Възможно е била някаква безобидна шега

Към края на своя творчески и жизнен път титанът на гръцката и световната философия Сократ е произнесъл зашеметяваща фраза, която и досега предизвиква почуда и въпросителни: ”Аз знам, че нищо не знам.” Има цяло множество от предположения, какво точно е искал да каже великият философ, които могат да бъдат групирани в следния смисъл:

- възможно е била някаква безобидна шега;

- възможно към края на живота си той е получил психическо разстройство;

- възможно неговите философски познания са навлезли в задънена улица;

- възможно е стигнал някакъв рубеж разделящ неговите познания от новите такива;

- възможно е разбрал, че неговите познания са ограничени и се намират в някакъв ограничен сектор, зад който има други сектори и светове, които са извън спектъра на човешкия разум.

Сега нека да се замислим за последната предполагаема възможност по нейния ред, но не и по нейната важност, която могла да предизвика появата на подобно заключение на Сократ. В този смисъл нека да направим елементарен анализ бърху психофизическите възможности и ресурси на човека.

В случая нека да тръгнем от суперуедрената схема за съществуващата реалност на планетата Земя, която е свързана с хората. И така, човеците се състоят от тела, от чувства и от разума. С помощта на петте органа на чувствата те възприемат всичко, което се намира около тях. Нататък с помощта на разума, на ума, на мисловния апарат хората правят анализи и съответни изводи, с което изследват окръжаващия свят.

Детайлизирайки анализа отчитаме, че имаме пет източника на информация, които преминавайки през мозъка създават определен поглед върху света, който безрезервно приемаме за нашата реалност. Тези информационни източници извършват обичайна рутинна дейност: зрението показва визуална картина, слухът възпроизвежда звукова пътечка, вкусовите рецептори определят характера на вкуса, обонянието дава мирисов спектър и осезателното чувство показва релефност на окръжаващия ни свят. При останалите живи същества се забелязва същият процес, но окръжаващият ги свят те възприемат не осъзнато, а инстинктивно. До тук всичко е ясно и разбираемо. Да, ама не. Не е всичко ясно и разбираемо. Съвсем не е. Оказва се, че нашите пет източника на информация имат ограничен диапазон, сектор или спектър на възпринимаемост. И този спектър на възпринимаемост е семиричен. Така например, зрението вижда света само в спектъра на цветовете на дъгата от червения до виолетов и техните нюанси, слухът ни чува само от спектрален звуков диапазон от нота „до” до нота „си”. Останалите три органа на чувства също така имат ограничителен диапазонов спектър.

Възниква съвсем реален въпрос: „Съществува ли реалност, която е извън спектъра на нашето възприятие?” Разбира се, такава реалност съществува и това е доказано чрез научни експерименти. Например, приборите отдавна са забелязали наличие на вълни, които хора не могат да ги възприемат. Във визуален диапазонов спектър това са инфрачервени и ултравиолетови лъчения, а в звуков диапазонов спектър това са ултразвук и инфразвук. Наличието на реални светове извън семеричния такъв доказват и някои хора, които са способни да „виждат” и другите диапазонови спектри, другите светове. Това са екстрасенси и ясновидци, които се броят на пръсти и които нямат нищо общо с цяла глутница от мошеници, които се обявяват за такива преследвайки нечистите си комерсиални цели. Съвсем е логично да допускаме, че и извън ултра и инфра спектрове съществуват и други светове. Между другото, квантовата физика и механика вече располагат с някои реални доказателства за наличието на такива загадъчни светове. Нещо повече, има вече математически разработки, които в теоретичен план доказват, че вселената с нейните светове е нещо съвсем единно и неразделно. Това са постановките за холосвят и холодвижение. Считам, че вероятно Сократ нещичко е разбрал от цялата тази сложнотия и бъркотия и съвсем съзнателно е сътворил историческото си изречение. Това само подчертава неговото величие, тъй като е предпочел да даде съвсем скромно определение за своето творчество за разлика от болшинството „учени” заслепени от своя егоизъм и невежество при „доказване” на едни или други небивалици за същността на нашия свят.

Но нека да оставим всички тези приказки, тъй като е ясно, че хората все още знаят съвсем малко за света или световете в които живеят. И съвсем е естествено, че съществуват толкова много светски и религиозни постановки, които дават своето обяснение за света в който те живеят.Невероятно, но е факт хората са склонни да се подвеждат по най-невероятни фантазии и даже по груби измислици, отколкото да признават съществуващата реалност. Защо ли е така? Според мен отговорът се намира на края на езика на всеки от нас. Обаче този отговор много рядко напуска това не съвсем удобно за него положение поради ред причини. На първо място това е страх от неизвестното, от безброй зависимости, които са навсякъде в самите нас и около нас. На второ място поради нашата физическа и психическа уязвимост от природните сили, които често пъти са агресивни спрямо нас. На трето мсто поради нашето все още не достатъчно съвършенство във физически и психически план. Не знам колко са на брой човешките физически несъвършенства, тъй като все още никой не ги е изчислил. Що се отнася до психическите несъвършенства, то там положението е още по-плачевно. На четвърто място хората са склонни да се крият от трудностите, отколкото да се борят с тях. Мисля всеки ще се съгласи, че има и пета и десета причина за това наше деликатно поведение.

Ето сега съвсем изтървах всичко, което ми се е насъбрало на крайчеца на езика и споделих защо хората са склонни да вярват в красиви, но нереални измислици, отколкото в суровата реалност. Тези измислици не им помагат много, но действителността е такава, каквато е. Иска ми се да спомена в тази връзка и изречението „изплъзнало се от крайчеца на езика” на видния руски писател Максим Горки. Което в оригинал звучи така: ”Честь безумцу, который навеял человечеству сон золотой”. Преводът се свежда към смисъла, че е честит всеки безумец, който е успял да навее на човечеството златен сън.

Мисля след тези приказки е съвсем ясно, че навсякъде или почти навсякъде сме оплетени в „златни сънища”, което се приема за „съвсем нормално”. Нещо повече, струва ми се, че в последно време „златните сънища” са вече не само „навсякъде или почти навсякъде”, а се ориентират да станат „навсякъде”. Ето защо ще бъда поласкан и удовлетворен, ако успея да допринеса за запазване на ситуацията, при която „златните сънища” да бъдат не „навсякъде”, а „навсякъде или почти навсякъде”. За тази цел реших да споделя мнението си относно учението, което се нарича КАБАЛА.

Кабала в превод от еврид означава предание, традиция, получаване или нещо в този род. С други думи, кабала по-скоро не е дума, а някакво словесно понятие. Считам, обаче, че еднозначно определение на това понятие не може да се даде, тъй като определенията обикновено варират в зависимост от гледната точка на определящия. Независимо от това тези мнения могат да бъдат разделяни по техния смисъл, както следва: има привърженици на Кабала, според които тя не е религиозно учение, а просто ключ за правилното разбиране на свещените текстове; следващата група обединява привърженици на Кабала, които смятат, че това е наука за организиране на оптимален човешки живот и даваща отговори на всички житейски въпроси; съществуват критици, считащи Кабала за мистично религиозно учение; съществува християнска позиция по отношение на Кабала и т.н.

Нека да се опитаме да разберем „правотата” на всяка от тези групи, като се „потопим” в техните води, или както казват другите да преминем през техните „кухни”, където се „варят” съответните манджи. За удобство на анализа границите на привържениците на всяка от тези групи нека да се считат за условни, което ще ни позволи да „плуваме” в тези води свободно и безпрепятственно.

Започвам със същността на Кабала в спектъра на разума на превържениците, които считат, че тя е ключ за правилно разбиране на свещени текстове. Според тях, към основните свещени писания се отнасят: Библията в първата й част, тоест Стария Завет и особенно в частта, която се нарича Петокнижието на Моисей или Тората; Сефер Йецира (Книга на сътворението); Сефер ха-Зохар (Книга на блясъка); Избрани коментарии към тези Писания.

Струва ми се, че започвам да избързвам в изложението, което може да наложи своя негативен отпечатък. Става въпрос за своеобразно „узряване” при изложението на материала. Ето защо нека да вървим с по-бавни и по-ясни крачки, започвайки от мъгляви дълбини на човешките знания, които се формират от някои загадъчни природни явления. И понеже тези неща са били загадъчни, необясними, известни само на малцина, то тези знания са получили название магия, която се основава върху единствения догмат: „видимото е мярка за невидимото”. Впоследствие древните са установили, че равновесието е универсално правило не само във физиката, но и в метафизиката и се дължи на привидно противоборство на две срещуположни сили. Нещо повече, стигнали са и до извода, че на това правило са подвластни не само хора, но и върховни (божествени) сили, които трябва да балансират между редица срещуположни качества: устойчивост и движение, необходимост и свобода, рационален порядък и самостойна воля, справедливост и обич, строгост и милосърдие и т.н. Всички те са много сложни природни закони, върху които се изграждат и всички кабалистически системи, които се опитват да обяснят смисъла на битието. Тези допълнителни напомняния нека да ни помагат при вникване в кабалистическите постановки, в които човекът се възприема като все още несъвършен Микрокосмос, който е призван да постигне съвършенството на Макрокосмоса.

Напомням и за това, че до преди около 30 години кабалистическите системи са били забулени в пресметлива тайнственост и загадъчност. Тази тайнственост е била известна само на елита на евреите, които са я пазили за съвсем конкретни цели. Които са: запазване на народна идентичност и родолюбие, формиране на напредничава мисловност, усъвършенстване на качествени показатели на разпръснатите по света евреи и други знайни и незнайни плюсове. Предвид постигнатите цели и необходимостта от обуздаване на политически и комерсиални спекулации с кабалистическото учение в съвременните условия е било взето решение за неговото разсекретяване. За целта се създава световна система от научни центрове и институти, които се занимават с тази задача. Досега са постигнати конкретни резултати в тази посока, като изчистване и повишаване на рейтинга на това учение, създаване на по-ведро отношение към евреите, разобличаване на вредни комерсиални изстъпления на база псевдокабалистически учения (системи за съдбовни предсказания, "ръководства" по водене на бизнеса, учения за "червени конци", за "вулгарна (лъжлива) Кабала" и др.).

Вероятно някои ще искат доказателства за тези твърдения и това е напълно логично. Ще се опитам да отговоря с всеизвестни факти. Факт първи, евреите са разпръснати по целия свят, но са запазили своята идентичност и даже са създадали самостоятелна държава. Факт втори, известни са със своята интелигентност, представители на техния елит са сред създателите на християнската вяра, социални и комунистически движения, научни и технически пробиви. Факт трети, те са корифеи в монетарни техники и технологии, като контролират значителна част от световните финанси. Мисля, че тези факти са достатъчни и че нищо не е случайно в световната история. Има и подобни аналози. Например, китайските императори са тези, които са дали тласък на будизма, с което са решавали своите национални и частни цели. Вероятно никой не може да отрече факта, че чрез разпространяване на будизма сред монголските племена тяхната численност и мощ са били сведени под всякакви заплашващи китайците размери. Това е постигнато съвсем простичко, чрез верско безразличие към земните блага и чрез задължително безбрачие на будистите, за което се надпреварвали монголските родове и семейства. Будизмът е бил регулатор на броя на претендентите за висша власт и в самия Китай. Подобни прийоми са прилагани и в други религии, като задължително безбрачие на католически служители, монашенски подбор и тяхната организация и т.н. Вижда се, че нищо не е случайно и си заслужава да продължа анализа на кабалистическите учения.

За адептите на Кабала е безспорно, че светът е сътворен от Бог. Обаче, сред самите тях съществува спор по какъв начин именно Бог сътворява света и най-вече по въпроса, доколко се намесва той в бъдещето му развитие.

В класическата Кабала се възприема тезата, че Бог (Творец) е принципен създател на определени сфери, като е изложил в тях божествения принцип на съзидание. Тези сфери са десет: Кетер - "Корона"; Хохма - "Мъдрост"; Бина - "Разбиране", "Градеж", "Разум"; Хесед - "Доброто"; Гевура - "Строгост", "Смелост"; Тиферет - "Красота"; Нецах - "Слава", "Победа"; Ход - "Величие", "Блясък", "Тайнство"; Йесод - "Основа"; Малхут - "Царство". Тези сфери са пряко свързани със сеферите - чистите числа и заедно с тях с 22 букви на еврейската азбука. Те се възприемат за същността и проявата на Твореца (Бога).

За Кабала човекът е отражение на "първия Адам". Адам е сътворен от Твореца и съдържа в себе си хармония на изброените сфери, но след грехопадението тази хармония е нарушена. Смисълът на човешкото съществуване е във възстановяване на тази хармония. Самият човек се разглежда като микрокосмос отразяващ и взаимно тъждествен с макрокосмоса. При хармонизирането на микрокосмоса може да се постигне хармония и отъждествяване с макрокосмоса.

Привържениците на Кабала, за които тя е ключ за правилно разбиране на свещените текстове, приемат човешката съдба за предопределена. Независимо от това човешката личност може да я промени, като размести значенията на основополагащите елементи - сфери, букви и чисти числа. Това се извършва чрез мистично разместване на тези елементи или чрез житейско поведение. Всяка активна промяна на житейското поведение води до промяна в съотношението на тези основни елементи. Кабала изследва "скрития" смисъл на Свещените писания. Сред тях по-важни са: изследване на численото значение на дума, или обратно - изследване на число, за да се определи смисъла на новата дума или число; анализ на личните имена и търсене на мистичен смисъл в тях; избор на подходяща методика за съотнасяне на данните, които са получени по изложените два метода.

Кабалистите утвърждават, че съществуват три основни начина за правилно тълкуване на Стария завет от Библията и на други Свещенни книги и това са гематрия, нотарикон и темурах. При гематрията се определят числови значения на древноеврейските букви. Тези значения могат да бъдат сумирани по различен начин, като от техния сбор зависи по-дълбокото разбиране на свещените текстове и особено Петокнижието на Моисей (Тората). Нотарикон е система за образуване на нови думи и фрази от първите и последните букви в думите на библейските текстове. Темурах е начин или метод за разместване на буквите в думата. В резултат на това от едни думи и фрази от свещения текст се образуват други такива, които се смятат за истинските. Използването на тези троични начини или системи, казват кабалистите, позволява да се докаже боговдъхновеността на Библията. Като краен резултат се предлагат впечатляващи числови съвпадения, които възникват в резултат на прилагане на този подход.

Прилагането на този подход при анализа на Свещените Писания позволи на кабалистите да "раздвижат" тази религиозна философия във всички възможни посоки: по хоризонтала, по вертикала, по-надолу, по-нагоре и във всички възможни страни. С други думи, в резултат на анализа на умните Писания са възникнали по-умните такива. Тези по-умните Писания са били подлагани отново и отново на анализи в резултат на което са възниквали все по-нови и по-изискани филосифии, което може да се сравни с възникване на все по-нови и по-изящни философски сфери. В това е заслугата на това анализаторско направление в Кабала. Това позволи да се премахне всякаква догматичност в тълкуването на Свещените Писания и да съдейства за възпитаване на все по-интелигентни "етажи" на Елита на еврейската нация.

И понеже никаква информация, даже и най-секретна, не може да се спре изцяло от нейното нарастване и "изтичане", то подобна "мода" се пренесе и в християнските елитни кръгове. В резултат на това Библията, с нейните книги от Стария и Новия Завет са били подлагани на аналогични анализи. Последствията от това са всеизвестни, появила се цяла плеяда от християнски вероизповедания: католическа, православна, протестанска, евангелистка, лютеранска, англиканска, йезуитска, баптистка и други. Обособили се разнообразни християнски секти, масонски организации, ложи и т.н. Особена активност в това направление е била проявена в Европа в нейното средновековие. В този смисъл в един от енциклопедичните речници Кабала се представя на първо място като средновековни мистични учения в Европа и на второ място като религиозни еврейски обряди (ритуали, церемонии). Както се вижда и двата смисъла за Кабала са погрешни, тъй като това са нито мистични учения в средновековна Европа, нито са религиозни еврейски обряди.

Вижда се, че това направление в Кабала успя да въведе информационна и интелектуална иерархия в управляващите елити не само при евреи, но и в Европа. Това означава, че всеки по-горестоящ управляващ елитен "етаж" трябва да превъзхожда в качествено отношение всеки по-долустоящ такъв. Всяко отклонение от тази схема е сигурен показател, че в управлението не е всичко наред и управляващият некачествен екип трябва час по-скоро да бъде сменен. В противен случай негативите са неизбежни и са за сметка на управляваната хорска маса. Според мен, сега действащите избирателни схеми са тотално несъвършени, което позволява идването на власт на неподготвени за управление хора. Между другото, в действащите в света избирателни схеми за подбор на управляващите единственно работещи "филтри" са интелегентността, критичността и решителността на един или друг народ. В този смисъл не е случайно внушението, че всеки народ заслужава своите управници. Това внушение е крайно демодирано и вредно, което предполага изработване на ясни и прозрачни правила за подбор, което трябва да бъде час по-скоро осъзнато и извършено.

В досегашните ни разсъждения за влиянието на "анализ на Кабала" върху съвременното общество се има предвид предимно Западния свят, организиран и повлиян от европейска християнска цивилизация. Тази цивилизация оказа и оказва голямо влияние и на други култури по света. Независимо от това азиятските и африканските страни имат свои първоизточници, които са формирали и формират техния облик. Разбира се, не му е мястото тук да говоря за тези паралели, но бих искал да спомена бегло за йогиското учение. Влиянието на йога в Индия е невероятно огромно, което е извън всяка конкуренция в културно-битово отношение. Не желая да давам предимство нито на Кабала пред Йога, нито на Йога пред Кабала. Това са самостоятелни източници и стожери на културата на Запада и на Изтока. Независимо от тяхната автономност и универсалност винаги ще бъде полезно взаимното им сътрудничество и обогатяване.

Сега му е времето да минем към друго направление в Кабала, което се занимава с индивидуално усъвършенстване на човешката личност. Става въпрос за класическа методика занимаваща се с изправление на човешката егоистична същност с помощта на единна алтруистична сила, която се нарича Творец (Бог). Тук е трудно да бъде назовано началото на това направление.

Твърди се, че Авраам е бил първият кабалист сформулирал това направление. Той е започнал да си задава въпроса за смисъла на живота и това го е довело до необходимостта от разкриване на Висшата сила. Своите впечатления от разкритията на Твореца той е описал в "Книга на създанието" (Сефер Ецира), което се случило от преди около четири хиляди години. Той за пръв път е формулирал и използвал така наречения кабалистически език, при което тази книга не загубва своята актуалност и се изучава и сега. Следващият велик кабалист се смята Моисей (Моше), който се възкачва до Твореца и описва своите постижения в книга наречена "Тора" или "Петокнижие", поместена в Стария Завет от Библията.

Кабала в това направление е изключително практическа методика, в която се описват експериментите над самия себе си. Всички други приказки на хора, които не са участвали в подобни експерименти не е Кабала, а просто е популяризация на това класическо направление.

Преди да продължа нататък считам за уместно да дам малки пояснения, които ще ни помогнат за по-добро изясняване на това учение. Това са някои положения и понятия.

Започвам с това, че учението може да бъде разделено на две условни направления, тъй като между тях има пълна интеграция. Тези направления са теоретическа и практическа кабала. Теоретическата кабала се занимава основно с космогонията (произход и развитие на Вселенага), с космологията (устройство на Вселената) и с епистемологията (теория на познанието). Практическата кабала е тази, която се занимава с природни феномени в областта на разума и духовността, които поради своята загадъчност и все още необяснимост се отнасят към магически явления. Практикува се медитация по тридесет и две посоки, включващи десетте еманации (снопове от десетте пулсиращи лъча на Твореца) и двадесет и две връзки между тях. Посоките са известни и като "пътища на мъдростта", при което всеки път има название, символ и функция. Постигнатите преживявания се записват, анализират и изучават.

Няколко думи за егоизма и алтруизма, тъй като това са едни от основни понятия използвани в това направление на кабала. Кабалистите твърдят, че хората се делят на два вида: егоисти и алтруисти. Според тях егоисти са около 90%, а алтруисти са 10% от цялото население на Земята. Вероятно са всеизвестни значенията на тези понятия. Егоистът е човек, действащ само заради собственото си благо. Ако понякога прави нещо за друг, то е само срещу подходящо възнаграждение, пари, власт, почести и т.н. Придържа се към максимата "моето е мое и твоето е мое". Алтруистът е човек, който жертва цялото си време, силите си, а даже и живота си, за благото на другите, постоянно забравяйки за себе си. Придържа се към максимата "твоето е твое и моето е твое". Понятието идеалист само отчасти съответства на понятието алтруист, тъй като той може да прилича на алтруиста само по отношение на някоя (някои) конкретна(и) идея(и), за която (които) той е готов на всичко. В някои случаи тези идеи са глобални, при което тези понятия се отъждествяват.

Ще си позволя да направя малко задълбочаване в естеството на тези понятия от историческа гледна точка. Всеизвестни са фактите на социалните бунтове и революции. Като правило възглавявали ги винаги идеалисти, които са били алтруисти в по-голяма или в по-малка степен. Те са винаги били подпомагани от егоисти, които за момента са считали, че тяхното участие ще им донесе някаква облага. В последствие, тоест с течение на времето, тези завоевания са били "раздърпвани", "разграждани", "проваляни", "унищожавани" от егоисти. Специално употребих толкова много думи за провала на тези начинания, тъй като пагубното влияние на егоистите е всестранно. Понякога управляващите идеалисти "короновали" за своите постове своите деца, но и този подход е бил фатален, тъй като децата им в повечето случаи се раждали като егоисти. С други думи, утвърждаването на по-социално справедливи устройства на обществения живот не е в кървавите бунтове и революции, а е в преправяне на сърцата на хората от егоизма към алгруизма.

Кабалистите заявяват, че тази задача може да бъде решена само чрез масово прилагане на тяхното учение. Те считат, че чрез това учение могат да изградят в сърцето на всеки човек вяра в духовно възнаграждение и наказание. То ще дойде отгоре, когато под влиянието на съответното възпитание това духовно възнаграждение или наказание ще изпълнява ролята на гориво, достатъчно за ефективен труд. Тогава няма да са нужни лъжливи стимули, нито надзиратели, а всеки ще започне с възторг да се труди за благото на обществото, за да може да се удостои с висшето духовно възнаграждение от Твореца. Съгласно Кабала, всеобщият преход от егоизма към алтруизма ще предобие реално въплъщение само в дните на Машиаха (Месията), тогава ще стане материалното и духовното освобождение на човечеството.

Сега с няколко изречения за позицията на Кабала относно съществуващите в света понятия за тяло и душа, които са групирани в три теории.

В теория на вярата се твърди, че няма нищо освен душата и духа. При това съществуват същности, отделени една от друга по тяхно качество, които се наричат човешки души. Те имат самостоятелно съществуваща реалност, преди да се спуснат и се въплатят в тялото на човека. Впоследствие, когато тялото умре, смъртта не се разпространява върху хях. Това е така защото духовното е проста (финна) същност, която няма конструктивни основи. Такива основи притежава само материалното тяло, които се разделят от смъртта. С други думи, тялото е вид "облекло"в която се облича тази духовна същност. Тя е тази, която зарежда тяло с определени качества и различни навици. По този начин тя дава живот и движение на тялото и го пази от всички беди. Тялото само по себе си няма нито живот, нито движение, нищо, освен мъртва материя. Това именно се вижда, след като душата го напусне в часа на смъртта.

Привържениците на теорията на дуализма или на вярващите в действителността считат, че тялото е съвършено създание. То съществува, живее, храни се и пази своето съществуване във всичко, което е необходимо. Тялото, казват те, ни най-малко не се нуждае от помощта на каквато и да било духовна същност. Но това тяло съвсем не се смята за същност на човека. Основа на същността на човека представлява разумната душа, както е и според мнението на последователите на първата теория. Разликата между тези две теории се заключава само в разбирането за тялото. Това мнение се подкрепя и от учени, които са открили, че Висшето управление е заложено в механизма на самото тяло. Според тях нищо не е останало за дейността на душата вътре в тялото, освен нейните предишни навици и качествени особености. Те вярват в двойствеността, но заявяват, че тялото се явява рожба и продължение на душата.

Съществува и теория на отрицанието, която отрича духовната реалност и признава само материалността. Тя отрича каквато и да е абстрактна духовна същност в строежа на тялото на човека. Според нея безспорно доказателство за това е, че разумът на човека не се явява нищо друго освен плод на тялото. Тялото се представя като електрически генератор с проводници стигащи до мозъка. Този двигател се привежда в действие по пътя на контакта на организма с външни дразнители, насочва своите усещания към мозъка, който дава указание на съответния орган какво да прави. Усещането на разума и логика в нашия мозък е само снимка на това, което се случва вътре в организма по материален начин. С други думи, целият разум и неговите изводи са отражение на случващото се в организма. Сред последователите на втората теория има и такива, които са напълно съгласни с тези схващания, но с малка забележка. Добавят наличие на вечна духовна същност, която се нарича душа, обличаща се вътре в механизма на тялото. Според тях тази душа се явява самата същност на човека, а механизъм на тялото е само нейна обвивка.

Кабалистите подлагат на остра критика всички тези три теории. Заявяват, че не могат да приемат никакъв религиозен принцип и още повече понятията "душа и тяло", които се явяват "общи принципи и теми на общата религия". Те смятат, че могат да ги приемат само като изхождат от знанията на науката Кабала, които са придобити изключително чрез опит, така че човекът не може да се съмнява в тяхната истинност. В този смисъл те заявяват, че имат право да използват в определена степен само третата теория, където доказателствата се придобиват само с помощта на тялото, способно на чувствено възприемане. Всички останали доказателства за някакви духовни явления се извличат само от дневници на напреднали кабалисти, пребивавали в надземните духовни пространства. Право за даване на тази информация имали и имат само ограничен брой кабалисти, които са доказали своята кристална лоялност и висок духовен напредък. Това са дневниците на Авраам, Моисей и на някои от техните потомци. Написаните от тях преживявания са изложени в специализирана литература, която се изучава от всички тръгнали по техния пъг.

Няколко думи за Таро - първата книга на човечеството, ключът към всички пророчества и свещени догми. От кабалистическа гледна точка това е книга-йероглиф, състоящ се от Азбуката на Кабала и от Колелото, Цикълът, Окръжността, разделена на четири декади, обозначени с четири символични и типични изображения. Радиусът на всяка декада представлява прогресия от четири етапа, през които минава Човечеството: мъж, жена, младеж, дете - крал, кралица, рицар, паж. Двадесет и двата знака на азбуката представят: първо, тринайсетте догми, и второ, деветте основни вярвания възприети в юдаизма. Десетте Сефира (свещенни лъча на Твореца) и Двадесет и двата Аркана (връзки) на Таро образуват онова, което кабалистите наричат Тридесет и двата пътя на Абсолютната наука. По отношение на частните науки, то делят ги на петдесет глави, които наричат Петдесетте порти водещи към Твореца, наричат ги още "Врати на разбирането". Битува мнение, че Моисей е достигнал до четиридесет и девета, но не и до петдесета "Врата на разбирането".

Равините делят Кабала на Универсално Битие (Берешит) и Колесница на Йезекиил (Меркава). По пътя на двойното тълкуване на кабалистическите послания, те създават две отделни направления - Гематрия и Темура. Взети заедно образуват Великото изкуство, което е пълно владеене на Таро и неговото сложно и многообразно приложение. Твърди се, че посветените в този сложен механизъм разгадават тайни от всякакво естество. В този смисъл Таро може да се приеме също така за един от основните езици за описание и на Висшия свяг, което не се възприема еднозначно от привържениците на Кабала. Между другото, сегашните игри и гадания с карти са съвременни варианти на загадъчното Таро. Има хора с природни дарби, които невероятно точно могат да разгадават всякакви тайни, като се "разхождат" безпрепятственно в миналото, в настоящето и в бъдещето.

Предполагам, че вече сме готови да минем и към анализно запознаване с второто основно направление в класическата Кабала, което е свързано с индивидуално усъвършенстване на личността. И тук, както и при първото направление, се използват много сложни церемонии, ритуали и процедури. А както е известно това е природна закономерност, все още не е разгадана от науката, която гласи: "колкото са по-сложни церемониални, ритуални и процедурни действия при упражняване на едно или друго учение, толкова са по-големи и получаваните резултати". Засега тези закономерности, поради тяхната все още необяснимост, се отнасят към магически действия и ефекти. И при двете направления се използват освен това кратки концентрирани със смисъл текстове или молитви, които могат да бъдат както религиозни, така и атеистични - това няма никакво значение, стига използващите ги да вярват в тях и да желаят тяхното сбъдване. За тази цел се използва релаксация и медитация, които също така все още не са съвсем обяснени от научна гледна точка и се отнасят също така към магика. Сега вече е съвсем ясно защо битува мнението, че кабалистите са вид магьосници.

Е, сега вече съвсем сме готови да хващаме бика за рогата, тоест да преминаваме на прав текст. Всички светове, казват кабалистите, както висшите, така и низшите се намират в човека. Всичко, което е създадено в света, е създадено заради човека, всичко живее и се развива благодарение на човека. За изясняване на това твърдение служи науката Кабала, която е и наука за управление на човешката съдба.

Кабала е наука за скритото от човешките очи, за скритото от нашите 5 сетива. Тя оперира само с духовни понятия, тоест с това, което е по-високо от нашия свят и е извън нашите сетива, намиращи се във Висшия свят. Имената на обектите, силите и действията във Висшия свят Кабала взима от нашия земен език. Това се налага от факта, че ние нямаме думи, с които да изразяваме неземните понятия. От всеки обект във Висшия свят слиза сила в нашия свят и така се ражда обект в нашия свят. Напредналият кабалист, който се намира едновременно в двата свята, вижда тази връзка и описва Висшия свят използвайки названията от нашия свят.

Кабалистите твърдят, че развитието на човечеството е развитие и реализация на различни нива на неговите желания. Търсенето на способи за реализиране на желанията е мерило за нивото на развитие на цивилизацията и всичко онова, което се нарича научен и технически прогрес. Човешките желания постоянно се променят от по-малки към по-големи и тази промяна движи човечество напред.

В Кабала желанията на човека са разделени на пет нива и това са: храна, секс, семейство ( любовта и глада правят света); стремеж към богатство; стремеж към власт и сила; стремеж към знания; стремеж към опознаване на духовното, към опознаване на Твореца. Твърди се, че петото желание човек получава "от горе". То не съществува в природата и не се развива под въздействие на обществото. Това се нарича желание за духовна светлина или душа на човека.

Управлението на личната съдба минава през изследване на общата душа наречена "Адам". Тази духовна конструкция се състои от 600000 части, като всяка от тях се дели на още много частици, които съдържат в себе си земните желания. Съвкупността от всички земни желания се нарича човешко сърце. А частичката (желанието), поместено в него "отгоре" се нарича точка в сърцето.

Човекът е длъжен по време на своя биологичен земен живот да постигне цялостно изпълване с духовно желание. Докато това не стане той ще се връща многократно в земния свят и това продължава докато не се достигне тази цел.

По своята конструкция душите се състоят от две части: кли (емкост, съсъд) и светлина, която запълва тази емкост. Конструирани са така, че да получат наслаждение чрез желание, което е и същност на самата душа. Кли е сътворено от нищото и трябва да бъде напълнено от светлината на душата, изходяща от самия Творец. С други думи, цялото творение създадено от Твореца не е нищо повече от кли на душата, представляващо по себе си желание да се наслади, да се получи наслаждение. Съвършено е ясно, че в Твореца желание да получи наслаждение няма, тъй като той е сътворител на Върховно наслаждение. Ето защо желанието за получаване на наслаждение се явява абсолютно ново творение, което не е имало преди и се определя като възникнало от нищото.

В този смисъл душите по своите свойства са абсолютно противоположни на Твореца, защото той е даващ и в него няма абсолютно никакво желание да получи наслаждение, тъй като няма нищо по-голямо от върховно такова, сътворено от него. В същото време сътворените от него души имат само желание да се самонаслаждават и то безразборно, независимо от произхода на тези наслаждения. Наслаждението на Твореца, по логика на неговото творение, е в запълване на човешките души само с неговата Върховна светлина.

Всеки, който се захваща с Кабала трябва да стигне до онова съвършенство и убеденост, че не иска да получи от това никакво възнаграждение, а само да достави с това наслаждение на Твореца. Творецът от своя страна дава на такива хора особена сила (сгула), която е способна да доведе душите до състояние на пълно сливане с Него. Душите се предвижват нагоре постепенно и придобиват все нови и нови свойства наподобие на Твореца.

В този подем, в сливане с Твореца има пет последователни степени нефеш, руах, нешама, хая и ехида, получавани от петте свята, наричани Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Всяка от тези пет степени на свой ред има собствени пет степени със същите названия и т.н. В основата на кабалистическото учение е заложена доктрина за еманации, които именно предлагат тази сложна схема за възникването на Вселената. Според нея Творец създава света с помощта на снопове от десет пулсиращи лъча или "разума", които изхождат от Него. Учението за еманации е предназначено да запълни бездната между безкрайността и вечността на Твореца, от една страна, и ограничеността на Вселената, от друга. Еманациите са нещо като посредник между Твореца и материалния свят. Над всички еманации е Ейн Соф, което е съвършено и непознаваемо божество.

Понеже първият свят, наричан Адам Кадмон, е светът на самия Творец, то е прието да се говори за четири свята или нива на съществуването, които отразяват различни стадии на божественото присъствие. Най-близкият до Твореца е Ацилут, светът на свръхестественото. Следващият е Брия, светът на творението. Третият е Ецира, светът на зараждане на нещата. Четвъртият и най-отдалечения от Твореца е Асия или земния свят на веществото и действието.

Взаимовръзката между еманациите и световете се представя чрез различни схеми. Най-известната схема се нарича Свещеното дърво или Дървото на живота. Десетте еманации са съединени помежду си с двадесет и два пътя, които са групирани в колони. Централната колона се нарича Шекина. Дясната и лявата съответстват на двете половини от човешкото тяло. В това подреждане първата еманация (Кетър) съответства на главата, а последната (Малхут) съответства на ходилата.

Кабалистическата концепция за спасението се състои в издигането на душата към Твореца по средния път от Дървото на живота, което представлява изкачване от материалния свят Асия към свръхестествения свят Ацилут и по-нататък в света Адам Кадмон и зад пределите, които обитава божеството.

Еманациите се смятат за возилата, с помощта на които човек се възнася в следващите едни след други светове на божественото царство. Този, който се изкачва по Дървото на живота, добива езотерическо познание за Твореца и за процеса на сътворение. Това се осъществява, както вече споменах преди, чрез медитиране по тредесет и две посоки, включващи десетте еманации и двадесет и две връзки между тях. Посоките са известни още като пътища на мъдростта, при което всеки път има название, символ и функция. Основата на прилаганата медитация се състои като правило от съзерцателна и целенасочена молитва (смислово и концентрирано желание).

Кабалистите се опитват да отворят една по една врати на разбиране, които са петдесет на брой. Вратите започват от хаоса и минават през различни стадии на постепенно усъвършенстване. Минава се през зараждане на елементите, на живата материя, на разума, на екстрасенсното възприятие, на планетите, на звездите, на света на ангелите и т.н. Последната врата води до трансцеденталния свят на Ейн Соф, при което самото божество е безлично и непознаваемо тайнствено. Смята се, че Ейн Соф е и най-висшата воля.

Кабалистите са разработили сложна иерархия от ангелски и демонични същества. На Брия, света на творението, съответства поименен списък на архангелите, като на всеки от тях съответства по едно от десетте еманации. На Ецира, света на зараждане на нещата съответстват десет групи ангели с по-малка значимост, а на всяка група съответства по една от еманациите. На Асия, който е света на веществото и действието, съответстват десет групи от "отстъпили духове" или демони. Смята се, че те са "лъжливите противоположности " на десетте еманации.

Често пъти започващите да изучават Кабала се объркват от много понятия и светове, които са били създадени в резултат на Съкращаване. Всички тези неща са свързани с качествени изменения случващи се вътре в душата на човека, определящи келим на човека, тоест нюансни свойства на неговата душа. Във всичко това присъстват и две понятия: онова, което се случва в замисъла и онова, което се случва в действителността. Състоянието на душите в света на Безкрайността, когато те още не са отделени от Твореца, когато съкращаването още не се е случило, когато те още са слети със замисъла на творението, се нарича "души в замисъла на творението". Тези души се намират в самия Творец без някакво различие между Него и тези души. Такова състояние се нарича свят на Безкрайността, което се случва в световете Адам Кадмон и Ацилут. Състоянието, при което душите се отделят от Твореца се нарича "души в действие на творението". Това се случва на нивото на света Брия.

Нататък тези изменения, които вече ги има в замисъла, слизат надолу придобивайки съответните свойства в зависимост от това колко светлина се получава и от каква степен. Самата светлина вътре в десетте сфирот (лъча) е абсолютно една и съща и е неизменна на всички степени, на всички светове. Докато душите получават тази светлина те се разделят отново на 10 степени, съответстващи на свойствата на имената на тези степени. Това се случва последователно в световете Брия, Ецира и Асия. Светлината, която душите получават съгласно своите поправени свойства е абсолютно неосезаема. Кабалистите усещат само онова, което влиза в техните келим, тоест в техните поправени свойства.

Вече споменавах, че връзката на кабалиста с Висшата светлина се извършва чрез целенасочена релаксация и медитация, при което се извършват действия за усъвършенстване на съответните качествени характеристики. Постепенното поправяне от Висшата светлина и съответното изпълване на душата се нарича духовен подем. В този процес на тялото се гледа само като средство за духовно извисяване. Кабалистът се отъждествява само с душата си, а не със земното си тяло и смъртта на тялото си той възприема като смяна на дреха. Усещанията, които той е придобил в този свят не се променят и след смъртта на земното тяло. Всеки е длъжен да завърши живота си на Земята, което е в съответствие със замисъла на Твореца.

Кабалистите твърдят, че вземат под внимание само точни, проверени по опитен път данни. Никакви теории и предположения не се вземат предвид. Признават се само данни получени по експериментален път от Великите кабалисти, които са ги осъзнали, проверили, измерили и описали. Съвкупността от техните изследвания образуват "Науката Кабала", която има точен изследователски апарат базиран на математика, физика и графика. Тяхната продукция (напълвания на душите със светлина) се определя с конкретни мерки, вместо с чувства и преживявания. В този смисъл, казват кабалистите, можем само да съчустваме на безпомощността на психолози и психиатри, напълно лишени от възможността точно да оперират с душевните параметри на хората.

Твърди се, че кабалистите се различават по размера на екрана, което зависи от степента на тяхното съвършенство. Те казват, че ние получаваме духовното желание непосредствено "отгоре" и то не се усеща от човешкото тяло. За задоволяване (приемане) на това желание служи екран (масах). Това е някакъв загадъчен орган за усещане или възприемане. Когато този орган на усещане се появи, което се случва чрез целенасочено усъвършенстване на човешките качества, чрез вяра и медитация, то тогава човек започва да усеща тази върховна наслада. Именно тази наслада се нарича Висша светлина. Чрез екрана светлината влиза в нашето желание, за да го наслади. Самото това желание да се насладиш на Висшата светлина се нарича душа. Казват, че напредналия кабалист получава две наслади, които са от нашия и от духовния свят. Твърди се, че наслада получавана от съвкупността от всички земни желания е нищожно малка в сравнение с насладата само от едно от духовните желания. Този съзнателно придобит ортан позволява да се получава информация не чрез земните пет органа на чувства, а чрез щести орган на чувство - екрана (душата). При това тази информация се счита за пречистена, тъй като се елиминират всички егоистични желания. Според кабалистите тези егоистични желания във всеки човек са около 620 на брой.

Твърди се, че в резултат на своето поправяне всички души се съединяват в една обща душа. Между тях възниква пълна взаимовръзка като в една система. Тази конструкция на общата душа напълно свързва всички души по такъв начин, че всяка от тях усеща това, което всички усещат заедно. Това състояние се нарича абсолютно, окончателно поправяне и тази обща душа се повдига до нивото на Твореца, ставайки му равна. Степените, намиращи се над окончателното поправяне, се наричат "тайни на Тора". Тях ги няма в нито един източник на информация, те никъде не са обяснени и никъде не са обсъждани. Тези степени и състояния ще се появят само тогава, когато целият свят се повдигне до съответното ниво. Това ще се случи след изтичане на 6000 години от появяване на Адам. Изчислено е, че до това изтичане остават малко над 200 години. Но, заключват кабалистите, човешките усилия могат да съкратят многократно този срок.

В общи линии, това е смисъла на второто класическо направление в Кабала. Естествено, всичко не е така просто, тъй като съществуват още много тайни по детайлите на кабалистическите медитации и състояния. Независимо от това всеки заинтересован може да продължи задълбочаване в това учение, като следи форуми и конкретни техники давани по Интернет от специализирани центрове и даже институти.

Според мен, освен разгледаните две основни класически направления в Кабала съществува и трето такова, за което никой не споменава.. Имам предвид философия на юдаистка религия, която се базира на "по-изчистени" тълкувания на Петокнижието (Тората) на Моисей (Моше), на останали книги от Стария Завет на Библията, на Талмуда и на други Свети Писания. Между другото, изтървах да споделя, че за описание на Висшия свят се използват също така езиците на сказанията и пророчествата, които предоставят огромно поле за тяхното многовариантно прочитане и интерпретиране.

За отбелязване е фактът, че Кабала привлича вниманието на все повече и повече хора. Особено много се интересуват от нейните системи тези, които се занимават с метафизически явления, психолози и психиатри, тези които вече практикуват окултизъм за едни или други цели. Интересен е фактът, че магически ритуали в много държави по света са сходни с кабалистически подходи и схеми. Кабалата също така е "духовна основа" при астролозите и алхимиците, които отъждествяват десетте еманации със седемте планети, с небесния свод, с "примум мобиле" или първоизточника на движението, с емпиреите или висшите вебеса и т.н.

Твърде са ревниви към Кабала християните в цялото си многообразие, като се придържат почти единодушно към следната Библейска позиция. Те заявяват, че кабалистическото учение за Бога е твърде далече от библейското. Считат, че Ейн Соф (Творец) е божество, което е лишено от всички характеристики на личността и олицетворява някаква непознаваема безлична воля. Казват, че учението за еманации е само философска конструкция, която се приписва изкуствено на Светото Писание и не произтича от Него. Еманациите, продължават те, са измислени, за да запълнят пропастта между трансцедентния непознаваем Бог на юдаистите и материалността на крайното творение. Този трансцедентен Бог е и иманентен на творението Си, затова не е нужна междинна иерархия на десетте еманации. Между Бога и хората има само един "ходатай" и той се казва Исус Христос.

Нататък в тази позиция се отбелязва, че кабалистите тълкуват Тората (Петокнижието на Моисей) много свободно, като търсят в нея скрита езотерична истина. Прилагат екзегетична техника (гематрия, нотарикон, темурах), която няма нито библейско, нито логическо основание. Подобни методи са субективни и водят до алегорическа безсмисленост. В заключение на тази позиция се отбелязва, че подобни "дешифровки" на библейските текстове се използват не само в това учение. Примери за такава заблуда могат да бъдат намерени и в съчиненията на някои евангелстки християни от ХХ век.

Не искам да заставам на ничия страна, но считам тази позиция на християнските теолози за не съвсем понятна. Така например, във възловото християнско понятие "Отец, Син и Светия Дух" има също неопределена трансцеденталност. Имам предвид конкретно това, че понятията за Отца и Светия Духа са също така неопределени, както и понятията за Ейн Соф (Твореца) и Висшата Светлина. Не ми са ясни и критиките по отношение на някои християнски съчинения, които се опитват да изведат християнското учение от прекалена догматичност и застой. Във всички случаи тази позиция не кореспондира с назрелите условия за реформиране и обединяване на многобройни християнски учения и тяхното по-хармонично вписване в съвременните открития в квантовата физика, механиката, математиката и генетиката.

Мнението на други религии към Кабала е още по-критично, тъй като то е още по-догматично и по-статично в сравнение с християнското. Но, ако вземем религиозната критичност към Кабала за някакъв условен критерий, то критиките на някои атеисти са направо смайващи. Те са направо необуздани в своите критики и даже заявяват, че Кабала е мистично религиозно учение, което дава храна на многобройни организации и лица занимаващи се с непрозрачни и даже тъмни цели. Според тях, това е впечатляваща измамна система, елементите на която варират в много широки граници и често противоречат едни на други. Мисля, че това е много, много крайно мнение, което може би само отчасти е вярно. Вярно е в това, че то се крепи на много условности в сферата на разума. Но веднага задавам въпрос: "А съществуват ли някои други религиозни или светски постановки, които да не са крепят на някои други условности и догми?" Отговорът е категорично само един - такива постановки не съществуват. Както казват някои смешници "такова животно няма", тъй като всички хоризонти на човешкия разум се крепят именно на някакви условности и догми. Тъй че е ред на следващия ми въпрос: "С какво едните условности са подобри от другите подобни?" Отговорът е единствен - с нищо. Ето защо, вместо на нападки, хората трябва да се научат на разбирателство и на уважение. И не е задължително да обичаш или да не обичаш някого или нещо, но е задължително да ги уважаваш.

От тази гледна точка мисля, че учението на Кабала е напълно достойно за уважение. В спектъра на нашия разум това учение е способно да ни въвежда във все нови и нови пространства и не само земни, но и неземни и не само по хоризонтала, но и по вертикала. Разбира се, всеки може да има съмнения по едно или друго, но това е нормално, това е човешко. Човекът засега знае много малко, обаче е призван да узнае всичко. А това може да стане само в спектъра на разума. Какво ни пречи, например, вместо да унищожаваме нещо, да се заловим с неговото усъвършенстване или със създаването на нещо ново. Например, лично за мен, учението на Кабала скърца на няколко места, като в две от тях това скърцане е най-съществено. На първо място, прилаганата екзегетична техника трябва да бъде по-разбирема и по-убедителна и на второ място, трябва по-добре да се разграничава реалното от виртуалното. А иначе съм за всичко умно и не до там умно, аз съм даже и за чудотворство, с което вероятно трябва и да приключа.

Нашето общо заблуждение относно чудесата са тези, че обикновено гледаме на тях като на следствия, а не като на причини, които винаги са природосъобразни, отговорни и разбираеми. Някои чудеса или явления са невъзможни даже и за самия Бог. Това са абсурдните чудеса, при което ако самият Той си позволи поне едно такова, то мигновено всичко ще бъде пометено от хаос. Следователно, не само хората, не само божеството или божествата, но и цялото тайнство над тях трябва да бъдат винаги и вечно в Спектъра на Разума, защото нищо и никъде не се съпротивлява на Една Разумна и Свободна Воля.

Юрий Петрович Банько

Вила "Боровец"