Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване

Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване

Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата, кметът на общината оказва съдействие на организациите по оползотворяване, като определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране и предаване на ИУЕЕО.

Изпълнение на задълженията за участие в системите за разделно събиране се осъществява, като се сключат договори с организации по оползотворяване на ИУЕЕО, лица, които изпълняват задълженията си индивидуално или други лица, притежаващи документи по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности по събиране, транспортиране, рециклиране или оползотворяване на отпадъци на територията на общината. Община Куклен има сключен договор с „Елтех ресурс”АД за събиране, транспортиране и, временно съхранение на излезли от употреба електрическо и електронно оборудване.

Болнични отпадъци/Отпадъци от хуманното здравеопазване

В Община Куклен не се събират данни за болничните отпадъци поради незначително малкото им количество. В общината няма болници. Функционират 10 лекарски практики, като общия брой на заетия персонал по данни на РЗИ е 29 души..

Медицинските отпадъци имат някои по специфични характеристики и изискват специално третиране. Болничния отпадък може да носи зарази, поради което следва да бъде отделен от другите смесени отпадъци за се избегне заплахата за общественото здраве. В този отпадък се включват превръзки, остатъци от лекарства и опаковки, лабораторни проби, използвани инструменти и системи, хирургически отпадъци и др.

Отговорността за управлението на болничните отпадъци е на медицинските заведения, в които се образуват. Към момента не функционира система за получаване на данни за болничните отпадъци в общината.

Биоразградими отпадъци

В съответствие с Националния стратегически план общината следва да предвиди конкретни мерки за третиране на биоразградимите отпадъци с оглед намаляване количествата за депониране. Управлението на биоразградимите отпадъци включва събиране (разделно или със смесените битови отпадъци), анаеробно разлагане и компостиране, изгаряне и депониране. Екологичните и икономически ползи от различните методи на обработване зависят съществено от местните условия, като гъстота на населението, инфраструктура и климат, както и от наличието на пазари за свързаните с този процес продукти (енергия и компост). Изискванията към съоръженията и инсталациите за биологично третиране на биоразградимите отпадъци са регламентирани в Глава трета, раздел І от Наредба 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Изискванията към площадките, на които могат да се разполагат съоръжения за биологично третиране на биоразградими отпадъци са посочени в Наредба 7 от 24 август 2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци.

Източници на растителни отпадъци са имотите със земеделско ползване извън регулация и дворните пространства на жилищните имоти. Задължение на всеки производител на земеделска продукция е да организира оползотворяването на растителните отпадъци. До настоящия момент не са изградени съоръжения и инсталации за биологично третиране на растителните отпадъци на територията на общината. Съществува практика за биоразграждане на място в почвата, където попадат растителните отпадъци вследствие на обработка на земеделската земя. Често се прилага и изгаряне на изсъхнали растителни отпадъци от земеделието, срещу което се води борба - дейността противоречи на добрите земеделски практики, при които се използват различни методи за оползотворяване на органичните отпадъци.

Количеството на растителните отпадъци, образувани от растениевъдството в дворните пространства на жилищните имоти са определени експертно и тяхното количество варира от 25 до 40% от общото количество битов отпадък, отделян от домакинствата. Този отпадък понастоящем е основна съставка, замърсяваща териториите в покрайнините на населените места или попада в съдовете за битови отпадъци. Не е популярна практиката за оползотворяване на растителни отпадъци в самите дворните места. В процеса на компостиране растителните отпадъци се явяват суровина. При прилагането му се ограничава постоянното изнасяне на органични вещества от почвата и едновременно се постига ограничаване употребата на органични торове за сметка на много добрите хранителни съставки в компоста.

В съответствие с европейското и националното законодателство общините следва да предприемат мерки за поетапното намаляване на количеството на депонираните биоразградими отпадъци.

Целесъобразно е за периода обхванат от настоящата програма да се планира на територията на общината да бъде изградена една площадка за открито компостиране чрез разстилане на биоразградимите отпадъци на редове (по метода windrow). Това ще позволи да се предотврати депонирането на значителни количества биоразградими отпадъци при сравнително малки инвестиционни и експлоатационни разходи. Предлаганият метод на третиране на биоразградимите отпадъци използва се основава процеса био-деградация, който в естествени условия протича бавно, на повърхността на земята, при температурата на околната среда и предимно анаеробно. Естественото разлагане на органиката се ускорява като преработваният субстрат се събира на редове (т.нар. windrow), което позволява да се съхрани част от топлината отделяна от дейността на микроорганизмите, при което температурата нараства. Този ускорен процес именно е компостирането. Компостиране се разделя на 4 стадия: 1) мезофилен; 2) термофилен; 3) изстиване; 4) съзряване. В процеса на био-деградацията органичният субстрат претърпява физично и химично превръщане с образуването на стабилен хумифициран краен продукт. Този продукт е ценен за селското стопанство като органичен тор и като средство за подобряване структурата на почвата. Важни параметри на процеса са отношението С/N и мултидисперсността на субстрата, необходима за нормалната аерация.

За изграждане на съоръжението за компостиране се предвижда да се отдели не обработваема земя общинска собственост. Разположението на площадката трябва да е подбрано така, че де е лесно достъпно за всички населени места в общината и да отговаря на Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, както и на изискванията за отстояние от жилищните сгради в съответствие с Наредба № 7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.

При ефективно извършване на процеса на обръщане активната фаза може да приключи до 1 месец след което са необходими още около два месеца за изстиване и съзряване. Оборската тор и някои растителни отпадъци имат ниско съотношение С/N, висока влажност и лошо се подават на аерация. Те трябва да се смесват с твърд материал (пълнител) сорбиращ влагата, който обезпечава допълнителен въглерод и нужната за аерирането структура на сместа. Най-добрият пълнител се явява сламата, но може да се добавят листа, стърготини, трески, хартиени изрезки и др. В случай, че проекта се развива успешно ще се обсъдят и ползите от закупуване на оборудване за предварително раздробяване и пресяване на биоразградимите отпадъци.

Поради големия дял на биоразградимите отпадъци, подходящи за компостиране от общото количество на битовите отпадъци прилагането на ефективна система за разделното им събиране ще доведе до съществено намаляване на разходите за транспортиране и обезвреждането на смесените битови отпадъци на регионалното депо. За събирането на отпадъците от малките населени места на общината не се предвижда въвеждането на система за събиране и извозване до съоръжението за компостиране. Биоразградимите отпадъци ще бъдат доставяни от домакинствата, срещу което ще получават готов компост. Очаква се, че безплатното предоставяне на компост е достатъчен стимул за населението от селата за да отделят биоразградимите отпадъци от общия отпадъчен поток и по такъв начин да допринесат за намаляване на разходите за извозването на битовите отпадъци до регионалното депо.

Освен за безвъзмездно ползване от жителите, които доставят биоразградими отпадъци за компостиране, за готовия компост ще се търси пазарна реализация в селското и горското стопанство и озеленяването или ще се ползва за наторяване и подобряване на почвата в общински паркове и градини, спортни площадки, нарушени терени и др

Съгласно Националната програма за прилагане на Директива 99/31/ЕС:

• 100% биоразградими са хранителните, хартиените, картонените, дървесните и градинските отпадъци;

• 20% от текстилните отпадъци;

• 25% от отпадъците от кожи

В съответствие със Закона за управление на отпадъците чл. 31 ал. 1 т. 2 – целта е най-късно до 31 декември 2020 г. ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото количество на същите отпадъци, образувани в Република България през 1995 г

• до 31 декември 2016 г. - не по-малко от 25 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани през 2014 г.

• до 31 декември 2020 г. - не по-малко от 50 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани през 2014 г.

• до 31 декември 2025 г. - не по-малко от 70 на сто от количеството на битовите биоотпадъци, образувани през 2014 г.

Не са обект на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. На територията на община куклен няма ГПСОВ.

Строителни отпадъци са отпадъците, получени в резултат на строителна дейност на площадки, предназначени за тази цел, както и отпадъци от разрушаване и реконструкция на сгради и съоръжения. Основното количество строителни отпадъци се генерират от дейността на фирми, извършващи строителна и ремонтна дейност. Такъв вид отпадъци се генерират и от населението на общината при извършване на ремонти в жилищните имоти.

До момента не съществува система, която да гарантира наличието на достоверна информация за количествата на образуваните строителни отпадъци и начините за тяхното третиране. Строителните отпадъци /СО/ се формират от строителство, ремонт и реконструкция на сгради и други обекти и се състоят главно от тухли, камъни, почви и пръст, бетон и керемиди.. Няма точни данни за количеството строителни отпадъци. Към настоящия момент тези отпадъци се депонират на регионалното депо.

4.2. Шум

Шумът е от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. Произходът на шума се определя от видовете дейности, при които той е генериран. В градска територия се различават промишлен (производствен), транспортен, шум от строителство и битов шум. В зависимост от характера (постоянен, периодично, повтарящ се, прекъснат), честотния спектър и интензивността на шума, а така също и продължителността на експозиция, въздействието му е по-малко или повече вредно. Основният аспект на вредното въздействия на шума, разгледан в настояща програма е свързан с влиянието му върху човешкия организъм. Високите шумови нива влияят върху слуховия апарат на човека, психическото и нервно състояние на личността, имунната система, обмяната на веществата, сърдечно-съдовата система и др.

Подлежащите на контрол обекти са намиращите се в промишлени зони, жилищни зони и в близост до жилищни зони. Приоритетни са тези, които се намират в жилищни зони, с цел да се предотврати дискомфорта през различните части на денонощието и вредните ефекти от шума върху здравето на населението. посл. изм. и доп.).

РИОСВ – Пловдив организира извършването на измерването, оценката, управлението и контрола на шума, излъчван в околната среда от промишлени инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение №4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. Осъществяваният контрол е превантивен, текущ и последващ. РИОСВ - Пловдив контролира шума в околната среда от дейността на около 100 промишлени инсталации и съоръжения. Приоритетно са проверявани промишлени източници, емитери на шум в околната среда, разположени в жилищни зони или в близост до тях, с цел избягване, предотвратяване или намаляване на шумовото натоварване в урбанизираните територии. Контролните и собствени измервания се извършват от акредитирани лаборатории, като се спазват изискванията на „Методика за определяне на обща звукова мощност, излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне нивото на шум в мястото на въздействие”, утвърдена със Заповед № РД-613/ 08.08.2012 год. на Министъра на околната среда и водите. Промишлени инсталации с издадени Комплексни разрешителни, попадащи в обхвата на Приложение № 4 към чл.117 от Закона за опазване на околната среда, са задължени да провеждат собствен мониторинг, веднъж на две последователни календарни години и да докладват резултатите от проведените измервания пред РИОСВ – Пловдив, съгласно поставените им условия.

Операторите с издадено комплексно разрешително на територията на община Пловдив провеждат веднъж на две последователни календарни години собствени периодични измервания и докладват резултатите от проведените измервания пред инспекцията. Измерените стойности в представените доклади през 2014 г. не превишават нормите за шум, определени в условията на издадените разрешителни.
4.3. Здравно-хигиенни аспекти на околната среда

Състоянието на средата се определя от измененията настъпили в основните нейни параметри, следствие от човешката дейност – замърсяване на атмосферата, водите и почвите с производствени и битови вредности от дейността на транспорта, акустично натоварване на средата, йонизиращи и нейонизиращи лъчения, проблемите с третирането на отпадъците.

• 
  Високите нива на шума – резултат от функционирането на транспорта и отделни точкови източници
  
• 
  Замърсяването на атмосферата от линейни (транспорт) и точкови (производствени и битови) източници.
  
• 
  Йонизиращи и не йонизиращи лъчени.
  

• 
  Преминаване на производственият сектор към по-евтини технологии за снабдяване с топлоенергия, съпроводени с по-високи емисии в атмосферния въздух.
  
• 
  Липса на финансови средства в производствения сектор за опазване качеството на атмосферния въздух.
  
• 
  Липса на финансови средства за осъществяване на инфраструктурни и благоустройствени проекти за опазване качеството на атмосферния въздух
  
• 
  Продължаващ процес на подценяване на ролята на зелената система и хаотичното усвояване на земеделски земи за производствени нужди.
  

Здравно-хигиенни рискове съществуват и в кварталите, където обитава предимно население от ромски произход, които имат недостатъчно ефективни водопровод и канализация, инфраструктура, изградени типови постройки и възможности за поддържане на необходимата хигиена. Съществуват реални инфекциозни рискове (вирусен хепатит, морбили и др.), също така стоят на преден план и проблемите с битовите отпадъци и по-специално нерегламентираното им изхвърляне, което може да засегна и живеещото в съседство население. Здравен проблем представлява замърсяването на атмосферния въздух в жилищните зони с дразнещи газове - азотни и серни диоксиди, вещества с общо системен токсичен ефект. Значение имат замърсителите със сензибилизиращо действие (органични частици, алдехиди, феноли, сажди и катрани).

Естественият радиационен гама-фон е физична характеристика на околната среда и представлява полето на гама-лъчите, в което се намират всички живи организми на Земята. Източници на това йонизиращо лъчение са  вторичното космично лъчение и естествените радионуклиди, намиращи се в атмосферния въздух, почвите, водите, храните и човешкото тяло. Измерваната величина е мощност на дозата на гама-фона и е специфична за всеки пункт, област, регион. 

Данните за мощността на дозата гама-лъчение за страната се получават в реално време от 27 постоянни мониторингови станции на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (НАСНКРГФ), администрирана от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

Автоматизираната система осигурява оперативна информация в случай на инцидентно повишаване на радиационния фон, както при ядрена авария на територията на страната ни, така и при трансграничен пренос на радиоактивно замърсяване. Системата обезпечава с данни в реално време Аварийния център на Агенцията за ядрено регулиране и Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерството на вътрешните работи, с което се осигурява възможност, в случай на радиационна авария, да се приложат своевременно подходящи мерки за защита на населението и околната среда.

Изграденият в ИАОС център за управление на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон в страната е част от единната Европейска система за информация и обмен на данни. Една от сондите на автоматизираната система се намира в двора на Регионална лабораторния – Пловдив. Данните се изписват на монитор в сградата на лабораторията и се изпращат в реално време в ИАОС – София. Обобщените по месеци данни за 2014 г. показват естествени за град Пловдив стойности на мощността на дозата. Средните стойности са: януари - 0,122микроГрей/час, февруари - 0,118микроГрей/час, март - 0,118микроГрей/час, април – 0,118микроГрей/час, май – 0,118микроГрей/час, юни - 0,117микроГрей/час, юли - 0,119микроГрей/час, август - 0,120микроГрей/час, септември - 0,116микроГрей/час, октомври - 0,117микроГрей/час, ноември – 0,116микроГрей/час, декември - 0,116микроГрей/час .

Средната стойност за Пловдив за 2014 г. е: 0,118микроГрей/час. (μGy/h)

Атмосферната активност в град Пловдив се определя еднократно през годината чрез гама-спектрометричен анализ на аерозолна проба. Измерените през 2014 г. специфични активности на радионуклидите уран-238, радий-226, радий-228, калий-40 и цезий-137 са под границата на определяне, а специфичните активности на олово-210 - 1,2mBq/m3 и берилий-7 - 6,39mBq/m3 са съпоставими с данните от периода 2010г. - 2013г. (mBq/m3 = милиБекерела/кубичен метър )

Различното съдържание на естествените радионуклиди  (²³⁸U, ²²⁶Ra, ²³²Th, ⁴⁰K) в почвите се дължи на наличието и разпределението им в почвообразуващите скали.  Принципно е невъзможно изработването на нормативен документ, лимитиращ това естествено съдържание. Измерените стойности се сравняват с фонови величини, определени след множество дългогодишни измервания и характеризиращи почвите, незасегнати от стопанска дейност в отделните области от страната. 

Радиологичният мониторинг на необработваемите почви се извършва в мрежа от над 400 постоянни пункта за наблюдение, равномерно разпределени по цялата територия на страната. Пробите се вземат  от почвен слой 0÷20 cm и се извършва гамаспектрометричен анализ за определяне съдържанието на естествени и техногенни радионуклиди в тях. 

Програмата на Регионална Лаборатория – Пловдив за радиологичен мониторинг на околната среда през 2014 г. включва 95 пункта с не обработваеми терени, от които 76 броя са край населени места и 28 броя са в района на обекти потенциални замърсители с радиоактивност на територията на областите Пловдив, Пазарджик и Смолян, 25 пункта за повърхностни води и 14 пункта за седимент. Осъществява се вземане на 3 аерозолни проби и се определя специфичната активност на радионуклидите U-238, Ra-226, Ra-228, K-40, Pb-210, Cs-137 и Be-7 в атмосферния въздух на пунктове Пловдив, Пазарджик и Смолян.

Мониторинговите пунктове и контролирани обекти на територията на община Куклен : Пунктове: Добралък, Гълъбово, Бяла черква , рудник “Здравец”, обект “Добралък

Измерените специфични активности на радионуклидите в почвените проби от пунктове в Пловдивска област са в диапазони:

26 Bq/kg – 191 Bq/kg за U-238;

28 Bq/kg – 130 Bq/kg за Ra-226;

40 Bq/kg – 114 Bq/kg за Th-232;

425 Bq/kg – 900 Bq/kg за K-40;

от резултат под МДА до 123 Bq/kg за Pb-210 и са в рамките на естествените за българските почви фонови стойности.

Определените през 2014г. специфични активности на техногенния радионуклид Cs-137 са в интервал 1,4 Bq/kg – 285 Bq/kg.

Анализът за определяне на обща бета радиоактивност на водните проби се извършва в ИАОС – София. Протоколите от изпитване се получават и съхраняват в РЛ Пловдив. Цялата информация от измерването на гама фон, определените специфични активности на проби от почвен тип и аерозоли и определените стойности на обща бета радиоактивност на води се вкарва своевременно в националната база данни.
Обобщени изводи :

• 
  Акустичната обстановка във всички селища на Общината е благоприятна. Периодичното движение на МПС-та не може да се приеме за друга освен като обичайна характеристика на шума от тях, съобразно вида на двигателя.
  
• 
  Рисков фактор е евентуалното възникване на точкови източници на шум под формата на работилници или ателиета за услуги в рамките на регулация, генериращи шум над пределнодопустимите норми.
  

• 
  Радиационният гама фон в областта е в границите на характерните за страната фонови стойности.
  
• 
  Не са наблюдавани повишавания на специфичните активности на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух
  
• 
  Определените специфични активности на радионуклиди в почвите от пунктовете на територията на Пловдивска област са в естествения за страната фонов диапазон.
  
• 
  Измерените стойности на обща бета активност на водните проби са под нормата за повърхностни води, съответстват на данните от предходните години и показват доброто състояние на същите води от радиационна гледна точка.
  

Кметът на общината е едноличен орган на изпълнителната власт. В своята дейност кметът на общината се ръководи от законите, от актовете на общински съвет и от решенията на населението. Кметът упражнява общо ръководство и контрол на общинската администрация и представлява общината. Той е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Кметът на общината назначава за срока на мандата си заместник-кметове, в съответствие с одобрената структура на общинската администрация, които подпомагат кмета при осъществяване на дейността му. Кметът на общината определя със заповед заместник - кмет, който да изпълнява функциите му при негово отсъствие от общината. Заповедта се актуализира при промяна на обстоятелствата. Кметът на общината е назначил кметски наместници в селата Гълъбово, Добралък, Руен, Цар Калоян и Яврово. Към функциите на кметските намесници спадат: упражняване на контрол за законосъобразното използване и отговаряне за поддържането, охраната и опазването на общинската собственост на територията на населеното място; подпомагат воденето на регистъра на населението и регистрите по гражданското състояние и предоставят свързаните с тях административни услуги на населението в населеното място, изпращат актуална информация на държавните и общински органи и др.

Общинската администрация подпомагат кмета при осъществяване на правомощията му и извършва дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица. Общата администрация се състои Дирекция “Административно-правно, информационно и финансово-стопанско обслужване”, а Специализираната администрация включва: Дирекция “Финанси – общински бюджет и местни приходи по Закона за местните данъци и такси” и Дирекция „Териториално развитие и устройство, програми, проекти и хуманитарни дейности”.

Правата и задълженията на Кмета на общината са регламентирани от националното екологично законодателство. Съгласно Закона за опазване на околната среда, кметът има следните задължения:

• 
  да информира населението за състоянието на околната среда;
  

• 
  да организира управлението на отпадъци на територията на общината;
  
• 
  да контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;
  
• 
  да организира и контролира чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в тях;
  
• 
  да определя и оповестява публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и да контролира изпълнението на техните задължения;
  
• 
  да организира дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;
  
• 
  да определя длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по Закона за опазване на околната среда;
  
• 
  да определя лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.
  

Кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, съобразно изискванията на Закона за управление на отпадъците и общинската наредба за управление на дейностите по отпадъците.

Съгласно Закона за управление на отпадъците, кметът на общината отговаря за:

• 
  осигуряването на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
  
• 
  събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;
  
• 
  почистването на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване;
  
• 
  избора на площадка, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци или на други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови или строителни отпадъци;
  
• 
  разделното събиране на битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки, като определя местата за разполагане на необходимите елементи на системата за разделно събиране и сортиране на отпадъците от опаковки;
  
• 
  организирането и прилагането на система за разделно събиране на излезлите от употреба луминесцентни и други лампи, съдържащи живак;
  
• 
  организирането на дейността по събирането и съхраняването на излезли от употреба моторни превозни средства на площадките за временно съхраняване;
  
• 
  предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища;
  
• 
  определянето на места за смяна на отработени моторни масла и информиране на обществеността за това;
  
• 
  определянето на места за поставяне на съдове за събиране на негодни за употреба батерии.
  

• 
  да определя размера на такса „битови отпадъци” и таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по Закона за местните данъци и такси;
  
• 
  да приема Програма за опазване на околната среда на общината и всяка последваща актуализация;
  
• 
  да контролира изпълнението на програмата и ежегодното внасянето на отчети по изпълнението й от кмета на общината;
  
• 
  да приема наредби, касаещи управлението на околната среда на общината и др.
  

- УТС - Отдел “Устройство на територията и строителство”

- ХДЕ, ППТР и МДТ - Отдел “Хуманитарни дейности и екология, програми и проекти за териториално развитие и местни данъци и такси”.

Отдел “ХД и Екология” при Община Куклен включва: Началник отдел, Гл. експерт „Екология”; Старши експерти „КАО и ГР” в община Куклен 2 броя и 5 броя старши специалисти по съответните кметства в селата.

Община Куклен сътрудничи по проблемите на околната среда със:

- съседните общини в Пловдивска област: Пловдив, Асеновград, Родопи, Садово и др.

сдружения на територията на общината: „Регионално сдружение на общините”, формирано със съседни общини, които са включени в проект: „Регионален център за управление на отпадъците” и Сдружение с нестопанска цел „Асоциация за развитие”, включващо всички общини.

За решаване на проблемите на околната среда общинската администрация си сътрудничи с редица фирми и бизнес организации:

• 
  С фирма “ВиК” ЕООД – получаване на:
  

− разрешителни за заустване на производствени отпадъчни води в градската ПСОВ и емисионни норми за отпадъчните води;

• 
  По проблемите на околната среда и здравния статус на населението община Куклен поддържа информационен обмен и е партньор със следните регионални органи на централни ведомства:
  

− ИАОС и РЛ Пловдив към ИАОС;

− РЗИ – Пловдив, към МЗ;

− “Басейнова дирекция” ИБР към МОСВ – ИАОС;

− “Областна дирекция земеделие и гори” – Пловдив, към МЗГ;

− “Териториално статистическо бюро” към НСИ;

− Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“;

− ОДБХ към МЗХ.

Куклен е община с общ годишен бюджет за 2015 г. 5 666 782 лева и ограничен финансов капацитет за самостоятелно изпълнение на екологични проекти и дейности.

Ежегодно се планират средства за изготвяне и изпълнение на проекти, продиктувани от нуждите на населението и околната среда. Възможностите за съ-финансиране и/или самостоятелно изпълнение на проектите, заложени в настоящата Програма за опазване на околната среда 2015-2020 г. са ограничени.

Размерът финансовите средства в дейност “Чистота” на общинския бюджет за периода 2010 – 2015 години е както следва:

- 2010 г. - 373 220 лева;

- 2011 г. - 457 065 лева;

- 2012 г. – 492 887 лева;

- 2013 г. – 551 959 лева;

- 2014 г. – 588 966 лева;

- 2015 г. – 613 235 лева.

Анализът на необходимите средства по години показва тенденция към увеличаване на ресурса, който се използва за управление на дейностите, свързани с управление на отпадъци и опазване на околната среда. Финасовият ресурс в по-голямата си част се събира от такса „Битови отпадъци”. Прогнозата за приходите от тази такса за 2015 г. в общинския бюджет възлиза на 370 076 лева, което няма да покрие нуждите на общината за дейност чистота.

Необходимостта от засилване на контролната дейност от страна на администрацията както и провеждане на кампании сред населението за в бъдеще има вероятност да доведат до още по-голямо увеличаване на необходимите финансови средства.

За изпълнението на плановете за действие предвидени в стратегическите документи на общината следва да се търсят източници на средства извън общинския бюджет – Оперативни програми, финансирани от фондовете на ЕС, Програма за развитие на селските райони, Програми за трансгранично сътрудничество, Програми на българските министерства и други. Като алтернативи за съ-финансиране на проекти могат да се ползват кредити от фонд „ФЛАГ”, краткосрочни банкови заеми, целеви субсидии и помощи от държавния бюджет, ПЧП и др.
5.4. Информиране на обществеността

Съгласно чл.17 от Закона за опазване на околната среда, всеки има право на достъп до налична информация за състоянието на компонентите на околната среда, както и за дейностите или мерките, включително административни мерки, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху околната среда.

Община Куклен има функционираща информационна система за информиране на населението за състоянието на околната среда. Информационното обслужване се състои в събиране и предоставяне на данни за състоянието на околната среда, информиране обществеността за включването й в предстоящи екологични мероприятия, за участие при разработване и обсъждане на проекти, за изпълнение на конкретни мероприятия и резултатите от тях и т.н.

Информирането на населението на община Куклен за състоянието на околната среда, за изпълнението на мерките от Общинската програма за опазване на околната среда, както и за реализацията на проекти с екологична насоченост се осъществява чрез публикуването на информация на интернет страницата на общината. Извършва се уведомяване на населението за инвестиционни предложения и допускане изработването на проекти на подробни устройствени планове.

Информацията се предоставя чрез публикуване в областни ежедневници, помества се на електронната страница на Община Куклен, провеждат се информационни кампании. Уведомленията за инвестиционни предложения, които постъпват в Общината се обявяват публично с обява в областен ежедневник, поставя се обява на таблото в сградата на Общината, изпращат се писма до всички НПО-та в града, които предварително чрез анкетно проучване са заявили, че желаят да бъдат информирани.

Много ефективни форми за изграждане на екологична култура и гражданска позиция в населението са редица проекти, свързани с опазване и възстановяване на околната среда, които община Пловдив разработва и/или участва под някаква форма. Стремежът е да бъдат обхванати и ангажирани всички възрастови групи, като особено внимание се обръща на младите хора.

Основната идея, която Община Куклен влага в екологичните инициативи и проекти, е чрез прилагането им да се подобряват условията за труд и отдих на пловдивчани. Една от задачите за изпълнението на тази цел е добрата информираност на гражданите относно състоянието на околната среда и дейностите, които се извършват от Общинската администрация за нейното подобряване. Предоставяйки на гражданите възможността да се информират за състоянието на околната среда, те могат активно да участват в екологичната работа на администрацията и въз основа на информацията, която получават да изразява своето мнение и предложения.