Юни 2015 г. Съдържание въведение Раздел І. Анализ на средата

2. ІІ група - допълнителни физико-химични показатели – нитритни йони, фосфати, желязо (общо), манган – анализират се всички или отделни показатели само в част от мониторинговите пунктове сезонно (четири пъти в годината) или на полугодие (два пъти годишно).

Анализът на състоянието на подземните водни тела в района на общината показва:

В мониторингов пункт №BG3G000prQhMP038 - Сондаж - N10 се следи състоянието на подземните води в подземно водно тяло.

През 2013 г. на територията на производствената площадка на КЦМ не са провеждани дейности, водещи пряко или косвено до инжектиране, реинжектиране, пряко или непряко въвеждане на приоритетно опасни, приоритетни, опасни и вредни вещества в подземните води.

В рамките на СУОС в КЦМ е внедрена и се изпълнява ВК-РИ-05: „Експлоатация и поддръжка на водопроводната и канализационна мрежа на КЦМ, АД”. Съгласно инструкцията през годината е провеждана ежедневна визуална проверка (обход) на канализационната мрежа на площадката и на всички видове тръбопроводи и оборудване, разположени на открито, с цел откриване на течове и разливи, които биха могли да доведат до замърсяване на подземните води. За 2013 г. няма регистрирани събития, които биха могли да доведат до замърсяване на подземните води.

Съгласно действащите процедури в рамките на съществуващите технологични инструкции по поддръжка и обслужване на резервоарите за горива и сярна киселина в непосредствена близост до всички потенциално застрашени участъци от разливи са осигурени достатъчни количества подходящи сорбционни материали. В изпълнение на условията на КР №1-Н2/2013 в КОП ОС/ЗРБ „Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране” са разписани всички мерки, които персоналът следва да предприеме при възникване на аварийна ситуация, свързана с разливи или изливания на вредни и опасни вещества на площадката, вкл. и в обвалованите зони. Датата и мястото на възникването на събитието, както и всички действия, предприети за отстраняването му, се вписват в специален дневник, който се съхранява в отдел „Екология и контрол по прилагане на СУОС”.

Съгласно тази инструкция не се допуска експлоатацията на резервоари, варели, тръбопроводи и др. при наличие на течове, докато те не бъдат отстранени. Освен това всички товаро-разтоварни работи, потенциални източници на разливи/течове/изливания на опасни вещества, се извършват само на нарочно определените за това места, които са осигурени против тези опасности от евенуално замърсяване на подземните води.

Съгласно условията на КР № 1-Н2/2013 г. КЦМ извършва собствен мониторинг на подземни води в 6 бр. пробовземни точки - пиезометри, със следните георгафски координати:

• 
  МС 1, с географски координати - N 42⁰03’40.1; E 24⁰49’01.0;
  
• 
  МС 2, с географски координати - N 42⁰03’50.2; E 24⁰48’55.5;
  
• 
  МС 3, с географски координати - N 42⁰03’23.0; E 24⁰48’49.1;
  
• 
  МС 4, с географски координати - N 42⁰03’55.1; E 24⁰49’02.7;
  
• 
  МС 6, с географски координати - N 42⁰05’15.4; E 24⁰50’59.0;
  
• 
  МС 7, с географски координати - N 42⁰05’17.7; E 24⁰51’08.0.
  

• 
  Констатирани са общо 5 нарушения на стандарта за качество за цялата 2013 г.;
  
• 
  Нарушенията са на водите на МС 3 и МС 4 по: нефтопродукти – за МС 3 и МС 4 – по един път; калций - за МС 4 – три пъти/три тримесечия.
  

Производствената дейност на Агрия АД не е източник на преки емисии в подземните води

(не се изпускат директно замърсители). Дружеството извършва собствен мониторинг на подземните води в мониторингови сондажи № 7, №8 и №4. Резултатите от оценката на съответствие на концентрациите на вредни вещества в подземните води с определението в условията на КР показват, че през 2013 година(последната година за която има информация от ИАОС) са извършени 4 бр. проверки на Сондажен кладенец №4 за съответствието на концентрациите на вредни вещества в подземните води с определените показатели. Наблюдава се минимално отклонение по показатели обща твърдост, калций, нитрати и сулфати. Понеже тези показатели на водата влияяв върху състоянието съоръженията и тръбопроводите и негативно върху производствени процес, Агрия АД има изградена инсталация за омекотяване и деминерализиранена сондажната вода.

Подземните води се оценяват въз основа на информация, която ИАОС изпраща на

Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски басейн - център Пловдив. Пробите са анализират в Районна химическа лаборатория – Пловдив. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране.
Използване на подземните води

Водоснабдителни мрежи – водоизточници, пречиствателни станции

Водоснабдяването в община Куклен е на 100 %. Няма неводоснабдени селища. Вътрешна водопроводна мрежа в населените места – 46,067 km, от които 70.5 % етернитови. Външни водопроводи са с дължина 50.84 km;

Помпените станции са 9 бр., в т.ч. 4 бункерни помпени станции; водоеми 27 бр. от тях 20 напорни и 5 бр. черпателни;

В експлоатация са 41 изворни водохващания – каптажи, 4 сондажни кладенеца. и 2 бр. речни водохващания. Изградени са 15 резервоара с общ обем 2640 m³.

Водоизточниците за питейно битово водоснабдяване в общината, за които са издадени разрешителни са представени в следващата таблицата.

Таблица 37: Водоизточници за питейно битово водоснабдяване в общината

Поради недостатъчни водни количества, особено през летния сезон, в някои от селата се въвежда режим на водоподаване: с. Руен, с. Гълъбово, с. Цар Калоян. Проблемът с водоподаването става още по – тежък в почивните дни, през които броят на населението в тези селища става многократно по – голям от постоянно живеещото население в тях.

Към 31.12.2014 г. съществуващата водопроводната мрежа по селища в общината е както следва.

Таблица 38: Съществуваща водопроводната мрежа по селища

В голяма степен проблема се утежнява и от състоянието на водопроводната мрежа която е силно амортизирана. Общо 62% от водопроводната мрежа на гр. Куклен, 90 % в с. Гълъбово, 88 % в с. Цар Калоян, 88 % в с. Руен, 68.65 % в с. Яврово и 80.19 % в с. Добралък е изградена от етернитови тръби. Честите течове водят до значителни загуби на вода. Цялата водопреносна мрежа в община Куклен се нуждае се от подмяна и реконструкция.

Анализа на водопреносната мрежа на общината показва, че тя е изграждана в периода от 1938 до 1975 г. като преобладават етернитовите водопроводи, което е свързани с твърде високи загуби на вода. Мрежата се нуждае от пълна реконструкция, както на външната, така и на вътрешната водопроводни мрежи и подмяна на физически и морално остарелите етернитови тръби с полиетиленови. Препоръчително е тази подмяна да се извърши успоредно с изграждане на канализационната мрежа.

За Лесопарк Родопи мрежата също се нуждае от пълна реконструкция. Комплекса бележи тенденцията към разрастване , което предполага необходимостта от осигуряване на допълнителни водни колечества. Района на лесопарк Родопи е беден на водоизточници, поради което за обезпечаване на водоснабдяването му трябва да се търси изграждане изравнител над ПСПВ „Пепелаша”. ПСПВ „Пепелаша” е физически и морално остаряло съоръжение, с капацитет, който не може да покрие нуждите на краен етап. Необходимо е да се извърши цялостна реконструкция и поетапно разширение. За ядро „Бяла черква” трябва да се осигурят допълнителни водни количества от централната водоснабдителна система чрез изграждане на ПС при Малинов връх. Необходимо е да се изгради и допълнителен обем водоеми.

Изводи:

• 
  Община Куклен не е богата на повърхностни водни ресурси.
  
• 
  Проблемите, свързани качеството и количеството на водите произтичат главно от: липса на пречиствателни станции и съоръжения за питейни води (ПСПВ) и за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, неизградени или в лошо състояние канализационни мрежи и ПСОВ; нерегламентирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките; нерационално използване на водите и др.
  
• 
  Водопреносната мрежа е остаряла и амортизирана и загубите на вода са значителни,
  
• 
  На територията на общината съществува добре изградена мрежа от водохващания и съоръжения с ключово значение за инфраструктурното й развитие. Тази мрежа не е достатъчна, защото общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до режим на водоподаването през летните месеци.
  
• 
  На територията на общината са изградени два микроязовира и един водоем;
  
• 
  Висок екологичен риск създава незавършената канализационна система в гр.Куклен, локалните ПСОВ в селищата и лесопарк “Родопи”.
  

Планинският характер на релефа на общината е причината по - голямата част от площта й да е заета от горски територии – 92 479 dka (88,6 %). На второ място по размер са земеделските земи. Те заемат 42.787 dka.

Останалите територии от общината по характера на предназначението им за различни видове ползване се разпределят по следния начин:

• 
  населени места и други урбанизирани територии – 4 435 dka (4.2 %);
  
• 
  водни течения и водни площи – 483 dka (0.5 %);
  
• 
  територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 114 dka (0.1 %);
  
• 
  територии за транспорт и инфраструктура – 1 051 dka (1.0 %).
  

Територията на общината включва райони с твърде разнообразен релеф, поради което и условията на почвообразуване са различни, т.е има значително почвено разнообразие. В община Куклен преобладаващи са канелено-горските, кафяви горски почви и рендзини.

Обработваемата земя на община Куклен възлиза на
43 426 dka, или 29.4 % от общата площ, а на общинския център е 16 733 dka или
38.6 % от обработваемата земя на общината.

Видове почви

Делувиални и делувиално – ливадни почви (Colluviosols – по класификацията) Делувиалните почви са неразвити и слаборазвити, образувани върху делувиални наноси (поройни конуси ) в подножията на планинските терени и при съвременно периодично отлагане на нови материали.Разпространени са в подножията на всички по –високи планини, като образуват серии от поройни конуси на границата, кудето завършват планините и започват котловините. Почвообразуващите материали са делувиални наноси, представляващи смес от почвен и изветрителен материал, ерозиран от намиращите се по – високо почви и пренесени от поройните потоци. Поради това главен фактор за образуване на тези почви е човекът, който е унищожил естествената растителност на високите и силно наклонени терени и е улеснил силната ерозия. Климатът има косвено значение – при повече валежи има по – силна и по – честа ерозия. Естествената растителност, която на първия етап е главно тревиста, не еоказала съществено влияние поради краткото време. Освен това тези почви отдавна се обработват и върху тях постъпват нови наноси, което задържа развитието им в начален стадий. Поради това, независимо че има условия за интензивна биологична дейност, за краткото време се е образувал начален хумусен хоризонт (А) и строежът на профила е (А) – С. Целият профил обикновено е слоист, материалът не есортиран и скелетните парчета са ръбести. Цветът на почвата зависи от цвета на ерозираните почви и може да бъде жълтеникав, сив, кафеникав, червеникав. В хода на почвообразуването почвообразуващият материал не е претърпял почти никакви промени.

В най – ниските части на делувиалните наносни конуси често подпочвените води са близко до повърхността и там се създават условия за формиране на делувиално – ливадни почви. Това са почви с по – финочастичен състав и по – малка големина на едрата им фракция, по – добро овлажнение и ливадни условия. Имат оформен хумусен А-хоризонт. Заемат средните и периферните части на поройните конуси. Имат слабо до средно алкална реакция. Макар и по-бедни на хранителни вещества, делувиалните почви се отличават с добра продуктивност, поради постоянния приток на склонова вътрепочвена вода.

Най – подходящи са за отглеждане на тютюн, лозя, череши и други костилкови видове или за изкуствено или естествено залесяване. Нуждаят се от почистване на камъните, подобряване на фосфорния режим, напояване и предпазване от ерозия. Отнесени са основно към 4, 5 бонитетна категория (добри и средно добри земи).

Рендзини (Rendzic Leptosols – по класификацията на FAO)

Разпространени са в северните предпланински склонове на Родопите (Куклен). Рендзини (хумусно – карбонатни), плитки, неерозирани и слабо ерозирани, средно и тежко песъчливо-глинести се установяват в района на Брани поле и Белащица. Образувани са върху изветрителните продукти на твърди или напукани карбонатни скали (варовити), развити на хълмист, пресечен, предпланински релеф, в подножието на варовиковите възвишения, между делувиалните шлейфове. Покрити са с типична ксерофитна, тревна, тревисто – храстова и горска растителност.

Профилът им е плитък, от типа А/С, характеризиращ се с малка мощност. Изградени са само от един хоризонт – хумусно – акумулативен (Ак), който е тъмно червеникавокафяв до черен, с включения от ръбести варовити скални късове от почвообразуващата скала, наситен с корени. В зависимост от условията на почвообразуване мощността на почвения профил може да е малка – 10 до 40/50 cm, ограничена на дълбочина от твърдата карбонатна скала, но на места може да достига и до 80 – 100 cm.

По механичен състав рендзините са песъчливо – глинести, добре оструктурени, рохкави. За тях е характерно, че най-високо съдържание на глинести частици се установява в горната част на профила. Рендзините са скелетни почви, съдържат варовити скални късове по целия профил и имат рохкаво сложение.

Съдържанието на хумус в рендзините е високо. В орницата на обработваемите земи то варира от 2-5% и в дълбочина намалява. Съдържанието на карбонати достига до 20-30% в хумусно-акумулативния хоризонт и до 40-80% в почвообразуващата скала. Високото карбонатно съдържание обуславя слабо до средно алкална реакция на почвения разтвор.

В съответствие с високото карбонатно съдържание и високата обезпеченост с органично вещество рендзините се отличават със сравнително добри общи физични и физико-механични свойства. Порьозността им по дълбочината на целия профил е сравнително висока. Рендзините са силно дренирани почви, бързо затоплящи се.

При наличие на подходящи климатични условия и ако не са ерозирани, върху рендзините успешно може да се отглеждат лозя. Застрашени са от развитие на водна ерозия. Принадлежат към 5, 6 и 7 бонитетна категория.

По степен на устойчивост на устойчивост на химическо замърсяване се причисляват към първа група.

Чрез плавен преход рендзините преминават в други почвени типове, характерни за зоната – канелени горски почви, кафяви горски почви и др.

Кафяви горски почви (Cambisols - по класификацията на FAO)

Разпространени са по Родопските склонове, в средния горскорастителен пояс с надморска височина между 700/800 и 1700/1800 m. Образувани са в условията на умерено хладен и сравнително влажен планински климат, характеризиращ се с голяма годишна сума на валежите (700-1000 mm), дебела снежна покривка, задържаща се дълго време, постоянна висока атмосферна влажност. Почвообразуващите материали са едрочастични продукти от физичното изветряне на силикатни скали – рохляков елувий (безкарбонатни), склонов пролувий и колувий. Образувани са под букови, влажни иглолистни и/или смесени буково-иглолистни гори с подлес от боровинки и редица тревни видове. В най-ниския планински пояс тези почви се намират и под дъбово-букови или габърово-букови гори. На сравнително по-ограничени територии след изсичането на горите се е настанила вторично естествена тревна растителност, която изменя горския почвообразувателен процес, формира богати пасища и ливади, които развиват мощен чим и чимов почвен хоризонт, както и формират вторично затревени кафяви горски почви. Релефът на територията (хълмист, предпланински до планински) е силно пресечен, с наличие на стръмни склонове и дълбоко врязани долини на реки и потоци. Специфичните особености на образуване на кафявите горски почви се обуславят от прекъсването на почвообразувателния процес под влияние на ерозията и стопанската дейност.

В профила на кафявите горски почви са формирани всички генетични хоризонти – A₀, A_f, B_c, C и D. Мощността на мъртвата горска постилка - А₀ варира от 3 до 10 cm, с увеличаваща се степен на разложеност в дълбочина. Мощността на профила като цяло е малка. Хумусно-акумулативният А_f-хоризонт е маломощен – от 5 до 25/30 cm и фрагментиран. При ерозираните терени мощността на повърхностния хоризонт е силно намалена, а понякога изобщо липсва такъв. Подповърхностният, камбик (В_с) хоризонт е с по-голяма мощност – 40-50 cm. Хоризонт-С съдържа изветрели скални късове и по-дребни изветрителни продукти (скален рохляк), между които нерядко се развиват корените на дървесната растителност. Много често непосредствено под изветрелия материал (елувия) се намира слабо засегната или незасегната от изветрителните процеси масивна скала (хоризонт D).

Кафявите горски почви са леки по механичен състав и силно фрагментирани. Едрият скелет доминира сред механичните фракции в повърхностния хоризонт, като съдържанието му достига до 30-40%. Хумусно-акумулативният хоризонт се характеризира с рохкаво сложение и троховидно-зърнеста структура. В обработваемите земи структурата е силно разпрашена.

За тези почви е характерно слабото разлагане и минерализация на органичното вещество, което се отразява в малката хумусираност на почвения профил и съсредоточаване на хумуса в повърхностните 10-20 cm. Реакцията на почвата е слабо до средно кисела (pH = 4,5-6).

Кафявите горски почви се отличават с благоприятни общи физични свойства и високи стойности на порьозността. Притежават нисък воден капацитет и висока водопропускливост и добра дренираност.

Характеризират се със слаба устойчивост по отношение на устойчивостта им на химическо замърсяване. Принадлежат към пета група (от 5-степенната скала).

Значението им се определя и от специфичните им екологични функции и свойства във връзка с формиране на водния баланс на планинските склонове. При антропогенно натоварване тези почви по-бързо се поддават на деградация, което налага тяхното грижливо използване. Тук особено трябва да се изтъкне изключително неблагоприятното влияние на голата сеч на гората (изсичане на всички дървета по склоновете) и на горските пожари. Обезлесяването на планинските склонове способства за ускоряване на ерозионните процеси, но също така води и до нарушаване на режима на снеготопене, респ. на повърхностния склонов и речен отток и до загуба на големи обеми вода поради бързото им оттичане. Като цяло това се отразява крайно негативно и върху водния баланс на почвите и до силно влошаване на продуктивния им потенциал.

В района на РИОСВ - Пловдив е създадена организация на контролна дейност в пунктове за наблюдение и контрол, които са част от Националната система за мониторинг на околната среда /НСМОС/, с цел провеждане на мониторинговата дейност в подсистема „Земи и почви”. Пунктовете, от които се извършва пробонабирането на почвените проби, са разположени на цялата територия контролирана от РИОСВ. Те са постоянни и са определени в зависимост от източника и вида на замърсяването. Мониторинговата система е определена на база един квадратен километър, като целта на мониторинга е обхващане на големи територии от почвено различие на територията на цялата страна. Пунктовете са определяни, като са съобразени с типа на почвите, начина на трайно ползване и културите, които се използват. Определени са им географски координати, които образуват мрежа от 16Х16 км един от друг.

• 
  пункт №201 с. Катуница;
  
• 
  пункт №203 с. Борец;
  
• 
  пункт №204 с. Мраченик;
  
• 
  пункт №217 с. Конуш
  

Съгласно утвърдената от изпълнителния Директор на ИАОС годишна програма за мониторинг на почви почвените проби се пробонабират през есента на текущата година и се анализират до 31 март на следващата година. До два месеца от получаване на протоколите в ИАОС, отдел „МБРГЕП” следва да обработи и включи в базата данни получената информация.

За тежки метали и металоиди, органични замърсители и нефтопродукти нормите са определени в три нива – предохранителни концентрации, максимално допустими концентрации и итервенционни концентрации, въз основа на оценка на риска за човешко то здраве и околната среда.

Нарушаване на земите и почвите от добивната промишленост

На територията контролирана от РИОСВ – Пловдив се осъществява добив на строителни материали по открит кариерен способ. В резултат на добивните дейности в началото на 2011 г. са нарушени 92,26ха земи. Към 2010 г. са нарушени 4,90 ха земи и рекултивирани - 40,00 ха. С измененията на Закона за подземните богатства от март 2011 г., Министерство на икономиката, енергетиката и туризма е държавният орган, отговорен за упражняване на контрол върху дейностите по добиване на подземни богатства, включително и изпълнението на проекти за рекултивации. На територията на община Куклен има действаща Концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - глини, от находище „Батака”, община Куклен, област Пловдив. С решение № 544 от 13 август 2007 г. е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от закона за подземните богатства - строителни материали - глини, от находище "батака", община Куклен, област Пловдив, Концесионна площ е в размер 321 300 кв.м Срока на концесията е 30 години Концесионерът „Тракия – Керам” ЕООД, гр. Пловдив изпълнява задълженията си по концесионния договор.

На територията на общината няма складове, със залежали, забранени и негодни за употреба продукти за биологична защита. До сега няма данни за превишение на нормите за устойчиви органични замърсители и нефтопродукти. Наличните резултати показват стойности под определените фонови стойности или близки до тях.

На ерозиране са подложени слабоструктурните почви, образувани върху наклонени терени: излужени и типични канелени горски почви; канелени горски почви, лесивирани; рендзини; кафяви горски почви. Преобладаващата част от обработваемите земи са разположени на равни терени (ливадните почви и нискодолинни почви). Ерозията на почвите не е от процесите с ограничаващо действие за земеделието в територията на общината.

За горските територии, където наклоните на релефните форми са големи, много силен антропогенен фактор за ускоряването на водната ерозия при кафявите горски почви е обезлесяването на планинските склонове вследствие на голата сеч и горските пожари, които в последните години са често случващи се събития.

Част от обработваемите земи на територията на община Куклен попада в наклонени терени, но наличието на растителност върху тях влияе за ограничаване развитието на процеса. Неправилни обработки при отглеждането на окопни култури върху податливи на ерозиране почви (излужени и типични канелени горски почви; канелени горски почви, лесивирани; рендзини) може да стане причина за ускоряване на процеса, в случай че не са предвидени тези опасности при земеустрояването на обработваемите масиви

По данни на РИОСВ гр. Пловдив през 2014 г. не са финансирани проекти против ерозията и не са известни такива, които се изпълняват на контролираната от РИОСВ - Пловдив територия. За дейностите по проучване и предотвратяване на почвената ерозия компетентни органи са МЗГ и ДАГ. Наблюдението на интензитета и размера на площите, подложени на ерозия, се извършва от ИАОС към МОСВ. Няма налична информация за засегнатите площи, местоположението и развитието на ерозионните процеси.

Засоляване

Засоляването на почвите е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли в почвата и/или съдържанието на обменен натрий. По-голяма част от засоляването се дължи на естествени причини – по - високото ниво на подпочвените води. Това е резултат от влошените условия на естествен дренаж в равнинни райони с периодични летни засушавания. Засолените почви в нашия регион са под формата на петна в асоциация с почви, които са с високо естествено плодородие. В районите с най-силна степен на развитие на процеса, засоляването е основна причина за изоставяне на площи с високо потенциално плодородие като ниско ефективни. Изградени са опорни пунктове за мониторинг от НСМОС.

През 2014 г.на територията на РИОСВ гр. Пловдив пробонабрани и анализирани са 36 броя почвени проби + 3 водни проби в пунктове:. Пункт с. Ясно поле; пункт гр. Пловдив; пункт с. Белозем. Извършва се от 4 точки за всеки пункт в три дълбочини – 0 – 20 см, 20 – 40 см и 40 – 60 см, водните проби се вземат от близкия дренажен канал до опорните пунктове. Пробовземането се извършва eдин път годишно - през месец май.

Вкисляване

През 2014 г. пробонабрани и анализирани са 48 броя почвени проби в пунктове: Пункт с.Тополово; пункт с.Ръжево Конаре; пункт с.Борец; пункт с.Отец Кирилово; пункт гр.Карлово; пункт гр. Раковски. Пробонабирането се извършва от 4 точки за всеки пункт в две дълбочини – 0 – 10 см и 10 – 20 см – веднъж годишно – есен. През 2014 г. не се изпълняват проекти и мероприятия за подобряване състоянието на установени засолени или вкислени почви

По данни на проведени разработки в последните години от Институт Пушкаров са извършени анализи за реалното съдържание на тежки метали в почвата и актуалната растителна продукция в зони на гр. Куклен и оцени риска за производството на безопасни храни. Почвите са анализирани за съдържание на макроелементи- достъпни азот, фосфор, калий. Почвите и растителните проби след разлагане са анализирани тежки метали, характерни за района- олово, цинк и кадмий съгласно ISO 10390:2005. Направените анализи показа, че има значителен дисбаланс на макроелементите н обработваемия слой. Отчита се изключително високо съдържание на фосфор и особено на калий.Тези нива имат вече неблагоприятна изява по отношение на хранителния режим на културите. Направеното проучване показва, че причина за това може да бъде както ползването на оборски тор във високи нива, така и прилагането на комбиниран тор (азот- фосфор-калий), прилаган продължително време. Преодоляването на нарушеното съотношение може да се постигне при внасяне само на азотни съединения в норми, съответващи на баланса на веществата.

Почвите в град Куклен попадат в зоните на риск от дейността на КЦМ АД. При проучванията, проведени през 2001-2003 г. в някои от зоните се отчита зивишено съдържание на олово. Направените анализи през 2011 г. позволяват да се отчете липсата на допълнителни съдържания на олово в почвата. Това може да се обясни с изградената система за филтруване на въздуха в комините на КЦМ. Отчита се съдържание на олово в почвата, приближаващо стойността на максимално допустима концентрация (в случая- 120 mg/kg). Прави впечатление обаче завишеното ниво на кадмия, Установените нива са индикация за санитарен праг. Имайки предвид високата мобилност на този елемент, е необходимо периодично следене на миграцията на елемента и отчитане на трансферните прояви в отглежданите зеленчуци, и особено листните- маруля, зеле и др.

Съдържанието на двата елемента - кадмий и олово в растителната биомаса, се мени както по време, така и пространствено. Замърсяването с олово е доминиращото въздействие, установено чрез тестове с експозиция на растителност. Всички стойности през изследвания период са над 5 мг/кг, което се приема като критична санитарна концентрация за растенията. Чрез използване на ICP-MS - техника се установи, че силното замърсяване на точки в полето се дължи на емисии от комбината. Предвид на екстремалното замърсяване на точки край пътя може да се допусне, че транспортът на рудата е основен допълнителен фактор за замърсяване.

На територията на община Куклен се образуват периодично нерегламентирани ступвания от отпадъци. С оглед завишаване на контрола община Куклен е монтирала на входовете и изходите на населените места камери, сформирани са екопатрули контролиращи чисотата на населените места. Независимо от усилията, които полагат общините, все още е недостатъчен контролът от тяхна страна за недопускане на замърсяване на почвите със смесени битови и строителни отпадъци.