Юни 2015 г. Съдържание въведение Раздел І. Анализ на средата


Фигура 1: Карта с населените места в община Куклен



страница2/11
Дата22.10.2018
Размер7.14 Mb.
#92464
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Фигура 1: Карта с населените места в община Куклен

Териториалната връзка на общинския център Куклен с град Пловдив се осъществява посредством две пътни артерии:

- път ІІ – 86 – Пловдив – Асеновград – Пампорово – Смолян – Рудозем – граница с Република Гърция – Ксанти;

- път ІІІ – 1127, който се явява главна пътна артерия, свързваща областния център с Лесопарк „Родопи”.


1.2. Административно –териториална характеристика

Куклен е една от най-новите общини, учредена с Указ №167 от 25.06.2001 г. на Президента на Република България.

Съгласно йерархичната система от градове-центрове на Националната концепция за пространствено развитие на България за периода 2013-2025 г., Куклен е определен на 5-то ниво - много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини.

Общината се състои от 6 населени места – административния център град Куклен и селата: Гълъбово, Добралък, Руен, Цар Калоян и Яврово. Около 92% от населението живее в общинския център. Селата са много малки, с изключително застаряла възрастова структура. Най – ниско разположеното е с. Руен – на 450 м.н.в. Най – високо в планината са селата Добралък – 1 300 m и Яврово – 1 000 м.н.в. Селата Гълъбово и Цар Калоян са съответно на 700 и 750 m.

Селищата в Общината могат да се групират в 3 микрорайона:


  1. град Куклен;

  2. селата Руен, Гълъбово и Цар Калоян;

  3. селата Яврово и Добралък.

Всички населени места, с изключение на град Куклен, са със статут на кметски наместничества.
1.3. Почви, поземлени и горски ресурси

Преобладаващи са канелено – горските, кафявите горски почви и рендзините.

Планинският характер на релефа е причината по – голямата част от площта на общината да е заета от горски територии – 92 479 дкa (88.6 %). На второ място по размер са земеделските земи. Те заемат 42 787 дкa. Обработваемата земя на община Куклен възлиза на 43 426 дка, или 29.4 % от общата площ, а на общинския център е 16 733 дка или 38.6 % от обработваемата земя.

Важна особеност в използваемостта на обработваемите земи има и тяхната структура включваща:



  • ниви – 25 939 дка – 59.7%

  • трайни насаждения – 13 310 дка – 5.39%

  • земи по параграф 4 от ЗСПЗЗ – 974 дка – 2.2%

  • земи в населени места и други урбанизирани територии – 639 дка -1.5%

На един живеещ в Куклен се пада възможността да обработва средно 2.84 дка, докато 1 живеещ в с.Добралък има възможността да обработва средно 85.10 дка; в с.Яврово -69.48 дка; в с.Гълъбово 22 дка и т.н.

По характера на предназначението им за различни видове ползване, останалите територии от общината се разпределят по следния начин:



  • населени места и други урбанизирани територии – 4 435 дка (4.2 %);

  • водни течения и водни площи – 483 дка (0.5 %);

  • територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 114 дка (0.1 %);

  • територии за транспорт и инфраструктура – 1 051 дка (1.0 %).

В общата структура на обработваемата земя, общинския поземлен фонд включва 10% от обработваемата земя, 89% е частна собственост и 1% е включена в държавния поземлен фонд.

От територията на общината най-голям е делът на горите 92 380 дка, което представлява 62.42% от целия поземлен ресурс на общината. Те заемат землищата на с.Руен, с.Цар Калоян, с.Добралък, с. Гълъбово и с.Яврово, като в землищата на същите села, с изключение на това на с.Руен се включва и лесопарк “Родопи” с 23 000 дка.


1.4. Релеф и полезни изкопаеми

Територията на общината обхваща части от две добре изразени геоморфоложки единици – Пловдивско поле и Севернородопски склон. Значителният контраст между двете зони се обуславя от първостепенна, дълбочинна дислокация, каквато е Маришкия разлом.

На север от планинския склон е разположено Пловдивското поле – една съвършена алувиална низина, формирана от поречието на р. Марица.

Планинската част от територията на Общината е в обхвата на Белочерковския рид и на карстовия масив Добростан, от Родопския дял „Чернатица”.

От петте главни морфометрични пояса в България, тук са установени четири:


  • низинният (0 до 200 м.н.в.);

  • хълмистият (200 до 600 м.н.в.);

  • нископланинският (600 до 1000 м.н.в.);

  • среднопланинският (1000 до 1600 м.н.в.).

Внушителната денивелация (от порядъка на 800 – 900 m между низината и върховото равнище) е обусловила формирането на пролувиално – делувиален шлейф, на допира между полето и планината. Това е така наречената „Родопска яка”.

Сложният по своя облик релеф и гъстата речно – ерозионна мрежа са предпоставка за формиране на локални различия на местния климат, за проява на местна циркулация на въздуха в определени периоди или специфична стратификация в атмосферата.

На територията на община Куклен няма разкрити находища на рудни или нерудни полезни изкопаеми, не функционират мини, рудници и кариери. Урановият рудник до с. Добралък е закрит. В общината няма данни за екологичен и радиологичен мониторинг в района на това находище.

1.5. Климат

Съгласно климатичното райониране на България територията на Община Куклен попада в Севернородопския нископланински климатичен район от Преходноконтиненталната и планинска климатични области на България.



Планинският климатичен район обхваща различни части с надморска височина над 1000 m. Средната януарска температура там е около 2 – 3 ºС под нулата, като в най – високите части тя спада до 6 – 7 ºС под нулата. Отрицателните температури и повишеното количество зимни валежи обуславят устойчива снежна покривка, която се задържа 80 – 100 дни в по – ниските части на района и 200 – 250 дни във високите части. Средната височина на снежната покривка достига 150 – 160 cm. Количеството на зимните валежи е от 150 до 280 mm. Пролетта в планинския район се отличава с голяма облачност и мъгли и в сравнение с низините настъпва с голямо закъснение. Количеството на пролетните валежи е от 120 до 300 mm. Лятото е късо и хладно. Средната юлска температура не надминава 13 – 14 ºС на височина над 1500 m.

Сумата на месечните валежи варира между 190 – 320 mm. В сравнение с пролетта есента е по – топла, по – суха и по – слънчева. Валежите през есента са от 180 до 250 mm.



Зимата в Горнотракийската низина е сравнително мека. Средната януарска температура е около 0 ºС. Тук се наблюдават по – чести затопляния под влиянието на средиземноморските циклони. Снежната покривка се задържа средно 30 дни за годината, а по по – високите места (300 – 1000 m) – от 40 до 70 дни в годината. Минималните температури достигат до - 14 ºС ÷ - 150 С. Зимата се характеризира с по – чести и обилни валежи от останалите сезони. Пролетта започва рано и се характеризира с бързо покачване на температурите. Средната денонощна температура надминава 5 ºС още в началото на месец март, а в началото на април тя е 10 ºС. На височина 600 – 700 m пролетта е сравнително хладна. Средната температура за месец април е 8 – 9 ºС. Средната температура на най – топлия летен месец варира от 17,5 ºС за местата около 1000 м.н.в. и около 22,5 ºС за местата около 300 м.н.в. Есента в Горнотракийската низина е сравнително по – топла от пролетта. Средната температура през октомври е от 2 до 2,5 ºС по – висока, отколкото през април. Едва към края на октомври средната температура спада под 10 ºС.

Годишната сума на валежите е около 624 mm, като по сезони се разпределя така: зима – 135 mm; пролет – 163 mm; лято – 191 mm; есен – 135 mm.

Движението на въздуха определя до голяма степен разнасянето на „влиянието” на отпадъците – леки фракции, прах, неприятни миризми и т.н. Схемата на атмосферния пренос в този случай определя както направлението на емисиите, така и условията за седиментация на замърсителите. Розите на вятъра показват, че:

  • в низината почти през цялата година доминиращ е вятърът от запад и северозапад.

  • с най – ниска честота са северната и южната компонента.

  • през пролетта доминиращи са ветровете от изток и югоизток.

Височините на терена се изменят от 200 до 1500 м.н.в. На територията на Община Куклен във връзка с различните климатични райони се проявява вертикален градиент на всички климатични елементи. В следващата таблица е показан температурният градиент по месеци.

Таблица 1: Вертикален температурен градиент (в оС на 100 m) (по Ст. Велев, 1990 г.)

Район

І

ІV

VІІ

Х

Годишно

Западни Родопи

0.31

0.57

0.76

0.58

0.55

0.39

0.66

0.71

0.54

0.57

Слънчево греене

Радиационните потоци от слънцето към земната повърхност обезпечават енергийно атмосферните процеси, а оттам и климатогенеза в определен район.



Наблюдения върху продължителността на слънчевото греене в близост до изследваната територия са извършвани в Пловдив (ст. 1), в Садово (ст. 2) и в станция Козарско (ст. 3)
Таблица 2: Продължителност на слънчевото греене (в часове)по месеци

Ст.№

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Год.

Ст. 1

83

110

150

192

232

262

321

299

261

178

98

78

2264

Ст. 2

74

98

130

192

226

258

318

308

231

160

94

70

2159

Ст. 3

84

109

140

187

215

255

318

307

241

165

99

79

2199

Извод: Относителната продължителност на слънчевото греене при тези три станции е между 49 % и 51 % годишно.

Температура на атмосферния въздух

Годишният ход на температурата на въздуха се илюстрира най – добре от средните месечни стойности представени в следващата таблица.



Таблица 3: Средна месечна температура на въздуха (0 С)

Ст.№

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Год.

Ст. 1

0.8

3

6.3

12.5

17.3

21.2

23.5

23.7

19.5

13.5

8.4

3.2

12.7

Ст. 2

-1.6

-0.5

1.2

7.2

12.1

15.5

17.9

18

14.3

9.4

5.5

1.2

8.4

Ст. 3

-2.1

-0.9

1.2

6.5

10.8

14.5

15.5

16.6

13.2

10

4.1

-0.4

7.4

Забележка: ст. 1: Асеновград – 232 м.н.в.; ст. 2: Бойково – 1106 м.н.в.; ст. 3: х. “Здравец” – 1175 м.н.в.

Извод: Движението на температурата на въздуха по месеци се очертава като плавна крива с минимални стойности през януари и максимални през август. В Пловдивското поле максималните стойности настъпват по правило през юли.

Абсолютните екстремуми в ниската зона са от порядъка на +41.5 ºС (Садово),


+40.9 ºС (Асеновград), но във високия пояс са едва +34.4 ºС (Бойково), т.е. нормално намаляват във височина. При абсолютните минимуми рекордьор е отново ниската зона: - 30.7 ºС (Садово), - 23.7 ºС (Асеновград), - 24.3 ºС (Бойково).

Температурни инверсии

Максимумът на температурните инверсии в Пловдивското поле настъпва през периода VІІ –Х, а минимума през ІІ – ХІІ. Средногодишно броят на дните с инверсия е 81 % от общия брой. Всички месеци имат от 20 до 25 дни с инверсия.

Важна характеристика на инверсиите е тяхната мощност. По принцип, през зимните месеци се формират най – мощните инверсии – 400 до 500 m. През ноември средната мощност е 720 m като в отделни случаи е установена 1600 m. При тези условия са обхващани огромни площи от Средногорието до билните части на Западните Родопи – включително цялата територия на Община Куклен.

През летните месеци инверсиите са с незначителна мощност 150 – 170 m. През преходните сезони (пролет, есен) мощността е средно 300 m.

Плитките летни и ранноесенни инверсии много бързо се разрушават – веднага след първите слънчеви лъчи. Мощните зимни инверсии са устойчиви и могат да се задържат с дни, дори седмица. Тези периоди са свързани с мъгли, с бързо нарастване на концентрациите на замърсителите във въздуха и увеличаване на заболяванията на горните дихателни пътища сред населението.

Съществен параметър на инверсиите е разликата между температурите на въздуха на долна и горна граница на инверсията. Ако тези изменения се проследят през определени интервали (50, 100 m) се получава представа за т.нар. вертикален температурен градиент. Тази величина предоставя най – точна информация за условията на проява на термодинамичните процеси в атмосферата.

В Пловдивското поле градиентите от 0.0 до –1.5ºС са около 70% от случаите. Не са малко дните с градиенти от порядъка на –5 до –6 ºС. Установявани са градиенти до – 10ºС в първите 100 m над земята. Колкото по – голяма е стойността на температурния градиент, толкова по – затруднена е местната, вътрешномасова конвекция, т.е. толкова по – тежки са условията за естествена вентилация на въздушния басейн над определена територия.

Високата зона на проучваната територия през по – голямата част от годината остава над плитките приземни инверсии, но неминуемо попада в обхвата на мощните зимни инверсии.



Влажност на въздуха

Традиционни параметри, които характеризират влажността на въздуха са абсолютната влажност, относителната влажност и дефицита на влагата.



Абсолютна влажност

Тя се характеризира с пъргавината на водната пара, представена в следващата таблица.



Таблица 4: Средна месечна и годишна пъргавина на водната пара (mBr)

Ст.№

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Год.

Ст. 1

5.2

5.7

6.8

9.5

13.4

16.1

17

16.1

13.8

10.9

8.8

6.3

10.8

Ст. 2

5.2

5.8

7

9.4

13.2

16.2

17.1

16.3

13.8

10.7

8.5

6.2

10.8

Ст. 3

5.1

5.7

6.5

8.9

12.5

15.3

15.5

14.7

12.4

10.6

8.7

6.4

10.2

Ст. 4

4.3

4.6

5.2

7.2

10

12.3

12.8

12

10.7

8.6

6.9

5.1

8.3

Ст. 5

4.5

4.8

5.2

6.9

9.8

13

13.7

12.7

10.5

8.6

6.9

5.3

8.5


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница