Възстановена е местната трансмисия и избухването на епидемии в редица страни на Централна Азия, Кавказ и в съседна Турция

По данни на Световната здравна организация (СЗО), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб. Тя представлява сериозен здравен проблем в над 100 страни, територията на които се населява от около 2.4 милиарда души. (това представлява 40% от населението на земята).

След ликвидацията на маларията в почти всички страни от Европейския регион на СЗО, в края на 20 - ти век започва нов подем на тази паразитоза.

Възстановена е местната трансмисия и избухването на епидемии в редица страни на Централна Азия, Кавказ и в съседна Турция.

Засиленият мигрантски поток от държави с разпространена малария към страните от Европейския съюз, вкл. и България през последните години създава риск от възстановяване на местната трансмисия на заболяването. В България през 2015 г. са регистрирани 20 внесени случая на малария, от които 11 при български граждани и 9 при чужденци, от които 8 бежанци. В световен мащаб, по данни на СЗО през 2015 г. са регистрирани общо 214 милиона случаи на малария и 438 000 смъртни случаи, предимно при деца от Африка.

За възстановяване на местната малария в страната допринасят недостатъчната насоченост на медицинските специалисти към тази паразитна болест, усилената миграция на населението, ограничената информация на българските граждани, които заминават или се завръщат от ендемични за малария страни.

С настъпването на потенциалния малариен сезон в България – от април до октомври, нараства рискът за заразяване на специфичните преносители – комарите от род Anopheles и появата на местни случаи на малария.

МАЛАРИЯТА е протозойно заболяване, което се характеризира с остри и циклични температурни пристъпи, анемия и хепатоспленомегалия.

ЕТИОЛОГИЯ: Маларията у човека се причинява от 4 вида плазмодии: плазмодиум вивакс, плазмодиум овале, плазмодиум фалципарум и плазмодиум маларие.

ИЗТОЧНИК: Може да бъде само човек, чиято кръв има полови форми – гаметоцити. Това могат да бъдат хора с остри прояви на заболяването и паразитоносители. Ако човек не се лекува при плазмодиум вивакс и плазмодиум овале може да бъде източник до 3 години, при плазмодиум фалципарум до 1 година и при плазмодиум маларие до 50 години. На това паразитоносителство се дължат ежегодните следкръвопреливни случаи в България.

МЕХАНИЗЪМ НА ПРЕДАВАНЕ: Заразяването става най -често:

• 
  при кръвосмучене от заразени анофелийни комари;
  
• 
  при хемотрансфузия;
  
• 
  при трансплантация;
  
• 
  чрез спринцовки и игли, контаминирани с паразити (при наркомани).
  

КЛИНИКА: Заболяването започва с инкубационен и продромален период, който протича като грипно заболяване. Типичният малариен пристъп протича в три фази:

1. Разтрисане – болният лежи в леглото покрит с няколко завивки. Кожата е бледа, цианотична, хладна, настръхнала (гъша кожа). Появява се главоболие, болки в мускулите и кръста, гадене, повръщане. Тази фаза продължава от 15 минути до 2 часа. След това настъпва втората фаза.

2. Температурна фаза – температурата достига 40^о С – 41^о С. Болният отхвърля завивките, засилват се главоболието и мускулните болки. Кожата е суха, хиперемирана. Артериалното кръвно налягане се понижава, появяват се тахикардия и чувство за задух. Тази фаза продължава 4 - 6 часа и преминава в третата.

3. Обилно потоотделяне – настъпва подобрение на общото състояние, температурата спада, болните се успокояват и имат желание за сън.

След маларийния пристъп настъпва безтемпературен период (48 - 72 ч.). Пристъпите обикновено се появяват в едно и също време на деня и болните ги очакват.

Различните видове маларийни плазмодии предизвикват различни видове малария:

- малария терциана;

- малария овале (тридневна);

- малария квартана;

- малария тропика.

УСЛОЖНЕНИЯ – може да се появят още след първите няколко пристъпа. Най - често се развиват усложнения при малария тропика:

- церебралната малария;

- остра бъбречна недостатъчност;

- хемоглобинурийна треска.

ДИАГНОЗА – поставя се въз основа на :

- характерната клинична картина - температурни пристъпи;

- епидемиологична анамнеза - идване, завръщане от малариен район или кръвопреливане;

- паразитологична диагноза - за рутинната диагностика това означава два препарата ( три дебели кръвни капки и кръвна натривка от периферната кръв от безименния пръст на ръката или увулата на ухото), вземането на препарата за изследване става не само по време на пристъп, а и по всяко друго време.

ПРОФИЛАКТИКАТА на маларията включва следните мерки:

- спрямо източника на зараза – ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите и диспансерно наблюдение.

- спрямо преносителите: борба с ларвите (ларвицидна обработка и заселяване на водоемите с рибката Гамбузия), хидромелиоративни мероприятия за пресушаване и отводняване на блатата и застойните водоеми, унищожаване на комарите и др.

- индивидуална профилактика – предпазване от ухапвания от комари (използване на репеленти, инсектициден спрей, замрежване на прозорци и врати), провеждане на химиопрофилактика с лекарствени препарати.
ПРЕПОРЪКИ:
Ако пътувате в чужбина – посетете личния си лекар или паразитолог, за да получите указания за предпазване от малария. Набавете си препоръчаните препарати за химиопрофилактика на малария (ефективни за съответната страна). Приемът на лекарства започва 1 седмица преди заминаване за тропическа страна и продължава по време на целия престой и 4 седмици след завръщане.

Ако се разболеете потърсете незабавно медицинска помощ. При всяко заболяване, придружено с висока температура, проверявайте дали не сте се разболели от малария.

При завръщане от чужбина отново посетете личния си лекар и го уведомете, че сте се завърнали от тропическа страна. Не всички заболявания се проявяват веднага. Възможно е да измине известен период от време до поява на първите признаци.

През следващите 3 години от завръщането Ви при всяко температурно състояние незабавно потърсете медицинска помощ за изследване за малария и уведомете медицинските специалисти, че сте пребивавали в тропическа страна.