Възникване на английската парламентарна система



Дата14.01.2018
Размер44.14 Kb.
#46322

Възникване на английската парламентарна система (ХVІІ–ХVІІІ в.)

Увод


Пример 1: През ХVІІ и ХVІІІ век в Англия постепенно възниква нов политически модел, нова политико-институционна практика – парламентарната система на управление, която ще се превърне в най-влиятелния политически модел за европейските държави през ХІХ и ХХ век.

Пример 2: Парламентарната традиция е най-голямото наследство, което Англия е оставила на човешката цивилизация…


  1. Парламентът се превръща във важен елемент на английската политическа система още в епохата на средновековието.


  • Възникване на парламента, “Великата харта на свободите”, “Парламентът модел” от 1295 г. Организация, състав и функции на парламента

  • Укрепване на монархическата власт при династията на Тюдорите (Въпреки че английските монарси остават финансово зависими от парламента, прерогативите им по отношение на управлението не са оспорвани, на практика упражняват власт, съизмерима с тази на абсолютните монарси. Институции, на които се опират: Тайния /Частния/ съвет, Звездната камара, Високата комисия, Опекунския съд; тяхна опора са също епископите /назначавани от монарха/, Камарата на лордовете, в социално отношение – старата аристокрация.)

  • Отношения между монарсите и парламента при династията на Тюдорите
  1. Конфликтът между Короната и Парламента при първите Стюарти и победата на Парламента над краля.


  • Недоволство на Парламента от Джеймз І Стюарт /от идеите му за характера на властта на монарха, от религиозната му политика, от “испанския брак”/ финансови проблеми. Парламентът – изразител на интересите на джентрите и буржоазията, настоява за премахване на “рицарското държане” /т. е. на феодалните данъци и такси, дължими на краля/ и на монополите.

  • Задълбочаване на конфликта при Чарлз І; “Петиция на правото” /1628/; 11-годишното управление без парламент.

  • Дългият парламент и началото на революционното законодателство /мерки срещу кралските съветници, “Тригодишният закон”, ликвидиране на кралските съдилища, на монополите. “Великата ремонстрация” /1641/, Ордонансът за милицията /1642/,“19 смирени предложения”.

  • Първата гражданска война, фактори за победата на Парламента над краля /армията на парламента, съюзът с Шотландия/. Революционно законодателство на Парламента по проблемите на собствеността – ликвидиране на “рицарското държане”, /но не и на копихолда/; секвестиране и разпродажба на коронните земи, земите на църквата и на “делинквентите”.

  • Социално-политическите течения в периода между двете граждански войни: презвитериани, индепенденти, левелери – мястото на парламента в проектите за конституционно устройство на Англия.

  • Втората гражданска война, Прайдовата чистка на парламента, осъждането на краля.

  • Нарушаване на парламентарната традиция по време на диктатурата на Оливър Кромуел: организация на властта по време на индепендентската република и протектората (ликвидиране на монархията и на Камарата на лордовете); Неуспех на парламента на “светците”; Конституциите /“Инструмент на управлението”, 1653, и “Смирена петиция и съвет”, 1657/, утвърждават властта на лорд-протектора.
  1. Парламентът по време на реставрацията.


  • Условия за реставрацията на Стюартите /Бредската декралация на Чарлз/; в какво се изразява /възстановяване на монархията, династията на Стюартите, Камарата на лордовете – светски и духовни, англиканската религия, върнати са непродадените земи/. Но не всичко от миналото е реставрирано – революцията по безспорен начин е показала, че короната вече реално зависи от парламента, Чарлз ІІ знае, че не може да управлява без парламент.

  • Кавалерският парламент; конфликт между краля и парламента по финансовите проблеми и външната политика на Чарлз ІІ /тайния договор с Луи ХІV/.

  • Политическата криза, предизвикана от Закона за изключването /1679/ – за лишаване на престолонаследника католика Джеймз, херцог на Йорк от наследствени права/ – не е приет, но става повод ясно да се очертаят политическите партии на вигите /привърженици на идеята за ограничаване правата на монарха и гарантиране правата на парламента/ и торите /привърженици на кралския прерогатив/

  • Парламентът налага приемането на Habeas Corpus Act /1679/ – против своеволните арести

  • Управление на Чарлз ІІ без парламент
  1. Славната революция и “Законът за правата”.


  • Стремежите на Джеймз ІІ към възстановяване на католицизма и упражняване на абсолютна власт, католическият престолонаследник и съюзът на виги и тори. “Славната революция” – Вилхелм Орански става крал под името Уилям ІІІ – права над короната получава лице, посочено от парламента.

  • Законът за правата /Бил за правата/ /1689/ – по какъв начин ограничава кралската власт и гарантира правата на парламента.

  • Значение на Славната революция: решителен епизод във формирането на либералната политическа система в Англия, основана върху съгласието на управляваните. Окончателно се слага край на опитите за управление без парламент или против волята на парламента, но все още много кралски прерогативи остават непокътнати, монархът е ефективен глава на изпълнителната власт.

  • Законът за престолонаследието /1701/ /NB! Този закон учредява и независимост на съдебната власт/

  • Царуването на кралица Ана – постепенно обезличаване на властта на монарха
  1. Хановерската династия и появата на основните характеристики на парламентарния режим.


  • Царуването на Джордж І и Джордж ІІ – упадък на кралската власт

  • Раждане на кабинетната система на управление – отличителни черти, институции /парламент, кабинет, монарх/

  • Сър Робърт Уолпол и функцията на първия министър

  • Избирателна система

Заключение


Пример: В резултат на промените в Англия се утвърждава парламентарната система на управление, при която изпълнителната власт /кабинетът/ зависи от подкрепата на парламентарното мнозинство, а държавният глава /английският монарх / почти не разполага с реална власт и има представителни функции. Установената двупартийна система гарантира политическата стабилност в страната. Но политическият режим не е демократичен поради наличието на висок имуществен избирателен ценз. През ХІХ и началото на ХХ век със серия парламентарни реформени актове английската политическа система постепенно ще бъде демократизирана.

Бонус – включването на допълнителна информация, която изяснява и допълва темата, например развитие на политическата философия под влияние на събитията /теорията за държавата, за обществения договор, за мястото на индивида в политически организираното общество: Хобс – “Левиатан”, 1651; Лок – “Два трактата за управлението”, 1690; теорията за разделението на властите – Лок, Монтескьо/






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница