Юпитер надя Кискинова наоп, Стара Загора



Дата07.11.2017
Размер171.85 Kb.
ЮПИТЕР
Надя Кискинова

НАОП, Стара Загора

2.

Диаметърът на Юпитер е 142 985 км или 11,21 земни диаметъра.


Масата му е 317,8 земни маси

или 2 пъти повече от масата на всички останали планети,

но 80 пъти по-малка от тази на най-малките звезди.
Плътност 1,33 г/куб.см.
Газовият гигант Юпитер оглавява групата на планетите-гиганти, чийто състав е по-близък до този на Слънцето, отколкото на планети като Земята. Състои се предимно от водород и хелий, а в дебелата поне 6 000 км юпитерианска атмосфера има форфорни и серни съединения, които й придадат жълтеникав оттетък.

Огромната маса на Юпитер все пак не е достатъчна да го причисли към света на звездите. Тя не е достатъчна, за да протичат някакви термоядрени реакции в недрата му, но все пак планетата има собствен източник на топлина – продължаващото и до днес гравитационно свиване. Тази не успяла да се реализира звезда излъчва в околното пространство 2 пъти повече енергия, отколкото получава от Слънцето.

3.

Като типично газово кълбо Юпитер се върти с различни скорости на различни ширини или диференцирано - най-бързо се завъртат около оста екваториалните зони, най-бавно - полюсите. Като цяло Юпитер прави едно завъртане около оста си само за 9 часа и 55 минути и видимо е сплескан при полюсите.



Видимият диск на планетата е характерен с редуващи се тъмни и светли ивици - зони с различна температура, в които по-подробно изображение изявява динамика - ветрове със скорости от стотици км/сек, вихри, мощни бури. За разлика от земните ветрове, дължащи се на слънчевото греене, юпитерианските се дължат на топлината, идваща от долните слоеве на планетата.

4.

Дебелата юпитерианска атмосфера е разделена на ивици от облаци, намиращи се на различна височина. Тъмните ивици е прието да се наричат пояси, светлите – зони. На границата на зоните скоростта на вятъра може да достигне 480 км/час. Тук са ивиците в приекваториалната област. Изображението е на космическата сонда “Галилей”. Ниските облаци са сини, по-високите – розови. Детайлите са с размери до десетки км.



5.

Това тримерно изображение на юпитерианските облаци, получено от сондата “Галилей” дава представа за разположението на отделните слоеве в тях. Най-горният облачен слой всъщност е мъгла с дебелина няколко десетки км. Различните цветове означават следното: светлосините са високи и тънки облаци; червените са ниски, а белите – високи и дебели.

6.

Разстояние до Слънцето 778,3 млн км



или 5,2026 а.е.
Със средна орбитална скорост 13,1 км/сек

Юпитер обикаля около Слънцето за

почти 12 земни години.
Ексцентрицитет 0,048
Наклон на ос на въртене спрямо равнина,

перпендикулярна на еклиптиката

/наклон на екватора към орбитата/ 3,1º

7.

Юпитер наричали римляните гръмовержецът Зевс в древногръцката митология - владетелят на Небето и Земята, господаря на богове и смъртни. С мълнии той наказвал всеки, нарушил установеният от него ред в света.



8.

Плътната атмосфера в дълбочина преминава в течно, а после и в твърдо състояние. Особеният океан на тази планета е проводник на електричество и както свидетелстват кратките проблясъци по видимия диск на планетата, в юпитерианската атмосфера вероятно постоянно има мощни мълнии.

9.

Мълнията е мигновен пренос на електрически заредени частици и за да протече мълния, необходимо е да има области вътре в облака или между отделни облаци с превес на + или – заряди. На Земята наелектрезирането става при удар на ледени и водни капки. На Юпитер се предполага, че мълнии възникват в облаци, съдържащи лед – на това изображение се виждат ярките точки – мълниите, които на Юпитер са много по-ярки от тези на Земята. Те се зараждат в местата, където преминават водни облаци над по-ниски, съдържащи амоняк, според данните на сондата “Галилео”.



10.

Въпреки отдалечеността си, поради огромните си размери Юпитер блести наистина царствено на нашето небе.

На тази снимка от нощта на 19 февруари 2001 г., направена с телеобектив, вляво е Юпитер, а долу вдясно – Сатурн. Добре се вижда звездния куп Плеяди с № 45 в каталога на Месие.

11.


Понякога Юпитер е в интересна видима конфигурация с други ярки светила на небето ни.

Тази снимка е от град Феникс, щата Аризона от април 1998 г., когато Луната, Венера и Юпитер са в съединение.

12.

Юпитер има своето кометно обкръжение. През 1993 г. бе открито, че кометата Шумейкър-Леви 9 се е разкъсана на множество парчета от близкото преминаване покрай гигантската планета и бе предсказано, че през юли 1994 г. те ще паднат върху Юпитер. И това стана. За първи път в историята на човечеството бе наблюдаван такъв грандиозен сблъсък на две космически тела и то от безопасно разстояние.



Тук е показано мястото на падане на фрагмента G на кометата. Размерът на външния тъмен пръстен от удара на кометното парче с юпитерианската атмсфера съответства на земните размери.

13.


По време на събитието на път към Юпитер летеше сондата “Галилей”, но бе все още далеч от арената на събитията. Ако вече беше на орбита около Юпитер, щеше да заснеме ето това.
14.

Долу е раздробеното от гравитационното поле на Юпитер ядро на кометата Шумейкър-Леви 9 през 1992 г., заснето от космическият телескоп “Хъбъл”. През юли 1994 г. тези парчета се посипаха в юпитерианската атмосфера, но откъм обратната невидима за нас страна на планетата. След известно време Юпитер обърната поразената си половина към нас и тогава успяхме да видим с очите си пораженията от сблъсъците на кометните отломъци в юпитерианската атмосфера.

15.

Поради бързото околоосно въртене на планетата-гигант, тези петна се разтегнаха като броеница. Известното Червено петно се вижда вляво от центъра на изображението.



16.

Тъмните следи от сблъсъка постепенно изчезват. Анализът на наблюдаваното даде нови сведения за ставащото в загадъчната бурна атмосфера на планетата-гигант. Природата извърши този експеримент като по поръчка.

17.

Едва в края на следващата година сондата “Галилей” пристигна до местоназначението си. Един от експериментите на сондата бе да спусне в юпитерианската атмосфера зонда “Хюйгенс”. На 7 декември 1995 г. този зонд се вряза в атмосфeрата на Юпитер със скорост повече от 100 км/час и за няколко минути се забави до 1 км/час, изпитвайки натоварване 230 пъти земното ускорение.После с помощта на парашутна система плавно се спусна, като уредите му проучваха условията на долните слоеве от водородно-хелиевата юпитерианска атмосфера.



Сега се счита, че зондъд е преминал през едно от по-сухите места – тъмното петно на това изображение. Най-малките подробности тук са с размери от десетки км. Тези сухи места са свързани с места, където се срещат ветровете, образувайки низходящи потоци. Потоците образуват местните безоблачни зони, през които може да се разгледат по-дълбоките и горещи слоеве от атмосферата.

18.


Вероятно така е изглеждало спускането на зонда от сондата “Галилей”, който регистрира непосредствено данни за юпитерианската атмосфера през 57-те минути на своето съществуване в тях.

Ето някои от резултатите: наличие на нов радиационен пояс на 50 хиляди км над горната атмосфера; в атмосферата духат относително постоянни силни ветрове – до 525 км/час; липса на водни облаци; ниско съдържание на неон и хелий; не толкова чести мълнии като средно, отколкото в земната атмосфера и неочаквано високи температури.

19.

От векове е известно Голямото червено петно на Юпитер. То мени яркостта и местоположението си на диска на планетата, но е изключително продължителна буря с размери 15 на 25 хиляди км.



20.

И досега астрономите не могат да обяснят на какво се дължи промяната в цвета и формата на гигантското образувание. Тези промени следи и космическият телескоп “Хъбъл”.

21.

4-5 планети като нашата могат да покрият Голямото червено петно, но освен него подробните изображения разкриват и други бури - светли или тъмни петна, също сравними с размерите на Земята.



22.

Космическият телескоп “Хъбъл” постоянно следи и други петна по диска на Юпитер, особено тези, които преминават в близост до Голямото червено петно.

23.

Голямото и Малко червени петна на Юпитер - доближаващи се мощни бури. Интересно е, че малкото бе бяло далеч преди срещата си с Голямото червено петно.



24.

Двете петна на това инфрачервено изображение на Юпитер са урагани, неколкократно по-мощни от земните. Малкото настига голямото и премина съвсем близо до него. Очакваше се, че двете петна може да се слеят и тогава колко ли още по-мощна би станала юпитерианската буря?

25.

Космическият апарат “Касини” направи обстойни проучвания на Голямото тъмно петно на Юпитер през 2000 г., намиращо близо до северния полюс. То се появява и изчезва през няколко месеца. Вижда се добре в ултравиолетовата област на спектъра и е обкръжено с духащи около полюса ветрове. Тук с бял кръг е очертана областта, за която няма данни, а със син контур е зоната на полярното сияние на Юпитер, която може да е свързана с наличието на Голямото тъмно петно.



26.

Океана от течен молекулярен водород на Юпитер? Дали наистина изглежда така. Това ще ни покаже доста по-далечното бъдеще. Засега това е теоретичен модел, както и още по-дълбоките слоеве.

27.

Смята се, че на голяма дълбочина под действие на огромното налягане течният водород преминава в особено метално състояние - нещо като живака. В самите недра на планетата има своеобразно желязно-силикатно ядро с диаметър около 25 хиляди км и температура от порядъка на 20 хиляди градуса.



28.

Вътрешните слоеве са добри проводници на електрически ток, а бързото въртене на планетата генерира най-мощното собствено магнитно поле в света на планетите от Слънчевата система.

29.

Освен на Земята, полярни сияния са регистрирани от космически сонди на Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.



Магнитосферата се простира далеч зад орбитата на съседния гигант Сатурн - на повече от половин милиона км.

30.


Юпитер има мощни радиационни пояси, които се простират в екваториалната му равнина, сравними с размерите на самата планета.

31.


На това изображение в условни цветове е полярно сияние на Юпитер, заснето от сондата “Галилей”.

На Юпитер полярните сияния са изключително огромни. Те са свързани с вулканичните изригвания на спътника му Йо.Вулканите на Йо изхвърлят вещество, което се йонизира, захваща от магнитното поле на Юпитер и пада върху повърхността на газовия гигант. Полярните сияния са хиляди пъти по-ярки от земните и имат особени петна. От изображението се вижда как полярните сияния се въртят заедно с Юпитер, докато полярните петна са в синхрон с въртенето на Йо.

Горе вляво:

На тази снимка на Космическия телескоп “Хъбъл” е заснето полярното сияние на Юпитер, на което има интересни детайли – светещи следи на 3 от най-големите юпитериански спътници – яркото петно с “опашка” вляво е Йо, петното близо до центъра е Ганимед, а малко долу и вдясно от него е Европа.

Природата на полярното сияние на Юпитер е като тази на Земята – бързи електрони, дрейфащи в магнитосферата на планетата по силовите магнитни линии се изсипват надолу при полюсите към атмосферните слоеве и предизвикват светене на газа. А възникналите следи от спътниците са в резултат на тока, индуциран от тяхното движение в магнитното поле на планетата.

Снимката е получена в ултравиолетовия диапазон, където доминират спектралните линии на водорода, който доминира в състава на планетата.

32.

Дори с театрален бинокъл може да се забележи, че планетата си има свита от свои спътници.



Ранното утро на 7 декември 2004 г. – изгрев над Атмор, щата Алабама. На небето е лунният сърп, прозиращ през тънки облаци и до него ярко светило – бинокъл или неголям телескоп разкриват кое е то – Юпитер с четирите си Галилееви спътника.

33.


Най-големите 4 спътника на Юпитер са известни от зората на телескопичната астрономия и са наречени Галилееви - Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

34.


Един семеен портрет в профил на Галилеевите спътници отляво надясно според отдалечеността им от Юпитер.

35.


И още един семеен портрет на същите в анфас.

36.


Юпитер е един от любимите обекти за наблюдение от астрономи-любители. Освен със своите облачни ивици и Голямото си червено петно, тази планета е интересна и с големите си Галилееви спътници. Техният танц около планетата е завладящ. Най-бавно се върти най-близкият до Юпитер Йо и понякога частично закрива по-бавния Ганимед. Калисто не попада в зрителното поле. Вижда се само сянката му върху диска на планетата.

37.


Вулканичният спътник Йо се върти около Юпитер с период 43 часа на половин милион км от видимата облачна повърхност на гигантската планета. Космическият телескоп “Хъбъл” от земна орбита прави едно завъртане около Земята за 1,5 часа и е проследил междувременно как сянката на Йо пълзи по облачната повърхност на Юпитер. С тази красива снимка “Хъбъл” отбеляза 9-та си годишнина от изстрелването си в орбита, което бе на 24 април 1990 г.

38.


Диаметърът на Йо е 3 600 км или той е почти , колкото нашия естествен спътник Луната. Сондата “Касини” направи тази снимка от разстояние 10 млн км от Юпитер на планетата-гигант и спътника му Йо. Йо кръжи за 42 часа на 350 хиляди км над облаците на планетата. Радиусът на орбитата му е 420 хил. км – толкова, колкото е разстоянието Земя-Луна.

39.


През 70-80-те години на ХХ век сондите “Вояджър-1 и 2” преминаха близо до Юпитер и предадоха първите снимки от неговите спътници.

40.


Такива гейзери са наблюдавани за първи път отблизо през 1979 г. от сондата “Вояджър” от разстояние 960 хиляди км. Изригването е от вулкана Патера Ра и е достигнало височина от 96 км над повърхността на Йо, а синият му цвят е от кондензирана и охладена диоксидна сяра във вид на газ. Газът свети върху тъмния фон вероятно поради флуорисценция на възбудени атоми сяра и кислород. Повърхността на Йо е много студена - /-/230 градуса по Фаренхайт, но спътникът е вулканически активен поради гравитационните приливни сили в резултат от близостта му до планетата-гигант, което води до нагряване на вътрешността му.

41.


Йо е най-близо до Юпитер от Галилеевите спътници и е най-силно активното вулканично тяло в Слънчевата система. Там постоянно изригват вулкани, инициирани от силното гравитационно привличане на планетата. През последните години Йо се наблюдава отблизо от сондата “Галилей”, станала изкуствен спътник на Юпитер. На това изображение е кратерът Кулан Патера с потоци от лава в червен и черен цвят, съдържаща доста сяра – жълтите петна. Зеленият цвят е вероятно предишна застинала лава вследствие от предишно изригване, а белите петна са вероятно от сняг на двуокис на сярата. Мсията на “Галилей” приключи през 2003 г.

42.


Изгряващият Юпитер над повърхността на Йо.

В древногръцката митология Йо е красивата дъщеря на речния бог Инах, която Зевс забелязал от висините на Олимп. Той бил принуден да превърне Йо в бяла крава с огромни кротки очи, за да я спаси от гнева на ревнивата си божествена съпруга Хера.

43.

През 1999 г. сондата “Галилео” засне лавов фонтан на Йо, издигащ се на поне километ височина над повърхността на най-силно активното вулканично тяло в Слънчевата система. Горещата лава се излива от дълъг 20-километров каньон.



44.

Най-близкият от 4-те Галилееви спътници на Юпитер вулканичният Йо се върти синхронно около планетата. През 1996 г. сондата “Галилей” засне обратната страна на спътника с детайли до 2,4 км.

Повърхността на Йо е най-разноцветното място в Слънчевата система. На всеки няколко хиляди години цялата повърхност на спътника изцяло е заливана от лава. На това изображение на вулканичния юпитеров спътник от сондата “Галилей” е тази половина на Йо, която винаги е обърната към планетата.

45.


Тези изображения на вулканичния Йо, предадени от сондата “Галилей” са с изкуствени цветове. В червено са най-скоро изригналите вулканични области. С времето цветът им избледнява.

46.


Полярните сияния на Йо изглеждат като призрачни сияния. Това изображение е получено от сондата “Галилей” от разстояние 1,3 млн. км.

47.


Снимката, обхващаща област с диаметър около 250 км от повърхността на спътника на Юпитер Йо е направена през февруари 2000 г. от автоматичната сонда “Галилей”. Получена е в момента на вулканична дейност. Вляво е горещата светеща лава.

48.


Прелитайки над Йо, сондата “Галилей” фиксира най-високото вулканично изригване, наблюдавано досега над вулканичната област Trashtar Catena. То е показано на голямото изображение от октомври 2001 г., а малкото отпреди това – от август е за сравнение. При внимателно сравняване на двете изображения може да откриете новия тъмен вулкан със светъл пръстен на голямата снимка.

49.


На Йо има много големи вулкани. На това изображение на сондата “Галилео” е вулканът Пеле на името на митологичната полинезийска богиня. Около Пеле има огромен червен пръстен, образуван от предишно неотдавнашно изригване на вулкана. Сярата е тази, която му придава характерния цвят.

50.


Какво може да се види във вътрешността на един от активните вулкани на Йо?Това е калдерата на вулкана Тупан Патера, носещ името на бразилския бог на гърма. Тя се оказа странно и опасно място, пълно с гореща черна лава, топли червеникави отлагания от сяра. Така го показа сондата “Галилео”. Тупан Патера е вулканична депресия, обкръжена със скали с височина около 75 км.

51.


Това уникално изображение на изгряващия спътник на Юпитер Европа иззад лимба на планетата е получено от сондата “Нови хоризонти” по пътя й към Плутон през май 2007 г.

Европа е вторият по отдалеченост спътник на Юпитер. Този път, за да я похити, самият Зевс се превърнал в бял бик.


52.


Луната във фаза? Не точно. Това не е нашият естествен спътник Луната, а спътника на Юпитер Европа, заснет от сондата “Вояджър-2” през 1979 г. Европа е почти колкото Луната голяма, но повърхността й е доста гладка, за което както говорят и данните от другата сонда от средата на 90-те години “Галилей”. Навярно това се дължи на наличието на течен океан под ледената повърхност. Остават надеждите за откриване на някаква форма на живот в него.

На ледената повърхност на Европа има множество необикновени образувания. Тук е част от южното полукълбо на спътника, заснета от сондата “Галилей”. Сред множеството разломи и хребети има тъмни планински върхове – от долния ляв към горния десен ъгъл тук. Произходът на тези образувания не е ясен, но съдейки по вида им, огромни парчета кора се движат подобно на тектоничните земни плочи.

53.

Европа е най-малкият от юпитеровите 4 Галилееви спътника. Тук е изображението й, получено от космическата сонда “Галилей” от орбита около планетата-гигант. Кафявите ивици очертават краищата на отделните парчета ледена кора. Също като Луната е обърната винаги с едната си страна към Юпитер.



54.

Това изображение на ледения спътник на Юпитер Европа е получено от “Вояджър” през 1979 г., а през средата на 90-те години на ХХ век космическият телескоп “Хъбъл” открива тънка кислородна атмосфера. Все още никой не е видял водният океан под ледената повърхност, който се предполага, че съществува. А дали кислородната атмосфера не е в резултат от фотосинтезата на някакви растения? Дали наистина на Европа има живот?

55.

Сондата “Галилео” на НАСА е изстреляна през 1989 г. В края на 1995 г. тя достигна Юпитер и започна да изследва планетата и нейните спътници от позицията на изкуствен спътник на орбита около Юпитер.



Благодарение на успешната мисия, днес със сигурност може да се твърди, че под замразената повърхност на Европа има течен океан; получени са множество изключително контрасни снимки на Юпитер и другите му спътници.

На снимката са два участъка от повърхността на Европа, които рязко се отличават от останалата повърхност. По размери те са колкото остров Санторини в Егейско море.


56.


Планинските хребети на повърхността на Европа, заснети отблизо от сондата “Галилей” биха могли да се образуват поради вулканичната активност и изхвърлянето на вода.

57.


Ганимед е най-големият спътник на Юпитер и в цялата Слънчева система. Той е по-голям от Меркурий и Плутон. Диаметърът му е 5 260 км.

Върти се синхронно около планетата. Покрит е с дебел слой воден лед. Космическата сонда „Вояджър” откри върху ледената повърхност на Ганимед множество пукнатини, които могат да се обяснят подобно на земните тектонични плочи. Дали аналогията не продължава и на Ганимед не стават соеобразни земетресения?

Ганимед е открит от Мариус през 1610 г.

Най-големият спътник на Юпитер и в Слънчевата система е още един претендент за наличие на живот след Европа и Калисто, Марс и спътника на Сатурн Титан. Предполага се, че под повърхността на Ганимед има течен воден океан, който може да бъде обяснен с наличието на силно магнитно поле на този спътник.

В горната дясна част се вижда огромна тъмна овална област, наречена областта на Галилей. Тъмните области на Ганимед са покрити с множество кратери с древен произход. По-младите светли области са покрити със странни бразди.

58.


Автоматичната сонда “Галилей” започна пътешествието си към Юпитер през октомври 1989 г. През 1995 г. бе вече на орбита около Юпитер и спущаше в атмосферата му зондове за проучване условията там. На следващата 1996 г. той се доближи до най-големия спътник на Юпитер и в цялата Слънчева система Ганимед на разстояние 838 км, получавайки поредица от изображения с висока разделителна способност, така, че да са забележими детайли с размери от 10 м.

Голямата плътност от древни вулкани, обсипали цялата повърхност на Ганимед говори, че самият спътник е на възраст от милиарди години. Това е снимка от сондата “Галилео” – част от ударен кратер с големина от 19 км и множество издатини и падини в ледената кора на Ганимед. Спътникът е съставен наполовина от воден лед, наполовина от камъни.

59.

Това е тримерно изображение на Ганимед, получено по данни на сондата “Галилей”. Изображението е с разделителна способност 76 м. Виждат се кратери, хълмове, вдлъбнатини.



60.

Тази поредица от кратери на спътника на Юпитер Ганимед е заснета отблизо през 1997 г. от сондата „Галилео”. На кадъра са побрани 192 км от повърхността. Интересно е, че поредицата кратери рязко разделя светлата и тъмна част от повърхността. Подобни образувания има и на други тела от Слънчевата система. Предполага се, че подобно на кометата Шумейкър-Леви, която се раздроби пред очите ни през 1994 г. и падна върху Юпитер, такива събития са се случвали и в близост до други по-малки тела като Ганимед и така може да се обяснят подобни структури от тяхната повърхност.

61.

На повърхността на Калисто е запечатана възрастта на юпитеровите спътници. Макар че са се формирали по едно и също време, повърхността на вулканичния Йо постоянно е залята от лава, докато на Калисто има гъста мрежа от много и древни ударни кратери. Върху ледената повърхност на Калисто има и множество пукнатини – следи от космически катастрофи.



Това е засега най-пълното цветно изображение на Калисто, получено през 2001 г. от сондата “Галилей”.

62.


Повърхността на Калисто може да много да разкаже. Най-далечният от Юпитер голям спътник е изпъстрен с най-много ударни кратери сред всички тела от Слънчевата система. Това изображение на Калисто в естествени цветове е получено от сондата “Галилей” през 1997 г.

63.


Спътникът Калисто на Юпитер няма силно магнитно поле, но близо до него се наблюдава променливост на магнитното поле на Юпитер. Това може да се дължи на наличието на солен воден океан под повърхността на спътника, притежаващ висока електропроводимост. Това предположение получи още едно възможно потвърждение – топлопроводимостта на спътника. Счита се, че топлината на Калисто се дължи на радиоактивен разпад в горните слоеве, но не може да се разсейва ефективно, поради това, че горният слой от почвата е замръзнала. Възможно, именно тази задържана топлина да пречи на водата да замръзне изцяло.

64.


Калисто е поредната земна красавица, която Зевс превърнал в мечка, за да я спаси от ревността на Хера. Днес това е известното северно съзвездие Голяма мечка.

Амалтея пък е козичката, с чието божествено мляко е закърмен самият Зевс. Но веднъж той счупил единия рог, а после го надарил с божествено свойство - който го намери, от рога се изсипва богатсство, слава и всякакви благини. Това е РОГЪТ НА ИЗОБИЛИЕТО, към който всеки се стреми.

Амалтея е петият по големина спътник на Юпитер след Галилеевите. Орбитата на Амалтея е вътрешна спрямо тези на Галилеевите спътници и е силно изтеглена, като голямата й полуос е винаги по направление на Юпитер. Тъмните области на повърхността на Амалтея може да са места, покрити със сяра, изхвърлена от вулканите на Йо. Масата на спътника е недостатъчна, за да бъде формата му кълбовидна. Амалтея е открита от Едуард Барнард през 1892 г.

65.


Това са изображенията на вътрешните спътници на Юпитер Теба, Амалтея, Метида, получени от сондата “Галилей” с разделителна способност до 3 км. В средата Амалтея е най-големият сред трите спътника с размери от около 200 км. Астрономите още търсят отговор на това, какво е бялото петно в долната част на този спътник. На Теба вляво се набива на око грамаден ударен кратер с диаметър от 40 км. И трите спътника са между Галилеевите спътници и пръстените на Юпитер.

66.


За сравнение: 4-те Галилееви спътника на Юпитер – отгоре надолу – Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Най-малкият сред тях Европа е голяма, колкото нашата Луна, а Ганимед е най-големият в Слънчевата система с диаметър 4 960 км. – повече и от Меркурий. Върху Юпитер е знаменитото му Голямо червено петно с размери 2х3 земни диаметъра, наблюдаващо се вече 300 години.

Вдясно е още една семейна снимка на някои от малките, подобни на картофи спътници на Юпитер, заснети от србиталната сонда “Галилео” – отляво надясно е Метида с най-голям диаметър 59 км, Адрастея – 19 км, Амалтеа – 246 км и Теба – 115 км. Тези спътници са между най-близкия до планетата от големите спътници Йо и пръстените. Те са подложени на постоянна бомбардировка от високоенергични йони вътре в юпитерианската магнитосфера. Поради силната гравитация на планетата, те се въртят синхронно около него.

67.

Пръстенът на Юпитер е открит през 1979 г. от прелитащия покрей него “Вояджър-1”, но и днес той си остава загадка. Според данните от средата на 90-те години на сондата “Галилей”, пръстенът на Юпитер може би се образувал от бомбардировката на метеоритни тела на близките спътници.



На снимката Юпитер закрива Слънцето от гледна точка на сондата и добре се виждат праховите частици на пръстена, отразяващи слънчевата светлина.

68.


Тънкият пръстен около Юпитер се състои от малки прахови частици за разлика от този на Сатурн. Този им състав може да се обясни със сблъсъци между вътрешните най-близки да планетата спътници. Пръстеновата система е отличителен белег на планетите-гиганти.

69.


Автоматичната сонда “Нови хоризонти” тежи 465 кг и е изстреляна към пояса на Куйпер в началото на 2006 г.

Вляво от рисунката на сондата тук е Слънцето, такова, каквото би се виждало от разстояние 800 млн. км., на каквото прелетя сондата в средата на 2007 година покрай Юпитер. От такова разстояние можем да си представим как ще изглежда и нашата Земя, Венера и Меркурий, подредени в една линия. Отгоре, вдясно от Слънцето е сърпа на външния Галилеев спътник на Юпитер Калисто. Отляво на Юпитер е Европа.



Предвижда се сондата “Нови хоризони” да се озове край Плутон през 2015 г.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница