Възвръщаемост на активите и измерване на риска

Изготвил: Проверил:………………....

1. 
   Възвръщаемост на активите
   

2. Измерване на риска

2.1. Системен и несистемен риск

2.2. Измерване на системния риск- бета коефицент

1. 
   Възвръщаемост на активите.
   

Това, което се получава като резултат от функционирането на активите, представлява тяхната възвръщаемост. Тъй като с придобиването на един актив ние целим получаването на някаква изгода или полезност, размерът на получената изгода измерва възвръщаемостта. За съжаление това, че има резултат, не означава, че той е непременно положителен. Възвръщаемостта може да бъде както положителна, така и отрицателна.

Възвръщаемостта има две съставни части – текуща (подоходна) и капиталова. Първата е под формата на текущ доход, който се нарича печалба или загуба, в зависимост от това дали е положителна или отрицателна величина. Това е текущата (подоходната) съставка на възвръщаемостта. На второ място, самата стойност на актива, който сме купили, се изменя под влияние на различни фактори. По тази причина възниква капиталовата печалба или загуба, в зависимост от това дали пазарната цена на актива се е повишила или се е понижила в сравнение с цената на придобиване. Това представлява капиталовата съставка на възвръщаемостта.
Двете съставни части на възвръщаемостта на активите могат най-добре да се илюстрират с примера на една инвестиция в акции, които са обект на борсова търговия, тъй като данните за тях са публични и имат всекидневни котировки. Когато ние купуваме акции от едно акционерно дружество, очакваме то да изплаща дивидент върху акциите, както и самата цена на акциите да нараства. Да предположим, че сме купили 20 акции на фирма АБВ по 12.50 лв. Общият размер на инвестицията е 250 лв. След приключване на финансовата година общото събрание на дружеството решава от печалбата да се разпредели дивидент по 1.10 лв. на акция. Това прави общо 22.00 лв. за притежаваните от нас 20 акции.

Освен това, на фондовата борса цената на една акция на фирма АБВ се е повишила на 14.20 лв., при това положение, ако продадем акциите, ще получим за всяка акция по 1.70 лв. повече, отколкото сме дали първоначално, като в случая се абстрахираме от комисионните за осъществяване на сделките. За 20 акции ще получим капиталова печалба от 34 лв. Като обща стойност или като абсолютна сума възвръщаемостта на актива представлява сума от подоходната и капиталовата печалба (загуба):

Дори ако сме решили да не продаваме притежаваните от нас акции, това не означава, че изменението на тяхната цена не ни засяга. Това изменение представлява за нас действителна печалба или загуба, защото ако пожелаем да превърнем акциите в пари, ние можем да направим това само по текуща пазарна цена.

Ако използваме същия пример, ще имаме за относителната или процентната възвръщаемост от дивидент 1.10/12.50 = 8.80 %. Капиталовата печалба в относително изражение ще бъде 1.70/12.50=13.60%. Относителната величина на цялостната възвръщаемост от двете съставни части е 8.80%+13.60%=22.40%.

56/250=22.40%

В страните с развити финансови пазари са налице статистически данни за възвръщаемостта на инвестициите в ценни книжа, чрез които по опосредстван начин се изразява и възвръщаемостта в реални активи.

Например в САЩ са налице дългосрочни данни за инвестиции във финансови активи. Те са разделени на следните групи:

- обикновени акции на 500-те най-големи компании

- акции на малки компании, които представляват 20-те процента на най-малките компании, включени за търговия на Нюйоркска фондова борса

- дългосрочни 20-годишни държавни облигации

- краткосрочни държавни съкровищни бонове

Средната година възвръщаемост на тези финансови инвестиции за периода 1926-2010г. е следната:

Акции на големи компании (S$P 500) 9.94%

Дългоср. държ. облигации 5.48%

1-мес. държ.съкр.бонове 3.61%

Инфлация 3.03%
Изт.: Stocks, Bonds, Bills and Inflation Yearbook, Ibbotson Associates, Inc., Chicago, 2011
Възвръщаемостта е дадена в номинални величини, затова е представена и средната стойност на нормата на инфлация за периода. Реалната възвръщаемост на активите е разлика между номиналната възвръщаемост и нормата на инфлация.

По принцип в страни с политическа и икономическа стабилност, като САЩ се смята, че държавата винаги е в състояние да осигури финансов ресурс, за да изплати своите задължения. Затова държавните ценни книжа се приемат за безрискови активи. Това се отнася преди всичко за краткосрочните държавни ценни книжа, тъй като за периода на тяхното съществуване те са подложени на минимално въздействие от страна на инфлацията. Възвръщаемостта на тримесечните съкровищни бонове служи като основа за оценка на възвръщаемостта на останалите активи. За дългосрочните държавни ценни книжа виждаме, че тяхната степен на риск се оценява значително по-високо, именно поради инфлацията.

Рисковата премия за дългосрочните държавни ценни книжа е равна на 5.48 % - 3.61 % = 1.87 % . Някои автори отделят тази надбавка в доходността на един клас активи, например държавните ценни книжа, като отделен компонент и я наричат премия за срок. В крайна сметка по-дългият срок на притежаване на един актив също представлява по-голям риск. При обикновените акции на големите компании премията е 6.33 %, а при акциите на най-малките компании 8.80 %.

Виждаме, че средната възвръщаемост на високо рисковите активи е по-висока от средната възвръщаемост на по-ниско рисковите активи. Това е допълнителна възвръщаемост над възвръщаемостта на безрисковите активи, която се предоставя като възнаграждение на инвеститорите за поетия риск. Без тази премия те не биха инвестирали парите си в активи със съответната степен на риск.

2. 
   Измерване на риска
   

Фирмите придобиват активи с цел увеличаване на богатството, но в повечето случаи не е сигурно какъв резултат точно ще се получи. Инвестициите носят различна степен на риск и затова един от важните въпроси в територията на финансите е да се определи какво представлява рискът. Рискът произтича от неопределеността относно бъдещите събития. Ако имаме точна представа за едно бъдещо събитие, за нас то няма да носи риск. Рискът се изразява в несигурността относно различните възможни резултати на нещо в бъдещето. Тази несигурност при притежаването на един актив идва от изненадите – от неочакваните събития. Разпределението на бъдещите събития определя степента на риск. За много случайни събития разпределението на техните стойности се описва с понятието нормално разпределение, което има графично изражение под формата на камбана. Нормалното разпределение е симетрично камбанообразно разпределение на честотата на попадането на стойностите на определена променлива в дадени граници. Инвестиционният риск например се изразява в това, че при средна възвръщаемост на обикновените акции през разглеждания период от 13.0 % годишно, в някои години възвръщаемостта е по-ниска, а в други по-висока от тази средна стойност. През 1931 г. обикновените акции губят 43.34% от стойността си, през 1974 г. 26.47%. Същевременно през 1933 г. те поскъпват средно с 53.99%, а възвръщаемостта се отклонява малко или повече от средната стойност. Това показва, че акциите са високо рисков актив. Мерките за измерване на разпределението на събитията или отклонението от техните стойности от средната величина, като един от показателите за риск, са вариацията и стандартното отклонение. Тези инвестиции, които имат по-големи колебания във възвръщаемостта, са с по-голям риск.

1. 
   Системен и несистемен риск.
   

Активите носят два вида риск – един, който е присъщ на всички активи или на повечето активи и произтича от функционирането на икономиката като цяло и втори, който е конкретен за даден актив или малко съвкупност от активи.

Първият риск се нарича системен (пазарен) риск. Това е рискът, който е присъщ на пазара като цяло, или който влияе на голяма група активи. Той се отнася до мнозинството от активите или фирмите. Този вид риск обяснява защо цените на повечето акции имат тенденция да се движат заедно. Наличието на системен риск означава, че и най-добре диверсифицираният портфейл подложен на риск.

Основна причина за системния риск са макроикономическите фактори, като изменение на общото равнище на цените, лихвените проценти, валутни курсове, парична политика и всички активи и всички ценни книжа. Въздействието на макроикономическите новини върху възвръщаемостта на активите може да се установи, като се проследи възвръщаемостта на пазарен инвестиционен портфейл, включващ всички активи – акции, облигации, полици, сгради и др. Функционирането на пазара като цяло отразява само макроикономически влияния, защото специфичния за тях риск, се неутрализират взаимно в мащабите на цялата икономика.

Несистемен (специфичен, уникален) риск е рискът, който въздейства на един отделен актив или на малка група активи. Уникалният риск възниква поради, това че много от опасностите, които заплашват една фирма, се отнасят само до нея. Респективно това са фактори, които застрашават отделен актив или малка група активи. Например повишаване на цените на даден вид сурови материали в резултат на изчерпване на първични източници ще окаже влияние върху конкретна фирма или фирми от този отрасъл, който е зависим от доставките на такива материали. Общият риск на активите или на фирмите е равен на системния риск плюс несистемния риск.

2.2. Измерване на системния риск- бета коефицент.

Тъй като системният риск има решаващо значение за определяне на очакваната възвръщаемост от един актив, необходимо е той да бъде сравнително измерен. За тази цел е въведена специфична мярка, наречена бета коефициент и отбелязвана с гръцката буква β.

Бета коефициентът показва размера на системния риск, присъщ на един отделен актив, отнесен към риска на пазарен портфейл от всички активи или въображаем среден актив. Бета изразява чувствителността на възвръщаемостта на отделен актив към възвръщаемостта на пазарен портфейл от активи – с колко ще се увеличи възвръщаемостта на един актив, при увеличение на възвръщаемостта на пазарния портфейл с единица.
Приема се, че пазарният портфейл или средният актив, отразяваш съвкупния пазарен риск, има β=1. Актив, който има β<1, носи по-малък системен риск, а актив който има β>1, носи по-голям системен риск. Актив, който е безрисков, не носи системен риск и има β=0. Ако един актив има възвръщаемост, която се изменя в обратна посока на възвръщаемостта на пазара като цяло, той би имал отрицателен коефициент β.

Следващата таблица Б1 представя измерените стойности на бета очакваната месечна възвръщаемост на 30 компании от БФБ за период от февруари 2002 г. – юли 2004 г.

Бета и месечна очаквана възвръщаемост за периода февруари 2013 г.- юли 2014г.

Ценна книга	Бета	Очаквана възвр.	Ценна книга	Бета	Очаквана възвр.
ALB	1,206	0,055	MDIKA	0,035	0.044
ALBHL	0,974	0,025	MOSK	0,376	0,043
ALMAK	-4,250	0,265	NAD	0,238	0,015
BHC	0,586	0,025	NEFT	1,060	0,044
BIOV	0,400	0,019	NEFTHL	-0,321	0,049
BLABT	0,343	0,067	NEOH	0,053	0,089
BTH	0,997	0,036	ORGH	0,452	0,076
CCB	0,821	0,073	PAPIR	-0,105	0,074
DOVUHL	0,434	0,027	PET	0,149	-0,015
GAGBT	0,095	0,046	PETHL	0,798	-0,003
GAMZA	0,123	-0,009	POLIM	0,141	0,009
HES	-0,730	0,119	RAZHL	5,725	0,351
HIMKO	1,279	0,039	RIVR	0,364	0,013
HSOF	0,922	0,102	SFARM	-0,103	0,047
IHLBL	0,996	0,024	SHERA	0,453	0,006
KREM	1,620	0,082	SLB	-0,274	0,022
LEV	0,034	0,021	SOFBT	1,023	0,081
MCH	-0,434	0,044	ZLP	0,861	0,010

Както е видно, компаниите с по-висока бета реализират по-висока възвръщаемост, макар това да не е повсеместен извод.

1. 
   Учебник по корпоративни финанси, автор Свилен Тонев, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2012
   

2. 
   http://bg.wikipedia.org/wiki/Възвръщаемост_на_инвестициите