Възможности за възстановяването на позициите на гр. Кюстендил като водеща спа и уелнес дестинация в югозападна българия



страница3/3
Дата13.11.2017
Размер0.49 Mb.
#34477
1   2   3

Спортен клуб „Зона Спорт”


Разположен в жилищен комплекс Запад.Уникално спортно съоръжение, не само за Кюстендил, но и в национален мащаб. С бързи темпове той се превръща в предпочитано място за спортни и делови срещи, както и за приятно прекарване на свобдното време. Комплексът е разположен на площ от 6.2 декара, а сградата е 1200 кв.м. Комплексът предоставя на клиентите си два открити корта с червена настилка (шамот ) и специална система за оросяване на настилката. Кортовете са професионално осветени и позволяват перфектна игра и във вечерните часове. Всички основни съоръжения на тенис клуба са достъпни за хора с увреждания чрез подходящи рампи. На любителите на футбола предлагаме футболно игрище с размери 40м/20м с изкуствена трева и осветление.На разположение на клиентите от скоро е и многофункционална закрита спортна зала с винилова настилка на 450кв.м площ.За любителите на тенисът на маса се предлагат 3 тенис маси на водещи марки. Лятната атракция на комплекса е открит плувен басйн с размери 10/18 м и детска част с дълбочина 60см. Около него са разположени 80 шезлонга с масички и чадъри. За удобство на клиентите е изграден открит външен бар, предлагащ освежаващи напитки и леки закуски, а за сигурността на клиентите, ползващи басейна, през цялото време се грижи правоспособен спасител. Просторната фитнес зала е разположена на 300 кв. м. .Под грижите на квалифициран инструктор всеки желаещ може да моделира тялото си.Модерни съблекални,бани,масажно легло,солариум и сауна са само част от предлаганите услуги. За релакс между тренировките и организиране на частни партита – модерно кафе и детски кът.


Снимка 7 Спортен клуб10
Проект за най-голямия Спа център на Балканите.-няма достоверна информация.

Бившата балнеологична поликлиника в Кюстендил ще бъде реконструирана с 1,1 млн. лв., осигурени от Министерството на здравеопазването. Това съобщи в града бившия здравният министър д-р Стефан Константинов, пише econ.bg. Предстои да се изградят закрит басейн и помещения за извършване на рехабилитационни процедури. Проектът трябва да бъде реализиран до една година. Константинов припомни, че наскоро здравното министерство е вложило над 200 000 лв. в болницата по рехабилитация в Кюстендил.Освен модерния Спа център, реконструкцията на поликлиниката ще даде възможност на много хора да се възползват от достъпни процедури, за да подобрят здравето си или да се лекуват.




    1. АНАЛИЗ НА СПА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ .

За развитието на град Кюстендил като спа и уелнес дестинация от съществено значение е и развитието на този туризъм на територията като цяло тъй като това обхваща конкурентността в бранша, която насърчава развитието на местния спа и така също нормативната база е от съществено значение, защото без регулативна рамка на който и да е туризъм не би могъл да се осъществява нормално.


SWOT анализ на здравния Спа туризъм в България:
Предимства:

  • високата конкурентоспособност на природния потенциал. В България има над

  • 800 хидроминерални извора, групирани в около 240 находища. Общият им дебит е около 270 млн. литра на денонощие. Над 75% от тях са топли и горещи - с температура 37-101 градуса по Целзий. В страната ни има почти всички видове минерални води, които се срещат по света. По химичен състав минералните води биват: въглекисели – съдържат над 500 mg/l въглероден двуокис, сероводородни – над 10 mg/l сяроводород, азотни – с повишена алкалност, ниска минерализация и често богати на микроелементи и радиоактивни води –радонови. Според температурата на водата минералните извори биват: студени (хипотермални) – до 20 ºC; топли (субтермални) – 21-37 ºC; топли (термални) – 37-42 ºC и горещи (хипертермални) над 42 ºC. По-голямата част от изворите в страната ни - над 80%, са с ниска обща минерализация, със съдържание на твърди вещества под 1g/l. България разполага с находища на лечебна кал: неорганична (утаечна и изворна) - Поморие, Баня (Карловско), Шабла, Марикостиново и др., органична (с растителен произход) - Кюстендил, Содово и др., и торф (високопланински и землист).

  • 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски;

  • климатът е здравословен и има лечебен ефект в определени региони от страната;

  • наличие на модерни балнео и Спа- хотели не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната – Девин, Велинград, Хисар, Кюстендил, Сандански, Банско;

  • утвърдени традиции в балнеолечението.


Недостатъци:

  • здравният туризъм у нас не е изведен като приоритет на държавната политика по туризъм;

  • България не присъства на европейската карта на здравните пътувания;

  • недостатъчен брой квалифицирани медицински и туристически персонал;

  • правната уредба, която има отношение към този вид туризъм е недостатъчна, а съществуващата такава се нуждае от прецизиране и актуализация;

  • липсва стратегия за развитие на здравния туризъм;

  • липсва нормативна уредба за устройството, функционирането и категоризацията на балнеолечебните, спа и уелнес центрове;

  • цената на минералната вода за лечебни нужди е много висока и това не стимулира развитието на този вид туризъм;

  • невнасяне на данъци и такси от извършваното в курортите медицинско обслужване;

  • несъбиране на туристическата такса в някои лечебни заведения, които разполагат с леглова база и предлагат туристически услуги на туристи;

  • липса на широка целева реклама в чужбина на балнео, Спа и Уелнес продукта;

  • липса на актуална статистическа и адекватна оперативна информация.


Възможни мерки за подобряване на продукта:


  • създаване на възможности за многофункционално целогодишно използване на курортните територии с комплексно включване на ресурсите им;

  • опазване и съхраняване на природните ресурси, провеждане на екологична политика за „здрава жизнена среда”, като гаранция за оздравителните функции на курортно-туристическите територии;

  • засилване ролята на маркетинговите проучвания и осигуряване на адекватна, навременна и достоверна пазарна информация;

  • регламентиране статута на балнеолечебните, Спа и уелнес центрове;

  • въвеждане на стандарти за предлаганите туристически услуги в балнео, Спа и уелнес туризма;

  • развитие на висококачествен туристически продукт в областта на Спа и уелнес туризма;

  • осигуряване рационалното използване на минералните лечебни води;

  • организиране на система от мероприятия за популяризиране и промоциране на хидротермалните ресурси на страната като обществено природно богатство и фактор за социално-икономическо развитие на зоните богати на минерални води;

  • насърчаване и създаване на предпоставки за защита, съхранение и подобряване на качествата на хидротермалния потенциал с цел комплексното социално-икономическо развитие на зоната и в частност туризма на тази територия;

  • разширяване диапазона на допълнителните услуги в пакет с основните;

  • предлагане на здравни програми като част от цялостната туристическа развлекателна програма.



    1. АНАЛИЗ НА СПА ТУРИЗМА В КЮСТЕНДИЛ


SWOT анализ на Кюстендил като Спа дестинация:
Предимства:

  • Наличие на минерални извори

  • Чист въздух

  • Благоприятен мек климът

  • Пет звезден Спа хотел

  • Добра инфраструктура

  • Исторически забележителности

  • Културни забележителности

  • Регионални празници

  • Близост до местност Хисарлъка

  • Близост до София

  • Близко разстояние до Сърбия,Македония,Гърция


Недостатъци :

  • Слаба реклама на туристическата дестинация

  • Слаба леглова база

  • Занемарени обществени места за настаняване

  • Не ремотирани обществени бани

  • `Липса на модерни Спа центрове

  • Липса на конкуренция

  • Липса на ивестиции

  • Недостатъчно квалифициран персонал

  • Слаба заетост в сферата на туризма


Възможности :

  • Възобновяване на занемарените съоръжения

  • Привличане на инвеститори от страната и чужбина

  • Създаване на туристически пакети в сферата на Спа туризма

  • Изграждане на нови Спа центрове

  • Привличане на туристи от страната и чужбина

  • Възможности за популяризиране на Спа-услугите в гр. Кюстендил

  • Подобряване на бизнес средата

  • Активна PR кампания.(чрез телевизия, радио, рекламни

  • брошури,весници ,списания,дипляни ,туристически панаири и международни когреси )

  • Организиране на туристически семинари, беседи, конгреси, обучения в града с цел популяризирането му като Спа дестинация.

  • Популяризиране на обектите подходящи за Спа процедури.

  • възстановяване на съществуващите спа центрове, изграждане на нови и популяризрането им.


Опасности:

  • Незаитересованост от туристи

  • Липса на инвеститори


Заключение:

Балнео туризма е най-разпространен у нас. В последните 7-8 години балнео туризма отстъпва на по модерно наречения Спа туризъм. Разликата не е голяма, но я има. При балнео туризма използването на минерална вода е с лечебна цел предимно,доколкото при Спа туризма минералната вода се използва с цел рекреация в допълнение на екзотични процедури като арома терапии и други. Основното в два вида туризъм е минералната вода, но не само това главна свързваща точка е и желнанието на туриста за почивка, релакс и приятно прекарване. Ето защо Спа ценнтравете биват изграждани предимно на спокойни места в покрайнините на града или в провинцията, като се разчита да бъдат привлечени туристи освен с интересните и иновативни процедури и с красива природа,гледки,необичайни и закътани местенца. Причината все повече от хората да прибягват към Спа туризма е и забързани я начин на живот, стреса, еднообразието, липсата на свободно време, и още много причини които ни затварят в затворения цикъл „от работа –вкъщи –работа”. Повечето Спа почивки са планирани обикновенно са събота и неделя, през ваканции, отпуски или тийм билдинг. Излагайки тези факти мога да твърдя че възможностите за възраждане на Кюстендил като Спа център са много големи. Той съдържа в себе си като дестинация спокоиствието,красивата природа, планинския въздух,уютността на малкия и не толкова забързан град, спокойствието на месните хора и най-вече сме далеч от забързаното ежедневие от големият град. Ако се замислим хората още в древността са отркрили чудните богатсва на градчето,били са разумни и са използвали пълноценно богатсвата му. Потенциала на градчето тряба да беде развит пълноценно да се привлече потока от туристи, защото това е малка перла от низата на красиви и стойносни курорти от нашата красива страна. Хубавото също е , че освен възможностите за Спа и уелнес туризма в областа може да се развива и различни видове алтернативен туризъм. Това ще помогне за икономическото развитие на града, отварянето на нови работни места, постояна заетост и стимулиране на чуждестрани туристически потоци.



В резултат на проведен може да се направят следните изводи:

Увеличавайки местата за отдих и почивка, Спа центровете, възнообновявайки вече съществуващите такива гръдът ще има възможност да посрещне повече туристи, да им предложи адекватни условия за тяхния комфорт и да задоволи нуждите им от Спа процедури. Развиването в тази посока би дало голямо ново начала на градът. Също така на територията на града и околностите могат да бъдат организирани различен вид алтернативен туризъм. Сгушилия се в планина Осогово град може да предложи на своите туристи през зимните месеци,уютни зимни хижи в планината, писта за ски и моторни шейни,през пролетта и лятото различни развлекателни туристически пакети като посещение на традиционни празници на града (Празник на пролетта-Кюстендилска пролет, Панагия или така наречения празник на хляба Голяма Богородица, Празник на черешата и др.). За любителите на изкуството глерията на Владимир Димитров – Майстора, хората интересуващи се от история могат да разгледат историческите забелижителности на града, да разгледат къщи-музеи,да посетят историческия музей и др. За хората които желаят да се докоснат до историята и природата могат да се разходят в месност Хисърлъка, за най-малките има и зоо кът. Околностите на града са мого привлекателни селски райони,които могат да предложат на туристите освен гостуване във селска къща и интересни истории и предания за миналото,диви райски кътчета,традиционни вкусотии като запазения знак на околността Зелник,весели маскарадни игри на 1 януари, паметници на културата и още куп невероятни изненади.

Възродителния процес на дестинацията трябва да започне освен с възтановяването и изтраждането на хотели и места за отдих,също така и с възпитанието и обучението на кадри които да предложат качествен туристически продукт. От кадрите в туристическия бранш зависи от голяма част и посещаемостта на дестинацията. Добре обсужените и обгрижвани гости винаги се връщат отново и разпространяват приятните си преживявания на приятели,близки и роднини. След като уточнихме местата за настаняване и персонала идва ред и на кухнята на която могат да се насладят туристите. Хубаво би било да бъдат отворени битови ресторанти с месни специалитети, които да задоволят и гастро- туристите. Следва да бъде изграден туристически център, които да дава информация свързана с околността и самия град. Да бъдат предлагани туристичиски екскурзии, беседи, пикници, обиколки които да представят града. На този етап единственото място от където можеш да вземеш информация за събитията в региона е сайта на община Кюстендил, от време на време и във весник Струма и кабелните телевизии за региона. За малък прогрес към информираността на туристите можем да отбележим ,че от края на месец Април 2012 година в града са разположени четири информационни табели, терминали за интересните места, забележителности, хотели и ресторанти. Четирите електронни устройства са поставени при Обредния дом, Регионалния исторически музей, читалище „Братство" и гарата. Устройствата са с тъчскрийн монитори, свързани с интернет мрежа чрез специализиран софтуер. Те дават информация за туристическите обекти в общината, а данните за всеки обект са придружени от снимка, информация, линкове в интернет и карта, показваща точно местоположение. За община Кюстендил са качени 154 обекта. Терминалите имат и телефон, от който туристите могат да се свързват безплатно със съответния туристически обект. Информацията на терминалите е на четири езика - български, английски, италиански и македонски.
Информационните терминали са поставени по проект „Туризъм без граници”.

Ето защо възродителния процес не е сложен, но изисква много време средства, подготвени кадри, професионалисти със свежи идеи, огромна реклама в медииното пространство, много търпение, приток на инвеститори и финансиране, популяризиране от голями туристически компании. Спа туризмът е луксозен туризъм и това е негова основна характеристика. Затова инвестициите в един Спа център са сериозни – заради специфичното професионално оборудване, заради обстановката и лукса. Този факт е определящ в световен мащаб за цената на Спа продукта, както и за контингента, който го закупува, а именно – по-платежоспособните туристи. Ситуацията в България обаче принуждава предлагането на този вид туризъм да намалява разходите до минимум, за да може цената да е достъпна за по-широк кръг от потребители и продуктът да е продаваем на традиционните пазари.

За възраждането на Спа и уелнес туризма в Кюстендил неизменно първата основна инвестиция трябва да бъде изграждането на нови хотели и съоражения в които да бъдат настанени спа центровете. Заедно с това да се подобри инфраструктурата и големите пътни артерии. Да се кандидатства по Евро програми и да се използват субсидии за реновиране на вече съществуващи хотели и инфраструктура. Следващата основна и важна задача е да се опитаме да продадем туристическия продукт, за целта трябва да се опитаме да продадем продукта през голями туроператори. Голямите туроператорски агенции попринцип предлагат доста малко дестинации от българския туристически пазар. Те основно се спират на добре познати обекти,организирайки голями групови посещения-екскурзии. Ето защо моята идея е да се насочи вниманието на големите туроператори към по незвести или позабравени градове и месности с голям туристически пазар. След като знаем че рекламата продава, а голямите туроператори рекламират би било доста лесно популяризирането на дадена дестинация. На този етап малка част от Спа и уелнес почивките са организирани от организации, по-голяма част от тях се организират от самите туристи, придвижват се с личен транспорт, планират сами престоя си и релакс терапиите.

В резултат могат да се предложат следните препоръки за реализиране на целите за възтановяване позициите на Кюстендил като спа и уелнес дестинация:
1.Подготовка на продуктови стратегии с цел постигане на висок и устойчив икономически растеж.

2.Маркетингова стратегия-укрепване на сегашните пазарни позиции, модернизиране на комуникационната и търговска политика.

3.Повишаване качеството на туристическото обслужване и осигуряването на квалифициран персонал.

4.Адаптиране на стандартите към страните от Европейския Съюз.

5.Подобряване на бизнес средата (позволяване на чуждестранни инвестиции)

6.Активна PR кампания.(чрез телевизия, радио, рекламни брошури, весници, списания, дипляни, туристически панаири и международни когреси )

7.Организиране на туристически семинари,беседи,конгреси,обучения в града с цел популяризирането му като Спа дестинация.

8.Популяризиране на обектите подходящи за Спа процедури.

9.Търсене на спонсори и инвеститори за възтановяване на съществуващите Спа центрове,изграждане на нови и популяризрането им.

10.Да се разработи лого и мото на града което до го отличава от конкурентите в съответния пазарен сегмент.



Използвана литература:


  1. Енциклопедичен речник Кюстендил от А до Я София, изд.БАН, 1988г.,

  2. Сборник Кюстендил и Кюстендилско, София, изд.ОФ, 1973 г., 404 с,

  3. Кюстендил в миналото и сега-автор Стоян Йовев ,1936г.

  4. Стратегическо управление на туризма-Михаил Михайлов

  5. Пауталия и нейната територия през I-VI век,Веселка Кацарова

  6. Ardell D. High level Wellness. Berkeley: Godall, 1986. p. 347.

  7. Benson H., Stuart E. The Wellness Book. New York: 1992. p. 287.

  8. Butler R.W. The concept of a tourist area cycle of evolution: implications for management of resources // Canadian Geografer. 1980. № 24 (1). P.5-12.

  9. Carella R. Health and tourism with geothermal resources in Italy: the Spa situation. International Workshop on Balneology and Water Tourist Centers. London, C.A.: 2000. P. 28-41.

  10. Carella R. Uso energetico del calore termale in Italia. Thermalism in the New Millenium. Roma: Riotto, 2000. p. 28.

  11. Central Statistical Institute of Bulgaria. Tourism Materials. Sofia, 2001.

  12. Cohen E. Towards a sociology of international tourism. // Social Research. 1972. № 39. P. 179-202.

  13. Compendium of Tourism Statistics 1994-1998 / World Tourism Organization. Madrid: WTO, 2000.

  14. Compendium of Tourism Statistics in the Czech Republic 1998/1999. Prague: Stat:, 2000. p. 318.

  15. Cooper C. Tourist product life cycle // Tourism Marketing and Management Handbook. London: Prentice Hall, 1989. P. 577-581.

  16. Cooper C. The life cycle concept and tourism // Choise and Demand in Tourism. Mansell, 1992. P. 147-162.

  17. Der grosse kurorte: Atlas Osterreichs. Basel. EULAR-Verlag, 1985. p. 112.

  18. Dunn H. High Level Wellness. Arlington 1961. p. 340.

  19. Foster D., Murphy P. Resort cycle revisited: the retirement connection // Annals of Tourism Research. 1991. № 18. P. 553-567.

  20. Gordon I., Goodall B. Resort Cycles and Development Processes // Built Environment. 1996. Vol. 18, № 1. P. 41-56.

  21. Groch J. Contemporary problems of balneological curing development in polish Car-patian Spas // Prace Geograficzne: Zeszyty Naukowe Uniwersytetu Jagiellonskiego. Warsawa: Un., 1991. P.51-58.

  22. Grove D. Hungary's unrivalled leisure resource; planning the use of thermal water in recreation and tourism. Budapest: Kossuth Printing House. 1977. P. 190.

  23. Hayward К. Can the tourist-area life cycle be made operational? // Tourism Management. 1986. №7. P. 154-167.

  24. Hembry F. British spas from 1815 to the present: a social history. London, 1997. p. 164.

  25. Horejsi J., Havran P. Ceskoslovenske kupele lazne. Prague: Martin Osveta, 1987. p. 232.

  26. Hovinen G. Visitor cycles — outlook for tourism in Lancaster County // Annals of Tourism Research. 1982. № 9(4). P.565-583.

  27. Huska K.A. Banska Bystrica. Bratislava: Mlado, 1961. P. 112.

  28. Kaiser A. Die Identifikation von Marktsegmenten. Berlin: Grunt, 1978. p. 98.

  29. Kaspar C. Gesundheitstourismus im Trend // Jahrbuch der Schweizer Touris-muswirtschaft, Institut fur Tourismus. Gallen: Sw.Palu, 1996. p. 210.

  30. Kaufmann E. Wellness-Tourismus: Marktanalyse und Qualitatsanforderungen fur die Hotellerie Schnittstellen zur Gesundheitsforderung // Berner Studien zu Freizeit und Tourismus: FIF der Universitat Bern. Bern: Universitat Bern, 1999. Band 38.p. 29.

  31. Kerger B. Leistungen der Krankenversicherung zu Kuren im Ausland, insbesondere in anderen EG-Mitgliedstaaten // Heilbad und Kurorten. 1993. № 5. P. 23-29.

  32. Kirchner C. Deutsche Perspektiven des europaischen Badermarktes // Heilbad und Kurorten. 1993. №5. P. 18-25.

  33. Lemann D. Situation mit Kurmarkt // Deutschland. Munchen.: Bundesprint, 2002, № 2. P. 14-23.

  34. Marktl W. Handbuch der naturlichen Heilmittel Osterreichs. Bohmann Verlag, 1985. p. 108.

  35. Markusen A. Profit Cycles, Oligopoly and Regional Development. Cambridge, Mass: MIT Press, 1985.

  36. Michel G. Die Heil- und Mineralquellen Thuringens und ihr geologischer Rahmen // Heilbad und Kurorten. 1993. № 9. P. 276-281.

  37. 76. Miglbauer E. Health Tourism and Overseas Treatment in England // Analysis of Trends and Systems / BMWA. 2002. № 8. P. 3-12.

  38. 77. Miossec J. Un modele de l'espace tourictique // L'Espace Geographique. 1977. № 6(1). P. 41-48.

  39. 78. Mueller H., Kaufmann E. Wellness Tourism: Market analysis of a special health tourism segment and implications for the hotel industry / Research Inst, for the Leisure and Tourism, University of Berne. Bern: University of Berne, 2001. p. 24-40.

  40. Muller S. Atlantic City: Transitions of an American Resort Tradition. West Lafayette, Ind.: Purdue Univ., 1990 (mimeographed).

  41. Nahrstedt H. Die Kurorten Medizine und Vorteile. Bern, 1997. p. 197.

  42. Olszewski E. Studia I materialy z dziejow nauki polskiej. Warsawa: PolZdr. 1984. p. 48-51

  43. Petroun I., Yashina E. Heritage of Spa and Health Tourism in Russia: ATLAS European Modules. Tilburg: 1999. № l.p. 17-25.

  44. Plog S.C. Leisure Travel: making it a growth market again. N. Y.: 1991.

  45. Pratzel H.P. Radon in der kurorten Medizin. Hamburg: 1997.

  46. Travis J. The Relationship of Wellness Education and Holistic Health // Mind, body and health. New York: 1984. p. 252.

  47. Ulrich W. Untersuchungen zur Qualitatseinstufung von Moorbadern // Heilbad und Kurorten. 1993. № 2. P. 41-48.

  48. Vernon R. International investment and international trade in the product cycle // Quarterly Journal of Economics. 1966. № 80. P. 190-207.

  49. www. wikipedia.org

  50. www.kustendil.bg

  51. www.tourism-kn.net

  52. http://www.tourism-kn.net/

  53. http://www.strimon-spaclub.com

  54. http://www.limacomplex.com

  55. http://seniorstennis.bg/klubove



1 Станкова, Мария, Алтернативен туризъм, Благоевград, 2006

2 http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=236739


3 http://www.tourism.government.bg/files/politics/file_216_bg.pdf


4http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B8%D1%84%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%8F_%28%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB%29

5http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%8F_%28%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB%29

6http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%88_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%8F_%28%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB%29

7 http://www.tourism-kn.net/index.php?option=com_content&task=view&id=190&Itemid=45


8 http://www.strimon-spaclub.com

9 http://www.limacomplex.com

10http://seniorstennis.bg/klubove/item/656%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B1-%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82?tmpl=component&print=1


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница