Яника Бозаджиева съдия при първоинстанционния сос, след като на основание чл248,ал. 2 Нпк се запознах със съдържанието на обвинителния акт и с досъдебно производство №156/08г по описа на руп с

Софийски ОС като първа инстанция е сезиран от СОП с обвинителен акт, внесен в съда на 6.07.2011г., против три лица: Й. С. Т., П. Я. М. и С. Б. Б. – всички от гр. С. – с обвинение за грабеж, осъществен в съучастие под формата на съизвършителство и за първите двама – в условията на опасен рецидив- престъпление по чл.199,ал.1 т.4 вр.чл.198,ал.1 вр.чл. 20,ал.2, вр.чл.18,ал.1 вр.чл.29,ал.1 б.”а” и „б” НК – за Т. и М. и по чл.198,ал.1, вр.чл.20,ал.2, вр.чл.18,ал.1 НК – за Б..

При внимателен прочит на обвинителния акт, с оглед на изложената в същия фактическа обстановка, докладчикът счита, че описаното деяние е несъставомерно по НК по следните съображения:

Обвинението излага следната фактическа обстановка:

На 2.06.2008г., след полунощ – в съвсем ранните часове на денонощието 02.30-02.40часа, трите лица- с маски на главите, влезли през оставената незаключена входна врата в жилището, собственост на св.В. П. /триетажна сграда/, находящо се в гр. С. Качили се на третия етаж и Т. и още един от обвиняемите влезли в стаята, където спели свидетелката Д. П. с приятеля си С. С., като си светели с фенерче, насочили го към двамата свидетели с думите „Това е обир, не викайте” и добавили „Момченцето е горе, спи на дивана, той е заложник”.На по- горния / тавански етаж/ действително спял малолетния В. П. След това влязъл третият обвиняем, който насочил пистолет,който не представлява огнестрелно оръжие, черен на цвят, към свидетелите.Св. С. получил нареждане от обвиняемите да се обърне по корем в леглото, в което спял с приятелката си и един от обвиняемите направил опит да му завърже ръцете с тиксо, като първо омотал дясната.Последвало прозвъняване на телефона на единия от обвинените лица / без да бъде проведен разговор/.След което тримата напуснали жилището, без да отвличат детето,без да отнемат вещи или пари, въпреки, че в помещението- спалня, където са проникнали обвинените лица на видно място- в плетена кошничка на нощното шкафче до спалнята имало златни накити, които през цялото време са били пред погледа на обвинените лица. Малко по късно били спряни и проверени от служители на полицията, които не са намерили нито при претърсването на автомобила, с който са се придвижвали, нито при личния им обиск отнети пари, движими вещи или ценности от жилището, в което са проникнали.

При така изложената фактическа обстановка, съдията-докладчик счита, че не се установява деяние, което едновременно да описва обективните и субективни признаци на престъпление по НК.Липсата на съставомерен признак- независимо от обективна или от субективна страна води като последица до несъставомерност на цялото деяние.

По своята характеристика грабежът е съставно престъпление с общ и непосредствен обект на засягане отношения, свързани със собствеността. Не се установи, нито такива да са засегнати, нито обвинените за престъплението лица конкретно да са пристъпили към посегателство против собствеността, при положение,че през цялото време пред погледа им е имало множество златни накити – ценни предмети на значителна стойност, които е могло безпрепятствено да бъдат взети, нито пък да са изразили, макар и словесно ясно намерение за такова посегателство, като отправят искане към двамата свидетели да им предадат вещи или пари. Действията и думите им- които са достатъчно оскъдни „ това е обир”, „Момченцето спи горе, той е заложник, не викайте” пораждат съмнение дали не се касае за умисъл за противозаконно отвличане на малолетното дете на семейството, живеещо в сградата – престъпление по чл.142 НК, но по никакъв начин не може да се извлече умисъл непременно за посегателство против собствеността.В тази насока обвинителният акт борави с предположения, което е недопустимо.

Според съдебната практика на която се позовава прокуратурата в стремежа си да обоснове опит – ППВС № 6 /71г. – раздел ІІ т.4 на същото „Опит за кражба е налице, когато деецът е извършил действия, с цел отнемането на вещи от места, където обикновено се намират такива, но те не са се оказали налице, както и в случаите, когато не е намерена търсената вещ” и ТР № 36/61г. по н.д. 16/61 ОСНК „Когато крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини, жилищни и други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се намират движими вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом като например той е проникнал в помещението, разбил е желязната каса, бръкнал е в джоба и пр. независимо от това, че в конкретния случай такива вещи не са се оказали там и поради тази причина кражбата не е била довършена”.

Ако приемем, че винаги, когато лице прониква без позволение в чуждо жилищно помещение, тъй като същото по естеството си е място където обикновено се намират движими вещи, осъществява опит за кражба, бихме боравили с предположение и достигнали до едно обобщение което е в разрез със закона, така и с цитираната съдебна практика, според която проникването в жилище , следва да бъде с намерение за престъпно посегателство против собствеността- кражба на движимите вещи, които се намират там, недвусмислено манифестирано с действията на дееца, за да бъде квалифицирано като опит за кражба. Умисълът на дееца се извлича от действията му, в които е обективиран. Съдът, като споделя тази практика, счита че в настоящия случай с обвинителният акт не се твърди да има умисъл за отнемане на чужда собственост при проникването в жилището и конкретно – в помещението спалня, тъй като независимо от заявлението им, че това е обир обвиняемите не са предприели и елементарни действия, сочещи на намерението да осъществят посегателство спрямо движими вещи, пари или златните накити.Последните пък са били на видно място в стаята-пред погледа им и с възможност да бъдат безпрепятствено отнети тъй като били незащитени от някаква метална каса или друга преграда- налице е обратният случай на казуса, коментиран в двете цитирани решения на ВСР.

Грабежът като съставно престъпление се състои от два компонента- улесняващо престъпление- принуда – физическа или психическа и кражба /противозаконно отнемане на движима вещ или приравнените на тях пари/, функционално и логически свързани по начин че упражняването на принудата не е самоцелен акт, но е насочена пряко към владелеца на вещта и води до занижаване на физическата защита на вещта от страна на владелеца и не оказва нужната съпротива при отнемането и от дееца.

Ноторно е, че за да приемем, че е налице опит към извършване на едно съставно престъпление достатъчно е да бъде осъществено изпълнителното деяние на първото от двете престъпления, назовано от правната теория „улесняващо”. Като оставим настрана, че заплахата с пистолет , който не представлява огнестрелно оръжие може да се приеме, че е осъществена с негодно средство и като такава може да бъде поставена под съмнение, а що се касае за употребеното насилие в обвинителния акт прокуратурата борави с понятието „опит да бъде завързан” – /на л. 2,абзац , ред 26/, но дори да приемем, че има употребена принуда спрямо св. С. и Д. П., не може да се установи,че тази принуда е упражнена с цел посегателство против собствеността, щом въпреки прилагането и което да приемем, че е дало резултат, като е сломило всякаква евентуална съпротива на свидетелите и въпреки, че ценните златни накити буквално са били на „една ръка разстояние” без да са били защитени по какъвто и да е начин обвинените лица не са предприели никакви действия за отнемането им в подкрепа на заявлението си„ това е обир” въпреки ,че са разполагали и с време да осъществят такова посегателство, видно от последователността на действията им, осъществени спрямо намиращите се в спалнята свидетели.Не става ясно и каква е ролята на позвъняването на собствения телефон на единия от обвиняемите, в тази насока прокуратурата също борави с предположения, при положение,че се е чул звуков сигнал, без да е проведен някакъв разговор.При проверката при залавянето им, което е станало в много кратък срок у лицата не са открити чужди вещи или ценности.

По този начин с обвинителния акт не се твърди наличието на умисъл за осъществяване на посегателство против собствеността, нито пък функционалната връзка на принудата като упражнена с цел улесняване на такова посегателство.

При прочита на обвинителния акт съдът не счита, че от изложеното се съдържат данни и за осъществяването на престъплението принуда – по смисъла на чл.143 НК /престъпление което засяга различен род обществени отношения, свързани с личността/, не само защото с оглед изложеното по- горе- е поставено под въпрос доколко реално са упражнени „ сила” и„заплашване”, а преди всичко защото по смисъла на този текст принудата е резултатно престъпление и поради това се упражнява винаги с някаква цел- постигането на някои от престъпните резултати, визирани в специалната разпоредба, които в настоящия случай не се установяват от изложеното в обвинителния акт.

По този начин, описаното в обвинителния акт деяние не осъществява признаците на инкриминирано престъпление от особената част на НК или поне – на такова подсъдно на Окръжен съд.

От описаната фактическа обстановка единствено се съдържат данни за осъществено посегателство върху обществени отношения, свързани с неприкосновеността на жилището, от трите лица, които са проникнали без позволение, с маски на лицата и нощно време в жилището, обитавано от свидетелите и с това са нарушили спокойствието и сигурността, гарантирани от неприкосновеността на последното.

Ако вносителят на обвинителният акт – СОП счете, че са налице данни за такова престъпление следва да сезира компетентната РП – С.– за произнасяне- дали наличните данни са достатъчни да обосноват такава квалификация.

Веществените доказателства следва да се пазят до влизане на настоящото разпореждане в законна сила, след което следва да бъдат върнати на правоимащите лица, а тези от веществените доказателства /хартиени опаковки , угарки от цигари,част от лепенка от тиксо и др./, които не представляват вещи на значителна стойност да се унищожат като такива.

Взетите мерки за неотклонение на обвиняеми лица, както следва:

- на обвиняемия Й. С. Т. – парична гаранция в размер на 3000 лева

- на обвиняемия С. Б. Б.- парична гаранция в размер на 4000 лева и

- на обвиняемия П. Я. М. – парична гаранция в размер на 4000 лева следва да бъдат отменени на основание чл.250,ал.2 НПК.

Предвид гореизложеното

Р А З П О Р Е Ж Д А М :

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НОХД № 391/2011г. на СОС / досъд.производство №156/08г. по описа на РУП- С.
ПОСТАНОВЯВАМ движимите вещи, иззети като веществени доказателства по делото след влизане в сила на разпореждането да бъдат върнати на правоимащите лица, с изключение на следните : бял найлонов плик с надпис „VІVА”, 2 бр. хартиени опаковки,угарки от цигари -2 бр., сравнителни образци от натривки, сравнителен материал от косми от ръцете, парче прозрачно фолио,черна лента от тиксо – които да бъдат унищожени.
ОТМЕНЯМ взетите мерки за неотклонение на обвиняеми лица, както следва:

- на обвиняемия Й. С. Т. – парична гаранция в размер на 3000 лева

- на обвиняемия С. Б. Б.- парична гаранция в размер на 4000 лева и

- на обвиняемия П. Я. М. – парична гаранция в размер на 4000 лева .

СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: