Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание



страница1/26
Дата15.10.2018
Размер1.01 Mb.
#88704
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26



Възстановеният рай


Дейвид Чилтън


Съдържание:


Възстановеният рай 1

Съдържание: 2

ПРЕДГОВОР 3

ЧАСТ I – ЕСХАТОЛОГИЯ НА ГОСПОДСТВО 4

1 – НАДЕЖДАТА 5

ЧАСТ II – РАЯТ: МОДЕЛ ЗА ПРОРОЧЕСТВОТО 11

2 – КАК ДА ЧЕТЕМ ПРОРОЧЕСТВАТА 12

3 – ТЕМАТА ЗА РАЯ 16

4 – СВЯТАТА ПЛАНИНА 19

5 – ГОСПОДНАТА ГРАДИНА 24

6 – ГРАДИНАТА И БЕЗВОДНАТА ПУСТИНЯ 29

7 – ОГНЕНИЯТ ОБЛАК 34

ЧАСТ III – БЛАГОВЕСТИЕТО НА ЦАРСТВОТО 38

8 – ИДВАНЕТО НА ЦАРСТВОТО 38

9 – ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ИЗРАЕЛ 44

10 – ГОЛЯМАТА СКРЪБ 48

11 – ИДВАЩ В ОБЛАЦИТЕ 54

12 – ВЪЗХОДЪТ НА АНТИХРИСТ 59

13 – ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ 63

14 – ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ 68

15 – ГОСПОДНИЯТ ДЕН 72

16 – СЪВЪРШЕНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦАРСТВОТО 77

ЧАСТ IV – ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ КНИГАТА ОТКРОВЕНИЕ 80

17 – ТЪЛКУВАНЕ НА ОТКРОВЕНИЕ 81

18 – ВРЕМЕТО Е БЛИЗО 85

19 – КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ НА ОТКРОВЕНИЕ 91

20 – ЗВЯРЪТ И ЛЪЖЕПРОРОКЪТ
(Откровение 13) 93

21 – ГОЛЯМАТА БЛУДНИЦА


(Откровение 17-19) 100

22 – ЦАРСТВОТО ОТ СВЕЩЕНИЦИ


(Откровение 20) 104

23 – НОВОТО СЪЗДАНИЕ


(Откровение 21-22) 108

ЧАСТ V – ДО КРАИЩАТА НА ЗЕМЯТА 112

24 – ИЗПЪЛНЯВАНЕ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ 113

ПРИЛОЖЕНИЕ – ЕСХАТОЛОГИЯТА НА ГОСПОДСТВО: ОБОБЩЕНИЕ 119

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ 128




ПРЕДГОВОР

Тази книга беше написана и като общ увод към библейската есхатология, и като начин за четене на Библията; първото, вярвам, произлиза естествено от второто. Тя също служи като въведение към моя по-голям труд (в развитие), коментар върху Книгата Откровение.

По тази причина, настоящата книга няма претенциите да отговори на всеки възможен въпрос относно пророчествата. Онези, които желаят да намерят повече за възгледа, представен тук, трябва да се обърнат към препоръчаната библиография. В допълнение към моя коментар, няколко други трудове по есхатология са в различни етапи на подготовка, особено от пастор Джеймз Джордан (Матей 24) и пастор Рей Сътън (Даниил).

Много читатели ще намерят (както се надявам) материала за Едемската градина увлекателен, както беше за мен, когато през 1977 за пръв път прочетох лекциите на Джим Джордан по предмета. Те ще бъдат щастливи да чуят, че предстои публикуване на неговата книга Дървета и тръни (James B. Jordan, Trees and Thorns), подробно изследване на Едемските модели. Силно препоръчвам този труд. Друг учен, чиито изследвания са повлияли на моите, е д-р Мередит Клайн; неговата книга Образи на Духа (Meredith Kline, Images of the Spirit) е шедьовър по библейска теология. (Бързам да посоча, разбира се, че той не трябва да бъде смятан за отговорен за някои от моите изводи).

Библейските цитати са предимно от New American Standard Version, включително нейните бележки в полето; някъде съм променил цитатите леко в полза на по-буквално предаване.

Много съм благодарен на редица добри приятели, които ми дадоха своите съвети и помощ по време на написването на тази книга. Пръв между тях е моят издател, д-р Гари Норт, който първоначално ме помоли да я напиша, и чиито предложения бяха постоянно плодотворни и предизвикателни. Ръкописът беше четен от пасторите на Уестминстърска презвитерианска църква (Тайлър, Тексас): пастор Луис Бълкли, пастор Робърт Дуел, пастор Джеймз Джордан и пастор Рей Сътън; техните теологични прозрения са повлияли практически на всяка страница от книгата.

Други, които четоха ръкописа и дадоха ценни коментари, са пастор Марк Хаус, пастор на Първа презвитерианска църква (Манхатън Бийч, Калифорния); Спенсър Раундтри, управляващ презвитер на Църквата на Изкупителя (Плейсървил, Калифорния); Джеймз Уитакър, друг член на Уестминстърска презвитерианска църква; и пастор Джордж Грант, пастор на Общение на Вярващите (Хъмбъл, Тексас). В допълнение към неговите полезни критики (които той предложи с безразсъдна, разточителна страст), Джордж изработи корицата на книгата; художествената работа е дело на Ранди Роджърс, също от Общение на Вярващите. Също бих желал да благодаря на Реформисткото Общение в Оуктън (Оуктън, Вирджиния) за тяхната помощ за издаването на книгата.

По начини, твърде многобройни за споменаване, съм задължен на търпеливата и посветена работа на две способни секретарки в Института за християнска икономика: г-жа Морийн Питърс и г-жа Бренда Уест. На всеки етап от работата тяхната помощ беше ценна и съм дълбоко благодарен за нея.

Накрая, благодарен съм на моята съпруга, Дарлийн, която любезно ми помагаше по време на целия проект. Тъй като нейната любов е постоянен белег на Възстановения Рай, тази книга е посветена на нея.


ЧАСТ I – ЕСХАТОЛОГИЯ НА ГОСПОДСТВО

Тук ще седнеш въплътен, и ще царуваш тук -


И Господ, и човек, и Божи, и човешки син,
Помазан за вселенски цар. Аз цялата си власт
на тебе ще предам - царувай вечно и сияй
в достойнствата си и бъди върховен суверен
на всички княжества, престоли, власти и държави.
Пред теб коляно ще превият всички - на небето
и на земята и дълбоко под земята - в ада.

Джон Милтън, Изгубеният рай [3.315-22]


превод проф. Александър Шурбанов
София: изд. "Народна Култура" 1981
Когато слънцето е изгряло, тъмнината вече не царува; каквото и да е останало от нея, бива изгонено. Така също сега, когато Божественото явление на Божието Слово се е състояло, тъмнината на идолите вече не царува, и всички части на света във всяка посока биват осветени от Неговото учение.
Св. Атанасий, За Въплъщението [55]


1 – НАДЕЖДАТА

Това е книга за надеждата. От дълго време християните са били характеризирани с отчаяние, поражение и отстъпление. Твърде дълго християните са следвали лъжливото учение, което учи, че ние сме обречени на провал, че християните не могат да победят – идеята, че докато Исус се върне, християните постепенно ще отстъпват пред врага. Казват ни, че бъдещето на Църквата ще бъде постепенно изпадане в отстъпление. Някои от нашите водачи тъжно ни осведомяват, че живеем в “Лаодикийската епоха” на Църквата (препратка към “хладката” църква в Лаодикия, за която се говори в Откровение 3:14-22). На всяко ново избухване на война, на всяко увеличаване на криминалната статистика, на всяко ново свидетелство за разпадането на семейството често се гледа по странен начин като напредък, крачка напред към очакваната цел за пълен срив на цивилизацията, белег, че Исус може да дойде да ни избави във всеки момент. На проектите за обществена дейност се гледа със скептицизъм: често се приема, че всеки, който действително се опитва да подобри света, трябва всъщност да не вярва на Библията, защото Библията учи, че такива усилия са обречени на неуспех; както един известен проповедник изрази това, “Не се лъскат медните части на потъващ кораб.” Този лозунг е основан на две презумпции: първо, че светът не е нищо друго освен “потъващ кораб”; второ, че всяка организирана програма за християнска реконструкция не би била нищо повече от “лъскане на медта.” Евангелизацията е покана за присъединяване към губещата страна.

Това е основано върху два проблема. Единият е погрешен възглед за Духовността. Небиблейската идея за “духовност” е, че истински “духовният” човек е този, който някак си “не-физически,” който не се занимава със “земни” неща, който не работи твърде много, или не мисли много и който прекарва по-голямата част от своето време размишлявайки как би желал да бъде в небето. Докато е на земята, обаче, той има едно основно задължение в живота: Да бъде тъпкан заради Исус. “Духовният” човек, според този възглед, е мижитурка. Неудачник. Но поне е Добър Неудачник.

Учението на Библията е съвсем различно от това. Когато Библията използва понятието Духовен, тя като цяло говори за Святия Дух (поради което използвам главно Д). Да си Духовен е да бъдеш воден и мотивиран от Святия Дух. Това означава подчиняване на Неговите заповеди, както са записани в Писанието. Духовният човек не е някой, който се носи във въздуха и слуша тайнствени гласове. Духовният човек е човек, който прави това, което казва Библията (Римляни 8:4-8). Следователно, това означава, че ние трябва да участваме в живота. Бог иска от нас да прилагаме християнските стандарти навсякъде, във всяка област. Духовността не означава отстъпление и оттегляне от живота: тя означава господство. Основната християнска изповед на вярата е, че Исус е Господ (Римляни 10:9-10) – Господар на всички неща, на небето и на земята. Като Господар, Той трябва да бъде прославян във всяка област (Римляни 11:36). Според християнската Духовност, според Божиите изисквания за християнско действие във всяка област на живота, няма причина за отстъпление.

Второто препятствие за християнската дейност е есхатология на поражението. Есхатологията е нашето “учение за последните неща,” нашето очакване за бъдещето. И няма съмнение относно съвременните очаквания на много християни: ние очакваме поражение. Светът, както отбелязах по-рано, е считан за потъващ кораб.

Разбира се, никой християнин не вярва в окончателно поражение. Всички християни знаят, че Бог ще победи дявола в края на историята. Като млад християнин си спомням как моите библейски учители ме осведомяваха, че те са “надникнали в последната глава (на Библията), и християните печелят!” Но точно на това искам да обърна внимание: според определени популярни течения в есхатологията, победата става едва в “последната глава.” Във времето, в историята, на земята, християните губят. Светът става все по-лош и по-лош. Антихристът идва. Дяволът управлява света и постоянно става все по-силен и по-силен. Вашата работа за Бога в този свят няма да има траен резултат, освен да спаси неколцина индивиди от ада. Но по-добре да направите това бързо, преди да дойде Голямата скръб, за да можете да избягате навреме. Иронично, неволното послание на това евангелие е: Антихрист идва! Има нещо ужасно изкривено в това.

Аз казвам следното: Есхатологията на поражението е погрешна. Тя не е по-библейска от своя близнак, погрешния възглед за Духовността. Вместо послание за поражение, Библията ни дава Надежда, в този свят и в следващия. Библията ни дава есхатология на господство, есхатология на победа. Това не е някакъв сляп оптимизъм от вида “всичко ще се оправи по някакъв начин.” Това е солидна, уверена, основана върху Библията сигурност, че преди Второто Идване на Христос Благовестието ще бъде победоносно в целия свят.

За много хора това ще изглежда невероятно. Това е против целия дух на съвременната епоха; с години християните са били учени да очакват поражение. Със сигурност е добра идея да сме внимателни относно “нови” доктрини. Всяко нещо трябва да бъде проверено в Писанията. Но трябва да отбележим, че идеята за господство не е нова. Всъщност, до съвсем скоро повечето християни са имали есхатология на господство. Повечето християни в историята на Църквата са смятали есхатологията на поражението за доктрина на чудаци.

Надеждата за световна победа на християнството е била традиционната вяра на Църквата през вековете. Този факт може лесно да бъде доказан многократно. Можем да го видим в думите на св. Атанасий, великият Църковен Баща от четвърти век, чийто класически труд, За въплъщението на Божието Слово, разкрива неговата силна есхатология на господство. Той обобщава нейната теза:
Понеже Спасителят дойде да обитава между нас, не само идолопоклонството не се увеличава вече, но то става все по-малко и постепенно престава да съществува. Подобно, не само мъдростта на гърците вече не напредва, но това, което беше, изчезва. И демоните, вече не налагащи върху хората своите заблуди и даване на пророчества и магии, биват разбити от знака на кръста, когато се опитат да правят тези неща. От друга страна, докато идолопоклонството и всичко друго, което се противопоставя на вярата на Христос, всекидневно се стопява, отслабва и запада, учението на Спасителя нараства навсякъде! Затова, поклонете се на Спасителя, “Който е над всичко” и е могъщ, Бога-Слово, и осъдете онези, които са победени и сведени до изчезване от Него. Когато слънцето е изгряло, тъмнината вече не царува; каквото и да е останало от нея, бива изгонено. Така също сега, когато Божественото явление на Божието Слово се е състояло, тъмнината на идолите вече не царува, и всички части на света във всяка посока биват осветени от Неговото учение.
Не трябва да предполагате, че Атанасий бил просто положително мислещ оптимист, почиващ в тихо, мирно обкръжение. Напротив: той живял по време на едно от най-суровите гонения, които светът е виждал, всеобхватния опит на Диоклециан да изличи християнската вяра. По-късно Атанасий е трябвало да устоява на практика сам в продължение на 40 години в своята защита на учението за Триединството срещу широко разпространена ерес, бивайки пет пъти изпращан от властите на заточение и понякога в опасност за своя живот. Всъщност, неговият живот ражда поговорката: Athanasius contra mundum (Атанасий срещу целия свят). Въпреки това той никога не изгубва от погледа си основния факт в световната история, че Словото е станало плът, побеждавайки дявола, освобождавайки света, изпълвайки света със Светлина, която тъмнината не може да победи.

Църковната есхатология на господство коренно променя историята на Западната цивилизация. Например, помислете за великите катедрали на Европа, и ги сравнете с днешните църковни сгради. Тези стари катедрали, великолепни произведения на изкуството, построени за десетилетия и понякога за поколения, са били строени да траят векове – и са останали. Но съвременните евангелски църкви обикновено са построени да траят най-много едно поколение. Ние не очакваме да сме тук достатъчно дълго, за да се възползваме от тях, и със сигурност не очакваме нашите правнуци да се покланят в тях. Спокойно можем да кажем, че мисълта за наследници, живеещи петстотин години след нас, никога не е влизала в умовете на повечето евангелски християни днес. А за много християни в предишните поколения идеята за бъдещи поколения, които да се възползват от техния труд, не е била ни най-малко чужда. Те са строили за вековете.

Нека да погледнем на съвсем различна област: географските открития. И един историк на сто не знае какво е мотивирало Христофор Колумб да търси западен път към Индиите. Търговия? Да, това било част от причината. Повече от това, обаче, било неизпълнено пророчество. Преди да започне своите експедиции, Колумб изпълва своите дневници с цитати от Исая и други библейски автори, в които изрежда подробно многобройните пророчества, че Великото Поръчение да бъдат научени всичките народи на света ще бъде успешно (вижте например Исая 2:2-5; 9:2-7; 11:1-10; 32:15-17; 40:4-11; 42:1-12; 49:1-26; 56:3-8; 60:1-22; 61:1-11; 62:1-12; 65:1-25; 66:1-24). Той съобразява, че ако Индиите трябва да се обърнат към Христос, един морски път ще е много по-ефективен път да им бъде донесено Благовестието; и отдава своите открития не на използването на математиката или на картите, а на Святия Дух, Който изпълнява предсказаното от Исая. Трябва да помним, че Америка е откривана множество пъти от други общества; но успешната колонизация и развитие се извършват едва в епохата на географските открития, започната от Колумб. Защо? Защото тези изследователи са носели Благовестието, и тяхната цел е била да завладеят света за Божието царство. Те са дошли с очакването, че Новият Свят ще бъде християнизиран. Били са сигурни в победата и са приемали, че всички препятствия, с които се срещат, са поставени там с изричната цел да бъдат преодолени. Знаели са, че християните са предопределени за господство.

Могат да се покажат многобройни примери, и то във всяка област. Целият подем на Западната цивилизация – науката и технологиите, медицината, изкуствата, конституционализмът, съдебната система, свободното предприемачество, литературата, нарастващата производителност, нарастващият жизнен стандарт, издигнатото обществено положение на жените – може да се припише на един основен факт: Западът е бил преобразен от християнството. Наистина, преобразяването все още не е завършено. Все още предстоят много битки. Но идеята е, че дори в това, което е все още до голяма степен ранна християнска цивилизация, Бог ни е обсипал с благословения.

Много християни не го осъзнават, но Надеждата е в основата на много от великите стари химни на вярата, написани преди съвременната епоха на евангелско отчаяние и песимизъм. Помислете за това следващия път, когато пеете “Могъща крепост е нашия Бог” на Мартин Лутер, “Исус ще владее докато слънцето изгрява и залязва” на Айзък Уат, или “Стани, стани за Исус” на Джордж Дъфилд. Вярвате ли наистина, че Исус сега ни води “от победа към победа . . . докато всеки враг е покорен, и Христос е наистина Господ?” Това е, което Църквата е вярвала в историята. Това е, което те са пяли в своите химни. Това може да се види най-ясно в традиционните Рождественски песни, които, като Атанасиевите размишления за Въплъщението, са откровени очаквания за победата на Христос над света чрез Благовестието. Песни като “Ела, дългоочаквани Исусе,” “Ела, ела, Емануил,” “Чуйте! Ангелът вестител пее,” “Бог да ви зарадва, господа,” и много други са написани от същата основна гледна точка като настоящата книга. Убеждението, че – като следствие от Своето първо пришествие – Христос сега царува от небето и покорява земята, лежи в посланието на “Радост за света!”:
Вече не растат греховете и скърбите,

Нито тръни пълзят по земята;

Той идва, за да направи Своите благословения да текат

Навсякъде, където се намери проклятие.


Той управлява света с истина и благодат,

И кара народите да опитат

Славата на Неговата праведност

И чудесата на Неговата любов.


Същото е вярно за тази велика ориентирана към победата Рождественска песен, “В ясната нощ дойде”:
Защото, ето, дните бързат,

Предречени от пеещи пророци,

Когато с изминаването на годините

Идва златната епоха;

Когато мирът над цялата земя

Своите древни прелести ще изсипе,

И целият свят ще отвърне с песента,

Която ангелите пеят сега.


Псалмите: Нашият сборник с песни за господство
Има много интересна връзка между мирогледа на Църквата и химните на Църквата. Ако сърцето и устата са изпълнени с песни на победа, ще сте склонни да имате есхатология на господство; ако вместо това вашите песни са страхливи, изразяващи копнеж към избавление – или ако са слаби, детински песнички – вашият мироглед и очаквания ще бъдат детински и далеч от действителността.

Исторически, основният сборник с песни за Църквата е била Книгата Псалми. Най-голямата книга на Библията е Книгата на Псалмите, и Бог провиденчески я е поставил точно в средата на Библията, така че да не можем да я пропуснем! Въпреки това, колко църкви използват Псалмите в музикалното поклонение? Забележително е, че изоставянето на есхатологията на господството от Църквата съвпада с изоставянето на Псалмите от Църквата.

Псалмите са неизбежно ориентирани към Царството. Те са пълни със завладяване, победа и господството на светиите. Те ни напомнят постоянно за войната между Бога и Сатана, непрестанно ни призовават да воюваме срещу силите на злото, и ни обещават, че ще наследим земята. Когато Църквата е пеела Псалмите – не просто откъси от тях, но цялостно, от целия Псалтир – тя е била силна, здрава, агресивна и не е можела да бъде спряна. Затова дяволът се е стремял да ни държи настрана от пеенето на Псалмите, да ни ограби от нашето наследство. Ако искаме да възстановим есхатологията на господството, трябва да реформираме Църквата; и основна част от тази реформация трябва да бъде завръщане към пеенето на Псалмите. Чуйте историческите химни на победоносната Църква:
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всичките земни краища,

И ще се поклонят пред Тебе всичките племена на народите.

(Псалм 22:27)
Защото злотворците ще се изтребят,

А онези, които чакат Господа, те ще наследят земята.

Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече;

Да! Прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери.

Но кротките ще наследят земята,

И ще се наслаждават с изобилен мир.

(Псалм 37:9-11)
Дойдете та вижте делата на Господа,

Какви опустошения е направил на земята.

Прави да престанат войните до края на земята;

Строшава лък и сломява копие;

Изгаря с огън колесница.

Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог;

Ще се възвиша между народите,

Ще се възвиша на земята. (Псалм 46:8-10)


Ръкопляскайте, всички племена,

Викнете към Бога с глас на тържество.

Защото Господ Всевишен е страшен,

Велик цар е над цялата земя.

Покори племена под нас,

И народи под нозете ни. (Псалм 47:1-3)


Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови,

Ще славословят името Ти. (Псалм 66:4)


Той ще владее от море до море,

И от Ефрат до краищата на земята.

Пред него ще коленичат жителите на пустинята;

И неприятелите му ще лижат пръстта.

Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци;

Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.

Да! Ще му се поклонят всичките царе,

Всичките народи ще му слугуват. (Псалм 72:8-11)


Всичките народи, които си направил ще дойдат и ще се подчинят пред Тебе, Господи,

И ще прославят името Ти. (Псалм 86:9)


Ще Те прославят, Господи, всички земни царе,

Когато чуят думите на Твоите уста;

Да! Ще възпяват пътищата Господни,

Че голяма е славата Господна. (Псалм 138:4-5)


Светиите ще тържествуват славно,

Ще се радват на леглата си.

Славословия към Бога ще бъдат в устата им,

И меч остър от двете страни в ръката им.

За да отдават възмездие на народите

И наказание на племената.

За да вържат царете им с вериги,

И благородните им с железни окови, -

за да извършат над тях написания съд!

Тази чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя!

(Псалм 149:5-9)
Какво значение има това?
Есхатологичният въпрос се съсредоточава върху една основна идея: Ще успее ли Благовестието в своята мисия? Независимо от своите многобройни индивидуални различия, различните пораженчески школи са здраво свързани по една основна идея: Благовестието на Исус Христос ще се провали. Християнството няма да успее в своята световна задача. Христовото Велико поръчение да бъдат научени народите няма да бъде изпълнено. Сатана и силите на Антихриста ще тържествуват в историята, побеждавайки и практически унищожавайки Църквата – докато Христос не се върне в последния момент, като кавалерията в долнопробните уестърни, да спаси обградената малка групичка оцелели.

Това има ли значение? Вашият възглед за пророчествата влияе ли наистина върху вашия живот? Мисля, че вече видяхме по-голямата част от отговора на този въпрос. Основният проблем е свързан с вашата нагласа към бъдещето. Спомням си един вестник “Jesus People” от началото на 70-те, който публикува интервю с най-популярния “експерт по пророчествата” от онези дни. Поради “факта,” че Исус ще грабне Своята Църква “във всеки момент,” този човек действително съветваше своите млади последователи да не се женят и да не създават семейства. В крайна сметка, няма време за такива неща. Грабването идва, така че всеки труд за господство би бил безполезен. (Ако вие бяхте дявол, можете ли да измислите по-добро, по-“духовно звучащо” извинение християните да изоставят Божия план за победа?). “Етиката на Грабването” от онези години подведе много хора да изоставят училище, работа, семейства и отговорността като цяло; тълпи от Хората на Исус странстваха безцелно из страната, без някаква ясна цел отвъд поредния християнски рок-концерт. Минаха години преди много от тях да се събудят, и понякога им отне още години, за да подредят отново живота си.

Истината е, че вие няма да работите за преобразяване на обществото, ако не вярвате, че обществото може да бъде преобразено. Няма да се опитвате да изградите християнска цивилизация, ако не вярвате, че е възможна християнска цивилизация. Именно пълната увереност в победата на християнската вяра е давала смелост на ранните мисионери, които безстрашно са обикаляли най-далечните краища на езическа Европа, сякаш са начело на войска, проповядвайки Благовестието, изгонвайки демони, строшавайки идоли, обръщайки цели царства, довеждайки цели множества на колене пред краката на Христос. Те са знаели, че ще победят. Те са можели да дадат своя живот в борбата, уверени, че победата е на тяхна страна, че с всеки ден владенията на Сатана се разпадат, че незаконната му власт отслабва и пропада с всеки напредък на християнските сили. Въобще не са били песимисти относно силата на Благовестието. Бог е почел тяхната вяра в Своите обещания, и им е позволил да положат основата на християнския свят, който някой ден ще обхване целия свят.

Когато Божият народ се разбунтува и отстъпи в неверие, Църквата започва да губи битки пред Сатана. Дали това предполага, че Надеждата е погрешна? По никакъв начин; защото Библията учи, че Духовният растеж на обществото не е “автоматичен,” както и Духовният растеж на отделния християнин не е автоматичен. “Това е победата, която е победила света: нашата вяра” (1 Йоан 5:4). Християнинът не приема растежа за “автоматичен” в никоя област на живота. Всеки растеж и всяко развитие са върховни дарове на Божия Дух. Но християнинът не казва, че може “да отстъпи и да остави Бог да работи,” да спре да яде и да се упражнява, и да очаква да расте. Ние не приемаме, че можем да спрем да уповаваме на Бога, да спрем да се молим и да се покоряваме, и все още да израстваме в благодат. Нито трябва да кажем, че някое действие на непокорство представлява “тенденция” в нашата лична есхатология, показваща, че ние непременно сме “определени” да се провалим в християнския живот. И същото е вярно за общественото освещаване. Не вярваме в някакъв “естествен” прогрес на цивилизацията. Нашата цивилизация ще се издига и ще пада според Божието благословение; а благословението от Бога е Неговият личен и заветен (не “автоматичен”) отговор на нашето заветно покорство (Второзаконие 28).

Исус заповяда:
Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Баща, Който е на небесата (Матей 5:13-16).
Това не е нищо друго освен заповед за пълно обществено преобразяване на целия свят. И това, което Исус осъжда, е неефективността, отказът за промяна на обществото около нас. Заповядано ни е да живеем по такъв начин, че един ден всички хора да прославят Бога – да се обърнат към християнската вяра. Идеята е, че ако Църквата е покорна, хората и народите на света ще бъдат научени в християнството. Всички знаем, че всеки би трябвало да бъде християнин, че законите и институциите на всички народи би трябвало да следват библейските инструкции. Но Библията ни казва повече от това. Библията ни казва, че тези заповеди са бъдещето. Ние трябва да променим света; и което е по-важно, ние ще променим света.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница