Възникване и развитие на eаст политическа история
Изтегляне 279.06 Kb.
|
| Съдържание
Възникване и развитие на EАСТ………………...……………………………2 Политическа история………………………………………………………….4 История на членството…………………………………………………………5 Институции………………………………………………….…………………6 Институции свързани с Европейското икономическо пространство (ЕИП)……………………………………………………………………………7 Функции на Надзорния съвет……………………………………………7 Връзки с Европейската комисия………………….…………………….8 Състав…………………………………………………………………..….8 Съдът на ЕАСТ ……………………………………………………….….8 Местонахождение………………………………………….………………….9 Международни отношения………………………………………………….10 Бъдещо развитие на ЕАСТ…………………………………………….…….12 ЕАСТ и Европейския Съюз……………………………..……………………13 Основни макроикономически показатели………………….……………….16 Няколко аргумента „за” и „против” ЕАСТ…………………………………18 Заключение…………………………………………………………………….22 Използвана литература……………………………………………………….23 Възникване и развитие на ЕАСТ Европейската асоциация за свободна търговия е организация за свободна търговия между четири европейски държави, която функционира успоредно и е свързана с Европейския съюз. ЕАСТ е създадена на 3 май 1960 г. като търговски блок - алтернатива за европейските държави, които или не са могли, или са избирали да не се присъедини към тогавашната Европейската икономическа общност (ЕИО), която днес се превърна в Европейския съюз (ЕС). Стокхолмската конвенция за създаване на ЕАСТ, е подписана на 4 януари 1960 г. в Стокхолм от седем страни – Австрия, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария и Великобритания. Днес само Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн остават членове на ЕАСТ (от които Норвегия и Швейцария са единствените останали учредители). Основните цели на ЕАСТ, формулирани в учредителните документи, се свеждат до следните основни моменти:
За постигане на основните си цели ЕАСТ използва съответния инструментариум (набор от средства), свеждащ се до следното:
В последствие Стокхолмската конвенция е заменена с Вадуцка конвенция . Тази конвенция предвижда либерализацията на търговията между държавите-членки. Европейска зона за свободна търговия (ЕФТА) възникна като реакция на основаването на ЕИО, за да се предотврати опасността от икономическа дискриминация. В течение на годините двете организации развиват тесни икономически отношения една с друга, които завършват през 1994 г. с основаване на Европейското икономическо пространство. Последното разширяване на Европейския съюз до 15 държави членки бе осъществено на 1 януари 1995 г. След като през април 1994 г. успешно бяха завършени преговорите за присъединяване с тогавашните държави от ЕФТА - Австрия, Швеция, Финландия и Норвегия, във всяка от тези желаещи присъединяване държави се провеждат референдуми. Мнозинството от норвежките граждани обаче - както и през 1972 г. - гласува срещу влизане в ЕС и така предотврати членството на Норвегия. Като следствие ЕФТА губи значимостта си поради това, че редица от нейните страни членки се присъединиха на няколко кръга към Общността (известно още като процес на разширяване). След присъединяването на Финландия, Австрия и Швеция към ЕС през 1995 г., днес ЕФТА обхваща само четири страни. Три от страните членки са част от вътрешния пазар на Европейския съюз чрез Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което влезе в сила през 1994 г., на четвъртия, Швейцария, са избрали да сключат двустранни споразумения с ЕС. Освен това, страните от ЕАСТ са сключили споразумения за свободна търговия с редица други страни. През 1999 г. Швейцария сключва пакет от двустранни споразумения с Европейския съюз, които обхващат широк кръг от области, включително свободното движение на хора и премахването на транспортни и технически бариери пред търговията. Това развитие накара държавите от ЕАСТ да модернизират Конвенцията си, за да се гарантира, че ще продължи да осигурява успешна рамка за разширяване и либерализация на търговията между тях и останалата част от света. Днес ЕАСТ е разполовена на територия 529 600 km 2 или това са 204 518 кв. мили. Населението на четирите страни образуващи Асоциацията е 12,660,623 души по данни от 2007 година, което показва плътност от 100.6/души/km 2 или 59.82души/кв. ми. За сравнение населението на ЕС е 501 064 211 или това означава гъстота 115.9души/km 2. Политическа история Британската реакция за създаването на ЕИО беше смесена и сложна. Като следствие през 1960 г. (след създаването на ЕАСТ), Франция наложи вето на членството на Великобритания опасявайки се, че англо-саксонците планират създаването на федерална супер-държава по подобие на САЩ. Великобритания пък е зает с Британската общност1, която по това време била в критично период. Великобритания събира няколко страни (включително и някои граничещи с ЕИО), с които решават да сформират Европейската асоциация за свободна търговия през 1959г., скоро след създаването на ЕИО от 6-те страни - Франция ,Германия , Италия , Белгия , Люксембург и Холандия . (Последните три са известни още като Бенелюкс съюз.). На 4 януари 1960 г. Договора за Европейска асоциация за свободна търговия е парафиран в Златната зала на Двореца на принца в Стокхолм. Това доведе до постепенното премахване на митата за промишлените стоки, но не повлия на селскостопанските продукти и морската търговия. Основната разлика между началото на ЕИО и ЕАСТ е липсата на обща външна митническа тарифа, и поради това всяка държава от ЕАСТ е свободна да определя индивидуалните мита при търговията с трети страни. Въпреки това скромно начинание, финансовите резултати са отлични, тъй като то стимулира увеличаване на обема на външната търговия между страните-членки от 3 522 на 8 172 милиона щатски долара в периода между 1959 и 1967 година. Това обаче, е доста по-малко от увеличението, което се наблюдава при страните в рамките на ЕИО. След присъединяването на Дания и Великобритания към ЕИО, ЕАСТ започва да се запада. По тази причина повечето страни облекчават или премахват търговските си тарифи в процес на подготовка за членство в ЕИО, но преживяват спад на приходите, който намалява значимостта на ЕАСТ. В момента има само 4 останали членове: Швейцария , Норвегия и Лихтенщайн и Исландия. От тях Исландия кандидатства за членство в ЕС през 2009 г. след исландската финансова кризата 2008-2009. История на членството Учредители на ЕАСТ са Австрия , Дания , Норвегия , Португалия , Швеция , Швейцария и Обединеното кралство . През 1960 тези страни са често срещани под названието "Външни седем”, като паралел на „Вътрешните Шест” тогава формиращи Европейската икономическа общност (ЕИО). Финландия става асоцииран член през 1961 г.като става пълноправен член през 1986 г.,а Исландия се присъединява през 1970 година. През 1973г. Великобритания и Дания, заедно с Ирландия се присъединяват към ЕИО, а така престават да бъдат членки на ЕАСТ. Португалия също напуска ЕАСТ заменяйки я за Европейската общност през 1986 година. Лихтенщайн се присъединиха през 1991 г. (като преди това нейните интереси в ЕАСТ са били представлявани от Швейцария). И накрая, Австрия, Швеция и Финландия се присъединяват към ЕИО (сега ЕС) през 1995 г. и по този начин е престават да бъдат членове на ЕАСТ. Настоящи членове
Институции ЕАСТ се ръководи от Съвета на ЕАСТ, който се обслужва от Секретариат. В допълнение на тя и във връзка със Споразумението за ЕИП от 1992 г., са създадени две други организации към ЕАСТ, това са Надзорният орган на ЕАСТ и Съда на ЕАСТ. Генерални секретари на ЕАСТ 1960-1965: 1965-1972: 1972-1975: 1976-1981: 1981-1988: 1988-1994: 1994-2000: 2000-2006 г.: 2006-до момента: Институции свързани с Европейското Икономическо Пространство (ЕИП) Надзорния орган на ЕАСТ и Съдът на ЕАСТ регулират дейността на членовете на асоциацията в съответствие с техните задължения в Европейското икономическо пространство (ЕИП). Тъй като Швейцария не е член на ЕИП, тя не участва в тези институции. Надзорният орган на ЕАСТ изпълнява ролята на Европейската комисия като "пазител на договорите" за страните от ЕАСТ, докато Съдът на ЕАСТ изпълнява ролята на Съда на Европейските общности в тези страни. Надзорния орган на ЕАСТ представя ролята на изпълнителната власт, която има Европейската комисия, но в страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Органът е натоварен с осигуряване на надлежното изпълнение на всички законови и подзаконови актове от страна на членовете. Органът е със седалище в Брюксел ( Белгия ) и работният език е английски .Но все пак юридически и физически лица могат да се обръщат към органите на всеки официален език за ЕИП. Функции на Надзорния съвет 
Органът отговаря за много от ролите, изпълнявани от Европейската комисия в рамките на ЕС, макар и само за трите страни от ЕАСТ, ЕИП и в по-малък мащаб. Той също така се различава по това, че не предлага нови закони или политики, както прави Комисията. Основната задача на този орган е да се увери, че съответното правото на ЕС е правилно транспонирано и прилагано от държавите от ЕАСТ. Ако държавата не направи това, органът може да прибегне до привеждане на държавата до Съда на ЕАСТ. На второ място, Органът гарантира свободната конкуренция, имайки правомощието да проверява и глобява дружества обвързани в картели или злоупотребяват с пазарната си позиция. Освен това се занимава с административни задачи, свързани с одобряването на решения, свързани с области като забрана на вредни продукти или признаване на свидетелствата за управление. Той също така предоставя информация и съвети относно тълкуването и прилагането на Споразумението за ЕИП.
Благодарение на огледалните си роли и необходимостта да се осигури еднакво прилагане на закона, органът работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия. Двете организации се консултират взаимно и обменят информация помежду си, докато в областта на държавните помощи и конкуренцията сътрудничеството е на по-задълбочено ниво. Състав Органът се ръководи от колегия от трима членове, по един от всяка страна. За разлика от Европейската комисия, членовете на органа са назначени от административни позиции с малко политическа история. Органът се назначава по общо съгласие между трите страни за четиригодишен мандат и с мнозинство. Председателят се избира измежду членовете на колегията на всеки две години. Под колегията работи състав от шестдесет служители разделени в четири отдела. Официалният език е английски. С  ъдът на ЕАСТ
е наднационален съд на трите страни-членки на асоциацията за свободна търговия (ЕАСТ), които са и членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП): Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Като членове на ЕИП, трите страни имат достъп до вътрешния пазар на Европейския съюз . Следователно те са обект на прилагането на редица европейски закони. Изпълнението на тези закони обикновено се извършва от Съда на Европейските общности (СЕО), но имаше юридическите затруднения в даването на правомощия на институциите на Съюза върху страните, които не са членове, така че съдът на ЕАСТ е създаден, за да изпълнява ролята на Съда на Европейската общност в тези страни. В първоначалният план за ЕИП липсва създаването на Съда на ЕАСТ или Надзорния орган на ЕАСТ, и вместо Съда на Европейските общности и Европейската комисия трябва да упражняват тези роли. Въпреки това, по време на преговорите за създаването на ЕИП, Съда на Европейските общност информира Съвета на Европейския съюз, че според тях предоставянето на институциите на ЕС правомощия по отношение на страните не-членки на ЕС ще представлява нарушение на договорите , и следователно са разработени настоящите две форми в рамките на ЕАСТ.
Секретариатът на ЕАСТ е със седалище в Женева , Швейцария . Надзорният орган пък е със седалище в Брюксел , Белгия (на същото място, където е и седалището на Европейската комисия), докато Съдът на ЕАСТ е със седалище в Люксембург (на същото място, където е и седалището на Съда на Европейската общност). Португалския фонд Португалският Фонд е създаден през 1975 г., когато Португалия е все още член на ЕАСТ, за осигури на финансиране за развитие и възстановяване на Португалия след Революцията на карамфилите. Когато Португалия напуска ЕАСТ през 1985 г., за да се присъедини към ЕИО, останалите членове на ЕАСТ решават да продължат все пак Португалския фонд, така че Португалия би могла да продължи да се възползва от него. Фондът първоначално съществува под формата на нисколихвен заем от държавите-членки на ЕАСТ отпуснат на Португалия, на стойност от 100 милиона щатски долара . Възстановяването на средствата първоначално трябва да започне през 1988 г., но от ЕАСТ, след това решават то да се отложи до 1998 година. Португалския фонд вече е разтворен за всички държави-членки. Отношения с Европейското Икономическо Пространство Членовете на ЕАСТ, с изключение на Швейцария , са и членове на Европейското икономическо пространство (ЕИП). 
Диаграма илюстрираща връзките между различните многонационални европейски организации Международни отношения ЕАСТ има няколко споразумения за свободна търговия с трети страни извън ЕС, както и декларации за сътрудничество и съвместни работни групи за подобряване на търговията. В момента страните от ЕАСТ са установили преференциалните търговски отношения с 20 държави и територии, в допълнение към 27-те държави-членки на Европейския съюз. 
Страните, с които ЕАСТ има споразумение за свободна търговия са в тъмносиньо, страните с които се водят преговори са в тъмнозелено, тези с които е подписана декларация за сътрудничество са в лилаво, и е в обща работна група с тези в червено. Страните от АЕСТ са представени в светлозелено. Страните, с които ЕАСТ има споразумения за свободна търговия са: Канада, Чили, Хърватия, Египет, Израел, Йордания, Южна Корея, Ливан, Македония, Мексико, Мароко, Палестинската автономна територия (власт), Сингапур, Южноафриканския митнически съюз (Ботсуана , Лесото , Намибия , Свазиленд , Южна Африка ), Тунис и Турция. През 2008 година е подписано споразумение с Колумбия, което обаче все още не е ратифицирано. През следващата 2009 е подписано подобно споразумение и със Съвета за сътрудничество на Персийския залив включващ страните Бахрейн , Кувейт , Оман , Катар , Саудитска Арабия , Обединените арабски емирства. През 2010 е подписано и споразумение с Украйно, но и то все още не е ратифицирано. През 2008 година са завършени и преговорите с Перу. В момента пък текат преговори по договарянето на споразумение с Алжир, Хонконг, Индия и Тайланд. Подписана е декларация за сътрудничество с Албания, страните от Меркосур2, Монголия и Сърбия. Създадени са съвместни работни групи с Индонезия и Русия. Бъдещо развитие на ЕАСТ Норвежките избирателите отхвърлят договорите за присъединяване към ЕС на два референдума. По време на първия референдум от 1972 година съседна Гърция и Дания се присъединяват към ЕС. За втори път през 1994 година други две скандинавски съседни страни , Швеция и Финландия , се присъединиха към ЕС. Последните две правителства на Норвегия не са в състояние и нямат желание за предвижване на въпрос, тъй като и двете правителства са били коалиции от привърженици и противници на интеграцията. От както Швейцария отхвърли членството в ЕИП през 1992 г., за последно бе проведен референдума за членство в ЕС през 2001 година. На този референдум членството бе отхвърлено с ясно мнозинство. Исландия, от друга страна, може да се присъедини към ЕС в близко бъдеще, след глобалната финансова криза от 2008 , която особено силно засегна местната икономика. На 16 юли 2009 г., правителството официално се кандидатира за членство в ЕС. В средата на 2005 г., представители на Фарьорските острови намекнаха за възможността тяхната територия да се присъедини към ЕАСТ. Въпреки това, шансовете на Фарьорските острови за членство са несигурни, тъй като според член 56 от Конвенцията на ЕАСТ, само държави могат да станат членове на Асоциацията. Фарьорските острови вече разполагат с обширно двустранно споразумение за свободна търговия с Исландия, известно като Hoyvík споразумението.
В синьо са отбелязани страните от ЕС, а в зелено тези от ЕАСТ. ЕАСТ и Европейския Съюз Таблица 2 обобщава различните елементи на законодателството на ЕС, прилагани в страните от ЕАСТ и техните суверенни територии. Някои територията на страни членки на ЕС също така имат специален статут3 по отношение на прилагането на законодателството на ЕС, какъвто е случаят с някои европейските микродържави. Има няколко микродържави в Европа. Поради размера им те често са тясно свързани с друга по-голяма държава. В момента европейските микродържави или държави джуджета, както още са известни, имат специални отношения с Европейския съюз. Те остават извън Съюза поради различни причини. Някои поради високите разходи за членство, а други поради това, че ЕС не е проектиран с идеята за членство на тези държави джуджета. Две други по-малки страни в Европа, Люксембург и Малта, са пълноправни членове на Съюза. Исландия се счита за държава-джудже поради малкото си население, но вече е член на Европейското икономическо пространство , а също така е подала молба за членство на ЕС. Петте държави-джуджета граничещи с ЕС 
 Андора
 Лихтенщайн
 Малта
 Сан Марино
 Ватикана
Таблица 2
Основни макроикономически показатели Таблица 3
Източници: Националните счетоводни данни от Евростат и националните статистически служби. [1] Лихтенщайн по данни от 2008 година. [3] Лихтенщайн по данни от 2006 година. [4] В Лихтенщайн се прилага швейцарския национален индекс на потребителските цени. [5] В търговията на Лихтенщайн е включена и търговията с Швейцария, което се дължи на наличието на митнически съюз между тях. [6] Швейцария по данни от 2008 година. [7] Исландия по данни от 2008 година. За разлика от ЕС, където показателите се изчисляват от Евростат на съюзно ниво, тук се изчисляват само показателите на национално ниво, а на ниво Асоциация. Посочените в таблицата данни показват, че страните от ЕАСТ имат активен търговски баланс – износът им и при стоките и при услугите превишава вноса.
Източници: Националните счетоводни данни от Евростат и националните статистически служби. От данните в таблица 4 се вижда, че износната квота на услугите превишава тази на стоките и обратното за вносната – вносната квота на услугите е много по-малка от тази на стоките. Стойностите и на двете групи показатели показват експортно ориентираната външна търговия на страните-членки на ЕАСТ. През 2009 г. ЕС-27 съобщава, че външната търговия с услуги забавя темповете си на развитие в сравнение с 2007 г. и 2008 г.. Въпреки това данните сочат, че групово ЕАСТ е основен търговски партньор в сферата на услугите за ЕС-27. По данни на Евростат за ЕС-27 вноса на услуги от страните от ЕАСТ е намалял от 63,3 милиарда евро през 2008 г. до 59,7 милиарда евро през 2009 г., а износът на услуги е намалял от 87 милиарда евро до 82,8 милиарда евро за същия период, поради дефицита за блока от ЕАСТ в търговията с услуги с ЕС-27, който възлиза на 23,1 милиарда евро през 2009 година. Делът на ЕАСТ в общият внос и износ в сектора на услугите на ЕС-27 е бил съответно 14,6 и 17,5 на сто през 2009 година. Само САЩ търгуват повече в сферата на услугите с ЕС-27 от страните от ЕАСТ. Няколко аргумента „за” и „против” ЕАСТ Въпреки съмненията относно необходимостта от Европейска зона за свободна търговия (ЕФТА), трябва да се подчерта, че членуващите там страни - Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария, са сравнително по-добре от 27-те от Европейския съюз (ЕС). В ЕФТА хората са поне два пъти по-богати от тези в ЕС, радват се на: по-ниска инфлация, по-висока заетост, по-малки бюджетни дефицити и по-ниски реални лихвени проценти. Сериозно изключение се явява Исландия, чиято икономика и финансов сектор пострадаха значително в последните няколко месеца в следствие на световната финансова криза. Износът на глава от населението е по-голям от този на ЕС. Еврофилите се позовават на икономическата необходимост от ЕС. Но ЕАСТ ясно опровергава този аргумент. Емпирично е доказано, че страните, които участват в европейския пазар, но не плащат разходите за членството в ЕС, са по-богати. Те са намерили начин да вземат своето парче от тортата, всяка от тях дърпа своята струна в Брюксел. Ето някои общи изводи от техния опит: Страните от ЕАСТ се ползват напълно от четирите свободи - свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. Но не са част от общата селскостопанска политика. Те контролират свои собствени териториални ресурси, включително риболовни басейни и енергийни източници; администрират собствени граници и сами решават кого да допуснат на своя територия и сами решават въпроси, свързани с човешките права. Те не прилагат голяма част от европейското социално право и регламентите, свързани с пазара на труда, и преговарят условия за свободна търговия с трети страни. Вноските им в бюджета на ЕС са символични. Основната разлика между ЕС и ЕАСТ е, че първият е митнически съюз, докато вторият е зона за свободна търговия. ЕАСТ се занимава със стоките и услугите, които се търгуват от нейните членове, а не само в рамките на тези членове. Страните от ЕАСТ подписват търговски споразумения и с неевропейски страни и договарят условия, които се различават от позицията на ЕС. Но ЕАСТ и ЕС често биват разглеждани като единен пазар. Когато ЕАСТ смята, че ЕС прилага твърде защитна политика, може да се договорят търговски партньорства поотделно. Например те имат търговски споразумения със Сингапур, Южна Африка и Южна Корея и водят преговори с Канада. Търговските споразумения на ЕС са само минимумът, на чиято основа ЕАСТ изгражда допълнителни споразумения за по-свободна търговия. Разликата между ЕАСТ и ЕС се вижда и в работата на институциите им. ЕС, който се опитва да регулира стопанската дейност на цялата си територия, се нуждае от гигантска бюрократична машина. ЕФТА няма нужда от подобна машина. Регулаторните й органи са Надзорният съвет, който е нещо като Европейската комисия (ЕК), и съдът на ЕАСТ - аналог на Европейския съд. И двете институции се намират до европейските си аналози - съответно в Брюксел и в Люксембург. Но в действителност изпълняват само ролята на агенции с ограничени правомощия и това ги прави ефективни. В надзорния съвет на ЕАСТ работят около 50 души - в сравнение с 18 хил. в ЕК. В съда на ЕАСТ работят 15 служители срещу 1800 в Европейския съд. ЕАСТ се придържа към принципа - свободна търговия без ненужни регулации или политическо обединение. Разбира се има и някои негативни страни в същността на ЕАСТ. Ето някои от тях:
Тъй като страните от ЕФТА са задължени да приемат различни пазарни мерки, техните управници са хора, които чакат директиви от Брюксел, но не участват в съставянето им. Вярно е, но това са по-скоро технически регламенти и засягат само определена част от икономиката. И те се отнасят до такива въпроси като правилния начин на изписване на съдържанието на етикета на бутилка кетчуп. Юридическите норми не казват на норвежците и на исландците с колко да се облагат гражданите, къде да ходят на риболов, какви бюджетни излишъци да поддържат, кого да взимат на работа. Швейцария, която е извън Европейската икономическа зона, разчита главно на двустранни споразумения с ЕС, синхронизирайки регулациите си само със страните, с които търгува. Един документ на Европейската икономическа зона - Лисабонската стратегия и съпътстващите я регламенти, не предвижда механизъм, чрез който юрисдикцията на ЕС да се налага върху Норвегия, Лихтенщайн, Исландия в области като социална политика и справедливост, вътрешни работи, политика на опазване на околната среда. Решението дали да се хармонизират се взема изключително на национално ниво.
Прякото свързване на членството в ЕС с достъпа до неговия пазар е грешно. 3. Извън ЕС няма международно влияние Норвегия например има едни от най-активните дипломатически органи в света. Нейни представители играят решаваща роля и в места като Средния изток, Шри Ланка, Судан, Югоизточна Азия. Тя използва международната помощ като инструмент за политика, защото тя не е част от програмите на ЕС. Норвежците се считат за достоверни и неутрални арбитри при спорове между трети страни. 4. Извън ЕС няма влияние върху Европа Това е неопровержимо вярно. Страни, които не са членки нямат думата върху лихвения процент в Белгия, селскостопанската политика в Словакия и образованието във Финландия например. Но и обратното – те имат правото сами да определяме своята собствена политика. 5. За да "тежиш" при търговски преговори, трябва да си част от голям блок ЕС със сигурност има глас при преговорите в Световната търговска организация (СТО). Но това не важи за Британия, въпреки че има много по-различен икономически профил от страните на континента. Най-поразителният пример е земеделието. Британските ферми са по-големи и по-ефективни от тези на континента и Британия - необичайно за ЕС - е нетен износител на хранителни продукти. 6. Ако ЕС е толкова лош, защо страните от ЕАСТ продължават да разискват присъединяването си? Политиците и дипломатите винаги са по-склонни да участват в мултинационални организации, отколкото самите хора, които те представляват. 8. ЕС никога няма да даде условия, предоставени на ЕАСТ Заключение Историята на ЕАСТ е част от политическия и икономическото развитие в Европа след Втората световна война. Настоящото членство и структурата на ЕАСТ могат да бъдат разбрани само в светлината на по-широкия смисъл на европейската икономическа интеграция и развитието на световната търговска система. След края на войната значението на свободната търговия, за икономическия растеж и възстановяване е широко признато от всички европейски страни. Страни са решени да не се връщат към хаотичната ситуация в търговия от предвоенния период, и за тази цел се създава Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). В допълнение на управлението на правилата за вътрешно-съюзна търговия в рамките на ЕАСТ, Асоциацията има две основни задачи: първо, подпомагане на страните от ЕАСТ в договарянето и подписването на споразумения за свободна търговия с неевропейските страни, и второ, да подпомогне трите от страните-членки на ЕАСТ с функционирането и развитието на Споразумението за Европейското икономическо пространство. Използвана литература
http://www.europa.bg/htmls/page.php?id=1441&category=235 1 Британската общност, е междуправителствена организация, на петдесет и четири независими държави-членки . Всички с изключение на Мозамбик и Руанда са били част от Британската империя. 2 Меркосур или Меркосул е съюз е съюз между Аржентина , Бразилия , Парагвай и Уругвай. Неговата цел е насърчаване на свободната търговия и плавното движение на стоки, хора и валута. 3 Няколко държавите-членки на Европейския съюз имат специални територии, които по исторически, географски или политически причини, се ползват с особен статут в рамките на или извън ЕС. Изражението на този статут варира от липсва или от ограничена намеса на политиките на ЕС, ограничено включването в политиките на ЕС или изобщо невключване. Повечето от териториите, които са извън ЕС въпреки това се ползват със специални отношения с ЕС. 
Каталог: 2010 2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За 2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика 2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където 2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011 2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе 2010 -> 7 клас отговори на теста 2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 2010 -> Код на училище Име на училище Изтегляне 279.06 Kb. Сподели с приятели:
|
Франк Д. Figgures
Бенгт Рабаеу
Карл Мюлер
Пер Клепе
Георг Райх
Кяртан Йохансон