Възможността да се ек­с­по­ни­ра изоб­ра­же­ние обър­на­то и рав­но по го­ле­ми­на на пър­во­об­ра­за си, ако се про­бие от­вор в све­то­неп­ро­ни­ца­ема прег­ра­да е от­к­ри­та от древ­ни­те китайци

По­доб­ря­ва­не­то на те­зи раз­ме­ри доп­ри­на­ся за уве­ли­ча­ва­не раз­де­ли­тел­на­та спо­соб­ност на изоб­ра­же­ни­ето и да­ва въз­мож­ност при бъ­де­ща­та елек­т­рон­на тех­но­ло­гия фор­ма­тът 16 мм да на­ме­ри мяс­то в ки­но и те­ле­ви­зи­он­ния про­из­вод­с­т­вен комплекс. На 16 мм са зас­не­ти ре­ди­ца филми, ня­кои от ко­ито ще бъ­дат раз­г­ле­да­ни в след­ва­ща­та част на нас­то­яща­та ра­бо­та и то по от­но­ше­ние на проблемите, въз­ник­на­ли пред опе­ра­то­ри­те за раз­ре­ша­ва­не на изоб­ра­зи­тел­но-дра­ма­тур­гич­ни­те задачи.

Използвайки дос­ти­же­ни­ята в об­лас­т­та на све­то­чув­с­т­ви­тел­ни­те ма­те­ри­али и най-ве­че раз­ра­бот­вай­ки тех­но­ло­ги­ята на об­ра­ти­ма­та об­ра­бот­ка Кодак по­да­ря­ват на чо­ве­чес­т­во­то най-мал­кия формат, кой­то ос­та­вя трай­ни сле­ди в ис­то­ри­ята на киното. През 1932 го­ди­на спе­ци­алис­ти от фир­ма­та раз­по­ло­вя­ват 16 мм лен­та и за­паз­вай­ки раз­ме­ри­те на пер­фо­ра­ци­ята вмес­т­ват ка­дър с раз­ме­ри 3,55 Х 4,9 мм. Стъпката на все­ки ка­дър се рав­ня­ва на 3,81 мм. Появата на па­за­ра на то­зи лю­би­тел­с­ки фор­мат изиг­ра­ва го­ля­ма ро­ля в из­г­раж­да­не­то на но­во зри­тел­с­ко мислене, прев­ръ­ща обик­но­ве­ния лю­би­тел в действен, пря­ко ан­га­жи­ран към пра­ве­не­то на фил­ми съмишленик. Технологията нах­лу­ва ре­во­лю­ци­он­но в до­мо­ве­те на хората. Всеки ис­ка да снима, да пра­ви кино, да за­пе­ча­ти мо­мен­ти от ежедневието. Милиони ки­но­ен­ту­си­ас­ти за­вър­тат сво­ите пър­ви фил­ми и раз­г­ръ­щат но­ва стра­ни­ца в све­тов­на­та киноиндустрия.

Трябва да се отбележи, че фор­ма­тът съ­щес­т­ву­ва и до днес ка­то 2 Х 8 мм. След зас­не­ма­не и об­ра­бот­ка ма­те­ри­алът се разполовява, слеп­ва се и ста­ва го­ден за прожекция. Обратимата об­ра­бот­ка спо­ма­га да се по­ев­ти­ни не­го­ва­та себестойност. Резултатът е по­зи­тив­но изображение, ко­ето спес­тя­ва ко­пи­ра­не­то на материала.

Възможността все­ки сам да об­ра­бо­ти фил­ма в до­маш­ни ус­ло­вия уни­фи­ци­ра не­го­ва­та приемственост. По-къс­но се по­явя­ват цвет­ни­те фил­ми об­ра­бо­те­ни по тех­но­ло­ги­ята “Кода- и Ектахром”, изис­к­ва­щи об­ра­бот­ка­та да ста­ва в ла­бо­ра­тор­ни условия. Кинолюбителите по­лу­ча­ват пъл­на нас­ла­да от въз­мож­нос­ти­те за точ­но цве­то­въз­п­ро­из­веж­да­не на за­оби­ка­ля­ща­та ги действителност. С раз­ви­ти­ето на зву­ко­во­то ки­но на­рас­т­ват и кри­те­ри­ите на любителите. Става въз­мож­но раз­по­ла­га­не­то на маг­нит­на тонпътечка. Усъвършенствайки сес­те­ма­та през 1964 го­ди­на Кодак пред­ла­гат мо­дер­ни­зи­ра­ния ва­ри­ант Супер 8 мм с про­ме­не­ни па­ра­мет­ри на перфорацията, ка­дъ­ра и стъп­ка­та на материала. 4,01 Х 5,36 мм и площ от 21,5 кв. мм, със­тав­ля­ва­щи 71% по­лез­на площ, ко­ето при­да­ва про­фе­си­онал­ни дос­тойн­с­т­ва на формата. На сре­щу­по­лож­ния борд на пер­фо­ра­ци­ята е раз­по­ло­же­на тонпътечката, ко­ято мо­же да бъ­де маг­нит­на или оптична. Хиляди иг­рал­ни фил­ми са ти­ра­жи­ра­ни на то­зи фор­мат и по­пъл­ват до­маш­ни­те и клуб­ни филмотеки. В пе­ри­од от бли­зо де­се­ти­на го­ди­ни то­зи фор­мат се из­пол­з­ва ус­пеш­но в ре­ди­ца те­ле­ви­зи­он­ни ком­па­нии за фик­си­ра­не на ин­фор­ма­ци­он­ни материали.

Зърнестото изображение, лип­са­та на дос­та­тъч­на рязкост, как­то и ед­ноп­ла­но­вос­т­та не съ­щес­т­ву­ват ка­то проб­лем пред по-ши­ро­кия формат. Ето за­що во­де­щи­те све­тов­ни ки­но­фир­ми пре­обо­руд­ват сту­ди­ите и ки­но­са­ло­ни­те с ши­ро­ко­фор­мат­на апа­ра­ту­ра през пет­де­сет­те и шес­т­де­сет­те години. Единствената при­чи­на 70 мм да пре­ми­нат на вто­ри план след стан­дар­т­ни­те 35 мм е ос­къ­пе­но­то про­из­вод­с­т­во на филми. Въпреки то­ва ки­но­то при­те­жа­ва сво­ите шедьоври, сне­ти по ши­ро­ко­фор­мат­на­та система:”Оклахома, та­ка­ва как­ва­то е”,”Бунтът на Баунти”,”Спартак”,”Война и мир”, Лорънс Арабски”,”Апокалипсис се­га”,”Олимпийските иг­ри в Токио 1965” са са­мо част от заг­ла­ви­ята за­ели дос­той­но мяс­то в кла­си­чес­ка­та стра­ни­ца от не­го­ва­та история.

Съветската сис­те­ма за ши­рок фор­мат се ха­рак­те­ри­зи­ра с упот­ре­ба­та на 70 мм лен­та за сним­ки и разпространение, как­то ве­че опи­сах­ме по-горе. Звуковите пъ­теч­ки са шест. Комплектът от сни­мач­ни обек­ти­ви поз­во­ля­ва без­п­роб­лем­но зас­не­ма­не на епи­зо­ди как­то в павилион, та­ка и в натура. Възможностите за бо­га­ти из­раз­ни вну­ше­ния са не­ог­ра­ни­че­ни и обез­пе­ча­ват пъ­лен “ефект на учас­тие”. Отношението е спа­зе­но 2,2 :1 на ши­ри­на­та към ви­со­чи­на­та на кадъра. Липсва ха­рак­тер­на­та дис­тор­сия за ана­мор­фотнoто ши­ро­ко­ик­ран­но ки­но на 35 мм. Високото ка­чес­т­во на изоб­ра­же­ни­ето пред­ла­га въз­мож­нос­т­та да се тран­с­фор­ми­ра пос­ред­с­т­вом оп­ти­чен пе­чат в ши­ро­ко­ек­ран­но , без да се по­лу­чи за­гу­ба от то­ва и та­ка фил­ма да по­лу­чи по-го­ля­ма при­ем­с­т­ве­ност в све­тов­на­та киномрежа. От своя стра­на сис­те­ма­та “Тодд А. О.”- “Супер Панавижън 70” из­пол­з­ва за сни­ма­чен ма­те­ри­ал лен­та с фор­мат 65 мм. Размерите на ка­дъ­ра са непроменени, как­то и дру­ги­те ха­рак­те­рис­ти­ки по от­но­ше­ние на стъпка, брой пер­фо­ра­ции и от­но­ше­ние на ви­со­чи­на към ширина. Ползата е един­с­т­ве­но от ико­но­ми­чес­ки характер, съв­сем немаловажен, още повече, че в ори­ги­нал­ния не­га­тив тон­пъ­теч­ки не са необходими. Печатът на ко­пи­ята ста­ва по кон­так­тен път на 70 мм или оп­ти­чен с ана­мор­фи­ра­не на 35 мм. Снимачната апа­ра­ту­ра е оле­ко­те­на мак­си­мал­но и бла­го­да­ре­ние на ве­ли­ко­леп­ни­те обек­ти­ви на фир­ма­та “Панавижън” изоб­ра­же­ни­ето е реалистично, обем­но и многопланово. За раз­ли­ка от до­се­га спо­ме­на­ти­те сис­те­ми “МГМ 65” пол­з­ва при сним­ки ана­мор­фот­на оптика, ко­ето до­пъл­ни­тел­но раз­ши­ря­ва хо­ри­зон­ти­те на кад­ро­во­то изображение. Коефициентът е 0,75.При про­жек­ция об­ра­зът се де­за­на­мор­фи­ра чрез оп­ти­ка с ко­ефи­ци­ент 1,33.По­лу­ча­ва се ек­ран с от­но­ше­ние 2,93 Х 1,ко­ето до­пъл­ни­тел­но за­сил­ва ефек­та на присъствие. Съществуват ре­ди­ца разновидности, пред­ло­же­ни от са­ми­те фир­ми ка­то “Ултра Панавижън 70”, пол­з­ва­ща оп­ти­ка с ана­мор­фи­ра­не при сним­ки 0,8 и при про­жек­ция 1,25,ко­ето прев­ръ­ща изоб­ра­же­ни­ето в ек­ран със съ­от­но­ше­ние 2,75 Х 1.

През 1970 го­ди­на се по­явя­ва и раз­ра­бо­те­на­та в Канада сис­те­ма “Ай макс”, пред­наз­на­че­на за де­мон­с­т­ра­ция на све­тов­но­то из­ло­же­ние в Осака - Япония. Тази сис­те­ма из­пол­з­ва ши­ро­ка­та 70 мм лен­та и как­то при “Вистa-ви­жън” ка­дъ­рът е хо­ри­зон­та­лен с раз­ме­ри 70,4 Х 52,6 мм, раз­по­ло­жен на пет­на­де­сет пер­фо­ра­ции и площ 3703 кв. мм. Това е най-ка­чес­т­ве­на сис­те­ма за зас­не­ма­не и про­жек­ти­ра­не на киноизображение, чи­ито дос­тойн­с­т­ва не мо­гат да бъ­дат дос­тиг­на­ти от ни­как­ви дру­ги но­си­те­ли на изоб­ра­зи­тел­на информация. Големият раз­ход на ма­те­ри­ал ос­къ­пя­ва мно­гок­рат­но фил­мо­ва­та про­дук­ция и по­ра­ди та­зи при­чи­на сис­те­ма­та при­със­т­ва един­с­т­ве­но ка­то киноатракцион. Същото мо­же да се ка­же и за раз­но­вид­нос­т­та на “Ай макс”- “Омни макс”.

Методите, по ко­ито мо­же да се из­вър­ши по­доб­на тран­с­к­рип­ция без да се ре­али­зи­ра за­гу­ба от изоб­ра­зи­тел­ни­те дос­тойн­с­т­ва на из­ход­ния ма­те­ри­ал са два­:К­ла­си­чес­ки - пос­ред­с­т­вом оп­тич­но тран­с­ли­ра­не в имер­си­он­на сре­да и осъ­щес­т­ве­ния ус­пеш­но в пос­лед­ни­те го­ди­ни нов т. н. елек­т­ро­нен способ. Първият от два­та да­ва от­лич­ни ре­зул­та­ти бла­го­да­ре­ние на технологията, раз­ра­бо­те­на от аме­ри­кан­с­ка­та фир­ма “Бел-Хауел”- стъп­ко­ва оп­тич­на ко­пир­на ма­ши­на Бел-Хауел”/”Сейки”. Тя е кон­с­т­ру­ира­на за ква­ли­фи­ци­ра­но из­гот­вя­не на ко­пия с из­тък­на­ти качества. Процесът на прех­вър­ля­не се осъ­щес­т­вя­ва пос­ред­с­т­вом упот­ре­ба­та на “Бел-Хауел”- ав­то­ма­ти­чен адитивен, цве­тен свет­ли­нен из­точ­ник и сис­те­ма с прог­ра­ми­ра­на пер­фо­лен­та съв­мес­т­но със “Сейки”-стъп­ко­ва ко­пир­на оп­тич­на машина, със­то­яща се от гриф-кон­т­раг­риф и ус­т­ройс­т­во за мок­ро /имер­си­он­но/ копиране. Заменяемите тран­с­пор­т­ни ме­ха­низ­ми и грайфери, ком­п­лек­ти во­де­щи зъб­ни ко­ле­ла и оп­тич­ни сис­те­ми да­ват въз­мож­ност да се прех­вър­ля изоб­ра­же­ние при след­ни­те формати:

35-16мм 16-Супер 8 мм

35-35мм 16-8мм

35-2Х16мм 16-16мм

35-Супер 8мм 16-35мм

През пос­лед­ни­те го­ди­ни на­ло­жи­ла­та се ди­ги­тал­на тех­но­ло­гия за за­пис и об­ра­бот­ка на изоб­ра­же­ние по­ка­за ве­ли­ко­леп­ни ре­зул­та­ти и да­де въз­мож­ност на все­ки ки­но­опе­ра­тор да из­вър­ши до­пъл­ни­тел­на ко­рек­ция на кар­ти­на­та как­то и да прех­вър­ли об­раз без ни­как­ва за­гу­ба от един фор­мат на друг. Въвеждането на сис­те­ма­та “Броадкастинг Телевижън Систем” е сим­би­оза меж­ду те­ле­ки­но с неп­рес­тан­но дви­же­ние на филма, ла­зер­но ска­ни­ра­не на изображението, ком­пю­тър­на об­ра­бот­ка на въ­ве­де­на­та ин­фор­ма­ция и об­рат­но прех­вър­ля­не с по­мощ­та на ла­зе­рен ске­нер вър­ху под­хо­дящ фил­мов материал. Тя поз­во­ля­ва фил­мо­вия фор­мат да бъ­де прис­по­со­бен към ка­къв­то и да е HDTV стандарт, как­то и към сис­те­ми­те с раз­де­ли­тел­на спо­соб­ност 525 и 625 реда. Субективните фак­то­ри ка­то из­бор на цвят и кон­т­раст от стра­на на опе­ра­то­ра са тех­но­ло­гич­но под­п­ла­те­ни от въз­мож­нос­т­та за об­ра­бот­ка и пред­ла­га­не на 16.7 ми­ли­она цвята. Това из­к­лю­чи­тел­но по­ма­га при ре­али­за­ци­ята на ком­би­ни­ра­ни изображения, ко­ито по тра­ди­ци­он­ния спо­соб се осъ­щес­т­вя­ват трудно. Не би­ва оба­че да де забравя, че но­ва­та тех­но­ло­гия на­ред с по­ло­жи­тел­ни­те си стра­ни има и отрицателни, ед­на от ко­ито е икономическа. Прехвърлянето на изоб­ра­же­ние по то­зи спо­соб е твър­де скъпо, а ос­вен то­ва пре­ми­на­ло през циф­ро­ва­та об­ра­бот­ка на ком­пю­тъ­ра при­до­би­ва ся­каш сте­рил­ност и” дву­из­мер­ност”, ко­ето от своя стра­на е за­бе­ле­жи­мо са­мо от професионалистите.