Фигура 1: Карта с населените места в община Куклен
Териториалната връзка на общинския център Куклен с град Пловдив се осъществява посредством две пътни артерии:
- път ІІ – 86 – Пловдив – Асеновград – Пампорово – Смолян – Рудозем – граница с Република Гърция – Ксанти;
- път ІІІ – 1127, който се явява главна пътна артерия, свързваща областния център с Лесопарк „Родопи”.
1.2. Административно –териториална характеристика
Куклен е една от най-новите общини, учредена с Указ №167 от 25.06.2001 г. на Президента на Република България.
Съгласно йерархичната система от градове-центрове на Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г., Куклен е определен на 5-то ниво - много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини.
Общината се състои от 6 населени места – административния център град Куклен и селата: Гълъбово, Добралък, Руен, Цар Калоян и Яврово. Около 92% от населението живее в общинския център. Селата са много малки, с изключително застаряла възрастова структура. Най – ниско разположеното е с. Руен – на 450 м.н.в. Най – високо в планината са селата Добралък – 1 300 m и Яврово – 1 000 м.н.в. Селата Гълъбово и Цар Калоян са съответно на 700 и 750 m.
Селищата в Общината могат да се групират в 3 микрорайона:
-
град Куклен;
-
селата Руен, Гълъбово и Цар Калоян;
-
селата Яврово и Добралък.
Всички населени места, с изключение на град Куклен, са със статут на кметски наместничества.
1.3. Почви, поземлени и горски ресурси
Преобладаващи са канелено – горските, кафявите горски почви и рендзините.
Планинският характер на релефа е причината по – голямата част от площта на общината да е заета от горски територии – 92 479 дкa (88.6 %). На второ място по размер са земеделските земи. Те заемат 42 787 дкa. Обработваемата земя на община Куклен възлиза на 43 426 дка, или 29.4 % от общата площ, а на общинския център е 16 733 дка или 38.6 % от обработваемата земя.
Важна особеност в използваемостта на обработваемите земи има и тяхната структура включваща:
-
ниви – 25 939 дка – 59.7%
-
трайни насаждения – 13 310 дка – 5.39%
-
земи по параграф 4 от ЗСПЗЗ – 974 дка – 2.2%
-
земи в населени места и други урбанизирани територии – 639 дка -1.5%
На един живеещ в Куклен се пада възможността да обработва средно 2.84 дка, докато 1 живеещ в с.Добралък има възможността да обработва средно 85.10 дка; в с.Яврово -69.48 дка; в с.Гълъбово 22 дка и т.н.
По характера на предназначението им за различни видове ползване, останалите територии от общината се разпределят по следния начин:
-
населени места и други урбанизирани територии – 4 435 дка (4.2 %);
-
водни течения и водни площи – 483 дка (0.5 %);
-
територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 114 дка (0.1 %);
-
територии за транспорт и инфраструктура – 1 051 дка (1.0 %).
В общата структура на обработваемата земя, общинския поземлен фонд включва 10% от обработваемата земя, 89% е частна собственост и 1% е включена в държавния поземлен фонд.
От територията на общината най-голям е делът на горите 92 380 дка, което представлява 62.42% от целия поземлен ресурс на общината. Те заемат землищата на с.Руен, с.Цар Калоян, с.Добралък, с. Гълъбово и с.Яврово, като в землищата на същите села, с изключение на това на с.Руен се включва и лесопарк “Родопи” с 23 000 дка.
1.4. Релеф и полезни изкопаеми
Територията на общината обхваща части от две добре изразени геоморфоложки единици – Пловдивско поле и Севернородопски склон. Значителният контраст между двете зони се обуславя от първостепенна, дълбочинна дислокация, каквато е Маришкия разлом.
На север от планинския склон е разположено Пловдивското поле – една съвършена алувиална низина, формирана от поречието на р. Марица.
Планинската част от територията на Общината е в обхвата на Белочерковския рид и на карстовия масив Добростан, от Родопския дял „Чернатица”.
От петте главни морфометрични пояса в България, тук са установени четири:
-
низинният (0 до 200 м.н.в.);
-
хълмистият (200 до 600 м.н.в.);
-
нископланинският (600 до 1000 м.н.в.);
-
среднопланинският (1000 до 1600 м.н.в.).
Внушителната денивелация (от порядъка на 800 – 900 m между низината и върховото равнище) е обусловила формирането на пролувиално – делувиален шлейф, на допира между полето и планината. Това е така наречената „Родопска яка”.
Сложният по своя облик релеф и гъстата речно – ерозионна мрежа са предпоставка за формиране на локални различия на местния климат, за проява на местна циркулация на въздуха в определени периоди или специфична стратификация в атмосферата.
На територията на община Куклен няма разкрити находища на рудни или нерудни полезни изкопаеми, не функционират мини, рудници и кариери. Урановият рудник до с. Добралък е закрит. В общината няма данни за екологичен и радиологичен мониторинг в района на това находище.
1.5. Климат
Съгласно климатичното райониране на България територията на Община Куклен попада в Севернородопския нископланински климатичен район от Преходноконтиненталната и планинска климатични области на България.
Планинският климатичен район обхваща различни части с надморска височина над 1000 m. Средната януарска температура там е около 2 – 3 ºС под нулата, като в най – високите части тя спада до 6 – 7 ºС под нулата. Отрицателните температури и повишеното количество зимни валежи обуславят устойчива снежна покривка, която се задържа 80 – 100 дни в по – ниските части на района и 200 – 250 дни във високите части. Средната височина на снежната покривка достига 150 – 160 cm. Количеството на зимните валежи е от 150 до 280 mm. Пролетта в планинския район се отличава с голяма облачност и мъгли и в сравнение с низините настъпва с голямо закъснение. Количеството на пролетните валежи е от 120 до 300 mm. Лятото е късо и хладно. Средната юлска температура не надминава 13 – 14 ºС на височина над 1500 m.
Сумата на месечните валежи варира между 190 – 320 mm. В сравнение с пролетта есента е по – топла, по – суха и по – слънчева. Валежите през есента са от 180 до 250 mm.
Зимата в Горнотракийската низина е сравнително мека. Средната януарска температура е около 0 ºС. Тук се наблюдават по – чести затопляния под влиянието на средиземноморските циклони. Снежната покривка се задържа средно 30 дни за годината, а по по – високите места (300 – 1000 m) – от 40 до 70 дни в годината. Минималните температури достигат до - 14 ºС ÷ - 150 С. Зимата се характеризира с по – чести и обилни валежи от останалите сезони. Пролетта започва рано и се характеризира с бързо покачване на температурите. Средната денонощна температура надминава 5 ºС още в началото на месец март, а в началото на април тя е 10 ºС. На височина 600 – 700 m пролетта е сравнително хладна. Средната температура за месец април е 8 – 9 ºС. Средната температура на най – топлия летен месец варира от 17,5 ºС за местата около 1000 м.н.в. и около 22,5 ºС за местата около 300 м.н.в. Есента в Горнотракийската низина е сравнително по – топла от пролетта. Средната температура през октомври е от 2 до 2,5 ºС по – висока, отколкото през април. Едва към края на октомври средната температура спада под 10 ºС.
Годишната сума на валежите е около 624 mm, като по сезони се разпределя така: зима – 135 mm; пролет – 163 mm; лято – 191 mm; есен – 135 mm.
Движението на въздуха определя до голяма степен разнасянето на „влиянието” на отпадъците – леки фракции, прах, неприятни миризми и т.н. Схемата на атмосферния пренос в този случай определя както направлението на емисиите, така и условията за седиментация на замърсителите. Розите на вятъра показват, че:
-
в низината почти през цялата година доминиращ е вятърът от запад и северозапад.
-
с най – ниска честота са северната и южната компонента.
-
през пролетта доминиращи са ветровете от изток и югоизток.
Височините на терена се изменят от 200 до 1500 м.н.в. На територията на Община Куклен във връзка с различните климатични райони се проявява вертикален градиент на всички климатични елементи. В следващата таблица е показан температурният градиент по месеци.
Таблица 1: Вертикален температурен градиент (в оС на 100 m) (по Ст. Велев, 1990 г.)
Район
|
І
|
ІV
|
VІІ
|
Х
|
Годишно
|
Западни Родопи
|
0.31
|
0.57
|
0.76
|
0.58
|
0.55
|
0.39
|
0.66
|
0.71
|
0.54
|
0.57
|
Слънчево греене
Радиационните потоци от слънцето към земната повърхност обезпечават енергийно атмосферните процеси, а оттам и климатогенеза в определен район.
Наблюдения върху продължителността на слънчевото греене в близост до изследваната територия са извършвани в Пловдив (ст. 1), в Садово (ст. 2) и в станция Козарско (ст. 3)
Таблица 2: Продължителност на слънчевото греене (в часове)по месеци
Ст.№
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Год.
|
Ст. 1
|
83
|
110
|
150
|
192
|
232
|
262
|
321
|
299
|
261
|
178
|
98
|
78
|
2264
|
Ст. 2
|
74
|
98
|
130
|
192
|
226
|
258
|
318
|
308
|
231
|
160
|
94
|
70
|
2159
|
Ст. 3
|
84
|
109
|
140
|
187
|
215
|
255
|
318
|
307
|
241
|
165
|
99
|
79
|
2199
|
Извод: Относителната продължителност на слънчевото греене при тези три станции е между 49 % и 51 % годишно.
Температура на атмосферния въздух
Годишният ход на температурата на въздуха се илюстрира най – добре от средните месечни стойности представени в следващата таблица.
Таблица 3: Средна месечна температура на въздуха (0 С)
Ст.№
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Год.
|
Ст. 1
|
0.8
|
3
|
6.3
|
12.5
|
17.3
|
21.2
|
23.5
|
23.7
|
19.5
|
13.5
|
8.4
|
3.2
|
12.7
|
Ст. 2
|
-1.6
|
-0.5
|
1.2
|
7.2
|
12.1
|
15.5
|
17.9
|
18
|
14.3
|
9.4
|
5.5
|
1.2
|
8.4
|
Ст. 3
|
-2.1
|
-0.9
|
1.2
|
6.5
|
10.8
|
14.5
|
15.5
|
16.6
|
13.2
|
10
|
4.1
|
-0.4
|
7.4
|
Забележка: ст. 1: Асеновград – 232 м.н.в.; ст. 2: Бойково – 1106 м.н.в.; ст. 3: х. “Здравец” – 1175 м.н.в.
Извод: Движението на температурата на въздуха по месеци се очертава като плавна крива с минимални стойности през януари и максимални през август. В Пловдивското поле максималните стойности настъпват по правило през юли.
Абсолютните екстремуми в ниската зона са от порядъка на +41.5 ºС (Садово),
+40.9 ºС (Асеновград), но във високия пояс са едва +34.4 ºС (Бойково), т.е. нормално намаляват във височина. При абсолютните минимуми рекордьор е отново ниската зона: - 30.7 ºС (Садово), - 23.7 ºС (Асеновград), - 24.3 ºС (Бойково).
Температурни инверсии
Максимумът на температурните инверсии в Пловдивското поле настъпва през периода VІІ –Х, а минимума през ІІ – ХІІ. Средногодишно броят на дните с инверсия е 81 % от общия брой. Всички месеци имат от 20 до 25 дни с инверсия.
Важна характеристика на инверсиите е тяхната мощност. По принцип, през зимните месеци се формират най – мощните инверсии – 400 до 500 m. През ноември средната мощност е 720 m като в отделни случаи е установена 1600 m. При тези условия са обхващани огромни площи от Средногорието до билните части на Западните Родопи – включително цялата територия на Община Куклен.
През летните месеци инверсиите са с незначителна мощност 150 – 170 m. През преходните сезони (пролет, есен) мощността е средно 300 m.
Плитките летни и ранноесенни инверсии много бързо се разрушават – веднага след първите слънчеви лъчи. Мощните зимни инверсии са устойчиви и могат да се задържат с дни, дори седмица. Тези периоди са свързани с мъгли, с бързо нарастване на концентрациите на замърсителите във въздуха и увеличаване на заболяванията на горните дихателни пътища сред населението.
Съществен параметър на инверсиите е разликата между температурите на въздуха на долна и горна граница на инверсията. Ако тези изменения се проследят през определени интервали (50, 100 m) се получава представа за т.нар. вертикален температурен градиент. Тази величина предоставя най – точна информация за условията на проява на термодинамичните процеси в атмосферата.
В Пловдивското поле градиентите от 0.0 до –1.5ºС са около 70% от случаите. Не са малко дните с градиенти от порядъка на –5 до –6 ºС. Установявани са градиенти до – 10ºС в първите 100 m над земята. Колкото по – голяма е стойността на температурния градиент, толкова по – затруднена е местната, вътрешномасова конвекция, т.е. толкова по – тежки са условията за естествена вентилация на въздушния басейн над определена територия.
Високата зона на проучваната територия през по – голямата част от годината остава над плитките приземни инверсии, но неминуемо попада в обхвата на мощните зимни инверсии.
Влажност на въздуха
Традиционни параметри, които характеризират влажността на въздуха са абсолютната влажност, относителната влажност и дефицита на влагата.
Абсолютна влажност
Тя се характеризира с пъргавината на водната пара, представена в следващата таблица.
Таблица 4: Средна месечна и годишна пъргавина на водната пара (mBr)
Ст.№
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Год.
|
Ст. 1
|
5.2
|
5.7
|
6.8
|
9.5
|
13.4
|
16.1
|
17
|
16.1
|
13.8
|
10.9
|
8.8
|
6.3
|
10.8
|
Ст. 2
|
5.2
|
5.8
|
7
|
9.4
|
13.2
|
16.2
|
17.1
|
16.3
|
13.8
|
10.7
|
8.5
|
6.2
|
10.8
|
Ст. 3
|
5.1
|
5.7
|
6.5
|
8.9
|
12.5
|
15.3
|
15.5
|
14.7
|
12.4
|
10.6
|
8.7
|
6.4
|
10.2
|
Ст. 4
|
4.3
|
4.6
|
5.2
|
7.2
|
10
|
12.3
|
12.8
|
12
|
10.7
|
8.6
|
6.9
|
5.1
|
8.3
|
Ст. 5
|
4.5
|
4.8
|
5.2
|
6.9
|
9.8
|
13
|
13.7
|
12.7
|
10.5
|
8.6
|
6.9
|
5.3
|
8.5
|
Сподели с приятели: |