Възникване и развитие на телевизионната индустрия. Модели телевизионни организации



страница3/3
Дата22.07.2016
Размер413.49 Kb.
#367
1   2   3

- Спонсорът не може да влияе на продуцентското решение относно сценария или избора на темата, подбора на екипа или изпълнителите - той няма право на участие в професионалната оценка на програмата.

- Спонсорът не е носител на авторски права в програмата. Той няма право и на разпространителски права, ако неговите планове за упражняване на тези права могат да навредят на съдържанието на програмата на PBS.

- Финансирането или спонсорството от производители и търговци на цигари и спиртни напитки е забранено.

- Поставянето на надписите за спонсорство са обект на специална преценка - съвместим ли е надписът с некомерсиалната същност на обществената телевизия и дали отговаря на правилата за спонсорски надписи и знаци.

Дотук разгледахме държавната, обществената и комерсиална телевизионни организации в чист вид. В този вид, обаче, те рядко могат да се срещнат в съвременния медиен пейзаж. В зависимост от влиянието на различни фактори се наблюдава конвергиране между различните видове финансиране, участие на дадена обществена или държавна организация в собствеността на комерсиална телевизия, различие в степента на независимост от политическа власт и т.н. Например финландската обществена телевизия ИЛЕ (YLE), която е изцяло държавна собственост ( със статут на обществена институция) притежава 20% от акциите на комерсиалната Ем Ти Ви (МТV)”. Би Би Си прие през 1991 г. програмите “Продуцентски избор” (Producers Choice) и “Широк избор” (Extending Choice), с което въведе търговската дейност като приходоизточник, а финасовите показатели - като доминанта в производството. Видове телевизия по разпространение на сигнала и обхват

Развитието на технологиите в телевизионното разпространение и укрепването на пазара водят и до други деления на телевизиите. По начина на разпространение на телевизионния сигнал телевизионните системи се делят на ефирни и кабелни.

Ефирна телевизия. Ефирната телевизия (наричана още конвенционална) доставя програмата си до дома на зрителите чрез микровълнов сигнал в радиочестотния спектър. За тази цел се изгражда система от предаватели и ретранслатори. Честотният спектър, по който е се разпространява ТВ сигнала й, е ограничен естествен ресурс, строго разпределен между държавите на международно ниво.

По покритие на територия от излъчвания сигнал ТВ операторите могат да бъдат локален, регионален, национален или телевизионна мрежа.

Местна (локална) телевизионна станция е организация, чийто собственик е лицензиран от оторизиран орган да предава на определена честота (VHF - от 2 до 13 канал или UHF - от 14 до 83 канал) на територията на едно или няколко населени места. Най-ценният актив на местната станция е лицензията, която й позволява излъчване на програма. Затова приоритетна отговорност на всеки генерален директор е избягването на юридически усложнения и нерегламентирани предизвикателства към зрителите, които тя обслужва. Локалната телевизионна станция може да бъде независима или асоциирана към мрежа.

Регионалната телевизионна станция изгражда, подържа и използва далекосъобщителна мрежа, която покрива с телевизионен сигнал територията на една или няколко съседни области, излъчва собствена програма и притежава лиценз за тази дейност.

Национален телевизионен оператор е този, който покрива територията на цяла държава.

Телевизионна мрежа. Под понятието “телевизионна мрежа” се разбира група от телевизионни станции, свързани по електронен път помежду си така, че програмата, която се подава от един източник (централа), се излъчва едновременно (или на запис) на цялата територия на мрежата. При обществената телевизионна организация станциите са равнопоставени пред общото управително тяло. При комерсиалната телевизия взаимоотношенията са определени от договор за асоцииране между централата и регионалните (локални) телевизионни станции. Договорът уточнява в детайли взаимоотношенията между тях, но, най-общо казано, с него асоциираната станция се съгласява да излъчва програмата на мрежата, а централата заплаща за това. Макар да ни се струва, че би трябвало регионалната станция да заплаща програмата, която излъчва, нека не забравяме, че мрежата придобива право да рекламира в програмното време на станцията. Цената се определя от големината на телевизионния пазар, т.е. броя домакинства, които регионалната станция покрива. В Европа комерсиални национални мрежи съществуват навсякъде, където законодателството позволява това: Ай Ти Ви (ITV) - Великобритания, ПЕНТА (PENTA) - Италия, Ер Те Ел (RTL) - Германия и др. Когато законодателството не позволява комерсиално национално покритие, регионалните ТВ станции, движени от инстинкта за оцеляване и борбата за пазари, се обединяват във верига от телевизионни станции, като по този начин се стремят да достигнат максимален брой зрители. В САЩ работят четири комерсиални телевизионни мрежи - Ей Би Си (ABC), Си Би Ес (CBS), Ен Би Си (NBC), Еф Би Си (FBC) и една обществена - Пи Би Ес (PBS).

Трябва ясно да подчертаем, че ТВ мрежата е принцип на разпространение и договаряне между отделни оператори, а не само териториално покритие. Следователно, мрежата може да бъде регионална, национална или интернационална. Когато мрежата е обхваща територията на една държава, тя се нарича национална (ITV, ARD, ZDF, ABC, CBS, NBC). Когато мрежата обхваща повече от една държава, тя е интернационална ( 3-SAT, TV-5).

Съществуват и специализирани мрежи за доставка на определен програмен продукт - обмен на новини, спорт, музика и други. Освен това независими локални и регионални станции или национални телевизионни организации често се включват ad-hoc в специализирани мрежи, които се създават за покриване на значителни събития – например за отразяване на световно спортно събитие.

Програмната схема на изброените станции се съобразява с културната идентичност на зрителската аудитория на определен регион: език, култура, интереси. Обществената телевизионна мрежа Би Би Си - 2 прилага програмна схема на т.нар. федерален принцип на програмиране. Тъй като в Обединеното кралство са признати три национални общности (не малцинства), освен на официалния английски език програмата на националните станции обединени в Би Би Си - 2 се излъчва съответно на шотландски, ирландски и уелски (задължително субтитрирана - на английски и обратното). В определени часове тече програма от централното студио в Лондон. Половин час преди централните новини, програмата “се разпада” по региони - локалните станции излъчват собствени новини, за да се включат в централната емисия по-късно. По подобен начин в определени часове националните и регионални станции излъчват актуални предавания и собствена програма (на съответния език със субтитри на английски), предназначена за местното население и третираща собствените им проблеми и интереси. По подобен начин е организирана и програмната схема на мрежите в САЩ, където часовата разлика налага и разлика в часовете на излъчване на една и съща програма. Освен удобството при обслужването на зрителските интереси, структурата на мрежите позволява и децентрализация на производството, гъвкавост при финансиране и продажба на рекламно време.

Освен по ефирен път телевизионният сигнал може да се разпространява и чрез кабелни системи.

Кабелни телевизионни системи. Кабелната телевизия започва своето скромно съществуване през 50-те години като приспособление за пренасяне на конвенционалния телевизионен сигнал. Регионите в планинските области на Америка и Европа са първите, оборудвани с кабелни връзки за пренасяне сигнала от телевизионната антена до домовете на зрителите. Високите блокове в големите градове също използуват кабелна връзка до колективна антена. Тази връзка не страда от технически ограничения на ефира и безпроблемно може да употребява всички канали на приемника. Съвсем скоро предприемчивите инициатори на колективни антени започват да запълват свободните от ефирни програми канали. Следва законодателна намеса: кабелното разпространение е ограничено, за да не се разбива пазара на конвенционалните телевизии. Едва през 70-те години, след упорита борба и стабилизиране и структуриране на медийния пазар, ограниченията се премахват отначало частично, а през 80-те години - почти изцяло. В последвалата агресивна война за надмощие, фантастични желания се предлагат като екстравагантни обещания: 100 канала, общински и малцинствени канали, телешопинг и банкови услуги по домовете, двупосочна връзка и всичко това - на конкурентна цена. Мъглата бързо се разсейва, за да се разбере, че икономическите реалности диктуват жестоки ограничения: качествени програми за сто канала просто няма; екзотичните кабелни услуги като пазаруване, банково обслужване по домовете и видеотекст се оказват нежизнеспособни като бизнес; двупосочната телевизия е прекалено скъпа за повечето зрители и след като ефектът от техническата новост се изчерпва, се оказва, че за нея няма бъдеще. Това обаче не спира разрастването на кабелните системи.

В България кабелната телевизия започва и стихийно се разраства в началото на 90-те години на миналия век. Днес в България са регистрирани 170 програмни оператори, които се разпространяват по кабелен път - 37 национални , 62 регионални и 71 местни, а според програмния си профил те са: 133 с общ (политематичен) профил и 37 със специализиран профил.

Българското законодателство прави разлика между телевизионен /програмен/ и далекосъобщителен оператор. Телевизионният оператор е «лице, което осъществява радио и телевизионна дейност»,12 докато лицето, което притежава кабелната система е далекосъобщителен оператор. Следователно, дейността по изграждане, организация, опериране и подръжка на системата се извършва от далекосъобщителен оператор, а дейността на отделните програми е отделена и се извършва от телевизионни или програмни оператори. От това следва и разделянето на дейността в кабелните системи на делекосъобщителна дейност и програмна дейност.

Телевизионните кабелни далекосъобщителни системи могат да бъдат локални или вериги в зависимост от територията, на която са изградени.

Локалната кабелна система е разположена на територията на една община или град. Технологията на кабелното разпръскване на телевизионния сигнал се различава от конвенционалното ефирно излъчване. Тя изисква кабелна връзка между централното разпределително студио (от което се излъчва собствена и декодирана сателитна програма) до дома на всеки абонат. За да се инсталирането й трабва да се пресекат различни терени – държавни, общински или частни, да се нарушат интересите на личности или общности. Поради тази причина в редица страни разрешение за кабелизация се издава от общинските власти след подаване на необходимия пакет от документи. Той обикновено съдържа подробно описание на техническите параметри, надеждност и възможности на системата; предложение за канали и програми; капацитет на системата при старта и след развитието и разширяването й; бизнес план; план за строителство; биография на фирмата и персонала. Общината издава лиценз или подписва договор с компанията след определен период на проучване. Условията в тях не подлежат на оспорване или промяна. Обикновено срокът на договорът е петнадесет години. Юридическият акт за лицензиране на дейността не се издава на ексклузивна база, но поради големите вложения, в повечето случаи кабелната услуга се извърша от една компания, която действува като монополист. По същата причина често локалната кабелна система е част от верига кабелни системи. Антимонополното законодателство в различните страни в повечето случаи не позволява едновременното притежаване на ефирна и кабелна мрежа.

Реда и условията за изграждане на локална кабелна далекосъобщителна система в България се определя в Закона за далекосъобщенията, а разрешителбния режим за тази дейност е в пълномощията на Комисията по регулиране на съобщенията - независим държавен орган13.

Локалната кабелна система има един основен източник за финансиране: абонатна такса. Основната абонатна такса покрива достъпа до определен брой канали. За допълнителни или специализирани канали се заплаща отделно. В разходната си част кабелната индустрия е капиталоинтензивна, т.е. тя изисква огромно първоначално вложение преди стартирането за поставяне и инсталиране на технически съоръжения плюс таксата за дейността. След инсталирането разходите стават нормални. Част от вноските на абонатите се изразходват за покриване на капиталните вложения и подръжка на системите, друга част - за програми.

Верига от кабелни системи. Когато един далекосъобщителен оператор притежава /или оперира чрез договор за наемане/ множество локални кабелни системи, чрез които предлага идентична програмна услуга, той формира верига от кабелни телевизионни системи.

Програмен кабелен оператор. ЗРТ определя регистрационен режем за лица, които създават ТВ програма за показ по кабелни системи. Така телевизионните програми по каналите на кабелна система могат да бъдат: локални, регионални и мрежи. Локалните и регионални отговарят изцяло на определението за ефирните, докато кабелните мрежи са няколко вида: суперстейшън, кабелни мрежи и платени канал.

Суперстейшън е локална /или регионална/ ефирна ТВ станция, чиято програма се разпространява чрез сателит до кабелните телевизионни системи. Срещу тази услуга те получават някалко стотинки на абонат.

Кабелна мрежа – под това наименование обикновено се разбира двадесет и четири часова програма, която се издържа от рекламни постъпления и се разпространява само по кабелните системи. Те разчитата на многообразието от програми, които се предлагат в пакета от кабелни услуги и затова програмирането е специализирано към определени аудиторни групи. Най-големите и известни между тях са: Си-Ен-Ен /Cable News Network/, Дискавъри /Discovery Channel/, Реалити ТВ /Reality TV/ и др. Тук трябва да отбележим и съществуването на теле-шопинг мрежи – всяка минута от времето им се използва за продажби на продукти и услуги. Те напомнят филмиран каталог, в който страниците са заместени с времеви пояси /ТВ мода- Fashion TV/.

Платени канали. Под това наименование съществуват досега два основни вида кабелни мрежи за платени ТВ услуги: специализирани канала и пей-пър-вю /Pay-Per-View /. Специализираният канал е платена програма, която по сателит се разпространява до абонатите и спада към допълнително заплащаните от индивидуалния абонат услуги (Филмов канал - Film Channel, Хоум бокс офис - Home Box Office, Синемакс - Cinemax, ТВ 1000 -TV 1000). Те предлагат главно филми, които абонатите могат да видят година след премиерата им по кината. ППВ е друга форма на платена телевизия. Тук се предлагат нови филми или специални програми срещу отделно заплащане – чрез обаждане на специален телефон или активиране на специален декодер.

Програмиране на Кабелните телевизионни системи. Истинската сила на кабелната телевизия е в многообразието на програмите, които предлагат и начина, по който тези програми са организирани. Си Би Ен - семеен канал (CBN/Family Channel), например, предлага пълна програмна схема от предавания без насилие, с определен акцент върху семейните ценности; Никелодеон /Nickel Odeon/ се утвърди като детска кабелна мрежа с игри, комедии, анимация и забавни програми, които са адресирани към учениците.

Източници на програми за кабелните сисеми са:

- Собствена продукция, която понякога се изчерпва с простото съобщаване на прогнозата за времето или с местни новинарски емисии, регионални футболни и спортни програми и дискусии. Някои кабелни телевизионни системи включват правителствен или общински канал, който пряко излъчва заседанията на местните органи, официални срещи от регионално значение и т.н. Други са въвели канал за публичен достъп, който всеки зрител може да използува срещу скромно заплащане.

- Национални и регионални програми на ефирни телевизии. Първоначално законодателството в редица страни задължава кабелните оператори да предоставят канали за националните и регионални ефирни телевизии. Въпреки че това задължение в повечето страни вече е отпаднало, много кабелни оператори продължават излъчването. Някои оператори разпространяват ефирни програми от съседни региони или страни и сателитни програми.

- Кабелни мрежи и суперстейшън, които разпространяват програмата чрез сателит директно до кабелните системи. Някои от тях са финансирани от рекламодатели (Ем Ти Ви - MTV; Синоптичен канал – Weather Channel), други предлагат услугата срещу заплащане на абонат.

- Платени канали - това са кодирани кабелни канали, които не излъчват реклама и обикновено показват филми и оригинална програма: Ейч Би О (HBO - Home Box-office), Филмов канал (Film Channel).

- Пей-пър-вю (PPV - Pay-per-view) е друга форма на платена телевизия, при която специализиран за услугата канал показва специални програми и нови филми. За да гледа филма зрителят плаща отделно чрез специален телефонен номер или чрез домашен декодер.

Дигиталната революция променя основните постулати на видовете ТВ организации и основанията за тяхната нормативно съществувание. Дигитална преносната мрежа премахва на практика ограниченията – една радио-честота може да пренесе дванадесет компресирани програми. В още по-голяма степен това се отнася до оптичния кабелен пренос. Това, от своя страна, води до неограничен брой канали и програми, което неминуемо ще се отрази на принципите на програмиране и мястото на телевизията в общия медиен пейзаж. В телевизионното производство дигиталните технологии премахват цели технологични периоди, доближава работата с филмова лента до тази с видеоносител. Нещо повече, от историческа перспектива сякаш е завършен един цялостен технологичен цикъл и започва нов. И все пак истинското предизвикателство е световната комуникационна мрежа, която глобализира обществото, направи аудиовизията интерактивна, създаде информационно общество и която поставя на изпитание принципите и постановките от златната епоха на електронните медии, започнала с Александър Бел.





1 Михайлов, В. Открита ли е телевизията. С.: “Рой Комюникейшън” ЕООД, 2003. 47с.

2 Debande O., G. Chetrit.The European Audiovisual Industry: an Overview,2001.p58


3 BBC Handbook. London: BBC Broadcasting House,1970

4 Television Fact book. Washington: Television Digest, 1970

5 Димитров В. Историята на радиото в България.С.: Витраж, 1996. 123 с.

6 Мишев,Д. Телевизията в България – факти и документи. С: Изд. център на ФЖМК при СУ “Кл. Охридски” ,1996. 61 с.

7 Мишев Д. Телевизията в България – факти и документи. С.: изд. център на ФЖМК при СУ “Кл. Охридски”, 1996

8 Основни положения на временния статут на Българската телевизия и Българското радио – Държавен вестник, 1991, №3

* Debande,O., G.Chetrit:The European Audiovisual Industry: An Overview,EIB,2001


* Пак там.

* European Audiovisual Observatory: IRIS, брой 2001-8

* Media Sales (ms) – www.mediasales.it

* European Media Landscape – www.ejc.nl/jr/emland

* European Audiovisual Observatory (OBS) – www.obs.coe.int

9 Занкова, Бисера. Студии по медийно право.С.: Нова звезда, 1997. 79 с.

10 Михайлов, В. Открита ли е телевизията. С.:Рой комюникейшън, 2003. 71 с.

11 Ivo Mathe, Television in Central and Eastern Europe, Why Public Service Broadcasting, EBU, Bruxelles 1993,p.39


12 Закон за радиото и телевизията, ДВ бр.96 от 09.11.01, чл.3.ал.1

13 Закон за далекосъобщенията, ДВ бр.19,март 2005, чл.19






Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница