Юлиян маринов нарлев изследване на релацията

Въз основа на резултатите от факторния анализ, можем да обобщим:

• 
  Сред най-значимите фактори, определящи формирането и реализирането на предприемаческото управление, редом до пазарите и клиентите, се нареждат висококвалифицираните служители. Този факт е показателен за това, че въпреки нежеланието от страна на предприемачите за делегиране на управленски функции, те оценяват значимостта на човешкия фактор като определящ за растежа и развитието на организацията, иновационната активност и пр.;
  
• 
  Сред най-незначителните предпоставки за формиране и развитие на предприемаческо управление се нареждат експортната ориентация на фирмите, факт, които се потвърждава и от предходни анализи на индустрията като цяло¹⁷, както и членството на България в Европейския съюз.
  

По повод на определящите фактори за формиране и развитие на вътрешното предприемачество, се установява:

В обобщение, извършеният факторен анализ показва липсата на дългосрочна ориентация относно предимствата от приложението на вътрешното предприемачество: например възможността му да генерира нови, последващи иновации, както и да създава нови работни места, за сметка на концентрираното внимание върху текущи организационни проблеми и решения.

Изводите и обобщенията от факторния анализ по косвен път свидетелстват и за изключителния фокус на ръководителите върху резултатите от предприемаческото управление: иновативност, растеж и развитие. Човешкият фактор в организацията, пряко свързан с резултатите на предприемаческото управление, има допълващо и обслужващо тези резултати, значение.

В резултат на проведени емпирични изследвания, последващите ги анализи и изводи, са доказани в голяма степен теоретичните допускания относно факторни променливи, връзки и зависимости между предприемаческото управление и вътрешно предприемачество в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България. В този смисъл, основните изводи, представени в Параграф 3.1, точка 3.2.1. се свеждат до:

• 
  Установено е влиянието на вътрешното предприемачество върху предприемаческото управление в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България;
  
• 
  Обосновано и емпирично доказано е твърдението относно влиянието от съвместяването на предприемаческите и управленските функции от предприемача – собственик върху прилаганите управленски механизми за въздействие върху развитието на вътрешното предприемачество и предприемаческото управление;
  
• 
  Установени са факторите, с най-голямо значение за реализиране на предприемаческото управление, вътрешното предприемачество и релацията им в малките и средни фирми на примера на месната индустрия;
  
• 
  Проучена по емпиричен път и анализирана е взаимната обвързаност на вътрешното предприемачество и предприемаческото управление в концепцията на жизнения цикъл на организацията;
  
• 
  Установени са резултати от приложението на предприемаческото управление в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България.
  

В дисертационния труд се установява, че изследваните организации в сферата на месната индустрия на Р. България притежават фокус, концентриран основно към пазара, технологиите и системите за контрол. Изведените направления в голяма степен гарантират оцеляването на фирмите н процес на цялостно преструктуриране на сектора и развитие в условията на пазарна среда.

В резултата на това, иновациите са ограничени като обхват и дълбочина и са насочени към постигане и поддържане на най-важните и значими конкурентни предимства, гарантиращи именно оцеляване и развитие. Липсва поглед към по-дългосрочни и стратегически конкурентни предимства като например последващи иновации, нови работни места, експортна реализация на продуктите, в следствие на развитие на процесите на предприемаческо управление и вътрешно предприемачество.

Отношението на ръководителите към дългосрочната стратегическа ориентация води да редица организационни проблеми, например относно ресурсното осигуряване на вътрешното предприемачество. Изследването установи, че липсват предварително планирани средства за реализиране на вътрешни иновации, а финансирането в това отношение в 75% от изследваните случаи, се осъществява стихийно, в „движение” и в зависимост от оборота.

Като негативна тенденция може да се още отчете и факта, че в много голям процент от изследваните организации се извършват отделни дейности по стимулиране и развитие на предприемаческото управление и вътрешното предприемачество, без да е налице цялостна система от мерки за тяхното осъществяване. Реализират се определени функции по управление на вътрешно предприемачество (например: набор, подбор, възнаграждение и пр.), а субективно се пренебрегват други (обучения, квалификации, лидерски позиции).

Теоретичното изследване установи по този въпрос, че предприемаческият мениджмънт и вътрешното предприемачество трябва да се осъществяват целенасочено, планирано, системно. Това предполага поставяне на цели, изготвяне на планове, програми и стратегии, в дългосрочен, така и в краткосрочен контекст, както и оценка на тяхната ефективност. Следователно, за да осъществяват предприемаческо управление и вътрешното предприемачество, като съвременни „управленски технологии”, ръководителите трябва да превърнат предприемачеството в планиран управленски процес, а иновациите, като неизменна страна на процеса, да бъдат целенасочени и системни.

Извършеното емпирично изследване доказва, че предприемачите собственици осъществяват предприемаческо управление и вътрешно предприемачество като същевременно запазват управленските инициативи и ключовите точки на контрол. Липсва разделение на функцията на собственост и мениджърската такава. Участието на служителите, вътрешните предприемачи, в разпределението на собствеността е минимално, или въобще липсва.

Обективните изисквания за делегиране на функции и предоставяне на част от собствеността на професионално подготвени мениджъри – вътрешни предприемачи - се сблъсква със субективно обусловеното нежелание на предприемачите - собственици да правят това. Липсата на делегиране на управленски функции на трети лица – вътрешни предприемачи - налага преодоляване от страна на ръководителите на подобни нагласи. Това е дълъг и труден процес, а неговото прилагане е свързано с ползването на успешни методики и доказани за целта практики.

• 
  По отношение на продуктите - във връзка с технологичното усъвършенстване и постоянно търсене на уникални продуктови ниши в месния сектор;
  
• 
  По отношение на хигиената – изпълнение на заложените от стандартите за управление на качеството и безопасни условия на труд, процедури;
  
• 
  По отношение на пазара: изграждане на нови продуктови групи, тяхната реклама, дистрибуция, ценообразуване.
  

• 
  Изграждане на гъвкава организационна структура, която да стимулира служителите да се изявяват като предприемачи. Възможно, при определени условия, е организирането на самостоятелно структурно звено, създадено с цел генериране и внедряване на иновации – както по повод на съществуващи рутинни операции и дейности, така и по повод на развойна дейност на продукти, пазари, технологии и пр.;
  
• 
  Необходимо е да се отдели специален финансов, организационен и кадрови ресурс за целите на предприемаческото управление и вътрешно предприемачество. Важно е, както управлението, така и служителите, да дадат „кредит на доверие” на новото начинание, преодолявайки бариери от организационен, културен характер и пр.;
  
• 
  Формиране на политика по управление на персонала, която да стимулира предприемаческото поведение. За целта следва да се осъществяват и да се прилагат резултати от експериментални проучвания (наблюдения, интервюта, анкети) относно мотивиращите фактори за изпълнение на служителите;
  
• 
  Изграждането на вътрешно предприемаческа среда означава в голяма степен организацията и „управлението” на формална комуникационна политика, която на свой ред, да установява „отключващите” предприемаческото изпълнение, фактори и да подпомага успешното предприемаческо начинание.
  

• 
  Състоянието на екипна дейност води до последващи загуби. Така например, работещите в изследваните организации подкрепят в много малка степен идеята или проекта на неговия създател – вътрешния предприемач. За преодоляване на подобни негативни нагласи следва промяна в мисленото относно екипната дейност и ефективност, както на служителите, така и на ръководителите. На следващ план са конкретните стъпки, които да бъдат осъществявани от ръководителите и, или от вътрешните предприемачи по реализиране на процеса на екипното предприемачество.
  

Посочените доводи водят до необходимостта от тясно специализирано обучение по предприемаческо управление и вътрешно предприемачество. Обучението, на примера на месната индустрия, следва да се извършва в различни направления: посещения на водещи лектори, контакти с технологични групи от професионалисти, посещения на панаири, тестове на подбрани тематични продукти и пр. Съществува и обективна възможност за усвояване на знания и адаптация на тези знания в българската бизнес среда от доказани чуждестранни експерти и консултанти от месния сектор.

За изпълнение на посочените и други механизми, предприятията следва да осигурят ресурс – организационен и финансов, който според проведените дълбочинни интервюта е ограничен и недостатъчен. Възможности в това отношение дават редица програми за стимулиране на иновациите в българските предприятия, за технологично обновление на производството и пр.

В резултат на образованието, институционализацията на вътрешното предприемачество и предприемаческо управление, ще доведе до нови качествено състояние на предприемаческите процеси в малките и средни фирми: последващи иновации, нови работни места, разрешаване на съществуващите проблеми в сектора по отношение на технологично, продуктово, пазарно развитие и пр.

В обобщение, посочените препоръки по повод на образованието, екипната ефективност и пр., имат препоръчителен характер и не изчерпват възможностите и механизмите за усъвършенстване на процесите на предприемаческо управление и вътрешно предприемачество в малките и средни фирми.

Препоръките в дисертационния труд се основават на схващането, че предприемачеството и вътрешното предприемачество са двигатели на растежа и развитието за фирмите и икономиката като цяло. В това отношение, е необходима и адекватна държавна и медийна политика в подкрепа на малкия и среден бизнес, в подкрепа на предприемаческия мениджмънт.

3. 
   СПРАВКА
   

• 
  Извършено е теоретико-методологично изследване на предприемаческото управление и на вътрешното предприемачество, в резултат, на което се извеждат нови доводи за определяне на релацията им;
  
• 
  Изследването дефинира и анализира съвкупност от зависимости на релацията „предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”, интегрирани в емпиричен модел и методична схема, с цел реализиране на серия от емпирични изследвания;
  
• 
  Въз основа на проведени емпирични изследвания са предоставени резултати, анализи, обобщения и препоръки относно интерпретацията и валидизацията на определящите фактори и зависимости на предприемаческото управление и вътрешното предприемачество в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България.
  

4. 
   СПИСЪК
   

• 
  Нарлев, Ю. Предприемаческият подход в управлението на фирмите – теоретико-приложни аспекти. Статия. Осма научна конференция с международно участие: „Управление и устойчиво развитие”. ЛТУ, Юндола, 24-26 март, 2006 година, с. 226-230.
  
• 
  Нарлев, Ю. Доверието като елемент на предприемаческото управление. Статия. Втора международна научна конференция: „Образование, наука, икономика и технологии в глобализиращия се свят”. Университет ,,Проф. д-р А. Златаров” Бургас, 15-16 септември, 2006 година.
  
• 
  Нарлев, Ю. Относно някои класически и по-съвременни схващания за предприемаческото управление. Доклад. Национална научна конференция: „Съвременни управленски практики в бизнеса”. Университет за национално и световно стопанство, София, 3-4 ноември, 2006 година, с. 257-363.
  
• 
  Нарлев, Ю. Вътрешното предприемачество – възможната иновация. Статия. Девета научна конференция с международно участие: „Управление и устойчиво развитие”. ЛТУ, Юндола, 23-25 март, 2006 година, с. 314-319.
  
• 
  Нарлев, Ю. Критерии при дефиниране на предприемаческото управление. Доклад. „Трета международна конференция по качеството”. Годишник на Висше училище международен колеж Добрич, Добрич, 29-30 март, 2007 година, с. 87-94.
  
• 
  Нарлев, Ю. Модели на вътрешно предприемачество. Доклад. Международна конференция по проект: Партнернет: ресурсна мрежа за укрепване на структурите на гражданското общество и ефективни партньорства на местно ниво. Сдружение: Добруджанско аграрно и бизнес училище Добрич, Добрич, 21-23 октомври, 2008 година, под печат.