Възможности за финансиране на мерки по енергийна ефективност при крайния потребител и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници

– 2011

• 
  Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" (ФЕЕВИ)
  
• 
  кредитни линии на ЕБВР:
  
  • 
    Кредитната линия за енергийна ефективност и възобновяема енергия,
    
  • 
    Кредитна линия на ЕС/ЕБВР за енергийна ефективност в България
    
  • 
    Кредитната линия за енергийна ефективност в бита
    
• 
  Международен фонд “Козлодуй” /МФК/
  
• 
  Европейски фонд за регионално развитие (структурен фонд на ЕС) чрез
  
  • 
    Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”
    
  • 
    Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013
    
• 
  Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (чрез Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.))
  
• 
  Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда
  
• 
  финансиране от трета страна – чрез договори с гарантиран резултат, изпълнявани от предприятия за енергоефективни услуги – ЕСКО
  
• 
  Фонд „Енергетика и енергийни икономии” /ФЕЕИ/
  
• 
  търговски заеми, предоставяни от местни търговски банки
  
• 
  финансов лизинг
  
• 
  емисии на общински облигационни заеми - ценни книжа
  
• 
  продажба на единици редуцирани емисии на парникови газове, използвайки механизмите на Протокола от Киото, "съвместно изпълнение" и „търговия с емисии”
  
• 
  средства (вкл. целеви субсидии) от републиканския бюджет
  

http://www.bgeef.com

ФЕЕ има статут на юридическо лице със седалище в София. Оказва възмездна финансова помощ за атрактивни за финансиране проекти за ЕЕ на бенефициенти: общини, фирми, асоциации на потребители на енергия, малки фирми и физически лица, финансово-кредитни институции (банки) чрез своите финансови продукти:

• 
  отпускане на заеми и/или предоставяне на частични гаранции по кредити, отпускани от други финансово-кредитни институции
  
• 
  безвъзмездна техническа помощ по подготовката на проекти за енергийна ефективност.
  

Всички проекти за енергийна ефективност, одобрени и подпомагани от ФЕЕ, трябва да отговарят на следните изисквания:

• 
  да внедрява утвърдена технология
  
• 
  стойността на проекта да бъде между 30 хил. лв. и 3 млн. лв.
  
• 
  дяловото участие на кредитополучателя да е не по-малко от 10% при съвместно кредитиране "ФЕЕ - търговска банка" и 25% при самостоятелно кредитиране от ФЕЕ
  
• 
  срок на възвръщаемост до пет години.  
  

http://www.enemona-energy.com

Учредители на ФЕЕИ са "Енемона" АД със 70% от капитала и "Екоинвест холдинг" – с 30%.

Срокът на вземанията на ФЕЕИ е между 3 и 7 години.
Международен фонд „Козлодуй” /МФК/
МФК е създаден с Рамковото споразумение между ЕБВР и Р България през 2000. Средствата се осигуряват от Европейската комисия, страни-членки на ЕС и Швейцария. МФК подкрепя финансово извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на ядрената централа „Козлодуй”, както и повишаването на енергийната ефективност в България. Администратор на средствата на МФК е Европейската банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ и всички дейности по работата на фонда се извършват в съответствие с правилата на ЕБВР.

МФК осигурява безвъзмездно средства за изпълнение на мерки по енергийна ефективност в сгради държавна и общинска собственост.

http://www.beerecl.com

Банките, които участват в програмата КЛЕЕВЕИ са: Банка ДСК, Банка Пиреус, Българска Пощенска Банка, Обединена Българска Банка, Райфайзенбанк и Уникредит Булбанк.

През 2009 ЕБВР прие второ продължение на КЛЕЕВЕИ до 30 юни 2011 г.. Размерът на кредитната линия е 55 милиона евро /кредитен ресурс на ЕБВР/. Максималният размер на кредита КЛЕЕВЕИ – продължение е 2.5 милиона евро.

Кредитоискателят е частно предприятие или друга форма на преобладаваща частна собственост, създадена и функционираща на територията на България. Инвестицията трябва да е съобразена с местните закони за опазване на околната среда и да съответства и на екологичните и здравни норми на България и ЕС. За да отговаря на условията, кандидатстващият трябва да покрива изискванията на банката-партньор, отпускащ кредита и да бъде от частния сектор или да бъде с поне 50% частно участие.

Подходящи индустриални проекти за енергийна ефективност включват мерките: комбинирано производство на топло и електро енергия; оползотворяване на отпадъчна топлина; автоматизация и управление на процеси и съоръжения; реконструкция на енергийна инфраструктура; смяна на гориво – от въглища/нефт на газ; оптимизация на процеси.

Проектът трябва да постига спестяване на енергия не по-малко от 20 % и да има вътрешна норма на възвръщаемост най-малко 10 %.

Пакетът, който предоставя програма КЛЕЕВЕИ съдържа:

• 
  кредит до 2,5 милиона евро в проекти за енергийна ефективност или за възобновяеми енергийни източници. На практика се връщат само от 80 % до 85 % от главницата, защото при успешно реализиран проект получавате субсидия до 15 % от главницата по кредита в проекта
  
• 
  безплатна техническа помощ от консултантите по Програмата – ЕнКон Сървисиз при подготовката за кандидатстване за кредит и разработването на бизнес план.
  

Продължението на Кредитната линия за енергийна ефективност в бита стартира в средата на 2011 г.

За да помогнат на българските домакинства да намалят своите разходи за отопление, Европейската комисия, Международната банка за възстановяване и развитие и Агенцията за енергийна ефективност на Република България разработиха Програмата REECL, която представлява кредитен механизъм в размер на 40 милиона евро за финансиране на енергийната ефективност в жилищния сектор.

За стимулиране внедряването на енергоспестяващи мероприятия в дома е предвидено допълнително безвъзмездно финансиране в размер на 14 милиона евро, които ще бъдат изразходвани за управлението на Програмата REECL и за предоставяне безвъзмездна финансова помощ на кредитополучателите. Средствата ще се изплащат след завършване на монтажните работи и след проверка на тяхното изпълнение от независим консултант.

Програмата REECL предоставя на домакинства или сдружения на собственици от цялата страна възможност да се възползват от предимствата на енергийната ефективност и да получат целеви кредити и безвъзмездна финансова помощ чрез мрежата на български търговски банки (ПроКредит Банк и Райфайзенбанк).

Всяко домакинство или сдружение на собственици, което получи кредит по Програма REECL има право да ползва безвъзмездна помощ съответно в размер на 20%, 30% или 35% от стойността на кредитирания енергоспестяващ проект, след като той бъде успешно завършен и след като са били изпълнени всички условия.

Кредити и безвъзмездна финансова помощ се отпускат за финансиране на следните енергоспестяващи мероприятия:

• 
  Енергоспестяващи прозорци
  
• 
  Газови котли
  
• 
  Отоплителни уреди, печки и котли на биомаса
  
• 
  Слънчеви колектори за топла вода
  
• 
  Охлаждащи и загряващи термопомпени системи
  
• 
  Фотоволтаични системи
  
• 
  Aбoнатни станции и сградни инсталации
  
• 
  Газификационни системи
  
• 
  Рекуперативни вентилационни системи
  

С реформата на кохезионната политика на ЕС, предприета по инициатива на ЕК, за предстоящия период 2007-2013, понятието “Структурни фондове” обхваща два фонда: Европейски фонд за регионално развитие и Европейски социален фонд.

Структурните фондове са важен инструмент/източник за финансиране на енергийни инвестиции, както се споменава в Зелената книга за ЕЕ и в Пътната карта за възобновяемите енергийни източници в Европа. Всички страни-членки се задължават да положат конкретни, измерими усилия за постигане на целите от Лисабон – конкурентоспособност, реформи в пазара на труда и енергийната политика и от Гьотеборг – устойчиво развитие.

Използването на структурните фондове за енергийни инвестиции ще допринесе за постигането на тези цели. Мерките по енергийна ефективност в индустрията могат да намалят разходите, да подобрят конкурентоспособността и да стимулират иновациите. Инвестициите в подобряване на енергийната ефективност и използването на ВЕИ могат да допринесат за по-добра околна среда, по-висока заетост, подобрена конкурентоспособност и ускорен цялостен икономически растеж.

ЕФРР се прилага главно в национални програми за стимулиране на развитието чрез безвъзмездни субсидии, а също и при финансирането на: производствени инвестиции; създаване или модернизиране на инфраструктури, които допринасят за приспособяването на съответните региони; инвестиции за създаване на работни места; проекти за местно развитие и подкрепа на малки фирми, мерки, насочени към експлоатиране на потенциала на вътрешно регионалното развитие; инвестиции в областта на образованието и здравеопазването; финансиране на проучвания или пилотни схеми относно регионалното развитие на ниво Общност, особено, когато се отнасят до гранични райони на държавите-членки; туризъм, урбанистично развитие и култура.

Проектите по енергийна ефективност, финансирани от ЕФРР, са включени в:

• 
  Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”.
  

• 
  Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013”.
  

Финансирането на конкретните проекти по енергийна ефективност по ОП ”Конкурентоспособност” и по ОП ”Регионално развитие” ще се осъществява по схема за безвъзмездна помощ. Генералната схема на програмно ниво е: максимум 85 % от допустимите разходи на проектите по ЕЕ ще бъдат финансирани от ЕФРР и съфинансирани (мин. 15 %) от републиканския бюджет.

Правото на получаване на грант¹ влиза в сила в резултат на получаване на одобрение под формата на решение за отпускане на грант, издадено от управляващия орган. Реалният превод на средствата към кандидата за грант става на определен етап от изпълнението на проекта или след приключване на дейностите по проекта. Предвидено е извършването на два вида плащания:

• 
  междинни – годишни или на определени етапи от изпълнението на проекта
  
• 
  балансови – след приключване на дейностите по проекта.
  

http://www.opcompetitiveness.bg

Тази приоритетна ос допринася за постигането на основната цел на интервенциите на оперативната програма – преструктуриране на българската икономика и устойчив икономически растеж. Постигането на тази цел е базирано на инвестиционна подкрепа за развитие на конкурентноспособни предприятия, както и на подобряване на бизнес средата, чрез предоставяне на предприятията на лесно достъпни, висококачествени информационни и консултантски услуги. Ще бъде насърчавано въвеждането на екологично чисти, ниско емисионни, енергоспестяващи производствени технологии и ВЕИ с цел намаляване на енергийната интензивност и негативните екологични въздействия.

Индикативните операции по тази област са:

• 
  Индикативна операция 2.3.1. “Въвеждане на енергоспестяващи технологии в предприятията”
  
• 
  Индикативна операция 2.3.2. “Въвеждане на възобновяеми енергийни източници”.
  

• 
  енергийна оценка и енергиен одит, предпроектни проучвания, техническа спецификация, тръжни документации
  
• 
  доставка, инсталация и въвеждане в употреба на подходящи енергоспестяващи технологии и оборудване, за да се постигне по-висока експлоатация на енергийния потенциал, изграждане на енергийно ефективни производствени линии
  
• 
  намаляване на загубите чрез обновяване/ ремонт на оборудването
  
• 
  подобряване на енергийното управление, подобряване на топлинните и енергийни елементи от помещенията, производствените и спомагателните процеси, както и друго оборудване, свързано с производството
  
• 
  използване на енергийно ефективни материали и продукти, намаляване на отрицателните ефекти върху околната среда и спестяване на енергия и т. н.
  

Операции, подкрепящи мерки по енергийна ефективност:

• 
  Операция 1.1: Социална инфраструктура
  
• 
  Операция 1.2: Жилищна политика
  
• 
  Операция 1.4: Подобряване на физическата среда и превенция на риска
  

• 
  Операция 2.3: Достъп до устойчиви и ефективни енергийни ресурси
  

• 
  Операция 4.1. Дребномащабни местни инвестиции.
  

Подкрепата по приоритетни оси и съответните операции, включени в тях, обхваща следните дейности:

• 
  одити за енергопотребление
  
• 
  мерки за енергийна ефективност за всички проекти, свързани с посочени публични институции - топлоизолация, смяна на дограма, локални инсталации, връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване или използване на алтернативни възобновяеми енергийни източници
  
• 
  въвеждане на енергоспестяващо улично осветление
  
• 
  изграждане на участъци от газоразпределителни тръбопроводи в съответните райони като част от националната газопреносна мрежа към съответните области.
  

Бенефициенти по операциите са: публични институции - министерства, агенции; общини и сдружения на общини; НПО; сдружения с нестопанска цел; университети; сдружения на собствениците на жилища в многофамилни жилищни сгради.

• 
  Управляващ орган на програмата: Дирекция „Развитие на селските райони” на Министерство на земеделието и храните.
  

• 
  Разплащателна агенция: Държавен фонд „Земеделие”
  

• 
  Оси на програмата, включващи енергийни проекти:
  

• 
  Ос 1 - Подобряване на конкурентоспособността в земеделския и горския сектор (включваща мерки 121 и 123)
  
• 
  Ос 3 - Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика (включваща мерки 311, 312 и 321).
  

По мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства, земеделските стопанства ще получават подкрепа за извършване на инвестиции за производство на био-енергия за посрещане на собствени енергийни нужди на земеделската им дейност. Капацитетът на инсталацията не трябва да надхвърля енергийните потребности на земеделското стопанство. В случай на когенерация (комбинирано топло- и електропроизводство) капацитетът на инсталацията трябва да е базиран на потребната (необходимата) полезна топлина на земеделските стопанства (Директива 2004/8/ЕС²). ;

По мярка 123 Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти, предприятията ще получават подкрепа за извършване на инвестиции за производство на био-енергия:

• 
  за собствени енергийни нужди; и/или
  
• 
  за продажба в случай на преработка на продукти (суровини), включени в Анекс I на Договора, независимо дали крайните продукти фигурират в Анекс I на Договора за ЕО или не;
  

• 
  възобновяема енергия (слънчева, вятърна, водна, геотермална и др. енергия,), с изключение на производство на био-горива;
  
• 
  био-енергия, при преработка на суровини от собственото земеделско стопанство
  

• 
  производство на био-енергия за посрещане на собствени енергийни нужди;
  
• 
  производство с цел продажба в случай на преработка на продукти (суровини), които не попадат в Анекс I на Договора;
  

• 
  производство на енергия за продажба от други възобновяеми енергийни източници (слънчева, вятърна, водна, геотермална и др. енергия).
  

По мярка 321 Основни услуги за икономиката и населението в селските райони, получатели на помощ/бенефициенти ще бъдат 178 селски общини (които са посочени в Приложение 6) и ще получават подкрепа за въвеждане на ВЕИ в сгради собственост на общините и/или ако сградите се ползват за предоставяне на различни услуги за общността. Подпомагат се инсталации и съоръжения за производство на топлинна и/или електрическа енергия; за разпределителни мрежи за био-горива или производство на електрическа/топлинна енергия от биомаса, или от други възобновяеми енергийни източници. В случай на когенерация (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия) капацитетът на инсталацията трябва да е съобразен с необходимата полезна топлина енергия в обществените сгради (Директива 2004/8/ЕС).

• 
  Бенефициенти по тази програма са:
  

• 
  земеделските производители,
  
• 
  организации на земеделски производители,
  
• 
  общини,
  
• 
  юридически лица с нестопанска цел,
  
• 
  читалища и др.
  

• 
  Производството на енергия от ВЕИ е хоризонтална мярка в отделните проекти и в докладите за напредъка в изпълнението на програмата не е предвидена информация за дела на инвестиции в съоръжения за производство на енергия от ВЕИ в общата проектна стойност.
  

Договорите тип ЕСКО са нормативно регламентирани в специализирана наредба към ЗЕЕ, която е насочена към реализиране на мерки по ЕЕ в сгради – държавна и общинска собственост.