Юрочайлд политическо становище



Дата12.03.2018
Размер277.03 Kb.
Юрочайлд
ПОЛИТИЧЕСКО СТАНОВИЩЕ
Детската бедност- бедно семейство: едно и също ли е?
Подход, ориентиран към човешките права, за борба с бедността
Октомври 2011
За пълното и хармонично развитие на детето и неговата личност е нужно то да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбиране“11

Общ преглед



Два ключови фактори, отличаващи подхода за детска бедност от подхода за семейната бедност: първият е поставянето на детето в центъра на всички политически мерки за борба с детската бедност и вторият е признаването на детето като социален актьор извън семейството. Веднъж поставен в рамката на правата на детето контекст,основан на КПД и на на съществуващата законова база на ЕС – разграничаването на подхода за детската бедност става ясен и е водещ при всички политически инициативи за борба с детската бедност.
Ключовата роля на родителите като защитници и адвокати на правата на детето им не се подценява от това. Приемайки подхода, ориентиран към правата на детето и детската бедност, ние не подценява правата на родителите и повтаряме неeднократно, че болшинството деца ще имат своите права, основани на КООНПД, в семейната си среда. Детската бедност не може да се разглежда извън семейната бедност. Но, както се споменава и тук, дори в семеен контекст има и други важни измерения по отношение на правата на децата, а също и други услуги могат да подобрят благосъстоянието на децата и да намалят детската бедност. Не може да се намали детската бедност само ако се справим със семейната бедност отделно.
В тази връзка ние заявяваме отново , че най-добрият начин за справяне с детската бедност и социалното изключване е фокусирането върху мултидисциплинарния подход , основан на три основни стълба: за достъп до адекватни източници, достъп до качествени услуги, и възможностите за детско участие. Тези три стълба са в основата на Препоръката,посветена на детската бедност и благосъстояние, с която Съвета на Европа заяви своята ангажираност и посветеност на темата на 17 юни, 2011.
Да превърнем принципите в политика:


  • Достъп до подходящи източници

За да осигурим възможно най-добрите резултати за децата и младите хора, ние трябва да приемем, че децата са уязвими не само от материалната бедност, но също и от това, че растат в емоционална и интелектуална бедност. Децата трябва да познават и да прекарват време със своите родители. Те се нуждаят да формират здравословни отношения. Трябва да имат добро качество на живот в семейството, добър жизнен стандарт и е решаващо да се поддържат тези ценности, при които детето стои в центъра, особено когато по-бедни семейства смятат, че трябва да се борят повече от другите, за да осигурят необходимото на децата си. Политически подход, който е фокусиран изключително върху справяне с материалните нужди чрез по-активно участие на пазара на труда, води до двоен риск от не само подклаждане на материалистичното начало, но и от това децата да са ощетени емоционално заради прекарване на по-голяма част от времето извън семейната среда, в детски центрове и градини.


Подходът , ориентиран към правата на детето означава да се намират такива мерки и средства за отстраняване на материалната бедност, които да осигурят достойни възможности на родителите за работа – да не работят дълго родителите за ниско заплащане, да имат гъвкаво работно време и двамата, да им се плащат майчинството, семейните надбавки и подкрепа на доходите и да не се приема, че децата са „ следващата работна сила“, а че имат право на щастливо детство сега.


  • Достъп до качествени услуги и възможности

Осигурявайки на всички деца да имат равен достъп до добри качествени услуги е ключът към премахването на междупоколенческата бедност и изключване и е отличителен знак за ефективния подход за преодоляване на детската бедност.

Добро качество на ранното образование и грижа трябва да има още от детската градина за всяко дете. Като допълнение към ролята, която родителите имат, тези институции допринасят за социалното и личностно развитие на всяко дете и му дават добър старт в живота. В същото време те предлагат безценна подкрепа на родителите да се реализират на пазара на труда, ако желаят.
Образователна система, която осигурява равни възможности на всички деца на една и съща възраст, която стимулира социалното, емоционално, физическо, интелектуално и духовно развитие на детето намалява риска да си извън обществото и с ниско самочувствие за всеки един човек.

Достъпът до осигурено добро жилище и качествена здравна услуга ще стимулира децата и ще добавя към техния успех в училище. Обратното, пренаселеното място за живеене в беден район определено ще доведе до лошо здравословно състояние, слаби образователни постижения и ранно отпадане от училище.


Ролята на висококачествени услуги е още по-важна за онези деца, които живеят извън семейна среда, тъй като те изискват специална подкрепа и грижа за да преодолеят не само материалните несгоди. Трябва да се отбележи, че ние като общество, дължим не по-малко специално на уязвимите деца – тези, които, например, са подложени на експлоатация, тормоз, дискриминация, наркотици и алкохол, с ментални проблеми, разделени от семействата им – да им осигурим допълнителни услуги с най-високо качество, за да преодолеят не само материалните лишения и несгоди.


  • Детско участие

Признавайки децата като социални актьори извън семейството означава, съобразно Конвенцията на ООН за правата на детето, да уважаваме правото на детето да бъде чуто и да осигурим, този глас и мнение ще бъдат взети под внимание при създаване на всички услуги и политики, които касаят детето. Това влияе на детската личност и на социалното му развитие и поставя основата за бъдещето му на активен, уверен и отговорен бъдещ гражданин.


Детското участие води до едно приобщаващо общество, така че децата с неравностойно социално положение да не се чувстват дискриминирани или че техния опит и мнение на се ценени. За децата , живеещи в бедност, е от изключителна важност да чуваме гласа им, ако искаме да развиваме политики за тяхното благосъстояние по най-ефективен начин.
Участието на детето започва в семейството като признание за неговата индивидуалност и насърчаване да бъде чуто какво мисли, но се разширява извън семейството – в училище, обществото, чрез различни културни и извънкласни дейности. Подходът, ориентиран към правата на детето, разпознава това, осигурявайки културни, социални, дейности за отдих и спортни мероприятия за всички деца и възможността да се чува гласа на децата в тази среда.
Въведение
Децата и младите хора са най-застрашените групи от бедност. Като нова последица от финансовата криза в Европа, броят на децата в риск все още се увеличава. Много деца ще страдат в семейства, които не могат да свържат двата края от продължаващата рецесия. Има повече от 20 милиона деца и млади хора, които живеят в риск от бедност, и дори преди кризата, 20% от децата, в риск от бедност, е неприемливо висок процент в сравнение с 16% от общата популация като цяло. За 2009 процентът на домакинствата с непълнолетни деца в риск от бедност е 17,6% в европейския съюз. Нещо повече, за последните 20 години рискът от бедност се е преместил към семействата с деца2.
Преминавайки през бедността в ранна детска възраст има необратими последици върху благосъстоянието на децата, върху тяхното личностно, емоционално развитие и върху целия им потенциал. Децата наследяват условията на бедност и социално изключване от техните родители и те са наред да предадат този статут и на следващото поколение. Особено във време на икономически кризис е много важно да се обезпечи воля и адекватни мерки за подкрепа на децата и семействата за да се прекъсне този порочен кръг на междупоколенческо предаване на бедността3, което застрашава социална кохезия и националната стабилност. Ето защо е изключително решаващо ЕС да приеме подхода, ориентиран към правата на детето, за да разглежда детската бедност по един цялостен/холистичен/ начин и че най-добрият интерес на детето играе централна роля при създаване на семейните политики.
С влизане в сила на Лисабонския договор, защитата на детските права, борбата против социалното изключване и дискриминация и промотиране на солидарността между поколенията, се превърнаха в цели на ЕС. Хартата на основните права на ЕС , която изключително промотира детските права, е призната от Лисабонския договор , като подчертава позицията за бъдещи действия на ЕС в тази посока. Нещо повече, 2011 е първата година ,която Европа 2020 стратегия, поставя политическата визия на ЕС за следващите 10 години, като въвежда“ умен“, „ зелен“ и „ приобщаващ“ модел на развитие. Водещата инициатива на европейската платформа против бедността и социалното изключване и специфичната цел да се намали бедността с 20 милиона души в Европа, представя социалното измерение на Европа 2020. Този „приобщаващ“ стълб, заедно със засиления социален отворен метод на координация, осигуряват важна възможност да се създаде систематичен, всестранен подход на ЕС към детската бедност и детското благосъстояние като негов политически приоритет. Подробният и всеобхватен документ“ Препоръка за детската бедност и детското благосъстояние“на ЕС – да се приеме в 2012 от Европейската комисия- несъмнено ще ускори работата по общите принципи, подкрепи общите цели, наблюдението на цялата рамка и подкрепи общите знания и опит на всички.
Признавайки , че семейните политики са все още строго национални като компетентност на всяка държава-член на ЕС, има въпреки това законова основа на ЕС да се фокусира около подхода за човешките права на децата по отношение на детската бедност. В основата на тези аргументи стои колко важно е да се разбира, че детската бедност не може да се разглежда извън контекста на семейната бедност. В същото време ние не можем да намалим детската бедност, ако разглеждаме семейната бедност отделно. Бедността е сложна величина и затова политиките и практиките трябва да са насочени към всички аспекти на този феномен.
Без да се подценява огромното количество работа , за да се създадат напътствия и ясни политики на ЕС за детската и семейна бедност: Еврочайлд се опитва да изработи в този материал отношението между концепцията за справяне с детската и семейна бедност и как то се пренася в политическите мерки на ЕС. Първо, ще се разгледат политиките, насочени към семействата, които подпомагат борбата с детската бедност; след това подходът за детските права адресиращ детската бедност, основан на КООНПД и съществуващата законова база на ЕС. Накрая, ще изброим политики, насочени само към децата и ще дадем препоръки.
Измерения на детската бедност през семейната бедност
Има несъмнено взаимно допълване между семейните и детските политики, свързани с бедността, както Съветът също многократно повтаря на държавите-членки да “ имат предвид, че борбата с детската бедност не може да се отделя от ситуацията на цялото семейство: добрите възможности за работа на родителите, адекватните семейни помощи и привилегии, възможностите за съчетаване на работа и грижа за семейството, и подкрепа на родителството са решаващи4.
Нещо повече, ние вярваме, че настоящото трио / Полша, Дания и Кипър/ ще трябва да разработи тази позитивна корелация ,давайки техните проектни приоритети. Полското представителство се фокусира върху демографията от перспективата на съгласуване на работата със семейния живот5. Тази политическа цел обикновено е в комплект с подобряването на ранното детско образование и услуги за да се улеснят „ вторите членове, които изкарват прехраната“/обикновено това са майките/ да са на пазара на труда. Датското представителство планира да се фокусира основно върху възможностите за работа и така да се справи като подход с бедността6. Осигурявайки работа на родителите е най-добрият начин да се справиш с бедността за всички членове на семейството, вкл. децата. Благосъстоянието на децата е в баланса между работата и семейния живот за родителите, изискващ качествени възможности за работа7. Тези политики са от решаващо значение и за прекъсване на междупоколенческите пренасяния на бедността като статут. По време на председателството през 2012, Кипър ще се фокусира върху детското участие като важен стълб за детското благосъстояние от гледна точка на правата на децата, различна от подкрепата на доходите в семейството.
Обаче, всички аспекти по-горе споменати и политически цели трябва да се разглеждат като част от по-голямата картина , защото дори в семеен контекст има различни други важни страни и допълнителни услуги за децата, които могат да подобрят тяхното благосъстояние и да намалят детската бедност. Всеобхватният подход за справяне с детската бедност е в основата на документа , подготвен за конференцията на представителството на ЕС : Детската бедност и детското благосъстояние“, за която Еврочайлд има основен и решаващ принос.8
Елементи на холистичния подход към детската бедност и детското благосъстояние
Приемайки подхода за детските права по отношение на детската бедност не подценява правата на родителите.Голяма част от децата ще разберат, че много от техните права, заложени в КООНПД са разгледани в семеен контекст.
КООНПД предлага цялостна рамка за политическа намеса с и за децата, и е ратифицирана от всички държави-членки на ЕС. Ясно е заявено, че родителите имат първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето си, които трябва да в най-добрия негов интерес9.
В преамбюла на КООНПД ясно се казва,че „семейството като основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото“.
КООНПД напомня ролята на родителите за развитието на детето: „ Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответстващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция“10. В допълнение, член 27 дава на родителите първостепенна отговорност да осигурят на детето си стандарт на живот, адекватен на неговото развитие.
Конвенцията на ООН за правата на детето не само набляга върху важността на родителската отговорност и подкрепа за развитието на детето, но също така ясно заявява отговорността на държавата , която да осигурява „подходяща подкрепа на родителите и настойниците по отношение на техните отговорности към детето и да осигурява развитие на институциите, услугите, които осигуряват грижи за децата”“11. Така и Съветът на Европа, когато определи позитивното родителство12 дава значителна роля на държавата, която да осигури семейните политики да отразяват основните детски права и да прилагат про-активни политики.
Признавайки отговорността на правителствата да подкрепят родителите и да им дават ролята на защитници на детските права, означава държавата да включи родителите като активни партньори. Работата с родителите за да се подобри семейния живот е по-ефективна от намирането на компесаторни механизми да се преодолее социо-икономическата неблагоприятна ситуация.
Еврочайлд поддържа становището,че и родителите и децата имат права според КООНПД , и че родителите имат ключова роля – заедно с държавата като краен гарант- като защитници и адвокати на правата на техните деца. Визията за фундаменталните права също се отразява на посветеността на ЕС, който не само отразява борбата срещу социалното изключване като една от своите цели13 но и с влизане в сила на Лисабонското споразумение, за първи път в историята на ЕС, то включва промотиране на правата на детето сред целите на ЕС.14
Обаче, ние наблягаме на това, че децата не бива да бъдат разглеждани само като „ възрастните в бъдеще“, които да се разглеждат по отношение на образование и здравеопазване. Семействата имат отговорност да осигурят развитие на детето си по начин, отговарящ на техните права и нужди. Инвестирането в детското развитие изисква отношение към тези обстоятелства, които имат влияние върху психологическото и социално развитие на благосъстоянието на детето, които всъщност са от икономическа полза за държавата.15
В договора на ЕС специално е поставено задължението на ЕС да се посвети на защита правата на детето, заедно с борбата за социално изключване и дискриминация.16 Лисабонското споразумение също включва Европейската харта за основни права, превръщайки я в общ инструмент на повечето държави-членки. В хартата има член, посветен на децата, признавайки принципа за най-добрия интерес на детето и правото му на участие при взимане на решения за неговия живот.17

В последните години ЕС повтаря често в своята политически календар темата за детската бедност. Държавни глави се съгласиха , че детската бедност е приоритет в последователни три години – 2005, 2006 и 2007. В 2007 детската бедност бе селектирана като тема приоритет на работата на ЕС за социално включване и социална защита и Съветът напоследък потвърди своята воля да приеме Препоръката за детската бедност и благосъстояние като приеме Изводите за детската бедност и благосъстояние през юни 2011.18 Примери за казаното по-горе ясно подчертават волята на ЕС за правата на детето според КООНПД.


Да поставим детето в центъра: ключови препоръки
Еврочайлд вярва, че най-добрият начин да преборим детската бедност и социална изолация е да се фокусираме върху комплексния подход, основан на трите стълба, на които се базират и трите представителства на Испания, Белгия и Унгария в декларацията , подписана на конференцията “ Кой се вълнува? Пътна карта за Препоръката за борба с детската бедност“ през септември 2010 и която беше подкрепена от изводите на Съвета.19
Ключови политически области:


Достъп до адекватни ресурси

Достъп до качествени услуги и възможности

Детско участие




  • Доход и надбавки, включващ подкрепа на семействата с деца




  • Съгласуване между работа и семеен живот






  • Ранно детско образование и грижа




  • Образование и обучение




  • Здравна грижа



  • Осигуряване на дом и среда

  • Защита на децата и социални услуги







  • Правото на детето да бъде чуто




  • Участие на детето в социални, културни, спортни и дейности за отдих и развлечение



Имайки предвид отговорностите на родителите и индивидуалните права на децата, установени в Конвенцията на ООН за правата на детето, границата на припокриване между политиките за семейна и детска бедност става обозрима. Допълнителното измерение по отношение на децата като независими социални същества в/извън семейството са тези, които различават/разделят семейната и детската бедност.


Превръщане на принципите в политики:
I. Достъп до адекватни ресурси
Ниските доходи са едни от най-явните знаци за социална нищета и се отразяват на децата по различен начин от този на възрастните. Пряка е връзката между детската бедност и професионалната заетост на родителите и достъпа им до адекватни финансови ресурси. Трябва обаче да се отбележи, че трудовата заетост не означава семейството да не е на ръба на бедността. Има голям брой бедни семейства, където дори да има един или двама работещи представители, техният жизнен стандарт не се подобрява. 13% от децата живеят под прага на бедността независимо, че има един работещ представител на семейството.20
Осигуряването на адекватни възнаграждения е фундаментално, но не значимо само по себе си. За да се справим с ниските доходи, водещи до бедност, заетостта трябва да се допълва от мерки, подсигуряващи адекватни условия на труд, защита от наднормен труд и много часове, несъобразено ниско заплащане , условия за социална експлоатация и да се прилага преразглеждане на баланса между работа и семейство.
Има тройно предизвикателство за правителствата и семействата: да подкрепят успешното участие на пазара на труда, в същото време да намаляват детската бедност и да подобряват постигнатите резултати за децата, и трите от съществена важност в дългосрочен план.21 Преразглеждането на мерките за баланс между работата и семейството и гъвкаво работно време, които увеличават шанса на децата за по-добро качество на живот и по-защитена среда. Въпреки,че това се отнася повече до услугите, достъпни и с високо качество услуги за гледането на децата са ключови за преосмисляне и баланс на работа и отговорност за семейството. Ранното детско образование и места за отглеждане на деца трябва да са достъпни за всички, не само за децата, чиито родители работят. В допълнение към тези институции, има нужда от услуги за отглеждане на децата след училище, което също е от изключително значение. Семейства в трудна ситуация, напр., самотен родител, се нуждае от подкрепа от услуги за детето си след училище или детска градина, за да се улесни социалното развитие и поведение на детето . Без тези услуги може да се очакват поведенчески проблеми и стрес в тийнейджърска възраст в един по-късен етап.
Семейните и от доходи придобивки и други обществени социални надбавки могат да редуцират значително процента на децата,застрашени от бедност, макар че има голяма разлика между различните държави.22 С цел да се запълни разликата межди най-бедните домакинства и тези, които успяват да се справят, универсалните помощи трябва да бъдат подкрепени от по-целеви финансов ресурс за деца и семейства в неравностойно положение/ напр., самотни родители, семейства с повече от две деца, семейства мигранти, семейства с деца, страдащи от сериозни болести или с деца с увреждания.деца от ромски произход, и трябва да се подсигурят основните нужди на тези деца.
Да се извадят семействата от бедност не означава само да се съсредоточим върху доходите.23 Разнообразие от политическа интервенция е необходима за да се гарантира, че децата нямат по-малко възможности или не изпитват загуби като резултат от липсата на финансови средства. Подкрепата на дете изисква поредица от социални мерки. COFACE се е борила за универсалните детски надбавки, които изцяло да покриват основните нужди на децата и които се полагат по право на децата.В този смисъл всяко дете би дало право на родителите си да получават тези средства за покриване на основните нужди / от храна, дом, дрехи, здравни нужди, образование/и трябва да са съобразени с възрастта на детето и броя на децата в семейството.24
Бедността трябва да се разглежда като липса на възможности за достъп до финансови средства, услуги и шансове децата и младите хора да се развиват. Финансовата изолация трябва да се решава с подкрепа чрез държавни помощи, осигуряване на съвети и подкрепа как ефективно и умно да се използват средствата, а така също и като се увеличава броя на банковите сметки и достъпа до кредити за хората в нужда.

С цел да осигурим най-доброто за децата и младите хора, ние трябва да се справяме не само с материалната бедност, но и с емоционалната и интелектуална бедност.Наистина има риск като се съсредоточаваме само върху това да извадим семейството от материалното затруднение като търсим вариант за активно включване на родителите на пазара на труда , а в това време да се задълбочава детската емоционална и интелектуална бедност. За да намалим този вид бедност трябва заедно да се прилагат политики, които да подсигуряват по-добър баланс между работа и грижа за семейството и възможност децата да живеят в защитена среда. Предлагайки възможности за работа успоредно с подкрепящи политики , които да дават гъвкавост на семейството да съчетава работата си и семейните отговорности.
С други думи, семейните политики трябва да отразяват правата на децата, а не само перспективи за заетост на родителите. За да се пребори бедността от решаващо значение е да се разглеждат децата и техните права , като „ бъдещото поколение“ и да се развиват семейни политики , насочени към семейства в бедност и социална изолация.


II. Достъп до услуги и възможности
Има много услуги и ресурси, които представят развитието на детето и допринасят за благосъстоянието на семейството. Ранно детско образование и грижа /ECEC / например, допринася за социалното и личностно развитие на детето, както и възможности за родителите да се включат в пазара на труда. Достъпната, с добро качество грижа за отглеждането на детето може да помогне на родителите да подобрят шансовете си на пазара на труда. Също е важно да имаме предвид, че децата трябва да се възползват от тези услуги. Съвета на Европа в своите заключения отбелязва, че “допълвайки главната роля на семейството, ECEC поставя съществена основа за развитие на езика, успешно учене през целия живот, социална интеграция, личностно развитие и възможности за работа и заетост“.25
Комитетът за социална защита подкрепят ролята на образованието и ученето през целия живот като политики за борба с бедността, и декларира, че повече усилия са необходими за да се покаже, че образователните системи спират, а не подпомагат цикъла на бедност.26 Образованието и грижите за децата трябва да засилят социалното,емоционално,физическо,интелектуално и духовно развитие на детето, премахвайки финансови бариери за осигуряване на равни възможности за всички деца на една и съща възраст. Подкрепата на родителите би трябвало да бъде превантивна мярка за ранното отпадане от училище и необходимите допълнителни ресурси трябва да обезпечат и компенсират всякакви затруднения в дома и общността, които биха направили препятствия децата да се развиват и учат пълноценно.27 Решаващата роля на неформалното учене трябва да се признае, специално в това да се помогне на децата да развият умения, които не биха могли да имат във формалната образователна среда.
Подходящи условия за жилищно настаняване трябва да са осигурени като дългосрочно решение и да се предлага защитена среда за да расте детето. Социални домове трябва да са на разположение за семейства от всички социо-икономически слоеве.28 Достъпът до прилично жилище и качествена здравна грижа ще стимулира децата да постигнат успехи и в училище. Обратно, в пренаселени домове, в бедни райони, може само да има лощо здраве, ниско образователно ниво на постижения и ранно отпадане от училище.29
Ранната интервенция и услугите по превенция за семействата са важни за по-добро развиване на стратегии за родителите и за разбиране на ценностите на доброто родителство. Това са важни услуги, допринасящи за възпитанието на децата и гарантиращи им равни възможности. Мерки по превенция имат място и за заздравяване на родителската отговорност и за родителите в риск, вкл. услуги за родители на по-големи деца – тийнейджъри.
Допълнително изследване да се направи за достъпа до транспорт и разходи по електричество за да се отбележат тези разходи като съществени за домакинствата. Да се даде дължимото и на дигиталното включване тъй като достъпът до информационни и високо технологични услуги дава икономическо предимство.
Ролята на висококачествените услуги е още по-решаваща за тези, които живеят извън семейна среда. Децата, които растат извън семейна среда изискват висококачествена грижа и подкрепа, адекватни на индивидуалната нужда на всяко дете.30
Деца, които са в неравностойно социално положение, и повечето в риск от бедност/ напр., деца на мигранти или от етническо малцинство, деца от ромски произход, деца или млади хора, живеещи в институции, деца на самотни родители и др./ се нуждаят от целева подкрепа и услуги, например по отношение на:


  • Достъп до качествени здравни услуги, като се включват деца със сериозни и тежки здравословни проблеми, деца с увреждания, деца, живеещи на улицата. Липсва разбиране и политики по отношение на неравенството по признак здраве.Бедността и неравенството в млада възраст може да доведе до ментални проблеми за децата.31 При децата с увреждания , самоопределянето и уязвимостта са чести случаи. Понякога нуждите на децата с увреждания / които са често в риск от бедност/ се събират заедно с тези на другите членове на семейството. Децата в грижа са много по-изложени на риск от бедност и техните потребности не са същите като на техните семейства.




  • Системи за защита на децата и социални услуги: Има необходимост от високо ниво на защита за деца, които са експлоатирани, насилвани, дискриминирани, имат проблеми с дрога и алкохол, ментални проблеми или са разделени от семействата си, живеят в институции, на улицата са сами – те са най-изложени на риск от бедност и социално изключване.



Правото на децата за благоденствие и развитие на пълния си потенциал зависи и от подкрепящата семейна среда и от достъпа до образование и подкрепящи и качествени обществени услуги.Така ролята на образованието, ученето през целия живот, грижата и защитата са мерки, които допринасят за спирането на междупоколенческата трансмисия на бедността и несполуката.
Също така, равният достъп до качествени услуги трябва да се подсигури за всички деца. Лошото качество или липса на услуги може да забави развитието на децата. Услугите трябва да целят висока степен на защита на детето и защита и промотиране на неговите права. Качеството и достъпността на услугите трябва да се координират с действия за по-голям професионализъм на работата, да се интегрират деца от различен социален, културен произход или език и да се оценява и наблюдава този процес.
Хората, правещи политики за деца трябва да признават ключовата роля на услугите за най-уязвимите деца. Ролята на качествени услуги за тези деца е още по-голяма за тези, които живеят извън семействата си, тъй като те изискват специална подкрепа и грижа за да превъзмогнат не само материалните несгоди.


III. Участие в обществото
Уважавайки правото на децата да бъдат чути и да могат да изразят своето мнение и то да бъде взето под внимание по отношение на развитието на политики и услуги за децата е белег на едно приобщаващо общество. Активното включване на детето за да бъде чуто, да може да изразява това, което мисли, започва в семейството – то трябва да окуражава детето. Децата имат нужда да бъдат стимулирани и подкрепяни да се изразяват свободно и да се чувстват част от обществото.
За да се постигне това е важно да се образоват и родители и професионалисти за това колко е важно да се чуват децата и да бъдат поощрявани да имат мнение по важни за тяхното бъдеще решения. Родителите също трябва да са въвлечени в процеса на взимане на решения, за политики, подкрепящи тяхното родителство, техните силни страни и то по начин, който ги подпомага да са по-добри родители.32
Докато дома не се превърне в добро място за всички негови членове, родителите не могат да се ангажират успешно с други роли в обществото. Детското благоденствие не може да се случи и без подкрепа на родителите за това да са най-добри като такива. Когато стане дума за добри практики, компетентност и увереност в това как да си добър родител се разбира важността на ефекта върху детското поведение, който тези умения допринасят.33
Деца в неравностойно положение често се усещат дискриминирани когато се опитват де се включат в обществото въпреки че техния опит и възгледи имат ценен принос. Много деца в бедност се изправят пред „двойно“ изключване ,и заради други причини - увреждане, липса на стабилен дом, живеят в институции или имат родители мигранти. От решаващо значение е децата, които живеят в бедност, да бъдат чути, за да се развият политики за тяхното благоденствие по най-добрия начин.
Участието на детето започва в семейството с това детето първо да бъде признато като индивидуалност, да се стимулира да има мнение и като продължение, то трябва да се зачита като индивид в училище, обществото, във всички културни и други дейности. Това са важни стъпки в неговото личностно развитие през активен живот и участие за да стане после това дете уверен гражданин. Детското участие в общността може да се улесни чрез различни културни, социални, развлекателни и спортни дейности, които са достъпни и налични. Невъзможността на родителите да се справят финансово с разходи за извънкласни занимания и хобита, които може да са много съществени в развитието и израстването на едно дете, а после и като участник в обществото, са често причина за провал или изключване на детето от света. Това може да попречи и на детето да създаде приятелства и да се учи от връстниците си.

Ключова е ролята на семейството за това детето да може да участва в собствената си съдба, но също така е съществена намесата на училището, младежките организации, спортни групи, културни институции и организации. Детското участие трябва да се разглежда в двата контекста – семейство, училище, общността, обществени организации и сред други професионални групи, които работят с/за деца. И тогава е изключително решаващо да има осигурени ресурси за този диалог между всички от институции и власт, и че всички, които работят за деца, разбират влиянието на бедността и изключването от обществото и са в състояние да приемат изцяло детското мнение. Ресурсите и услугите трябва да могат да покриват културните, социални, развлекателни и спортни дейности/ хобита, да подкрепяме децата в тяхното развитие и участие в обществото.


Финален коментар
Икономическото, социално и политическо развитие на Европа зависи до каква степен нейните деца растат щастливи, здрави, добре образовани, защитени и уверени в себе си. Детството е кратко, но въпреки това е с най-силен отпечатък период от човешкия живот.Деца, които не са били в училище, липсва им добра здравна грижа и правилно хранене, или не са имали подкрепа и защитена среда за развитие могат да се превърнат в маргинална част от обществото до края на живота си.Като инвестират в децата правителствата могат да помогнат да се прекъсне цикъла на бедност за тях, който те наследяват от своите родители.Скъсвайки тази верига и този кръг Европа може да постигне цялостно намаляване на бедността в обществото, предпазвайки една нова идваща генерация от бедност и изолация“./ откъс от конференция на европейските представителства:“ Детска бедност и благосъстояние“ 2-3 септември, 2010

Avenue des Arts, 1-2 - B-1210 Брюксел - Белгия
Tел.: +32 (0)2 511 70 83 – Факс: +32 (0)2 511 72 98 - www.eurochild.org - info@eurochild.org
Лице за контакт: Jana Hainsworth, Главен секретар на Eurochild - +32 2 211 05 50 или jana.hainsworth@eurochild.org
Eurochild е мрежа от организации и отделни лица, които подкрепят правата и благополучието на децата и младите хора в Европа. Понастоящем мрежата има 145 членове в 35 европейски държави. Нашата работа се опира на Конвенцията на ООН за правата на детето.
Eurochild се подкрепя от Програмата на Европейската общност за заетост и социална солидарност (2007-2013). Тази програма се управлява от Главна дирекция по заетостта, социалните въпроси и приобщаване на Европейската комисия. Тя е създадена с цел финансова подкрепа за изпълнението на целите на Европейския съюз в областта на заетостта и социалните въпроси, както е зададено в Социалния дневен ред, и с това допринася за постигане на целите в Лисабонската стратегия в тези сфери.
Седемгодишната програма е насочена към всички заинтересовани страни, които могат да помогнат за оформяне на създаването на подходящи и ефективни законодателство и политики по заетост и социални въпроси сред 27-те страни-членки на ЕС, страните от ЕССТ (EFTA)-ЕИП и страните кандидатки на ЕС и такива, които още нямат този статут. Мисията на PROGRESS е да укрепи приноса на ЕС в подкрепата на ангажиментите на страните-членки и усилията им да създадат повече и по-добри работни места и да изградят по-сплотено общество. До постигането на това PROGRESS ще служи като средство в: предлагането на анализ и съвети относно политиките в областите на политики на PROGRESS; наблюдението и докладването по прилагането на законодателството на ЕС и политиките в областите от политики на PROGRESS; подкрепата за трансфер на политики, обучение и подкрепа сред страните-членки по отношение на целите и приоритетите на ЕС; предаването на вижданията на заинтересованите в процеса страни и на обществото като цяло.


1 Конвенция на ООН за правата на детето, преамбюл
Това становище/позиция/ е изработено от Агата Д‘Адато и Река Туньоги/Юрочайлд секретариат/ с ценния принос на членовете на групата за политики на Юрочайлд и тематичната работна група за подкрепа на семействата и родителството.

2 Организация за икономическо коопериране и развитие, По-добра работа за семействата, април 2011; OECD, Doing Better for Families, April 2011.

3 Комитет за социална защита, Детска бедност и благосъстояние в ЕС, настояще и бъдеще,2008 ; Social Protection Committee, Child Poverty and Well-Being in the EU Current status and way forward, 2008.


4 изводи на Съвета за справяне с детската бедност и промотиране на детското благосъстояние, Люксембург, 17 щни,2011

5 Програма на полското представителство на Съвета на ЕС: http://pl2011.eu/sites/default/files/users/shared/o_prezydencja/programme_of_the_polish_presidency_of_the_council_of_the_eu.pdf

6 Временни приоритети на датското представителство:

http://um.dk/en/politics-and-diplomacy/denmark-in-the-eu/the-danish-eu-presidency-2012/the-priorities-of-the-danish-eu-presidency/.

7 Позицията на Конфедерацията на родителските организации в европейския съюз/COFACE/ за

Ролята на позитивни семейни политики за превенция на детската бедност и реализацията на детското благосъстояние“ 16 май, 2011.



8 Виж документа на президентската конференция на Европейския съюз: Детска бедност и детско благосъстояние“ септември, 2011.

9 КООНПД член 18.1

10 КООНПД член 5

11 КООНПД ЧЛЕН 18.2.

12 Определението на Съвета на Европа в Препоръки/2006/ 19 за позитивното родителство „ се отнася до родителското поведение, основано на най-добрия интерес на детето, който е обгрижване, признаване на правата му, ненасилие и осигуряващо насоки и зачитане, както и поставяне на граници за да се развие целия потенциал на детето“.

13 Член 19 от Договора за функциониране на ЕС, така наречената Хоризонтална социална клауза

14 Член 3 от Лисабонския договор

15 Действие за децата: Да върнем бъдещето: защо инвестирането в децата е добре за всички нас, септември 2009

16 Член 3 от договора в Лисабон

17 Харта на основните права на Европейския съюз, член 24

18 Изводи на Съвета за справяне с детската бедност и промотиране на детското благосъстояние, Люксембург, 17 юни,2011

19 Виж доклада на представителството на ЕС: Детската бедност и детско благосъстояние, 2-3.9.2011


20 Комитет за социална защита, Детска бедност и благосъстояние в ЕС, настояще и бъдеще,2008 ; Social Protection Committee, Child poverty and well-being in the EU, current status and way forward, 2008.

21 Организация за икономическо коопериране и развитие, По-добра работа за семействата, април 2011; OECD, Doing Better for Families, April 2011

22 Каритас Европа: Бедността в Европа, документ за детската и семейна бедност, октомври 2010; Caritas Europa: Poverty in Europe, paper on child and family poverty, October 2010.

23 Действие за децата: Справяне с детската бедност и подобряване на живота на децата: Нов подход в консултирането, февруари 2011; Action for Children: Tackling Child Poverty and Improving Life Chances: Consulting on a New Approach, February 2011.

24 Конфедерация на организации за семейството препоръки за активно включване, инструмент за борба със семейната бедност, 16 март,2009; COFACE recommendations on active inclusion, a tool for fighting family poverty, 16 March 2009.


25 Заключения на Съвета за ранното образование и грижа: осигуряване на всички наши деца най-добър старт за утрешния свят, Брюксел 6 май,2011; Council conclusions on early childhood education and care: providing all our children with the best start for the world of tomorrow, Brussels, 6 May 2011.

26 Социалното измерение на Европа 2020 стратегия, доклад на комитета за социална защита, 2011; The Social Dimension of the Europe 2020 Strategy, A report of the Social Protection Committee, 2011.

27 Политическо становищв на Еврочайлд за семейни политики, ноември 2010; Eurochild policy position on Family Policies, November 2010.

28 Позиция на Конфедерация на организации за семейството за „ Ролята на позитивни политики за семейството за предпазване от детска бедност и реализация на благосъстоянието на децата“, 16 май 2011; COFACE position on “The role of family-friendly policies for the prevention of child poverty and the realisation of child wellbeing”,16 May 2011.

29 Дискусия на Еврочайлд: Подход, ориентиран към правата на детето, за детската бедност, септември 2007; Eurochild discussion paper, A child rights approach to child poverty, September 2007

30 Политическа позиция на еврочайлд за качество на алтернативната грижа за деца, лишени от родителска грижа, март 2010; Eurochild Policy Position on Quality of Alternative Care for Children Deprived of Parental Care, March 2010

31 Доклад от конференцията на европейските представителства : Детска бедност и детско благосъстояние, 2-3 септември, 2010; Background paper to the EU Presidency Conference: Child Poverty and Child Well-Being, 2-3 September 2010


32 Международно движение ATD Четрвърти свят, Зачитане на децата, родителите – фокус върху борбата срещу детската бедност в Европа, щли 2004; ATD Fourth World, Valuing children, valuing parents – Focun on family in the fight against child poverty in Europe, July 2004.

33 Моравска А. и Сандърс М.Р. , Едновременни показатели за лошо родителство и връзката му с увереността на майката: начини за въздействие върху родителството, грижа за детето, здраве и развитие, част 33, глава 6, стр. 757-767, ноември 2007; Morawska A. and Sanders M.R., Concurrent predictors of dysfunctional parenting and maternal confidence: implications for parenting interventions, Child: Care, Health and Development, Volume 33, Issue 6, p. 757–767, November 2007


Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница