През 1187 година братята Асен и Петър вдигат въстание. Българите превземат Северна България, но не успяват да превземат Плиска. Тогава обявяват за столица Търновград.
Управление на цар Асен І
За цар през 1187 година е обявен по-малкия от братята. Неговото рождено име е Белгун, но при коронясването е променено на Асен. По това време започват походите на рицарите кръстоносци от Западна Европа към Йерусалим за освобождаване на „Светите земи“. Пътят им преминава през цяла България. Те подлагат местното население на грабежи.
Византийската дипломация успява да организира вътрешни заговори в българския двор. В резултат на това боляринът Иванко – родственик на Асеневци – убива цар Асен през 1196 година.
След като убиват Асен, за цар е обявен по-възрастният брат – Тодор, който приема името Петър. До тогава той е владетел на земите около старата столица Велики Преслав. След като убива цар Асен, Иванко е прогонен от цар Петър и избягва във Византия. Година по-късно Петър също става жертва на болярски заговор. На престола идва третият от братята Асеневци – цар Калоян (1197-1207).