Инсталации, които попадат в обхвата на Приложение 4 на ЗООС

Инсталации, които попадат в обхвата на Приложение 4 на ЗООС

• 
  Инсталация “Синтез на дитиокарбамати”;
  
• 
  Инсталация “Аминиране на органични киселини”;
  

• 
  На територията на общината от РИОСВ – Пловдив се извършва контрол върху основните източници на емисии на летливи органични съединения (ЛОС). Това са автомобилите, горивните процеси и разтворителите.
  
• 
  На територията община Куклен в обхвата на Наредба №16 за съхранение на горива попадат 5 броя бензиностанции.
  
• 
  Няма официално регистрирани фирми извършващи нанасяне на покритие върху моторни превозни средства.
  
• 
  На територията на общината има автосервиз, който зарежда с фреон климатици в автомобилите. Неговото въздействие върху КАВ може да се приеме за незначително.
  
• 
  Източници на емисии от ЛОС при употреба на разтворители на територията на община Куклен по прилагане на Наредба №7 за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации (ДВ, бр.96/2003г.)
  

• 
  Източници на емисии от обекти на територията на община Куклен по прилагането на Наредбата за ограничаване емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти (ДВ, бр.20/2007г.)
  

• 
  Източници на озоноразрушаващи вещества (хладилни и климатични инсталации), съдържащи над 3 kg хладилен агент
  

Линейни източници на емисии – транспорт и пътни мрежи

Въздействието на транспорта върху качеството на атмосферния въздух в община Куклен е функция от състоянието на пътната мрежа и отделяните газови емисии от преминаващите МПС по отсечката в общината на републиканския път ІІ – 86, път ІІІ – 8606 и движещите се МПС в общинската пътна мрежа. Общото състояние на общинската пътна мрежа е задоволително, но се нуждае в голямата си част от реконструкция.

Най – значим е делът на транспорта в замърсяването с въглероден оксид, азотни оксиди и летливите органични съединения, отделяни в атмосферата с газовите емисии на горивата от МПС и прах от състоянието на пътната мрежа.

Анализът на данните показва превишение на нормите за показатели ФПЧ10 и ФПЧ2,5 и на нормата за кадмий в пункта в кв. Д. Воден и АИС „Куклен КЦМ“. Броят на превишенията на праговите стойности на средноденонощната норма (ПС на СДН) за ФПЧ10, надвишава допустимия по Наредба № 12/2010 г. (ПС на СДН за ФПЧ10 да не бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година).

Съгласно §4. от ПЗР към Наредба № 11/04.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух /ДВ бр. 42/2007 г./, от 01.01.2013 г. се прилага нормата за показател кадмий (Cd) в атмосферния въздух - 5 ng/m3. В тази връзка се наблюдава тревожната тенденция към регистриране на високи стойности по показател кадмий (Cd) в ПМ „Долни Воден”, започнала от 2006 г. Стойностите, регистрирани в АИС „Куклен” през 2014 г., също превишават нормата.

Основен източник на кадмий (Cd) в района на Асеновград и Куклен е производствената дейност в „КЦМ” АД, както и транспорта за гр.Пловдив, предвид преобладаващата роза на вятъра. Провежданите от оператора собствени периодични измервания на 22 бр. източници, за които се нормира показател кадмий (Cd), не показват превишаване на нормите, определени с комплексното разрешително, което не кореспондира с регистрираните високи стойности на този замърсител в пунктовете за мониторинг

Във връзка с изпълнение разпоредбите на чл. 27 от ЗЧАВ (ДВ бр. 45/96 год. посл. доп., бр. 41/2010 г.) Община Куклен има разработена актуализация на Програмата за оценка и управление качеството на атмосферния въздух в района на Общините Асеновград и Куклен и изготвен План за действие към нея за периода 2011 – 2015 г. По данни на РИОСВ гр. Пловдив по отношение на разработването на Програма по показатели PM2,5, ПАВ, NO2 /в непосредствена близост до основните пътни артерии/ и Cd за общините Асеновград и Куклен до края на 2014 г. не е стартирала процедура. Забавянето е аргументирано от страна на общинските администрации с липсата на необходимия финансов ресурс.
3.2. Води

3.2.1. Повърхностни води

В хидроложко отношение територията на общината принадлежи към водосборния басейн на р.Марица, който като част от Източнобеломорски район попада в Екорайон 7 - Източен Балкан (Eastern Balkan), съгласно Плана за Управление на Речни басейни (ПУРБ).

Водните обекти на територията на община Куклен се отнасят към категория повърхностни води – “РЕКА”.

На територията на общ.Куклен попадат 4 водни тела от категория „река”:

• 
  BG3MA500R103 „Река Чепеларска от гр.Асеновград до устие и Крумовски колектор”*
  
• 
  BG3MA500R104 „Река Чепеларска от река Юговска до гр.Асеновград и р.Луковица”*
  
• 
  BG3MA500R126 „Река Първенецка от вливане на река Пепелаша до устие”*
  
• 
  BG3MA500R217„Река Марица от р.Въча до р.Чепеларска, ГК-2, 4, 5 и 6 и Марковки колектор*
  

При проектиране на мрежата за контролен мониторинг на повърхностни води на територията на ИБР са избрани представителни мониторингови пунктове за съответните речни басейни и типовете водни тела. Общият брой на пунктовете за контролен мониторинг на територията на Пловдивска област през 2014г. е 8 – 6 пункта на реки и 2 пункта на язовири. От тях пред Европейската Комисия се докладват резултатите от 5 пункта (3 на реки и 2 на язовири).

В тези пунктове се извършва мониторинг по физико-химични елементи за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води.



Фигура 4: Мрежа за контролен мониторинг на повърхностни води на територията на Пловдивска област
● р. Марица – гр. Пловдив

● р. Марица – гр. Първомай

● р. Въча с. Йоаким Груево

● р. Чепеларска с. Бачково

● р. Стряма преди гр. Клисура

● р. Стряма с. Маноле

● яз. Въча

● яз. Пясъчник

При подготовката на програмата за оперативен мониторинг на повърхностните води в ИБР е използвана информация за състоянието на определените водни тела и се прилагат критериите, посочени в т.1.3.2. на Анекс V на РДВ.

Пунктове за оперативен мониторинг се поставят в онези водни тела, които са в лошо състояние и съществува риск да не постигнат добър статус към 2015 г. На територията на Пловдивска област през 2014 г. са определени 25 пункта за оперативен мониторинг – 24 на реки и 1 на язовири. В тези пунктове се извършва мониторинг по физико-химични елементи за качество за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води.

● р. Марица – гр. Стамболийски

● р. Марица – гр. Пловдив 1км след колектора

● р. Марица – бент с. Маноле

● р. Марица – с. Поповица

● р. Потока след гр.Съединение

● р. Чепеларска- Юговско ханче, преди р. Юговска

● р. Юговска-устие

● р. Чепеларска след Асеновград

● р. Чепеларска преди устие

● р. Стряма с. Баня

● р. Стара след ГК гр. Карлово

● р. Каварджиклийка преди яз. Синята река

● р. Каварджиклийка с. Долна махала преди устие

● р. Пикла- устие

● р. Черкезица- устие

● р. Сребра след гр. Раковски

● р. Чинар дере с. Поройна

● р. Текирска – устие с. Добри дол

● яз. Синята река- стена

● р. Геренска с.Кръстевич

● р. Геренска с.Красново

● р. Първенецка устие

● р. Пясъчник, гр.Пловдив

● р. Стряма устие

● р. Пикла преди с.Житница

Предвижда се мониторинг на всички физико-химични показатели, превишаващи стандартите за качество на околната среда (за приоритетни вещества) или приетите норми за добро екологично състояние на физико-химичите елементи. Предвижда се и мониторинг на други физико-химични показатели, които са свързани с тези, по които се наблюдават отклонения.

Честотата на оперативния мониторинг е съобразена с минималната честота, която се препоръчва в Приложение V на РДВ за отделните показатели:

Биологични елементи

- макрозообентос в реки – 1 път годишно

- фитопланктон в язовири (заедно с прозрачност) – 1 път на 3 години

Физико-химични елементи

- основни показатели – 4 пъти годишно

- специфични замърсители – 4 пъти годишно

- приоритетни вещества – 12 пъти годишно

Хидробиологичният мониторинг се извършва за макробезгръбначни в реки по Ирландски Биотичен Индекс. Периодично в определени пунктове (през 3 г.) се извършва наблюдение и на останалите биологични елементи съгласно изискванията на РДВ – фитопланктон (язовири), фитобентос, макрофити и риби. Мониторингът и оценката на състоянието на биологичните елементи в реки се извършва по Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Мониторингът на биологичните елементи в езера и язовири се извършва по методики, приложени в рамките на научна разработка за определяне на референтни условия и класификационна система за оценка на екологично състояние през 2009-2010 г. От провеждания мониторинг за 2014г. на биологичните елементи за качество са налични данни за дънни безгръбначни и фитобентос (за реки).

Физико-химични елементи за качество

Физико-химичният мониторинг се извършва по 36 показателя за екологично състояние /основни и специфични/, свързани с замърсяване на повърхностните води с органични вещества, метали и металоиди. Анализът на планираните физико-химични показатели се извършва от Регионална лаборатория- Пловдив към ИАОС. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране по следните групи показатели:

- І група – активна реакция /рН/, температура, неразтворени вещества, електропроводимост, разтворен кислород, наситеност с кислород, БПК5, ХПК, азот амониев, азот нитратен, азот нитритен, фосфати, хлориди, сулфати

- ІІ група – азот общ, фосфор общ, калций, магнезий, обща твърдост, желязо общо, манган, калциево-карбонатна твърдост.

Специфични вещества

- І група – Органични вещества – феноли, нефтопродукти, АОХ.

- ІІ група - Тежки метали и металоиди – цинк, мед, арсен, хром - тривалентен, хром – шествалентен.

- ІІI група – Други вещества – СПАВ анионактивни, цианиди.

- Приоритетни вещества – кадмий, олово, никел, живак.
Определяне на екологично и химично състояние на повърхностните водни тела

Химично състояние

При определяне на химичното състояние на повърхностните водни тела са приложени изискванията на Директива 2008/105/ЕО, транспонирана в Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители от 2010 г.

Екологичното състояние на повърхностните водни тела се оценява в пет класа: много добро, добро, умерено, лошо и много лошо, които се изобразяват с показаните в таблицата цветове.

За оценка на екологичното състояние се разглеждат следните групи елементи: биологични и физико-химични елементи. Водещи за определяне на състоянието са биологичните елементи. При оценката на екологичното състояние/потенциал на водните тела се използват класификационна система, включваща биологични и физико-химични елементи за качество, и стандарти за качество на околната среда за химични елементи и специфични замърсители, включени в Наредба № Н-4 от 14.09.2012г. за характеризиране на повърхностните води.