Юли 2015 паспорт на изследването

1. 
   ОБЩЕСТВЕНИ КРИТЕРИИ ЗА ПРЕДИМСТВАТА НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ
   

В нашето изследване - както и в други проучвания от предходни години – се стремим да установим степента на познатост и популярност на отделните висши училища в България, предпочитанията, които имат българите към един или друг университет в зависимост от предпочитаните от тях специалности/професионални направления.

Мненията, които изразяват респондентите, са обусловени от различни фактори. Сред тях са впечатленията им от нивото на преподаване в съответния университет, репутацията, нивото на научната продукция (акцентирано главно в групата на хората с висше образование), „модерността“ на университета, реализацията на пазара на труда на завършилите специалисти и др.

Задавайки на анкетираните въпроса кое според тях е най-важното предимство за един университет, изследователския екип се стреми да установи какви са факторите, които определят представата на гражданите за нашите университети и доколко те са адекватни (имайки предвид и разработената национална система за рейтинги от експерти на Министерството на образованието и науката).

Резултатите от настоящето представително изследване установяват висока степен на съвпадение на критериите за нивото на университетите, които има широката общественост, с тези на експертите-професионалисти на Министерството на образованието и науките. Подреждането на основните критерии (предимства) съвпада напълно.

На първо място и гражданите, и експертите поставят като критерий за предимствата на един университет професионалната реализацията на неговите възпитаници и връзката с пазара на труда.

На второ място респондентите открояват нивото на учебния процес и сътоянието на учебната база, а на трето по значимост подреждат нивото на преподавателския/академичния състав на университета (вж. Таблица 1).

Репутацията, използването на информацонни технологии, социално-битовите удобства и др. остават по-назад в критериите, които формират мнението на респондентите за дадено висше училище.

Наблюдаваните разлики в относителната тежест, която дават гражданите и експертите на МОН на тези критерии е минимална (вж. Фигура 1). Това потвърждава значението на обществените нагласи към висшите училища при формирането на един по-всестранен анализ на състоянието на висшето образование у нас.

Таблица 1

Предимство	ИМП-2015 (%)	Тежест на критериите за рейтинга – в %, според експерти на МОН
Реализация и връзка с пазара на труда	43	35
Ниво на учебния процес; учебна база	23	25
Нивото на академичния състав	17	20
Използване на информ. технологии	5	10
Социално-битовите удобства	3	5

Фигура 1

СРАВНЕНИЕ НА ПРЕДИМСТВАТА НА УНИВЕРСИТЕТИ СПОРЕД ГРАЖДАНИ И ЕКСПЕРТИ

2. 
   БЪЛГАРСКИ ИЛИ ЧУЖД УНИВЕРСИТЕТ?
   

Сходни са съотношенията и при сравнение между мненията на „средния“ българин и мненията на хората с висше образование, за които може да се предполага, че имат по-компетентно и обосновано мнение за нивото на академичната подготовка, се получава следната картина. Малко по-голям е делът на висшистите, които биха предпочели университет в чужбина (35 %) или чужд университет/филиал в България (9 %), но все пак и при тях делът на предпочитащите български университет е най-висок (41 %) – вж.

3. 
   ПРЕДПОЧИТАНИ УНИВЕРСИТЕТИ
   

Мотивацията за подобен избор включва не само популярността на съответния университет и стремежа към желана специалност, но и редица практически съображения (близост до местоживеене, размер на такси, възможности за битово устройване и пр.). Разбира се, следва да се подчертае изрично, че това не съставлява „класация“ за нивото и качеството на отделните висши училища, а дава картина на разпознаваемостта и популярността на университетите сред широката общественост към момента на проучването.

• 
  СУ „Св. Климент Охридски“;
  
• 
  УНСС;
  
• 
  Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“;
  
• 
  Технически университет – София;
  
• 
  Медицински университет – София;
  
• 
  Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“;
  
• 
  Нов български университет
  
• 
  Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ);
  
• 
  Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“;
  
• 
  Медицински университет – Пловдив;
  
• 
  Бургаски свободен университет;
  
• 
  Русенски университет „Ангел Кънчев“.
  

Не се отбелязват съществени различия между групата на висшистите и общата съвкупност по отношение на предпочитаните български университети.

В проучването беше поставен и въпрос към респондентите да посочат два най-престижни според тях университета в България. За целта беше използвана шоу карта с посочени всички 51 държавни и частни университети и колежи, в съответствие със списъка на акредитираните висши училища.

Отговорите на този въпрос в голяма степен се припрокриват с тези, посочени като „предпочитани“ с тази разлика, че сред първите десет най-често посочвани попада и Американският университет в България, който е посочен като „престижен“ от малко повече респонденти, отколкото Медицинския университет-Пловдив.

4. 
   ПРЕДПОЧИТАНИ СПЕЦИАЛНОСТИ В БЪЛГАРСКИТЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА
   

Най-високи дялове както сред генералната съвкупност, така и сред групата на хората с висше образование се регистрира за следните специалности:

5. 
   ПРЕДПОЧИТАНИ УНИВЕРСИТЕТИ СПОРЕД КОНКРЕТНИ СПЕЦИАЛНОСТИ
   

Според данните от проучването, първите пет най-често посочвани университета, които респондентите определят като подходящи за изучаване на специалности в тези професионални направления са както следва:

 Право:

Посочилите специалност „право“ определят като най-подходящи университети, в които биха изучавали или биха препоръчали на свои близки/приятели да изучават специалността „право“:

- СУ „Св. Климент Охридски”;

- Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”;

- УНСС;

- Югозападен университет

• 
  Информатика и компютърни науки:
  

• 
  СУ „Св. Климент Охридски“;
  
• 
  Университет по библиотекознание и информационни технологии;
  
• 
  Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
  
• 
  Нов български университет;
  
• 
  Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий”.
  

 Икономика

• 
  СУ „Св. Климент Охридски“;
  
• 
  УНСС
  
• 
  Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ);
  
• 
  Нов български университет.
  
• 
  Пловдиски университет „Паисий Хилендарски”.
  

По отношение на специалностите в областта на националната сигурност, респондентите най-често посочват следните български висши училища:

- Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ);

- Военна академия „Г.С. Раковски“;

- Нов български университет;

- Национален военен университет «Васил Левски» - Велико Търново;

- Академия на МВР.

Интересна съпоставка може да се направи между предпочитанията и популярността на университетите и местоживеенето на посочилите ги респонденти. Забелязва се силна регионална поляризация на мненията – повече 90 % от посочилите конкретен университет извън София са от съответните географски региони (Североизточен за варненските, Южен централен за пловдивските, само от Благоевградска област – за ЮЗУ и т.н.).