За българския преход (Към рубриката Гласове : 15 години по късно )

(Към рубриката Гласове : 15 години по – късно )

В последните 60 години страната преживя два прехода . Основното , което се решаваше при тях бе въпроса за собствеността. В резултат на това следваха дълбоки , радикални и трайни изменения в управлението , поли- тиката , икономиката , отбраната и сигурността , в социалната област , в духовната сфера и морала.

Социализмът В България се яви и разви не по обективни и исторически закони , а под влиянието на чужди сили и процеси ( нещо подбно стана и на 10-ти Ноември ).Двата прехода бяха посрещнати с огромно желание от обществото , с надежда за по – добър живот. Съпътсвани бяха с мизерия и разруха . В периода 1944 – 1960 фодина имаше убити без съд и присъда , невинно осъдени , затворени и изпратени в лагери .

Настоящият преход дойде след съветската „перестойка” , падането на Берлинската стена и революцион-ните промени в страните от бившия Варшавски договор . Датата 10.11.1089 бе началото на демократичните промени . Тази дата бе дело на шепа реформатори от БКП . Те стигнаха до нея доста късно , от страх от последващи неовладени процеси и с цел съхранение на властта си. Едва ли са си представяли дълбочината и размаха на последвалите събития . БКП нямаше ясна визия дори за близката перспектива на страната . Тогава „капитализъм” бе мръсна дума дори за новосъздадената и все по-разрастваща се опозиция.

Бившият идеолог на тази партия с възвърнати позиции формулира тезата за модерния социализъм . Такъв нямаше в света . Не се направи задълбочен анализ и не се излезе пред хората за вредите и престъпнеията на тоталитаризма . Това доведе до приемане на еволюционния преход . Оглеждането , „снишаването” , изчакването и липсата на воля за истински промени от лявото пространство забавиха промените . Люшкане-то по отношение на МВФ , зърнената и банковата кризи показаха , че не се познават подводните течения на пазарната икономика . Допусна се и поколенческа криза . Напред излязоха умни и честни хора , но без житей-ски и управленски опит . Западните лидери ги приемаха като бивши комунисти . Партията , макар и прекръстена на БСП , като цяло не бе реформирана . Носталгията по социализма бе силна . Създадените РМД ( работническо- мениджърски дружества ) бяха необосновани икономически и мъртвородени . Приемането на нова , съвремен-на Конституция бе стъпка в правилна посока . Отказването на втори мандат през 1997 г. на БСП бе смело и мъдро решение .

Идването на власт на опозицията през 1991 г. Бе естествен процес от създадената нова революционна си- туация . Тя нямаше кадри , политически и управленски опит . Изявените бивши дисиденти се брояха на пръсти . Антикомунизмът и философията на пълното отрицание на стореното при социализма за дълго време бе сърцевината на синята идея . Ако това бе проява само на идеологическо и медийно ниво нямаше нищо страшно .Лошото бе ,че тази философия бе превърната в разрушителна практика , яростна политическа омраза и ненавист . Българите се оказаха разделени и хванати гуша за гуша. Истински репресираните по политически и икономически причини бяха по-сдържани ,мъдри и търпеливи . Иницираха се силни антируски настроения и прояви . така загубхме големи и силни пазари преди да се настаним на нови . Реституцията се ивърши в интерес на шепа хора . Не се отчетоха интересите на обществото както направиха другите бивши социалисти-чески страни.

Ликвидационните съвети по връщането на земята в реални граници бе проблем за българското село . Чуж-да армия да бе прекосил страната , не би нанесла такива тежки поражения . С железен чук и валяк те рушаха „старата машина” . Рушаха , но не строяха . Приватизацията бе „шокова” ,непрозрачна , неефективна , корупци-онна . Хиляди предприятия бяха ликвидирани и разграбени .Развихри се престъпността . Органите на сигурността ( бившите ченгета от всякакъв калибър) бяха изхвърлени на улицата . Получи се небивало социално разслоение.

Провалите в икономиката ,дошли от некомпететно управление на всички правителства от прехода , докараха на кормилото на властта бившия ни цар . Неговия ореол и популизъм пред обеднелите и обезверени българи го издигнаха до месия . За три години управление той доказа,че спазва едно кредо :”Като не можеш да помогнеш , старай се да не пречиш” . Той не помогна да икономиката и на бедните , но и не навреди на богатите да станат още по-богати . Получи земи,гори и дворци за милиони долари със съмнителен исторически произход . Може би това бе част от прокламирания „нов морал” .

Българските турци станаха жертва на възродителния процес.При прехода имаха стабилно присъствие в парла-мента . В три правителства бяха съуправляващи . В същото време се „изживяваха” като опозиция . Консумират и в момента огромна власт и финансов ресурс . А в същото време отказват да приемат и пасивите от стоенето си във властта.

Да се оценява настоящият преход еднозначно не бива и не може . Той бе мирен . Заслугата е на политичес-ките сили и на зрелостта на народа . Стабилизираща бе ролята на армията . Страната е с пазарна икономика . Пред прага сме на встъпването в Е.С. Заражда се ново гражданско общество . Разгръща се творческата ини-циатива . Страната постепенно върви към добро . Затова спомагат и милионите долари ,превеждани тук от прокудените имигранти и от моряшките кадри , плаващи под чужд флаг . Във всеки град се разкриха десетки „корекоми”.Радваме се на свободен печат и десетки „кабеларки” .

Капитализмът победи в световен мащаб ,защото за сто години създаде толкова блага , колкото всички об-щества преди него . Социализмът рухна преди всичко , защото загуби икономическото съревнование с капитализма . Голямата слабост на всички правителства бе,че икономиката и стандартът на живот на хората не бе приоритет номер едно за тях . До промените с Полша бяхме на приблизително равни икономически позиции . За 15 години те увеличиха своя вътрешен продукт(БВП) с 40 % .Затова поляците получават средна месечна заплата от 550 долара.

През 1990 г.БВП на страната ни , спрямо средния за страните от Европа , бе 45 % . Сега е 27 % . Хората с вили в чужбина и с хотели по Черноморието и Балкана са повече от доволни от прехода . Млади хора,които с труда си и с ума си за 5-10 години постигнаха толкова , колкото не биха постигнали за 50 години при социализма също са доволни . Над 80 % от хората ,които материално и духовно са по-зле от преди промените , се чувстват още-тени и силно огорчени .

Когато достигнем БВП 50-60 % от тази на Е.С. тогава свободата и демокрацията ще стигнат до умовете и сърцата на болшинството българи . С тези темпове на развитие , това може да стане след 30-40 години . Никак не е оптимистично.За да намалим сроковете са нужни единение , съзидание и прилив на нова енегрия на нацията.