З а к о н за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението Глава първа Основни разпоредби Предмет на регулиране Член с този закон

за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението

С този закон се регламентират условията, начините и процедурите за връщане на конфискуваното имущество и обезщетенията за конфискувано имущество, което е иззето на територията на Република Сърбия с прилагането на правилата за аграрна реформа, национализация, секвестиране, както и други закони и въз основа на акт за одържавяване след 9 март 1945 г. от физически и определени юридически лица и прехвърлено в общонародна, държавна, обществена или групова собственост (по-нататък в текста: връщане на имущество).

Този закон се прилага и за възстановяване на имущество, чието изземане е последица от Холокоста на територията, която днес влиза в състава на Република Сърбия.

Разпоредби

Член 2.

Правото на връщане на имуществото по разпоредбите на този закон може да се реализира за имущество, иззето чрез прилагането на следните норми:

1) Решение за преминаване в държавна собственост на вражеско имущество, за държавно управление на имуществото на безследно изчезнали лица и за секвестиране на имуществото, което окупационните власти насилствено са отчуждили;

2) Закона за аграрната реформа и колонизацията;

3) Закона за аграрната реформа и вътрешната колонизация;

4) Решението за създаване на съд за наказване на престъпленията срещу сръбската национална чест;

5) Закона за предотвратяване на спекулата и стопанския саботаж;

6) Закона за забрана на разпространението на национална, расова и религиозна омраза и раздор;

7) Закона за защита на народните блага и тяхното управление;

8) Закона за конфискация на имуществото и за извършване на конфискацията;

9) Закона за отнемане на военните печалби, получени по време на вражеската окупация;

10) Закона за гражданството на Демократична федеративна Югославия;

11) Закона за гражданството на Федеративна народна република Югославия;

12) Закона за отнемане на гражданството на офицерите и подофицерите на бившата югославска армия, които не желаят да се върнат в родината и членовете на военни формирования, които са служили на окупатора и са избягали в чужбина;

13) Наказателния закон за престъпления против народа и държавата;

14) Закона за предотвратяване на непозволена търговия, спекула и стопанския саботаж;

15) Закона за преминаване в държавна собственост на вражеското имущество и секвестиране на имуществото на безследно изчезналите лица;

16) Закона за имуществото, което собствениците са били принудени да изоставят по време на окупацията и имуществото, което им е иззето от страна на окупатора и неговите помагачи;

17) Закона за защита на общонародното имущество и имуществото под управление на държавата;

18) Закона за национализация на частните стопански предприятия;

19) Наредбата за арондация на държавните земеделски блага от общонародно значение;

20) Решение на Националния комитет за освобождение на Югославия за временна забрана за връщане на колонистите в предишните им места на живеене;

21) Закона за напуснатата земя на колонистите в Автономната Косовско-метохийска област;

22) Закона за преразглеждане на предоставяне на земя на колонистите в Автономната Косовско-метохийска област;

23) Закона за ликвидация на аграрните реформи, извършени до 6 април 1941 г. на големите земеделски владения в Автономна област Войводина;

24) Основния закон за еспроприацията;

25) Закона за експроприираните и конфискувани горски владения;

26) Наказателния кодекс;

27) Закона за изпълнение на наказанията, предохранителните мерки и възпитателно-корекционните мерки;

28) Наредбата за имуществените отношения и реорганизацията на селските трудови задруги;

29) Закона за национализация на наемните сгради и строителни площи;

30) Закона за използване на земеделските площи- ако ползвателите на правата не са получили друга площ;

31) Закона за определяне на строителните площи в градовете и населените места от градски тип;

32) Закона за изкупуване на частните аптеки;

33) Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и работата на кредитната система;

34) Наредбата за преразглеждане на разрешенията за работа и ликвидация на частните кредитни предприятия;

35) Правилника за процедурата по ликвидация на частните кредитни предприятия;

36) Указ на Председателството на Президиума на Народната скупщина на Федеративна народна република Югославия от 8 март 1947 г.

Отделните изрази, използвани в този закон имат следното значение:

1) под „имущество” се разбира иззетото движимо и недвижимо имущество, както и конфискуваните предприятия;

2) под „одържавено имущество” се разбира имущество, което на основата на чл. 2 от този закон е иззето и предадено в общонародна, държавна, обществена или групова собственост;

3) под „акт за одържавяване” се разбира правния акт, който е имал непосредствено действие, като присъда, решение или друг правен акт на държавния или друг компетентен орган, с който е извършена одържавяване на имуществото;

4) под термина „Агенция” се разбира Агенцията за реституция, която е създадена на основата на чл. 51 от този закон;

5) под термина „искане за връщане на иззето имущество или обезщетение (по-нататък в текста: искане) се разбира молбата, която упълномощено лице подава в Агенцията;

6) под термина „право на възстановяване на имущество или обезщетение” се разбира правото, което компетентния орган, в съответствие с този закон, потвърждава на молбоподателя;

7) под термина „предмет на обезщетение” се разбира иззетото имущество, описано в молбата, за което компетентния орган, в съответствие с условията на този закон, е потвърдил право на обезщетение;

8) под термина „основа на обезщетението” се разбира общата стойност на предмета на обезщетение, утвърдена от страна на компетентния орган, в съответствие с този закон;

9) под термина „обезщетение” се разбира сумата на средствата, утвърдена в съответствие с този закон, която на основата на решението за обезщетение ще получи ползвателя под формата на държавни облигации и пари;

10) под термина „бивш собственик” се разбира физическо или юридическо

лице, което е било собственик на иззетото имущество към момента на одържавяването му;

11) под термина „молбоподател” се разбира лице, което е подало молба в Агенцията;

12) под „ ползвател на възстановеното имущество или обезщетението” (по-нататък в текста: ползвател) се разбира лице, на което се връща имуществото или се потвърждава правото на обезщетение в съответствие с този закон;

13) под термина „незастроено строителна площ” се разбира площ, върху която не са построени обекти, построени са обекти в нарушение на закона и площ, върху която са построени обекти с временен характер;

14) термините: обект, строителство, реконструкция, дострояване, адаптация и саниране, както и други строителни термини се тълкуват и прилагат в съответствие с нормите, които уреждат строителството на обекта;
Видове реализация на правата
Член 4.

Имуществото се връща в натурален вид или се дава обезщетение във вид на държавни облигации на Република Сърбия и в пари, в съответствие с този закон.

Право на връщане на имуществото или обезщетение има:

1) местно физическо лице, което е бивш собственик на иззето имущество, а в случай на негова смърт или обявяването му за мъртво- неговите законни наследници, утвърдени в съответствие с нормите, уреждащи наследството в Република Сърбия и разпоредбите на този закон;

2) фондация, на която е иззето имуществото или неин правоприемник;

3) бивш собственик, който е върнал в свое владение иззетото си имущество на бивши

4) физическо лице, което е сключило договор за покупко-продажба с държавен орган в периода 1945-1958 г. ако по съдебен ред се установи, че е ощетено в размера на продажната цена и има право само на обезщетение в съответствие с този закон, намалено с размера на реално изплатената цена;

5) физическо лице – чужд гражданин, а в случай на неговата смърт или обявяване за починал, неговите законни наследници, при условие на реципрочност. Презюмира се, че съществува реципрочност с държавата, която не е регулирала връщане на имуществото, ако местно лице може да придобие право на собственост и да наследява недвиживо имущество в тази държава.

Право на връщане на имуществото или обезщетение няма:

1) физическко лице – чужд гражданин или неговите законни наследници, за което задължение за обезщетение носи друга държава, на основата на международен договор;

2) физическо лице – чужд гражданин или неговите законни наследници, които и без наличието на международен договор са обезщетени или правото на връщане на собствеността е признато от законодателството на друга държава

3) лице, което е било член на окупационните сили, които са действали на територията на Република Сърбия по време на Втората световна война, както и неговите наследници. Премахването на последиците от изземането на имуществото на жертвите на Холокоста и другите жертви на фашизма на територията на Република Сърбия, които нямат живи законни наследници, ще се уреди със специален закон.

Съществуването на реципрочност с друга държава и на международен договор по смисъла на този член се утвърждава служебно от Агенцията.

Разпоредбите на този закон се прилагат и спрямо имущество, което е конфискувано и след 9 март 1945 г., при условие, че бившият собственик е рехабилитиран до влизането в сила на този закон или бъде рехабилитаран на основата на искане за рехабилитация по чл. 42, ал. 6 от този закон, в съответствие със специален закон.

Бившият собственик има право на връщане на имуществото или на обезщетение в съответствие с този закон за имущество иззето на основата на разпоредбите за експроприация, които са се прилагали до 15 февруари 1968 г. ако на бившия собственик като обезщетение не е отстъпена друга недвижима собственост, жилищно право или друг вид право.

Бившият собственик няма право на връщане на имуществото или на обезщетение в съответствие с този закон за имущество, иззето на основата на разпоредбите за експроприация, които са се прилагали след 15 февруари 1968 г., за което е утвърдено обезщетение в пари или други вещи или права.

Ако иззетото имущество е престанало да съществува поради действието на непредотвратими обстоятелства, бившият собственик няма право на обезщетение в съответствие с този закон.

Иззетото имущество се връща в собственост и владение на бившия собственик, а ако това не е възможно съгласно този закон, бившият собственик има право на обезщетение.

Ако връщането на владението върху иззетото имущество не е възможно веднага, на бившия собственик ще се върне собствеността, а с лицето, което владее имуществото към момента на влизане в сила на този закон ще се установят наемни отношения при пазарни условия, ако с този закон не е предвидено друго.

Задължени за връщане на имуществото или за обезщетение

Член 9.

Задължен за връщането на одържавеното имущество в натурален вид (по-нататък в текста: задължен) е Република Сърбия, автономни области, орган на местното самоуправление, обществено предприятие, стопанско дружество или друго юридическо лице, чийто създател е Република Сърбия, автономна област или орган на местното самоуправление, стопанско дружество с мажоритарно обществено участие и сдружения, вкл. и стопански дружества и сдружения в процедура на фалит и ликвидация, които в деня на влизане в сила на този закон са собственик, държател или носител на правото на ползване и разполагане с одържавеното имущество, пропорционално на правата, които има върху имуществото.

В случаите по чл. 23, ал.4 от този закон задължен е носителя на правото на ползване на строителната площ по този член.

Задължен за обезщетение във вид на държавни облигации и в пари е Република Сърбия.

Приобретателят на имуществото, който след одържавяването му, в съответствие със закона, е придобил право на собственост остава собственик и държател на имуществото и придобитите му права не могат да бъдат нарушавани.

Производството по молбите са води съгласно нормите на този закон. Въпросите, които не са уредени с този закон ще се уреждат съгласно нормите на закона, регулиращ общото производство.

Този закон не влияе върху прилагането на други норми за защита правото на собственост и на други права, придобити в съответствие със закона, освен ако не са в противоречие с него.

Конфликт на основанията за връщане на имуществото или за обезщетение
Член 12.

Молбоподателят, който има право да поиска връщане на имуществото на различни основания, може да осъществи това право за един и същ предмет на връщане само на едно основание.

Всички органи на Република Сърбия, органите на автономните области, органите на местното самоуправление и други органи и организации са задължени в рамките на своята компетентност и без отлагане, най-късно в срок от 30 дни то датата на подаване на молбата за издаване, да издадат необходимите документи и справки по чл. 42, ал.3-6 от този закон, с които разполагат.

Обезщетението, което е изплатено в пари или ценни книжа на бившия собственик на основата на чл. 2 от този закон, не се взима предвид при утвърждаване на правото на връщане на имущество или на обезщетение.

Не може да се иска връщане на плодовете, нито обезщетение за пропуснати ползи заради невъзможността за използване или управление на одържавеното имущество.

Глава втора

ВРЪЩАНЕ НА ИМУЩЕСТВО

Предмет на връщане
Член 15.

С този закон се връщат движими недвижими вещи, собственост на Република Сърбия, автономните области и органите на местно самоуправление, държавна, обществена или групова собственост, освен вещите в обществена или групова собственост, придобити възмездно.

Предмет на връщане са одържавени недвижимости: строителни площи, земеделски площи, гори и горски площи, жилищни и стопански сгради, апартаменти и бизнес-сгради и други обекти, които съществуват в деня на влизане на сила на този закон.

Предмет на връщане са одържавени движими вещи, вписани в обществения регистър, както и други движими вещи, които съгласно нормите, регулиращи културните блага представляват културно благо от голямо и изключително значение и които съществуват в деня на влизане в сила на този закон.

Общите разпоредби за връщането на недвижимото имущество се прилагат винаги, когато с този закон не е уредено различно за отделни видове недвижимо имущество.

Задължения за връщане е длъжен, в съответствие с този закон, за върне на бившия собственик правото на собственост и държане на иззетото недвижимо имущество, освен ако обектът не е уголемен по смисъла на чл. 17 на този закон.

Ако иззетото недвижимо имущество не може да се върне в цялост, на бившия собственик се връща част от иззетото имущество и обезщетение за невърнатата част в съответствие с този закон.

Ако след одържавяването обектът е уголемен, на бившия собственик се връща собствеността върху частта от недвижимото имущество, която му е иззета, а държането се връща на основата на споразумение или съдебно решение, т.е. като собственикът на уголемената част и бившият собственик могат по взаимно съгласие да уредят отношенията си върху въпросния обект, а ако такова не бъде постигнато те да бъдат уредени от компетентния съд.

1) недвижими вещи, които съгласно Конституцията и закона са изключителна обществена собственост;

2) служебни сгради и административни помещения, които служат за упражняване на регулирани по законов път компетенции на държавни органи, органи на автономни области и органи на местно самоуправление

3) недвижими вещи, които служат за извършване на дейността на заведения от сферата на здравеопазването, образованието, културата и науката или други заведения и обществени служби, основани от носителя на правото на обществена собственост и чието връщане би сериозно попречило на работата и функционирането на тези служби;

4) недвижими вещи, които са неразделна част от обекти, съоръжения или други средства, които служат за осъществяване на основната дейност на обществени предприятия или дружества, основани от носителя на обществената собственост, както и техни подчинени дружества от областта на енергетиката, телекомуникациите, транспорта, водното стопанство и комуналните дейности;

5) недвижими вещи, чието връщане би сериозно нарушило икономическата или технологично устойчивост и функционалност при осъществяването на основната дейност на субект на приватизация, който не е приватизиран, както и субекти, който се продава в процедура на несъстоятелност, както и юридическото лице, в чиято собственост се намират;

6) недвижими вещи, които са предназначени за представителни нужди на Народната скупщина, президента на Републиката и Правителството ;

7) недвижими вещи, собственост на Република Сърбия, предназначени за настаняване на чуждестранни дипломатическо-консулски представителства, военни и търговски представителства и представители в дипломатическо-консулски представителства;

8) Дворецът в Дединье, чийто статут се урежда със специален закон, както и други недвижими културни блага от изключително значение, собственост на държавата;

9) недвижима собственост, която е продадена или придобита в процеса на приватизация като имущество или капитал на субекта на приватизация, в съответствие със закона, уреждащ приватизацията;

10) недвижими вещи, които са продадени в производство по несъстоятелност на предприятия с мажоритарна обществена собственост, както и недвижими вещи, които представляват имущество на лицата в несъстоятелност, мажоритарна обществена или държавна собственост, които като юридически лица са продадени в производството по несъстоятелност;

11) в други случаи, регулирани от този закон.

за връщане на конфискуваното имущество и обезщетението

С този закон се регламентират условията, начините и процедурите за връщане на конфискуваното имущество и обезщетенията за конфискувано имущество, което е иззето на територията на Република Сърбия с прилагането на правилата за аграрна реформа, национализация, секвестиране, както и други закони и въз основа на акт за одържавяване след 9 март 1945 г. от физически и определени юридически лица и прехвърлено в общонародна, държавна, обществена или групова собственост (по-нататък в текста: връщане на имущество).

Този закон се прилага и за възстановяване на имущество, чието изземане е последица от Холокоста на територията, която днес влиза в състава на Република Сърбия.

Разпоредби

Член 2.

Правото на връщане на имуществото по разпоредбите на този закон може да се реализира за имущество, иззето чрез прилагането на следните норми:

1) Решение за преминаване в държавна собственост на вражеско имущество, за държавно управление на имуществото на безследно изчезнали лица и за секвестиране на имуществото, което окупационните власти насилствено са отчуждили;

2) Закона за аграрната реформа и колонизацията;

3) Закона за аграрната реформа и вътрешната колонизация;

4) Решението за създаване на съд за наказване на престъпленията срещу сръбската национална чест;

5) Закона за предотвратяване на спекулата и стопанския саботаж;

6) Закона за забрана на разпространението на национална, расова и религиозна омраза и раздор;

7) Закона за защита на народните блага и тяхното управление;

8) Закона за конфискация на имуществото и за извършване на конфискацията;

9) Закона за отнемане на военните печалби, получени по време на вражеската окупация;

10) Закона за гражданството на Демократична федеративна Югославия;

11) Закона за гражданството на Федеративна народна република Югославия;

12) Закона за отнемане на гражданството на офицерите и подофицерите на бившата югославска армия, които не желаят да се върнат в родината и членовете на военни формирования, които са служили на окупатора и са избягали в чужбина;

13) Наказателния закон за престъпления против народа и държавата;

14) Закона за предотвратяване на непозволена търговия, спекула и стопанския саботаж;

15) Закона за преминаване в държавна собственост на вражеското имущество и секвестиране на имуществото на безследно изчезналите лица;

16) Закона за имуществото, което собствениците са били принудени да изоставят по време на окупацията и имуществото, което им е иззето от страна на окупатора и неговите помагачи;

17) Закона за защита на общонародното имущество и имуществото под управление на държавата;

18) Закона за национализация на частните стопански предприятия;

19) Наредбата за арондация на държавните земеделски блага от общонародно значение;

20) Решение на Националния комитет за освобождение на Югославия за временна забрана за връщане на колонистите в предишните им места на живеене;

21) Закона за напуснатата земя на колонистите в Автономната Косовско-метохийска област;

22) Закона за преразглеждане на предоставяне на земя на колонистите в Автономната Косовско-метохийска област;

23) Закона за ликвидация на аграрните реформи, извършени до 6 април 1941 г. на големите земеделски владения в Автономна област Войводина;

24) Основния закон за еспроприацията;

25) Закона за експроприираните и конфискувани горски владения;

26) Наказателния кодекс;

27) Закона за изпълнение на наказанията, предохранителните мерки и възпитателно-корекционните мерки;

28) Наредбата за имуществените отношения и реорганизацията на селските трудови задруги;

29) Закона за национализация на наемните сгради и строителни площи;

30) Закона за използване на земеделските площи- ако ползвателите на правата не са получили друга площ;

31) Закона за определяне на строителните площи в градовете и населените места от градски тип;

32) Закона за изкупуване на частните аптеки;

33) Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и работата на кредитната система;

34) Наредбата за преразглеждане на разрешенията за работа и ликвидация на частните кредитни предприятия;

35) Правилника за процедурата по ликвидация на частните кредитни предприятия;

36) Указ на Председателството на Президиума на Народната скупщина на Федеративна народна република Югославия от 8 март 1947 г.

Отделните изрази, използвани в този закон имат следното значение:

1) под „имущество” се разбира иззетото движимо и недвижимо имущество, както и конфискуваните предприятия;

2) под „одържавено имущество” се разбира имущество, което на основата на чл. 2 от този закон е иззето и предадено в общонародна, държавна, обществена или групова собственост;

3) под „акт за одържавяване” се разбира правния акт, който е имал непосредствено действие, като присъда, решение или друг правен акт на държавния или друг компетентен орган, с който е извършена одържавяване на имуществото;

4) под термина „Агенция” се разбира Агенцията за реституция, която е създадена на основата на чл. 51 от този закон;

5) под термина „искане за връщане на иззето имущество или обезщетение (по-нататък в текста: искане) се разбира молбата, която упълномощено лице подава в Агенцията;

6) под термина „право на възстановяване на имущество или обезщетение” се разбира правото, което компетентния орган, в съответствие с този закон, потвърждава на молбоподателя;

7) под термина „предмет на обезщетение” се разбира иззетото имущество, описано в молбата, за което компетентния орган, в съответствие с условията на този закон, е потвърдил право на обезщетение;

8) под термина „основа на обезщетението” се разбира общата стойност на предмета на обезщетение, утвърдена от страна на компетентния орган, в съответствие с този закон;

9) под термина „обезщетение” се разбира сумата на средствата, утвърдена в съответствие с този закон, която на основата на решението за обезщетение ще получи ползвателя под формата на държавни облигации и пари;

10) под термина „бивш собственик” се разбира физическо или юридическо

лице, което е било собственик на иззетото имущество към момента на одържавяването му;

11) под термина „молбоподател” се разбира лице, което е подало молба в Агенцията;

12) под „ ползвател на възстановеното имущество или обезщетението” (по-нататък в текста: ползвател) се разбира лице, на което се връща имуществото или се потвърждава правото на обезщетение в съответствие с този закон;

13) под термина „незастроено строителна площ” се разбира площ, върху която не са построени обекти, построени са обекти в нарушение на закона и площ, върху която са построени обекти с временен характер;

14) термините: обект, строителство, реконструкция, дострояване, адаптация и саниране, както и други строителни термини се тълкуват и прилагат в съответствие с нормите, които уреждат строителството на обекта;
Видове реализация на правата
Член 4.

Имуществото се връща в натурален вид или се дава обезщетение във вид на държавни облигации на Република Сърбия и в пари, в съответствие с този закон.

Право на връщане на имуществото или обезщетение има:

1) местно физическо лице, което е бивш собственик на иззето имущество, а в случай на негова смърт или обявяването му за мъртво- неговите законни наследници, утвърдени в съответствие с нормите, уреждащи наследството в Република Сърбия и разпоредбите на този закон;

2) фондация, на която е иззето имуществото или неин правоприемник;

3) бивш собственик, който е върнал в свое владение иззетото си имущество на бивши

4) физическо лице, което е сключило договор за покупко-продажба с държавен орган в периода 1945-1958 г. ако по съдебен ред се установи, че е ощетено в размера на продажната цена и има право само на обезщетение в съответствие с този закон, намалено с размера на реално изплатената цена;

5) физическо лице – чужд гражданин, а в случай на неговата смърт или обявяване за починал, неговите законни наследници, при условие на реципрочност. Презюмира се, че съществува реципрочност с държавата, която не е регулирала връщане на имуществото, ако местно лице може да придобие право на собственост и да наследява недвиживо имущество в тази държава.

Право на връщане на имуществото или обезщетение няма:

1) физическко лице – чужд гражданин или неговите законни наследници, за което задължение за обезщетение носи друга държава, на основата на международен договор;

2) физическо лице – чужд гражданин или неговите законни наследници, които и без наличието на международен договор са обезщетени или правото на връщане на собствеността е признато от законодателството на друга държава

3) лице, което е било член на окупационните сили, които са действали на територията на Република Сърбия по време на Втората световна война, както и неговите наследници. Премахването на последиците от изземането на имуществото на жертвите на Холокоста и другите жертви на фашизма на територията на Република Сърбия, които нямат живи законни наследници, ще се уреди със специален закон.

Съществуването на реципрочност с друга държава и на международен договор по смисъла на този член се утвърждава служебно от Агенцията.

Разпоредбите на този закон се прилагат и спрямо имущество, което е конфискувано и след 9 март 1945 г., при условие, че бившият собственик е рехабилитиран до влизането в сила на този закон или бъде рехабилитаран на основата на искане за рехабилитация по чл. 42, ал. 6 от този закон, в съответствие със специален закон.

Бившият собственик има право на връщане на имуществото или на обезщетение в съответствие с този закон за имущество иззето на основата на разпоредбите за експроприация, които са се прилагали до 15 февруари 1968 г. ако на бившия собственик като обезщетение не е отстъпена друга недвижима собственост, жилищно право или друг вид право.

Бившият собственик няма право на връщане на имуществото или на обезщетение в съответствие с този закон за имущество, иззето на основата на разпоредбите за експроприация, които са се прилагали след 15 февруари 1968 г., за което е утвърдено обезщетение в пари или други вещи или права.

Ако иззетото имущество е престанало да съществува поради действието на висша сила, бившият собственик няма право на обезщетение в съответствие с този закон.

Иззетото имущество се връща в собственост и владение на бившия собственик, а ако това не е възможно съгласно този закон, бившият собственик има право на обезщетение.

Ако връщането на владението върху иззетото имущество не е възможно веднага, на бившия собственик ще се върне собствеността, а с лицето, което владее имуществото към момента на влизане в сила на този закон ще се установят наемни отношения при пазарни условия, ако с този закон не е предвидено друго.

Задължени за връщане на имуществото или за обезщетение

Член 9.

Задължен за връщането на одържавеното имущество в натурален вид (по-нататък в текста: задължен) е Република Сърбия, автономни области, орган на местното самоуправление, обществено предприятие, стопанско дружество или друго юридическо лице, чийто създател е Република Сърбия, автономна област или орган на местното самоуправление, стопанско дружество с мажоритарно обществено участие и сдружения, вкл. и стопански дружества и сдружения в процедура на фалит и ликвидация, които в деня на влизане в сила на този закон са собственик, държател или носител на правото на ползване и разполагане с одържавеното имущество, пропорционално на правата, които има върху имуществото.

В случаите по чл. 23, ал.4 от този закон задължен е носителя на правото на ползване на строителната площ по този член.

Задължен за обезщетение във вид на държавни облигации и в пари е Република Сърбия.

Приобретателят на имуществото, който след одържавяването му, в съответствие със закона, е придобил право на собственост остава собственик и държател на имуществото и придобитите му права не могат да бъдат нарушавани.

Производството по молбите са води съгласно нормите на този закон. Въпросите, които не са уредени с този закон ще се уреждат съгласно нормите на закона, регулиращ общото производство.

Този закон не влияе върху прилагането на други норми за защита правото на собственост и на други права, придобити в съответствие със закона, освен ако не са в противоречие с него.

Конфликт на основанията за връщане на имуществото или за обезщетение
Член 12.

Молбоподателят, който има право да поиска връщане на имуществото на различни основания, може да осъществи това право за един и същ предмет на връщане само на едно основание.

Всички органи на Република Сърбия, органите на автономните области, органите на местното самоуправление и други органи и организации са задължени в рамките на своята компетентност и без отлагане, най-късно в срок от 30 дни то датата на подаване на молбата за издаване, да издадат необходимите документи и справки по чл. 42, ал.3-6 от този закон, с които разполагат.

Обезщетението, което е изплатено в пари или ценни книжа на бившия собственик на основата на чл. 2 от този закон, не се взима предвид при утвърждаване на правото на връщане на имущество или на обезщетение.

Не може да се иска връщане на плодовете, нито обезщетение за пропуснати ползи заради невъзможността за използване или управление на одържавеното имущество.