата е строена като комбинация от известните стилове ренесанс, барок и класицизъм. Тя е забележителност с национално туристическо значение и има добра достъпност и централна локализация.

Сградата на Народната банка, Варна – Тя е строена в стил италиански ренесанс. Откроява се с централно разположение и добра пешеходна, но не и транспортна достъпност.

Дворецът на културата и спорта, Варна – Открит е през 1968г.. Представлява многофункционален спортно-културен комплекс, който се посещава с различни мотиви – спорт, култура, отдих и развлечение и др. Обектът се слави с уникалната си архитектура и външен вид. Разполага с достатъчно голям за провежданите събития и мероприятия паркинг. Отличава се с много благоприятно разположение в близост до Морската градина, центъра и големи заведения за пребиваване като х-л “Димят”.

Часовникова кула, Провадия – Тя е построена през 16 век и е един от символите на Провадия. Характеризира се с централно разположение, добра достъпност и местно туристическо значение.

Възрожденски комплекс “Вароша”, Провадия – Включва български възрожденски сгради като: Ламбовата къща, Панайотовата къщи, чешми и др. Това е място с локално туристическо значение и добра достъпност. Отличава се с комплексност на мотивите за посещение: познавателни, развлечение и отмора и др.. Рядко се включва в културно-познавателни туристически екскурзии.

Област Варна разполага с още стотици архитектурни туристически ресурси както с местно и национално, така и с международно туристическо значение.( Виж Приложение 5);




  • Архитектурни ресурси в Добричка област:

Архитектурно-етнографски музей на открито “Старият Добрич” с часовникова кула, Добрич – Това е уникален комплекс с множество примери за стара добруджанска архитектура, бит и култура. Посочва се като паметник на културата от местно и национално значение. Посещава се с различни мотиви: опознаване, отмора и релакс и др.. Откроява се с добра транспортна и пешеходна достъпност, както и с висока степен на куриозитетност. Все още не се уползотворява пълноценно за туристически цели.

Сграда на Драматичния театър “Й. Йовков”, Добрич – Построена е през 1928г. Все още е без особено туристическо значение, въпреки пищните си украси, централно разположение и добра достъпност.

Сградата на текето “Ак язълъ баба” (тюрбе, мюсюлмански манастир), с.Оброчище – Това е едно алевийско (шиитско) тюрбе от 16 век. Класифицира се и като религиозен туристически ресурс. Представлява седмоъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от квадрова зидария от местния варовик. Отвътре е украсено със стенописи, рисувани вероятно в края на 19 век и началото на 20 век. През 1972г. обектът е обявен за паметник на културата от местно значение. Тюрбето е с много добра транспортна достъпност на пътя Варна-Добрич и се отличава с висока степен на куриозитетност. През последните години е започнало постепенното му въвеждане в туристическия продукт на региона.

Много са архитектурните паметници и в Добричка област, които заслужават нашето внимание и биха допринесли за развитието на културния туризъм в региона.(Виж Приложение 6);




  • Архитектурни ресурси в Търговишка област:

Сградата на “Славейковото училище” (днес Исторически музей на Търговище) – Сградата е остроена през 1863г. и е с уникална възрожденска архитектура. Обявена е за паметник на културата с национално значение. Обектът се отличава с много добра транспортна и пешеходна достижимост поради централното си разположение. За съжаление, все още не привлича заслужения брой туристи.

Капански архитектурно-етнографски комплекс в с.Садина – Това е превърната в чудесно място за отдих и релаксация традиционна капанска къща с уникална възрожденска архитектура. Мястото е с добра транспортна достъпност, въпреки че се намира в Предбалкана и на значително разстояние от областния център. Реално обектът съвпада със средата на живот на семейството – домакин и е много подходящ за включване в маршрути с цел отдих и опознаване на селския живот на страната.

Сграда на банка Хеброс в Търговище – Тя е постройка в стил барок. Представлява потенциална възможност за включване в пешеходни опознавателни турове на града поради централното си разположение и добрата пешеходна достъпност.

Хаджиангеловата къща-музей в Търговище - Тя е български архитектурен паметник на културата, построена през 1863г. от тревненски майстори. Сградата е образец на симетрична възрожденска къща с дърворезбена украса, художествено изписани холкери и модерни за времето си архитектурни детайли – алафранга, зидана печка и други. Днес се намира в близост до централната част на града и също разкрива възможности за пешеходен достъп и опознаване. Отличава се с висока привлекателност.

Търговишка област е един от центровете на Българското Възраждане, поради което е много богата на архитектурни паметници. (Виж Приложение 7);




  • Архитектурни ресурси в Шуменска област:

Томбул джамия “Шериф Халил паша” в Шумен – Това е един мюсюлмански религиозен комплекс, завършен през 1744г. Състои се от молитвена зала, двор и медресе. Днес се намира в югозападната част на града, отдалечена от центъра на селището, но с добра транспортна достъпност. Обектът е класиран сред 100-те национални туристически обекта на България и е неразделна част от много познавателни маршрути на страната. За някои туристи мотивите за посещение могат да бъдат както познавателни, така и религиозни.

Къщата-музей на Панайот Волов в Шумен – Представлява типична възрожденска постройка. Намира се в старата част на град Шумен, в близост до Историческия музей. Характеризира се с много добра пешеходна

достъпност. Почти винаги се включва в пешеходните маршрутно-познавателни турове на града. Притежава висока степен на куриозитетност и пресъздава автентичната възрожденска атмосфера.



Къща-музей “Добри Войников” в Шумен – Тази сграда е архитектурен паметник от епохата на българския “Ренесанс”, построена в началото на 19 век. Посещава се по време на туристическите обходи и обиколки на града. Ценен обект на културно-историческото ни наследство. Намира се близо до центъра на града.

Шуменска област е също средище на Националноосвободителното ни движение и българското Възраждане. Естествено следствие на този факт са и множеството архитектурни АТР, съществуващи в района.(Виж Приложение 8);


2.4. Характеристика на етнографските туристически ресурси (ЕТР) и разпределението им по области
Етнографията е наука за произхода, културата, бита и обичаите на даден народ или група от народи. Етнографски туристически ресурси са обичаите, облеклата, занаятите, битовите предмети, работилници, мандри, ферми, кулинария, фолклорни празници и др. В нашето съвремие голяма част от тези етнографски ресурси се колектират и експонират в открити и закрити етнографски обекти – паркове и музеи. Заслужава си обаче да се отбележи, че етнографските музеи като отделни структури се отнасят както към културно-познавателните туристически ресурси, така и към етнографските – поради произхода и съдържанието на експонатите. Страната ни е неповторима със своя фолклор и обичаи, диференциращи се в отделните й райони – Добруджански край, Тракия, Македония, Родопски край и т.н. Особен интерес в Североизточния район за планиране на България представляват капанците с техния бит, култура, нрави, обичаи, фолклор и носии. Те са съсредоточени в Търговишка област (Поповско). Друга много значима и многобройна етнографска група са добруджанците.


  • Етнографски туристически ресурси във Варненска област:

Прабългарско селище Фанагория (кв.Галата, Варна) - Представлява историко-етнографски музей на открито, пресъздаващ обстановката в боен прабългарски стан от периода 6-8 век. През деня посетителите могат да разгледат бойните кули на защитните стени от дърво, действаща занаятчийска работилница, жилищни помещения (юрти), предмети на бита, обзавеждане и военно снаряжение. Напоследък е голяма атракция както за българи, така и за чужди посетители. Това е една леснодостъпна забележителност, където се преплитат познавателните мотиви и развлечението. Поради открития характер на този културен паметник той не е с целогодишна експлоатация.

Варненски етнографски музей - Богатата експозиция на музея на първия етаж предлага стотици артефакти, даващи представа за икономическата, социалната и битова история и култура на Варненската област. Тук са намерили място битови предмети, уреди на труда, които нагледно запознават с основните занаяти и с поминъка в този край през вековете. Националните носии от Варненско са представени на втория етаж на сградата, също в своето многообразие, определено от демографията на района. Обектът е с централно разположение, което обуславя лесната й пешеходна достъпност. Сградата на музея се явява и архитектурен паметник. Отворен е за посещения целогодишно.

Туристико–етнографски комплекс ”Барите” в с.Чернево, общ. Суворово – Намира се на 36 км северозападно от град Варна, в гората на с.Чернево. Простира се на 18 дка, на 160 м надморска височина. Състои се от 5 къщи, ресторант в национален стил, изграден от камък и дърво, музей на занаятите на открито, етнографска сбирка с предмети от бита на населението в с.Чернево. Характеризира се със сравнително добра достъпност от Варна и Шумен поради минаващата наблизо магистрала “Хемус”. Тук си дават отново среща мотивите за посещение: опознаване, развлечение и изхранване. Много подходящ обект за включване в екскурзии.

Етнографска селска къща в с.Солник – Тук местните семейства са съхранили и предават на туристите опита си в неповторимите местни народни песни и танци в акомпаниращата ги автентична обстановка на селския бит и кухня. Транспортната достъпност на обекта е благоприятна. Не може да подминем и факта за комплексност на мотивите за посещение. Напоследък селото се предпочита като пункт за престой и изхранване по време на ексурзии в района на р.Камчия и Лонгоза.

Етнографските забележителности на областта не се изчерпват само с тези. Има още десетки, които си заслужава да бъдат видяни.(Виж Приложение 9);




  • ЕТР във Добричка област:

Етнографска къща в Добрич Тя се помещава в една възрожденска къща, построена през 1861г. и в помещенията й е подредена експозиция “Добруджански народен бит и старинни български накити”. Колекциите от красиви добруджански тъкани и оригинални носии и накити са шедьоври на народното изкуство, селския и градския бит от края на ХІХ и началото на ХХ век в Добруджанско. Обектът е с национална туристическа стойност, но би могъл да се включи перспективно и в познавателните маршрути на чуждестранните туристи. Откроява се с добър транспортен и пешеходен достъп.

Етнографски музей в Каварна – Той представлява красива стара къща от края на XIX в. Интериорът разкрива домашния бит и култура на основните групи населяващи този район - добруджанци, балканджии-котленци и гагаузи - турски говорещи българи. Помещенията му са осеяни с различни предмети от бита и ежедневието на добруджанското население. Намира се в близост до централната част на града и се характеризира с много добра достъпност. Все още не намира достатъчно място в познавателните маршрутни турове.

Многобройни са примерите за етнография и в Добричка област, които очакват да бъдат преоткрити за целите на туризма.(Виж Приложение 10);





  • ЕТР в Шуменска област:

Къща-етнографски музей “Панайот Волов” в Шумен – Тук освен живота на революционера, се демонстрират и примери за живота и бита на “старите шуменци”. Малко по-горе, при архитектурните ресурси на областта, е поместена и характеристиката на този архитектурно-етнографски обект.

Етнографска къща от 18 век във Велики Преслав – В сградата се представят бита, обичаите и носиите от региона. Тази къща се явява все по-значима за местния и националния туризъм. Фактът, че се намира в близост и до други важни паметници на културата – останките от Средновековната крепост на Велики Преслав и прилежащия музей, предоставя възможността да се съчетаят посещенията на тези обекти.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница