Юлия вревска ти помниш ли нейния образ, Нева?



Дата18.06.2018
Размер35.64 Kb.
#74869
ЮЛИЯ ВРЕВСКА
Ти помниш ли нейния образ, Нева?

С цветчета от рози как засява вълните?

По детски обичаше всяка река

и сестрински влюби се в моята Янтра.


С духовен приятел върви в бяла нощ,

заслушана в разказите на Ловеца –

дали е съзирала зимния ден,

когато солдати ще превързва край Янтра.


И Сена си спомня съдбовния час:

мадона стои до Поета достоен

и спре ли на моста, говори й той

как нейде на юг тече кървава Янтра.


А Дунав ще помни во веки веков

графинята млада в шинел без пагони

и с бяла забрадка с червения кръст –

забързала към лазарета до Янтра.


Най-висшия смисъл узна на война:

пожертвай се за свободата на други!

И както е вечна самата вода,

тя вечност получи от вечната Янтра.


Почива сега в благодарна земя –

под каменен кръст, под цветята на юли.

Дойдох да целуна брега ти, Нева,

и теб да закича със роза от Янтра.


С.Петербург, 1963 Иван Коларов

НА ГРОБА НА Ю. П. ВРЕВСКАЯ


Тя беше прекрасно същество

и толкова много злочесто...”

И. С. Тургенев
Вече стотен път белее

кестена над твоя гроб.

Птица из клонака пее,

пада тънък слънчев сноп.

Всичко е така далеко.

Няма Петербург, света.

Пеперуда каца леко

на пръстта.

Чу ли я,

Юлия?
Крачи близо млада двойка.

Свят щастлив се народи.

Но в градината девойка

чете „Пролетни води"

и полегнала сред злака,

зарад чуждите лъжи

от съчувствие поплака,

потъжи.

Чу ли я,

Юлия?
Всичко е така далечно.

Роба вече не е роб.

Никой не живее вечно.

Но край твоя тъжен гроб

българка красива пее.

Тъжни песните не са.

Весело звукът люлее

вред леса.

Чу ли я,

Юлия?
Петър Алипиев


Простете, баронесо
Простете, баронесо, че покоя Ви

с въпросите си нарушавам.

В бръшлянна тишина край гроба

събитията кротко са заспали...

Кажете, липсва ли Ви шепотът

на сребърните брезови листа?

И утрото под родното небе,

и стъпките от родната земя?

Която тук е само шепичка -

донесена от там и във ръка.

За да не сте съвсем далечна,

за да не сте съвсем сама...

Самотна ли сте, баронесо, затова,

че вечността Ви прикова на място

в земята ни далеч от Петроград?

Край Бяла - тук ръцете Ви останаха,

раздали милосърдието без остатък.

Наричали Ви "ангел милосердия",

а страдащите тихо благославяли

усмивката в очите с цвят на кестен,

сърцето на обичаща жена,

изчезващата болка под ръцете Ви,

онази другоземна доброта, която

не пощади дори самата себе си...

Тъгувате ли за салонния си смях

и шумолящи рокли от коприна?

И връща ли се пак заради тях

духът Ви нощем в старата родина?

Тъгувате ли днес заради някога,

напук, че си послушахте сърцето?

Дойдохте тук с войната като факел

и изгоряхте, за да ни е светло...

 

24.01.2008г. 130 г. от смъртта на Ю. Вревская


Д-р Дочка Василева – Довереница –

Горна Оряховица



В памет на Юлия Вревская
Под стар сайвант, в полуизгнила слама
угасва в треска крехката светица.
На тифуса изгарящия пламък
топи я бавно, като вощеница.

Наоколо е кал и само вятър


пронизващо под стряхата ридае
в акорд печален от зловещ театър,
и смъртен знак над болните чертае.

Сама е тя. Нещастните войници


напуканите й от треска устни
единствено наквасват със водица,
преди сами живота да напуснат.

А беше част от царствения двор,


ухажвана отвсякъде, красива,
но с болката на страдащите хора
сърцето благородно бе щастливо.

Това сърце препълнено с любов


към ближните, по пътя на войната
поведе я... До този край суров,
до сламата изгнила, до вонята

на сетните леговища заразни,


в които гаснат болните войници.
Навярно за мнозина бе напразна
такава саможертва. Но светица

е тя за мен. Под светъл небосвод


на южен град завинаги остана.
Завърши тук един красив живот.
Поклон пред паметта й и осанна.
Ангел Веселинов - vesan


… Нежно, кротко сърце… и каква сила, каква жажда за саможертва. Да помогнеш на нуждаещия се от помощ... Тя не е познавала друго щастие… Какви тайни съкровища е погребала тя – там в дълбините на душата си, в нейните най-потайни дълбини – това никой никога не е узнал – и сега, разбира се, не ще узнае. Нека не се оскърби ней­ната мила сянка от това закъсняло цвете, което аз се осмелявам да положа на нейния гроб!


Септември 1878 И.С. Тургенев

133 години от кончината на баронеса



Юлия Петровна Вревская

( 1841 – 1878 )



Стихове за сестра Юлия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница