Явлението диглосия в арабския свят



Дата04.01.2018
Размер71.62 Kb.
Явлението диглосия в арабския свят

Весела Георгиева


Диглосията ( от гр. di- „две” и glossa „език”) представлява езикова ситуация в която два различни варианта на един и същ език или на два отделни езика коекзистират в дадена общност. Нито една дискусия за арабския език не е пълна, ако не се обърне внимание на диглосията.
Много автори засягат темата в трудовете си. Карл Крумбахер първи използва термина, за да опише особеностите на гръцкия език през 1909г., а Вилем Марсе го отнася към арабския през 1930г. И двамата учени определят това явление като езиков проблем. Чарлз Фъргюсън дава по-удовлетворяващо определение за диглосия през 1959г. в едноименната статия в списание “Word”. „Относително стабилна езикова ситуация, при която освен основните диалекти на езика, които могат да включват стандарт или регионални стандарти, налице е един, във висока степен кодифициран, граматически комплексен вариант, носител на голям корпус от записана литература от по-ранен период или на друга езикова общност. Той се използва в образованието, в писмената и формалната устна реч, но не и в ежедневен разговор…” (Ferguson, 1959:336) Фъргюсън разглежда редуването на катарèвуса и димотики в Гърция, немски и швейцарски немски, книжовен език и различни диалекти в арабския свят, френски и креолски в Хаити. Съотношението между двойките се променя през годините. Така например димотики напълно е изместил катарèвуса, а креолският вече е отвоювал своите позиции в карибската държава.

Лингвисти и социолингвисти използват термина, за да опишат редица мултилингвистични ситуации. Така например Роналд Уордо го прилага за английския на Чосър, който в продължение на три столетия съжителства с нормандския френски след завладяването на Англия от норманите през 1066г. и употребата на латинския като език на образованието и местните езици в средновековна Европа. Джощуа Фишман разширява понятието диглосия като включва и ситуацията при двуезични общности, където единият език се използва като престижен, а другият е „по-нисш”.


Според Фъргюсън на диглосията са присъщи следните характеристики:

А) разлика между писмен и устен стил

Б) социофункционална диференциация, базирана на взаимното допълване на два отделни набора от функции, представени от два лингвистични кода – висок и нисък.

В) богата и доминираща писмена литературна традиция, която въплъщава фундаменталните ценности на общността

Г) елемент на езиково сродство между двата съревноваващи се кода

Фъргюсън ревизира позицията си през 1972г. в статията Diglossia Revisited. Според нея диглосията възниква когато:

А) съществува значителен корпус от литературата е на език, близък или идентичен с местния език на общността.

Б) грамотността в общността се ограничава до представителите на елита



Най-важната характеристика на диглосията е установяването на устойчиви и допълващи се набори от функции, където високият вариант се среща в ситуации, за които ниският не е подходящ. Високият вариант се използва в училищната система, поезията и прозата, законите, висшето образование, религиозните проповеди, формалните политически речи вестникарските статии и новинарските емисии. Ниският вариант се използва при разговор с приятели, вкъщи със семейството, на пазара и почти навсякъде извън училищната среда. Използва се също в народната литература, сериалите, рекламните клипове, пиесите, обичайната политическа реч, дискусиите в съда.
Лингвистичните норми са базирани на преподавания писмен стандарт. Установеността на написаното дава на писмения език статуса му в търсенето на историческа идентичност или авторитет на религиозната традиция и пуризъм в езиковата употреба. Противопоставянето на висок и нисък вариант дава път на интересни промени във функционално отношение. Редица сфери, смятани доскоро за „територия” на високия вариант вече възприемат елементи от ниския или са изцяло доминирани от него.
Кодификацията на арабския език през VIII-IX век създава набор от норми, които ранните арабски граматици наричат фусха „най-красноречивия”, ”най-правилния език”. Коранът и предислямската поезия са основни източници на нормативния стандарт за писмения език, който от този момент нататък е почитан от целия ислямски свят като езика на Корана и небесните ангели1. В последствие терминът се използва, за да обозначи високия вариант на езика. Повечето лингвисти го наричат класически арабски. С течение на времето постоянството в употребата на набора от писмени езикови норми довежда до значителни разлики между писмената и различните говорими форми на езика, първата обозначавана като „истинския” език, а останалите като развалени негови версии. От своя страна Фъргюсън приема, че всички диалекти извън Арабския полуостров имат за източник вариант, говорен от воините, участващи в ислямската експанзия от средата на VII в. Този вариант вече се е различавал от езика на Корана, тоест диалектите не са погрешни форми, но са съществували отделно от класическия арабски.
От XV в. насам в по-голяма част от арабоезичния свят доминират чужди сили – Османската империя и европейските държави.Така например османците съставят само религиозните си документи на арабски, арабският в Алжир е изместен от френския, а британските колонизатори се опитват да наложат египетския диалект за официален.
Неминуемо изниква един въпрос. Майчин език ли е фусха? Докато всички деца научават местния говор или диалект, само тези, които имат достъп до образование знаят книжовния език. Затова той не може да бъде наречен майчин, а използването му в устното общуване предизвиква учудване у носителите на езика.
Връзките между писмената норма и говоримите арабски диалекти са гъвкави и изменчиви. Ситуацията на диглосия е различна за всяка страна в зависимост от отношението между книжовния език и съответния диалект, с който влиза в контакт. Езиковата ситуация се променя на две нива:

  1. на ниво отделен арабски разговорен език

  2. на ниво арабски диалекти като цяло

Сравнението на фусха с който и да е арабски диалект показва редица фонологични, лексикални и синтактични различия, които могат да се обобщят в следните точки:

  1. В книжовния език флексията е силно застъпена. Има окончания за род, число и време, докато в диалектите те отсъстват

  2. За книжовния език е характерен VSO словоред, а в диалектите той е SVO.

  3. Всички граматически служби в книжовното изречение са маркирани с флексии под формата на гласни, т. нар. и‘ираб. Повечето от тях липсват в разговорния език.

  4. В книжовния език има единствено, двойствено и множествено число; мъжки и женски род. Двойствено число липсва в диалектите. Други форми присъстват частично и променливо. Така например в тунизийския диалект отсъства формата за женски род, множествено число.

  5. Книжовните прилагателни се съгласуват по род и число със съществителните.

  6. Във фусха има двадесет и осем съгласни, три кратки и три дълги гласни. В повечето диалекти функционират още две допълнителни гласни /e/ и /о/.

  7. Книжовният език разполага с богат речник, базиран на множество производни. Диалектите също са богати на думи, тъй като използват и много заемки от чужди езици.

Съществуват големи разногласия относно дефиницията и измеренията на съвременните езикови норми и граматическа допустимост на книжовния език-съвременната фусха. Обособени са три основни позиции:



  1. Много араби ограничават употребата на фусха до ислямската традиция и литература от класическия период.

  2. Други го използват, за да обозначат езика, който наподобява класическия арабски и следва строгите граматически правила, фиксирани от ранните граматици.

  3. Третата група се противопоставя на консервативната идея и смята, че фусха се проявява в днешния арабски писмен и устен формален език.

Според много наблюдатели и изследователи арабите все по-слабо владеят формалния вариант, наречен съвременна фусха. Те смятат, че голяма вина за това носят журналистите, защото разпространяват в медиите един неправилен език. Най-сериозни са критиките към авторите на вестникарски статии, които вместо да се придържат към книжовната норма, използват свободно разговорен и крайно погрешен език в стремежа си да са по-близо до читателите.

В почти всички арабски конституции е записано, че официален език е aрабският, но дефиницията на правния му статус остава неясна. Това може да не се окаже фатално, тъй като би довело до индивидуален избор на всяка арабска страна, така че тя да адаптира своя официален език и планиране в зависимост от специфичните изисквания на местната езикова ситуация.
Арабите дълбоко уважават фусха, заради свещената й природа. Предимството, което отдават на на своя език-наследство до известна степен принизява разговорния. Те смятат, че местният говор е допустим, единствено защото се използва за теми от ежедневието. Ако съществува граматика на ниското ниво, то тя е създадена от външни за общността хора.На книжовния език се приписват качества като красота, логичност и голяма експресивност. Самата етимология на думата носи „мита” за красноречие и правилност Въпреки сакралността на езика в съвременната литература се наблюдава навлизане на елементи от разговорния език2 и на думи от европейски езици.
Би било наивно да се предположи, че арабите, дори и образованите, в близко бъдеще ще могат да общуват на един общ съвременен арабски книжовен език без сериозни инвестиции в общата езикова политика от страна на арабските правителства и други заинтересовани институции.

Преди петдесет години Чарлз Фъргюсън прави прогноза за следващите етапи на диглосията в арабския свят. Той твърди, че арабският на бъдещето няма да е разговорният, а леко модернизирана версия на класическия арабски, изчистена от регионализмите и част от чуждата лексика, форма която пренебрегва някои тънкости на традиционната арабска граматика. В заключение може да кажем, че лингвистичната ситуация бавно се променя в посока на модернизация и това става със съществения принос на диалектите.


БИБЛИОГРАФИЯ
Ferguson, Ch., (1959). Diglossia. Word, 15, 325-340.

Maamouri, M., (1998). Arabic diglossia and its impact on the quality of education in the Arab region. Discussion paper prepared for The World Bank.

Чобанова, Хр., (2008). Лекционен курс по арабска диалектология. Софийски университет.
http://creoles.free.fr/Cours/anglais/Diglossia.pdf

http://innerbrat.org/Andyf/Articles/Diglossia/digl_96.htm

http://ccat.sas.upenn.edu/~haroldfs/messeas/diglossia/handbuk.html




1 Интересно е да се отбележи, че арабският е бил език на научния дискурс подобно на английският днес.

2 Най-вече при диалог между героите.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница