Юлиян маринов нарлев изследване на релацията

“ПРЕДПРИЕМАЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ – ВЪТРЕШНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО” В МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ФИРМИ

“ПРЕДПРИЕМАЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ – ВЪТРЕШНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО” В МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ФИРМИ

1. 
   ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
   

Принос за нарастващата роля на темата „предприемаческо управление” в бизнес публикациите, в продължение на последните десетилетия, имат българските учени К. Тодоров, М. Харизанова, М. Мирчев, Й. Коев, чуждестранните изследователи П. Дракър, Р. Ланглойс, П. Киро, Кр. Стеарт и много други¹.

Далеч не по-малък интерес предизвикват и въпросите, свързани с вътрешното предприемачество. От „създаването” на термина през 1985 година, с изключителни заслуги за развитието на научното и практико-приложно знание, се открояват автори като К. Тодоров, Г. Пинкот, Д. Куратко, Р. Ходгест и други².

Причините за интереса към предприемаческото управление и към вътрешното предприемачество имат основания да се проучат в широк и в тесен аспект. В по-общ план, сред открояващите се предпоставки са „новата роля” на човека - неговият творчески, образователен потенциал и стремеж. В следствие, формирането и развитието на предприемаческото управление и на вътрешното предприемачество, като съвременни управленски теории и практики, са резултат на дълбоки социални, демографски, културни, глобални обществени промени.

В по-тесен аспект, нарастващата потребност от приложение на предприемаческото управление и вътрешното предприемачество кореспондира с факторите на съвременната бизнес среда – развитието на технологиите, ускоряването на научно-техническия процес и вътрешноорганизационните промени, многообразието от предлаганите продукти и услуги, съкращаването на жизнения цикъл на стоките, появата на много и конкурентни организации, скоростта на получаване на информация (Internet), новите знания и пр.

Причините за появата и развитието на предприемаческото управление и на вътрешното предприемачество следва да се търсят и в критичните точки на т.нар. традиционна мениджърска практика (насърчаване на стандартни процедури, избягване на риска, компенсиране „по равно” и пр.) и нейните ефекти върху организационното развитие (например: блокиране на иновативни решения, загуба на конкурентни предимства, слаба мотивация, неефективност и други).

Така посочените взаимосвързани причини, наред със съвременното явление „глобална икономическа криза” поставят като императив пред организациите да ползват подходите и механизмите на предприемаческото управление и вътрешното предприемачество като алтернатива за посрещане на новите бизнес предизвикателства.

В резултат на установените и други фактори, знанието по темите предприемаческо управление и вътрешно предприемачество се обогатява и развива. Въпреки това, в научната литература са налице дискусии относно критериите за оценка на интересуващите ни категории, границите на проявленията им в действителността и най-значимото от изследователската ни позиция, а именно: връзките и зависимостите между тях.

Дискусиите по съществуващите неразрешени проблеми, се основават в голяма степен на липсата на универсални принципи и правила при приложението на предприемаческо управление и вътрешно предприемачество. Формирането и развитието на споменатите управленски теории и практики е пряко свързано с конкретни параметри: размер на организацията, фаза на жизнен цикъл, среда и пр.

В това отношение, дисертационното проучване установи, че теоретичната наука е в дълг към изследване на категориите – страни на релацията - през призмата на малките и средни фирми – двигатели на икономическото, социалното, технологичното и пр. развитие в едно общество. Приоритетно, предприемаческото управление и вътрешното предприемачество са предмет на изследване на големите организации, а така се недооценява огромния иновационен потенциал на малките и средни фирми. Пренебрегват се редица възможности, които приложението на съвременните управленски практики могат да разкрият пред тези предприятия, с оглед на нарастващите промени на съвременната бизнес среда и значимата им роля за икономиките и обществата.

• 
  Да се изследват в теоретико-методологичен план, анализират и обобщят конкретни параметри, компоненти и модели за формиране и развитие на предприемаческото управление и на вътрешно предприемачество;
  
• 
  Въз основа на извършените изследвания, анализи и обобщения, да се формира концептуален теоретичен модел и методична схема за емпирично изследване на релацията: „предприемаческо управление - вътрешно предприемачество”;
  
• 
  Да се формулират и изследват основни твърдения (теза и хипотези) за зависимости между предприемаческото управление и вътрешното предприемачество и се докажат посредством анализи на резултати от емпирични изследвания в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България,
  
• 
  Въз основа на извършените изследвания, анализи, изводи и обобщения, да се проучат насоки и изведат препоръки за развитие на предприемаческото управление и на вътрешното предприемачество в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България.
  

• 
  Да се изследват проявленията на предприемаческо управление и вътрешно предприемачество в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България;
  
• 
  Да се установи влиянието на вътрешното предприемачество върху предприемаческото управление в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България;
  
• 
  Да се изследва вътрешното предприемачество като резултат и индикатор на предприемаческото управление в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България;
  
• 
  Да се проучи и анализира взаимната обвързаност на вътрешното предприемачество и предприемаческото управление в концепцията на жизнения цикъл на организацията в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България;
  
• 
  Да се установят резултати от приложението на предприемаческото управление като „управленска технология”⁴ в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България.
  

Методите за извършване на емпиричното изследване са обособени в две групи – методи за набиране на емпирична информация и методи за обработка на информация.

Основните методи, ползвани в дисертационния труд за събиране на емпирична информация са наблюдение, анкетно проучване и изследване на отделни случаи от практиката (CASE - STUDY).

Методите за обработка на емпирична информация включват система от непараметрични методи за оценка на параметри и проверка на хипотези. В дисертационния труд се ползват едномерни и двумерни честотни разпределения, Хи² - метода и корелационни коефициенти за оценка на теснотата на връзката.

“предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”

С цел постигане на дълбочина на проучването, в теоретико-методологичен план, изследването на предприемаческото управление и вътрешното предприемачество се извършва както от гледна точка на корпоративния сектор, така и сектора на малките и средни фирми.

В емпиричен план, изследването стеснява своя периметър до проучване на релацията през призмата на малките и средни фирми (МСФ). Подобно решение е обосновано поради следните по-важни доводи: значимостта на МСФ за развитието на икономиките и обществата; нарастващата роля на МСФ в условия на икономическа криза; необходимостта от изследвания в сектора по повод на предприемаческо управление и вътрешно предприемачество; ролята на предприемаческото управление и вътрешно предприемачество за развитието на тези организации в среда на динамични промени; секторните предимства на МСФ за развитие на предприемаческо управление, вътрешното предприемачество и други.

Обектът на изследване обхваща МСФ от сектора на месната индустрия⁵. Причините за подобно ограничение кореспондират основно с отрасловата привлекателност, като основание за формиране и развитие на предприемаческото управление и на вътрешно предприемачество. А именно: хранително-вкусовата промишленост (ХВП) е най-голям промишлен отрасъл в България; месната индустрия е един от основополагащите сектори в структурата на ХВП; предизвикателствата, пред които е изправен месния сектор с присъединяване на страната ни към ЕС и Общия Европейски пазар; протичащите процеси на преструктуриране; засилените темповете на технологично, икономическо развитие и иновационна активност на сектора; стратегическата роля на отрасъла в бъдеще и пр.

Микропредприятията, по смисъла на Закона за малките и средни предприятия, като следващо ограничение, не са обект на емпиричното проучване. В синтезиран вид причините за това решение се основават, от една страна, на ограничените възможности – материални, технически, финансови, ресурсни и пр. на микропредприятията за развитие на предприемаческо управление и вътрешно предприемачество, и от друга, на преобладаващия брои малки и средни фирми в структурата на фирмите от месната индустрия в Р. България.

“предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”

В теоретичен план дисертационното изследване проучва редица схващания относно природата, компонентите, границите на проявление, влияещите фактори, моделите на формиране и развитие на предприемаческото управление и на вътрешното предприемачество.

В емпиричен план, предметът на изследване се ограничава до изследване и анализ на зависимости между предприемаческото управление и вътрешното предприемачество. В допълнение, предмет на проучване са само онези зависимости, които са установени и доказани, от гледна точка на изведения в дисертацията, „концептуален модел на изследване на релацията”.

Концептуалният модел е вид „теоретична конструкция”, която обобщава ограниченото знание на изследователя за зависимости на релацията: „предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”, изведени въз основа на извършен задълбочен литературен обзор и анализ. Съобразно различен от този в дисертацията, теоретичен или по-прагматичен подход, зависимостите могат да бъдат други, предвид на многообразните аспекти на проявление на предприемаческото управление и вътрешното предприемачество в действителността.

Не на последно място, зависимостите между предприемаческото управление и вътрешното предприемачество са съобразени в не малка степен с обекта на проучването, неговите определящи характеристики и особености. Секторните различия в малките и средни фирми, от една страна, и големите, от друга, по повод на финансиране, маркетинг, иновативност и пр., а в следствие на това и по отношение на интересуващи ни категории, определят подобно твърдение като основателно.

“предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”

Първото важно ограничение е свързано с ползването в дисертационния труд на т. нар. качествени методи за събиране на информация. Техен основен недостатък е неправомерното разширяване на зоната на валидност на резултатите и интерпретацията на информацията, изискваща висока подготовка и квалификация от страна на изследователя.

Второто важно ограничение относно методите на изследване кореспондира със скалите за измерване и оценка на резултатите. В предвид на предмета на изследване, в настоящата дисертация, се ползват т. нар. слаби скали – номинална и ординарна. При тях възможностите за приложение на статистически и математически изследователски методи са ограничени в сравнителен план.

На следващо място, ползването на по-слаби скали, предопределя в значителна степен стратегията на анализа (включително избора на изследователските методи) и по-слабата ефективност на резултатите. Ефективността се разглежда в два аспекта: по отношение на намаляване на рисковете за грешки при вземане на едно или друго решение и по отношение на възможностите за задълбочаване и разширяване на анализа.
7. Обем и структура на дисертационния труд
Дисертационният труд се състои от въведение, три глави и заключение с общ обем от 170 машинописни страници, 64 таблици и 34 фигури. Приложен е списък на ползвана литература от 95 литературни източника и 4 приложения.

Структурата на изложението е следната:

0. 
   1.1.1. Възникване и предпоставки
   

3. 
   Модели за формиране и развитие
   

“предприемаческо управление - вътрешно предприемачество”

”предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”

“предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”

“предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”

4. 
   Методи и информационни източници на изследване на релацията
   

“предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”

2. 
   ОБОБЩЕНО СЪДЪРЖАНИЕ
   

Във въведението е обоснована актуалността на темата, дефинират се научната цел, задачи, предмет, обект на проучването, изследователските хипотези и теза, както и ограниченията на анализа.

“предприемаческо управление - вътрешно предприемачество”

• 
  Идеята за предприемаческото управление се извежда в раните теории за предприемачество; представители на класическата школа, в лицето на учени като Сей, Маршал, Шумпетер анализират връзката “предприемачество – мениджмънт”. Техните теоретични анализи са своеобразна основа за последващи научни търсения и открития по темата;
  
• 
  Темата за предприемаческото управление придобива значимост от изследователска гледна точка през последните две десетилетия на миналия век. До този исторически момент се формират предпоставки, които обуславят появата на съвременна управленска практика в икономическата реалност и провокират нуждата от нейното по-задълбочено проучване и анализ;
  
• 
  Предприемаческото управление като съвременна концепция предизвиква все по-засилен научен интерес. Теоретичният обзор доказва, че взаимосвързаните причини за това са много и различни. Многостранните позиции по въпроса зависят от конкретния изследователски прочит, основан в редица случай, на нивото на изследване на предприемаческото управление – макрониво (национално, глобално) и микрониво (фирмено, корпоративно).
  
• 
  След 1980 г. предприемаческото управление се развива като концепция, основана на дълбоките социални и културни промени и различия в обществата. Тази концепция разчупва традиционните управленски модели, провокира създаването на нова среда, в рамките на организацията и извън нея. В резултат, теорията и практиката на предприемачеството и на предприемаческото управление, разширяват своя параметър на проявление и включват аспекти, като: индивидуалното предприемачество и вътрешното предприемачество.
  

В резултат на проучването на посочените тенденции, се установява, че предприемаческото управление е теория и практика, приложими както за нови, така и за функциониращи организации; организации с различен размер; в сферата на бизнеса и извън нея.

• 
  Критериите за идентификация на предприемаческия мениджмънт условно могат да бъдат диференцирани в две групи – количествени и качествени. Те биват едновременно критерии за идентификация и същевременно за диференциация между предприемаческото и традиционно управление.
  
• 
  Универсални критерии за предприемаческо управление не съществуват. Следователно, предприемаческото управление не е универсална управленска теория и практика, а специфична при определени обстоятелства. За идентификация и оценка на показателите за предприемаческо управление ключово значение има изследователската позиция, съобразно целите, обекта, предмета, тезите, ограниченията при изследването и пр. променливи.
  

• 
  Предприемаческото управление е процес, формиран и реализиран във времето под влиянието на множество фактори: социални, личностни, пазарни, технологични и пр.
  
• 
  Проучването на процеса на формиране и развитие на предприемаческо управление изисква съобразяване на изследователския инструментариум със самия организационен контекст, предопределящ и различен комплекс от влияещи фактори.
  

• 
  Първо, тъждествени ли са понятията „вътрешно предприемачество” и „корпоративно предприемачество” (“Corporate Entrepreneurships”);
  
• 
  Второ, тъждествени ли са понятията „вътрешно предприемачество” и „корпоративен венчър” (“Corporate Venturing”)¹⁰?
  

• 
  В тесен смисъл, вътрешното предприемачество се асоциира със създаването на нов венчър - бизнес организационно начало за генериране и реализиране на предприемачески идеи с цел организационно развитие;
  
• 
  В широк смисъл, вътрешното предприемачество представлява изграждането и развитието на организационна среда, подкрепяща формирането и реализирането на предприемачеството (предприемаческите инициативи) на организацията.
  

• 
  Личностен – вътрешното предприемачество като съвкупност от индивиди и/или групи, наричани вътрешни предприемачи или предприемачески звена;
  
• 
  Инструментален – вътрешното предприемачество като съвкупност от механизми, инструменти, принципи, наричани най-общо компоненти на вътрешното предприемачество;
  

Въз основа на изследване в точка 1.2.3. на моделите за формиране и развитие на процеса на вътрешното предприемачество¹¹, както и цялостното извършено проучване, се прави заключението,че формирането и реализирането на процеса на вътрешното предприемачество е в пряка зависимост от комплексното взаимодействие на организационни и личностни фактори. В резултат на неговата реализация (“управленски въздействия – среда – вътрешни предприемачи”) се осъществяват промени в тези фактори, които на свои ред, водят до усъвършенстване на процеса на вътрешно предприемачество и резултатите от него в рамките на организацията. Посоченото твърдение предполага извеждане на концептуален, динамичен модел за формиране и реализиране на процеса на вътрешно предприемачество, а именно:

Успоредно с така анализираната интегрална тенденция, изследването установи и доказа втора тенденция – тази на разграничителните характеристики между традиционното и предприемаческото управление. Посочените две тенденции имат важна роля при изясняване на интересуващата ни концепция – „предприемачески мениджмънт”; те не влизат в противоречие помежду си; те са взаимосвързани, но не и противоположни по съдържание.

Разбирането в дълбочина на т. нар. разграничителна тенденция налага да се въведе следното допускане: традиционното управление и предприемаческото управление не се изключват взаимно. Всяка една традиционно управлявана фирма прилага в една или в друга степен принципите, методите, инструментариума на предприемачеството и на предприемаческо управление. Обратното твърдение също е вярно.

Първият съществения момент в анализа на втората тенденция се заключава в преобладаващата съвкупност от функции, които характеризират единия и другия вид управление – мениджърските или предприемаческите. Проучването по този въпрос води до формиране на условно два диаметрални подхода - традиционен и съвременен.

Според т. нар. традиционен подход, управленските функции имат преобладаваща значимост и следователно, предопределят и характеризират фирменото управление. Предприемаческите функции, в сравнителен план, имат незначителна роля, често и чисто формално присъствие.

Приемаме допускането, че традиционният подход в управлението ограничава възможностите за изява на човешкия фактор и създава организационни бариери за проява на предприемаческо поведение на хората в организацията. Това определя, че вътрешното предприемачество има възможност за изява, ограничена в рамките на предприемаческите функции, дотолкова, доколкото те съществуват в контекста на традиционния подход на управление.

Противоположната изследователска позиция на съвременния подход в управлението, толерира, развива и усъвършенства формите на предприемаческо поведение на хората в една организацията. В резултат на това, вътрешното предприемачество се превръща в ключов растежен фактор, основан на човешкия капитал. При равни други условия, той генерира растеж, развитие, усъвършенстване на процеса на управление, недостижими по пътя на традиционния мениджмънт и чистото предприемачество.

Въз основа на извършеното проучване и изведените на тази основа изводи и обобщения, е формулирано работно определение на предприемаческо управление, съобразено с обекта на емпиричното проучване, а именно:

Основните моменти, застъпени в работното определение са:

• 
  Съвместяване на управленски (планиране, организиране, ръководство и контрол) и предприемачески функции (иновативност, ориентация към растеж и развитие, поемане на риск и създаване на нови работни места);
  
• 
  Концентрация на собствеността в ръцете на предприемача/предприемачите.
  

• 
  Предприемаческото управление като системен процес: процес на планиране, организиране, ръководство и контрол;
  
• 
  Основен приоритет - резултатите от процеса на предприемаческо управление: иновативност, ориентация към растеж и развитие, поемане на риск и създаване на нови работни места;
  
• 
  Интегрален подход при дефиниране на предприемаческото управление – обвързаност на предприемачески и управленски функции с цел развитие на организацията в среда на постоянни промени;
  
• 
  Вътрешното предприемачество като основен, градивен елемент на предприемаческото управление (изграждане от страна на предприемача – собственик на организационна среда за формиране и развитие на вътрешни предприемачи).
  

3. ВЪТРЕШНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

“предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”

“предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”

• 
  Предприемаческото управление не предполага постигането на организационните цели и резултати, единствено и само за сметка на вътрешното предприемачество. Вътрешното предприемачество “излиза” извън рамките на предприемаческото управление, както и обратното. (Вж. фиг. 2.1. и фиг. 2.2.). В резултат на това, твърдим, че двете понятия “предприемаческо управление” и съответно “вътрешно предприемачество” не са тъждествени и в различите подходи на управление (традиционен и съвременен) изследваната релация не е еднозначно детерминирана и определена.
  
• 
  Подценяването на възможностите на вътрешното предприемачество лишава организацията от изключителен растежен фактор с принос за нейното оцеляване и растеж. В същото време, вътрешното предприемачество и по-конкретно, разгръщането на управленския потенциал на вътрешните предприемачи влияе върху предприемаческото управление на организацията (Вж. фиг. 2.1. и фиг.2.2.).
  
• 
  В контекста на жизнения цикъл на предприемаческата организация, предприемаческото управление и вътрешното предприемачество са последващи и взаимообвързани етапи в развитието на организацията. В по-конкретен план: определящият фактор при вземането на решения в началните фази на фирмено развитие е предприемачът – собственик. Неговата роля намалява с нарастване размера на организацията. С цел развитие и оползотворяване на потенциални възможности, той (предприемачът) делегира част от своите функции на професионално подготвени лица. Налице са, следователно, предпоставки за формиране и развитие на процеса на вътрешно предприемачество (Вж. фиг. 2.2.).
  
• 
  В следствие на посоченото по-горе, вътрешното предприемачество е едновременно резултативен етап и индикатор за предприемаческо управление в организацията. Като резултативен етап: изграждането на среда за формиране и развитие на вътрешни предприемачи предполага наличие на определени условия, параметри на организацията, условно диференцирани като количествени и качествени. Тези параметри са резултат на предприемаческото управление. Като индикатор: проявите на вътрешно предприемачество отразяват съотношение на функции на предприемачество и мениджмънт, както и отношение към човешкия фактор в организацията – измерители на съвременния подход на управление (Вж. фиг. 2.2.).
  

• 
  В прехода от “традиционен” към “съвременен” подход на управление, традиционното управление има затихващи функции. (Вж. фиг. 2.1. и фиг. 2.2.). В следствие на това, неговата роля е намаляваща и в рамките на съвременния подход, за сметка на усъвършенстване възможностите и ролята на предприемаческото управление на организацията.
  
• 
  В контекста на съвременния подход, въпреки своята второстепенна роля, традиционното управление представлява своеобразна основа, която спомага формализирането и систематизирането на процесите при следващите управленски фази – предприемаческо управление и вътрешно предприемачество (Вж. фиг. 2.2.).
  
• 
  Изследването по-рано доказа: предприемаческото управление не е универсална „управленска технология”. Тя зависи от проявлението и действието на фактори вътре и извън организацията. Следователно, резултатите от предприемаческото управление не са универсални, еднакво валидни и еднозначно определени в различни ситуации. При опредени условия на организацията, на нейната среда, предприемаческото управление води най-общо до прогрес или обратно, до регрес (Вж. фиг. 2.2.).