За буквите” Петко Атанасов



Дата15.08.2018
Размер58.35 Kb.
ЗА БУКВИТЕ”
Петко Атанасов
Това е произведение на средновековния български автор Черноризец Храбър. Познато е от много често повтаряния цитат в езиковедски, литературоведски и историографски изследвания – „Прежде оубо Словене не имехон книгъ, нон чрътами и резами четехон и гадаахон, погани сонще…” И тук ще добавя още един цитат от същото произведение, като допълнение към първия – „…словен, скаа писмена светейша сонт и чьстнейша…”. Първото изречение, цитат от произведението, е повод на изследователите слависти за публикации по посока на мисленето, че до това време славяните са нямали азбука, до този исторически важен момент, в който братята Константин и Методий са измислили славянската азбука. Този превод и това становище стават популярната концепция за съвременния научен свят. Тази версия, разбира се битува и във всички учебни програми.

Тук ще поставя няколко въпроса, с идеята да се опитам да направя един друг прочит, един нов прочит на цитираните изречения от Черноризец Храбър. Какво може да означава думата писмена например, дали това значи букви, или азбука? Може ли да означава букви, или не? Букви не е ли букъй? Сега идва още един интересен въпрос: какво означават думите чрътами и резами? Дали популярното им разчитане като черти и резки е най-сполучливото? Да не говорим, че чертаят и гадаят вървят в един ред на логиката на писателя. Следващ въпрос би могъл да бъде свързан с изясняване на термина погани. С добавеното изречение в цитата идва и въпросът – защо писмената са святи и честни? Виждате от един кратък откъс само, колко въпроса излязоха, чиито отговори биха могли да ни дадат светлина за един изключително важен културен период от живота на нашите деди.

Нашият език е древен и много богат на синоними, на омоними, а и на развойни форми и на промени в семантиката на думите. Изследванията върху българските диалекти категорично и недвусмислено потвърждават това. Но трябва да отбележа, че ние не знаем към конкретния исторически момент (времето на Кирил и Методий ), дали историческото значение на термините, които ръзглеждаме, съвпада със съвременните им семантични позиции. И нека се върнем отново към въпросите – какво например означава думата писмена? Тази дума може например да означава написани комплекси от послания или сборници с текстове. Тя може да означава и конкретни книги, свързани в онези години с религиозната култура. Нима ПИСАНИЕТО и досега не е другото име на Библията? Това означава, че ПИСМЕНА може да означава конкретен комплекс от свещени текстове. ПИСМЕНА може да означава в логиката на онези години и закон, ЗАКОНА НА ВЯРАТА, защото култовата култура, нейните правила, нейният канон означава и Законът, по който хората живеят. Както знаем, това е бил важният закон – нравственият, който подрежда отношенията и йерархиите в обществата и държавите. И така по тази логика излиза, че ПИСМЕНА може да означава и ПИСАН ЗАКОН.

Нека сега да се върнем към един друг от поставените въпроси по-горе – изясняване на термините ЧРЪТАМИ и РЕЗАМИ. Ако чрътами най-често се подвежда като значение към определението руни или предписмена култура, което пък изважда други много въпросителни, то резами трябва да е технологичното решение на изписването или технически погледнато – изрязването на руните върху твърда повърхност. Но руни не се изписват задължително върху камък. Още повече, че така както е написано съчетанието от двата термина заедно, може да предполага синтез, съчетание на идеология и технология, обяснени заедно в тези две думи.

Принципите на отношение към познанието и коректността изисква да споменем какво мислят и някои авторитети. Ето какво пише I.J.Gelb в неговата „A Study Of Writing” например. „Английската дума to write, немската reissen, латинската scribere, семитският корен str означават режа, сека”. Тук можем да търсим основанието и за нашата резами. Ако РЕЖА е равно на ПИША! Но искам да отбележа и това, че към семитския корен, I.J.Gelb дава като пример арабската дума satur. Това е голям нож. Сега, тук можем да направим паралел с нашата дума сатър, което значи малко повече от голям нож. Дали сме я заимствали от семитските езици, или те са я заимствали, кога е станало това, са нови и интересни въпроси?

Ще ви върна към по-важната за нас сега, в цитирания текст, дума ЧРЪТАМИ. В съвременния сръбски език, който е южнославянски от българската група, роднински наш език, думата ЦРЪТАМ (ЦРТАМ), което е вариант на произношението чрътам, означава РИСУВАМ. Много вероятно е, това значение да е стара езикова форма и да означава чертая или рисувам в тогавашния български език. Като подкрепа на предложението мога да приложа превода на думата – КЪРТАЯ – чъртая, записвамъ, от санскритско-българския речник на Никола Йонков-Владикин. Както виждате, чрътами спокойно може да означава – чертая или рисувам. И ако по цитираните примери и логика, това значение излезе вярно, това може да промени коренно превода на съвременен български език на произведението на Черноризец Храбър.

Сега, нека поразсъждаваме още малко в тази посока. Ако църтам е рисувам, това може да промени смисъла на изречението, а и на произведението. Написаното от средновековния български автор може да означава, че преди словенете са имали рисунки. А това от гледна точка на историята на азбуките, или по-точно на знаковите системи, може да означава, че „прежде оубо словенете” са писали с ПИКТОГРАМИ или ИДЕОГРАМИ. И тази информация вече променя културната ситуация, защото определя ползвателите, българите, за много древен народ, участвал в културната еволюция на земята и с писмеността.

Интересна дума от коментирания текст е и – РЕЗАМИ. Резами, може да означава изрязани полета за писане, може да означава някакъв табличен ред. Може да означава разделителни линии, между думите и изреченията. Може да означава надредни означения, сигли - знаци за съкращения, или знаци за цифри. Може да означава друга някаква самостоятелна система за цифри. Изваждайки я от елементарното четене като – резки от съвременния български език, тя може многократно да увеличи значението си, както в конкретния смислов контекст, така и въобще като културно понятие. Припомняйки, че в другите цитирани думи, със значение - писане, от различни езици – съответстват значения за рязане, мисля, че нашия случай пак е особен, защото - резами - е втората дума в съчетанието, а не вярвам да има заложена тафтология в текста. Тогава има една интересна възможност – ЧРЪТАМИ РЕЗАМИ – да означава – РИСУВАНА ПИСМЕНОСТ.

Преподреждайки информацията в „новите значения”, може да вървим и към хипотеза относно превода на цитираното изречение от Черноризец Храбър – „Прежде оубо словене неимяахон книгъ, нон чрътами и резами чьтехон и гадаахон, погани сонще… словен, скаа писмена светеиша сот и чьстнеиша…”, като – ПРЕДИ ПРОЧЕЕ, СЛОВЕНЕТЕ НЯМАХА КНИГА (ПИСАНИЕ или ЗАКОН БОЖИ), ПИШЕХА С РИСУВАНА ПИСМЕНОСТ, ПОГАНИ (БОГАНИ) СЪЩИ ИЛИ (БЕЗЗАКОННИЦИ СЪЩИ). И затова, след узаконяването от актуалната културна (религиозна) догма, за тях може да се каже – СЛОВЕНСКИТЕ ПИСМЕНА СВЯТИ СА И ЧЕСТНИ. Т.е. признати са за святи и честни.

Към думите „беззаконнци същи” се налага пояснение. Цитирах вече по-рано в книгата хипотезата на Йордан Вълчев за значението на думата погани. Богани е неговото обосновано предложение, идващо от Бог. В такъв случай, това не означава неверници в абсолютния смисъл, не означава безбожници, те просто вярват в стария бог, имат за идеология исторически стария светоглед. Разбира се, при разглеждания текст става дума за ХРИСТИЯНСКИ ЗАКОН, в контекста на средновековната християнската култура, и доминантите към историческия момент Рим и Цариград. А те са ревниви и държат на техните тълкувания и определения, на техния закон, на техния език, на техните ритуали. И трябва да добавя, че неслучайно е толкова тежка и триезичната догма. Така че структурни, конюнктурни и политически претенции върху Българската църква могат да дадат един такъв резултат – определението беззаконна, респективно населението беззаконници.

И сега, ако погледнем към двете популярни и за науката български азбуки – глаголицата и кирилицата – и „новото” значение на чрътамирисунки, това например може да означава, че глаголицата, която може би е по-старата от двете азбуки, е наследство от рисувания или идеограмния, или пиктограмния период на употреба на писменостите. Като прибавим и известния факт, че това е говореща азбука – т.е. криеща и в подредбата си послание, можем спокойно да предположим, че разглежданият текст е КЛЮЧ КЪМ НЕРАЗКРИТИ ЗНАЧЕНИЯ ИЛИ КЛЮЧ КЪМ НЕРАЗКРИТИ ЗНАНИЯ. Защото, добавям и другото цитирано вече изречение, словенските писмена са СВЯТИ и ЧЕСТНИ.

И друг извод има важен, който изниква от гореизложеното, че Писаният закон божи означава ключово място в развитието на културата. Написването и преводът на Писанието (въвеждането на Закона) поставя хората, ползвателите, в друга роля в контекста на тяхното време. Писанието и знаковата система, с която е изписана азбуката, са идентификация и повод за претенции и права. Такава ще да е била и битката на братята Констатин и Методий – за доказване на исторически права, чрез възобновяване или възстановяване на словенското или българското Писание, и чрез „преложението” му в литургичната практика. Битката за „Самостоятелната българска църква”, както я нарече архимандрит Кирил Рилски, се разиграва на вълни през Късната античност и Средновековието, взема своите жертви и постига своите успехи.



Аз лично мисля, че с такива идеи и такова самочувствие Черноризец Храбър е писал своята апология „О ПИСМЕНЕХ” или „ЗА БУКВИТЕ”!


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница