Я н у а р и 2008 Г. I. Кризисни точки в евразия и африка през месеца



Дата16.04.2017
Размер203.77 Kb.
#19281



Месечен информационен

Б Ю Л Е Т И Н

Н О В И Н И ОТ С Т Р А Н И И Р А Й О Н И В К Р И З И С Н А С И Т У А Ц И Я

Я Н У А Р И 2008 Г.

I. КРИЗИСНИ ТОЧКИ В ЕВРАЗИЯ И АФРИКА ПРЕЗ МЕСЕЦА
Афганистан – Хиляди пакистанци са навлезли в Афганистан, бягайки от сблъсъците между шиитските и сунитските групировки в граничните племенни райони на Пакистан, информират от ВКБООН. Според експертите за първи път възниква такъв голям бежански поток към Афганистан, тъй като от години афганистанците бягаха в Пакистан, спасявайки се от сраженията в своята страна.

* * *


Ирак – Иракчаните от Багдад и околностите, бягайки от насилията, продължават да се преселват в Кюрдския автономен регион и относително спокойните части на Северен Ирак, съобщава немската информационна агенция ДПА, цитирайки управителя на провинция Арбил. По негови данни преселилите се семейства са нараснали от 12 000 на 16 000. Преселниците в кюрдския регион са главно кюрди, напуснали Багдад, Мосул и Анбар. Сред тях също има християни и араби-сунити.

* * *


Либерия – Либерийската “Комисия за установяване на истината и помирение” (TRC) започна своята финална публична сесия за изслушване на свидетелите, продължило вече две години. Нейната цел е да установи лицата и институциите, виновни за превратите, нестабилността на страната и гражданската война. Периодът на разследването започва от 1979 г., когато бившият президент Самуел Дое завзема властта чрез преврат и завършва през 2003 г. – настаняването на международната умиротворителна мисия, прекратила 13-годишната гражданска война. В комисията вече са събрани 24 000 писмени свидетелства от жертвите и извършителите на най-сериозните нарушения на човешките права. Очаква се работата на TRC да бъде финализирана през юли, след което в продължение на три месеца, въз основа на направените разследвания, тя ще направи препоръките си за осъществяване на помирението. Според наблюдателите обаче е необходима политическа воля за изпълнението на тези препоръки. Те правят аналогия с дейността на подобна комисия в съседната Сиера Леоне, където няколко години след завършването на работата й почти нито една нейна препоръка за осъществяване на помирението не е реализирана.

* * *


Сиера Леоне – Информационната агенция Ройтерс съобщава, че международният трибунал е започнал изслушването на свидетелите в доста закъснелия процес срещу бившия либийски президент Чарлз Тейлър, обвиняван за организирането на зверства в Сиера Леоне. Тейлър, който преди време бе един от най-силните африкански лидери, сега е обвинен от подкрепяния от ООН Специален съд за Сиера Леоне в отвличания, убийства, осакатявания и използването на деца като войници.

Началото на конфликта в Сиера Леоне започва през 1991 г., когато бившият армейски капрал Фодей Санкох и воденият от него Революционен обединен фронт (RUF) тръгват с оръжие срещу властта на тогавашния президент Джозеф Момох, превземайки села и градчета по границата с Либерия. Въпреки че отначало бунтовниците имат популярност, по-късно те започват да извършват убийства, отвличания и осакатявания, както и да принуждават деца да стават войници. В последвалите размирици и брожения, прераснали в гражданска война, и други фракции извършват зверства. Войната частично се финансира с диаманти, придобити в мините в Южна и Източна Сиера Леоне. В резултат на това в света започва кампания срещу т. нар. “кървави диаманти”, добити в конфликтните зони. През 1999 г. е сключено мирно споразумение, което е нарушено през 2000 г. Едва след като Великобритания, бившата колониална сила, владееща страната, изпраща свои войски в подкрепа на контингента на ООН бунтовниците се изтеглят в провинциалните райони. През 2002 г. частите на ООН са допуснати там за провеждането на избори, на които RUF, вече като политическа партия, печели слабо влияние. Равносметката от конфликта 1991 г. – 2002 г. е около 50 000 убити, но наред с това има хиляди осакатени, защото воюващите фракции масово са извършвали рязане на носове, уши, крайници, вадене на очи и други зверства.

* * *

ДР Конго – Агенция Ройтерс съобщи за откриването в столицата Киншаса на конференция, която има за цел да спре кръвопролитията в източните конгоански провинции Северно Киву и Южно Киву. В двете провинции, въпреки края на конгоанската гражданска война (1998 г. – 2003 г.), въоръжените действия на правителствената армия, бунтовниците от етноса тутси с лидер ген. Лоран Нкунда, местните милиции “май-май” и руандийските въоръжени групи са принудили 400 000 жители да напуснат домовете си. Експертите са скептични по отношение на крайните резултати от конференцията, отчитайки че в нея не участват лично президентът Джозеф Кабила и генерал Лоран Нкунда.

Последната гражданска война в ДР Конго избухна през 1999 г., когато подкрепяните от Уганда и Руанда бунтовници започнаха военни действия за отстраняване от власт на тогавашния президент Лоран Кабила. Във военните действия се ангажираха шест африкански страни. Поради мащабите си гражданската война придоби популярност под названието “африканската втора световна война”. Осведомителната агенция Ройтерс дава следната хронология на конфликта в региона на Големите езера:



Август 1998 г. – Бунтовници, подкрепяни от Руанда и Уганда, предприемат въоръжени действия за сваляне на конгоанския президент Лоран Кабила. След като те постигат определени успехи Зимбабве, Намибия и Ангола изпращат войски в ДР Конго, за да подкрепят Кабила и спрят бунтовниците пред столицата Киншаса.

Юли 1999 г. – В зимбабвийската столица Лусака шестте държави, ангажирани в конфликта, сключват мирно споразумение, което бунтовниците отхвърлят. Август 1999 г. - Руанда и Уганда се включват в бойните действия на военните групировки, но в края на месеца двете страни сключват примирие, към което се присъединяват подкрепяното от Уганда “Движение за освобождение на Конго” (MLC) и поддържаното от Руанда формирование “Обединение на конгоанците за демокрация” (RCD).

Февруари 2000 г. – Съветът за сигурност на ООН изпраща в ДР Конго 5-хиляден контингент за наблюдение на примирието, но въоръжените сблъсъци продължават.

Май 2000 г. – Осъществяват се тежки сражения между части на Руанда и Уганда в Източно Конго. Три месеца по-късно милиции на етноса хуту, избягали в ДР Конго след като са извършили геноцида в Руанда през 1994 г., започват нападения на Руанда от конгоанска територия.

Август 2000 г. – Продължаващите сражения водят до неизпълнение на постигнатото споразумение в Лусака.

Януари 2001 г. – Бодигард на президента Кабила го убива в Киншаса и постът му се заема от неговия син Джозеф Кабила, който дава увереност, че ще осъществи мирния процес.

Февруари 2001 г. – Джозеф Кабила се среща с руандийския президент Пол Кагаме. Руанда, Уганда и основните бунтовнически групировки подкрепят общ умиротворителен план.

Началото на 2002 г. – Уганда засилва своето военно присъствие в Североизточно Конго след като в резултат на етнически сблъсъци са убити стотици души. Зимбабве изтегля част от своите войски, а Ангола се оттегля напълно.

Април 2002 г. – Южноафриканският президент Мбеки прави предложения за излизане на мирния процес от задънената улица. Кабила и бунтовниците от MLC се споразумяват за съставяне на ново управление на страната. Подкрепяните от Руанда бунтовници обаче отказват да се присъединят.

Юли 2002 г. – Президентите на Руанда и ДР Конго подписват в Претория мирен договор, съгласно който Руанда се ангажира да изтегли своите войски от Конго.

17 декември 2002 г. – След едномесечни преговори в Претория воюващите фракции подписват мирно споразумение.

2 април 2003 г. – Фракциите, подписали мирното споразумение, приемат временна конституция и съставят преходно управление на страната за срок от 2,5 години, след който са проведени първите демократични избори в ДР Конго от четири десетилетия насам.

18 Февруари 2006 г. – След референдум е приета новата конституция на страната, която дава възможност да се проведат парламентарните и президентските избори.

22 юни 2006 г. – Европейският съюз изпраща своя военна мисия за защита на хората по време на бъдещите избори.

Юли – Октомври 2006 г. – След изминаването на четири десетилетия са проведени първите демократични избори.

Според международните наблюдатели жертвите в гражданската война – убити и загинали от глад и болести, надхвърлят 4 милиона души. Избухналата хуманитарна криза принуди международната общност да настани в ДР Конго най-голямата международна мисия на ООН – MONUC, която в момента възлиза на над 17 000 души. Благодарение на мисията, подкрепяна от контингента на ЕС, става възможно провеждането на президентските и парламентарните избори, които позволяват сега да се изпълнява програмата за демобилизация и интеграция на бившите въоръжени бунтовнически групи.

В началото на 2007 г. Независимата избирателна комисия официално обяви, че алиансът на президента Джозеф Кабила е спечелил на изборите абсолютно мнозинство в Сената с 58 от общо 108 места, докато Съюзът на нацията (UN) на неговия основен съперник Пиер Бемба има 21 места. Така Кабила придоби контрола и на двете камари на парламента. В Националното събрание той има 332 места от общо 500.

* * *


Автономни палестински територии и Израел – Израелската правозащитна организация Б’Тселем обяви, че броят на смъртните случаи в израело-палестинския конфликт през 2007 г. рязко е намалял. Въпреки това в своя годишен доклад организацията констатира, че са убити 373 палестинци, от които 131 души не са били ангажирани във враждебни действия. Броят на жертвите в Газа е почти четири пъти по-голям от този на Западния бряг. Влошаване на ситуацията се констатира основно по отношение на хуманитарната криза в Ивицата Газа.

През годината палестинците са убили 13 израелци, от които седем са цивилни граждани. По данни на правозащитниците израелските цивилни жертви са най-малко на брой от 2000 г. насам (през 2006 г. са убити 17 израелски цивилни граждани).

Констатира се, че през 2007 г. броят на палестинците, които са задържани без съд и обвинение е нараснал с 13% и е достигнал 830 души.

През годината жертва на вътрешнопалестинските сблъсъци са станали 344 души, от които 73 палестинци не са били ангажирани във враждебни действия. Според Б’Тселем този брой е най-голям от началото на палестинската интифада през септември 2000 г.

* * *

Етиопия – В началото на януари САЩ обявиха, че изпращат екип да се запознае с хуманитарната обстановка в етиопския регион Огаден, където от юни м. г. правителствената армия провежда бойни действия срещу сепаратистките бунтовници от сомалийския етнос. Припомня се, че през септември м. г. Мисията на ООН за Етиопия призова да се направи независимо раззследване в Огаден, като обвини властите в нарушаване на човешките права при затягането на режима спрямо Огаденския национален освободителен фронт (ONLF). Формираният през 1984 г. ONLF воюва за независимост на етническите сомалийци в Етиопия, като твърди, че властите в столицата Адис Абеба ги маргинализират.

* * *


Шри Ланка – Петдесет и девет сепаратистки бунтовници (тамилски тигри) са убити при последните сражения, съобщава Би Би Си, позовавайки се на военни източници. Това става след като на 19 януари властите формално се оттеглиха от приетото през 2002 г. споразумение за прекратяване на огъня. Според наблюдателите, след като през 2006 г сеподновява въоръженото противопоставяне вече са загинали над 5 000 души. Сраженията се водят по границата на контролираната от бунтовниците северна част на острова.

Началото на конфликта с тамилите в бившия о-в Цейлон започва през 70-те години на миналия век, когато държавата сменя името си и будистката религия заема доминираща роля в приелата името Шри Ланка страна. Тогава възниква напрежение в доминираните от тамили северни и източни райони на острова, където партията Тамилски обединен освободителен фронт (TULF) печели всички места в управлението. През следващите десетилетия въоръжената борба на тамилите за независимост ескалира. Независимо от провежданите мирни преговори с помощта на международни посредници, окончателно споразумение не е постигнато. Периодично избухват остри въоръжени сблъсъци между формированията на организацията Тамилски тигри за освобождение на Елам (LTTE) от една страна и правителствените части и полувоенните формирования от друга. Много държави определят LTTE като терористична организация. Статистиката на жертвите от 1983 г. до сега твърди, че те са около 70 000 души.


ІІ. ИНФОРМАЦИИ ОТ СТРАНИТЕ НА ПРОИЗХОД НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ В БЪЛГАРИЯ
Ирак

НОВО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА БРОЯ НА ЖЕРТВИТЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Ново изследване за броя на жертвите след военната инвазия в Ирак през 2003 г. дава сведения за 151 000 загинали насилствено. Тази цифра е около една четвърт от появилите се в медиите максимални статистически данни, но е близо три пъти по-голяма от разпространената от иракската група за статистически изследвания, информира Би Би Си.

Изследването е направено от иракското здравно министерство по поръчка на Световната здравна организация и обхваща само периода март 2003 г. – юни 2006 г. Резултатите се базират на интервюта с главите на 9 000 семейства, като са искани подробности за смъртните случаи в цялото семейство. Изследването е направено в градове и села в цялата страна и показва, че повечето от половината случаи на насилствена смърт са станали в Багдад. Насилието е водещ фактор при смъртността на децата, както и при мъжете на възраст между 15 и 59 години.

От Световната здравна организация считат, че поради различни обстоятелства данните на изследването не следва да се приемат с абсолютно доверие и предлагат цифрата за броя на жертвите на насилствена смърт да се приема между 104 000 и 223 000. Една от причините е, че липсва централна регистрация на смъртните случаи и болнична статистика, с които да бъде направено сравнение. Някои райони на Ирак са твърде опасни, за да бъдат посетени за извършване на анкети. Допълва се и фактът, че много семейства са избягали от домовете си по време на конфликта, а други са напуснали Ирак.


РАЗКРИТ Е ЗАТВОРНИЧЕСКИ КОМПЛЕКС ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА МЪЧЕНИЯ НА АЛ’КАЙДА

Американски и иракски военни части разкриха затворнически комплекс на Ал’Кайда близо до Микдадия в Централна Дияла, където са извършвани мъчения на задържаните, информира Би Би Си. В сградата е имало вериги по стените и таваните, както и метално легло, свързано с електрическата мрежа. До комплекса е намерен масов гроб с 26 тела.

Според сведения на местни източници през последните няколко месеца в провинцията са се фокусирали най-жестоките атаки на бунтовниците. Те са се прехвърлили тук от бившите им бази в провинция Анбар и някои части на Багдад.
Иран

ПРАВОЗАЩИТНИЦИ ПРИЗОВАВАТ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА СМЪРТНАТА ПРИСЪДА ЧРЕЗ ПРЕБИВАНЕ С КАМЪНИ

Базираната във Великоритания правозащитна организация на Амнести Интърнейшанъл призова Иран да премахне от своя наказателен кодекс смъртната присъда, изпълнявана чрез пребиване с камъни. Според правозащитниците 11 души имат такава присъда и са под угроза от нейното изпълнение. Повечето от осъдените са жени, извършили изневяра. Според местни източници, въпреки обявения мораториум върху прилагането й, от 2002 г. до сега са изпълнени три такива присъди. Последният случай е свързан с чакащата изпълнение на такава присъда Мокарамех Ебрахими. Бащата на нейните две извънбрачни деца Джафар Киани е екзекутиран с камъни през юли 2007 г. Според противниците на това наказание екзекуцията по такъв начин е изключително мъчителна, защото съгласно иранския наказателен кодекс камъните трябва да бъдат с определена големина, така че да причиняват болка, но да не убиват изведнъж.

Иран прилага стриктно ислямското законодателство. Въпреки че екзекуцията чрез пребиване с камъни не е предвидена в корана, някои радикални духовници, които според ислямските закони извършват правораздаването, твърдят, че това съответства на традициите на пророка Мохамед.
Пакистан

ПРОТИВОРЕЧИЯТА СЛЕД УБИЙСТВОТО НА БЕНАЗИР БХУТО

На 27 декември при атентат загина лидерката на Пакистанската народна партия Беназир Бхуто. Първоначално средствата за масова информация разпространиха, че отговорността за атентата се поема от терористичната организация Ал Кайда, което по-късно бе опровергано от лидерът на организацията в Пакистан. Веднага след покушението в някои от пакистанските провинции избухнаха бунтове, довели до десетки убити. Плъзнаха слухове и догадки кой в крайна сметка стои зад атентата. В Пакистан, където различните тайни служби са много силни, подозренията се насочиха към тях. Опозиционните лидери се надпреварваха да искат оставката на президента Первез Мушараф и да сипят обвинения, че предстоящите избори са предрешени и резултатите обречени на фалшификация. В медиите се създаде настроение, че нещата стоят в черно-бяла светлина – от едната страна на барикадата стоят “добрите” опозиционери, сплотени под знамето на демократа Беназир Бхуто, а от другата “лошите” военни, начело с президента.

По-задълбочените анализи на международни експерти обаче показват, че нещата не стоят съвсем така. Пакистанските военни и опозиционните партии не са чак толкова заклети врагове, както и Бхуто не е демократът, за каквато я представят. Тя два пъти е била министър-председател на Пакистан и произхожда от мощен земевладелски род в провинция Синд, където селяните още живеят в полукрепостническа зависимост. Анализаторите изтъкват факта, че нито нейният баща, също бивш премиер, нито тя, когато са били на власт не пристъпват към извършването на аграрна реформа.

От друга страна част от анализаторите са на мнение, че пакистанските военни съвсем не са такива сатрапи, за каквито ги представят. Отчита се, че в една раздирана от корупция и етнически противоречия страна те са гарант за единството на държавата. Прави се изводът, че опозицията и военните са в един лагер – лагерът на онези, които се стремят да създадат ново светско и може би коалиционно правителство. Както Мушараф, така и Бхуто, се радват на подкрепата на САЩ в противопоставянето им на тероризма. Но докато Мушараф не дава и дума да се издума Пакистан да се съгласи на американски военни операции на негова територия, Бхуто бе готова да пусне Пентагона в граничните с Афганистан райони, където свързаните с талибаните ислямисти са особено активни. Срещу военните и срещу пакистанските светски партии са ислямистките идеолози, които искат да наложат на Пакистан и съседен Афганистан своите възгледи. До 2003 г. привържениците на Ал Кайда в пакистанските племенни територии Северен Узиристан и Южен Узиристан смятаха, че борбата трябва да се води с чуждите войски в Афганистан. Но сега според анализаторите нещата са променени и в Северен Узиристан се привлича армия от “такфири”. Такфири се наричат онези, които смятат за неверници мюсюлманите, непрактикуващи исляма. Според техните лидери, ако Пакистан не стане стратегически тил на талибаните и съответно на Ал Кайда, войната с чужденците в Афганистан няма да бъде спечелена. Така съюзниците на американците в Пакистан – както военни, така и опозиция, се превръщат в тяхна цел.


ІІІ. ИЗ ПРАКТИКАТА НА СТРАНИТЕ ОТ ЕС И НА ООН



ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ:

РЯЗКО НАРАСТВА БРОЯТ НА ИРАКСКИТЕ БЕЖАНЦИ В ИНДУСТРИАЛНО РАЗВИТИТЕ ДЪРЖАВИ

Неотдавна статистическото звено на ВКБООН разпространи информация, че през първата половина на 2007 г. 19 800 иракски бежанци са потърсили закрила в индустриално развитите страни, което е два пъти повече в сравнение на същия период на 2006 г. По предварителни данни тази цифра ще надхвърли 50 000 за цялата година. Първото място по броя на потърсилите убежище иракчани през периода се заема от Швеция, което се дължи на факта, че в страната вече има голяма иракска бежанска общност, която действа като магнит на другите иракчани по приятелска и роднинска линия. На второ място е Гърция, което според наблюдателите се дължи на нейното географско положение. Ситуацията с приема на бежанци в нея се счита за най-лошата в Европейския съюз. По сведения на наблюдателите количеството на получаващите закрила в страната практически е нулево. След Гърция по брой на потърсилите закрила иракчани се нарежда Германия.

Разпространените от ВКБООН свдения за търсещите закрила иракски бежанци предизвика широки коментари сред международните неправителствени организации, които твърдят, че страните от коалицията, чиито действия в Ирак са един от факторите за бежанския поток, са най-въздържаните в предоставянето на закрила на иракчаните. Някои от държавите, които носят отговорност за случващите се масови насилия в Ирак, не само квалифицират исканията на иракчаните за закрила като неоснователни, но често взимат решения за принудително репатриране на иракски бежанци. По мнението на неправителствените организации фактът, че на практика това става рядко, се дължи не толкова на недостиг на желание за това, а на обстоятелството, че липсва възможност за извършване на експулсирането.

От инвазията на чуждите сили в Ирак през 2003 г. повече от 2 милиона иракчани са напуснали страната и сега са предимно в съседните страни, където живеят в мизерия и безнадеждност. Според експертите съвсем незначителен брой иракчани успяват да се доберат до Европа. Поради тежкото въздействие на 1,4-те милиона иракски бежанци върху сирийската икономика и социалното обслужване от октомври 2007 г. Сирия въведе на своята граница визови изисквания, в съответствие с които се искат визи, издадени за бизнес, за извършване на транспортна дейност, за научни изследвания или за обучение. От тогава иракчаните, които желаят да влезнат в Сирия, трябва да искат виза в сирийското посолство, намиращо се в Ал Мансур, квартал на Багдад. По сведения на местни източници районът е много опасен и движещите се по улиците често стават жертва на обстрел или на бомбени атентати.


ФРАНЦИЯ:

РУСКО МОМЧЕ Е В КОМА СЛЕД ПАДАНЕ ОТ БАЛКОН, БЯГАЙКИ ОТ ПОЛИЦИЯТА

Организацията, защитаваща пребиваващите без разрешение семейства във Франция “RESF”, обвини френската полиция за действията й при опит да задържи тричленно руско семейство в Амиен.

Семейството, пристигнало във Франция през 2003 г., няма разрешение за престой, тъй като неговата молба за закрила е отхвърлена. Ден преди акцията на полицията неговите членове е трябвало да се явят в полицията. Тъй като те не са направили това на полицаите е било заповядано да ги вземат от дома им принудително. При появяването на полицията бащата изпада в паника и се опитва да избяга, преминавайки по съседните балкони. Синът се опитва да го последва, но пада от четвъртия етаж, което води до тежко нараняване и кома. Според местни източници, острата критика срещу имиграционния министър Брайс Фортефьо за действията на полицията го принуждава два дни след инцидента да издаде разрешение за временно пребиваване на семейството за срок от шест месеца. Цитира се изказване на защитника на семейството, че това решение е подигравка.

От своя страна “RESF” счита, че инцидентът е резултат от поставената от имиграционния министър цел през 2007 г. полицията да извърши 125 000 разпита и 25 000 експулсирания. Според организацията властите са използвали лятото, когато децата не посещават училище, за да арестуват и експулсират много семейства, пребиваващи във Франция без разрешение.

По повод инцидента Фортефьо се защитава, че семейството три пъти е подавало молба за закрила, която е отхвърляна.
ДАНИЯ:

15 “БЕЗДОМНИ” ФУТБОЛИСТИ, ПОВЕЧЕТО ОТ АФРИКА, ИЗЧЕЗВАТ СЛЕД ТУРНИР

Базираната в Шотландия Фондация за световна купа на бездомниците разпространи изявление, с което изразява своята загриженост за изчезването на 15 футболисти от Африка, пристигнали в Дания за участие в турнира Световна купа на бездомниците. За тях липсват сведения четири дни преди завършването на турнира. Предполага се, че те ще се появят по-късно, за да потърсят убежище или за да преминат в друга страна от шенгенската зона. По местни сведения седем играчи са от Либерия, четири – от Бурунди, трима – от Камерун и един – от Афганистан.

Предишните турнири на Световната купа на бездомниците, целяща да подобри самочувствието на бившите мизерстващи хора, са се провеждали в Грац, Австрия, в Гьотеборг, Швеция, в Единбург, Шотландия и Кейп Таун, Южна Африка. Сегашният турнир е първият на който изчезват участници. Следващото първенство е в Мелбърн, Австралия и според експертите, ако не се вземат предварителни мерки, това може да се повтори. Фондацията, организираща турнира, ще промени неговия регламент, като между другото, за да се гарантира връщането на участниците се замисля финансирането на тяхното образование в родните им страни.
НОРВЕГИЯ:

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯТ СЪЮЗ ЗАПЛАШВА ДА ПОВДИГНЕ ОБВИНЕНИЕ СРЕЩУ ДЪЛЖАВАТА

Норвежкият журналистически съюз заяви, че ще повдигне обвинение срещу Норвегия, ако се пристъпи към експулсиране на етиопския журналист Абебе Демеке, на когото е отказано политическо убежище. Отрицателното решение е потвърдено от Норвежкия имиграционен апелативен борд.

Демеке живее в Норвегия от шест години, през които отправя критики към режима в родната си страна. Преди това той е задържан и измъчван в Етиопия.
РУМЪНИЯ:

СРЪБСКИ ЦИГАНИ ИСКАТ ЗАКРИЛА

Само в продължение на две седмици почти 100 етнически роми от Сърбия пристигнаха в Румъния и поискаха политическо убежище. Те са настанени в приемателния център в Тимишоара, където се разглеждат претенциите им за закрила. Според източници, близки до сръбските организации, защитаващи правата на малцинствата, много от търсещите убежище в Румъния са се върнали от други страни-членки на ЕС, където вече им е била отказана закрила. След като не са могли да устроят живота си в родината, те отново са се отправили в чужбина. Петър Ладевич, директор на Службата по въпросите на правата на човека и малцинствата в Сърбия, заявява следното: “Без съмнение повечето от ромите вече са били депортирани обратно в Сърбия тъй като не са намерени и най-малки причини да им се предостави политическо убежище в Европа и даже не е установено основанието им за напускане на сръбската територия.” Румънските служители трябва да се убедят в достоверността на твърденията на някои от търсещите убежище, които декларират, че са били бити от сръбската полиция, която след това е разрушила домовете им. Според източници, близки до румънските бежански служби, експертите се опитват да заемат обективна позиция, тъй като в претенциите на ромите се смесват измислици, заедно с обективната истина. Съществуват съмнения, че искането на убежище в Румъния е само опит за канализиране обратното завръщането на търсещите убежище в страните-членки на ЕС от където те вече са експулсирани.


ФИНЛАНДИЯ:

ОЧАКВА СЕ НАРАСТВАНЕ НА БРОЯ НА ЧЕЧЕНЦИТЕ, ТЪРСЕЩИ ЗАКРИЛА

През август м. г. група от членове на водещия чеченски народен ансамбъл “Зоухар” са потърсили убежище във Финландия, след като са пристигнали на летището Хелзинки заедно с членове на своите семейства. Групата се състои от Бистан Саралиев, мениджър на ансамбъла, четирима певци и двама музиканти. Заедно с техните роднини и деца групата наброява общо 18 души. Според местните експерти инцидентът по всяка вероятност е признак за поява на приток на чеченски бежанци, търсещи закрила, след като няколко месеца преди това властите в Чечения са облекчили издаването на паспорти. Предполага се, че много хора, живеещи в столицата Грозни, само чакат да получат своите документи, за да заминат навън.

От своя страна чеченските власти са се опитали да омаловажат инцидента, тъй като той създава впечатление, че Чечения съвсем не е толкова спокойна, колкото претендира нейното правителство. Цитира се чеченският президент Рамзан Кадиров, който квалифицира търсещите закрила във Финландия като “политически опортюнисти”. Той заявява следното: “Отишлите във Финландия не са целия ансамбъл, а бивши изпълнители, които не са напуснали Чечения по политически причини. Те само се променили своето местоживеене, което е право на всеки гражданин. След като са пожелали да живеят в Западна Европа, те имат право да направят това.” От своя страна чеченският министър на културата Дикалу Музакайев също отхвърля наличието на политически мотиви в инцидента и обявява, че бежанците са били уволнени от ансамбъла преди да напуснат Чечения, а трупата продължава своята ежедневна концертна дейност в Грозни.

По думите на Еско Репо, шеф на бежанската служба на Финландския имиграционен департамент по всяка вероятност 18-те чеченци ще получат закрила във Финландия, като всеки, който точно докаже своя произход, че е от Чечения, ше получи официален статут за пребиваване в страната.

Според местни източници броят на пребиваващите във Финландия чеченци е все още малък. От подадените през 2006 г. 176 молби за убежище от руски граждани само 15 са от чеченци.
ИРАКЧАНИ, МИАНМАРЦИ И КОНГОАНЦИ ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ БЕЖАНСКАТА КВОТА

Специална правителствена група по имиграционната политика реши бежанската квота за прием на бежанци от други страни във Финландия да е в размер на 750 души. В това число са включени 300 иракски бежанци от Сирия и Йордания, 200 мианмарци от Тайланд и 150 конгоанци от Руанда. Според местните коментатори приемът на бежанците е локализиран от определени страни, което подсказва, че не всяка година ще се приемат нови групи. Официалните власти заявяват, че определянето на тези квоти е станало по препоръка на Върховния комисар за бежанците на ООН.


ШВЕЙЦАРИЯ:

УДОСТОВЕРЕНИЯТА ЗА РАЖДАНЕ ИЛИ ЗА ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ ВЕЧЕ НЕ СЕ СЧИТАТ ЗА ДОКУМЕНТИ, ДОКАЗВАЩИ САМОЛИЧНОСТТА

Висшият административен съд (TF) публикува своето решение, че удостоверението за правоуправление на моторно превозно средство, както и удостоверението за раждане повече няма да се считат за достатъчно обстоятелство за определяне на самоличността при предоставяне на убежище.

Към бежанците, търсещи закрила, се предявява искането да предоставят документи, с които без съмнение се установява тяхната самоличност. Това решение съдът взима в съответствие с промените на бежанския закон, влезнали в сила през 2007 г. С променения нормативен акт бежанската процедура става по-строга, като търсещият закрила е длъжен в срок от 48 часа след подаването на молбата за предоставяне на бежански статут да представи пътен документ (международен паспорт) или документ за самоличност (лична карта).

Ако търсещият убежище не предостави документ за самоличност в този срок молбата му се отхвърля като неоснователна и случаят не се разглежда. Швейцарските федерални съдии считат, че представянето на документи за самоличност следва да се спазва стриктно. По принцип за установяване самоличността на приносителя швейцарската бежанска процедура приема само документите, които издават властите в неговата страна на произход. Целта е след евентуално отхвърляне на молбата за убежище да се улесни организацията по репатрирането, за което се иска паспорт или лична карта. От друга страна документите, които се издават с друго предназначение, а не за установяване на самоличност, като шофьорско свидетелство, документи за професионална квалификация, дипломи и актове за раждане, не са достатъчни за експулсирането.

Въпреки категоричността на своето решение TF подчертава, че търсещият убежище може да е неспособен да представи искания документ за самоличност, защото не всички страни на произход издават такива документи на своите граждани, което следва да се има предвид.


Горните сведения са получени от Обединената мрежа за регионална информационна (IRIN) на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси, източници на ВКБООН и международни информационни агенции. По-подробна информация, точни дати и източници за конкретни събития могат да се получат в отдела.
ЯНУАРИ 2008 г.

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ” В ДАБ






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница