За българския език в чужбина и за ролята на българската държава



Дата02.02.2018
Размер275.62 Kb.
ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В ЧУЖБИНА И ЗА РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

(между традициите и съвременните реалности)

Ценка Иванова (Великотърновски университет)
Предмет на изложението е статусът на българския език в чужбина, където се наслагват традиции и стереотипи от предходни периоди и нови ситуации, породени от промените през последните две десетилетия. Прави се обзор на дейностите, които осъществява българската държава за популяризиране на българския език и българската културна идентичност по света. Предлага се нов тип организация на осъществявани и на отсъстващи от сегашните практики дейности.

Ключови думи: български език в чужбина, българи по света, чуждестранна българистика, българска държавна политика.
FOR THE BULGARIAN LANGUAGE ABROAD AND FOR THE ROLE OF THE BULGARIAN STATE

(between the traditions and contemporary realities)
Cenka Ivanova (University of Veliko Tarnovo)
The subject of the statement is the status of the Bulgarian language abroad where traditions and stereotypes from previous periods and new situations are deposited, caused from changes in the last two decades. A review is made of the activities which the Bulgarian state implements with the aim of popularization of the Bulgarian language and the Bulgarian cultural identity on a world level. A new type of organization of implemented and absent from present practices activities is being proposed.

Key words: Bulgarian language abroad, Bulgarians all over the world, foreign Bulgarian studies, Bulgarian state policy.
1. Светът, в който живеем, се променя с ускорени темпове, а те на свой ред промениха облика на комуникациите в различните им проявления, особено през последните няколко десетилетия. Глобализираният свят преориентира ценностни системи, манталитети и традиции; прокарват се поколенчески различия в маниерите на общуване между държави и народи, между общности, обособени по различни признаци. Въпреки придържането към схващането, че езиковото самосъзнание на отделната личност е един от стожерите на националната идентичност в цялата нейна съвкупност, на практика в традиционно “резервирани” за националния език полета на интелектуална дейност все повече започва да се налага специфична езикова глобализация. От друга страна, на фона на предизвикателствата на мултиезичието и мултикултурализма, уважението и интересът към „своя” език от другите подхранват личностното самочувствие за собствена езикова и културна равнопоставеност и за принадлежност към културните ценности на цивилизования свят.

1.1. За измеренията на националната идентичност съществуват разнообразни мнения и гледни точки. Но в центъра на която и да е човешка общност и човешка дейност стои комуникацията, чийто ключов носител е езикът. Така стигаме до въпроса за националната култура и за езика, на който пряко или опосредствано е създадена тя, както и за съвременното им присъствие в свят, който заличава граници.

За разлика от политиката на единни стандарти в областта на икономиката, инфраструктурата, екологията, социалните дейности и човешките ресурси, според философията на мултиезичния Европейски съюз начинът, по който присъства отделната (национална) култура, е грижа на нейните носители. От друга страна ЕС, чрез свои законодателни мерки и инициативи, подкрепя всички видове дейности, които благоприятстват добрата комуникация и диалогичността в разноезичието на Стария континент. Езиковата тема е може би най-чувствителната, защото се проявяват страхове от намеса в собствената национална езикова политика. Следователно всяко действие, произлизащо от българската политика спрямо българите и българистиката в чужбина би трябвало да започва от ключа към комуникациите с метрополията – българският език.

1.2. За България и българите продължава да бъде актуален въпросът за „вписването” в глобалния свят, като от едната страна стоят политики и дейности, показващи и стремящи се към равнопоставеност и съпоставимост с други държави и народи, а от другата страна е приобщаване към българската идентичност и опознаване на нейните носители чрез организацията на дейности, които са насочени: а) към самите носители на българска идентичност „по рождение”; б) към българите извън пределите на българската държава; в) към представители/носители на други идентичности, но свързани с българския език и българската култура; г) към представители на малцинствени общности в границите на българската държава.

1.2.1. През последните две десетилетия българската държава, чрез различно организирани свои дейности, постигна значителен напредък в политиката си към българите по света: реални действия/грижи към българската историческа диаспора, отнасящи се до придобиване на българско гражданство, образование в България, финансово и материално подпомагане на обучението по български език и култура в училища в чужбина, форми за повишаване на квалификации и компетентности за нуждите на обучението по български език и култура, културни събития, възраждане/ утвърждаване на традиции и др. Политическият климат и националното законодателство благоприятстваха също появата на организации в неправителствения сектор / фондации, чийто предмет на дейност е насочен и към българите по света.

Изучаването на български език и култура в чуждестранни университети следва традиционни, наследени от предходни периоди практики или е включено в нов тип университетски специализации. Българската държава също по традиция поддържа стандартизирани модели на координация, подпомагане и „обслужване” на българистични колегиуми в задгранични университети – без обаче да са постигнати значими нови практики, които да бъдат сравними с други държавни политики.

1.2.2. Наред с отчитането на редица конкретни резултати, които правят все по-съпоставима политиката на нашата държава с други държавни концепции, отново на базата на сравнението могат да се посочат и „бели полета” за дейности, които нямат аналог във вътрешнополитическата организация на обществото.

Причините за необходимостта да се обсъди нов тип подход за политиката на българската държава към българите и българското присъствие чрез езика и културата по света са разнопосочни:

- като цяло от миналото се наследиха „разпръснати” из различни институции дейности, адресирани както към българите по света, така и към представянето на българския език и култура по света;

- светът се променя, промени се обликът на българската диаспора, промени се статусът на българския език и на българистичното образование в чужбина;

- поради идеологическа обремененост в миналото се компрометираха звена (напр. Центърът по българистика) и бяха разформировани, но предметът на дейност не бе „покрит” и актуализиран от друга координираща структура...

Когато се говори за статуса на българския език по света, в този случай той е фокус, сборно понятие, което съсредоточава в себе си политиката за съхраняване, разширяване и всестранно присъствие на българската национална идентичност сред другите. Тази политика би трябвало да борави с адекватен инструментариум за конкретни целеви групи, като йерархизира в различен порядък дефинираните дейности съобразно съответната социална среда. Нужно е да отчитаме и факта, че в другоезична среда в съвременния свят все по-бързо се заличават различията между българите и другите; че не във всички случаи можем да разделим целеви дейности, свързани с разпространението на езика и културата на такива, насочени само за българи и на насочени само за чужденци.

2. Езиковата карта на обединена Европа поражда въпроса как отделните страни реагират на езиковото и културното многообразие и какви са собствените им концепции за присъствие сред другите. По наше мнение, освен познаването на традиции и практики с десетилетна история в западноевропейските страни, е удачно да се проучи опитът на страни от бившия Източен блок поради типологически общи черти, които са наследство от миналото от една страна и поради успешен преход към нови реалности – на първо място Полша, също Унгария, Словакия, Чехия, Словения, Румъния и др. От по-друг ракурс би следвало да се анализират практики и организация на дейности на страни, където има компактни български общности (Украйна, Молдова, Сърбия). Нужна е повече съвременна конкретика при опознаването на политиката на страни, които с дейности «изместват» присъствието на българския език и култура в трети страни. За придобиване на информация за съвременните реалности на първо място са нужни повече изследвания на състоянието сега – смяната на поколенията и динамиката на живота са преобърнали някои наши по-стари представи.

2.1. В съвременния глобализиращ се живот езиковата практика на отделно взетата личност придобива качествено нови характеристики, непознати в своята мащабност допреди няколко десетилетия. Първата особеност на европейския гражданин напр. е широко застъпеното многоезичие, като това качество има различни измерения при старите и младите поколения – един млад човек от Европа днес ползва средно по 3 езика. Втората съществена особеност е фактът, че в свят без граници невинаги майчиният/родният език е езикът, който личността владее най-добре писмено и говоримо. Поради това в социолингвистиката и в европейската специализирана терминология се наложи определението за първи, втори, трети език по компетентност (има се предвид книжовният/стандартният език). Тази йерархизация на езиковите умения е функция и на общи стандартизирани критерии за владеене на даден език (Обща европейска езикова рамка). Първият език по компетентност може да бъде друг, когато лицето е получило цялостното си образование и се е социализирало в друга езикова среда. Ето защо европейската езикова политика, освен че е насочена към задължителното усвояване на езика на страната, в която живее и се реализира социално и професионално отделната личност, поощрява и правото на обучение на роден език, от което да следва възможност за ползване на този език за определени информативни, образователни, културни и социализиращи потребности.

2.2. Категоризирайки целевите групи по критерия български език и култура извън пределите на българската държава, трябва да се имат предвид следните, различни от ситуацията в границите на държавата, обстоятелства:

- В чужбина българският език не е официален език за друга държава (т.е. не е равнопоставен официален/държавен език наред с друг език в дадена държава);

- Той няма и статут на регионален официален език и произлизащите от това възможности (според тълкуванието на ЕС);

- Българският език е език на малцинство с произлизащите от международните правни актове възможности за носителите му (главно в държави извън ЕС);

- В определени страни българският език е в «островно» положение спрямо другия език и също отразява специфики на междуезиковите и междукултурните отношения (банатски българи, бесарабски българи и др.);

- Като език на държава членка на ЕС българският език е равноправен европейски език с произлизащите от това възможности: право на регистрация на училище, в което да се преподават езикът и националната култура, право за полагане на матура по избран втори език (в случая – български), право за информиране по въпросите на европейското законодателство на «своя» език и т.н.1

2.3. Българите в чужбина притежават специфични характеристики. Те могат да се представят в рамките на няколко хронологично очертани типа:

1) Историческа диаспора (с няколко вълни на преселения; без непосредствена граница с езиковата метрополия; с непосредствено продължение на българската езикова територия – като последица от прекрояване на граници);

2) Политическа емиграция – преди и след 1944 г.;

3) Икономическа емиграция: а) стара – от началото на 20. век и между двете световни войни, главно в северна и южна Америка; общности на градинарите в централна Европа – преди и след Втората световна война

б) нова – от последните 20 години, т.е. след 1989 г.: в Европа (различна „плътност” в европейските страни); в Северна Америка (САЩ, Канада); в Австралия; в южна Африка...

Всяка една подобна общност встъпва в конкретни контакти и отразява процеси на дифузност със средата, в която живее. Отношението на българите от диаспората към родината майка и родния език е различно и то се променя със смяната на поколенията. За историческата диаспора, за нейната история, за сегашното й състояние и развитие има многобройна литература. За тази категория българи българската държава провежда целенасочена политика, но в определени дейности би могла да се отличава с повече прагматика и ефективност. Съвсем друг подход се налага към политическата и новата икономическа емиграция, която е направила своя избор за напускане на родината след етап на обучение и социализация в своята, българската езикова среда и има по-друг маниер на контакти с метрополията. В този случай от страна на тази категория българи са налице както ангажирано отношение към организацията и живота на българското общество, така и сравнението с модели и практики на културна и езикова политика, осъществявана от други страни. Интересен предмет на социологическо и етнолингвистично проучване обаче представлява поколението на най-новата икономическа емиграция, родено и/или образовано в друга езикова среда. В тази категория не би трябвало да се пропускат и лицата от смесени бракове и техните наследници.

2.4. Чуждестранните българисти са другата изключително важна целева група: преподаватели, учени, студенти. Тази занимаваща се професионално с българския език, история и култура категория е всъщност главният посредник в интеркултурните контакти; тя е българското лоби в един твърде широк и постоянно променящ се периметър. Тук ключово място заема университетската задгранична българистика като сборно понятие и тя би трябвало да получи силен тласък чрез планомерна и модерна политика и подкрепа2 – като не се пренебрегва обстоятелството, че българистичните специалности в чужбина все повече започват да „се захранват” от студенти с български произход – както от историческата диаспора, така и от новата емиграция и смесените бракове.

2.5. Лица – чужди граждани, за които владеенето и ползването на български език е неотменна част от професионалните занимания. Немалка група представляват също журналисти, политолози, икономисти, служители в международни и европейски политически и финансови институции, които работят с България. Тази категория чужди граждани играе ключова роля за определени страни от международните контакти на българската държава. Към тях бихме могли да присъединим, като свързващо звено с университетската българистика, групата на преводачите – с изключително отговорна роля както за превода в областта на политиката на ЕС (неслучайно Дирекцията по превод има най-многоброен апарат от постоянни и временни служители), така и в областите на специализирания и на художествения превод. Последиците от глобализацията се проявяват осезаемо и опосредствано в значителния превес на специализирания превод. Обучаването на преводачи поставя изисквания пред университетското образование за качество на обучението и неговото приложение.

2.6. Чужденците или гражданите на други държави, които трайно се установяват да живеят и работят в страната са също целева група в политиката за българския език и култура зад граница. Изискванията за езикова компетентност и начинът, по който се установява тя, не могат да бъдат различни от общите стандарти и практики в други страни.

3. Съвременното схващане за статуса на българския език и култура в чужбина се приема в най-широкия смисъл като представяне на съвременния облик на българското общество чрез преподаване и изучаване на български език извън пределите на българската държава, на българска литература и българско странознание (история, география, култура, изкуство и т.н.), чрез научни изследвания, посветени на българистични проблеми, приложения на познанията по български език и култура чрез превода в неговите различни жанрове, популяризиране на българската култура във всички нейни разновидности.

3.1. През последните години (т.е. през 21. век) бяха направени опити за диагностика на състоянието на задграничната българистика с цел партниране с държавата, която чрез своята координираща роля да се ангажира с дългосрочна и устойчива стратегия3: среща на чуждестранни българисти през м. септември 2001 г., организирана от Съвета за чуждестранна българистика при БАН, в партньорство със Софийския и Нов български университет; две кръгли маси от летните семинари във Великотърновския университет (2001 и 2006 г.) на тема „Статус на университетската задгранична българистика”, регистрирали конкретни проблеми на студенти, докторанти, преподаватели и преводачи от близо 40 университета по света; теренни проучвания, конференция и публикации по научен проект на Софийския университет „Българските лингвистични острови на Балканите” (2005); кръгли маси (2005, 2006, 2007) и срещи-конференции (2008, 2009, 2010, 2011), организирани от Агенцията за българите в чужбина и/или от Асоциацията на българските училища в чужбина по проблеми на българските училища в чужбина; традиционни световни срещи на българските медии от чужбина; Национална кръгла маса/конференция, посветена на съвременния български език (март 2007 г., НДК, инициатива на Националния дарителски фонд „13 века България”); международни срещи на преводачите – чуждестранни българисти, организирани от Министерството на културата (първата бе през м. септември 2008 г.)... Също през последните години, чрез Националния фонд „Научни изследвания”, са защитени проекти от академични/ университетски колективи по различни аспекти от проблематиката за българския език в съвременните реалности във и извън пределите на българската държава (Софийски и Пловдивски университет). В университетското образование в България също има раздвижване: пример е магистърската програма във Великотърновския университет „Българският език като втори език. Преподаване на български език в чуждоезикова среда и сред малцинствени общности”. Нужното внимание и публичност заслужават също инициативите и ритмично провежданите конференции по актуални проблеми на българския език и българската култура в университети извън България (славистични катедри в Бърно, Москва, Рим, Сегед и др.), преводачески школи с българисти (Торун, Загреб и др.). По инициатива на български дипломати в някои страни се провеждат срещи на чуждестранни българисти (напр. в Полша). Известни са и редица други практики, свързани със статуса на българския език в чужбина. Това изложение не претендира за изчерпателност, а цели да се очертае типология на проявите.

3.2. Въпреки инициативността на посочените институции, дейностите с предмет българският език и българската култура зад граница, вкл. и българите в чужбина, в своята цялост и обхват са по-скоро несистемни и неритмични. Всяка една от посочените прояви е организирана сама за себе си, а изнесените резултати от наблюдения и изследвания не са предусловие за вземане на решения в областта на тази политика. Причината е в „разминаването” на хората – тези, които чертаят стратегиите, не са запознати с конкретни и важни изследвания, а тези, които правят изследванията, ги представят пред аудитория, от която не зависи вземането на важните решения (пример: обособени блокове по проблеми на българския език и законодателството у нас и в чужбина на юбилейните конференции в Шуменския и Пловдивския университет през септември и октомври 2011 г.). Оформя се известен парадокс: призивите за приложения на научните изследвания не намират почва. В областта на хуманитаристиката именно подобни дейности доказват приложимостта на науката и „оправдават” необходимостта от инвестиции, които имат дългосрочна и многоаспектна възвръщаемост. Факт е обаче и обратната страна – повечето изследователи на конкретни проблеми не стигат до формулировката на приложими стратегии.

4. Обучението по български език и култура в чужбина се отличава по някои коренно различни обстоятелства, които са свързани със социологически и психолингвистични характеристики на целевите групи – както на носители на други езици и култури (чужденци), така и на българи, живеещи в чужбина. Преди да се формулират дейности, произтичащи от концепцията на държавата за политика, насочена към българския език и българистиката в чужбина, както и към българите по света, са необходими научни и научно-приложни изследвания. Някои изследователски ракурси ще регистрират обект, който, както вече бе посочено, не бе познат до 90-те години на 20. век.

4.1. Български училища в чужбина



- Български държавни училища в чужбина. Под „училище в чужбина” според по-стара нормативна база се разбираха единствено българските държавни училища в Будапеща, Прага, Братислава (през 70-те и 80-те години на 20. век подобни училища са функционирали и в други страни, напр. Куба, Либия). С промените в нагласи на обществата и поради други конкретни обстоятелства в някои от тези училища сега се записват и деца, които нямат пряка връзка с български произход – т.е. е налице посоченото по-горе заличаване на границите между адресати – българи и други, напр. в училището в Братислава. Подобни ситуации са любопитни за анализ – както междувпрочем и цялостната им история като образователна институция, но и като средище за културен и творчески живот на български общности.

- Съботно-неделни български училища в чужбина. През 2008/2009 г., след настойчиви действия на Асоциацията на българските училища в чужбина (качествено нов феномен на спонтанно организиране на новата българска диаспора в културно-просветни организации по света) бе създадена финансираща програма към МОН/МОМН Роден език и култура зад граница. В съвременните реалности за „училище в чужбина” се приема всяка регистрирана организация извън България, която извършва обучение по български език, литература, история и география на България по утвърдени от МОМН програми, както и други дейности, свързани с българската култура и традиции. Статутът на този тип съботно-неделни училища, за които има вече и Постановление на МС от 8.12.2011 г., е разнообразен – някои са към посолствата на страната ни, други – към църковни общини, трети са плод на самоорганизирала се българска емигрантска общност и са регистрирани според законодателството на съответната страна. От българска страна, освен официални държавни институции, помагат фондации, общини. В обсъждащия се нов закон за предучилищното и училищното образование е обособен раздел за българските училища в чужбина. В продължение на няколко години МОН/МОМН определено въведе ред в ситуация, непозната преди 90-те години на миналия век, с което се доближаваме до добри практики на други държави, напр. Полша (макар че кръгът все още не е затворен). Нормативното дефиниране на статута и предмета на дейност на този тип училища се натъква на конкретни специфични казуси, някои от които ще бъдат посочени по-нататък. Тук посочваме обаче дублирането на системата за контрол върху финансирането на проекти и функционирането на тези училища от МОМН и Агенцията за българите в чужбина – за дейност, която, независимо от спецификата си, е образователна и си има ресорно министерство.

- Училищата сред историческата диаспора са в обсега на образователната политика на съответната държава, с различна тежест” на мястото на българския език: в Украйна, Молдова, Сърбия. В рамките дори на една от посочените държави съществуват паралелни модели: българският език е език на обучението, т.е. основните предмети се преподават на български, плюс официалния език и предмети от необходимия кръг знания за страната, в която живее малцинството; процесът на обучение е двуезичен, т.е. едни предмети се преподават на български, други – на официалния език на страната; българският език е предмет майчин език”, а обучението се провежда на държавния език. Въпреки някои конкретни публикации, не ни е познато цялостно изследване за учебно съдържание, за предмети, преподавани на български език, за квалификация на учителите, за учебниците и учебните помагала на български език, за авторите/съставителите (според законодателните уредби на съответните държави)4. В някои училища се осъществи преход от официалния държавен език към обучение на български, което изправя пред конкретни казуси без аналог учителски колективи и ръководства (гимназията в Цариброд/Димитровград, Сърбия). Напр. в Димитровград бе нужна помощ от академичните среди за адаптация на допустимия процент учебно съдържание от националната/българската история и култура в сръбските програми – осъществена бе по проект с ДИПКУ – Варна (към Шуменския университет); нужен бе коректировъчен курс по български език за гимназиалните учители, завършили сръбски факултети (проведен с лектор от Великотърновския университет). Кандидатстудентските курсове, организирани чрез МОМН, се водят от лектори от Софийския университет и т.н.

4.2. Университети с българистична специализация. Важно е да се обърне специално внимание на задграничната университетска българистика, защото основното място, където се подготвят специалисти, владеещи български език в чужбина, са университетите – която и да е форма на специализирана дейност, свързана с определен език и култура, ползва кадри с определен ценз, който се придобива в системата на университетското образование. Знания по български език и българско странознание се придобиват основно в катедри по славистика (по традиция) или балканистика (една по-нова образователна концепция), но и в академични звена с интердисциплинарна ориентация (като отклик на променящите се нагласи в стратегиите на университетите по света). В държавите, където се намира историческата диаспора, се подготвя основната част от преподавателските кадри: подобна роля изпълнява българистиката в Тараклийския, Одеския, Белградския и други университети. Студентите българисти провеждат педагогическата си практика и изпитните уроци в училищата, в които се провежда обучение на български език. И тук е нужен актуален анализ с конкретни методологически въпроси, от който да произлиза и синхронизирано партньорство от българска страна (изпращането на лектори по български език от МОМН в задгранични университети е само първата важна стъпка).

4.3. Проблемите на методическата организация на работата са може би най-важната страна от конкретизацията на образованието по български език в чужбина. Все по-често се поражда необходимостта от преподаване на българския език по-скоро като чужд и/или в чуждоезикова среда за ранна и по-късна възраст – за деца на български граждани, които нямат намерение да се връщат в родината, за деца билингви, за възрастни и под. Въпреки определени резултати (учебници, работни тетрадки и под.), съставени по методиката на Общата европейска езикова рамка, все още нямаме разработени стандарти за българския език като чужд чрез програми за цялостен цикъл на обучение, за различни възрасти и за различни цели. Този процес изисква време, натрупвания от знания и практика, изследователски проекти – немалко стандарти по други езици показват, че се работи с десетилетия. Нужно е преразглеждане на нормативната база, която понастоящем обременява с данък добавена стойност учебници, учебни речници, работни тетрадки и под. Цялата поредица учебна литература, нужна за обучението, както и мултимедийните продукти, са скъпи издания. Важна е и темата за специализирани образователни сайтове, за тяхната концепция и поддръжка.

5. Институциите в България с предмет на дейност българите, българският език и българската култура по света от една страна и чуждият опит – от друга, са също в обсега на дискутираната тема. Разнообразната палитра от дейности е разпръсната из различни институции: свързаната с образованието дейност е в ресора на Министерството на образованието и науката (както е преобладаващата практика в другите страни), друга – на Министерството на културата, трета – на Министерството на външните работи, също – на Агенцията за българите в чужбина (като трансформация на някогашния Комитет за българите в чужбина).

5.1. С междудържавните спогодби за образователен, научен и културен обмен са свързани основаните семинари по български език и култура в български университети с предмет на дейност чуждестранна българистика: Летните семинари по български език и култура към Факултета по славянски филологии на Софийския университет и на Великотърновския университет (по-късно Международен българистичен център), Балканистичният зимен семинар към Югозападния университет в Благоевград. Съветът по чуждестранна българистика към БАН, създаден в края на 90-те години на 20. век е ориентиран към изследователската дейност, издава бюлетин, подготви база данни за учени-българисти по света. Свой периметър с адресат пребиваващи и обучавани на българската езикова територията носители на други езици има Департаментът за чуждоезиково обучение към СУ (някога Институт за чуждестранни студенти), както и по-късно възникнали структури към други български университети.



5.2. Културните институти. Българската културна политика по света, схващана в най-широкия смисъл, е основният генератор за формиране на представата у другите за една нация – особено тогава, когато чуждите граждани са нямали преки впечатления чрез посещения в страната. База за сравнение в тази област са устойчивите практики на дългогодишни национални културни институти, които координират работата по обучението на съответния език и култура в чужбина чрез своите представителства и квалифицирани кадри от съответната област. Тези културни институти са водещ фактор в организацията на езиковото обучение (включително провеждането на изпити по съответните европейски стандарти), в разпространението на литература на съответния език, в организацията на културни прояви, в провеждане на стратегията по превода на произведения на емблематични национални автори на съответния език; поддържат библиотечен фонд, читателски клуб и т.н. Културните институти организират прояви не само на „своята” територия, но и в университетите, където се изучава езикът, в училищата (ако имат такива на територията на „другата” държава), в клубовете на „своята” диаспора, организират конкурси и викторини с наградни фондове, кореспондират с национални фондации, които ги подпомагат финансово. Примери за подобни институти са Alliance Franaise, British Council, Centro de lingua e сultura italiana, Goethe-Institut, Институтът “Сервантес” – Испания, Полският културен институт, институтите на Холандия, Португалия, Швеция, Чехия, Румъния и др.

Българската държава има свои културни институти/центрове към Министерството на културата, които действат според приет нормативен документ. Не става ясно обаче как се конципира културният им календар за годината чрез общи и чрез насочени към целеви групи дейности. Мрежата от български културни институти по света не е изградена по аналогичен начин на държави, които имат успешни практики чрез комплексен предмет на дейност. В класическия случай културният институт е обособена национална структура (напр. към президентската институция) с подразделения и служители в различни страни, които обединяват специфични дейности от областта на образованието и културата.

6. В контекста на сравнението стигаме до извода, че ангажираността на българската държава с една съвременна и адаптивна политика за българския език и българистиката в чужбина, както и за българите извън границите на българската държава предполага на първо място добри анализи и познания за съвременни практики. Новата президентска администрация на Република България декларира намерение да инициира изработването на модерна концепция както за българите по света, така и за една по-всеобхватна ангажираност на държавата със съвременна политика за българското присъствие зад граница.

Като надредна в политиката на българската държава би трябвало да се постави концепцията за статуса на българския език по света във всичките му разновидности, проявления, субекти и адресати. Като нейни съставни форми или прояви би трябвало да се включат дейности, които да се администрират от специализирана и компактна структура с предмет на дейност – българският език и българската култура в образователната, академичната и културната си проекция в чужбина.

Към формите на работа могат да се посочат следните дейности:

- обособен сайт за достъп до информация по въпроси, свързани с българския език и култура зад граница и за поместване на нужна методическа и друга организационна информация;

- учредяване на ежегодна награда в областта на чуждестранната българистика в две категории: а) чуждестранен българист изследовател и б) български учен – изследовател на българите от диаспората (език, литература, култура);

- чуждестранни българисти да имат възможност да записват магистърски и докторски програми в български университети с намалени такси;

- концепция за преводачески проект от типа „Какво искаме светът да знае за нас”5;

- поддържане на информация за планове и учебни програми, по които се изучава български език в системата на университетското образование по света, както и в образователните институции, свързани с българската диаспора6;

- поддържане на контакти с преподаватели – чуждестранни българисти, които трудно намират път към езикови семинари или научни форуми, чрез които да контактуват (други страни го правят ежегодно) със страната7;

- създаване на Международна асоциация на преподавателите българисти в чужбина (такива имат преподавателите по немски, полски, руски и много други езици)8;

- българските лектори, изпращани в чужбина, да придобиват/защитават нужния ценз и предлаганата структура да координира методически подготовката/ информираността по съвременни практики в преподаването на българския език в чуждоезиковата среда, снабдяването с литература, мултимедийни продукти и други средства, нужни за обучението;

- да се потърсят начини за съвременно оборудване на лекторатите по български език, за да бъдат съпоставими или конкурентни в някои „съперничества” при избора на българистична специализация от студентите в чужбина9;

- да се създаде методическа библиотека по български език като чужд, т.е. да има място, където да постъпва учебната литература, съставяна от чуждестранни българисти или от българи, преподаващи в училища/университети в чужбина10;

- да се обсъди план за провеждане на повече семинари по български език и култура за различни категории участници и възрасти в България, вкл. и за езикови летни лагери и да има фондации, които да финансират подобни прояви;

- почти забравена и без нужното „обгрижване” е подготовката на чуждестранни българисти за преводачи, която от професионална гледна точка трябва да бъде перманентна – особено като се вземе под внимание нуждата от подготвени праводачи за европейските институции11;

- към фонд „Научни изследвания” да се обособи направление „Български език и култура в чужбина” с няколко приоритета: изследователски, научно-приложен за учебници/ и мултимедийни продукти, научно-приложен за учебна лексикография, научно-приложен за методическата подготовка на учители и други.


7. Финансирането и администрирането на дейности по български език и култура зад граница се нуждаят от осъвременяване, от преосмисляне и освобождаване на ресурси, които „изтичат” за заплати и поддръжка на административен апарат в държавни институции вътре в страната.

Ако средствата за политиката към българите по света и за разпространение на българския език и култура зад граница се прегрупират на базата на дефинирани дейности и единна методика за координация с подготвени от практиката специалисти, би могла да се осъществи постъпателно една планирана и дългосрочна дейност. Така са направили държави, които са постигнали и постигат по-добри резултати в този вид политика.



Една подобна концепция би трябвало да се придържа към основни принципи за съвременна политика, адресирана към българския език, българите и българската култура извън България. Политическите решения трябва да са функция на предварителни експертни анализи, отразяващи спецификите на дейностите и да са обвързани с ясна визия за осъществимост и финансиране. Нужно е да се отчита също обстоятелството, че не винаги идея и действие, които ние като носители на българска идентичност смятаме за представителни и работещи, получават същото отражение и ефект през погледа, манталитета и представите у носителите на други култури. Конкретните дейности биха могли да се оформят като дългосрочна стратегия така, че да не бъдат „заложник” на политически рокади в управлението на всеки изборен цикъл, да имат надпартиен характер и програма. Те могат да залегнат в дългосрочна програма с конкретни стъпки в тяхната логически осъществима последователност и приемственост, която да бъде база за устойчива политика и след този период.
Литература:

Иванова 2005: Иванова, Ц. Българският език в европейското университетско образование – статус, проблеми, перспективи. // Езиковата политика на Европейския съюз и европейското университетско пространство. Велико Търново: ПИК, Първи том, 64-75.

Иванова 2007а: Иванова, Ц. Статусът на българския език в Сърбия от социолингвистичен и лингвокултурологичен аспект. // Българските острови на Балканите. София: Фигура, 188–202.

Иванова 2007б: Иванова, Ц.. Съвременният български език, българската държава и светът, в който живеем (По повод на Националната кръгла маса или конференция, посветена на съвременния български език – 29 март 2007 г., Национален дворец на културата). // Проглас, кн.1/2007, 165-172, В. Търново.

Иванова 2012: Иванова, Ц. Българите в чужбина, българският език, българската културна идентичност и българската държава. // http://www.president.bg/pdf/KDNRI_BG-KONCEPCIA-CENKA_Ivanova-NOV.pdf

Пачев 2007: Пачев, А. България  и българският език в Европейския съюз.// www. balgarskiezik.org/1-2007/A_Pachev.pdf

Пенкова 1999: Пенкова, Р. Обучение по български език в чуждоезикова среда. София: Национален институт по образование.

Петрова 1997: Петрова, Ст. Българският език като чужд (история и методика). София: ИКТУС Принт.

Първев и др. 1981: Български език за чужденци – актуални проблеми на обучението (ред. Хр. Първев, Ив. Буюклиев, Е. Герганов, А. Данчев, В. Кювлиева, А. Лазарова, П. Троев). София: ИЧС и Факултет по славянски филологии - СУ.

Славова 1999: Славова, Л. Проблеми на обучението по български език на българи в чужбина, Варна: ИПКУ.


1 Няма много изследвания и статистически данни за говорещите български език в страните от ЕС в цялостната палитра от разнообразни ситуации и комбинации, както и другаде по света (такива има за отделни български общности, а чужд опит и практика са поместени напр. на сайта на МОМН). Няма междувпрочем и комплексно изследване (или не е известно в по-широк мащаб) за броя на говорещите български език в рамките на българската държава като роден/майчин, като втори по хронология на усвояване (от психолингвистичен аспект), за говорещите само друг (не-български) език – от което би следвало да се изгради адекватна образователна политика (данните от националната статистика не дават пълнота на нужната картина).


2 Статусът на университетската задгранична българистика започва по-осезаемо да се припознава като обект на анализи и академично партньорство с българските университети. Последната проява е кръглата маса по повод 50-годишния юбилей на Международния летен семинар по български език и култура на Софийския университет „Минало, настояще и перспективи на чуждестранната българистика” (19. юли 2012 г.).

3 Проучванията на статуса на чуждестранната българистика бележат своето начало от втората половина на 20. век – паралелно с утвърждаването на международните летни семинари за чуждестранни българисти и слависти в Софийския и Великотърновския университет. Основаването на специализирани институции за обучение на чуждестранни граждани по български език в България (Институт за чуждестранни студенти, департаменти към други висши училища) обособява и разгръща изследванията по методика на преподаването на българския език като чужд. Поставят се основите на методологията за създаване на учебници по български език като чужд и помощна литература - вж. част от специализираните издания, в които се съдържа и предходна библиография, в цитираната литература.

4  МОМН чрез свои структури организира курсове за повишаване на квалификацията на учители, работещи в този тип български училища. Партньор се явяват някои фондации. МОМН чрез свои структури организира курсове за повишаване на квалификацията на учители, работещи в този тип български училища. Партньор се явяват някои фондации. В литературата тук са посочени монографични изследвания за българската диаспора и българския език в някои страни, напр. Украйна, Унгария, Сърбия и др.

5 Отсъства информация (няма изследвания) кои произведения на българската литература са преведени във всяка една от страните членки на ЕС например, както и другаде; има ли „остарели” преводи и под. Сравнение: някои страни имат един вид свой „канон” – кое от националната им литература да бъде преведено на повече езици.

6 С разформироването на Центъра за българистика и с реорганизациите в просветното министерство непосредствено след 1989 г. явно се е прекъснала нишката на информираност за предходните десетилетия, вкл. кога и къде са открити първите лекторати по български език в чужбина и каква е съдбата им сега, в кои университети по света изучаването на български език има дълги традици, кои са първите учебници по български език, издавани в чужбина и какво е състоянието сега и под. Нужна е организация за осъвременяване на данни за университетите, в които български език и култура се преподават като първа или втора специалност или като избираем профил, алтернативен с други езици. Сведенията биха подпомогнали институциите в България, които осигуряват и провеждат езикови практики и специализации; за финансиране на учебна литература; за образователен/ академичен обмен. Подобна информация постъпва в МОМН от лекторите по български език и култура, но с това не се изчерпват разнообразните форми на обучение по български език по света; тези дани не са предмет на публикации и анализи. От друга страна и Министерството на външните работи има своя база данни.

7 Програмата за европейска академична мобилност „Еразъм” обхваща само част от преподавателите. Би било ползотворно, по модел на други страни, да се провежда системно форум/научна конференция на чуждестранните българисти – преподаватели и изследователи по български език, бълг. литература и култура (семинарите на Софийския, Великотърновския и Благоевградския университет имат определен опит и традиции, но отново изниква финансовият проблем). Тревожно е състоянието на научните занимания с българистика в чужбина, която е предимно медиевистика и „застарява” откъм специалисти.

8 Освен чужденците българисти, извън полезрението понастоящем остават българи - специалисти по български език, литература, културна антропология, които също преподават езика и литературата на българския народ в чужбина, но са заели съответните работни места по друг път, без посредничеството на български държавни институции и са се „натурализирали” в съответната страна.

9 Напр. Словашкото просветно министерство има стандарт за всеки лекторат по словашки език и култура по света: телевизионен екран, DVD, аудиокасетофон със CD, принтер-скенер, преносим компютър, брой стипендии за езикови курсове; Полският сейм при преоборудване и под. дарява техника на лекторатите по полски език и на полските училища в чужбина, а няколко полски фондации помагат на задграничната полонистика с техника, литература, стипендии.

10 Например няма пълна информация къде и какви учебници по български език и по други българистични предмети са създадени извън България: появяват се рецензии и отзиви за подобни издания, но на базата на лични познанства и на контакти между съответните специалисти. Познаването на досегашната практика би улеснило бъдещи проекти за написване на нужни учебници (вкл. мултимедийни продукти) за конкретна езикова и обучителна ситуация.

11 Не е известно в кои страни има дефицит на преводачи и как се преодолява той чрез магистърски и други програми за усъвършенстване, чрез конкурси за превод от български на друг език; чрез асоциация на преводачите от български език и под.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница