Възстановяване на пролома

Отхвърлянето на Сина е същото, като отхвърлянето на Отца.

Светът вижда бунтове.

Кой направлява тези събития?

Те не се случват само в арабския свят, но и в Европа. Ще дойдат и тук.

На хората им е писнало от всичко, което се случва в този свят. Това е развалината, която трябва да бъде възстановена във времето, в което живеем. Можем да изучаваме пророчествата, можем да разбираме какво се случва по света и да знаем всичко, но АКО НЕ ЗАПОЧНЕМ ОЩЕ ТУК И СЕГА С ИСУС, НЯМА ДА СТИГНЕМ ДО НИКЪДЕ.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОЛОМА
Днес искам да поговорим за възстановяването на пролома. Някои от особеностите, които правят учението на тази деноминация дотолкова различна от останалите, в действителност са доктрини, които възстановяват пролома, появил в стената на Ерусалим.

Харесва ми знаменитото изказване на Уестли:

„Искам да знам едно – пътя към небето; как благополучно да спра на щастливия бряг. Сам Бог слезе, за да покаже този път; точно за това в самия край Той ще слезе от небето. Той е записал това в Книгата. О, дайте ми тази Книга, на каквато и да е цена, дайте ми тази Книга на Бога! Тя е у мен. Там има знания, които са ми достатъчни. Аз искам да съм човек на една книга” Standart Sermons, ed. Edward H. Sugden, 2 vols.

Харесва ми това. Ние повече от всичко друго трябва да станем народ на тази Книга.

„Умиращият свят лежи пред вас и можете да намерите какво да правите на всяко място в предела на неговите граници. Но какво правите за тези, за които умря Христос? Бог, в провидението Си, е приготвил път, за изпращане на своите посланици по цялата земя, за да могат хората да чуят добрата вест на спасението. Всичко вече е готово и ангелите очакват да започнат да сътрудничат на тези, които вярват истините на последните дни, да вървят напред и да работят с последователите на Христос за привличането на души за Бога” Домашно служене, 1 септември 1892, част 5.

Светът е объркан. Божият народ е призован да стане възстановител на пролома, като отиде и възстанови всичко в света. В какво се заключава нашето задължение като вярващи в Библията християни и в частност, като адвентисти от седмия ден. Знаете, че хората могат да възприемат вестите, които имаме, с неприязън и даже негативизъм. Но сега не става дума за това. Има много християни, доверяващи се на Библията, във всички деноминации, каквито съществуват в света. И те дават живот в пълно съответствие с тяхното разбиране. Защо аз не съм лютеран? Майка ми беше лютеранка. Тогава защо аз не съм лютеран? Нима има нещо неправилно в лютераните? Аз съм голям поклонник на Мартин Лутер и мисля, че повечето хора забелязват, че съм негов почитател. Така че защо не съм лютеран? Има някои усложнения, които не ми позволяват да бъда лютеран. Библията казва: „Пазете Божиите заповеди! При това всяка от тях, всяка поотделно”. Защо аз не принадлежа нито към едно от големите евангелски движения? Защото те не съответстват на това, на което ни учат пророчествата. И съвременните църкви не учат даже и това, което са ги учили техните основатели. Защо адвентизъм от седмия ден?

Исая 58:12 „И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат поправител на развалините, възобновител на места за население”.

Ето на какво сте призвани. Да бъдете поправители на развалини. Възстановители на пътя за населението.

Записано така, трябва да бъде прието прямо и недвусмислено. Но ние не сме уверени в много въпроси и не можем да разрешим всички тях. Но нашата сотирология, нашето учение за спасението, се отличават от това, в което вярват болшинството от другите хора. Макар че това учение е абсолютно христоцентрично.

1Кор.3:11 „Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос”.

Всички доктрини трябва да бъдат основани на Исус Христос. Ако Христос не е начало и край на нашите доктрини, тогава тези доктрини нямат смисъл. Но какво ни отделя от другите деноминации?

Пс.118:22 „Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла”.

Библията ни говори, че мнозина ще отхвърлят Исус Христос и много ще приемат Исус Христос, при това повечето ще Го отхвърлят, защото те не искат да имат библейския Христос. Те искат да имат Христос, Който сами са си изнамерили.

Исая 28:16 „Затова така казва Господ Йеова: Ето, полагам на Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа; който вярва в Него, не ще прибърза да бяга”.

Мат.21:42 „Исус им казва: Не сте ли никога прочели в Писанията тая дума: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи”.

Т.е. това, което трябва да поправим, в една или друга степен трябва да бъде свързано с Исус Христос.

„Исус им каза в отговор: „Ако Аз Сам за Себе си свидетелствам, свидетелството Ми е истинно, защото знам от къде съм дошъл и къде отивам. А вие не знаете от къде съм Аз и къде отивам”. Те не познали Неговия божествен характер и Неговата мисия, защото те не са изследвали пророчествата, говорещи за Месия, макар че това били техни привилегии и задължения”.

Вярва, че същото е вярно и днес. На хората е непознат нито божествения характер, нито даже мисията на Христос.

„Те не са били свързани с Бога и с небето и затова не са успели да съчетаят работата за Спасителя на света. И макар да са получили най-убедителните доказателства за това, че Исус бил самият спасителят, при все това, те отказали да отворят разума си за разбиране” Духът на пророчеството, т.2, 354.2.

Пред нас сега стоят съвсем същите проблеми. И затова преди Второто пришествие на Христос ситуацията няма особено да се отличава, доколкото неверието е също толкова разпространено, както в дните на Ной и Лот.

В Избрани вести, т.1, стр.372.1, се казва:

„Превъзходното, великолепно и скъпоценно обещание, дарено ни от Св. Дух, сега е почти пропуснато от погледа…”

И това трябва да бъде възстановено.

„Точно като е планирал врагът на всяка праведност, той хвърлил своята собствена черна сянка върху нас и нашия Бог, за да не можем да видим истинския характер на Бога”.

Ние се докоснахме до някои от тези проблеми в предната лекция. Разгледахме проблема с безсмъртието на душата, който отхвърля, че Исус е дошъл да умре, за да ни дари безсмъртие. Това прави цялото спасение безсмислено. Разгледахме тези краски, които го рисуват от гледна точка на неговото крайно действие, съдържащо хора във вечно горящия ад и т.н., и т.н. Но има някои въпроси, които трябва да разгледаме, за да видим какъв е истинският характер на Бога от гледна точка на доктрините, които днес учат в света. И ако ние сме възстановителите на пролома, трябва да доведем всичко в съответствие с написаното в спасителния план и служенето на Исус Христос.

„Бог провъзгласи себе си за милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и истинен” 1SM 372.1.

И какво, ако някои от тези доктрини доказват нещо съвършено противоположно? Тези, които имат поклонението на света. И така, възстановителят на пролома трябва да възстанови основата, а основата е Исус Христос. Затова Христос трябва да бъде поставен на подобаващото Му се място пред лицето на този свят.

Какво е нашето задължение при изясняването на духовната тъмнина в този свят?

Провъзгласяване на истината в нашата работа: „В особен смисъл адвентистите от седмия ден са поставени в този свят да бъдат стражи и носители на светлина. На тях е поверено последното предупреждение на този загиващ свят”.

Ето коя е нашата работа – последното предупреждение. Най-последното предупреждение.

„Над тях се излива чудесната светлина на Божието слово и им е поръчано да работят най-тържественото и важното – провъзгласяването на първата, втората и третата ангелска вести” Ev 119.3.

Няма друга работа по-велика и по-важна. Те не трябва да позволяват каквото и да е да отвлича вниманието им. Това е много ясно заявление. Кога за последен път слушахте хубава проповед за първата, втората и третата ангелска вести? Популярни ли са те все още в техните проповеди и защо не?

Тит 1:9 „Който да държи вярното слово, според както е било научено, за да може да увещава със здравото учение и да опровергава ония, които противоречат”.

Тит 2:1 „Но ти говори това, което приляга на здравото учение…”

Той казва: „съобразно със здравото учение”. Здравото учение е проблем в дните на икоменизма. „Нека не се спъваме в различията и да се концентрираме в това, което между нас е общото”- такъв днес е новият лозунг. Но какво ни различава от техните доктрини? Определено това са доктрини, които ни разделят. И Библията достатъчно ясно казва, че ние трябва да проповядваме здравото учение.

1Тим.4:6 „В това като съветваш братята, да бъдеш добър служител Исус Христов, хранен с думите на вярата и доброто учение, което си следвал до сега”.

Виждате ли, на нас ни е нужно учение. Сега ние обичаме религията на опита. Дайте ми опит и… моля ви, разкарайте се с вашите учения.

„Сатана дотолкова е разбъркал умовете с Първото пришествие на Христос, че Неговият собствен народ не Го познал, и каква била Неговата мисия. Същото ще се повтори и при Второто пришествие на Христос и (тежко е дори да се помисли, как) милиони хора ще бъдат изгубени от популярните съвременни учения”.

Т.е., за това трябва да се говори направо. И ако наистина сме възстановители на пролома, трябва да приведем всичко в съответствие с написаното, написаното за учението. Аз винаги казвам, че държа на това, че съм адвентист от седмия ден, защото това е единствената църква, която може да проповядва учението публично. Единствената в целия свят църква, която може да проповядва учение, основано на Библията, публично, в противовес на всички тези, които проповядват днес в света. Но… позволете ми да добавя, доктрините не могат да ви спасят. Аз може да знам всичко за учението, може да знам всичко за тези неща, може да знам всичките пророчества и това не може да ме спаси. Но определено може да ми покаже правилната посока на истината за Исус, която може да ме спаси.

Дан.8:12 „И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната (и е добавено) жертва, поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, стори по волята си, и успя”.

Рим напълни този свят с толкова лъжливи учения, че в това е трудно да се повярва. Нека да преминем през някои от тях. Някои ние вече разгледахме достатъчно подробно, но за яснота, заради хората, които не са слушали една от тези лекции, ще разгледаме някои от тези проблеми.

Проблема с греха. Имам предвид, че грехът е толкова основен компонент в християнството, че едва ли в света има по-смущаващо нещо от това, как Бог решава проблема с него.

„Преди падението вероятно е имало съвършено единство на небето (така ли е? Т.е., трябвало е да има единен път, сглобен в унисон). Не е имало и следа от греха, опетняваща това място, ни петънце, грозящо тази красота. Възстановеното небе трябва да бъде трансформирано в първоначалното си състояние, иначе грехът ще остане завинаги…”.

Не е ли така? Всичко било съвършено в началото и трябва да бъде възстановено, и отново съвършено.

„Защото грехът и грешниците трябва да бъдат изгонени от това царство и трябва да бъде поставена защита, за да не може грехът отново да не надигне глава…”.

Не е ли това логично умозаключение?

„Сатана не може да бъде изхвърлен през парадния вход, само защото грешниците трябва да си отиде през задната врата”.

Тогава каква е тази доктрина за универсализма, в която всеки е спасен? Която надига глава отвсякъде?

1Йоан 3:4 „Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; защото грехът е беззаконие”.

Римл.6:23 „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ”.

Достатъчно ясно казано. Да видим също и проблемът с благодатта вън от закона. Вече обсъждахме това, но да разгледаме тези мисли още един път:

„Има много такива, които заявяват, че законът от десетте заповеди е отменен (и те казват: Ние не сме под закон, а под благодат). Но проблемът не е заключен в закона…”.

Нима проблемът не е в нарушението на закона? Проблемът не е в закона. Ако грехът е нарушение на закона, тогава проблемът не е в закона, а в престъплението. Или благодат без закона, няма смисъла от определението. То е безсмислица.

„Законът е свят, справедлив и добър, и Библията казва, че законът е вечен и непроменим…”.

Дотолкова непроменим, че Христос не можеше да пренебрегне закона. И Той заплати исканата цена, Той умря за мен на кръста. Това съответства на следното, че:

„Ако грешникът, престъпник на закона, иска да унаследи вечен живот, трябва да направи две неща. Той не само трябва да намери способ да премина от смърт към живот, доколкото е осъден на смърт, но той също трябва да се промени по такъв начин, че да съответства на справедливите изисквания на закон”.

Всичко е логично. Така ли е? Съвършено логично учение. И ако искат да попаднат на небето, освободени от греха, спасените трябва отново за започнат да съответстват на справедливите изисквания на закона. Трябва ли това да стане чрез някаква вълшебна теология? Раз... и вие сте съвършени. Ще ви научи ли това на нещо? Тогава защо трябва да се товарим с такива сценарии? Защо Бог просто не измъкне вълшебната пръчица и да започне супер-нова? И защото ако ние не научим какво е това грях и до какво води той, и какви ще бъдат крайните резултати, тогава няма да можем да получим имунитет от това. Т.е., само благодарение на опита, можем да научим, че единственият способ да съхраним съгласие, е послушанието на закона. И това е именно тази теология, която трябва да бъде обяснена на света.

Римл.7:22 „Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;”

Виждаме ли нещо неправилно в закона? Не!

Римл.7:23 „Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми”.

Т.е., ние имаме този конфликт вътре в себе си. И затова той възклицава:

Римл.7:24 „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?”

Решението за това е Исус Христос.

Римл.7:25 „Благодаря Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашит Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон”.

Аз трябва да умра за себе си. И мога да направя това само в Христос. Но съвременният теологичен свят дотолкова се заблуждава точно за това, че отхвърля закона, отхвърля този лост на праведността. И за да преминем от смърт към живот, не е ли правилно да заключим, че за това е необходим Животодател? И за да преминем от грях към праведност, не е ли логично да заключим, че за това е нужен Този, Който възстановява? Нима в тази доктрина няма логика? Но това са доктрините, на които учи тази църква. Единствената църква, чието учението има смисъл в този свят, който изглежда затъва в разруха.

Римл.5:19 „Защото, както чрез непослушността на единия човек, станаха грешни мнозината, така и чрез послушността на Единия, мнозината ще станат праведни”.

Праведни? Да, това е решението. Исус е това решение.

Римл.5:20 „А отгоре това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а дето се умножи грехът, преумножи се благодатта;”

Законът ни нарича грешници и ние сме в греха. Как да решим този проблем? Нужна ни е благодат.

Римл.5:21 „…така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува и благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа, нашия Господ”.

Решението се намира в Христос.

„Как аз мога да го придобия? Вие питате, вие вярвате, вие получавате”.

На света се харесват тия три неща, но не му харесва това, което следва след тях. Защото, ако молите Исус да ви промени от престъпник в праведник, чрез Неговата вменяема или предадена правда, за да преминете от смърт в живот, тогава трябва да преминете от непослушание е послушание. Това е логично. Ето защо съм адвентист от седмия ден, защото това е логично заключение. Аз станах адвентист от седмия ден благодарение на разума си. Има ли нещо неправилно? Това не значи, че сърцето ми не е било засегнато. Но ако това не беше основано на разума, можех да бъда лютеран. Можех да бъда във всяка деноминация.

Исая 1:18 „Дойдете сега, та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна”.

Исая 1:19 „Ако слушате драговолно, ще ядете благото на земята”.

Това правило е работело в онова време, това правило работи и сега.

Исая 55:1 „О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте. Да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата”.

Йоан 4:14 „А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот”.

Това е логично учение.

Марк 11:24 „Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне”.

Това не ви прави законник, ако изпълнявате закона.

„За грешника е невъзможно да пази Божия закон…”

Никой не му предлага да бъде законник, когато му проповядват за закона, който е свят, праведен и добър.

„Но тази невъзможност била отстранена по пътя на отдалечаването на каещата се вярваща душа от праведността в Христос....” Знамения на времето,20 юни, 1895.

Трябва да решим няколко проблема, защото евангелският свят обвинява остатъка в законничество. Те казват: „Вие се опитвате да си приготвите пътя към небето чрез послушание на закона”. Или заявяват: „Вие не можете да изпълнявате закона”. Но защо Бог е създал закон, който е невъзможно да бъде пазен? Това е много несправедлив акт. И Бог е направил грешка, защото ние трябва да отменим закона, за да види всеки, че Бог не е знаел какво прави. Не ви ли се иска да приведете именно такива аргументи, ако евангелският свят е прав? Но разбира се това не е така.

„Мога ли да изпълнявам закона? Мога да го изпълнявам след изработване на праведност в Христос. Животът и смъртта на Христос бяха нужни на грешния човек, за да му върнат Божието благоволение по пътя на изработването на праведност, която съответства на изискванията на закона и би била приета от Отец. Но сатана винаги е имал за цел да отдалечи Божия закон и изврати истината и смисъла на плана за спасение, затова той измислил заблуждение за това, че жертвата на Христос на Голготския кръст имала за цел да освободи хората от необходимостта да пазят Божиите заповеди” Вяра и дела, 118.1.

И сега задавам логичния въпрос: Но тогава ние отиваме на небето като престъпници? В това няма никакъв смисъл. Няма логика. А аз вярвам, че вярата трябва да бъде напълно логична.

„Той оплита света в лъжата, че Бог е отменил Своята конституция, захвърлил моралните Си стандарти и отменил светия Си и съвършен закон. Ако Той го е направил, каква ужасна загуба би се оказало това за небето. Вместо тържественото вдигане на отмяната на закона, Голготският кръст гръмогласно провъзгласява Неговия неизменим и вечен характер”.

Има ли в това логика и смисъл? Той не може да бъде пренебрегнат, той не може да бъде отменен. Следователно неговите изисквания трябва да бъдат изпълнени. Законът изисквал смърт и Исус заплатил това. Всичко е логично. Ако подходите към това с какъвто и да е друг способ, тогава защо пристъпвате към кръста? Той става фарс, безсмислен допълнителен акт. „О, аз направих грешка, създадох закон, позволете ми да докажа, че не исках това. Нека да умра!” Това би могло да се възприеме по този начин и тогава няма никакъв смисъл. Това е единственото тълкувание, което има смисъл – има Еталон и ти трябва да отговаряш на него. Последствието от него е смърт. Ако не отговаряш на това, ще умреш.

„Смъртта на Христос трябваше завинаги да разреши въпроса за пълномощията на закона на Йехова...” Вяра и дела, 118.2.

В това има логика.

Откр.12:17 „Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса”.

Законници ли сме, ако съблюдаваме Божиите заповеди?

Разбира се не! Защото законничеството е отхвърляне на Христос. Веднъж отидох толкова далеч, че казах в една лекция: „Законничеството е заплюване в лицето на Божия син”. Фарисеите са Го заплювали в лицето. Ако сме законници, ние правим същото, защото в такъв случай отричаме, че сме спасени по благодат.

„Законничеството е отказ от благоволението. Той е умрял за моя грях и следователно е потвърдил вината ми. Единствен Той може да ме спаси от това смъртно тяло”.

Еф.2:8, 9 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой”.

В ефесяните е казано: „да се не похвали никой”. Т.е. изпълнението на закона не ви прави законници. Затова възниква следния въпрос: Ако законът не може да се отмени, може ли да се измени? Очевидно не!

Мал.3:6 „Защото, понеже Аз, Господ, не се изменявам, затова вие, Яковови чада, на загинахте”.

Пс.89:34 „Няма да наруша завета Си, нито ще променя това, що е излязло из устата Ми”.

Мат.5:17, 18 „Да не мислите, че Съм дошъл да наруша закона или пророците; не Съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам, докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне”.

Ни една йота, ни една черта няма да бъдат променени от закона. Не са ли тези текстове достатъчно ясни? Как може да се чете нещо, за което те не говорят. Т.е. очевидно е, че законът не трябва да се променя и следователно той действително е такъв, какъвто е. От което следва, че аз трябва да бъда или баптист от седмия ден или адвентист от седмия ден. Но има и други нюанси, когато говоря за други деноминации и ще го видите по-късно.

Преместване на съботата.

Изх.31:13 „Говори тъй също и на Израелтяните, казвайки: Съботите ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз Съм Господ, Който ви освещавам”.

Съботата е символ на освещение, а освещението е придобиването на Христовата праведност. Не е ли така? Т.е. това е вменената правда. Мога ли да захвърля съботата? Не! Затова към какво преминава преместването на съботата? Преместването на съботата краде от Исус Неговата власт. Защото Той е казал: „Пазете съботния ден!” И тук идва някой и казва: „Не, пазете първия ден”. И ако аз предпочета да слушам втория, а не първия, тогава аз сменям властта, т.е. получава се смяна на властта. Първо, променяйки закона, лишаваме от смисъл изкуплението. Пазейки закона, разменяйки съботата, ние крадем от Неговата власт. И в двата случая ние стъпкваме в жарта Божия син.

„Той е Господар на съботата. Съботата е паметник на творението. Затова, ако я отменим, Христос се оказва лишен от статуса Си на Творец”.

Аз не мога да си позволя да направя това. Има още няколко доктрини, които се явява лице на тази теология. Това е учението „Само вярвай и ще бъдеш спасен”.

„Много религии се състоят от теории и щастливите емоции за тях са щастливо благочестие. Те казват: „Елате при Исус и вярвайте в Него”.

Няма разлика в какво вярвате, щом сте искрени във вярата си.

„Виждам, че много евангелисти проповядват тази вест. Те не учат грешника да разбере истинския характер на греха”.

Но какво значи да си спасен? Да си спасен от смъртта и доведен до живот. Да си спасен от престъпление и да си доведен до послушание. Това е единственият способ, с който можете да се спасите. Единственото логично заключение. Но не, ние искаме друго учение.

„Те не учат грешника да разбере истинския характер на греха. Грешникът не е подбуден да изследва Писанията, стоейки на колене, за да узнае какво е истина и да се моли, неговите очи да са помазани с очна мас, позволяваща му да види Христовата благодат. Когато законникът дойде при Исус и попита: „Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?”, Спасителят му каза: „Вярвай, само вярвай и ще бъдеш спасен. Какво е писано в закона? Как четеш?” Законникът му отговори: „Да любиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и ближния си, както себе си”. Исус му каза: „Правилно си казал. Прави това и ще живееш” Ревю & Херълд, 26 юни,1900, пар.4.

В този текст, лъжливата доктрината, че човек не трябва да прави нищо, освен да вярва, се отрича напълно. Вечният живот ни се подарява при условие, че съблюдаваме Божиите заповеди. Това е логично. Не е възможно да заобиколим тази съвършено логична система. Всяка друга система, всяка друга доктрина е насмешка за плана за спасението. Винаги съм казвал, че адвентизмът е единствената логична религия на планетата. Тя ви дава обяснение за състоянието на този свят, причината за греха на планетата, тя ви дава решение и тя ви говори за крайната равносметка на този свят за греха.

Мога ли да бъда съвършен? Това е проблем, който бушува даже вътре в адвентизма. Защото, ако пазите закона, не говорите ли, че сте съвършени?

„Има такива, които са познали прощаващата любов на Христа и които действително желаят да бъдат Божии деца, при все, че техният характер не е съвършен и животът им е пълен с грешки, и те са готови да се усъмнят в това, че техните сърца са били обновени от Св. Дух. На такива искам да кажа: Не изпадайте в отчаяние! Ние често ще коленичим и плачем в нозете на Христос за нашите недостатъци и грешки”.

Бог няма да ни даде вълшебна пръчица и да ни превърне в такива, каквито трябва да станем в „миг на око”. Ние сме младенци по пътя, ние се учим с тези способи, както ни учи Христос.

„Христос се намира от дясната страна на Бога и ходатайства за нас. Аз Ви писах, за да не грешите, но ако някой съгреши, ние имаме ходатай. Сам Бог Ви обича. Той желае да възстанови в нас Своето подобието и ние трябва да разберем тези неща от правилната гледна точка…” Вярата, която живея, 118.4.

Харесва ми следното твърдение от Ревю & Херълд.

„Колкото повече се доближавате до Исус, толкова по-грешни ще изглеждате в собствените си очи”.

Т.е., ако заявяваме, че пазим Божиите заповеди, това не означава че ние се отличаваме с качеството „Мистър и мисис „Съвършенство”. Обратното, ние откриваме колко сме порочни, когато се доближим по-близо до Христос.

„Плитко заседнала, любовта на Исус не може да обитава в сърце, което не вижда и не разпознава своята собствена греховност…”Ревю & Херълд, 18 февруари, 1885, пар.17.

Вярвам, че ние трябва да поправим ситуацията. Трябва да представим проблема за закона и благодатта в правилния образ. Защото в света има стереотипи, които се стремят да оклеветят тази вест.

„Характерът се разкрива чрез дела. Не чрез редки добри дела и редки злодеяния, но чрез стремеж към прости думи и действия”.

Замислете се над това. Това не са случайни добри дела и не случайни грешни дела. Това е привързаността към това, което се намира в сърцето. Хората казват: „Ако заявявате, че послушанието на закона е единствен път, какво ако сте престъпник и нямате достатъчно време или сте се подхлъзнали? Подхлъзнали сте се и се паднали. И нямате време да се разкаете и преминете през този процес. И вие отивате направо при батальонния командир? Нима Бог работи по такъв начин? Аз наричам това бин-баг теология. Знаете, когато децата си подхвърлят едни неголеми пластмасови торбички. Аз се казвам Петър, ти как се казваш? Това е подобие на играта бин-баг между Исус и сатана. Сега си мой; сега си негов; сега си мой; сега си негов. Това не е християнство. Когато встъпвате във взаимоотношения с Исус Христос, вие все още имате недостатъците и грешките си. Но бие се намирате в процес и това не е случайна работа, не е случайно престъпление, които Той може да вземе в предвид. Той гледа на съдържанието на сърцето и стремежа към кръста. И на всеки етап от този процес, вие сте съвършено в Неговите очи, защото правдата на Христос ви покрива. Мога ли в този случай да изпълнявам закона? Ако казвате, че понякога може и да сгрешите, в действителност казвате, че не можете да съблюдавате закона.

Еф.2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим”.

С други думи, Библията ясно казва, че можете да стигнете до хармония със закона.

„Ако Той е умрял за моите грехове, това напълно доказва, че аз мога да умра за греха”.

Това е истинското християнство и което е повече от това, е грешно християнство.

„Цената е платена. Трябва само да предявя права над това, което ми принадлежи, благодарение на изкуплението. Христос умря не само за победилите ме грехове, Той умря и за тези, които се мъчат да ме победят. Нужен е силен човек, който да изхвърли крадеца зад вратата. По-силен, отколкото съм аз. Аз не съблюдавам закона, за да бъда спасен, както Мартин Лутер е казал: Изпълнението на закона е жест на добра воля. Това не ме прави законник, но верноподаник”.

Виждате, че ако представим това в правилната светлина, тези неща изглеждат съвсем различно.

Втор.5:10 „А Който показвам милост към хиляди поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди”.

Йоан 14:15 „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди”.

Йоан 14:21 „Който има Моите заповеди и ги пази, Той ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему”

Който има заповедите Ми и ги съблюдава? Така можете да изпълнявате закона съгласно Библията. Да или не? Разбира се, че можете да пазите заповедите.

„Няма никакви изменения в Стария и Новия завет, защото нищо не е променено. Той все още е такъв, какъвто е бил”.

Има още един проблем в света – недооценяването на Божията справедливост. Бог дотолкова е всепрощаващ, Той ще прости на всички хора от тази планета. Това ще бъде всеобщо, всеки ще бъде спасен. Но ако прочетете книгата „Юда”, Содом и Гомор бяха изтребени. Те са пример за това, което ще се случи с безбожните в края на времето.

Юда 1:5-7 „А искам да ви напомня (тъй като сте узнали вече всичко това), че Господ, като избави веднъж Своя народ от Египетската земя, после погуби ония, които не повярваха. И че ангели, които не запазиха подобаващото им се положение, но напуснаха собственото си жилище, Той ги държа в мрак във вечни връзки за съда на великия ден. Както и Содом и Гомор, и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпаднаха в противоестествени пороци, са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън”.

Въздаяние ще има и затова народът трябва да бъде предупреден да се върне обратно, в съгласие с Бога.

„Това е опасност, наричана до сега опасност от недооценката на Божията справедливост. Тенденцията на съвременните амвони е отделяне на Божествената справедливост от Божествената благосклонност, обвиване на благосклонността в чувственост, вместо да бъде издигната до принцип…” Великата борба, 1888, 456.3.

И ако искам да съм саркастичен, бих нарекъл това „силен припадък на епилепсия”. Но аз не искам да съм саркастичен.

„ Много религии учат, че със смъртта си Христос е отменил закона и хората, съответно, са свободни от неговите изисквания. Има такива, които представят това като мъчителен ярем и в противовес на закона, те предлагат свободата, да бъдеш възлюбен от евангелието”. Великата борба, 1888, 466.2.

Но как те могат да бъдат свободни, ако се намират в робството на греха? Свободата е освобождаване от робството на греха. Аз съм сигурен, че ако започнете да спорите с тези хора за всичко поотделно от закона и те с ужас ще ви прекъснат с идеята, че законът е анулиран. Ако говорите за лъжа… искате ли колата ви да бъде открадната? Искате ли домът ви да бъде окраден? Свобода ли е това, когато ограбят дома ви? А как намирате, ако изнасилят жена ви? Искате ли това да се случи? А ако вашият съсед постоянно следи жена ви с бинокъл. Ще ви хареса ли? Не, те биха отхвърлили всяко от тези твърдения. Но защо тогава имат такава идея? Това е невероятно. „Ще ходя свободно и в страх ще търся Твоите заповеди”, казва Библията. Свобода може да се намери само в послушанието.

Втор.4:24 „Защото Господ, твоят Бог, е огън пояждащ, Бог ревнив”.

Той не само ще очисти греха от грешника. Ако сте се прилепили към греха, ще бъдете погълнат като от огън.

Евр.12:28, 29 „За това, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим Богу, угодно, с благоговение и страхопочитание. Защото нашият Бог е огън, който пояжда”.

Тези доктрини нямат смисъл, не са логични. Следователно аз съм длъжен да бъда адвентист от седмия ден.